!@#$%^&*()_
моля темата да бъде заключена!
моля темата да бъде заключена!
- Публикувана: 14 окт. 2006, 13:06 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 23:09 ч.
На дъното съм...не знам как да постъпя
Съчувствам ти от сърце за това което преживяваш. Явно никак не ти е лесно 
Поговорете с мъжът ти, обясни му как се чувстваш. А как така не иска да го занимаваш с майка си 
? Това не го доумявам наистина. Ако нещата са извън контрол и раздялата е вариант , но пък той защо не е съгласен? При всички положения трябва да излезнеш от тази ситуация. Бъди силна 
Поговорете с мъжът ти, обясни му как се чувстваш. А как така не иска да го занимаваш с майка си ? Това не го доумявам наистина. Ако нещата са извън контрол и раздялата е вариант , но пък той защо не е съгласен? При всички положения трябва да излезнеш от тази ситуация. Бъди силна
Много тъжно 
но преди дори да помислиш да вземеш каквото и да е решение трябва да се успокоиш. Когато човек е афектиран обикновено се оставя на импулса, а това не винаги е най-правилното. Изчакай да се уталожат нещата, успокой се, помисли и тогава действай. Така на `трезва` глава ще можеш да прецениш кои са плюсовете и кои минусите
но преди дори да помислиш да вземеш каквото и да е решение трябва да се успокоиш. Когато човек е афектиран обикновено се оставя на импулса, а това не винаги е най-правилното. Изчакай да се уталожат нещата, успокой се, помисли и тогава действай. Така на `трезва` глава ще можеш да прецениш кои са плюсовете и кои минусите 
Много тъжно ми стана. 
Не знам какво да ти кажа, живота си е твой, решенията трябва да си ги вземеш ти.
Доколкото разбирам, той си позволява да ти посяга...
Ако мислиш, че раздялата е по-доброто решение - направи го. Аз, за себе си, може би бих направила точно това при тези обстоятелства.
Всеки човек има право на щастие, а не да живее в страх, самота и тъга.
Стискам ти палци всичко скоро да се оправи и да вземеш най-доброто решение за себе си.
Не знам какво да ти кажа, живота си е твой, решенията трябва да си ги вземеш ти.
Доколкото разбирам, той си позволява да ти посяга...
Ако мислиш, че раздялата е по-доброто решение - направи го. Аз, за себе си, може би бих направила точно това при тези обстоятелства.
Всеки човек има право на щастие, а не да живее в страх, самота и тъга.
Стискам ти палци всичко скоро да се оправи и да вземеш най-доброто решение за себе си.
Уф, бих ти предложила да смениш ключалките и да го оставиш отвън, но допускам, че веднага ще отиде да тормози родителите ти, а това сега хич не им е нужно.
Пожелавам да намерите вариант за "нормална", "цивилизована" раздяла щом се е стигнало до такъв момент.
Но не трябва да позволяваш да те изнудва на тема - дете, родители и пр, сигурно е адски тежко, но понякога трябва да се реже.
Пожелавам да намерите вариант за "нормална", "цивилизована" раздяла щом се е стигнало до такъв момент.
Но не трябва да позволяваш да те изнудва на тема - дете, родители и пр, сигурно е адски тежко, но понякога трябва да се реже.
..... той си позволява да ти посяга...
само ме е бутал, но не ми е посягал, засега де
аз, как да кажа, не ти съчувствам,както и не съчувствам на себе си,защото и аз съм в абсолютно същата ситуация
виновните сме си ние,които ги търпим
до кога ще бъде не знам
аз все нямам сили да го направя,но ще бъда истински щастлива,ако ти ги имаш тези сили и ги използваш по направление
не се ли чувстваш изхабена емоционално и използвана физически
до кога?
а когато тотално ти се разбият нервите какво?
какви емоции и време ти остават да споделиш с детенце?
да вмъкна една поправка,че мен не ме е бутал,но си позволява да ме обижда пред детето ( и не само,естествено),което още не разбира, но когато започне да разбира какво?
защо сме такива слаби?
дай ми моля отговор на въпроса какво те задържа при него?
виновните сме си ние,които ги търпим
до кога ще бъде не знам
аз все нямам сили да го направя,но ще бъда истински щастлива,ако ти ги имаш тези сили и ги използваш по направление
не се ли чувстваш изхабена емоционално и използвана физически
до кога?
