следродилна депресия...

От две години съм така, все още не спя пълноценно, нямам желание да се виждам с хора, защото пак съм много дебела. За тези две години успях да сваля 20 кг и да ги кача пак. Трябва да започна работа, а с тази пандемия е още по-трудно. Обмислям да посетя психолог скоро, защото усещам, че сама не се справям със себе си.
Съветвам те да продължиш с терапиите. Бебето ще порастне и няма да е все така трудно, да не ви отчайвам, но приучаването към куко беше най-трудния за мен период
И на хората около теб ще им писне да те подкрепят, а ти още повече да се бъгваш. Лайф ис таф

Тук мерките са още по- строги от България.За да изляза трябва да пратя смс и да има важна причина...Това ме тормози допълнително.Абе ужас.Надявам се да пише някоя мама със съвет как да излезем от дупката...

Няма ли кой да ти помага - майка, сестра? Според мен, в повече ти идва целодневния стрес с бебето. Мога да те успокоя, че в по-малка или в по-голяма степен, на всички им идва нанагорно, но се свиква със задачите. Става постепенно - убеждаваш се, че ти се получават нещата. А когато детенцето стане на две годинки, се "охлабва" примката.

Как се храни бебчо?
Кърмите ли или сте на изкуствено хранене?
Стига ли ви кърмата?

Не искам да те отчайвам. Знам, че не от това имаш нужда, но с времето грижите, отговорностите и проблемите се увеличават. И, не, детето като стане на две години или повече, проблемите не намаляват, а се увеличават. Това твърдение го изказвам на база мои опит. Аз също родих късно, след като десет години се борих за дете. И аз родих инвитро и детето беше дълго чакано и много голямо щастие и постижение. Сега имам и малко бебе, което се роди съвсем скоро. То се роди след естествено забременяване за наше най-голямо учудване.
Изключително много ми е трудно и не толкова, заради малкото бебе, а заради по-голямото дете, което сега се опитваме да го приучим на гърне. Детето е изключително палаво, изисква постоянно наблюдение, бебето си плаче почти денем и нощем. Аз не си доспивам, цялата домакинска работа ми е на главата. Никъде не излизам едно, заради лошото време, друго заради тъпия Ковид. Чувствам се като в капан.
Имам помощ за по-голямото дете, но думата е помощ. Основното задължение при отглеждането остава мое.
Имаш нужда от помощ, но трябва и да приемеш факта, че вече си майка и да бъдеш по-смела в отглеждането. Детето ти има нужда от теб. Не си позволявай да рухваш. Много, много е трудно и отговорно да си родител! Не забравяй това. Дано получиш малко помощ и разбиране от някъде, но знай, че дори и най-близките може и да те разбират, може и да те подкрепят, но ще бъде до един определен момент.
Направи усилие да се съвземеш. За твое добро и за доброто на детето ти. Не, не е страшно, но ще има моменти на паника, на яд, на безпомощност. Минала съм го и продължавам да го живея. Понякога се чувствам като главен герой във филм на ужасите, но няма начин за отпускане.
Желая ти скоро да преодолееш това състояние! Опитай и заради себе си, и заради детето си!

В Гърция съм и в момента е невъзможно да дойде майка ми защото границите са затворени.Не кърмя защото пия хапчета за епилепсия.За щастие има едно момиче което идва веднъж в седмицата да  почисти иначе сигурно ще завъдим хлебарки.Мъжът ми ми помага,но не се справя като мен.Беба си иска постоянно успиване  в МОИТЕ ръце и като плаче само аз мога да я успокоя.Преди да предложите слинг или раница имам и в нея е спокойна и спи,но аз няма как да спя.Колко време след раждането се взехте в ръце и почнахте да се занимавате със външния си вид? Кола маска,фитнес,диета?...

Аз лично още не съм се заела с външния си вид по начина, по който искам. Вече три години съм загърбила това, което бях преди. Имаше период, когато бях възстановила нещата, може би преди година някъде. След това забременях отново и всичко се върна в старото си русло. Сега имам малко килограми за сваляне от преди бременността. Не напълнях много - 11 килограма. В сравнение с времето преди първата бременност имам 4 килограма отгоре, които искам да сваля, ако не за друго, то за да си нося дрехите, които са хубави и са много. Обичам да се глася, но сега нямам нито време, нито желание, нито има къде да отида.
Ще се справиш, но ти трябва време. Само не се поддавай на лоши мисли.

