Публикувана: 22 окт. 2006, 20:51 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2006, 16:59 ч.

Пред срив съм

4 846
53
1

Гост

1
2
3
4
Всички

22 окт. 2006, 20:51 ч.

Съжалявам, че пиша анонимно - все още ме е страх да си призная раздялата пред света. Беше заради мен - аз не можех повече с него...
А сега е много, много трудно. Детето е в ужасен период - постоянно прави опасни неща, плаче, пищи, иска нещо истерично, неуправляемо е, пълно с енергия (да ми е живо и здраво), подлудява ме всяка секунда. Не мога до отида вода да си купя, без да го взема, а то иска само да е на ръце въпреки вече голямата се тежест, в магазина иска куп неща (дори не мога да платя), мрънка, мрънка, мрънка, мрънка, мрънка - навсякъде и по всякакъв повод мрънка...Честно казано, след тази събота и неделя съм двойно по-разбит човек от преди. Опитвам се да се владея, да не го удрям или да не му викам, но аз вече съм болен от нерви човек, не успявам. Да, АЗ СЪМ БОЛЕН ОТ НЕРВИ ЧОВЕК.
Ето, пример от преди секунди - докато пишех горното, седна в мене, отвори ми чекмеджето, взе листове и химикалка и започна да пише навсякъде - главно не по листата - по ръцете си, по моите, по бюрото. Вече не съм нормална и спокойна, за да мога с мир и мъдрост да преодолея толкова дребна ситуация - първо хвърлих химикалката, то се развика силно, че иска да пише, аз хвърлих и листата, не спря да вика за тях и аз започнах да удрям - първо ръцете си в шкафа, после го шляпнах и него. Сега, след като плака няколко минути, го гушнах и плача. Плачаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
Не зная до кога ще издържа? Не зная на какво съм състояние да направя. Не мога да дам детето ми да го гледа баба или пък баща му, защото само детето си имам. Никакви приятели, нищо. Никой не ме е търсил от раздялата насам. А и да имах приятели, само детето значи нещо за мен, само с него искам да живея.
Няма съвет за това положение. Просто исках да се изплача и пред вас. Аз съм един болен от нерви човек, който иска детето му да бъде гледано от постоянно усмихната и спокойна майка, но едва ли някога ще го постигна. Страх ме е, срам ме е, болно ми е и най-лошото - обвинявам целия свят за това си положение - мъжа ми, който допусна да стигна дотук и пред последните две години не обърна никакво внимание на моята деприя и нервност; родителите ми, които се мешат много; приятелите, които не са никакви приятели; себе си, че исках семейство с този мъж, а сама го прогоних..............
Зная, че някои от вас ще ми отговорят нещо и ви благодаря. Каквото и да е то.

# 1 22 окт. 2006, 20:55 ч.

Мнения: 1 425

Хапни шоколад (но не прекалявай).
Спомни си някое по-старо хоби, което ти е доставяло удоволствие преди.
И (знам че е банално ама) нещата ще се пооправят. Явно си в дупка, но тези неща минават.
Горе главата. Peace

# 2 22 окт. 2006, 20:56 ч.

Мнения: 3 861

съчувствам ти, незнам какво да кажа...трудно е, сигурна съм в това, няма ли кой да ти помогне да разгониш облаците в главата си? А сигурна ли си, че раздялата е оправдана? Не беше ли с него малко по леко??? Незнам...От всичко това най-много страда детето, ти го знаеш най добре, съжалявам, че ти го казвам, ние тук можем да помогнем само с думи...дано не съм те обезсърчила съвсем Praynig

# 3 22 окт. 2006, 21:00 ч.

Мнения: 4 447

Ами,

, незнам какво се е случило, но ще трябва да се стегнеш и да се справиш. Просто нямаш избор. Когато харесаш себе си и другите ще те харесат, всичко малко по малко ще се нареди. Всички сме имали кризи, но сме оцелели. Бъди добра с детенцето ти, то ще ти се отблагодари стократно! Почни от там.

# 4 22 окт. 2006, 21:02 ч.

Мнения: 5 647

Много неприятно. Съвет не мога да ти дам, защото не познавам нито теб, нито съпругът ти, но няма ли шанс да се съберете отново? Причината детето да е толкова изнервено може да е именно в това, че му липсва баща му. Що се отнася до депресията- всеки е имал такива периоди, още повече след раждането. Ти работиш ли?

# 5 22 окт. 2006, 21:03 ч.

Мнения: 2 116

Ох мила, много е тежко и трудно! Незнам какво да ти кажа... Confused

Бих те посъветвала след като сложиш детето да спи, да отделиш време за любимите си занимания! Малко лично време! Пусни си любима песен, изпии чаша вино, и дори си поплачи, за да ти олекне! Излей цялата мъка, която събираш в сърцето си и утре ще си нов човек! Прегръщам те силно! Hug

# 6 22 окт. 2006, 21:07 ч.

Мнения: 581

Ти не си пред срив. Ти си в срив! Нервна си и това неизбежно рефлектира върху рожбата ти. Така че стегни се, момиче. Не бъди рязка и груба с детето си, защото то е най - невинното в цялата ситуация. Това че си сама не е болка за умиране. Нито си първата, нито си последната. Помисли си какво хубаво можеш да направиш за теб самата. Момента в който ти се почувстваш добре е важен, защото тогава и детето ти ще бъде добре. Горе главата и стига си ревала. С рев живота не се оправя.

