Пред срив съм

Не знам какво да ти кажа... В такъв момент думите са безсилни  Сигурно ти е трудно след раздялата /имам предвид емоционално/, но явно не е могло да продължава така, за да се стигне до нея. Затова игнорирай този момент и мисли само за детето си. Ако не можеш сама да се овладееш, защото явно преживяваш страхотен нервен срив - потърси професионална помощ. Ако трябва помоли родителите си за финансова помощ, пък и за всякаква друга - в крайна сметка това са най-близките ти хора в момента!
 

Напълно те разбирам за какво говориш. Останах сама когато малката ми беше на година и три месеца. Всички мисли, които описваш са ми до болка познати. Решението на нещата, мила е само в твоята глава и само в твоите ръце. Съвет не мога да ти дам. Защото всеки сам за себе си знае, кое е най добро и кое го вади от трудните ситуации. Моето дете също винаги е било много щураво. Аз реших проблема , като просто я оставях в повечето случаи да прави каквото си знае , единствено наблюдавах да не прави нещо опасно. Предпочитах да я одставя да разбута цялата стая, да я намаже и да обърне всичко с главата, докато аз примерно стоях на компютъра. Научих се да я игнорирам, да не се ядосвам на пакостите, които върши. Много по лесно е да почистя след нея за половин час, след като заспи, отколкото да се опитвам да я спирам, да изнервям себе си, да изпадам в кризи, да крещя и най вече да изнервям и нея. А точно това правех в началото. Когато бях свръх изнервена я вземах и излизахме на разходка, занимавах се само и едниствено с нея, нищо друго не правех, опитвах се да не мисля и за нищо друго, пеех песни, измислях игри. И малко по- малко напрежението ми минаваше. Сега съм много много по-спокойна, въпреки че ми предстои много тежък развод. Просто свикнах с положението. Пожелавам ти и при теб нещата да отминат. Аз също бях в доста тежко психично състояние , незная дали беше депресия или не. Започнах да вземам билкови препарати и психичното ми здраве доста се подобри. Сега пак изпадам в кризи , които обаче в никакъв случай не могат да се сравнят с онези в началото, след като останах сама с нея.
Пожелавам ти съвсем скоро да успееш да се стабилизираш!

Ето това е най-добрият съвет! Знам го от опит...

Почини си.........стани и си направи чай......опитай се да бъдеш спокойна.........поговори си със себе си........нареви се добре на саме..........иди на психоаналитик.............или чети книги........махни го малко този форум.......четенето тук изнервя.........и мен ...........помни, че ти командваш времето си, а не то тебе..........прави нещата бавно .......опитай се да ги правиш максимално бавно........разгледай албумите със снимки.......спомни си какви чувства си изпитала, когато си прегърнала за пръв път бебето  си.........Ще се справиш, но и да не се справиш, ще си се справила някак.......Успех   

Замисли се сериозно дали не трябва да посещаваш психиатър ,защото той е доктор и можеби ще ти помогне .Аз самата започвам да посещавам такъв от следващата седмица ,защото ми се насъбраха редица проблеми ,макар и по -различни от твоите .Опитвам се да се справя и сама ,но няма да успея .Какво ли не пробвах, хапчета ,почивка без семейството и разни други идиотски неща, но нищо не се получава. Не чакай става по -зле .

Нека бабите или таткото да ти помагат по-малко. Това не значи, че те ще ти отгледат детето.

ПО няколоко часа на садмица, за да можеш да си починеш - да си почетеш нещо, да се поразходиш - да имаш време за себе си и нещата, доставящи ти удоволствие

не ми се иска да го призная, но все едно за себе си чета напоследък-нерви, нерви и нищо друго!
Но другата седмица съм на фризьор, пазаруване и майната му на всичко!

Няма вечни състояния!След 3 дни ще си или излекувана или ще си по-зле!!!Поговори с някой на когото имаш доверие ,споделяй дори на непознати,търси помощ.Не мисли само колко си зле.Помисли как да излезеш от това състояние.Помисли за 1-вите 3 неща кото ще те зарадват и ги направи!!!Винаги има такива.За шоколад не знам ,но за любимо ядене непремнно го хапни!!!За питието си знаеш!

