Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
- Публикувана: 8 окт. 2006, 02:00 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2006, 10:34 ч.
Мина една година, а все още боли
Да забравиш буквално е невъзможно, но да простиш - можеш, стига наистина да го пожелаеш. Незабравянето и непрощаването е измъчване и самоизмъчване, наказание за самия себе си, съмнение, обвинение, дали сама не си предизвикала по някакъв начин всичко това.
Боли наистина, душевната болка понякога се превръща във физическа, но никой не е безгрешен, всеки може да кривне от пътя по един или друг начин. Нима на теб не се е случвало?! И щом това не е повтаряща се грешка, защо да не простиш.
Аз "забравям", като се опитвам да пропъждам болезнените мисли и спомени, съсредоточавайки се върху всичко, което обичам в човека, това, което ме кара да продължавам да бъда с него.
Пожелавам ти да се пребориш с мъката, болката и гнева в себе си, защото единственото, което правят, е да тровят дните ти.
Боли наистина, душевната болка понякога се превръща във физическа, но никой не е безгрешен, всеки може да кривне от пътя по един или друг начин. Нима на теб не се е случвало?! И щом това не е повтаряща се грешка, защо да не простиш.
Аз "забравям", като се опитвам да пропъждам болезнените мисли и спомени, съсредоточавайки се върху всичко, което обичам в човека, това, което ме кара да продължавам да бъда с него.
Пожелавам ти да се пребориш с мъката, болката и гнева в себе си, защото единственото, което правят, е да тровят дните ти.
Прошката не означава да забравиш ... това са детски приказки или амнезия ... ти вече си простила, заради любовта си към него, просто страха и съмнението да не се случи пак - ето това те терзае ... Ако всичко е наред тая 1 година и нямаш поводи за притеснение, не гледай назад ... миналото е вече минало, важното е да не се повтори в бъдеще ..
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
извинявай, обаче... ( следва малко по-грубо, но с добро намерение
)спри да гледаш филми и да ги проектираш в живота си
твърде кратък е за мелодрамите ти. просто си търся място да пов..на
стегни се и спри с тия лигавщини " ще спре ли болката, ще забравя ли някога и тн..."
никой не е умрял, ти не си убила никой, нито теб са те убили.
имай малко увереност в себе си, във връзката си , след като ти си останала 'избранницата' - гледай живота , есента, слънцето, прави планове за бъдещето.
просто тук всяка втора тема е за 'непоносимата болка'.
или аз съм пън, или масово жените са много малодушни.
малодушие, неувереност, ненамереност... нямаш ли работа, задачи за деня, планове, приятели, разговори с мъжа ти, спорт, мечти и тн?
тук такива -драми се изживяват, че се учудвам как не се разменят мелодраматични разкази , стихосбирки и други отдушници на болката от изневярата
и как не са ни надушили от Боливуд
дишай дълбоко и гледай напред!
......................................
Чудесно е, че говориш с добри намерения, но...
Напълно е възможно ти да си пън, а повечето от нас - "малодушни". Не мисля, че авторката на темата си губи време да се проектира в бонбонетите филмови сценарии. Има хора, които са по-чувствителни и не виждам нищо лошо, глупаво или срамно в това.
Съвсем нормално е да носиш подобна травма дълго време и да не можеш да се отърсиш от болката и обидата. Това не означава, че животът ти спира или се чудиш с какво да си ангажираш съзнанието...
Незнам, Лора...
сигурно си права.
може аз да съм по-корава
Така или иначе, аз говоря и от някакъв опит
Тресяли са ме подобни мисли, болки и драми през 20тте ми години.
Моите бяха 4 годишни в стил " Ох, той защо не ме обича "
Голяма полза няма. Да преживяваме неща и проблеми от миналото или да
си блъскаме главата в проблеми, които не можем да решим изисква енергия,
която аз вече нямам.
30тте мисля да ги изкарам по-спокойно.
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
Ами да,за това да простиш е велико човешко дело,защото прошката съдържа в себе си човешка болка,която дълбоко всеки пази в сърцето си.Няма да забравиш,бъди сигурна,щом си простила си поела този риск!
Прошката не означава да забравиш ... това са детски приказки или амнезия ... ти вече си простила, заради любовта си към него, просто страха и съмнението да не се случи пак - ето това те терзае ... Ако всичко е наред тая 1 година и нямаш поводи за притеснение, не гледай назад ... миналото е вече минало, важното е да не се повтори в бъдеще ..