Hug

Прегръщам те и бъди силна и борбена, а не ревла, която тенденциозно върви срещу себе си и детето си.

# 7 22 окт. 2006, 21:12 ч.

Мнения: 1 288

много е жестоко и трудно, когато те хване депресията. не знам какво да те посъветвам. нямаш ли някоя близка приятелка, майка ти, роднина, с които да споделиш, да излееш малко мъката, да вземат детето от ръцете ти, за да си починеш. ако имаш възможност, иди на психоаналитик. много помага говоренето пред друг човек. казвам го от личен опит. понякога когато изговориш нещата и се чуеш отстрани, разбираш, че не всичко е толкова черно и страшно, колкото изглежда. прочети любима книга. направи неща, които ти действат добре, дори да са дребни.
радвай се на детенцето. погледни го и помисли колко много жени биха искали да са на твоето място, да гушкат това хубаво дете.
опитай се да се поуспокоиш, поне мъничко. не мисли лоши неща.
пожелавам ти от все сърце по-скоро да просветлее пред теб! Hug

# 8 22 окт. 2006, 21:13 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 727

Страшно е трудно!! Всички го знаем, но си налей чаша вино , хапни си любимото си нещо, пусни си любимата музика и знай, че след всяко лошо нещо идва нещо хубаво!!!! Само трябва да вярваш, много да вярваш...... в хубавото и доброто и то просто ще те споходи!!!! Търпение и пак търпение!!!!!!!!Всички те подкрепяме в този момент!!!!!! Peace

# 9 22 окт. 2006, 21:17 ч.

Благодаря ви, толкова бързо ми отговорихте. Heart Eyes

Цитат на: Madeline в нд, 22 окт 2006, 21:02

Причината детето да е толкова изнервено може да е именно в това, че му липсва баща му. Що се отнася до депресията- всеки е имал такива периоди, още повече след раждането. Ти работиш ли?

То си е така от около годинка, сега е на две и нещо. Просто е дивак - много буен, може би и глезен. Баща му му разрешаваше абсолютно всичко и никога, никога не му се караше. Нали аз бях там и бях лоша и навикваща, защо и той да се очерня.
Да, работя и, Господ да ми прости, но чакам с нетърпение да отида утре на работа, защото още един ден като днешния и вчерашния и със сигурност няма да има добри резултати.
Когато живеехме с баща му, беше още по-лошо донякъде. Защото той много-много не ми помагаше с детето, а когато имаше време да го прави, му разрешаваше всичко, както казах, и го глезеше до неузнаваемост. И никога не е зачитал моя глас пред детето, когато му се карам за нещо или му забранявам нещо. Затова беше по-зле - защото хем бях с друг възрастен вкъщи, хем си бях сама в гледането и възпитанието. Сега поне не е тук да ме дразни как вижда свършека на нервите ми отстрани и е напълно безучастен.

Цитат на: dinka в нд, 22 окт 2006, 21:07

Прегръщам те и бъди силна и борбена, а не ревла, която тенденциозно върви срещу себе си и детето си.

Колко искам да съм силна, знаеш ли колко много искам!!!!!!!!!!!!!! Говоря за болест. Болестно състояние, в което всичко здраво в мен е скъсано, болно, няма го. Зле съм и с неистови сили на волята опитвам да се държа.......

Благодаря на всички!!!!!!!!!!!!!!

# 10 22 окт. 2006, 21:40 ч.

Мнения: 920

Недей да обвиняваш нито себе си, нито света. Никоя майка не може да е вечно усмихната и щастлива - дори и с най-любящия съпруг и добро дете. Нищо няма да му стане на детето, като му креснеш. Щеш, не щеш, децата преживяват раздялата. По-лесно от нас. Има период на обвиняване на целия свят. Дано го минеш по-бързо.
Отиди на лекар, пий лекарства. Мога да ти препоръчам съвсем безобидно - жълт кантарион на капсули. не вярвах, но наистина действа.
Недей да бъдеш силна, изплачи мъката си.

# 11 22 окт. 2006, 21:55 ч.

Мнения: 289

Мила, мисля че трябва да вземеш мерки незабавно, за да излезеш от това състояние! Пий чай за успокоение, или мента-глог-валериан, или слушай музика, ти най-добре знаеш какво ще ти подейства добре и ще ти даде сили. Болестите на нервна почва са колкото коварни, толкова и податливи на НАШЕТО самовнушение и силно желание да се справим, ключът е в нас самите! А ти имаш идеален стимул - детето ти. Разбирам много добре това, което то преживява. Децата имат нужда от силни родители, които действат решително и се справят с всяка ситуация, в противен случай у детето се насажда едно чувство на несигурност, което трудно се преодолява, дори в зряла възраст, така че, постарай се да не му причиняваш това! Просто, ТРЯБВА да се справиш, така че, най-добре започни веднага Peace

Желая ти успех!

