Можете ли да ми препоръчате пансион или интернат, с психологическа работа с трудно дете?

Не знам да има такъв в България, но според мен работата с добър психолог също би ви била полезна. Едно изпращане в пансион не мисля, че ще окаже позитивно влияние върху дете със специални потребности...може ли да питам защо сте стигнали до този вариант?

Мислиш, че ще помогне, ако пратиш осиновено дете, чиито проблеми произтичат от липсата на семейство, в извънсемейна институция тип интернат?

Духовната семинария е място, в което момчета учат и живеят.
Но едва ли такова място, а и което и да е място, ще ви реши проблемите! Потърсете професионален психолог

Бихте могли като начало да го изпращате на спорт или да го запишете в някой курс по изкуства, или и двете, съпроводено с посещения при детски психотерапевт.

За колко голямо дете става на въпрос? Тези травми се преодоляват в семейна среда и с много любов, търпение, разговори и т.н. На спорт можете и вие да го запишете. Работа с психолог - освен с детето и с вас, също би имала добър ефект. Изпращането му в пансион няма да му помогне, а само ще влоши нещата.

Силно се надявам никъде вече да няма такива интернати...
Посете психолог, групова терапия, а не само за детето. Вие също се нуждаете от компетентна помощ.

В България не съм чувала, но примерно в Холандия, а и в други държави по всяка вероятност има такива интернати. За сьжаление не мога да дам координати. Разговаряла съм с родители на такова дете. Виждат го всяка събота и неделя, а през останалото време е в такъв тип пансион, където за него се грижат психиатри, психолози, терапевти за раздвижване и имат всичко, което спомага за укротяването и възможно най-пълноценен живот на детето. Тези уреди, специалисти, това време, тези знания няма как да ги имате в домашна среда.
Подкрепям ви и се надявам да намерите най-доброто както за детето, така и за себе си, тъй като несправянето с родителството носи много болка.
Тук това го наричаме изоставяне, а там го наричат адекватна грижа и отговорност!

А що не го върнеш направо, ами увърташ? Айде пак поредната пързалка на тема "осиновяване" и/или оставяне на деца.

В чужбина има такива интернати, но да се добереш до място е много трудно. Дори и да успееш, ще е ужасно скъпо.

И напротив, дано има повече такива места, защото има много деца, които се нуждаят от сериозна помощ, а не чат пат занимания с психолог. Деца, които като изключат от няколко “нормални” училища, какво бъдеще могат да имат? Въпросните интернати са с отлични професионалисти и база, децата си имат училище през деня, игри, спорт, прибират се при семействата уикендите. Нищо толкова драматично няма, не става дума за някакви сиропиталища.

Да изключат от училище? Случайно да знаеш, че това почти не е възможно?

Така, проверих в интернет. Съществуват ВУИ - възпитателни училища интернат.
Но! Детето трябва да има ГОЛЯМО провинение или престъпление, за да бъде настанено там.
Минава през съд, да го кажа по друг начин.

.... много умно написано....ама ти твое дете(от кръв и плът),би ли пратила там....аз не , всеки ден ще го ангажирам с радостите и неволите в семейството....да участва в във всички активи и пасиви.....как ще заспя ,ако не е у "дома".... ама....спирам....ще наговоря неща.....

Рокстар, за чужбина говоря. Като ти набият шута и единствената възможност ти е училище за деца със СОП, вариантът интернат е 100 пъти за предпочитане.

Да, авторката/трол е казала и двете.
И пак е тъпо. Взимаш дете от институция, един ден установяваш, че не можеш да се справиш и търсиш пак институция да го върнеш.
Имам приятели с осиновено дете, което показа проблеми. Ами правят всичко възможно и нямат намерение да "връщат" детето.

Препоръчвам ТВУ - Завет. Много добре се справят с възпитанието на т.н. трудни момчета. ММ се е дипломирал там, доволна съм.
ПП - ТВУ не е Техникум за вътрешна украса...

А няма ли, преди да се пристъпи към фактическо осиновяване, някакво опознаване с детето и тогава да се вземе окончателно решение. Допреди 20-ина години бяха в домове и ги местеха в различни домове и по възраст, ако имат някакви прояви, докато навършат 18 или завършат средно образование и после излитат. Сега не знам как е точно, ама ако ще обикаля по институции, пак ще е в извънсемейна среда и няма много смисъл от осиновяване. И аз мисля, че не е реална темата, поне се надявам, заради доброто на детето.

