Синдромът на хроничната умора е нова, модерна болест, която според лекари от цял свят е бичът на нашето време.

Много лекари започват лечението на пациентите си с назначаване на някакво леко успокоително средство. По простата причина, че не съществува на света такова заболяване, което да няма в своите основи, в своите причини или в своите последици стресово нарушаване на нервната система. Даже баналните остри респираторни заболявания , така наречената "простуда", са резултат на това, че човек се е оказал в нужното време на нужното място преуморен, изнервен или гладен.

Всяка една от причините, които предизвикват у нас лошо настроение или раздразнение, може да се превърне в начална точка на всяко едно заболяване.

Или с други думи: лошото настроение също е стрес или нищо друго, освен нарушение на нормалния химичен баланс на организма, водещо към ненормално отклонение. И понеже при всяко едно отклонение организмът се опитва да се справи сам, в този случай той мобилизира на помощ защитните си сили. В това число и тези, които обикновено стоят на стража на нашите външни граници, защитавайки ни от бактерии, вируси и други зарази.

По такъв начин, даже ако временното лошо настроение може да се счита за отклонение от нормата, хроничното подтиснато и унило настроение може достоверно да се счита за хронично заболяване. То е едно огнище на напрежение, което в течение на дълго време използва защитните сили на организма по друго време и на други места.

Ето тук е мястото на позитивното мислене и може би няма по-подходящ случай за неговото използване. Но проблемът се състои в това, че хронично измореният мозък просто не е способен на никакво позитивно мислене. По простата причина, че доброто или лошото настроение се обезпечават от същата тази химия на мозъка. Трябва да сработят определени невромедиатори, а за това трябва да се намерят определени невропептиди... Но ако организмът се намира от доста продължително време в уморено, претоварено и полудепресивно състояние, това означава само едно - мозъкът е изтощен, има недостиг на положителни невромедиатори и няма откъде да ги вземе, той изработва само отрицателни. Те преобладават и блокират производството на необходимите за победата на положителните емоции вещества.

Възможно е да има недостиг на приятни, радостни новини. Възможно е да не достига слънчевата светлина. Възможно е да не достигат любовните радости. Или някаква група витамини. Всичко е възможно!

Въпросът е в това, че не е известно кога ще се изясни причината и дали ще се изясни изобщо. А помощ е необходима още днес, понеже по-нататъшната перспектива за организма е с тенденция към влошаване на състоянието.

В такива случаи е ясно едно - мозъкът спешно се нуждае от външна помощ. Той има нужда от допълнителни вещества, които да блокират постоянното производство на отрицателните невропептиди.

След това изборът е на пациента - може да се обърне към хомеопат, ако предпочита хомеопатичните средства.

Може да се консултира и с фитотерапевт, ако има желание и търпение да избере по-бавния път на приготвянето на билковите смеси, редовния им прием и дългото очакване на резултата.

Може също да се обърне към някой невролог с молба да назначи спасителното хапче, което ще му позволи да се почувства по-спокоен и по-уравновесен.

Независимо от избрания метод на лечение, наред с успокоението на нервите ще се нормализира и стомашната киселинност, гастритът ще отстъпи на втори план, заспиването и събуждането ще са по-лесни.

За съжаление често срещаме хора, крайно нуждаещи се от необходимите лекарствени средства, но избягващи ги с всички сили по непонятна логика. Те упорито не се лекуват до момента, когато попаднат в болницата. Тогава те са съгласни на всичко, само и само да възвърнат предишното си здраве. Уви, здравето се дава само веднъж и възстановяването му е много по-сложно, отколкото първоначалното му опазване.



Image: Frenk and Danielle Kaufmann / 123rf.com

Последна редакция: пн, 23 май 2022, 13:05 от Редактор*