# 12 22 окт. 2006, 22:09 ч.

Мнения: 3 760

Не мисля, че си болна! Сега е сезонът на депресиите - по това време на годината стават най-много самоубийства и това не е случайно!
Предполагам колко ти е тежко. Гадая как се чувстваш и мисля, че имам някаква представа. Това е просто период. Ще мине и след време ще се смееш на ситуацията. Но сега трябва да се стегнеш, заради най-скъпото, най-сладко и най-ценно нещо което "имаш". Детето ти не заслужава неадекватно отношение!
Бягай да си купиш шоколад, пусни си хубава, ведра музика, наспи се!
bouquet

# 13 22 окт. 2006, 22:15 ч.

Мнения: 6 164

След раздялата си станала неуравновесена, но това ще е докато свикнеш с новото си състояние. Когато се успокоиш /а това ще стане/ ще поемеш контрола над ситуацията отново. Всичко това е въпрос на време. Колко време не мога да ти кажа, при всеки човек е различно. Някои се адаптират бързо към новата ситуация, други по-бавно. Колкото - толкова! Важното е да разбереш, че това ще мине и осъзнаването, че е временно, донякъде ще скъси времето, ще те поуспокои, ще те направи малко по-уверена, по-твърда и не толкова психически неустойчива. Всичко ще се нареди! Hug

# 14 22 окт. 2006, 22:31 ч.

Мнения: 818

Разбирам те напълно,моето дете е същото,мънка иска само с мен,само мама мама мама мааама,и аз се изнервям понякога,но все намирам начин да му заангажирам вниманието.Мъжа ми работи много и няма начин да ме сменя,а сме в чужбина и нямам помощ от никой.
Понякога като мрънка не му обръщам внимание(като виждам,че се лигави разбира се) или и давам да се занимава с нещо.Понякога обаче.... smile3514

,но няма как броиш до 10.Сега ти ще си всичко за детето и трябва да стискаш зъби.Успех ти желая.

# 15 22 окт. 2006, 22:37 ч.

София
Мнения: 7 097

Не знам какво да ти кажа... Rolling Eyes

В такъв момент думите са безсилни Sad

Сигурно ти е трудно след раздялата /имам предвид емоционално/, но явно не е могло да продължава така, за да се стигне до нея. Затова игнорирай този момент и мисли само за детето си. Ако не можеш сама да се овладееш, защото явно преживяваш страхотен нервен срив - потърси професионална помощ. Ако трябва помоли родителите си за финансова помощ, пък и за всякаква друга - в крайна сметка това са най-близките ти хора в момента!
Hug

# 16 22 окт. 2006, 22:44 ч.

София
Мнения: 985

Напълно те разбирам за какво говориш. Останах сама когато малката ми беше на година и три месеца. Всички мисли, които описваш са ми до болка познати. Решението на нещата, мила е само в твоята глава и само в твоите ръце. Съвет не мога да ти дам. Защото всеки сам за себе си знае, кое е най добро и кое го вади от трудните ситуации. Моето дете също винаги е било много щураво. Аз реших проблема , като просто я оставях в повечето случаи да прави каквото си знае , единствено наблюдавах да не прави нещо опасно. Предпочитах да я одставя да разбута цялата стая, да я намаже и да обърне всичко с главата, докато аз примерно стоях на компютъра. Научих се да я игнорирам, да не се ядосвам на пакостите, които върши. Много по лесно е да почистя след нея за половин час, след като заспи, отколкото да се опитвам да я спирам, да изнервям себе си, да изпадам в кризи, да крещя и най вече да изнервям и нея. А точно това правех в началото. Когато бях свръх изнервена я вземах и излизахме на разходка, занимавах се само и едниствено с нея, нищо друго не правех, опитвах се да не мисля и за нищо друго, пеех песни, измислях игри. И малко по- малко напрежението ми минаваше. Сега съм много много по-спокойна, въпреки че ми предстои много тежък развод. Просто свикнах с положението. Пожелавам ти и при теб нещата да отминат. Аз също бях в доста тежко психично състояние , незная дали беше депресия или не. Започнах да вземам билкови препарати и психичното ми здраве доста се подобри. Сега пак изпадам в кризи , които обаче в никакъв случай не могат да се сравнят с онези в началото, след като останах сама с нея.
Пожелавам ти съвсем скоро да успееш да се стабилизираш!

# 17 22 окт. 2006, 22:44 ч.

Мнения: 1 858

Цитат на: Panther в нд, 22 окт 2006, 20:55

Хапни шоколад (но не прекалявай).

Ето това е най-добрият съвет! Знам го от опит...

