Въпрос за гушкането и не съвсем

Здравей, не вярвам да си ужасна майка просто не трявба да си изпускаш нервите. това че детенце не се храни не е болка за умиране, така като чета означава, че съм била ужасно дете по отношение на хранене, била съм страшно злояда и не съм се хранила, но майка ми никога не ми и викала като сравнение мога да кажа че на една година съм била 7 кг, а дъщеря ми на 4 месеца и половина е 7,500 кг всяко едно дете се развива индивидуално, но ние сме до тях не за да им се караме и да им викаме ами да им даваме своята обич и грижи, да ги подкрепяме във всяко едно отношение. успокой се и всичко ще бъде наред

Еее, спокойно де - ти си най -добрата майка за твоето дете, не се обвинявай ненужно.
За гушкането, ами тя като гледам по лентичката, вече е по -големичка - нормално е да иска да опознае света и да не е все притисната в мама.

За викането -бъди сигурна, че на всяка от нас се случва да крещи, на коя по -рано, на коя по -късно, едни го правят по - често, други по -рядко, но няма начин  .
Чрез интонацията в гласа научават кое е редно и кое -не.
И не се самообвинявай, а се поотпусни малко, със сигурност ти е доста натоварено и затова не ти издържат нервите, накарай таткото да помага повече, а ако имате баба наблизо -поканете я за 1 уикенд, а вие двамата разпуснете без бебето  .

 

Ти си най-прекрасната майка за това дете и това е  със сигурност така.Никога не се съмнявай!!!
Аз също в един период от живота си имах проблем с контрола над гнева.Решение на проблема ти може да бъде това да говориш с някой който може да те освоботи от тъгата и несигурността натрупани в теб.
Успех в това което си започнала мила  

Повярвай, за твоето дете ти си най-прекрасната майка на света!  Мама е една!?Нормално е мама да се кара,да наказва,но мама обича най-много на света.Най-силната обич ,най-безкористната обич е тази на мама!
Не се укоряваи-тежко е да гледаш сам бебока и е нормално да си изпускаш нервите.С времето и порастването на малката ще се балансираш.Навремето и аз се карах много-сега това да викам е рядко,но често говоря строго.И обяснявам,че въпреки това аз я обичам и тя е всичко за мен. Просто понякога мама е уплашена за нея или много уморена и реагира бурно.
Прегръщай я ,казвай и колко я обичаш,нека да чувства любовта на мама когато е спокойна.А другото ще са просто мигове ,който никой не помни!А и има деца,който просто не обичат да ги мачкат,прегръщат и целуват/сестра ми от малка си беше такава и до днес не се промени /

ами ти сама си даваш съвет
спри да й викаш и крещиш  и всичко ще си дойде на мястото 

Опитай се по друг начин да си изкарваш яда - ако така мога да го нарека

Детето ти е на няколко месеца, а ти от новородено й викаш  ами потърси някаква помощ от психиатър, или намери начин да сте по често навън, ако между хората примерно те е срам да й викаш  или пък с игри запълвай времето ви за да не остава време за твоите изблици. Не разбрах таткото с вас ли живее или ти и беба живеете абсолютно сами  но потърси помощ и от околните, да я погледат за час два да отидеш на фитнес или някъде където физически да се изразходваш, много ще ти олекне на психиката - от опит ти го казвам  Мъж ми веднага ми прави забележки ако повиша тон на беба - това също ми помага да се овладявам  въобще търси начини да се успокоиш, и не се нерви че не яде, това мисля че още повече ще влоши процеса на хранене  когато има крясъци и викове на масата - единствения резултата е че само я плашиш и стряскаш - тя нищо не разбира все още ... с викове и крясъци не се възпитава

Когато ти идва яда се постави на нейно място, как ще се чувстваш когато един великан - спрямо бебето сме великани  - ти крещи неистово над главата  само си го представи  и се надявам че ще ти отмине желанието да крещиш

При всички случай спокойствие и само спокойствие ти пожелавам

Бебка е прекалено малка още, за да те наказва. Вероятно просто проявява някаква своя характерова особеност или просто поведението и е отражение на твоето емоционално неразположение.
И един трик  - точно преди да избухнеш през съзнанието ти преминава мигновена мисъл, която отключва "яростта" ти. Опитай се да я "хванеш" - тя ще ти покаже какво те кара да си "изпускаш нервите".(брей, много кавички станаха  )

А ако имаш въпроси - питай. Възможно е да мога да ти отговоря. Не съм психолог, просто съм го преживяла.   

