Здравейте!Любопитно ми е дали ви се е случвало някога да си кажете"Това на мен не може да ми се случи" или "Аз никога няма да направя.........."и не след дълго живота да ви постави в кофти ситуация,в която да ви се случват всички неща, които сте искали да избегнете.Аз се заричах за толкова много неща и сега започнаха да ми се случват,че вече не смея да си мисля за каквото и да било и да правя планове,защото всичко пропада.Как по принцип гледате на подобни ситуации-като на житейски уроци или просто съдба?
- Публикувана: 20 окт. 2006, 15:46 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2006, 15:02 ч.
Опровергава ли ви животa?
всичко, на което съм се чудила и дивила, ме е спохождало в живота.
За това гледам да карам по-кротко.
За това гледам да карам по-кротко.
същото. 
Колкото и да ми е искало да го кажа, никога не съм се осмелявала, защото знам че в живота се случват както очаквани, така и неочаквани неща. Аз живея така както ми харесва и гледам да изживявам нещата на момента, че знае ли човек какво го чака след завоя?????
Няма да му се даваме 
Винаги, когато съм упрекнала някого за нещо, което е направил, после идва момент и попадам в неговото положение и виждам колко е лесно да се говори отстрани и колко е трудно да се действа. Така че гледам да проявявам повече разбиране.
Дори, когато някой е направил нещо, което на мен ми изглежда непростими и съм сигурна, че НИКОГА не бих направила такова нещо.
Дори, когато някой е направил нещо, което на мен ми изглежда непростими и съм сигурна, че НИКОГА не бих направила такова нещо.
За две неща в живота си съм се заричала че няма да ми се случат никога,но и двете ме сполетяха.Така че сама се уверих колко е вярно това-"Никога не казвай Никога"!!!И вече не се заричам за нищо!Никога не знаеш какво ще ти поднесе живота!
Винаги, когато съм упрекнала някого за нещо, което е направил, после идва момент и попадам в неговото положение и виждам колко е лесно да се говори отстрани и колко е трудно да се действа. Така че гледам да проявявам повече разбиране.
Дори, когато някой е направил нещо, което на мен ми изглежда непростими и съм сигурна, че НИКОГА не бих направила такова нещо.
Дори, когато някой е направил нещо, което на мен ми изглежда непростими и съм сигурна, че НИКОГА не бих направила такова нещо.
Ама напълно съм съгласна с горния постинг!!!
всичко, на което съм се чудила и дивила, ме е спохождало в живота.
За това гледам да карам по-кротко.
За това гледам да карам по-кротко.
същото.И при мен е така
За три неща съм казвала, че не могат да ми се случат никога. Е, и трите станаха. Не че са били негативни по принцип, просто аз не се виждах в подобни ситуации. Но и на мен думата "никога" ми е изчезнала и от речника, и от мислите. Всичко, ама всичко може да ни се случи. И смятам, че точно когато си мисля, че на мен "това нв може да се случи", животът доказва, че може.
Радвам се, че пишещите тук са толкова широко скроени и толерантни личности! 
Не знам защо, ама се сетих за една мисъл току-що, ще я споделя с вас:
"Приемете малкото зло и голямо няма да ви сполети. Радвайте се на малките добрини и ще се зарадвате и на големи."
До голяма степен съм съгласна с това. Доста често животът ни поднася като че ли точно това, което очакваме от него и върху което най-много се съсредоточаваме. Съгласни ли сте?
Не знам защо, ама се сетих за една мисъл току-що, ще я споделя с вас:
"Приемете малкото зло и голямо няма да ви сполети. Радвайте се на малките добрини и ще се зарадвате и на големи."
До голяма степен съм съгласна с това. Доста често животът ни поднася като че ли точно това, което очакваме от него и върху което най-много се съсредоточаваме. Съгласни ли сте?
А иначе по темата дали ме опровергава животът, ще бъда този път по-конкретна в отговора си.
Ами преди да стана майка, мислех, че никога няма да ми се наложи да ударя детето си, но ето че вече на няколко пъти ми се е случвало...; бях сигурна, че сцените навън на другите деца са провокирани по някакъв начин от родителите им - да, ама ето че сега Алекс колко пъти вече ми прави сцени навън БЕЗ никаква причина... и т.н.
Главно животът ме опровергава засега чрез сина ми.
Безкрайно съм му благодарна за това, че маха очилата на илюзиите, през които все още гледам света понякога...
Ами преди да стана майка, мислех, че никога няма да ми се наложи да ударя детето си, но ето че вече на няколко пъти ми се е случвало...; бях сигурна, че сцените навън на другите деца са провокирани по някакъв начин от родителите им - да, ама ето че сега Алекс колко пъти вече ми прави сцени навън БЕЗ никаква причина... и т.н.
Главно животът ме опровергава засега чрез сина ми.
Безкрайно съм му благодарна за това, че маха очилата на илюзиите, през които все още гледам света понякога...
Аз май скоро писах по такава тема ако не се лъжа , но пак ще напиша една от любимите ми сентенции:
" Човек предполага Господ разполага"
, но пак ще напиша една от любимите ми сентенции:" Човек предполага Господ разполага"
и мое мнение!
опитвам се да се да живея с положително и оптимистично мислене, да се наслаждавам на всяка минута и да правя всичко, което е по силите ми.
