Какво правите когато съпругата Ви е в лошо настроение......... опитвате ли се да разберете причината или ви е все тая
- Публикувана: 24 септ. 2006, 11:06 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2006, 11:44 ч.
Какво правите когато съпругата Ви е в лошо настроение.........
Опитвах се едно време. Ама като имаш темерут насреща си, дето хем се цупи, хем вика всичко е наред, нямаш особен избор. След третото питане и аз млъквам и толкова.
Казвам ти го от личен опит. Когато съм бясна, предпочитам да не ми дотягат с разни въпроси, умолителни погледи и тям подобни, защото още повече ме втриса. Предпочитам да ми мине малко и тогава сама си казвам всичко и следват едни разговори, ум да ти зайде, така до следващия път. 
Към мъжете я, ти де се тикаш 
Затова! 
Когато съм в лошо настроение, не спира да ме пита какво ми е? и т.н. докато не у кажа 
Мъжът ми знае, че когато съм в лошо настроение е по-добре да не ме закача, защото го отнася той и си страе...Когато ми попремине, изплювам камъчето...
Много ли го биеш?
Не, ама като отворя една уста...А и той не е от мълчаливите...
Изключително рядко съм в лошо настроение.Ако ми е криво за нещо,сама си казвам.Така че той веднага разбира причината.
същата.то ако не му кажа той няма и да забележи,май
Когато съм в лошо настроение, не спира да ме пита какво ми е? и т.н. докато не у кажа
Хм, а аз тъй като съм постоянно намусена и ядосана за нещо /света ми е крив/, той не ми обръща внимание и на мен още повече ми кипва, защото искам да ме пита как съм, да ме поглези, да ми ходи по свирката с две думи Ама няма... 
Както казваше един преподавател "Навеждайте се и се скривайте в подводниците,че идва голямата буря". Та той е на този принцип явно.
Ама няма... Както казваше един преподавател "Навеждайте се и се скривайте в подводниците,че идва голямата буря". Та той е на този принцип явно.
АЗ пък когато съм в лошо настроение предпочитам да споделя,да поговорим и после се чувствам по добре без значение за какво става въпрос и кой е виновен.Някак не ми е удобно,когато мъжът ми прояви интерес към състоянието ми аз като темерут насреща му да мълча или да викам /по принцип не викам/или да се заяждам. 
като имаш темерут насреща си, дето хем се цупи, хем вика всичко е наред, нямаш особен избор.
Сценарий 1: "Ако не знаеш защо съм ти бясна изобщо не очаквай да ти обяснявам!" - и така, докато се мине на т. 2.
Сценарий 2: Мълчание с явна демонстрация, че си невидим. Може да продължи ужасяващо дълго време. След това на въпросите какъв беше проблемът, се отвръща с:
а) иронично: "Нищо? Какъв проблем?"
б) яростно: "А ти как мислиш?" - и т. 2 се повтаря отначалото.
в) презрително: "Простих ти, забрави го. Няма нищо."
г) многострадално: "Всичко на този свят се връща... Един ден ще съжаляваш..."
д) разочаровано: "Аз вече го забравих, а ти защо си толкова злопаметен?!"
е) изненадващо: <сменя темата>
като имаш темерут насреща си, дето хем се цупи, хем вика всичко е наред, нямаш особен избор.
Сценарий 1: "Ако не знаеш защо съм ти бясна изобщо не очаквай да ти обяснявам!" - и така, докато се мине на т. 2.
Сценарий 2: Мълчание с явна демонстрация, че си невидим. Може да продължи ужасяващо дълго време. След това на въпросите какъв беше проблемът, се отвръща с:
а) иронично: "Нищо? Какъв проблем?"
б) яростно: "А ти как мислиш?" - и т. 2 се повтаря отначалото.
в) презрително: "Простих ти, забрави го. Няма нищо."
г) многострадално: "Всичко на този свят се връща... Един ден ще съжаляваш..."
д) разочаровано: "Аз вече го забравих, а ти защо си толкова злопаметен?!"
е) изненадващо: <сменя темата>
Въх... много добро описание. Подписвам се отдолу
когато той е в лошо настроение - с*ирка - винаги помага
Повече жени като теб требе да има
Съпруга ми винаги чака да ми мине,което мен ме вбесява още повече,защото аз искам да говорим.Резултата-след като чакам да ме пита защо съм бясна или да подхване разговор,а той си е скрил главата в пясъка,се развихря ураган,при което после не си говорим 2дни 
.До следващият път Странно,но сценарият е винаги един и същ 
.До следващият път Странно,но сценарият е винаги един и същ 
Но не винаги
като имаш темерут насреща си, дето хем се цупи, хем вика всичко е наред, нямаш особен избор.
Сценарий 1: "Ако не знаеш защо съм ти бясна изобщо не очаквай да ти обяснявам!" - и така, докато се мине на т. 2.