Знам за такива интернати за "проблемни деца" в Германия, специално за Бон.
Но доколкото знам финансирането е скъпо дори за немския стандарт и приема е след определена възраст.
Някои деца успяват да завършат с абитура, което е много сериозна подготовка и с тях влизат директно в университет.

Може да са го взели като е бил бебе.
Съседи осиновиха бебенце - ромче. Добри хора са, скромни и тихи. Бащата българин, а майката - туркиня, добра домакиня. Като стана на 7г и почнаха проблемите - крадеше, лъжеше, дори не сядаше на пейката пред блока с другите деца, а клечеше. Преместихме се и не съм ги виждала отдавна. Но мисълта ми беше, че сякаш има нещо у хората, което не зависи от възпитанието. Нещо вродено, втъкано в характера и предавано с  поколения.

Много е важно да ги има тези интернати, пиша от личен опит, в чужбина съм, докато са малки проблемните деца няма проблеми,  обгрижваш си ги, развиваш си ги, но навлязат ли в пубертета, има моменти, когато е непоносимо поведението. Давам пример, моят ще стане на 12, не се срамува от голотата си и като иска да иде по малка нужда на поляната в парка ......еми сещайте се, не става така, има малки деца, той не може на 18 пак така да се разхожда. Докога може това да го издържат родителите. Не знам изобщо, как се оправят родителите в България, нашето не е в интернат, но вече се замисляме. Няма друг начин.

Не разбирам тези, което веднага нападнаха авторката. Жената търси помощ, защото явно не може да помогне на детето си. Знам и за биологични деца, където положението е отчайващо откъм поведение и проблеми. И не е задължително вината да е само в родителите, защото да кажем други деца в семейството нямат такъв проблем. Преди да я нападнете помислете и отговорете честно, ако нейното дете е в класа на вашето? Дали пак ще сте на същото мнение? Голяма част от осиновените деца имат нарушение на привързаността. Това е емоционален дефицит, което го изпраща към психологическите проблеми. Лесно е да се каже да се води на специалист, но специалисти в работата с осиновени деца с проблемно поведение просто няма у нас. Т.е има, но са изключително малко. Това не е предпочитана област от психолозите и психотерапевтите. Дори и да се намери такъв специалист консултацията тръгва от 30-35лв на сеанс, а това е дълъг процес. Спорт или арт занимания помагат при някои деца, но не при всички. Изпробвано лично. Дъщеря ми има страхотни данни за спортистка, но не е способна на еднообразни тренировки и очакване, отделно още не разбира смисъла на състезанието. Не става и за отборни спортове...
- нарушена привързаност
- обучителни затруднения
- хиперактивност
- трудна концентрация
- бърза уморяемост/ загуба на интерес
- липса на мотивация за справяне с трудни неща или постигане на някакви успехи
- липса на визия за бъдещето, на мечти
Да изброявам ли още от букета от всевъзможни проблеми, които се срещат с по-голяма честота при осиновените деца?
Никога не сравнявайте едно осиновено дете с вашите биологични. Най-малкото вашите деца са желани, планирани, бременностите - следени и обгрижвани, пили сте си добавките, яли сте хубава храна, водили сте здравословен начин на живот по време на бременността и през тези месеци сте чувствали детето в себе си, говорили сте му, ритало ви е... Осиновеното дете не е имало нищо от това, защото то от зачеването си е нежелано, бреме, заченато от бедни и не особено образовани родители.
Пансион и интернат не означава изоставяне, защото те са към училище.
Към авторката - поискайте от социалните да Ви насочат към ЦОП (дневен център), където има подходящи специалисти, което да работят с детето.

Авторката не е влизала във форума откакто е публикувала темата. Но аз открих съвсем случайно дом/пансион за такива деца и той се намира точно до нас (в Бургас).
Авторке, ако желаеш пиши ми на лични и мога да ида до този дом, да поискам телефонен номер за връзка и поне основни неща да питам.

Да, аз такъв вариант търся - духовен пансион или със силно застъпена психологическа работа, спорт, изкуства, музика. Имате ли идея за такива конкретно?

На всички "доброжелатели", които се ме осъдили и критикували без да са запознати със ситуацията, мога да кажа, че съм опитала всичко, подчертавам, всичко възможно - и работа с психолог, двамата заедно и само  за него докато беше по-малък ( сега няма как да го заведа насила), спортуване активно от 5-годишна възраст, но се отказа тази година след 7 години инвестирани в спорт, музика, аз не спирам с терапията  за мен - с терапевт, семейни констелации, курсове и какво ли не, беше една година и в алтернативно училище ...

На колко години е ?

Моля, споделете къде е това място!!! Една разходка до него, би отрезвило напъващите хормони у младежите.