# 18 22 окт. 2006, 22:52 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Почини си.........стани и си направи чай......опитай се да бъдеш спокойна.........поговори си със себе си........нареви се добре на саме..........иди на психоаналитик.............или чети книги........махни го малко този форум.......четенето тук изнервя.........и мен ...........помни, че ти командваш времето си, а не то тебе..........прави нещата бавно .......опитай се да ги правиш максимално бавно........разгледай албумите със снимки.......спомни си какви чувства си изпитала, когато си прегърнала за пръв път бебето си.........Ще се справиш, но и да не се справиш, ще си се справила някак.......Успех bouquet

# 19 22 окт. 2006, 23:19 ч.

Мнения: 494

Замисли се сериозно дали не трябва да посещаваш психиатър ,защото той е доктор и можеби ще ти помогне .Аз самата започвам да посещавам такъв от следващата седмица ,защото ми се насъбраха редица проблеми ,макар и по -различни от твоите .Опитвам се да се справя и сама ,но няма да успея .Какво ли не пробвах, хапчета ,почивка без семейството и разни други идиотски неща, но нищо не се получава. Не чакай става по -зле . Sad

# 20 22 окт. 2006, 23:27 ч.

Мнения: 4 629

Нека бабите или таткото да ти помагат по-малко. Това не значи, че те ще ти отгледат детето.

ПО няколоко часа на садмица, за да можеш да си починеш - да си почетеш нещо, да се поразходиш - да имаш време за себе си и нещата, доставящи ти удоволствие

# 21 22 окт. 2006, 23:39 ч.

Мнения: 3 394

не ми се иска да го призная, но все едно за себе си чета напоследък-нерви, нерви и нищо друго!
Но другата седмица съм на фризьор, пазаруване и майната му на всичко!

# 22 23 окт. 2006, 00:58 ч.

Мнения: 154

Няма вечни състояния!След 3 дни ще си или излекувана или ще си по-зле!!!Поговори с някой на когото имаш доверие ,споделяй дори на непознати,търси помощ.Не мисли само колко си зле.Помисли как да излезеш от това състояние.Помисли за 1-вите 3 неща кото ще те зарадват и ги направи!!!Винаги има такива.За шоколад не знам ,но за любимо ядене непремнно го хапни!!!За питието си знаеш! Wink

# 23 23 окт. 2006, 01:10 ч.

Мнения: 2 792

Свали малко гарда, явно си пренапрегната от цялата ситуация, в която си попаднала, децата на тази възраст драскат където си поискат, това за тях е забавление, вместо да с опитваш да създадеш един абсрден и никому ненужен ред си позволи да усетиш колко забавно е всъщност, да не спазваш, неминуемите правила на зрелия човек Grinning

. Забавлявай се в моментите, когато сте сами с детето, въобще отпусни се и с забавлявай, съветът за психотерапия е добър, имаш нужда от обективна гледна точка над това, което преживяваш.

# 24 23 окт. 2006, 01:31 ч.

Мнения: 2 039

Мило гостенче,първо искам сииилно да те прегърна ето така action032

!!! Сега по въпроса.Вземай бързо мерки,стягай се,че си страшно нужна на това малко палаво детенце!За начало се погрижи за себе си-остави детето на някого,отиди на фризьор,купи си нещо любимо,сподели проблема си с някого,излез,весели се,напий се,танцувай!!!Върни си усмивката,момиче,животът може да бъде прекрасен,потърси хубавото!Спри да се обвиняваш,хората се срещат и разделят,всичко продължава,а любовта със сигурност те чака,притихнала на някоя малка уличка(както се казва в една песен Party

)!Ние сами си градим щастието,трябва да го търсим в нас първо,а не да чакаме да го получим от другите Peace

. Всичко зависи само от теб,ТИ можеш да промениш нещата,кураж wavey

!!!

# 25 23 окт. 2006, 02:10 ч.

Мнения: 295

Ами депресиите са също болестно състояние и изискват лечение като други болести. Всичко зависи откога е при теб този период, колко време трае, за какво имаш и нямаш желание. ако е от доста дълго, ако си изгубила желание за всичко, най-добре ще е да отидеш на лекар. Той ще ти даде подходящи лекарства, които да ти помогнат да си стъпиш на краката, но оттам нататък те чака още работа - да промениш начина си на мислене и живот (край на черните мисли и негативното отношение към себе си). Мисля обече, че консултацията с лекар ще ти е от полза - той ще прецени доколко и как да ти помогне.

# 26 23 окт. 2006, 02:14 ч.

в къщи
Мнения: 467

Цитат на: LEI в пн, 23 окт 2006, 01:31

Мило гостенче,първо искам сииилно да те прегърна ето така action032

)!Ние сами си градим щастието,трябва да го търсим в нас първо,а не да чакаме да го получим от другите Peace

. Всичко зависи само от теб,ТИ можеш да промениш нещата,кураж wavey

!!!

