Това ме изумява...

Вече нищо не може да ме изуми относно донора.И аз имах съобщение за 4-тия рожден ден на детето ,че му бил само един спомен....Ядосвах се,какво ли не мислих,изумявах се....Но човекът си е такъв и това е Така,че те разбирам перфектно.Сега пък ,за да ми е гадно се прави на загрижен баща/след близо 4г/ и ме тормози с полиции,съдилища...Но да не мислиш,че той е тук-не е,замина си пак в Испания,а тук се оставил една адвокатка да ме тормози.Няма да влизам в подробности,защото доста занимавах всички тук с проблема си.Но мисълта ми е,че колкото и на мен всички да ми казват:ама той все пак е баща на детето,аз не мога да се съглася.Всички знаем какво значи БАЩА ,а такива като нашите не са БАЩИ!

Мила незнам дали мога да ти бъда полезна но тези думи които той е казал на детето си съм ги 4увала и от други мами за намирането на татко.Стана ми много любопитно що за хора трябва да са тези мъже които могат да кажат такова нещо на детето си или на майката.Попитах няколко мъже на мои приятелки и то по отделно но отговора беше един и същ за съжаление.Мъж който казва на детето си 4е мама трябва да намери друг тати за детенце са бащи които не си искат децата.Пове4е коментар нямам,бягай от такъв.   

Мен не ме изумява.
Предлагам темата да се закове и който иска да пита: Защо не давате на бащите да си виждат децата - директно да му даваме линк насам. А тук всяка от нас да опише случките - за да е пределно ясно защо аджеба не даваме. 

Щото пак ще се намери някой да каже - е да де ама ти видиш ли си го прогонила по някакъв начин.

А как някой ден ще обясниме на същите тези деца, че баща им не ги иска - незнам. И да не обясняваме, те да не падат от Марс - сами ще се сетят. И що за психика ще има това дете, знаейки, че е нежелано от собствения си баща.  Мен специално такова нещо би ме хвърлило на дъното и изпълнило с комплекси.

  подкрепям с 2 ръце


Е и мен ме "тресеше" доста време де. Това стана преди месец някъде и едно,че нямах нет доста време,едно,че го осмислях май дълго време и давах заето.
Момичета , която и да е ,каквато и да е и каквото и да е направила не го пожелавам на никоя това...жалкото е само,че има жени,които докато не им се лсучи това, са от онзи тип точно дето питат защо не даваме деца или защо еди какво си не правим НИЕ...

А още по -жалкото е/меко казано/,че не само тези жени,з които говориш,ами и разните му соц.служби,инспектори и т.н. само това си знаят.Ама той му е баща....има права...дрън дрън..На никой не му пука как се чувства или ще се почувства това дете.Значи може издръжките да са смешно ниски,ама иначе правата им големи,нищо  че тия смотаняци не са се сетили за сецата си
Е с това не мога да се примиря,а пък нищо не мога да направя.Значи той може да си прави каквото иска,защото е се води баща..

И аз съм ЗА да се закове темата

маце, взе ми го от устата 

Ами аз винаги съм била от радетелите за врзъка баща-дете.
Но винаги съм правила уговорката, че визирам нормални индивиди, с които в някаква форма е възможен нормален контакт.
Естествено, че в случаите, когато бащата категорично отказва да има каквато и да е връзка между него и детето, майката няма какво да направи, нито пък има за какво да се чувства виновна. В този случай съм последовател на тезата на Милк" за "мъртвите" или добро или нищо.
А за мен нормален контакт е, в който бащата се обажда от време на време, пита имат ли нужда от нещо майката и детето, не забравя празниците и би било чудесно да го взима поне 2 пъти месечно.

Ясно е, че при една раздяла при всички случаи майката ще опъва каиша, та затова тука не коментирам това справедливо ли е или не, просто се придържам към факта, че в живота много неща не са справедливи.
Тука описаният случай, както и този на Малвина, за жалост спадат за мен към т.нар. социопатно поведение- сиреч дълбока и непоправима липса на способност да се изпитват трайни и дълбоки чувства към друго човешко същество.
Тогава просто приемаш, че точно на твоето дете ще се наложи да живее с лиспата на един родител, както на други деца се налага да живеят с някакви други липси.
Съжалявам за аналогията, която ще направя, но от емоционална и психологическа гледна точка е оправдана.
Ако една майка има дете родено с недъг и гледа на това като на най-голямото нещастие на света, детето ще гледа по същия начин на себе си. Ако успее да преодолее собствената си болка и го отглежда като всяко друго дете, като се старае да дава разумни и добронамерени обяснения, детето й ще порасне уверено и дори ще изненада всички с постиженията си след време....