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
напълно подкрепям този постинг
Снощи се разплаках и му казах почти всичко това. И той се разплака заедно с мен. Каза ми "защо се измъчваш и защо ми припомняш, та аз дори не я помня каква беше, просто за момента бях полудял и това е, времемнна лудост, моля те, бубче, не се измъчвай, никога вече няма да го направя, нали го знаеш".
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Ужасно е! С каквато и дума да се нарече, ще е слабо. Но е минало!
Затвори тази страница от живота си. Няма да ти е тъжно и болно цял живот! Станалото-станало - не можеш да го промениш. Мисли си други, хубави неща, които са ти се случили с този човек, а не това. Напълно вероятно е той да го е изключил от съзнанието си и за него действително да не е означавало нищо. Моментна слабост, невъзможност да контролира желанията си, а тя се е оказала до него. Просто забрави и не си вгорчавай живота. На практика не се е случило нищо толкова важно. Той е с тебе, нали, а не с онази. Така че, бъдете щастливи заедно!
Мен не би ме боляло. Като прочетох причината за изневярата ще си намеря любовник и 'ич няма да ме е еня за моя мъж. Ще седя да му рева?!?!!! Не заслужава и една моя сълза. Ще се забавлявам на свой ред. Ай сиктир! Нямам нужда от такива! 
Да не е само той! Плача само, за който заслужава!
Да не е само той! Плача само, за който заслужава! 
Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Точно това не бих разбрала
. Айде да сме женени 10г. и да кръшне, но след раждането 
Вече са ти писали, че да простиш и да забравиш не е едно и също. Въпросът е дали наистина си му простила. В твоя случай означава въпреки цялата болка и спомена, да се опиташ да продължиж напред, да му имаш доверие и да градите заедно плановете за бъдещето си. А така ли е? От втория ти постинг става ясно, че той наистина е осъзнал грешката си (греха си). Ами той е само човек и не са му чужди никакви човешки слабости. Въпросът е дали наистина се старае да се поправи - и ако виждаш, че е така, заложи на това, а не на миналото. Болката замени с вяра и надежда, ще видиш, че се живее по-лесно. И не се упреквай, че си сантиментална или малодушна - хората са различни. Всеки изживява по различен начин.
Според мен е добре, че му споделяш за това, как се чувстваш в момента, че си говорите за това, а не ти да плачеш по ъглите и да живееш в постоянни подозрения.
Моли са да можеш да му простиш истински.
Според мен е добре, че му споделяш за това, как се чувстваш в момента, че си говорите за това, а не ти да плачеш по ъглите и да живееш в постоянни подозрения.
Моли са да можеш да му простиш истински.
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
Вие сте заедно и това би следвало да е най-важното за теб /поне от това, което прочетох/ Според мен ти отдавна си му простила, само че не мога да рзбера защо се измъчваш, всичко е минало-заминало. Ако държиш на него затваряш страницата и продължавате напред, това е.
Обаче аз съм силно потересена от причината, поради която го е направил, колкото и да обичам някого такова нещо не бих могла да разбера , нито да простя.
Обаче аз съм силно потересена от причината, поради която го е направил, колкото и да обичам някого такова нещо не бих могла да разбера , нито да простя.
Снощи се разплаках и му казах почти всичко това. И той се разплака заедно с мен. Каза ми "защо се измъчваш и защо ми припомняш, та аз дори не я помня каква беше, просто за момента бях полудял и това е, времемнна лудост, моля те, бубче, не се измъчвай, никога вече няма да го направя, нали го знаеш".
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Егати гадното...А като прочетох това "Бубче", се поставих и на твоя място....Настръхнах... Не искам да ми изневеряват. Сигурно е гадно и много боли
Нещата в живота винаги са твърде сложни, но колелото се върти ...
Днес ще простиш ти, утре той - всичко е компромис!
Но пък ако си щастлива с него, ако се обичате, в името на семейната Ви хармония и общото Ви дете, няма нужда да се връщаш назад! Няма нужда да му припомняш! Няма нужда да нараняваш себе си
Дано намериш начин да простиш! Дано намериш начин да бъдеш щастлива!
Днес ще простиш ти, утре той - всичко е компромис!