LEI така хубаво го е казала..Същото и от мен.Силна прегръдка Hug

и бързо да отминава това състояние Peace

# 27 23 окт. 2006, 02:26 ч.

Мнения: 136

Мисля,че за да промениш нещата ще ти трябва не малко време...Натрупала си доста негативизъм.Мисля също,че ще сте справиш със ситуацията съдейки по досегашните ти действия.
Не е лесно да искаш да си с някой и после да престанеш да го искаш.Не ми се иска да повтарям това,което е писано до сега...Но наистина Ти си човека,който трябва да демарира нещата към добро.
Потърси психоаналитик, ако имаш възможност.
Не се застоявай много в нет.
И преди всичко не си купувай шоколад, не и сега.
Намери малко време за спорт. помага.
Събирай се с приятели. Контактите са от изключителна важност.
Усмихвай се повече на себе си и детенце.
Ако ти се тръшка и чупи на моменти, прави го. Освобождава.
Знай,че не си единствената, ако това успокоява.
Знай,че детенце те обича въпреки нервите ти.
Знай,че има хора,които те мислят без да те познават Hug

# 28 23 окт. 2006, 09:31 ч.

Благодаря ви Hug

Чета ви, поплаквам си (нищо, че вече съм на работа) и ви благодаря безкрайно много!!!!!!

# 29 23 окт. 2006, 09:45 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз знам какво да ти кажа - я не се предавай
аз съм сама с двете деца - породени и се оправям - въпреки тичането по болници
сама защото мъжа излиза като спим и се връща късно вечер(
Дани още не може сам почти нищо - аз го храня ,сменяме памперси, не може едни стълби да качи
малката е бебе
значи влачя количката, после се връщам за баткото, често бутам с едната ръка количмката и нося баткото в другата
пазарувам с двамата - защото късно вечер мъжа не може
и съм жива
е и аз съм с болни нерви, но пък продължавам напред
Просто искам да ти кажа, че можеш и ще се справиш. Е и аз викам повече и понякога шляпвам - но пък това за мин лично не е чак такава болка - стига да не се прекалява и да си даваме сметка за грешките си и да се борим да ги премахваме1

имам една забележка - грешно е да си мислиш, че не ти трябват ПРИЯТЕЛи и искаш само детето! това е просто от травмата на раздялата - отиди в подфорум "самотни родители" и поговори с момичетат - те ще ти кажат колко вредно е да искаш да живееш само с детето... Живота ти не е спрял - не! Той почва от тук насетне - просто по нов начин! А новите неща ако не винаги хубави и лесни, то поне са интересни... /или поне се опитай така да мислиш/
Горе главата и успех.

# 30 23 окт. 2006, 10:27 ч.

София
Мнения: 625

Мила съжалявам много за това, което ти се е случило...Аз също смятам, че трябва да посетиш психолог, защото сама няма да можеш да се справиш...Няма нищо лошо в това поне ще имаш с кой да поговориш, ще ти изпише малко успокоителни, ще ти помогне да си стъпиш на краката и да гледаш по друг начин на живота!
Запиши малкия на някакъв спорт-танци, карате, нещо....така че да изразходва повече енергия, а и ти да получиш още едни час за себе си...
Детето ти има нужда от теб!!!Но от една спокойна и уверена в себе си майка!!!
Ще се справиш просто не се оставяй на течението, а бързо направи нещо!
Надявам се скоро да ни пишеш, че нещата при теб се нормализират!

# 31 23 окт. 2006, 10:33 ч.

Мнения: 6 461

Хайде сега нищо не е станало .Не си втълпявай че си болна от нерви ,защото си имаш проблеми и не можеш да ги решиш бързо.Горе главата и знай че детето ти не иска да има болна майка ,а иска да има майка която да се грижи за него и да го забавлява,която да го обича и да го гушка .Ти не си болна просто множко ти е дошло.ЩЕ СЕ СПРАВИШ .Не се тревожи .Повечето от нас са изпадали във финансови затруднения.
УСПЕХ Peace

ТИ СИ СИЛНА Peace

# 32 23 окт. 2006, 10:36 ч.

Мнения: 2 292

Привет и от мен Wink

Аz още снощи прочетох темата, но не можах добре да формулирам мнението си и реших да иzчакам до утрото (нали е по мъдро от вечерта Wink

). ще ти напиша какво мисля, дано ти помогне Hug

Аz като се чувствам тъжна и нещо не ми е наред, се опитва да погледна нещата по друг начин. Например си каzвам не "пред срив съм" и подобни, ами "аха пак ме хвана грипа" или "пак теzи хормони, егати периодите, ще мине" и си правя един топъл чай, раzтварям един фервекс (помага и успокоява Wink

) , обувам топлите чорапи, вzимам едно арлекинче и се отнасям в неангажиращи писания Wink

Също така си каzвам, че е добре да отценявам каквото имам, а не да увесвам нос, да ne stane taka чe da има zащо да увесвам нос . Ами виж например, имаш прекрасно и zдраво дете (ако прочетеш малко в родители преживели zагуба или в родители на деца с проблеми, или в благотворителните, където има сума ти иzоставени нещастни деца ...), имаш дом (предполагам хубав, а мног охора и това нямат), имаш работа (сигурно е добра, което в днешно време е лукс) , zдрава си( а колко беzнадеждно болни има по света ?) ... Та zа какво страдаш? Я виж, имаш всичко хубаво Hug