Депресията е от стрес и недоспиване. Намери помощ да те отмени да спиш и да се чувстваш по-спокойна, че не си сама с всичко.
Странно ми е, че казваш, че от антидепресантите си по-добре, но пак имаш депресия. Кое тогава ти е по-добре?

Щом  бебчето е на изкуствено хранене, може с точност да пресметнете какво количество яде на ден.
Ако му е достатъчно, пробвайте да махнете поне едно от нощните хранения.
Синът ми сам се отказа от това в 00:00, а аз му "помогнах" за рова в 03:00. Беше на 2.5 месеца.
Разбира се, това при условие, че през деня си е хапнал добре.

На мен ми мина за година... Но е важно да се знае, че хормоните бушуват още, стреса и недоспиването, цялата отговорност, която идва с детето играят роля тук. Мога да те посъветвам да делегираш отговорности на бащата. Моето беше на адаптирано мляко и таткото поемаше едно или две от нощните хранения, за да поспя. Всеки ден, дори и за 20м излизай от вкъщи САМА. И не, не той да го гледа, а ти да си на дивана. Навън - до магазина за хляб пеша, до кофата за боклук през 4 преки. На въздух. С шапка с козирка, ако не си си измила косата, така правех. Не ми се излизаше, но се насилвах и това много ми помогна. Без плача, без памперсите, без бебето. А иначе излизай и с количката. Аз излизах всеки ден. Имам зимно и лятно бебе. до -5гр и двете съм ги извеждала (без на дъжд и мъгла) всекидневно. Сама си ходех, че се преместихме на ново далечно място и нямах още приятелки там, но излизах за по час/два всеки ден. Това ми помогна и за килограмите
В началото, след първото дете, когато бях в твоето положение не си бях и помисляла за още деца. Едва гледах наличното. Но ето на - след година, като ми помина всичко и се поосвестих, забременях - и сега имам породени почти (2г разлика)
Но при второто вече бях наясно какво и как. Б болницата, понеже имаше опция да ги взимат и да ги носят за хранене само бебетата, избрах тази. Починах се, наспах се, възстанових се от секциото и се прибрах заредена със сили, до колкото е възможно след раждане. Схема за хранене и къпане, колики и тн с таткото. Той от ден едно е абсолютно взаимозаменяем с мен. По 2 месеца съм кърмил аи двете си деца, но цедях и той пак поемаше хранения през нощта.
Та това е моят опит. Нещата и при теб ще се наредят. Само време трябва и организация.
Ако имаш нужда от познат за да споделяш - насреща съм

Може би дозировката на антидепресантите не е опитмална? Поговорете с лекуващия психиатър.

За движение в къщи също има възможности, след като е забранено излизането при вас. Но и това ще мине, и ще можете да ходите на разходки на въздух.

Може би в здравния подфорум ще намерите адекватни съвети.

Това е период, през който минават повечето жени. Нормално е да се чувствате като нечовек, да нямате сили и желание да се погледнете в огледалото и да си мечтаете да избягате на самотен остров за една седмица, за да се наспите. Основното, което е важно да се знае: минава и се забравя. Животът занапред няма да се състои в разнасяне на ръце, оригване и безсънни нощи, но трябва да изтърпите идните няколко месеца.
Изнасяйте бебето на тераса/двор, за да спи там. През това време си почивайте - филми, сън, каквото решите, но не и домакинска работа. Включвайте мъжа в отглеждането на бебето и шетането. Спете, когато и бебето спи. Разпределете си нощните дежурства, защото ако е само един човек, ще капне бързо. Не се стремете към перфектно домакинство, а по-скоро към оцеляване в екстремна ситуация. Никой от възрастните няма да се затрие, ако е малко по-разхвърляно или няма всеки ден сготвено.
А за килограмите - те ще намалят, когато бебето започне да прохожда и да излизате навън. Просто малко търпение, нещата ще се наредят, ще видите!

Абсолютно на всяка жена се случва това, излизай и се срещай с други майки в парка. Всяка ще ти сподели същия ад

Наистина ли всяка майка минава през паник атаки, постоянен плач, психиатър, антидепресанти ?
Четете ли с разбиране изобщо? И какъв парк и майки в тази ситуация?

Имам три деца, второто и третото породени. Не съм стигала до нито едно от горните състояния обаче, въпреки новата държава с първото бебе. Сами си ги гледахме, без баби и роднини.
Не ми е било лесно, но не е ставало дума за истинска депресия, което си е доста сериозно състояние. Не подценявайте проблема на жената.

