Адаптираха ли се в яслата вашите 2-годишни деца?

  • 2 709
  • 19
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: X
Здравейте. Въпросът ми е към тези от вас, които са пуснали детето си на ясла на 2-годишна възраст. Успяха ли да се адаптират децата ви? Как и за колко време? Възможно ли е да тръгнат без рев и драми или това е неизбежно. Според вас, подходяща ли е възрастта за тръгване в детско заведение или смятате, че е по-добре да се изчака 1ва група в ДГ? Вашите деца говореха ли вече, ползваха ли все още памперси и как приеха промяната? Ще съм благодарна да прочета вашите истории.

Интересувам се, защото планирам наесен да пусна сина ми във втора яслена група, когато ще е на 2г. и половина. Но имам много притеснения дали няма да е рано за него. Не искам да му причинявам стрес, но от друга страна мисля, че ще му се отрази добре да е сред други деца и да общува с тях. Затова съм раздвоена и бих искала да събера информация от други майки.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 36 655
Дъщеря ми тръгна на ясла на година и три месеца. Адаптира се веднага, без рев и драми, много й хареса. Госпожите от яслата за нула време я отказаха от памперс и започна да ползва само гърне. Съответно после в ДГ пак нямаше драми, беше свикнала, което беше добре тъй като отиде в детска градина без нито едно познато дете от яслата. Но моето дете е изключително социално, много общителна е и контактите с деца й бяха важни. Ако не беше, може би щеше да е по друг начин. Другата страна - боледуването. Има си го. Моята е боледувала нормално, като в детската градина разреди боледуванията до степен да не е имала нито един отсъстващ ден в течение на месеци.

# 2
  • Мнения: 18 580
Адаптира се много бързо, сутрин пееше на път за яслата. Накрая баща й стигна до извода, че е трябвало да я запишем по-рано. Но тя е много социална, търси деца, общува, така че децата там, учителките (имаше две във втора яслена група) и помощник възпитателките й паснаха от първия ден.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 25 275
Точно на 2 години тръгна и не се адаптира изобщо. Това е най-смотаната възраст, по-малките се адаптират по-лесно от 2-годишните. Рева и се търкаля по земята почти до последно, плюс, че се съдра да боледува.
След месец и половина лятна пауза тръгна в първа група на детската градина, в нова градина, с нови деца и учителки, от ден първи с усмивка. Ако имах възможност никога не бих го пуснала на ясла, а директно на градина.
По другите въпроси - на две години не говореше, ползваше памперси в началото, около месец и нещо.

# 4
  • Мнения: 29 537
Децата са различни. Това, че друго е или не е плакало, не значи, че и при твоето дете ще е така.

Моят го пуснах на 1,6 г. и доста ревеше в началото. После се адаптира и му хареса дори. В градината ходеше с още по-голямо желание, докато други деца до послдено не свикнаха.
За боледуването са ти писали - неизбежно е, когато се смеси с децата. Дали ще се случи в ясла, градина или училище, все ще си преболедува. Аз лично давах имуностимуланти и хомеопатия чат-пат. Все още зимата давам за имунитета, въпреки че е 3ти клас.

По-голям проблем е махането на памперса. В яслата няма да се занимават, така че трябва да е махнат лятото още.

Като цяло яслата му подейства добре, понеже преди това беше лепнат за мен, а после стана един отворен и намахан, приказлив.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 25 275
Как да не се занимават в яслата? Повечето деца са с памперси там, занимават се, разбира се, даже им е по-лесно, отколкото да сменят напишкани гащи и чаршафи. Виж, в градината ги искат без памперси, там вече няма кой да преобува.

# 6
  • Мнения: 7 053
Следя...моето дете е януари и ще доста над 2г.като я пусна на ясла ...ама няма как ....тя сега е такава ревла представям си. ....