а когато тотално ти се разбият нервите какво?
какви емоции и време ти остават да споделиш с детенце?
да вмъкна една поправка,че мен не ме е бутал,но си позволява да ме обижда пред детето ( и не само,естествено),което още не разбира, но когато започне да разбира какво?
защо сме такива слаби?
дай ми моля отговор на въпроса какво те задържа при него?
Бутането е само начало. Като види, че може да си го позволява, какво му пречи в следващия момент да те шамароса?!?!?!?!?! От това, което казваш "и сега живеем на 90% с моята заплата" си правя извода, че мъжът ти се е депресирал - ТИ си главата на семейството ви. За жалост някои мъже (включително и бившия ми) като не могат да достигнат нивото на съпругата си, правят всичко възможно да я принизят и подчинят на себе си, за да изглеждат по-мъже в очите си. Това обаче не е нито в твоя, нито в полза на детето ти. Примириш ли се с този начин на живот и с това отношение към теб със сигурност ще загубиш самоуважението си (най-малко).
Като разведена жена бих могла да те посъветвам да направиш опити да запазиш семейството си, а не да бързаш да приключваш с брака. Не, че не се оправям по-добре без бившия си мъж, напротив - разполагам с повече пари, живея по-спокойно, никой не избива комплексите си върху мен, но ако преди 10 години, когато се изнесох с детето бях на този си акъл, може би щях да поговоря с него и да го накарам да направи нещо с живота си, за да се чувства полезен, което според мен е и причината за озлоблението. Може за мнозина да не съм права, но според мен положението на разведената жена не е от най-розовите.
Като разведена жена бих могла да те посъветвам да направиш опити да запазиш семейството си, а не да бързаш да приключваш с брака. Не, че не се оправям по-добре без бившия си мъж, напротив - разполагам с повече пари, живея по-спокойно, никой не избива комплексите си върху мен, но ако преди 10 години, когато се изнесох с детето бях на този си акъл, може би щях да поговоря с него и да го накарам да направи нещо с живота си, за да се чувства полезен, което според мен е и причината за озлоблението. Може за мнозина да не съм права, но според мен положението на разведената жена не е от най-розовите.
Мixture, не съм авторката, но личния ми опит от един не ососбено успешен брак показва, че това, което пречи на хората да вземат решения или да са по настоятелни в отстояването на себе си е неизвестността. Особено ако нямаш никаква подкрепа от хората покрай теб. Моите близки бяха и са доста консервативно настроени, нещо от рода на "абе щом не те бие, не пие и си носи парите в къщи"... стои си на д-то... но нали има още толкова много неща, които карат човек да се чувства добре, живеейки и споделяйки живота си с друг.
И аз като Анджи ще кажа, ако мислиш, че можеш да намериш общ език с него, вероятно го дразниш с нещо, което и той самия не може да го формулира... но във всеки случай сложи край тогава, когато си изчерпала всички възможности. В никой случай не казвам да търпиш, да се чувстваш зле до безкрайност, но все пак и детенцето ви е малко още, а това са години в хората много се изнервят....
Може би, ако по категорично, но спокойно успееш да покажеш, че твоята граница на търпимост е вече мината, ако успееш някак да му го сведеш до съзнанието( знам колко е трудно, вярвай ми) ... но може би има шанс и той да си даде сметка какво се случва...Кураж от мен
И аз като Анджи ще кажа, ако мислиш, че можеш да намериш общ език с него, вероятно го дразниш с нещо, което и той самия не може да го формулира... но във всеки случай сложи край тогава, когато си изчерпала всички възможности. В никой случай не казвам да търпиш, да се чувстваш зле до безкрайност, но все пак и детенцето ви е малко още, а това са години в хората много се изнервят....
Може би, ако по категорично, но спокойно успееш да покажеш, че твоята граница на търпимост е вече мината, ако успееш някак да му го сведеш до съзнанието( знам колко е трудно, вярвай ми) ... но може би има шанс и той да си даде сметка какво се случва...Кураж от мен
А той защо се държи така??????И винаги ли е бил такъв??????Можете ли да говорите разбрано и кротко,или винаги се стига до кавга??????Мога да ти съчувствам,но от това няма да ти стане по-добре,нито мога да ти дам съвет.Мисля че ти сама трябва да вземеш решението,и най-вече да си силна.