В емоционален план няма разлика за детето - започвайки да осъзнава някакво ралзичие- физическо, психическо или в социален план, то търси отговори и ако намери задоволителни такива- просто продължава нататък. Как ще продължат децата ни - зависи от нас.  
За това няма да спра да повтарям, че болката, обидата, неразбирането не са добър път за майката, няма да станат никога такъв и за детето. Всеки е свободен от тук нататък да решава за себе си и поне в следващите 10-15 години за детето си, после то ще решава само!

Не знам какво да кажа.........
Дори не мога да си представя каква болка изпитвате ти и детенце.........
Ще ти пожелая само 1, размажи го в съда, вземи пълни права над детето и го разкарай от живота си! Всичко друго ще се нареди!!! Ще намериш някой много по-достоен мъж, който да ти помага в отглеждането на детето! Опитай се да мислиш позитивно

Стискам палци

jj okocha благодаря ти за думите. Обаче за добро мисля ,че с едно нещо съм постъпила умно  (въпреки,че  съм сбъркала донора  ) а именно,че нито се омъжих за него,нито продължих да настоявам за връзка(още през бременността) и нито съм записала детето на негово име( не я е припознал),а на мое. Така,че нямам нищо общо с него и след това "отношение" или липса на отношение да го нарека, единственото ,което  е най-добре ,е да го отмина като неприятна случка, да си продължавам напред с детенце,пък има една дума ,че Той вижда всичко. И на него ще му се върне, и аз ще намеря щастие другаде. В това вярвам и се надявам със всички ни да е така.

Нещастници са такива бе, големи нещастници...късметлий са че са толкоз прости че явно не го осъзнават. Мамка им на такива "бащи"

Виж сега, ако бащата не желае контакт с детето си и предлага на майката да му намери друг татко ОК. Няма какво да 'не им ги давате' не желаят да ги вземат сами. Намира се нов татко и въпросът е решен.

Моят бивш адски ме ядосва понякога, но той иска да си вижда детето. Каквото и да е станало м/у нас какво да му откажа ли? Защо?

Ооо, изобщо даже не ме изумява вашият татко, защото нашия не е по-различен! Даже може би е по-лош, защото хем не иска да си вижда детето, хем има някакви изблици на ревност и сипе заплахи, да ми разбие физиономията, ако пак заведа сина му у любовника си(цитирам по памет).
Ами щом не иска да си вижда детето, да не го вижда, няма да му се молиш! Той губи от цялата работа! Даже и да му дойде един ден акъла в главата, никой неможе да му върне пропуснатите мигове с детето - първото зъбче, първата думичка, прохождането и т.н.

Хареса ми "социопатно поведение"  .

Щом не е припознато детето - свиркай си.

Аз лично не мога да си представя - нека си представя даже че съм мъж...  - да имам детенце някъде и да не искам да го видя и да не се обадя да го попитам как е - или майка му докато още не може да си каже.

Но както се казва, критерият за това кое е добре и кое лошо, е собствената ти съвест. А вярвай ми - той не го смята за нередно. Той просто не е искал дете - и за него това е истината - а щом ти си искала - да си носиш последиците.

п.п. Хареса ми малко подобната на нашите история в Биг Брадър 3. Въпреки, че акцентът там е изместен, стои въпросът за таткото, който е изчезнал яко дим. Опс, "донора" де. 

Много малко неща свързани с бившите ме изумяват.
Нашият татко пък не е виждал сина си от  не си спомням вече от кога, не му се обажда за празници и рд, ако аз не го подсетя преди това, но миналата седмица се чуха без повод и баща му обеща да му направи изцяло нова детска стая ( той с това се занимава-мебелист е). Надявам се да го направи наистина, а не само да обещава на детето, а после то да е разочаровано.

да, така е редно. но като не си иска детето, го притисни да се откаже от него, за да имаш всички права върху него. в смисъл, ако живееш с някого, той може да го припознае( но не те съветвам) и най- вече, ако искаш да идеш зад граница да можеш да си вземеш детенцето. моят баща едно време не ме поглеждаше, но когато бях в 4-ти клас не подписа документа да отида при мама в Гърция. бях в трети клас, когато тя замина, или във втори... благодарение на него не можах да я видя ни един път за 6 години. а тя не можеше да си дойде дотогава, за дане й шибнат черния печат. изнуди го, докато е време. ' щото после може да му скимне никъде да не пусне детето с теб, макар в същото време да не го поглежда. изпитала съм го на собствен гръб и знам колко е долно.

Много хубав съвет даваш но за съжеление почти неприложим.
А, ако е възможно това да се случи (да изнудиме бившия да се откаже) кажете моля за да пробвам и аз.