Усмихни се, zарадвай се и си кажи, колко в същност си щастлива Wink

А детенцето било глеzено и буйно, може би не е . Може просто в съсътоянието, което си да не му обръщаш достатъчно внимание ... zащото да го мъкнеш със себе си на всякъде , не оzначава , че му обръщаш внимание ... Може би то просто иска да ти привлече вниманието, може да му се усмихнеш, да наредите zаедно един конструктор, да порисувате, да прочетете книжка. Може всичките му бели да са опити да ти привлече вниманието? А нямате ли други деца наоколо? Не можеш ли да поканиш няколко в къщи, да вzемеш една торта и един сок и да ги оставиш да играят? Защо не поканиш и майките им , да помогнете с яденето на тортата и да пийнете по едно кафе?
Успех Wink

# 33 23 окт. 2006, 13:50 ч.

Мнения: 809

Ох, без да имам твоите семейни неприятности, аз също съм ужасно изнервена. Само се карам на малкия, не без повод, де, но си представям как изглеждам отстрани. Само викам и крещя. Една уморена и изнервена майка, а не искам сда съм такава. Искам да мога да му се усмихна с любов, когато е взел лака ми и маже навсякъде, или се тръшка и повтаря една фраза без прекъсване до полуда. Или пък крещи и не знае защо.

# 34 23 окт. 2006, 13:56 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 448

Трябва да се успокоиш.Детето ще е добре когато ти си спокойна.То реагира по този начин и прави бели, защото незнае какво друго да прави и защото то страда.Успокой се и нещата ще започнат да се оправят.Детето има нужда от спокойна, усмихната и щастлива майка, за да расте и то добре, спокойно и щастливо.
love001

Всичко ще се оправи.Нервите не се връщат.Пази ги и се успокой, защото от това имаш нужда и ти и детето ти!

# 35 23 окт. 2006, 15:21 ч.

Мнения: 8 917

Съжалявам за това, което преживяваш.....потърси помощ от приятелите и родителите си - наплачи се хубаво на рамото им, преживей си тъгата и започни отначало - докажи на себе си, че можеш да се справиш....а имаш и стимул - слънчицето ти Hug

# 36 23 окт. 2006, 15:23 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: tania76 в нд, 22 окт 2006, 23:19

Аз също препоръчвам посещение при психиатър- от личен опит. Мен ме отведе ужасно главоболие при него, но помощта му се оказа безценна за мен. Изписа ми антидепресанти, от които сам много доволна- изчезнаха ми куп отвратителни кризи, а истериите ми, предизвикани от непослушанието на децата намаляха и вече съм много по-спокойна. Помисли за този вариант, аз горещо ти го препоръчвам Peace

# 37 23 окт. 2006, 15:29 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

проблема с психолозите е че всички изписват антидепресанти!
а проблема на човек не се решава с хапове!!!
лекарствата само подтискат нещата, но не носет реално подобрение
е да в момента ти е гот - ма като не си вземеш хапчето...
аз съветвам - приятели, приятели и пак прители - защо? защото те играят ролята на групова терапия и на психолога! един хубав сърдечен разговор с много добър приятел може да подобри състоянието на повечето хора

и пак ти казвам - съжалението е грешен начин. да страдай - ама не се отдавай на депресията твърде много да не затънеш. иначе доза депресия е дори лечебна и полезна, а и имаш ли време да изпаднеш в депресия - значи не си затънала в блатот на проблемите достатъчно

п.п. и правилно си се насочила тук да изливаш емоциите - това също е вид групова терапия! успех

# 38 23 окт. 2006, 17:10 ч.

Мнения: 473

И аз да кажа нещо.като 4овек който е минал през този етап от живота.
1-во потърси лекар "депресанти" но те са тези които ще ти помогнат в момента(ще те стабилизират емоционално), по нататък ти ще си помагаш.Аз мога да ти кажа какви да вземеш на този етап без да ти ги изписва лекар и не са скъпи.
2-ро много мами пишат колко по страшни неща има в живота а ние имаме едни здрави,живи и прекрасни деца.
Стягай се имаш дете bouquet

П.С. Нали не искаш да стигнеш до момент в който при най лекото нервно състояние цялата глава да ти стане в рани и още един куп последствия от разбити нерви.Не питаи старило а патило Tired

.
Вси4ки болести идват най ве4е от нерви.Пази си ги Praynig

Прегръщам те и успех bouquet

Последна редакция: пн, 23 окт 2006, 17:22 от Tonkata

# 39 23 окт. 2006, 18:18 ч.

Мнения: 525

и от мен прегратка Hug

пии 4аи от мато4ина ако лине ...пореви но вйрваи 4е нещата щесе променят силно вйрваи 4е лошото ще сварши bouquet

# 40 23 окт. 2006, 19:02 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Misty в нд, 22 окт 2006, 22:15

Това е и моето мнение Peace

# 41 25 окт. 2006, 15:02 ч.

Мнения: 1 077

Добре е, че знаеш че не ти е добре.
Не е добре, че си се вързала за детето си.

Вместо да се притесняваш за детето си, че го притесняваш с държанието си, притесни се за себе си.

Оставяй често и за по малко детето на баби, баща (нищо, че ти не го искаш, детето го иска).