Защо незнаеш как да постъпиш?Премисли какво точно искаш за себе си и си го напиши на един лист.В един момент ще знаеш вече съвсем точно как да постъпиш.
Аз как бих постъпила:
1 ще се сниша и ще изчакам да видя докъде ще стигне съпругът като междувременно много добре ще се посъветвам с адвокат как да се обезпеча най-добре материално:
2 ако има наглостта да ми посегне веднага ще звънна в полицията и тогава ще му се разкаже играта;
Офф :Изглеждаш оправна и силна жена ,не позволявай да се държат лошо с теб!
Аз как бих постъпила:
1 ще се сниша и ще изчакам да видя докъде ще стигне съпругът като междувременно много добре ще се посъветвам с адвокат как да се обезпеча най-добре материално:
2 ако има наглостта да ми посегне веднага ще звънна в полицията и тогава ще му се разкаже играта;
Офф :Изглеждаш оправна и силна жена ,не позволявай да се държат лошо с теб!
Съчувствам ти от сърце за това което преживяваш. Явно никак не ти е лесно Поговорете с мъжът ти, обясни му как се чувстваш. А как така не иска да го занимаваш с майка си ? Това не го доумявам наистина. Ако нещата са извън контрол и раздялата е вариант , но пък той защо не е съгласен? При всички положения трябва да излезнеш от тази ситуация. Бъди силна
Поговорете с мъжът ти, обясни му как се чувстваш. А как така не иска да го занимаваш с майка си ? Това не го доумявам наистина. Ако нещата са извън контрол и раздялата е вариант , но пък той защо не е съгласен? При всички положения трябва да излезнеш от тази ситуация. Бъди силна Не вярвам да помогне разговора с мъжа й. Човек щом е дебил си остава такъв до края на живота. Ако МАМА НА КИКИМОРКА НЕ ВЗЕМЕ САМА РЕШЕНИЕТО ДА ПОМОГНЕ НА СЕБЕ СИ НЯМА КОЙ ДРУГ ДА ГО НАПРАВИ.
И ТАКА ВЪОРЪЖИ СЕ С МНОГО КУРАЖ И ТЪРПЕНИЕ И НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО СМЕТНЕШ, ЧЕ Е ДОБРЕ ЗА ТЕБ И ДЕТЕТО. НЯМА ДРУГО НЕЩО, КОЕТО ДА Е ПО-ВАЖНО /НЕ ВИЗИРАМ МАЙКА ТИ - ЗА КОЯТО ИСКРЕНО СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЕ Е СТИГНАЛО ДО ТАМ/. ЦЕЛИЯ СВЯТ НЕ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО МЪЖА ТИ, А ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЩОМ И С НЕГО И БЕЗ НЕГО СЕ ЧУВСТВАШ САМА - ОСТАНИ САМА - БЪДИ СИГУРНА, ЧЕ ЩЕ ТИ Е ПО-СПОКОЙНО И ПО-ХУБАВО. КУРАЖ И КЪСМЕТ!!!
Всеки човек си има праг на търпимост. Моят е много нисък.
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де
/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!
Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива.
Аз, естествено, бих ти казала да го зарежеш! Ха! Кой е той бе? Някакъв си мужик... Заслужава ли си да се съсипеш нервите, заради него?
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де
/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш
?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива. Аз, естествено, бих ти казала да го зарежеш! Ха! Кой е той бе? Някакъв си мужик... Заслужава ли си да се съсипеш нервите, заради него?
Всеки човек си има праг на търпимост. Моят е много нисък.
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!
Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива.
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де
/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш
?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива. Напълно подкрепям
Засега покрай тревогите с майчето ти се опитай да го игнорираш - не очаквай нищо от него и му кажи и той да не очаква нищо от теб...съжителствайте си просто...ако нещата и при такова спокойствие не се оправят, след като всичко с майчето ти се нареди по-добре си потърси друг начин на живот.....все пак се надявам всичко да е "преувеличено" от твоя страна и нещата да не са толкова черни.... Всеки човек си има праг на търпимост. Моят е много нисък.
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!
Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива.