# 7
  • Мнения: 29 537
Как да не се занимават в яслата? Повечето деца са с памперси там, занимават се, разбира се, даже им е по-лесно, отколкото да сменят напишкани гащи и чаршафи. Виж, в градината ги искат без памперси, там вече няма кой да преобува.

Мисълта ми беше, че не се занимават да ги учат без памперс. На 2,6 г. все пак е добре детето да е без такъв.

# 8
  • Мнения: 358
Всяко дете е различно. Моята дъщеря тръгна точно на 2 г. Не свикна цяла година, беше голяма драма, но тя си е такава. Не е много социална, много е срамежлива и чувствителна. Сега е втора година на градина, уж се прибира в страхотно настроение, но на следващата сутрин пак я оставям ревяща. Има си и такива деца, какво да правиш. Аз самата мразех да ходя на градина без реална причина и си плачех всеки ден, то детето ми на кой да прилича 😄.

# 9
  • Мнения: 7 053
Аз пък съм ходела с желание и съм си пяла😄  ....дано по това прилича на мен.
Малко извън темата но ако има януарчета кога ги пуснахте на ясла

# 10
  • Мнения: 206
Тръгна септември и тъкмо се адаптира и спряха драмите и ни затвориха ...
Сега  започваме наново всичко. Дано този път стане  по-бърза адапатцията , че сутрин сърцето ми се къса.

# 11
  • Мнения: 10 871
Моето дете тръгна на 2 години и 1 месец на ясла. До скоро беше най-ревящото и криво дете на света и много се притеснявах как ще се адаптира. Поплакваше малко първата седмица, но винаги излизаше щастлива. След месец започна да става сама да ходи, смееше, пееше по пътя за там. Даже сама се отказа от детската количка и държеше да вървим пеша, защото сме на 5 минути от яслата. Тъпо стана, че затвориха декември. Имаше малко нежелание сега като отвориха, но вече влиза в яслата без да ми каже Чао дори Grinning Тъпото е, че отново иска да я водя с количка. Иначе си ходи с памперс. Там ги слагат на гърне.

Много неща научи в яслата, изключително съм доволна. Тя не говореше до яслата, започна да говори, да пее, да танцува, сама да се храни, да иска да сяда на гърне. Много ѝ харесва контакта с децата.

За болдуването - разболя се на 3 ден от тръгването, но няма как. Децата са различни, едни много болдуват, други не. Едни се адаптират, други не и така. В нашата група все още има деца, дето плачат много всеки път. Индивидуално е.

# 12
  • Мнения: 423
Аз пък съм ходела с желание и съм си пяла😄  ....дано по това прилича на мен.
Малко извън темата но ако има януарчета кога ги пуснахте на ясла
Моето януарче тръгна на година и 9 месеца. Ходеше на три пъти за по няколко дена, че после почваха сополи, температура, едно тичане в спешното имахме даже. Паузите между ходенията бяха от почти месец, до пълно възстановяване. Хич не се адаптира покрай тези паузи, после дойде извънредното положение, тежка бременност, новородено, та още не смея да го пусна 🙄

# 13
  • Мнения: X
Благодаря на всички, че споделяте своите истории. Страхотно е да прочета, че има и деца, на които им харесва да ходят, тъй като обикновено отзивите за яслите не са много добри.

Първоначално мислех да пусна сина ми направо в 1ва група ДГ, но после си промених решението. Той е роден през пролетта и затова реших, че наесен би било подходяща възраст за тръгване в детско заведение. Все още не говори и много се надявам до тогава да е проговорил. За памперса, от няколко месеца си казва(т.е. показва) за голямата нужда и си я върши на гърнето. За пиш, обаче, все още не съобщава и ако не го подканя да пишка на гърнето, си пишка в памперса. Това е и причината все още да е с памперс. Надявам се до пролетта вече да го махнем окончателно.

Имам и по-голяма дъщеря, която е много социална и самостоятелна. Тя тръгна направо в 1ва група ДГ и много бързо се адаптира. Но всички ми казват, че с момчетата не е така, с тях било по-трудно. Но аз все пак си мисля, че си е до дете, а не до пол.