Но пък ако си щастлива с него, ако се обичате, в името на семейната Ви хармония и общото Ви дете, няма нужда да се връщаш назад! Няма нужда да му припомняш! Няма нужда да нараняваш себе си
Дано намериш начин да простиш! Дано намериш начин да бъдеш щастлива!
Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Имам една приятелка на която мъжът и изневери преди 3 години. Естествено рев, сополи, извинения, прошки ,обещания и останаха заедно. Тя естесвено не можа да забрави. Но и не спря да говори за това. И преди два месеца той отново изневери, отново със същата. И след разправиите каза : "Ти си виновна, не знаеш ли? Три години само ми напомня за нея и не ми даде да я забравя. Ако не ми беше говорила щеше да отмине, а ти не го позволи, постоянно ми я връщаше и връщаше отново в главата! " Аз се позачудих дали няма известно право. Така че дори и да помниш, дори и да е тежко, дори и да те боли щом си решила да си с него не му напомняй, за да не стане същото. Още повече, че той ти е казал, че я е забравил. Не бъди ти тази, която ще му припомня за нея.
Сигурно боли, и то с възможно най-парещата болка. Но вярно е и това, че времето лекува. Стискам палци! 
А относно прошката бих искала да цитирам една книжка, която според мен е много ценна. Лично на мен тя много ми помогна да "се върна към живота", дано да е от полза и за теб
:
"Да простите на някого е твърдо доказателство за Вашето намерение да живеете сега, докато сте живи, и да сте мъртви, когато сте мъртви.
...Искам да сте наясно за две неща: какво означава "да простите" и кой е този, на когото прощавате. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Стоп. Да простите означава да се откажете не от омъщението, а само от претенцията за него. И схванете думата "завинаги". Тя свидетелства за безусловността на прошката.
...Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. На другите няма нужда да се прощава. Те са направили, каквото са направили и това е - като се изключат последствията, с които те трябва да живеят. Когато простите на някого, последствията не се разтварят във въздуха. Последствията са си последствия. Вие правите тази "прошка" за себе си, за да се освободите от ненавистта си и да можете да напреднете в живота.
...Как ще разберете дали сте простили на някого? Е, просто ще го знаете. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението Ви с другия ще стане много по-ясно. Ако не стане, значи не сте простили.
...Трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжни да прощавате някому. Можете да държите на омразата и старите си сметки докато умрете и ги отнесете в гроба. Няма да сте неправи - хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи действително не е грешно да се обвинява и ненавижда - и има последствия. Бъдете сигурни, че ясно виждате последствията, после избирайте. И не казвам решавайте. Казвам избирайте. Не на базата на списък от "основания", според които Вие "би трябвало...". С основания не може да се избира - това се казва "решаване". Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорни за действията си. Вие сте отговорни и не е зле това да Вие е ясно. Вие не можете да простите на някого, ако сте "длъжни".
На пръв прочит звучи странно и грубовато. А е така единствено защото това е грубата неподправена истина. Много се надявам тези редове да могат да променят ако не живота ти, то поне начина, по който гледаш на прошката. Успех!
А относно прошката бих искала да цитирам една книжка, която според мен е много ценна. Лично на мен тя много ми помогна да "се върна към живота", дано да е от полза и за теб
:"Да простите на някого е твърдо доказателство за Вашето намерение да живеете сега, докато сте живи, и да сте мъртви, когато сте мъртви.
...Искам да сте наясно за две неща: какво означава "да простите" и кой е този, на когото прощавате. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Стоп. Да простите означава да се откажете не от омъщението, а само от претенцията за него. И схванете думата "завинаги". Тя свидетелства за безусловността на прошката.
...Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. На другите няма нужда да се прощава. Те са направили, каквото са направили и това е - като се изключат последствията, с които те трябва да живеят. Когато простите на някого, последствията не се разтварят във въздуха. Последствията са си последствия. Вие правите тази "прошка" за себе си, за да се освободите от ненавистта си и да можете да напреднете в живота.
...Как ще разберете дали сте простили на някого? Е, просто ще го знаете. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението Ви с другия ще стане много по-ясно. Ако не стане, значи не сте простили.
...Трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжни да прощавате някому. Можете да държите на омразата и старите си сметки докато умрете и ги отнесете в гроба. Няма да сте неправи - хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи действително не е грешно да се обвинява и ненавижда - и има последствия. Бъдете сигурни, че ясно виждате последствията, после избирайте. И не казвам решавайте. Казвам избирайте. Не на базата на списък от "основания", според които Вие "би трябвало...". С основания не може да се избира - това се казва "решаване". Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорни за действията си. Вие сте отговорни и не е зле това да Вие е ясно. Вие не можете да простите на някого, ако сте "длъжни".
На пръв прочит звучи странно и грубовато. А е така единствено защото това е грубата неподправена истина. Много се надявам тези редове да могат да променят ако не живота ти, то поне начина, по който гледаш на прошката. Успех!
Като прочетох първия ти постинг си казах, че това е поредната банална история от живота, от която никой все пак не е умрял. И се запитах как ли бих се почувствала ако мъжът ми изневери. Не можах да си отговоря, но и нищо чак толкова не ми трепна и развълнува. Мисля, че ще бъда ядосана много, но ще ми мине, ако естествено мъжът ми покаже с поведението си, че държи на мен и не смята да рецидивира. Обаче като прочетох и постинга, в който описваш изневярата, направо се потресох. За това не бях помисляла. Такава изневяра наистина би ми причинила много болка. Сега не съжалявам, че и с двете деца още от първия ден го карах да става всяка нощ за всяко хранене. Няма трябвало да си почива, защото дрън-дрън. И като ми писнеше от кърмене и памперси, излизах и го оставях да се оправя в къщи. Така беше капнал, точно като мене, че и да искаше, нямаше сили да ми изневери.
Какво да ти кажа : горе главата! Мисля че мъжът ти има много да наваксва. Сега трябва да спечели отново доверието ти и това не зависи от теб. Той е този, който ще трябва да полага тепърва много усилия. А ти не я повтаряй тази история. Опитай се да не я мислиш повече и се концентрирай върху бъдещето. Усмихни се и се наслаждавай на моментите, в които сте заедно. Мисля, че ако мъжът ти държи на теб, ще намери начин да ти го покаже и ще преодолеете тази криза.
Какво да ти кажа : горе главата! Мисля че мъжът ти има много да наваксва. Сега трябва да спечели отново доверието ти и това не зависи от теб. Той е този, който ще трябва да полага тепърва много усилия. А ти не я повтаряй тази история. Опитай се да не я мислиш повече и се концентрирай върху бъдещето. Усмихни се и се наслаждавай на моментите, в които сте заедно. Мисля, че ако мъжът ти държи на теб, ще намери начин да ти го покаже и ще преодолеете тази криза.
Сега ми изплува в главата признанията на един познат относно приятелката му: "Хубаво ми изневерила, ама защо ми го каза, та и аз да страдам"
Не че и той беше светец, ама някак си едно такова признание в очите на признаващия е "сгреших, признавам си, само теб обичам" .... и така до следващия път..., а в очите на слушащия обяснението "сгреших и нямам доблестта да го запазя в тайна от теб, помогни ми да нося този товар, макар и да нямаш вина за това" ....
А всъщност какво означава да простиш?
Не че и той беше светец, ама някак си едно такова признание в очите на признаващия е "сгреших, признавам си, само теб обичам" .... и така до следващия път..., а в очите на слушащия обяснението "сгреших и нямам доблестта да го запазя в тайна от теб, помогни ми да нося този товар, макар и да нямаш вина за това" ....
А всъщност какво означава да простиш?
Щом не можеш просто така, само срещу едно "Съжалявам... няма вече така" вече цяла година да му простиш, помисли за нещо друго, което в твоето съзнание ще му позволи да изкупи вината си. Не е задължително и ти да му изневериш, само за да сте "квит", ако това не е нещото, което искаш. Може да го накараш той да гледа детето по-често, а ти да излизаш с приятелки...Може да се глезиш повече - масажи, дрешки, парфюми... или нещо друго.
Само не ставай жестока и веднъж простиш ли истински, не се връщай назад. Ако наистина го обичаш, дори и нещо малко ще те накара да се почувстваш "възмездена".. Дори и истинските престъпници имат право на втори шанс, след изтичане на присъдата.
Само не ставай жестока и веднъж простиш ли истински, не се връщай назад. Ако наистина го обичаш, дори и нещо малко ще те накара да се почувстваш "възмездена".. Дори и истинските престъпници имат право на втори шанс, след изтичане на присъдата.