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де
/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш
?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива. Напълно подкрепям
Засега покрай тревогите с майчето ти се опитай да го игнорираш - не очаквай нищо от него и му кажи и той да не очаква нищо от теб...съжителствайте си просто...ако нещата и при такова спокойствие не се оправят, след като всичко с майчето ти се нареди по-добре си потърси друг начин на живот.....все пак се надявам всичко да е "преувеличено" от твоя страна и нещата да не са толкова черни.... ами преувеличено или не аз не искам да прекарам целия си живот така, не се чувствам щастлива, а и той го знае, но.....и от това не му пука, като че ли нарочно го прави, а и по никакъв начин не показва, че има чувства към мен, дори не спи при мен
може и период да е, но за всичките тези години, аз смених 3 работи, като с всяка следваща се стремях да се издигам повече, не само финансово, когато ми останат излишни пари искам двамата заедно да ги вложим в нещо, например имах малко парички и така или иначе ни трябват нова пералня и нов хладилник, а и аз исках миялна, та отидохме в технополис да си изберем, и да ги вземем на лизинг, исках просто да е с мен, обаче се изпокарахме там, според него миялната не трябвало да се купува и си тръгнахме, а исках само подкрепа, да се радва както и аз, но не би
примери много, но никакъв прогрес
Ами за момента се научи ТИ да вземаш решения; ТИ да правиш всичко, каквото решиш; да не искаш мнение от никой и въобще да си САМА сред твоите хора...гадно като се стигне до там, но насила да промениш човек не можеш...затова промени себе си така, че да не може да те нарани този човек...
изрично не писах за отношението към малката, а то е повече от перфектно, единствено на него имам пълно доверие и знам, че се справя чудесно в гледането й, дано не прозвучи като фукане, но много от приятелките ми се възхищават на отношението му към Вики, но пък едното за сметка на другото, ако някой ден се разделим ще мога да му се доверя напълно, когато тя ще е при него, не го мързи, занимава му се, не бяга от миене на дупе и т.н., но не затова става въпрос тук
Мила мама на кикиморка,току-що изписах един дълъг ферман,но за жалост,мнението се изгуби при публикуването и не ми се пише отначало.
С две думи-точно днес се чувствам точо като теб и точно от сто години имам подобни на твоите проблеми,които не могат да бъдат решени,защото той не иска развод,иска просто да има подръка човек,когото да тероризира с гнева и лошите си настроения.Мразя го,отначало го съжалявах,сега го мразя,а как се живее с човек,когото не обичаш,и от когото имаш дете?
Моля се за малко топлинка,любов и истинско щастие за себе си,за теб,и за всички мамчета от форума като нас.
С две думи-точно днес се чувствам точо като теб и точно от сто години имам подобни на твоите проблеми,които не могат да бъдат решени,защото той не иска развод,иска просто да има подръка човек,когото да тероризира с гнева и лошите си настроения.Мразя го,отначало го съжалявах,сега го мразя,а как се живее с човек,когото не обичаш,и от когото имаш дете?
Моля се за малко топлинка,любов и истинско щастие за себе си,за теб,и за всички мамчета от форума като нас.
Мила мама на кикиморка,току-що изписах един дълъг ферман,но за жалост,мнението се изгуби при публикуването и не ми се пише отначало.
С две думи-точно днес се чувствам точо като теб и точно от сто години имам подобни на твоите проблеми,които не могат да бъдат решени,защото той не иска развод,иска просто да има подръка човек,когото да тероризира с гнева и лошите си настроения.Мразя го,отначало го съжалявах,сега го мразя,а как се живее с човек,когото не обичаш,и от когото имаш дете?
Моля се за малко топлинка,любов и истинско щастие за себе си,за теб,и за всички мамчета от форума като нас.
С две думи-точно днес се чувствам точо като теб и точно от сто години имам подобни на твоите проблеми,които не могат да бъдат решени,защото той не иска развод,иска просто да има подръка човек,когото да тероризира с гнева и лошите си настроения.Мразя го,отначало го съжалявах,сега го мразя,а как се живее с човек,когото не обичаш,и от когото имаш дете?
Моля се за малко топлинка,любов и истинско щастие за себе си,за теб,и за всички мамчета от форума като нас.
Няма значение той какво иска, ако ти си твърдо решена на развод, винаги можеш да го получиш, във форума има достатъчно адвокати, сигурна съм че биха те посъветвали.
