На 24 години съм. От близо 3 години съм с мъжа, с когото живея. От около месец вече и двамата май ни стана ясно, че ще е трудно да живеем заедно, но не искаме да се отказваме, защото се обичаме, колкото и странно да звучи. В работата ми от няколко месеца има човек, който очевидно ме харесва, но на когото аз не обръщах внимение. След поредните проблеми с приятеля ми, аз реших за разнообразие и вдигане на самочуствието да отвърна на закачките на колегата. Целунахме се. И така всеки ден дебнем момент да го направим отново. И успяваме. И на мен страшно ми харесва. Разбрах че за него това не е просто закачка. Изпитва чувства към мен и това не е само защото иска да ме вкара в леглото. Убедена съм, но няма да се впускам в подробности защо. Той е страхотен! Той е всичко, което искам от един мъж, за разлика за жалост от приятеля ми. И все пак тръпката към моя е голяма и не мисля, че ще мога да я превъзмогна скоро. А и колегата е с 10 год по голям от мен. На какво да заложа - на тръпката и първобитните чувства или на олегналия, идеален мъж??? 
В началото на всяка връзка има трепети и свиване "под лъжичката", после идва обичта, уважението....важното е да не остане само навика!!! Затова според мен трябва времето да покаже и какво ти диктува сърцето!!!! 
.