Има такива деца, моето е същото, въпреки, че докато не проходи и не започна да прави пакости, никой за нищо не й се е карал 
Имам един спомен как майка ми се беше опитвала около час да я приспи на ръце, а тя беше опищяла квартала, докато не я оставила в легълцето й 

И на мен ми беше гадно, защото много исках да я гушкам и цункам, но такъв ни бил късмета  по мои наблюдения такива деца са доста самостоятелни, което е плюс от друга страна 

   Ти по повод викането сама си даваш отговор Възможно ли е да имаш проблем с контрола на гнева? Незнам .....Но ако се повтаря прекалено често ....можеш да се  запиташ и да се консултираш ....може да е следродилна депресия , но и тя се контролира ... не се оставя да си отшуми сама .... жалко....Аз ако бях така сигурно щях много да си се ядосвам и да  потърся отговор ....нямаше да си позволя да продължава като омагьосан кръг    И на теб ще ти олекне като  се видиш в друга светлина , доволният от себе си човек е по-пълноценен, харесвай се и ще си най-свежата майка
   А по повод гушенето........и Саги само се дърпа и бута ..... то не седи на едно место това дете , как да го гушкам ...някой път ми иде да го стисна  и да го гушкам без да го пускам..... ама не дава ...много е зает , все бърза нещо да прави ....  зает е човека ....и пищи.... все едно ми казва ...пусни ме да вървя , накъде  - все едно 

Има различни деца - едното обича да се гушка, другото - не. Моите деца до годинка, годинка и половина не се гушкаха много. Имах чувството, че гушкането за тях е загуба на време. Та те на тази възраст бързат да опознаят света. След това започнаха по-често да искат да ги гушкаме и да си играем по този начин. Е, баткото вече пък стана на тази възраст, в която момчетата вече не искат такива лиготии. Но малката - с нея е благодат. Вече разбира какво е да се гушкаш с някой и много обича.
Така, че потърпи още малко и ще видиш, че и твоето слънчице ще почне да се гушка. А за нервите - всеки по някога му се случва да ги изпусне. Старай се, ако е възможно, само да се контролираш. Другото ще се нареди от само себе си.

moeto bebe e na 6 meseca,no neprekasnato se varti dage i v momenta.ako ti si nervna to vednaga ste useti.prepora4vam ti knigata[mydrata obi4].ako prodalgava6,deteto ste vazprieme modela na obstuvane za normalen i s vremeto ste te provokira da izbuhva6,za6toto za nego ste e estestveno tova otno6enie,a kogato si spokoina,to ste misli,4e nesto ne e nared .tova e citat ot tazi kniga. uspeh      izvinete za pravopisa,no sam samouka na4inae6ta

 Мисля, че трябва да се успокоиш и да не избухваш пред детенце. Просто ако усетиш, че гневат ти напира отиди в другата стая и си повтаряй, че трябва да се успокоиш, защото тези гневни изблици могат да се отразят на емоционалното и психическото развитие на детето. Колкото до гушкането, не мисля, че не те гушка защото и се караш. За разлика от нас големите, малките деца не са злопаметни.

Ще ти отговоря не за гушкането, а за карането и то по-специално за карането за храненето!!!( извини, ме не това е темата ти, но не мога да не изкажа мнение).
Това е сигурния начин да създадеш у детето си отрицателни емоции спрямо храненето и храната в частност. От подобно отрицателно отношение в по-късна възраст започват проблемите, като анорексия и булемия!!!Храненето трябва да бъде удоволствие за всеки и да се свързва с приятни емоции, още от най-ранна детска възраст. Замисли се над думите и сигурна съм ще се променят нещата. За гнева те разбирам напълно, защото и аз мн. често съм се дразнила от разни привички на голямата ми щерка и съм й крещяла, но мисля че всяка майка трябва да се постарае, да положи ако щеш кански усилия, за да отгледа един уравновесен и некомплексиран здравомислещ човек.Успех 

Здравей мила, имам чувството, че си знаела какви отговори ще намериш тук във форума относно това, че си избухвала и си се карала на бебчо, но тайно си се надявала някой да те подкрепи.Е, аз те подкрепям и ти казвам,че не бива да се чувстваш зле.Всяка една майка би ти казала, че не бива да се гневиш на детенцето и че не е правилно и по принцип са прави, но само по принцип, защото всяка една от тях отглежда детето си в различни условия и при различни обстоятелства.Има някои майки, които са задоволени от всичко, имат нужната помощ и отделят много време, внимание и обич за децата си, има и такива, които се оправят сами - с децата, с домакинствното, с пазаруването, а понякога и работят.Такъв е животът.Никой не е виновен - нито, че има, нито, че няма.Ти отглеждаш детето си  сама, нямаш никаква помощ и е напълно нормално да се изнервяш и да правиш грешки.Хубавото е, че след това ги осъзнаваш и чувстваш срам и вина.Тези чувства показват, че  ти се интересуваш от това "дали си добра майка, дали детето ти се чувства добре, кое е лошо и кое добро в отношението ти към него", а това само по себе си показва, че ти си една прекрасна майка, която просто има нужда от разбиране и помощ.Мисля, че ти си най-добрата майка за твоето дете, но ти си и човешко същество, което мисли, чувства, прави много хубави неща, но и много грешки.Горе главата, желая ти щастие на теб и на прекрасната ти дъщеричка.