Добър лекар ще помогне с правилната дозировка. Иначе безглутенов протокол и палео хранене ще помогне с настроенията и килограмите.
В подфорума има тема за ВМ-НВХ и палео. Този тип хранене повлиява на хормоналния баланс много добре.
Успех!

Дез и ти чети с разбиране.
Всяка майка се сблъскава със същото ежедневие, просто на нея това действа супер зле на психиката, защото е имала големи очаквания.
Малко пренастройка ѝ трябва, не още хапове.
Тъй като с деца, животът е радост, но си е доооста работа и ако не си наясно си мислиш, че само за теб е така.

Само да кажа, че аз не бях спала 5 години като хората, накрая си бях абсолютен парцал и куку... Вероятно ако прочета какво съм писала тогава тук, ще се хвана за главата

Спомням си как ме беше страх да заспя, защото нямаше смисъл. Унасях се, и се стрясках. И без това някой веднага щеше да ме събуди.
Трудно беше, но не съм имала паник атаки. Това си е сериозно, и прилича на инфаркт. Страшно е.
Да не говорим, че с депресия не могат да станат от леглото, да говорят, да се изкъпят. Не могат. Става един страшен ступор, и там вече си трябва помощ от медицинско лице.

Най-голямата дивотия сътворих, когато в просъница се опитвах да бутна биберон-шише с вода на 8 годишния ми син, който се развика "Какво правиш?! Какво правиш?!" Много не бях в час! Той поиска вода по нощите, аз се обърках кой я поиска.
За доктор не се и сещах, не ми е било толкова зле все пак.

С първо бебе е лесно. Само едно е. Искаше на ръце- беше на ръце. Каква ми е работата? Ами да го нося. Никой и не е очаквал друго.

Както бременността, така и майчинството не е цветя и рози. Разбираме го, когато ни се случи.
Човек винаги може да се справи. Ако една жена не е в състояние да се справи с грижите за едно дете и то в самото начало, когато според мен е най-лесно (колкато и да не им се вярва на майките в първите месеци), то какво остава за после? В самото начало на антидепресанти, а после? После идва трудното - когато детето проходи, когато започне да проявява характер, да капризничи? Тогава какво правим?

Не разбирам, защо някои майки толкова много държат да наплашат други, сериозно?!
Аз бях изпаднала в ужас от коликите и от зъбките, защото всеки втори ми говореше колко е страшно. Няма да забравя братовчедка ми с нейният израз "Мислех, че няма по-страшно от коликите, докато не дойдоха зъбките".
Е, хубаво, но синът ми мина през коликите точно с 3-4 кризи за 3 месеца.
Сега е на 6++ и вече пробива първото зъбче. Нито сме усетили кога е станало, нито нищо.

Миналият ден бяхме на фотосесия при фотографка с 3 деца. Каза следното: "Когато седнат стабилно става по-лесно, занимават се повече с играчки, почват да комуникират, абе не са вече хептен бебета".
Та тази жена с 3 деца, изглеждаше по-добре и по-тунизирана от повечето ми приятелки (включително и мен), които в момента сме с бебета.

Така че, няма правило за кой и кога ще е по-лесно или по-трудно.

Helinor17, наистина ли си мислите, че антидепресантите са бонбони, които лекарите предписват с лека ръка?

Поне в държавата в която аз живея това е невъзможно. Предполагам, че и при авторката е така.

Психиатър може да прецени дали авторката има нужда от медикаменти, или не. Явно невежеството около следродилната депресия е повсевместно.
На човек със счупен крак сигурно ще обясните, че е лигльо, след като вие самата може да ходите. Той си измисля. 🙄

Това е медицинско състояние наистина.
Просто тя попита как излязохте от депресията и аз си позволих да се оплача

Друг е въпроса, че си имам едно на ум за психиатрите.
Трябва да ходиш подготвен и прочел

Аз лично винаги бих препоръчала психотерапия, но психиатър- не. Съжалявам, мое изкривяване

Pinsioti, за мен стана по-лесно, тогава когато синът ми отказа нощните хранения и започна да спи по 7-8-9 часа.
Затова и ти дадох този съвет.

