И Мартин и Станислав са много хубави имена. Еднакво хубави според мен, така че избора ти е много добър. Хубавите имена винаги се повтарят по много точно защото са хубави. Тези, които са единични случаи са или странни или меко казано неподходящи.
- Публикувана: 19 окт. 2006, 14:04 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2006, 13:47 ч.
За прекалено многото адаши на детето ...
На мен едно време в у-ще ми беше забавно,като си имах адаши. 
.
Най-разпространеното име според мен е Иван,поне в моето обкръжение.
В телефона на мъжа ми присъства това име в голям процент...Иван моряка,Иван данъчен,Иван имоти,Иван...Иван...и баща му Иван,дядо ми е Иван и сина ни да не остане назад и той Иван.
Като порасне ще му търсим Мария...
В телефона на мъжа ми присъства това име в голям процент...Иван моряка,Иван данъчен,Иван имоти,Иван...Иван...и баща му Иван,дядо ми е Иван и сина ни да не остане назад и той Иван.
Като порасне ще му търсим Мария...
Ако мен ме е яд, че има много Мартиновци, аналогично пък другите майки трябва да се ядосват, че и аз си имам Мартин 
Моя Мартин Яворов си е уникален
Мина ми тази мисъл и на мен през главата, докато бях бременна - първо бяхме решили да е Мартин, после видях, че е много популярно името, и почнахме да мислим за друго. Бяха ми харесали Константин и Самуил, но таткото нещо не ги одобри.
И така - накрая си го кръстихме Мартин. Името много ми харесва. Пък при нас в Драгалевци няма много Мартиновци, така че само моя глас се извисява с бойния вик Мартинеееееееее (защото мойто лапе си отговаря на името - много е бойно и буйно).
Иначе ако го бяхме кръстили Самуил, щеше да си дойде с името - на 20 август е имен ден на Самуил. Това го разбрахме по-късно обаче.
Аз пък съм от поколението, когато беше бума на Десиславите, ама хич и не ми пука - обичам си името
Моя Мартин Яворов си е уникален
Мина ми тази мисъл и на мен през главата, докато бях бременна - първо бяхме решили да е Мартин, после видях, че е много популярно името, и почнахме да мислим за друго. Бяха ми харесали Константин и Самуил, но таткото нещо не ги одобри.
И така - накрая си го кръстихме Мартин. Името много ми харесва. Пък при нас в Драгалевци няма много Мартиновци, така че само моя глас се извисява с бойния вик Мартинеееееееее (защото мойто лапе си отговаря на името - много е бойно и буйно).
Иначе ако го бяхме кръстили Самуил, щеше да си дойде с името - на 20 август е имен ден на Самуил. Това го разбрахме по-късно обаче.
Аз пък съм от поколението, когато беше бума на Десиславите
, ама хич и не ми пука - обичам си името 
Хаха, ами аз какво да кажа. Иван - сигурно на всяка трета форумка дядо и се казва Иван. 
Няма значение, че се повтаря. Важно е името да е хубаво.
Няма значение, че се повтаря. Важно е името да е хубаво.
Pipinka, с мен стана точно същото! идея си нямах, че името Мартин е толкова популярно - в моето поколение това е много рядко срещано име. изведнъж се оказа, че ще си имаме страшно много адаши, но какво да се прави - важното е, че името е чудесно, както и децата, които го носят!
Четно казано и мен ме дразни малко, в събота бяхме в парка и на детската площадка имаше сигурно 10 деца с името Алекс, и момчета и момичета. Чак по едно време беше смешно, чуваше се само някой да вика "Алекс, Алекс" 
Аз съм доволана, че избрах името Цветелина, защото досега само един път сме попадали на друго Цвети!
Аз съм доволана, че избрах името Цветелина, защото досега само един път сме попадали на друго Цвети!
Навремето все имаше някой с моето име в обкръжението ми, в училище, в техникума. Беше ми писнало да ни определят, малката, голямата, високата, русата и т.н. Постоянно мрънках на нашите как са могли да ми измислят такова име - бяха се видяли в чудо нашите, обясняваха ми, че името ми е хубаво, че те са го харесали...
Постарах се децата ми да нямат често срещани имена, до сега все още не съм чула имена като техните около нас.
Осъзнавам, че името не прави човека, но това са си мои притеснения останали от детските и пубертетските години и не можах да се преборя с тях. Въпреки това не бих изпаднала в крайности само и само името на детето ми да е различно.
Постарах се децата ми да нямат често срещани имена, до сега все още не съм чула имена като техните около нас.
Осъзнавам, че името не прави човека, но това са си мои притеснения останали от детските и пубертетските години и не можах да се преборя с тях. Въпреки това не бих изпаднала в крайности само и само името на детето ми да е различно.