Здравей, напълно те разбирам относно гнева и неяденото, а също и за избухването. Относно избухването, си мисля, че проблемът е психологически и е свързан с твоето адаптиране към появата на детето, "установяването" му в живота ти. Първоначално като мине еуфорията от появата на детенце, радостта на всички и от твоя страна също, идва ежендневието с грижите, недоспиването и "свикването" с факта, че малкото човече го има. И калкото и да е радостно това, може да се предизвикат такива реакции, това би трябвало да мине при положение, че осмисляш и осъзнаваш факта на гнева ти. С времето и с обичта към детето гневът ти би трябвало да отмине. Опитай се, когато те вбесява да броиш до десет наум и тогава нещо да кажеш. От опит знам, че то ще е друго от първоначалното избухване. Опитай при хрането да я забавляваш. Знам, че не става дума за един или два пъти, а винаги, но това е начин да я разсееш от храненето и тогава по-лесно да слагаш в устата й ядене (пак собствен опит). При нас са едни вечни театрални или музикални постановки, целта на които е да се ангажира вниманието им, за да мога да ги нахраня. Можеш да й дадеш лъжичка в ръка или дребна играчка животинче, което тя също да храни. Аз също съм на мнение, като Доротея, че в никакъм случай храненето не трябва да се превръща в бреме, а "трябва да бъде удоволствие за всеки и да се свързва с приятни емоции, още от най-ранна детска възраст" и това по всякакъв начин трябва да се спазва, каквото и да ни коства.
Освен това отдавна е известно, че проявите на гняв са израз на нашето безсилие, тогава, когато не можем да постигнем добър резултат. А това означава, че не сме положили достатъчно усилия.
Надявам се скоро да намериш своето равновесие, за да се чувствате добре и двете.

И моят син не обича да го гушкат  , а никога не му е повишаван тон ... просто си е такъв . Аз си мечтая понякога да се гушнем на спалнята примерно или на дивана , ама не  не се спира , ходи навсякъде , тича , ако го вземе някой почва да се извива и да се дърпа да слезе ... Преди няколко месеца посягаше и да ни удря .
Сега има подобрение - идва , гушва се за момент , докато го цункаш и изчезва пак ...
За храненето - ако не иска да яде , не реагирай , просто прибери храната . Не я стресирай , за да не намрази храненето . Когато огладнее , сама ще си покаже 
И най - важното , успокой се и не се самообвинявай . Трябва да се нормализират нещата . Между другото нашият педиатър обича да казва " Няма бебе умряло от глад " в смисъл , че щом не яде , не е гладно .
Опитай се да я забавляваш нещо докато се храни и карай по - спокойно .
 

Здравей и от мен

Моята щерка също не дава да я гушкам, изфучава покрай мен и заминава. Това обаче го определям повече като темперамент, отколкото като отношение Иначе тя като мъничка ми беше все в ръцете, заради ужасните колики които имаше. Буквално се бяхме сраснали двете - няма ден, няма нощ. Е, сега мога да я гушна единствено когато я приспивам  

За избухванията,  като беше мъничко бебе, след месец безсъние избухнах веднъж. Още го помня. Сега също от време на време изпушвам, даже онзи ден изпуснах израз от рода "сега ще те напердаша", само като думи разбира се (не съм привърженик на боя, като възпитателна мярка). Опитвам се да бъда спокойна доколкото мога, защото знам че спокойствието в дома ще осигури и нейното спокойствие, но и ние родителите сме хора и ние имаме лошите си моменти   Добре е според мен да се замислиш, кое точно те кара да избухваш   Аз съм установила при мен, че страха да не й се случи нещо лошо (например тръгва да се катери по пързалката, аз хуквам след нея, тя се дърпа, аз се опитвам да я предпазя докато се дърпа да не се удари някъде и т.н.) е причина за гнева в мен, а не нейното поведение, защото тя е едно прекрасно детенце Може би като установиш тази причина, ще решиш половината задача, защото знаеш с какво се бориш

А иначе, ти не си лоша майка, ти просто не си перфектна майка, а и аз досега перфектна майка не съм срещала С три думи: ти си мама  

 

Мамета много ви благодаря! Определено имам проблем с гнева и тормозя детето, но вече потърсих помощ от психолог и се надявам да ми помогне. Много сте мили, че ме окуражавате. Наистина искам да помогна на себе си и детето. Благодаря ви още веднъж      

Всички мами си изпускаме нервите понякога, това е нормално според мен.Аз съм викала на моето бебче когато плачеше по цяла нощ и беше на няколко дни.Не си лоша майка, не се самообвинявай напразно.Мисля, че си въобразяваш за това, че бебчо не иска да те гушка, просто вече се заглежда повече по заобикалящата го среда.