Имам една приятелка на която мъжът и изневери преди 3 години. Естествено рев, сополи, извинения, прошки ,обещания и останаха заедно. Тя естесвено не можа да забрави. Но и не спря да говори за това. И преди два месеца той отново изневери, отново със същата. И след разправиите каза : "Ти си виновна, не знаеш ли? Три години само ми напомня за нея и не ми даде да я забравя. Ако не ми беше говорила щеше да отмине, а ти не го позволи, постоянно ми я връщаше и връщаше отново в главата! " Аз се позачудих дали няма известно право. Така че дори и да помниш, дори и да е тежко, дори и да те боли щом си решила да си с него не му напомняй, за да не стане същото. Още повече, че той ти е казал, че я е забравил. Не бъди ти тази, която ще му припомня за нея.
припомняла му била...айде, айде. искал е да прави секс с другата - и това искане не може да се породи от припомняния и натяквания.
Не, не мога да го разбера... Но пък не можеш да го наказваш цял живот, ти си го приела с тази грешка и той не дава повод да се съмняваш, че продължава - какво повече може да се направи? Не трови атмосферата, радвай се на щастието си...
Но пък не можеш да го наказваш цял живот, ти си го приела с тази грешка и той не дава повод да се съмняваш, че продължава - какво повече може да се направи? Не трови атмосферата, радвай се на щастието си...За мен по всяко време би било ужадсно обидно.но 15 дни след раждането...Но смятам.че след разговора ви трябва да повярваш пак..всеки има слабости.но твоят мъж се е променил.Опитай се да му вярваш.А и ти си избраната жена от него.Изневярата е била просто "едно чукане".Той не е имал чувства това е важното.не че го оправдава разбира се.Желая ти много здраве и сили и дано занапред бъдете истински щастливо семейство.Прегъщам те
Имам една приятелка на която мъжът и изневери преди 3 години. Естествено рев, сополи, извинения, прошки ,обещания и останаха заедно. Тя естесвено не можа да забрави. Но и не спря да говори за това. И преди два месеца той отново изневери, отново със същата. И след разправиите каза : "Ти си виновна, не знаеш ли? Три години само ми напомня за нея и не ми даде да я забравя. Ако не ми беше говорила щеше да отмине, а ти не го позволи, постоянно ми я връщаше и връщаше отново в главата! " Аз се позачудих дали няма известно право. Така че дори и да помниш, дори и да е тежко, дори и да те боли щом си решила да си с него не му напомняй, за да не стане същото. Още повече, че той ти е казал, че я е забравил. Не бъди ти тази, която ще му припомня за нея.
припомняла му била...айде, айде. искал е да прави секс с другата - и това искане не може да се породи от припомняния и натяквания.
Тази ситуация е много различна.този мъж изглежда е бил влюбен в другата с която е изневерил...Поне според мен.По написаното от теб лилинка останах с впечатението.че мъжът ти много съжалява за случилото се и осъзнава какво е направил и колко те е наранил и не би го повторил.
казват, че времето лекува всичко. може би ти трябва още време.
щом си го приела обратно и е до теб, не позволявай това да трови живота ви повече. защото иначе изневярата си е свършила работата - дали е развалено семейството или продължавате да живеете все едно сте трима, абсолютно едно и също е.
щом си го приела обратно и е до теб, не позволявай това да трови живота ви повече. защото иначе изневярата си е свършила работата - дали е развалено семейството или продължавате да живеете все едно сте трима, абсолютно едно и също е.
извинявай, обаче... ( следва малко по-грубо, но с добро намерение
)спри да гледаш филми и да ги проектираш в живота си
твърде кратък е за мелодрамите ти. просто си търся място да пов..на
стегни се и спри с тия лигавщини " ще спре ли болката, ще забравя ли някога и тн..."
никой не е умрял, ти не си убила никой, нито теб са те убили.
имай малко увереност в себе си, във връзката си , след като ти си останала 'избранницата' - гледай живота , есента, слънцето, прави планове за бъдещето.
просто тук всяка втора тема е за 'непоносимата болка'.
или аз съм пън, или масово жените са много малодушни.
малодушие, неувереност, ненамереност... нямаш ли работа, задачи за деня, планове, приятели, разговори с мъжа ти, спорт, мечти и тн?