Не е нужно да си сигурна, че всичко, което вършиш е правилно. Пробвай да правиш всичко по твоя си начин и постепенно ще добиеш увереност в себе си, че точно това, което ти харесва, е правилно. Трик, но успешен.

С една дума - намери време да се зарадваш на себе си и да си доволна от нещо. Започни с дребни неща, които ти доставят удоволствие - от шоколад до безцелна разходка. Свиквай да изключваш от мислите си детето, защото може да смяташ, че то е единствено важното нещо за теб (а обективно не е така), но ти не си единствено важното нещо за него. Може да си прекарва добре и с други хора и на друго място. може просто още да не знае това. Дай му спокойствие и увереност, че може да се забавлява и без теб, за да може да се забавлява и с теб, а не да ти виси на полата.

И да се оплачеш на някой, и да те разбере, и да ти съчувства - ефектът е краткотраен. Решението е в теб. Приемай всичката помощ, която някой е склонен да ти окаже. Когато детето те натовари, стоварвай го на някой, на който ще му е приятно да бъдат заедно. Не е подсъдно, а и децата имат нужда от много хора, които да си трошат енергията с тях. Grinning

Ефектът може да бъде силно положителен. Както сама си разбрала, с детето сте свързани, но не сте едно. Просто имате нужда да сте задно и нужда да сте отделно. Като гравитацията и центробежната сила - закони на физиката и на човешките взаимоотношения.

# 42 25 окт. 2006, 15:13 ч.

Мнения: 3 268

Стегни се и не плачи толкова!Само по малко ,но помни,че след лошото идва хубавото.Детенцето ще е така още известно време и ще се оправи,ще поотрасне,но и ти се успокой,защото това му оказва вляние.Няма ли на кой да го даваш отвреме на време?Намирай време за релакс,за кафе с приятелка,за разходка.Мъчно ми е за теб,дано скоро мине тоз труден момент!

# 43 25 окт. 2006, 20:16 ч.

Мнения: 14

Здравей,включвам се защото много ме впечатли.Съжалявам за всичко,което ти се е случило,но ние жените сме силни ,за това на нас е писано да раждаме и да сме майки.И ти ще се справиш и всичко ще се нареди.Само трябва време.Отърви се от чувството за вина-от него полза никаква,от тук нататък основната ти цел трябва да е да се грижиш за детенцето правилно,без крясъци и нерви-вложи цялото си търпение и помни -ти си най-добрата майка за него никой не го обича както теб!Всичко друго няма толкова голямо значение,детето ти е най-скъпото нещо на света и за него си заслужава усилията!Аз зная че ти си Прекрасен човек и само трябва да си повярваш отново!Знам,че ще се справиш и благодарение на всичко това само ще станеш по-силен човек и още по-добра майка!Успех!

# 44 25 окт. 2006, 21:33 ч.

Мнения: 6 167

И аз се включвам да ти дам подкрепата си!
Успокой се!
имаш чудесно , игриво и ЗДРАВО дете.
няма по-важно нещо от това.
всичко ще си дойде по местата с времето
не се обвинявай, няма по-нормално нещо от това да си
изнервена в такъв момент!

шоколад, един душ и си поспи.
и утре по-леко с детето, не си вдигай много летвата и не се затваряй само с него!

ПС: Много лесно почнаха да ги изписват във форума антидепресантите.
Изобщо не ми се струваш в депресия, натоварена си, изнервена си, но не и депресирана! Не си вменявай тия състояния, защото звучат благозвучно.

# 45 25 окт. 2006, 21:37 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Цитат на: arrows в пн, 23 окт 2006, 19:02

Цитат на: Misty в нд, 22 окт 2006, 22:15

Това е и моето мнение Peace

И моето!

# 46 27 окт. 2006, 00:00 ч.

в къщи
Мнения: 467

az_tuk,не си писала отдавна,кажи как си сега?Добре ли си,след като започна работа? Hug

# 47 27 окт. 2006, 02:10 ч.

Мнения: 5 468

И аз съм изтъкана от нерви. Не мога дори да обясня на детето нещо нормално... или съм със свити вежди или набързо му отговарям, каквото пита и думите ми свършват по средата... Още ставам сутрин и корема почва да ме боли от нерви. Без нищо да ми е направило детето....., а като ми направииии... викам, обиждам, върша глупости... луда работа. И то мрънка, не смея да вляза в магазина с нея... дърпа всичко, иска всичко, търкаля се по земята, ако не стане на нейното. С такова желание излизаме на разходка и така се пребираме, че ми се реве... не ще да си ходи, тръшка се, постоянно говори нещо и ме ревнува от всичко. Когато гледам ТВ, нарочно застава пред него, за да я гледам нея... уж че случайно е застанала там Crazy

, когато включа компютъра, веднага се насажда в мен и иска тя да ми мърда стрелкичките надолу и нагоре, като подминава бързо-бързо текста, а ми спира да гледам картинките Tired

... отчайващо просто... Много се дразня, отегчавам се, а ми е жал за нея... добро дете е по принцип. Казва ми, че много ме обича и ме пита, аз дали я обичам и като й кажа, че много я обичам, идва и ме целува лигаво по бузата Joy

. Направи 2 крачки и вдигне ръцете да я нося, ужасно е, чувствам се като танк по улиците, все съм рошава, запъхтяна, зачервена, с размазано червило, с луд поглед... не смея да тръгна на никъде. Оф, достатъчно ли се оплаках?
Пия Валериан. Ама хич не ми помага.
Защо не дадеш детето на ясла или детска градина?

