Лесно е да ги познаеш – погледът им е дълбоко печален, усмивката – измъчена, главата – отпусната, раменете – прегърбени, походката – провлачена.
На такива жени не им върви с мъжете, тях често ги изоставят и предават. С липсата на любов към себе си те отблъскват мъжете, с липсата на вяра в себе си привличат само сълзи и унижения.
Такива жени са ръководени от страха си - страх да не останат сами (именно затова се прилепват даже към съвсем недостойни мъже); страх, че ще ги предадат; страх, че ще ги изоставят. Затова те се унижават, те умоляват и потъпкват собственото си Аз, угаждат на мъжете, превръщат се в техни робини. Само да не ги изоставят, да не ги лишат от любовта си, да са доволни от тях.
Тези жени са жертви. Жертви на лошото отношение към самите себе си, на липсата на любов към себе си. Именно затова, действайки под натиска на емоциите и импулсите, страховете и преживяванията, те постоянно допускат грешки и провалят отношенията си.
Как да разпознаем в себе си синдрома на Баба Яга?
Ако вие се страхувате постоянно: страхувате се да не загубите своя мъж, страхувате се, че няма да му угодите и ще предизвикате недоволството му, боите се, че ще го отегчите и ще се превърнете в бреме, и ако този страх ви тласка към всякакви безумия като това да избухнете в истеричен плач или да угодничите за задоволяване на всички негови прищевки, ако забелязвате явни признаци на недоволство в мъжа си и влошаване на отношенията ви, ако вашите постъпки водят до абсолютно противоположна на предполагаемата реакция - можете да бъдете уверена, че вие сте болна от страшен синдром - синдромът на Баба Яга.
Боейки се, че ще загубите любимия си, през цялото време се стараете да направите за него и вашите отношения нещо "полезно" и "нужно", нещо, което да го застави да бъде с вас. Това е съвършено погрешна постъпка, защото разбива отношенията и чувствата, които мъжът ви изпитва към вас. Опитите за сериозен разговор се възприемат като поредния женски каприз, всички ваши въпроси - като признак на безгранична глупост, всичките ви действия - като желание да му досадите и да го изкарате от кожата му.
А вие толкова се стараете заради него - готвите и чистите, перете и гладите, чакате и се притеснявате... Но в един съвсем непрекрасен ден, след поредния скандал и молбите да престанете да му досаждате с вечните си клюки и контрол, вие разбирате, че действате абсолютно неправилно. Осъзнавате, че живеете в постоянен страх (в по-голямата си част измислен от вас самата), който отравя целия ви живот. И вие решавате да спрете да се страхувате, защото страхът не трябва да ръководи живота ви.
Да, това е трудното: да се осъзнаете, да разберете, да преодолеете. Да започнете да правите нещата така, както ви се иска на вас самата. Да се успокоите, да откриете любовта и любимия от съвсем нова светлина - когато сте уверена в себе си, самодостатъчна, вярваща и най-вече, ценяща го, а не бояща се да не го загуби.
Още един пример за класическия синдром на Баба Яга е жената, която не уважава себе си като Жена.
Случва ли ви се, след като се запознаете с някой мъж и прекарате с него няколко приятни вечери, да започнете да се паникьосвате и да правите всичко, за да го отблъснете? Звъните му постоянно, досаждате му с безкрайни въпроси, настоявате за следваща среща... Естествено, че мъжът ще се изплаши и ще стане предпазлив. Той не иска да бъде с жена, която така откровено му се натрапва. А вие просто се боите, че мъжът, който сте харесала, ще изчезне...
Тоест, пак страх! Страх, който изтъква недостатъците ви и най-ужасните ваши прояви. Ако постоянно мислим за това, от което се боим, то ще се случи непременно. Негативното привлича негативното - такова е правилото, за съжаление.
Друга проява на синдрома на липсата на любов към себе си - това е проблемът с личната неефективност. Всичко ви се получава добре само тогава, когато редом до вас има мъж. Още щом се появи в живота ви, всичко започва да се нарежда, вие ставате по-добра, по-весела, забравяте сълзите.
Но защо се получава така? Какво ви пречи да живеете пълноценно и преди появата на мъжа? Отговорът е прост - защото не обичате себе си и не виждате смисъл в това, да се грижите за собствения си живот - да готвите, да ремонтирате, да почивате. Смисълът на живота ви е да си намерите мъж, заради когото да правите всичко това. Вие постоянно сте в процес на търсене. А когато го намерите - него, единствения, - то с всички сили се стремите да го задържите и, за жалост, много често претърпявате поражение.
Водена от страха си да не загубите дългоочакваната цел в живота, вие сте готова на всичко, за да бъде Той до вас. И затова не обръщате внимание на лошото отношение към себе си, на униженията и оскърбленията, на грубостта и липсата на любов.
Ако от много години чакате предложението на вашия любим и в името на бъдещото семейство търпите и не обръщате внимание на нелепите уговорки и молби да изчакате, на хладното отношение, вие незабелязано за себе си, но не и за околните, се превръщате от уверена в себе си девойка в затормозено и невярващо в себе си създание.
И това е много тъжно. Защото мъжът, когото желаете, просто си играе с вас, придърпва ви с кукичката, на която ви е уловил, шантажира ви. А на вас ви е нужно само да се погледнете отстрани, за да разберете играта му и да го отпратите! Защото сте достойна за нещо повече, за любов и уважение, а не за статута на любимата играчка за посредствения и нищо непредставляващ мъж.
Изводи:
За съжаление, много жени не обръщат внимание на лошото отношение към себе си, те са готови на всичко, само и само до тях да има мъж. Може да е недостатъчно добър и подходящ, важното е да е до тях, за да има на кого да перат чорапите.
Такива жени са дълбоко нещастни, в дъното на душата си са убедени, че не заслужават нищо по-добро и тази тяхна убеденост ги превръща в безполезни същества.