тук такива -драми се изживяват, че се учудвам как не се разменят мелодраматични разкази , стихосбирки и други отдушници на болката от изневярата
и как не са ни надушили от Боливуд
дишай дълбоко и гледай напред!
Стегни се и спри да се тормозиШ . Вярвам си достатъ4но интелигентна , за да знаеШ 4е 4овек греШи , ти съЩо предполагам нямаШ ореол около себе си . Изневярата не е най^големият грях на света . 4овекът до теб ти е дал много други положителни емоции и не заслужава да се втора4ваШ само в една греШка . Боли те не от изневярата , а заради самолЮбието ти , мислиШ си как е целувал друга , докато си стояла в къЩи с бебе , изнервена и най^вероятно дебела , а той не е съпреживял с теб 2 4аса от това...Да , но е бил до теб стотици други 4асове и лесни , и трудни , и продължава да го прави . Гадно е да , но повярвай има много по^непоправими проблеми . Дай си Шанс . Някой беШе казал по^горе , 4е обидата се помнела цял живот . Ами не е така...глупости са това , какъв живот е тоя под4инен на самосъжаление и негативизъм?
На мен ми отне към три години да простя, като си мисля за това вече не ми е гадно, всъщност ми е безразлично. Явно времето наистина всичко лекува. Не се предавай, ще мине.
прошката не означава да забравиш.
прошката означава да повярваш пак.
да усетиш, че сте спътници от тук до края на света.
или поне да искаш да е така...
а така ли е?
да, една капка себеуважение винаги добре гарнира прошката
прошката означава да повярваш пак.
да усетиш, че сте спътници от тук до края на света.
или поне да искаш да е така...
а така ли е?
да, една капка себеуважение винаги добре гарнира прошката
Лилитка, според мен ти не си надживяла обидата и болката си. Най-вероятно ги таиш в себе си неизказани и не споделяш с никого да не го излагаш. Трябва да говориш и разказваш докато истоярията се изтърка за теб самата и остане в миналото. Дори и тук анонимна не смееш да изкажеш всичко. Психоаналитик би те накарл имено това - да кажеш ВСИЧКО вкл. и обидните думи, които искаш да кажеш. Да минеш през всичките фази на обида, яд, самообвинения, обвинения, и т.н и т.н докато няма чустава, които да останат скрити. Защо не поговориш с психоаналитик, дали това не ти се превръща във фикс идея? Той най-добре ще прецени какъв е твоя характер и как най-лесно да отпушиш това, което ти се е натрупало. Говоря като експерт за съжаление на няколко приятелки им дойде това до главата и вече съм професионално "Кошче за душевни отпадъци" Съчуствам ти, че изпитваш такива чуства, дано съумееш да се съвземеш.
за съжаление на няколко приятелки им дойде това до главата и вече съм професионално "Кошче за душевни отпадъци" Съчуствам ти, че изпитваш такива чуства, дано съумееш да се съвземеш. 
Никога няма да го разбера...А е толкова масово, че чак ми става мъчно 
Според мен няма и да забравиш тази случка.Това е част от съвместния ви живот,не можеш да изтриеш спомена.Просто приеми изневярата като препядствие,което сте преминали и сте преживяли.Винаги ще те боли от лъжата,но пък живота продължава и вие сте заедно остави миналото зад гърба си.Успех
За мен изневярата е предателство,забиване на нож в гьрба.Преди 9год.бившия се издьни и аз го хванах(в собствения ми апартамент си я беше поканил мадамата),изгоних го на момента.След няколкоседмични сьлзи,сополи и уговорки го приех обратно,но вече аз не бях сьщата.Нещо в мен се пречупи и беше вьпрос на време да се разделим окончателно.Така и стана.
На теб пожелавам да имаш силите да превьзмогнеш обидата и унижението!
На теб пожелавам да имаш силите да превьзмогнеш обидата и унижението!
Такова нещо трудно се забравя.Винаги ще стои между вас.Колкото и да се обичате вече нещо се е пречупило.Хората казват,че една счупена чаша колкото и да е лепиш,пак личи че е била счупена.
Дано да намериш сили по-бързо да забравиш,защото това е истинско мъчение,постоянно да си припомняш!
Дано да намериш сили по-бързо да забравиш,защото това е истинско мъчение,постоянно да си припомняш!