Колко само се мразя че позволих припознаване..... Ама аз съм си виновна - накарах го да дойде и да подпише въпреки че не го исках..... Обществото ми е виновно де ха-ха-ха : "детето трябва да познава баща си" "независимо какъв е той е баща и трябва да ги припознае" Пусто да опусте това общество и мнението му дето ми създадоха толкова главоболия 

И сега като видях съвета..... кажете как става номера!!!!

Да ви кажа и друго. Нямате доказателства в съда че бащата не се интересува от детето!!!!! ей тук, още в началото ни режат. 
Съда вярва на свидетели!!!!! И, ако бащата иска да ти е гадно ще довлече цяло село свидетели да кажат как горкия денонощно се опитва да се свърже с майката а тя крие детето и как човека място не си намира от мъка.....

Ебаси свинята бездушна 

а като гледам това хубаво детенце, което има ми идва да използвам най-омразния ми емотикон, който никога не съм използвала досега

Виж сега скъпа, много хубаво си постъпила, че не си го записала като баща на детето. Я представи си да ти се появи след 10 години и да реши да се прави на "баща", щото видиш ли сега е размислил. От това, което казваш определено не личи той да има някакво желание да се вижда с вас и колкото и да ти е трудно и болно, по- добре ще е наистина да забравиш и да се разтърсиш за един качествен татко. А че не са всичките боклуци, не са, има и светни мъже, но за жалост наистина рядко се намират.
Аз разбирам хората, които се разделят защото вече не се разбират, но това да се държиш по такъв идиотски начин изобщо не ми го побира акъла. Но, народ всякакъв.

Да а а , големи артисти могат да бъдат, а и като почнат лицемерно да хленчат, о о о о аз толкова ви обичам, ама майка ти не ще да сме заедно, да сме семейство и т.н. ...... направо като ги слуша страничен човек и си мисли - ле ле е е е е, кви гадни майки, как могат да причиняват такова нещо на децата си ....

Бих искала да се включа с няколко съветчета относно "безпроблемно отърваване от донора"

1.Съдите го през месец за издръжка. Действа на психиката, тъй като 100 лева са си много пари, за човек, който не иска детето си. Разбира се предлагате му АЛТЕРНАТИВА - да се откаже от детето.
2.Обаждате се, честичко в службата му и естествено гледате да се свържете с някой колега, най добре колежка, за да му предаде, че днес няма с какво да нахраните детето, тъй като с парите, които Ви дава, неможе да се нахрани даже котка. Истината няма значение.
3.Това е малко гадничко, но целта оправдава средствата. Обяснявате му, че детето е много болно и допълнително ще са Ви нужни пари за лекарства, около 200 -300 за месец и естествено ще ги търсите по съдебен ред. Предлагате му отново АЛТЕРНАТИВАТА.
4.Звъните на родителите му и на целия род, ако се наложи да им искате пари с някакви сърце раздерателни истории.
Вярвам, че това ще има ефект, ако донора наистина се е замислил да търси друг татко.

radini, и това не е точно така ама карай....

Препатилите са минали по всички тези пътища и едва ли ще се похвалят с много успех.
Твоето предложение е валидно за идеалните ситуации в които бащата се води на работа и наистина работи Всъщност за такива мъже има закон (незнам как и дали се изпълнява) да се удържа от заплатата. Това е лесно!

За съжеление при много от майките тук случая е много по-сложен.

Относно съденето през месец, и това не става точно така. Не може да се съди през месец за неизплатена издръжка - трябва да минат няколко месеца.

За разходите по лечение и т.н. ..... както се казва "той една кирлива издръжка не може да ти плати ти му искаш допълнително..."

При мен лично нищо не помага 

Единствената ми надежда е някакъв нов закон който се очаквало да влезе в действие както и частните съдии изпълнители които ще запретнат ръкави скоро.

Основно за съжеление всичко упира до съвест, която в случая с бившите някак май е доста притъпена.

Един съвет имам към всички - не чакайте на издръжка и не я включвайте към приходите си! Разчитайте си разходите БЕЗ парите които уж трябва да получите от бащата. Така ще ви е много по-спокойно и сигурно  а останалото е винаги добре дошъл бонус

Аз имах в предвид не да се чака издръжка от човек, който неиска да е баща, а да му се въздейства да се откаже от родителските си права.
Нали говорим за случаите в които те само пречат и не си поглеждат даже децата.

Не може да се откаже сам от родителските права.Трябва да има пичини,които съда да уважи и така да му бъдат отнети.Говорила съм с адвокат и той ми каза,че не е така просто,дори и бащата да иска да се откаже.

Е, ако бащата наистина го иска може и да стане, но за негова сметка. Ще трябва да се поучерни малко и е готов 

За останалото си права MALVINA.
Въпреки че ако бащата дълго време не плаща издръжка и не се интересува от детето майката може да заведе такова дело, но от бащата се иска да не се съпротивлява. Ние обаче говорим за такива които изпитват някакво извратено удоволствие от това да мъчат майките и съответно децата си като я не плащат издръжка, я не разрешават детето да замине в чужбина и съответно яростно ще се съпротивляват с/у отнемането на правата 

........................