Да кажа за антидепресантите,аз съм с епилепсия и повечето правят някаква реакция която може да докара гърч,нещо което допънително ме притеснява.Определено съм по добре защото поне си отидоха страшните мисли ако ме разбирате...Но въпреки това не ми се играе на проба грешка с анти депресанти докато намеря някой който да ме направи " щастлива"...Почти не се занимавам с домакинството,мъжа ми пуска миялна,пералня и сушилня.А аз пускам прахосмукачката робот и това е.В неделя идва момоче което изчиства основно.Мъжът ми ми помага много не е там работата.Но той не може да се отпусне и да се наспи за мен или да ми измие зъбите.Оросто когато не друсам,не храня или уригвам бебето имам желание само да седя с телефона и да си разглеждам фейсбука.Знам,че за хора с по две и повече деца най- вероятно им изглежда странно и,че имам цялото време на света но аз се чувствам буквално обсебена от бебешкото ежедневие...

Pinsioti, пробвала ли си да приспиваш детенцето докато го буташ напред-назад в количката? Или ако имате люлееща се кошара?
На колко месеца е мъничето, че не разбрах в началото?

Не се ли срещаш с други майки с бебета ?
Просто това е ежедневието на жена с бебе и малко дете.
Само бебето и малко домакиснка работа, ако смогнеш.
Дори с къпането е трудно.
Моите ме чакаха пред вратата на банята и ревяха, докато не изляза
Приеми, че е така. Говори с майка ти, баба ти, свекървата!
Няма ли други жени покрай теб?
То пък с този Ковид, сега

Rocket как да го махна като тя се буди и плаче? Не иска нито чай нито биберон.Единственото което пие е мляко.А това с биберона е друг тормоз,от всички марки и видове дето намерих в аптеката пробвах и не ще...

В момента не се срещам с никой,забранено е заради ковид.Бебето е на два месеца и половина,имам рилакс (нз как е на български,онова дето бебето лежи вътре и то го люля) не го иска,в количката спи само навън по паветата,а в къщи за да спи сме на смяна с мъжа ми със раницата.Вечер заспива само ако подскачам на леглото като на пружина и иска да спи само в спалнята при нас...Така общо взето..

А, не, никой не плаша. Още в началото казах, че споделям на база личен опит. И аз гледам две деца и върша домакинска работа. И, да, много ми е трудно. Ужасно трудно ми стана, откакто детето стана на две години. Който каквото и да казва не може да ме убеди, че коликите са по-страшни от мрънкане, капризничене, нежелание да се ходи на гърне, претенции за храна, рев за щяло и нещяло, постоянно следене какво върши едно дете на малко над две години.
И не случайно хората са го казали - Малки деца, малки грижи, големи деца големи грижи. Измислено е, защото е изстрадано не от един или двама.

И моят син не искаше биберон, но на 3 месеца мисля беше, когато си откри палчето. И досега с него се успокоява.
Няма да повярваш как ще се промени мъничето след 2-3 месеца.
Ще започне да държи вирната главичка като е по корем, ще започне да забелязва играчките.
Вторият месец наистина и при нас беше по-труден, защото бебчето започна да будува повече, но още не можеше да си играе и сякаш не знаеше какво да прави когато не спи, освен да мрънка. Тогава му взехме и "активна гимнастика". Научи се бързо да играе с нея и към 3 месеца, когато вече се поуспокои, започна да се заглежда и по другите играчки.
Провери в интернет за интервалите на сън и будуване в различните месеци за бебета. На мен много ми помогна да разшифровам кога се очаква да заспи малкият и кога да го сложа в количката. Аз така действах, клатушках го с количката в къщи.
За храненето, наистина не е лесно. Пробвай да даваш малко по-голяма доза преди лягане, а среднощната да намаляш.

А никога ли не си чела какво ти предстои?
Поне има интернет, форуми- чети, пиши
По телефона се чувай с приятелки, роднини

Роузи чаках с нетърпение да родя защото си въобразявах,че тогава трудното ще е разделено на две.Мислех че мъжът ми ще поема бебето и аз ще си гледам външния вид.Бях записала час при диетолог и дерматолог...Как да си представя,че нещата ще ми се видят толкоеа трудни?Тук във форума не намерих почти нищо за следродилната депресия и нещата които изпитваш,страховете и безпомощността..И пак каквото и да ми казваха познати все си мислех,че при мен ще е различно,бебето няма да плаче много,няма да има колики и няма да повръща...Абе докато не го изпиташ не можеш да го разбереш...

Pinsioti, за жалост си имала много грешна представа за майчинството.
Лично през моите очи, то не е нито такова, каквото го описва Helinor, но още по-малко е такова каквото си очаквала ти.
Истината е някъде по-средата.
След като имаш здравословен проблем (епилепсия) наистина е добре да се срещаш с психолог и да отработиш този момент с външния вид. Може би преди да родиш си свиканала с определена визия, която сега няма как да поддържаш и това допълнително те натоварва.
Опитай се да осъзнаеш, че на бебето в момента също не му е лесно.
Боли го коремчето, повръща по незнайно колко пъти на ден, нервната му система е 1000 пъти по-чувствителна от твоята и за него всяко малко нещо (всяка промяна в светлината, шумът, позицията) е ОГРОМНО.

Пинесоти, много романтична представа си имала относно майчинството. Смятала си, че ще родиш и нищо в живота ти няма да се промени, а то е точно обратното - щом станеш майка, нищо вече не е като преди. И е доста наивно да мислиш, че мъжът ти ще гледа детето, докато ти се грижиш за външния си вид. Порасни. Ще ти е нужно занапред.

Имах следродилна депресия, породена от много фактори. Плачех всеки ден. Първите 2 месеца са ми пълна мъгла, не знам кога съм спала и кога съм се хранила. След това започнах да се възстановям с намаляването на коликите на бебето. След 3 месец успявах да си изпия кафето и да се храня по 3 пъти на ден. А след 6 месец започнах да намирам време и за спорт. Пак имах лоши дни, но бяха рядкост.

Bugi надявам се и аз да вляза в релси скоро.Да имам желание за готвене и полезна храна,а скоро и за спорт.Много ми дава надежда твоя пост защото има месеци до които вече сме близо.Благодаря и Весела Коледа😘😘😘

Дожаля ми за теб, прегръщам те виртуално!
Спомних си какво е - моето малко дете е на 8, та вече ми е далеч  бебешкото  време. Аз бих ти казала няколко неща, които ми се иска някой да ми беше о време казал на мен.
Първо и най-важно - успокой се!  Споделяй как се чувстваш. Често няма да срещнеш разбиране, но е важно да се изговарят нещата. Ако ти си спокойна и бебето ще е доста по-спокойно. Случвало ли ти се е в мега крив ден, то да е съсем нетърпимо и да си казваш, точно днес ли ще ми ревеш непрекъснато? Ами ето това е - когато са малки те отразяват нашето състояние.
Второ и още по-важно: слушай шестото си чувство - природата те е създала да можеш да го родиш, можеш и да го гледаш. Вярвай си - мама знае и усеща. Ще се справиш с всичко! Няма нищо по-естествено от раждане и гледане на дете, модерните времена са объркали идеите за тези неща.
Знай също, че всеки ден ще става по-добре. Нещата  ще влязат в ритъм постепенно. Това с малки деца и малки ядове е до някъде е вярно, но му е друг смисълът. При по-големите деца грижите/проблемите стават житейски значими. Грижите от физически/количествени - 24 часова зависимост на бебето от теб, стават качествени - реално не те търси детето за нищо, ти трябва да се бориш за вниманието му, обаче трябват пари, трябва настояване с училището, внимание какви приятели има...... и т.н...... всичко с времето си.
Всеки ден минава и не се повтаря - ще се търколи зимата и ще е човече, ще може да седи, ще си играе, а и ще се излиза повече на хубавото време - дано се нормализират нещата и това да стане възможно.
Клишето - намирай време за себе си, няма да го повтарям и потретвам, ама е вярно, за това е клише. Измисли  даже и да са 15 мин. на ден да изпиваш едно кафе и да си събираш мислите.
Ще се справиш! Аз мога и ти можеш. Всичкият народ на тая земя, така е дошъл на бял свят.

Здравейте.. всякаш и мен ме е хванала тази след родила депресия.. родих преди 17дни.. но от седмица всякаш настроението ми рязко почна да спада.. нямам желание за нищо все ми е едно тъжно и самотно.. дали е депресия или е въпрос на време хормоните да ми се върнат на мястото.. ще бъда благодарна ако отговорите

От личен опит на хормоните им тряват около 3 години, за да се върнат в предишните стойности и стабилност, но може би при мен беше така, защото кърмих до година и половина

Иначе високите количества на някои хормони през бременността, които са ти носили щастие и еуфория, сега рязко спадат, което може да те прави нещастна.
Всичко, което ти се случва е нормално.
Говори с личната си лекарка, защото колкото и да е нормално, явно за някои хора е доста тежко и се налага да приемат медикаменти...

Роузи
Благодаря за отговора още във вторник ще се съветвам с акушерката когато дойде на посещение вкъщи.. но силно се надявам тези чувства да отминат скоро..