# 14
  • Мнения: 29 537
Щом е почнал да си казва, лятото ще махнете памперса, така че може да е без такъв наесен в яслата.
За адаптацията е важно и къде точно ще се паднете и какви са лелките.

# 15
  • Мнения: 6 769
Моето момиче тръгна месец преди да навърши 2 години. Хранеше самичка задоволително добре, бяхме махнали памперса. Бързичко свикна, разбира се след първия ден вече знаеше, че ще я оставя и имаше опити за плач, понякога и си плачеше, не искаше да излезем от вкъщи в някои дни. Обаче ние винаги обяснявахме колко ще се забавляват, как другите деца я чакат да играе, взимахме играчка, която "също отиваше на яслата" и ще я пази от шкафчето. Като цяло винаги съм успявала да овладея ситуацията и да не се стига до истерии. За около 2-3 седмици съвсем спокойно си ходеше. Дори още и още има някакви спомени от там и то хубави.
Просто и вие като родител, колкото и вътрешно да ви е притеснено, не го показвайте. Винаги говорете хубави неща за яслата и разказвайте колко ще е забавно, как пеят и играят. Внимавайте какво обсъждате с други възрастни за яслата пред детето. Много родители обсъждат пред децата как яслата е лоша, госпожите не обръщат внимание... колкото и да са малки, разбират. Никой не иска да ходи някъде, където мама и тате мислят, че е кофти.
Бързо адаптиране ✌️

# 16
  • Мнения: 29 537
Това ме подсети, че давах на дребния всеки ден играчка, която оставаше в яслата. И без това имахме една камара такива, които исках да поразредя малко. Даже един ден цяла торба занесохме и той отиваше с желание да покаже играчката на децата, а това го научи и да споделя и подарява.

# 17
  • Мнения: 18 580
Като стана дума - моята също ходеше с т.нар. преходен обект - играчка, която да чувства близка, да й дава сигурност. На снимките тогава все е с мечето.

# 18
  • Мнения: 4 660
Започна на 2 г и 6 м не плакала.
Нямаше памперс или залъгалки бях ги махнала преди това. Понякога се напишква нося резервни дрехи.
Много и харесва като цяло е контактна и бързо се адаптира навсякъде.
Дълго и обяснявах преди да тръгне че ще ходи на ясла ще си играе ще хапва ще се забавлява . Говореше ядеше понякога сама единствено вода малко пиеше от чашка, но с времето и на това се научи.

# 19
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Аз съм чувала, че за децата е по-лесно да се адаптират ако тръгнат на 1г, отколко на 2г, но пак всичко опира до самите деца и темперамента им. Дъщеря ми я дадох на детегледачка, заедно с още 2 деца, като беше на 1г и с нея не съм имала никакви драми, много добре ѝ се отрази, много добре се разбираха с жената и все още често се сеща за нея и какво са правили заедно. Синът ми и той ще ходи при детегледачка, но друга и ще са 5 деца, не знам още как ще се развият нещата.

Обаче ходенето на градина при дъщеря ми не беше толкова лесно, особено покрай локдауните - там си играе добре, има си приятели, но близо година всяка вечер казваше че не иска да ходи, сутрин мрънкаше че не ѝ харесва. Сега на 4г след поредния локдаун тръгна пак с желание, защото вкъщи ѝ беше скучно.

При нас голяма роля играе и периода на адаптация в началото. Не е да оставим децата на вратата от първия ден и да се надяваме, че те няма да забележат че ни няма. С дъщеря ми 2 седмици всеки ден седях при жената по 2 часа и чак тогава я оставих първо за 30 минути, после за по 1-2 часа и така по малко по малко докато свикне. Със сина ми пак ще е бавна адаптацията, 1-2 месеца

Само да отбележа, че след 1г майчинство се връщам на работа и нямам възможност по-дълго да остана вкъщи

Общи условия

Активация на акаунт