Сценарий 2: Мълчание с явна демонстрация, че си невидим. Може да продължи ужасяващо дълго време. След това на въпросите какъв беше проблемът, се отвръща с:
а) иронично: "Нищо? Какъв проблем?"
б) яростно: "А ти как мислиш?" - и т. 2 се повтаря отначалото.
в) презрително: "Простих ти, забрави го. Няма нищо."
г) многострадално: "Всичко на този свят се връща... Един ден ще съжаляваш..."
д) разочаровано: "Аз вече го забравих, а ти защо си толкова злопаметен?!"
е) изненадващо: <сменя темата>
Хубавото ми е, че много бързо ми минава; не е било да сме скарани повече от 24 часа (само 1 случай не му говорих 1 седмица и той се уплаши, че ще се разведа, щото е свикнал като съм бясна да крещя, а аз ) 
A spored moeto suprujestvo az nyamam pravo da buda yadosana.Oba4e na nego tova mu e pozvoleno po vsyako vreme i na vsyako myasto.Toi moje da kre6ti vinagi,az -nikoga.Toi moje da me zanimava s gluposti,az nego-ne.Ve4er az iskam da govorim,no mu pre4a-ima po-vajni ne6ta-komputara,film i t.n. Az v pove4eto slu4ai mlukvam,posle mi minava,nooo sega vuob6te ne mi ponasyat tezi ne6ta .Bremenna sum- e kajete mi kak da mu obyasnia,4e psihi4eski se promeniam imam nujda ot pove4e vnimanie i t.n. Imam 4uvstvoto,4e ne mu puka,a toi vsu6tnost iska6e dete mnogo pove4e ot men...
рядко съм в лощо настроение... пита ме какво ми е.. и аz в начАлото на връzката ми каzвах само "нищо" и си мълчах като пукал, но номера вече не минава.
Обикновено ме гушва и се опитва да ме раzсмее zа да ме докара до състояние в което съм способна да говоря.
ПОСледния път беше с думите "каКВО става с тебе бе , вещичке,да не ти се е счупила метлата???"
Беz майтап.
Обикновено ме гушва и се опитва да ме раzсмее zа да ме докара до състояние в което съм способна да говоря.
ПОСледния път беше с думите "каКВО става с тебе бе , вещичке,да не ти се е счупила метлата???"
Беz майтап.
Гледам въпроса е към мъжете,ама и аз като повечето девойки
тука да се отчета ....
Аз съм много трудна с побесняването.В една и съща ситуация реагирам по два различни начина:
1.Млъквам и вилнея из вкъщи с идеята той сам да се вгледа в себе
си и да поразмисли ,за какво бих могла да се сърдя....и понеже съм
голям инат-така може с дни и дори месеци да продължавам.
2.Избухвам и крещя.......после пак мълча "известно време"
Направо съм ужасна,признавам си го....
тука да се отчета ....
Аз съм много трудна с побесняването.В една и съща ситуация реагирам по два различни начина:
1.Млъквам и вилнея из вкъщи с идеята той сам да се вгледа в себе
си и да поразмисли ,за какво бих могла да се сърдя....и понеже съм
голям инат-така може с дни и дори месеци да продължавам.
2.Избухвам и крещя.......после пак мълча "известно време"
Направо съм ужасна,признавам си го....
Да отговоря и аз вместо мъжа ми-Не ме закача, знае, че още повече ще се изнервя.И знае, че когато реша и ако реша ще му споделя защо съм в такова настроение.Същата тактика предприемам и аз спрямо неговите лоши настроения.питам веднъж, ако не получа смислен отговор го оставям на мира.
хм.. относно сценария - и при нас винаги е един и същ..
обаче, ако просто съм в лошо настроение, и то не непременно заради него, най ме изнервя като започне да ме ръчка - "Ама ти сега защо не ми говориш, какво ти е.." и така до безкрай
междувременно и той се вкисва и се нацупва, което е още по-вбесяващо! Обяснението е, че видиш ли, били сме като огледала - моето настроение му се предавало на него. Е, за толкова години не му увря главата, че е най-добре да ме остави да си мълча, да ми мине каквото там има и после ако реша, мога и сама да си разкажа. Ама не.. трябва да се чопли....
обаче, ако просто съм в лошо настроение, и то не непременно заради него, най ме изнервя като започне да ме ръчка - "Ама ти сега защо не ми говориш, какво ти е.." и така до безкрай
междувременно и той се вкисва и се нацупва, което е още по-вбесяващо! Обяснението е, че видиш ли, били сме като огледала - моето настроение му се предавало на него. Е, за толкова години не му увря главата, че е най-добре да ме остави да си мълча, да ми мине каквото там има и после ако реша, мога и сама да си разкажа. Ама не.. трябва да се чопли.... Препоръчани теми