   Свали малко гарда, явно си пренапрегната от цялата ситуация, в която си попаднала, децата на тази възраст драскат където си поискат, това за тях е забавление, вместо да с опитваш да създадеш един абсрден и никому ненужен ред си позволи да усетиш колко забавно е всъщност, да не спазваш, неминуемите правила на зрелия човек  . Забавлявай се в моментите, когато сте сами с детето, въобще отпусни се и с забавлявай,  съветът за психотерапия е добър, имаш нужда от обективна гледна точка над това, което преживяваш.
 

Мило гостенче,първо искам сииилно да те прегърна ето така   !!! Сега по въпроса.Вземай бързо мерки,стягай се,че си страшно нужна на това малко палаво детенце!За начало се погрижи за себе си-остави детето на някого,отиди на фризьор,купи си нещо любимо,сподели проблема си с някого,излез,весели се,напий се,танцувай!!!Върни си усмивката,момиче,животът може да бъде прекрасен,потърси хубавото!Спри да се обвиняваш,хората се срещат и разделят,всичко продължава,а любовта със сигурност те чака,притихнала на някоя малка уличка(както се казва в една песен  )!Ние сами си градим щастието,трябва да го търсим в нас първо,а не да чакаме да го получим от другите  . Всичко зависи само от теб,ТИ можеш да промениш нещата,кураж  !!!   

Ами депресиите са също болестно състояние и изискват лечение като други болести. Всичко зависи откога е при теб този период, колко време трае, за какво имаш и нямаш желание. ако е от доста дълго, ако си изгубила желание за всичко, най-добре ще е да отидеш на лекар. Той ще ти даде подходящи лекарства, които да ти помогнат да си стъпиш на краката, но оттам нататък те чака още работа - да промениш начина си на мислене и живот (край на черните мисли и негативното отношение към себе си). Мисля обече, че консултацията с лекар ще ти е от полза - той ще прецени доколко и как да ти помогне.

   LEI така хубаво го е казала..Същото и от мен.Силна прегръдка и бързо да отминава това състояние

Мисля,че за да промениш нещата ще ти трябва не малко време...Натрупала си доста негативизъм.Мисля също,че ще сте справиш със ситуацията съдейки по досегашните ти действия.
Не е лесно да искаш да си с някой и после да престанеш да го искаш.Не ми се иска да повтарям това,което е писано до сега...Но наистина Ти си човека,който трябва да демарира нещата към добро.
Потърси психоаналитик, ако имаш възможност.
Не се застоявай много в нет.
И преди всичко не си купувай шоколад, не и сега.
Намери малко време за спорт. помага.
 Събирай се с приятели. Контактите са от изключителна важност.
Усмихвай се повече на себе си и детенце.
Ако ти се тръшка и чупи на моменти, прави го. Освобождава.
Знай,че не си единствената, ако това успокоява.
Знай,че детенце те обича въпреки нервите ти.
 Знай,че има хора,които те мислят без да те познават   

аз знам какво да ти кажа - я не се предавай
аз съм сама с двете деца - породени и се оправям - въпреки тичането по болници
сама защото мъжа излиза като спим и се връща късно вечер(
Дани още не може сам почти нищо - аз го храня ,сменяме памперси, не може едни стълби да качи
малката е бебе
значи влачя количката, после се връщам за баткото, често бутам с едната ръка количмката и нося баткото в другата
пазарувам с двамата - защото късно вечер мъжа не може
и съм жива
е и аз съм с болни нерви, но пък продължавам напред
Просто искам да ти кажа, че можеш и ще се справиш. Е и аз викам повече и понякога шляпвам - но пък това за мин лично не е чак такава болка - стига да не се прекалява и да си даваме сметка за грешките си и да се борим да ги премахваме1

имам една забележка - грешно е да си мислиш, че не ти трябват ПРИЯТЕЛи и искаш само детето! това е просто от травмата на раздялата - отиди в подфорум "самотни родители" и поговори с момичетат - те ще ти кажат колко вредно е да искаш да живееш само с детето... Живота ти не е спрял - не! Той почва от тук насетне - просто по нов начин! А новите неща ако не винаги хубави и лесни, то поне са интересни... /или поне се опитай така да мислиш/
Горе главата и успех.