Kiara,ясно ми е за какъв тип "бащи" става въпрос,нали и аз си имам един такъв "загрижен татко",който всячески се опитва да ми трови живота И понеже самия той в едно съобщение за РД на детето писа,че за него сина му е само спомен ....Аз по този повод говорих с адвокатката и изумях,като чух отговора  и че не става така както си го мисля. Гадно и несправедливо ,ама...закон 

 
Егати и бащите  за съжаление случва се ...
Моят роден баща е 1 към 1 със случая, който описвате  вече съм на 28 години, а съм го виждала 5-6 пъти, толкова съм го и чувала! 
Оправяли сме се сами с майка ми винаги!
Сега очаквам бебче  звъннах му да го уведомя и познайте - нито се зарадва, нито един път ми звънна да ме попита как съм, живи ли сме и кога ще се раждаме 
Изумена съм, но както се казва - такъв е животът!

това е цитат на kiara
Много хубав съвет даваш но за съжеление почти неприложим.
А, ако е възможно това да се случи (да изнудиме бившия да се откаже) кажете моля за да пробвам и аз.

Колко само се мразя че позволих припознаване..... Ама аз съм си виновна - накарах го да дойде и да подпише въпреки че не го исках..... Обществото ми е виновно де ха-ха-ха : "детето трябва да познава баща си" "независимо какъв е той е баща и трябва да ги припознае" Пусто да опусте това общество и мнението му дето ми създадоха толкова главоболия 

И сега като видях съвета..... кажете как става номера!!!!

Да ви кажа и друго. Нямате доказателства в съда че бащата не се интересува от детето!!!!! ей тук, още в началото ни режат. 
Съда вярва на свидетели!!!!! И, ако бащата иска да ти е гадно ще довлече цяло село свидетели да кажат как горкия денонощно се опитва да се свърже с майката а тя крие детето и как човека място не си намира от мъка.....
[/quote]
привет, съжалявам, че толкова късно, но нямам възможност да съм постоянно в нета. ами прехвърли му грижите за детето и докажи пред съда, че ттой е негоден за родител. така Съдът ще му ги отнеме. ако не става нищо от него, имаш големи шансове според мен

   
Обществото ли ти избра мъжа или обществото ти направи детето?

Типично в твой стил

Виж сега, Евана. Да оставим настрана старите спорове, кажи ми, какво ми има на стила?
Зададох 2 прости въпроса. Въпросите са малко неприятни за отсрещния, ама са си съвсем основателни.
Някои хора предпочитат да си затварят очите/ушите за неудобните въпроси, но това няма да ги махне тея въпроси от дневния ред.

Тук въобще не става дума за неудобен въпрос. Няма нищо неудобно. Просто понякога вземаме решения под влияние на общественото мнение в това число, близки, роднини, познати и т.н.
Притесняваме се й за това как ще се чувства самото дете сред обществото (училище например), ако официално си няма никакъв баща.
Да обществото ни направи детето. Нали така наречиният донор е част от това общество, а пък ние се надяваме да го направим баща след като го принудим да припознае собственото си дете.

Само още нещо, да допълня. Пет пари не давам, дали съм разведена, омъжена, дали съм родила извънбрачно дете, но що се отнася до детето, то е заченато от двама души и те би трябвало да си поемат отговорността по-равно.
За щастие моето дете си има най-добрия баща на света, макар да не е съпруг или добър приятел и си мисля що за мъже са тези, които не обичат собствената си кръв и плът и едно малко създанийце не им става мило.

Това са глупости. Децата се правят от двама души и тук обществото няма нищо общо. Пък да се надяваш да направиш някой баща като го принудиш да признае детето и това си е предварително загубена кауза.

Ей тук съм съвсем съгласна с всичко...а аз и затова не съм се опитвала даже намек да му правя за припознаване.

А, замислила си колко ще струва това доказване на психиката на детето?

Аз позволих подобно "доказване" само 3 пъти мисля и след като ми се наложи да водя децата по психиатри и т.н. реших че не си заслужава каузата. Така или иначе по думите на представителите на закона "бащата е баща независимо от това какъв е и как се грижи за детето..." Единствено се приема ако докажеш че по един или друг начин бащата застрашава живота на детето и тям подобни щуротии.

На кратко не си е работа това да доказваш на "обществото" колко е негоден този баща защото по този начин вредиш само и единствено на детето и себе си в последствие...

Аз лично съм стигнала до извода - живейте си живота без да чакате нищо от никой. Е, това не ми пречи да се надявам на някаква минимална проняма и бонусче от време на време но нали казват че надеждата умира последна...