... НИКОГА!"
Да и то жестоко - винаги съм смятала, че точно аз никога, ама никога няма да се разведа, каквото и да стане. Е, получих доста горчив урок, че не винаги всичко зависи от мен. Когато се разведох заявих тържествено, че никога няма да погледна втори мъж, камо ли да се съобразявам с него или да живея с него . Тук вече се радвам, че животът ме опроверга 
. Тук вече се радвам, че животът ме опроверга
Абсолютно ме опровергава, понякога си мисля, че ме е взел за мезе, но май аз преди това съм се взимала много насериозно 
Последното - заричах се, че няма да работя във фирмата, където работеше баща ми (компанията е голяма, няма да цитирам), оплювах я колко била сдухана, ма питайте ме къде работя сега
Ооо, бях се заричала и второ дете да нямам... останалото е история.
И се бях възмущавала от майките на сополиви деца - миналата седмица моя падна и си обели носа, със силна хрема беше, не дава даго докосна. Прибираме се от детска - той ожулен, сополив и накрая и напикан
Последното - заричах се, че няма да работя във фирмата, където работеше баща ми (компанията е голяма, няма да цитирам), оплювах я колко била сдухана, ма питайте ме къде работя сега
Ооо, бях се заричала и второ дете да нямам... останалото е история.
И се бях възмущавала от майките на сополиви деца - миналата седмица моя падна и си обели носа, със силна хрема беше, не дава даго докосна. Прибираме се от детска - той ожулен, сополив и накрая и напикан
В общи линии до преди 2 години не ми се беше случвало такова нещо - имах си принципи, които следвах и не се беше стигало до ситуации, които биха ме накарали да ги наруша. На всичкото отгоре постоянно казвах "аз никога това", "аз никога онова"...
И преди 2 години, още на първото появило се изкушение, животът така ме опроверга, че направо ми разказа играта.... Издъних се по всички възможни начини... Още си сърбам последтвията.
И преди 2 години, още на първото появило се изкушение, животът така ме опроверга, че направо ми разказа играта.... Издъних се по всички възможни начини... Още си сърбам последтвията.
Безкрайно очарователно ми се струва убежднието, че това, което ни се случва зависи изцяло от нас, понякога си мечтая да съм пак на 18 
, ех младост и устрем. Има голямо очарование в този ненаранен позитивизъм или критика спрямо света. Разбира се, че съм била опровергавана неколкократно, това е нормално, само че вярата ми в определени цености почна да загнива покрай това 
, ех младост и устрем. Има голямо очарование в този ненаранен позитивизъм или критика спрямо света. Разбира се, че съм била опровергавана неколкократно, това е нормално, само че вярата ми в определени цености почна да загнива покрай това 
Май да....
Но повече съм се убедила във това , че не трябва никога да казваш"никога".
Иначе никога не съм си казвала това на мен не може да ми се случи или защо се случи на мен? От 19-годишна съм се убедила , че нещата просто се случват -добри или лоши, но съвсем друго е дали ги приемаш и се примиряваш с тях!
Но повече съм се убедила във това , че не трябва никога да казваш"никога".
Иначе никога не съм си казвала това на мен не може да ми се случи или защо се случи на мен? От 19-годишна съм се убедила , че нещата просто се случват -добри или лоши, но съвсем друго е дали ги приемаш и се примиряваш с тях!
Абсолютно ме опровергава!И ми се връща всичко с двойна сила,ако съм си казала,че не бих го направила или съм се зачудила как друг го е направил.
[/quo
За жалост е така!
[/quo
За жалост е така!
Аз пък си правя планове за всичко. Внимателно си планирам и обмислям нещта . Също така съм доста критична и то най-вече към себе си. Ако нещо плнанирано се обърка се опитвам да си го обясня логично и да си направя изводите. Опивам се да не си повтарям грешките. Ако нещо не тече по план се опивам да си въведа корекции в плана. Ако се предпочитам някоя възможност , но се случи друга се опитвам да се оправя със страничните ефекти. Опивам се да не съжалявам за минали неща и да не се обвинявам за грешките си, просто да не ги повтарям.
Чуя ли се да казвам думичката никога....стоя и чакам.Знам,че в най-скоро време ще ми се случи
Опровергавал ме и. И сега ме опровергава.
Наистина, важното е, че нещата стават, но не винаги по начина, по който аз съм планирала. Поне не е скучно
Ма аз си тропам и съм проклетийка. 
Не си спомням да съм се заричала за нещо категорично.
Много съм състрадателна и рядко си позволявам да съдя хората. Затова пък често си позволявам да им давам съвети.
Животът ми е пъстър и изпълнен с много неочаквани и необикновени неща, смело бих го нарекла живот доста различен от средностатистическия. Очаквам всичко по принцип, но като оптимист се надявам, че лошото ще ме отмине или поне, че всяко зло ще е за добро.
Много съм състрадателна и рядко си позволявам да съдя хората. Затова пък често си позволявам да им давам съвети.
Животът ми е пъстър и изпълнен с много неочаквани и необикновени неща, смело бих го нарекла живот доста различен от средностатистическия. Очаквам всичко по принцип, но като оптимист се надявам, че лошото ще ме отмине или поне, че всяко зло ще е за добро.
Препоръчани теми