Аз само в едно съм сигурна- личното ни щастие не идва с молби, нито със самосъжаление- идва тогава, когато сме готови да се преборим за него.
От все сърце ти желая повече смелост и решителност.
Сигурна ли си, че не знаеш как трябва да постъпиш?
Ако останеш насаме със себе си и се вслушаш- ще разбереш.
Мислили ли сте за временна раздяла?
Може би той не иска, защото му е по- удобно някой винаги да го посреща с топла храна и чисти дрехи, но и този "някой" е човек с чувства!!!!!
Това е моето мнение.
Ако останеш насаме със себе си и се вслушаш- ще разбереш.
Мислили ли сте за временна раздяла?
Може би той не иска, защото му е по- удобно някой винаги да го посреща с топла храна и чисти дрехи, но и този "някой" е човек с чувства!!!!!
Това е моето мнение.
Ujasno e da ne moje6 da razgovarq6 s myja si a da razprostranqva6 svoqta versiq v internet!!!
Ами кажи и ти твоята версия!
Не се съмнявам,че много скоро ще решиш проблемът си в най-благоприятна за теб светлина.Всъщност,ако изобщо има нещо,което спира жената да се раздели със съпруга си,то това са парите.Ти нямаш такива страхове,което е прекрасно.И още нещо искам да ти кажа-за първи път ми се случва да прочета за проблем в семейството и авторката да го публикува от собственият си никнейм.Евала!Май за втори път някой тук ме впечатлява така силно. 
От все сърце ти желая бързо да се уредят нещата,така,както ги желаеш.Също така желая на майка ти скорошно оздравяване.Вярвам,че всичко с нея ще бъде наред.
От все сърце ти желая бързо да се уредят нещата,така,както ги желаеш.Също така желая на майка ти скорошно оздравяване.Вярвам,че всичко с нея ще бъде наред. 
Най -важните решения в живота се взимат най-трудно 
Пожелавам ти само да вземеш решение, което да те направи щастлива теб и детето ти
А това с "бутането" е извън всякакъв коментар
Пожелавам ти само да вземеш решение, което да те направи щастлива теб и детето ти А това с "бутането" е извън всякакъв коментар
Бъди силна!
Напълно подкрепям изказванията на Ню и Лени. Щом не зависиш финансово от него и щом не се чувстваш щастлива - защо още живеете заедно? Щом сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга. И за детето ще бъде по-лесно сега, когато е по-малко и по-лесно възприема нещата. Събери кураж, научи се да се уважаваш и да се обичаш повече и направи живота си такъв, какъвто искаш да бъде! Желая ти щастие, заслужаваш го!!!
Ти си наясно, че нямаш бъдеще с този човек. Освен това и финансово си независима. Явно ти трябва още време, за да узрее напълно решението ти за раздяла. Пожелавам ти да намериш тази увереност в себе си, защото живеейки по този начин /без никаква обич и взаимност/ само ще се депресираш и ще затънеш емоционално още повече
Моите родители се разведоха след не особено успешен 30 годишен брак Като тяхна дъщеря съжалявам само за едно - че не са се развели преди много, много години. Сега и двамата са сами, толкова е тъжно. Не са се развели заради нас със сетра ми, но искрено предпочитам да го бяха направили и да бяха срещнали всеки друг човек, с който да се чустват по-добре. Наистина ако не сега да се разделите, кога? Когато малката разбира повече? Сега дори и болна майка ти е с теб. Дъштеря ти няма да помни какво е било и бързо ще се приспособи. Мъжъ ти ще прави сцени и даже пръв ще се съвземе. Има една книга "развод - и живота продължава", помогнала е на много хора.
Каквото и решение да вземеш винаги търси начин да си щастлива
Като тяхна дъщеря съжалявам само за едно - че не са се развели преди много, много години. Сега и двамата са сами, толкова е тъжно. Не са се развели заради нас със сетра ми, но искрено предпочитам да го бяха направили и да бяха срещнали всеки друг човек, с който да се чустват по-добре. Наистина ако не сега да се разделите, кога? Когато малката разбира повече? Сега дори и болна майка ти е с теб. Дъштеря ти няма да помни какво е било и бързо ще се приспособи. Мъжъ ти ще прави сцени и даже пръв ще се съвземе. Има една книга "развод - и живота продължава", помогнала е на много хора. Каквото и решение да вземеш винаги търси начин да си щастлива