# 48 27 окт. 2006, 03:48 ч.

Мнения: 4 392

Намери време да си починеш, защото няма нещо по-лошо за едно дете от една изнервена майка. Поглези се малко и гледай напред. Сигурно няма да ти е лесно, но щом преди е било по- трудно> Всяко зло за добро. Гледай положително на нещата. Сега ще имаш възможност да възпитаваш детето, както Ти смяташ за добре. И не се обвинявай!
Потърси професионална помощ, но най -вече заради това, че е добре някой да изслуша проблема ти, да подходи компетентно и да ти даде съвет. Пробвай йога, автотренинг, направи си нова прическа, спортувай, а бе каквото ти хрумне...само и само да възвърнеш душевното си здраве. На детето много добре ще му се отрази една почивка при бабите. Подреди си мислите!
Съветвам те да не посягаш към антидепресанти и прочие, защото много могат да объркат нещата и само да ги подтиснат.
Всякакви медикаменти са излишни в случая. Лековете са вътре в нас!
Успех!

Цитат на: Ню в пт, 27 окт 2006, 02:10

Направи 2 крачки и вдигне ръцете да я нося, ужасно е, чувствам се като танк по улиците, все съм рошава, запъхтяна, зачервена, с размазано червило, с луд поглед... не смея да тръгна на никъде. Оф, достатъчно ли се оплаках?

Леле, Ню, тук все едно се погледнах в огледалото! Joy

# 49 27 окт. 2006, 13:06 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Amarena в пт, 27 окт 2006, 03:48

Цитат на: Ню в пт, 27 окт 2006, 02:10

чувствам се като танк по улиците, все съм рошава, запъхтяна, зачервена, с размазано червило, с луд поглед... не смея да тръгна на никъде. Оф, достатъчно ли се оплаках?

Леле, Ню, тук все едно се погледнах в огледалото! Joy

Успокоително е да разбереш, че има и други като теб hahaha

# 50 27 окт. 2006, 14:24 ч.

Мнения: 525

Цитат на: Ню в пт, 27 окт 2006, 13:06

Цитат на: Amarena в пт, 27 окт 2006, 03:48

Цитат на: Ню в пт, 27 окт 2006, 02:10

Леле, Ню, тук все едно се погледнах в огледалото! Joy

Успокоително е да разбереш, че има и други като теб hahaha

Все едно и моята история разказа, едно към едно.

# 51 27 окт. 2006, 14:45 ч.

Мнения: 208

Цитат на: tilieva в ср, 25 окт 2006, 21:37

Цитат на: arrows в пн, 23 окт 2006, 19:02

Цитат на: Misty в нд, 22 окт 2006, 22:15

Това е и моето мнение Peace

И моето!

И моето мнение е такова!
В тази връзка ще разкажа следното:
Линкълн събрал мъдрите държавници и им поставил задача да измислят изречение, което да е валидно за всякакви ситуации и случаи. Те помислили и казали следното:
И ТОВА ЩЕ ОТМИНЕ.

Скъпа гостенка, и на мен ми се иска да те прегърна силно и да те утеша. Просто защото знам какво е да няма кой да те утеши. Съчувствам ти, разбирам те, подкрепям те!
Тук момичетата са изписали доста неща и вярвам, че ще сама ще избереш кой съвет да последваш, с какво ще успокоиш нервите, как ще намериш верния път за себе си и детето.

Вярвай, всичко ще мине и ще се оправят нещата и за тези дни ще си спомянаш само като за лош спомен. От теб сега се иска, не толкова "да се стегнеш", според мен, а да се оставиш малко на течението. Не се опитвай прекалено да контролираш ситуациите, просто най-важната задача сега пред теб е да се стабилизираш здравословно - нервите да успокоиш, да се отпуснеш, да приемеш себе си и нещата, които се случват. Ако смяташ, че няма да успееш да се справиш без професионална помощ, потърси я, довери се на интуицията си, нещата сами ще се подредят едно по едно.
Не се предавай! bouquet

С теб сме!

# 52 27 окт. 2006, 16:48 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Лорейн в пт, 27 окт 2006, 14:24

Все едно и моята история разказа, едно към едно.

# 53 27 окт. 2006, 16:59 ч.

Мнения: 278

Мила виж , аз бях в подобно такова състояние , но не по такъв повод както ти. Крещях , виках , ревях , за най - малкото биех децата , кълнях себе си разбирасе и пр. Споделих с леля ми която е лекар и по неин съвет пих "дапъл херц" сироп на билкова основа ,германско производство .Опитай , после мъжа ми беше в стресово състояние и ме накара да му купя .

Препоръчани теми

Ще ме помислите за луда…

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: