Ограниченията, рестрикциите и социалната дистанция са факт. За това ми е интересно как прекарвате почивните си дни? Заменихте ли и ако да, с какво обиколките в моловете, киното, срещите с приятели и др., обичайно характерни за почивните дни в студено време?
- Публикувана: 21 ноем. 2020, 17:06 ч.
- Последно мнение: 25 дек. 2020, 09:45 ч.
Какво правите в почивните дни в Covid ситуацията, в която сме?
Дотук беше лесно, с разходки по гори и планини, занапред обаче... Филми, книги, готвене, домашни и това ще е.
за мен моловете не са място за прекарване на време, а за пазаруване
кино - два пъти в годината най-много, т. е. не ми липсва
разходките в планината са въпрос на екипировка, не на температура
с приятели не се виждаме от около месец по взаимно съгласие - това ми липсва истински
основно прекарвам времето си в хола
кино - два пъти в годината най-много, т. е. не ми липсва
разходките в планината са въпрос на екипировка, не на температура
с приятели не се виждаме от около месец по взаимно съгласие - това ми липсва истински
основно прекарвам времето си в хола
С малко дете не може да ми е скучно.
Аз и обичам да си седя в нас.
Имам толкова книги за четене и филми за гледане,че една година няма да ми стигне
Използвам времето и да си мисля за някои неща ,да преосмислям
Обичам канала ТЛС ,мога ли ,гледам и там:)
Аз и обичам да си седя в нас.
Имам толкова книги за четене и филми за гледане,че една година няма да ми стигне
Използвам времето и да си мисля за някои неща ,да преосмислям
Обичам канала ТЛС ,мога ли ,гледам и там:)
Ние сме си домошари и не усещаме промяна. Правим същото като преди - филмов маратон, книжка, ако времето е приятно - разходка на открито и работа (професиите ни са такива, че нямаме строго работно време, но и винаги има какво да се свърши). И преди не съм се забивала по молове, ресторанти и т.н...
Единствената разлика е, че преди ходехме по-често при родителите ни и от време на време се виждахме с приятели, а сега общуваме от дистанция. Не ни е проблем и не смятам, че дистанцията е социална. Просто физическа. Има огромна разлика.
Единствената разлика е, че преди ходехме по-често при родителите ни и от време на време се виждахме с приятели, а сега общуваме от дистанция. Не ни е проблем и не смятам, че дистанцията е социална. Просто физическа. Има огромна разлика.
В края на лятото се преместихме в нов апартамент, та прередих всички гардероби, пресгънах всичко и наредих по цветове и други критерии; чета книги; пробвам нови рецепти; прередих кухненските шкафове; събрах всички лекарства с изтекъл срок вкъщи. Извън тези неща, гледам криминални предавания и чат-пат други неща. Любимият пък майстори разни неща, играе игри. Като цяло си домошарстваме 
По моловете ходя само ако трябва да се купува нещо. На кино не сме ходили незнам от кога.
Обичам да си седя в къщи. По принцип много много и преди не излизахме, а сега съвсем. Вечер след работа си говорим , гледаме филми , намираме си занимавки. Не скучаем в никъкъв случай. Ама така си бяхме и преди ковида. В началото на пандемията не се срещахме даже и с децата. Това ми липсваше много, да отида да си видя дъщеря ми и внука, или те да дойдат. Сега вече се виждаме всяка седмица.
Обичам да си седя в къщи. По принцип много много и преди не излизахме, а сега съвсем. Вечер след работа си говорим , гледаме филми , намираме си занимавки. Не скучаем в никъкъв случай. Ама така си бяхме и преди ковида. В началото на пандемията не се срещахме даже и с децата. Това ми липсваше много, да отида да си видя дъщеря ми и внука, или те да дойдат. Сега вече се виждаме всяка седмица.
Никога не съм харесвала МОЛ-овете, бягам надалеко от тях. Много рядко съм влизала, само ако търся конкретни стоки.
От 4 години съм на домашен режим, част от тях - в леглото. Изчетох куп книги, филми, ТВ, но имам толкова много хобита и все си намирам приятни неща да се занимавам, интересна информация в нета. Не съм скучала нито ден до сега. Дори се научих от интернет да плета и вече съм изплела доста неща.
Днес, например, се подсетих за едни много интересни техники за направа на кашпи от циментирано парче плат, и за една домашна'глина" за скулптуриране, имитация на папие маше.
Ето малко инфо:
https://www.youtube.com/watch?v=BonA64JcOO0 - основен клип за направа на кашпи, формите и цветовете са въпрос на фантазия.
https://www.youtube.com/watch?v=qW6jSCezkLw - гъбка-буркан от тази правена 'глина". Правила съм си подобна гъбка, много са готини.
Ако ви е интересно, по подразбиране има много клипове в тубата.
А сега идват и празници, такива интересни идеи има в нета, че вече ме засърбяха ръцете да си направя куп неща.
От 4 години съм на домашен режим, част от тях - в леглото. Изчетох куп книги, филми, ТВ, но имам толкова много хобита и все си намирам приятни неща да се занимавам, интересна информация в нета. Не съм скучала нито ден до сега. Дори се научих от интернет да плета и вече съм изплела доста неща.
Днес, например, се подсетих за едни много интересни техники за направа на кашпи от циментирано парче плат, и за една домашна'глина" за скулптуриране, имитация на папие маше.
Ето малко инфо:
https://www.youtube.com/watch?v=BonA64JcOO0 - основен клип за направа на кашпи, формите и цветовете са въпрос на фантазия.
https://www.youtube.com/watch?v=qW6jSCezkLw - гъбка-буркан от тази правена 'глина". Правила съм си подобна гъбка, много са готини.
Ако ви е интересно, по подразбиране има много клипове в тубата.
А сега идват и празници, такива интересни идеи има в нета, че вече ме засърбяха ръцете да си направя куп неща.
На мен ми липсват петъчните ни излизания с приятели. Имахме традиция всеки петък да излизаме 3-4 семейства да пийнем по питие на сладки приказки.
Иначе ние нямаме навик да седим в мола. Уикендите обикновено прекарваме със семейството. Ходим на екскурзии. Сезонът няма значение, защото имаме екипировка. Ако не е много студено, отскачаме до вилата. Ходим по паркове, разхождам се по улиците, много вървим пеш. До други градове също ходим и пак сме по паркове и разходки. Вземаме си кафе за навън. Избягваме тълпите.
Когато вали и не е за разходки, вземаме много пуканки, гледаме филми, четем книги. Днес поръчахме голяма колекция на Стивън Кинг. Слушаме музика, готвим. Най-близките са на метри от нас и избягваме физически контакти, но поне се виждаме, общуваме и не ни липсват.
Аз се занимавам с цветята ми, с кучетата, децата учат, съпругът ми ремонтира все нещо.
Като цяло водим по-затворен начин на живот. Затворен не в рамките на дома, а сред най-близките. Затова не ни е много променен животът.
ОТ години пазаруваме предимно онлайн и си правим домашни киновечери, затова не ми липсват молове, кина и др. Но пък хидехме поне 1 път в месеца на театър, концерт, опера. Ето за това ми плаче душата. За приятелите и пътуванията в чужбина също.
Иначе ние нямаме навик да седим в мола. Уикендите обикновено прекарваме със семейството. Ходим на екскурзии. Сезонът няма значение, защото имаме екипировка. Ако не е много студено, отскачаме до вилата. Ходим по паркове, разхождам се по улиците, много вървим пеш. До други градове също ходим и пак сме по паркове и разходки. Вземаме си кафе за навън. Избягваме тълпите.
Когато вали и не е за разходки, вземаме много пуканки, гледаме филми, четем книги. Днес поръчахме голяма колекция на Стивън Кинг. Слушаме музика, готвим. Най-близките са на метри от нас и избягваме физически контакти, но поне се виждаме, общуваме и не ни липсват.
Аз се занимавам с цветята ми, с кучетата, децата учат, съпругът ми ремонтира все нещо.
Като цяло водим по-затворен начин на живот. Затворен не в рамките на дома, а сред най-близките. Затова не ни е много променен животът.
ОТ години пазаруваме предимно онлайн и си правим домашни киновечери, затова не ми липсват молове, кина и др. Но пък хидехме поне 1 път в месеца на театър, концерт, опера. Ето за това ми плаче душата. За приятелите и пътуванията в чужбина също.
Обожвам да ми гърмят говорителите в киното и сега това много ми липсва.
Уикендите готвя за през седмицата, чета, гледам клипове в тубата, гримирам се и се лакирам, драскам по темите тук. Сега като казахте гардероб, може би трябва да направя още една чистка.
По принцип мога да изляза и не се притеснявам много, нося си маска и спазвам дистанция с непознати, но приятелите ми ги е страх, а някои са отскоро с бебета и просто имат други приоритети вече.
Това за сам човек. Женени с деца сигурно се забавляват повече
Уикендите готвя за през седмицата, чета, гледам клипове в тубата, гримирам се и се лакирам, драскам по темите тук. Сега като казахте гардероб, може би трябва да направя още една чистка.
По принцип мога да изляза и не се притеснявам много, нося си маска и спазвам дистанция с непознати, но приятелите ми ги е страх, а някои са отскоро с бебета и просто имат други приоритети вече.
Това за сам човек. Женени с деца сигурно се забавляват повече
Правя абсолютно същото каквото и без ковид. Ако ми се ходи в мола за покупки - ходя. Днес бях там да изберем пералня на една приятелка. Пихме по кафе и ядехме по торта в Неделя. Хора имаше много по-малко от обикновено. Имам две приятелки, с които се виждаме всяка седмица - и сега е така. Или ще седнем някъде за по кафе, или ще изходим пеша цялата Борисова градина, или ще сме някъде по планини и паланки.
На тези, на които им липсват излизанията и социалното общуване, препоръчвам залите за хазарт.
Оказва се, че те съществуват извън времето и пространството – за тях ковид мерките не важат. Нито маски, нито дистанция... Нищо.
Явно хазартнозависимите са или тайно ваксинирани, или безсмъртни. Или са толкова деградирали, че не им пука за близките им. Друго обяснение нямам.
Оказва се, че те съществуват извън времето и пространството – за тях ковид мерките не важат. Нито маски, нито дистанция... Нищо.
Явно хазартнозависимите са или тайно ваксинирани, или безсмъртни. Или са толкова деградирали, че не им пука за близките им. Друго обяснение нямам.
И ние сме домошари. Но аз в момента не работя(от юни) и вече ми идва в повече. Като цяло не излизаме особено. Само до магазина, фризьор, карам детето на градина и танци, с приятели много не се събираме. С някои от тях не сме се виждали от много време. На ресторант не съм била от 100 години. И да ви кажа-липсва ми всичко това, липсват ми соц. контакти. Много ми тежи вече. Събота и Неделя сме все в нас, защото за мъжа ми няма събота и неделя, той е на смени.
Много рядко ходим някъде и вече много ни се ходи. Сега за НГ ми иска да се съберем много хора някъде на хижа, но няма да ме огрее-и пак ще сме семейно.
Доста е сложна ситуацията и не искам да се оплаквам, но ми тежи, наистина.
По гори не ходя, защото съм си в гората кажи-речи и това не ме блазни.
Сляла съм се с тв то, компа, телефона, кухнята. Опитвам се да разнообразявам-чета, готвя, експериментирам, играя с малката, сериали гледам, мъжа ми е с отговорна работа и на първа линия и е трудно.
Всички са се покрили, наплашили и се притесняват от контакти.
Обаче виждам и другата крайност-има и хора, които си вървят навсякъде. Чудя им се, яд ме е на тях.
В молове не ходя, не ги обичам. Избягвам струпвания. И така. Не ми пречеше доскоро, защото моето ежедневие си е такова в момента. Но... Ми липсват пътуванията и шумните компании.
Много рядко ходим някъде и вече много ни се ходи. Сега за НГ ми иска да се съберем много хора някъде на хижа, но няма да ме огрее-и пак ще сме семейно.
Доста е сложна ситуацията и не искам да се оплаквам, но ми тежи, наистина.
По гори не ходя, защото съм си в гората кажи-речи и това не ме блазни.
Сляла съм се с тв то, компа, телефона, кухнята. Опитвам се да разнообразявам-чета, готвя, експериментирам, играя с малката, сериали гледам, мъжа ми е с отговорна работа и на първа линия и е трудно.
Всички са се покрили, наплашили и се притесняват от контакти.
Обаче виждам и другата крайност-има и хора, които си вървят навсякъде. Чудя им се, яд ме е на тях.
В молове не ходя, не ги обичам. Избягвам струпвания. И така. Не ми пречеше доскоро, защото моето ежедневие си е такова в момента. Но... Ми липсват пътуванията и шумните компании.
Категорично не във всички казина е така, Сийке. В някои зали мерките са драконовски, мога да ти го гарантирам.
Дано, дано... На мен днес ми снесоха тази новина за наше село и ме хвърлиха в потрес.
В събота вечер не се виждаме традиционно с приятели и не ходим по заведения от пролетта.Ходихме лятото на открито,но с по едно семейство.Не сме големи домошари,но сме преценили,че не е подходящо да се вихрим между мн.хора.Свикнала съм да прекарвам много време на въздух и пролетта,когато парковете бяха затворени,излизах да обикалям улиците.
Нищо не се е променило, освен че вече работя от вкъщи и ходенето по заведения и барове е минимално.
Имахме съмнения, че съм хванала Ковид миналата седмица и отложихме всички домашни събирания, но като цяло си живеем нормално. Имаме лукса да имаме село и ходим там за да разнообразяваме. Сега, зимата, ще е по-неприятно, но сме си поръчали настолни игри и игри за плейстейшъна. А мъжО само да смее да ми каже, че му е скучно, веднага ще му намеря работа.
Аз си намерих и едни картини редя, голяма краста.
Имахме съмнения, че съм хванала Ковид миналата седмица и отложихме всички домашни събирания, но като цяло си живеем нормално. Имаме лукса да имаме село и ходим там за да разнообразяваме. Сега, зимата, ще е по-неприятно, но сме си поръчали настолни игри и игри за плейстейшъна. А мъжО само да смее да ми каже, че му е скучно, веднага ще му намеря работа.
Аз си намерих и едни картини редя, голяма краста.
Ние сме планинари, лято и зима... Сега вместо по хотели ходим на вилата и събираме чист въздух и слънце (зимата ще събираме сняг 😁).
Работа там колкото щеш там, но е много по-различна от ежедневната и си почиваме активно и психически.
Тоз уикенд режем и подреждаме дърва за печката, еми нито ми е уморително, нито ми е досадно... Децата и кучето също са с нас, всеки си намира занимание.
Не ходим по кафета, ама си пием кафето в планината с гледка един път.
Не ходим в МОЛа, но пък разучихме целенасочено строителните магазини 😎
Работа там колкото щеш там, но е много по-различна от ежедневната и си почиваме активно и психически.
Тоз уикенд режем и подреждаме дърва за печката, еми нито ми е уморително, нито ми е досадно... Децата и кучето също са с нас, всеки си намира занимание.
Не ходим по кафета, ама си пием кафето в планината с гледка един път.
Не ходим в МОЛа, но пък разучихме целенасочено строителните магазини 😎
А аз се притеснявам за ски сезона. Както не веднъж съм отбелязвала - ние сме луди, луди, луди. Аз други кукувици да стават в 5 всеки уикенд, два часа шофиране, да ходят да карат ски целия ден и вечерта да шофират обратно два часа не познавам. Не спим там, защото е много скъпо, и ако спим ще караме по-малко дни за същите пари. Пампрово или Боровец - няма значение, разликата е 15 мин шофиране, дали 2 часа или 1.45 все тая. Това ми е основно уикенд занимание по цяла зима. Сезона обикновено в Бг се открива около 8 декември.
За три дни бяхме на страхотно СПА с басейни, сауни, джакузита, парни бани. Пълно беше, както и хотелът.
Другата събота и неделя, ако е пак хубаво времето, планираме вр. Богдан.
Наскоро качвахме вр. Чумерна. Цяло лято всеки почивен ден бяхме в планината. Ходихме и на море.
Народ - много. За да спиш на хижа трябва предварителна резервация, ако не си на палатка. Към х. Рай, например, и Козя стена беше като магистрала. Хора - много и всякакви.
Който - както иска. Ние сме избрали да живеем нормално. Спазваме това, което е задължително. Глоби не се каним да плащаме. Много се радваме, че пролетната щуротевина не се повтори.
Другата събота и неделя, ако е пак хубаво времето, планираме вр. Богдан.
Наскоро качвахме вр. Чумерна. Цяло лято всеки почивен ден бяхме в планината. Ходихме и на море.
Народ - много. За да спиш на хижа трябва предварителна резервация, ако не си на палатка. Към х. Рай, например, и Козя стена беше като магистрала. Хора - много и всякакви.
Който - както иска. Ние сме избрали да живеем нормално. Спазваме това, което е задължително. Глоби не се каним да плащаме. Много се радваме, че пролетната щуротевина не се повтори.
И нашето семейство предпочита планината и изобщо природата, пред блъсканици в мола, особено тази година избягваме и другите големи магазини. Ако не всеки уикенд, то на две седмици се качваме на планина- повтаряме местата или откриваме нови, според настроението и времето. Винаги за ден обаче, не нощуваме, тъй като обикновено решаваме къде ще ходим вечерта или дори рано сутринта. Или пък тръгнем за някъде, ама стигнем прекалено рано и хайде още малко нагоре и още малко... Последно бяхме в Девин, на екопътека Струилица. Въпреки, че бяхме следобед срещнахме около двайсетина човека. Разглеждаме предимно природни забележителности. Вече обмислям къде да идем идния уикенд ако е хубаво времето, че пък сняг не обичаме.
Чета, гледаме хубави филми, плета, разхождам кучето, готвя по-трудоемки и засукани нещица,помагам с домашни, от скоро завъдих ново хоби-майсторене на макети на къщички, говоря дълго по тел..., отдавна не гледам телевизия и пак трудно ми стига времето, не знам какво е това скука.
Общо взето сме си предимно двамата. Отвреме навреме се виждаме с някои приятели, но винаги навън. Насъбрала съм доста книги за четене. Изгледахме и доста интересни сериали напоследък. Готвих разни по-интересни неща, защото имам малко повече време. Покрай празниците сме решили да си направим маратон по Междузвездни войни, че аз не съм го гледала.
Иначе промените са, че вече не се събираме с приятели на по питие и бордови игри почти всяка седмица.. Това ми липсва. С родителите не сме се виждали от почти месец, че те преболедуваха. И сигурно ще се видим около празниците чак.
Най-много ми липсват почивките. Поне 2 пъти в годината ходехме някъде в чужбина за 3-4дни. Това ми липсва страшно много.
Надявам се някога да се върнем към нормалния начин на живот.
Иначе промените са, че вече не се събираме с приятели на по питие и бордови игри почти всяка седмица.. Това ми липсва. С родителите не сме се виждали от почти месец, че те преболедуваха. И сигурно ще се видим около празниците чак.
Най-много ми липсват почивките. Поне 2 пъти в годината ходехме някъде в чужбина за 3-4дни. Това ми липсва страшно много.
Надявам се някога да се върнем към нормалния начин на живот.
За мен нищо не се е променило в ежедневието. Цял ден съм у дома, работя всеки ден от къщи. Няма събота и неделя и обикновено не знам кой ден е. Или работя, или чета по сайтове. В останалото време върша домакинска работа, гледам тв или чета нещо. Тежи ми обаче, че не мога да изляза свободно, ако трябва да свърша нещо. Опаковам се, все се пазя, премислям, дори в магазин не съм влизала от месеци. Тъпо е и се надявам да се върне нормалния живот.
отскоро завъдих ново хоби - майсторене на макети на къщички, говоря дълго по тел....
Откъде намираш материали за тях, ако не е тайна?
Не съм ходила на кино от 2012 година и не ми липсва особено. Не обичам да ходя в градския мол, освен ако не ми се налага.
Доскоро правех маратони от гледане на сериали и лежане на дивана, но ми омръзна.
Мисля пак да прочета "Бай Ганьо", защото спомените ми са избледнели.
Чета, гледаме хубави филми, плета, разхождам кучето, готвя по-трудоемки и засукани нещица,помагам с домашни, от скоро завъдих ново хоби-майсторене на макети на къщички, говоря дълго по тел..., отдавна не гледам телевизия и пак трудно ми стига времето, не знам какво е това скука.
Семейно - разхождаме се в полето и планината, караме колела, ходим за гъби, срещаме се с приятели, градинарстваме, гледаме филми, играем игри, готвим и печем. Плуването също е семейно забавление, но в момента басейните са затворени.
Сама: плета, рисувам, чета, спортувам, декорирам, редя пъзели
Сама: плета, рисувам, чета, спортувам, декорирам, редя пъзели
На нас животът ни се промени тотално. Страшно много ми липсват пътуванията извън бг. Липсва ми киното, ресторантите, срещите с приятели. Правихме си големи събирания и играехме всякакви игри, смях до сутринта... с детето избягвам детските площадки иии се серещам с една мама и нейната дъщеричка само навън, за да си поиграят децата. По съвсем различен начин си представях 2020. С много пътувания, събирания и какво ли не. Исках детето ни да опознава света с нас, исках да го заведем навсякъде, където вече сме били.
През уикендите се разхождаме в парка, чистя, готвя, гледаме филми, но ние сме киномани и сме изгледали почти всичко, да не кажа всичко... и в момента повтаряме любими филми и сериали. С малкия няма как да ни е скучно, ноооо има неща, които ми липсват.
Но в крайна сметка тихичко си страдам по неосъществените планове, по-важно е да сме здрави ние, близките, приятелите, съседите. Пазим се, пазим и хората около нас. Надявам се другата година да е различна. Ще наваксаме.
През уикендите се разхождаме в парка, чистя, готвя, гледаме филми, но ние сме киномани и сме изгледали почти всичко, да не кажа всичко... и в момента повтаряме любими филми и сериали. С малкия няма как да ни е скучно, ноооо има неща, които ми липсват.
Но в крайна сметка тихичко си страдам по неосъществените планове, по-важно е да сме здрави ние, близките, приятелите, съседите. Пазим се, пазим и хората около нас. Надявам се другата година да е различна. Ще наваксаме.
Вкъщи с мъжа и детето, по цял ден не ме оставя за секунда . Досега се занимавах с хобитата си вечер и ми беше супер, но тези дни нещо не съм в настроение. Надявам се да е момент и да ми мине бързо. Много тежко приех поредната пълна изолация, въпреки че я очаквах.
Липсва ми много свободното излизане, за мен времето не е проблем - навличаме се и можем цял ден да не се прибираме. Навън пусто, пусто... Супер ми е гузно, защото чувствам, че лишавам детето от контакти .
Не се заблуждавам, че ще е много по различна ситуацията скоро, просто на моменти е по подтискащо от други.
Липсва ми много свободното излизане, за мен времето не е проблем - навличаме се и можем цял ден да не се прибираме. Навън пусто, пусто... Супер ми е гузно, защото чувствам, че лишавам детето от контакти .
Не се заблуждавам, че ще е много по различна ситуацията скоро, просто на моменти е по подтискащо от други.
Обикновено сме на вилата.
Там детето играе с кучетата на двора.
Преди пандемията идваха приятели,сега никого не каним.
Пътуваме често.
Разхождаме се по морския бряг.
Или в гората -еко пътеки.
Излизаме с още едно семейство в парка ,заедно с децата караме колело,ролери,тротинетки.
Обичаме да седим и вкъщи-пробвам разни нови рецепти.
Четем книги с детето.Настолни игри.
Гледаме телевизия-Animal,Travel..
Сега след като детето ще учи ДО, мислим да се изнесем в селската ни къща в планината.Надявам се да има сняг поне за Коледа.Защото в нашия град не вали.
Там детето играе с кучетата на двора.
Преди пандемията идваха приятели,сега никого не каним.
Пътуваме често.
Разхождаме се по морския бряг.
Или в гората -еко пътеки.
Излизаме с още едно семейство в парка ,заедно с децата караме колело,ролери,тротинетки.
Обичаме да седим и вкъщи-пробвам разни нови рецепти.
Четем книги с детето.Настолни игри.
Гледаме телевизия-Animal,Travel..
Сега след като детето ще учи ДО, мислим да се изнесем в селската ни къща в планината.Надявам се да има сняг поне за Коледа.Защото в нашия град не вали.
Моят живот се обърна на 180 градуса. Липсва ми всичко от дните, преди 2020та - излизането с приятели (почти задължително петък и събота бяхме навън с голяма компания), ходене на екскурзии, спа, контакта с родителите също силно сме го ограничили от страх за тях. Обичам динамиката и сегашните дни ми идват бозави.
Положителното е, че преоткрихме планината, почти всеки уикенд сме на Витоша. Щерка ми е на 4 и вече спокойно изминава 10 км.
Иначе баналности - готвим, ядем, четем, гледаме филми, игри с малката и деня минал.
Ще чакаме по- добри времена, важното е да сме здрави.
Положителното е, че преоткрихме планината, почти всеки уикенд сме на Витоша. Щерка ми е на 4 и вече спокойно изминава 10 км.
Иначе баналности - готвим, ядем, четем, гледаме филми, игри с малката и деня минал.
Ще чакаме по- добри времена, важното е да сме здрави.
Молове мразя, боли ме глава точно от 5 минути престой. По магазините да се шматкам безцелно и да зяпам също мразя. Отивам само, когато имам нужда от нещо. Филми от години гледаме у дома. Има два три ресторанта които ми харесват, но и преди не съм ходила често.
Живея в къща с голям двор, до нас гори, поля и язовир. И работа в двора има, и място за разходки. Дори и в сняг, ако е слънчево е много красиво и приятно за разходка с правилните дрехи и обувки.
Има една приказка - на бедният всичко му е скъпо, на глупавият всичко му е тъпо. За мен скука е непозната дума.
Живея в къща с голям двор, до нас гори, поля и язовир. И работа в двора има, и място за разходки. Дори и в сняг, ако е слънчево е много красиво и приятно за разходка с правилните дрехи и обувки.
Има една приказка - на бедният всичко му е скъпо, на глупавият всичко му е тъпо. За мен скука е непозната дума.
Разбира се, че много неща ни липсват. Водехме активен живот със задъхан ритъм. Между септември и Великден имахме 2 до 3 свободни уикенда заради графика на децата, доста пътувахме, с приятели се срещахме много. Кината също ни липсват. Но пък и повечкото свободно време е нещо хубаво, шанс да презаредим и отдъхнем. Всеки от нас си намери хоби, завършва изоставени проекти, усвои нещо ново. Мързелуваме и нищоправим по-често. Заедно сме повече време. Говорим повече.
Всички се надяваме животът да се върне в предишното русло, но се наслаждаваме на паузата, доколкото можем.
Всички се надяваме животът да се върне в предишното русло, но се наслаждаваме на паузата, доколкото можем.
Аз това за вкъщи не го броя. Всяка себеуважаваща се жена трябва да изглежда винаги добре за семейството си и за себе си.
Понеже кантората ни е в същата кооперация, винаги се старая да съм в угледен вид, когато ходим до нея или до магазина.
Но с тези маски червилото е безсмислено, а и после няма изпиране от маските. Затова явно точно то ми липсва.
Понеже кантората ни е в същата кооперация, винаги се старая да съм в угледен вид, когато ходим до нея или до магазина.
Но с тези маски червилото е безсмислено, а и после няма изпиране от маските. Затова явно точно то ми липсва.
Днес открих какво ми липсва много съвсем по женски. Да нося червило. Гримирането не ми е голяма страст, но обичам хубави червила, каквито от пролетта не съм ползвала.
Фрау, завиждам ти. Значи нямаш кьопави пръсти и прибързани движения като мен. За части от секундата размазвам червилото с маската.
Ох, Уиш! Концертите. Аз писах и за театър, опера, но концерт. И то голям рок концерт. Направо ми се плаче. За тази година имахме билети за всеки месец от март до ноември за голямо събитие. И така си стоят. Не вярвам да ги организират скоро в планирания формат. Не ми е жал за парите, дето изгоряха, а за несбъднатите очаквания и неизживените емоции.
Аз маската установих, че извън къщи няма къде да я махна, ако не броя някъде сред природата, в гората, на плажа и подобни.
Аз маската установих, че извън къщи няма къде да я махна, ако не броя някъде сред природата, в гората, на плажа и подобни.
Ние обичаме семейно да ходим на театър. За последен път бяхме на такъв в началото на октомври. Сега следя какво ще стане с кината, защото съм набелязала една премиера.
Понеже ходя много навън пеша, имам къде да се разтакавам на воля без маска - там нищо не се е променило за мен. Слава Богу не повториха глупостта на ни закатанят като пролетта на открито. Защото тогава здрава да бях, щах да се поболея от липса на движение, слънце и свеж въздух. Сега точно движението на свежо ни помогна да изкараме добре заболяванията миналия месец.
Понеже ходя много навън пеша, имам къде да се разтакавам на воля без маска - там нищо не се е променило за мен. Слава Богу не повториха глупостта на ни закатанят като пролетта на открито. Защото тогава здрава да бях, щах да се поболея от липса на движение, слънце и свеж въздух. Сега точно движението на свежо ни помогна да изкараме добре заболяванията миналия месец.
Ох, Уиш! Концертите. Аз писах и за театър, опера, но концерт. И то голям рок концерт.
Сетих се нещо радостно за този уикенд. Ще украсяваме коледно селското шато. В двора имаме смърч, който преди 5-6 години засадих след една Коледа. Не вярвах, че елха от саксия ще оживее, но ето че този беше късметлия. Ще има радост за съседските котки, които прескачат в двора.
На мен ми липсват събиранията с приятели. Много. Не, че преди кой знае колко често се събирахме, но сега съм зажадняла за една хубава вечер във весела компания и да се напия!
Честно ви казвам, толкова много имам нужда от едно такова събиране. Липсват ми приятелите(единия с е корона).
Разговорите с тях. От толкова време не сме се събирали.
Чувствам се като затворник. Като и не работя сега, с малко дете, готвене и чистене. Добре, че са книгите и сериалите иначе сигурни съвсем да съм изкукуригала.
Честно ви казвам, толкова много имам нужда от едно такова събиране. Липсват ми приятелите(единия с е корона).
Разговорите с тях. От толкова време не сме се събирали.
Чувствам се като затворник. Като и не работя сега, с малко дете, готвене и чистене. Добре, че са книгите и сериалите иначе сигурни съвсем да съм изкукуригала.
А на обяд? ...
Тези дни покрай мъглата и мръсния въздух хич не махам шала. От мръсотията ми се обостри фарингита и ако не бях с 3 отрицателни теста, щях да реша, че е Ковид.
Едвам говоря.
И с това дистанционно обучение точно по обяд ми е лудница. Липсват ми свободните обедни почивки.
отскоро завъдих ново хоби - майсторене на макети на къщички, говоря дълго по тел....
Откъде намираш материали за тях, ако не е тайна?
Стиропор или фибран-от магазини за строителни материали;пенокартон и дървени клечки- от "Слънчоглед" и много други неща, като отвориш там, може да се подестиш и да ти дойдат идеи за какво ли не, също има и бои, лакове, инструменти...
Прави ми впечатление, че при хората в по-малките градове социалната изолация не им се отразява толкова зле, сякаш там прието да не се излиза чак толкова много по заведения и ресторанти. Отделно там и болните не са чак толкова много, колкото са в София и се усещат някак по-спокойни нещата.
За съжаление аз съм в София, вече ми писна да подреждам гардероби и шкафове - цяла пролет това правих ха-ха няма какво да се размести повече.
Макар да имам топли якета и ботуши, които не пропускат вода смятам да избягвам разходките навън в студеното време, тъй като една евентуална настинка ще ме побърка предвид ковид.
За съжаление аз съм в София, вече ми писна да подреждам гардероби и шкафове - цяла пролет това правих ха-ха няма какво да се размести повече.
Макар да имам топли якета и ботуши, които не пропускат вода смятам да избягвам разходките навън в студеното време, тъй като една евентуална настинка ще ме побърка предвид ковид.
Аз се отдадох на хобитата си , за които преди карантината все нямах време. Започнах да рисувам, имам комплект за рисуване , който не бях дори отворила преди карантината. Доста книги прочетох и ми предстои да прочета, въпреки, че продължавам да работя home office. Наваксах малко и с филмите. Моята препоръка към всички е да започнете да правите всички онези неща , които харесвате, но за които преди не сте имали време. Сега е иделаният момент.
А на обяд? ...
Тези дни покрай мъглата и мръсния въздух хич не махам шала. От мръсотията ми се обостри фарингита и ако не бях с 3 отрицателни теста, щях да реша, че е Ковид.
Едвам говоря.
И с това дистанционно обучение точно по обяд ми е лудница. Липсват ми свободните обедни почивки.
То вярно, че днес пак четох, че София била 13-та в света по мръсен въздух. Аз гледам попринцип рядко да я посещавам И по тази причина, защото и на мен не ми влияе добре по никакъв начин. Зимно време и аз понякога хващам фаренгит, пресипвам яко за седмици и само мръсен въздух ми липсва.
Остават ви събота и неделя да се изнесете да подишате чист въздух и да си на слънце - много добре влияе на такива заболявания.
Много ми е приятно, че идва студеното време, народът ще си е вкъщи и най-после по планините и парковете ще е спокойно и приятно. Имам план за всеки уикенд до март, когато пак ще плъзнат 
Миналата зима, като изпозатвориха през март, ние се разщъкаме с мъжа ми яко в планината. Тя не е парк, като общо понятие по смисъла на ЗУТ, в заповедта не пишеше "природен парк" и бих отишла на съд, ако някой бе сглупил да ни глобява. Както и да е.
Улучихме яко сняг до колене по билото и ... доста народ, който като нас решил да подвижи и да подиша. А времето - студено, ама слънцееее - как да виснеш вкъщи?!
Една двойка, мъж и жена, се бяха скатали под едно баирче на завет, клечаха и ядяха сандвичи. Като ни видяха - двама души стъпваме мъжки и уверено, подскочиха и единият сандвич падна на земята. Аз не се сетих що се стреснаха така, но после ни казаха, че ни помислили за проверяващи.
В мол съм ходила веднъж, като беше малък внука, търсихме Дядо Коледа за снимка..На кино не съм ходила от преди демокрацията, филмите, които ме интересуват гледам в нета. И преди не ходех никъде, та на мен лично никак не ми се отразиха ограниченията. Срещу нас има магазинче и плод-зеленчук.По големи магазини много рядко ходя и то за нещо, което само там го има. Кучета, готвене, пране, миене, простиране, даже време не ми стига.
Не обикаляме моловете, намирам го за досадно.
От около месец си работя от вкъщи, ММ няма такъв вариант, но пък му се събират много почивни дни от компенсации. Гледаме филми, играем настолни игри, дартс, четем книжки, имаме фитнес уреди. Скоро си купихме маса за тенис. В събота и неделя сме по планините, имаме добра екипировка, така че студеното време не е проблем. Липсват ми срещите със семейството ми, но сме ги ограничили.
От около месец си работя от вкъщи, ММ няма такъв вариант, но пък му се събират много почивни дни от компенсации. Гледаме филми, играем настолни игри, дартс, четем книжки, имаме фитнес уреди. Скоро си купихме маса за тенис. В събота и неделя сме по планините, имаме добра екипировка, така че студеното време не е проблем. Липсват ми срещите със семейството ми, но сме ги ограничили.
Има нещо вярно аз съм в провинцията. В В къща и двор. Ако бях е София досега да съм се гръмнала.Тук си намирам все някаква работа. Но има и друго. Тук хората мислят малко по-лежерно относно короната, и са яко по световните конспирации. Тълкуват правилата както си искат, особено по-възрастните.
Иначе да-по-спокойно е, а хората, които са свикнали да си излизат си излизат и сега. Не са се кротнали особено. Не сме и така застрашени,защото сме малка община. Не, че гаранция има, но все пак е значително по-малка опасността.
Но хората си цъкат насам-натам.
Или другата крайност-няма никой по улиците.
Иначе да-по-спокойно е, а хората, които са свикнали да си излизат си излизат и сега. Не са се кротнали особено. Не сме и така застрашени,защото сме малка община. Не, че гаранция има, но все пак е значително по-малка опасността.
Но хората си цъкат насам-натам.
Или другата крайност-няма никой по улиците.
Кино и молове отдавна спряхме. Киното заради децата, моловете по принцип не ми е любимо място за разходка. Намалихме срещите с приятели може би, това е, което ми липсва. Ходим много повече с колелата в града и в планината. Това, което много ме радва. Иска ми се да сме по-малко комерсиални.
На кино не ходим, в молове сме ходили рядко и то само като ни е трябвало нещо или да хапнем, ако не е имало сготвено. Барове и дискотеки не са били никога нашето нещо. Ходихме си на заведения лятото, виждаме се чат пат с някои хора, но много внимаваме, защото имаме и малко бебе. В момента не ходим по почивки, това ни липсва доста, но при нас моментът е такъв, че и без ковида пак щяхме да ограничим доста неща.
Запълваме времето с филми, книги, онлайн курсове, онлайн рисуване, разходки в хубаво време, пъзели, сега уикенда ще слагаме коледна украса и ще правим фотосесия на детето и единия ден ще замине. Доста експериментираме и с готвене. Дори в момента ми е перфектно ММ да работи от вкъщи, защото вижда детето как расте, може да ме отмени за няколко минути и такива.
Запълваме времето с филми, книги, онлайн курсове, онлайн рисуване, разходки в хубаво време, пъзели, сега уикенда ще слагаме коледна украса и ще правим фотосесия на детето и единия ден ще замине. Доста експериментираме и с готвене. Дори в момента ми е перфектно ММ да работи от вкъщи, защото вижда детето как расте, може да ме отмени за няколко минути и такива.
Обичам семеиния уют.
Гледам си децата едната ДО с другата никога не е скучно,разхождаме се,играем ,готвим си ,чакаме вечерта тати ...
Липсват ми пътуванията през уикендите,но съм съгласна да спазвам мерки да спре заразата. Липсват ми многа неща...
Много ми е мъчно ,че хората не осъзнават елементарни неща. Ако си обърнат внимание на себе си ,любими хобита, семейства ще спасят мнага човешки животи и ще дадат своето уважение към медицинския персонал на първа линия.Надявам се всичко да отмине скара и жертвите да не са много.
Много близки приятели не вярват във вируса все си мислят че всичко е конспирация и затова си ограничени контактите.Не ми липсват ,радвам се че поне.разбрах какъв им.е капацитета,ама да сме живи и здрави!
Гледам си децата едната ДО с другата никога не е скучно,разхождаме се,играем ,готвим си ,чакаме вечерта тати ...
Липсват ми пътуванията през уикендите,но съм съгласна да спазвам мерки да спре заразата. Липсват ми многа неща...
Много ми е мъчно ,че хората не осъзнават елементарни неща. Ако си обърнат внимание на себе си ,любими хобита, семейства ще спасят мнага човешки животи и ще дадат своето уважение към медицинския персонал на първа линия.Надявам се всичко да отмине скара и жертвите да не са много.
Много близки приятели не вярват във вируса все си мислят че всичко е конспирация и затова си ограничени контактите.Не ми липсват ,радвам се че поне.разбрах какъв им.е капацитета,ама да сме живи и здрави!
Нищо по различно от преди. Е, няма да се ходи по бистра и кафенета. Ходим си на гости, снощи имахме например... Другия уикенд сме наели вила с още две семейства. В града - разходки, на гребната /Альоша /из Стария град /в парка, ако е много студено - в Джъмбо /Техномаркет /Метро /DM... доколкото разбрах, тях не ги затварят. По малките магазини също... имам още докупуване на подаръци. Не съм проверила театъра дали работи, но ако да, няма да пропуснем постановка, както всяка година. Стремя се да водя максимално нормален живот.
Ние обикновено плуваме 2 пъти в седмицата със съпруга ми. Басейнът, на който ходим не е отварял тази есен изобщо. Добре, че лятото на морето плувахме много и после седмица в хотел в Стара Загора, който беше празен и реално само ние ползвахме басейна. Сега до пролетта поне не знам дали ще можем да си упражняваме това хоби.
Черпя със снимка на смърча в селското шато. Вчера го украсихме. Не, че е велика украса, ама беше слънчево, лежахме по хамаците, пихме вино, изобщо рай! Сега съседските котки ще са щастливи.
https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/128835959_357844 … 4&oe=5FEA250A
https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/128835959_357844 … 4&oe=5FEA250A
Черпя със снимка на смърча в селското шато. Вчера го украсихме. Не, че е велика украса, ама беше слънчево, лежахме по хамаците, пихме вино, изобщо рай! Сега съседските котки ще са щастливи.
https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/128835959_357844 … 4&oe=5FEA250A
https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/128835959_357844 … 4&oe=5FEA250A
Благодаря ти! 
Повечето дръвчета са над 70-годишни. Изумявам се баба и дядо какво са направили на това място от нищото. Ние с Уишмастъров уж поддържаме, уж засаждаме по нещо ново, но е не повече от 10% от това, което те са направили. Поне имаме любимо място за релакс. От клоните на дърветата не се вижда планината, в чието подножие е къщата. И преди обожавах тази къща, но сега, като дойде това време на зараза, локдаун и пр., съм благодарна, че можем поне там да се евакуираме от всичко.
Повечето дръвчета са над 70-годишни. Изумявам се баба и дядо какво са направили на това място от нищото. Ние с Уишмастъров уж поддържаме, уж засаждаме по нещо ново, но е не повече от 10% от това, което те са направили. Поне имаме любимо място за релакс. От клоните на дърветата не се вижда планината, в чието подножие е къщата. И преди обожавах тази къща, но сега, като дойде това време на зараза, локдаун и пр., съм благодарна, че можем поне там да се евакуираме от всичко. Черпя със снимка на смърча в селското шато. Вчера го украсихме. Не, че е велика украса, ама беше слънчево, лежахме по хамаците, пихме вино, изобщо рай! Сега съседските котки ще са щастливи.
https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/128835959_357844 … 4&oe=5FEA250A
https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/128835959_357844 … 4&oe=5FEA250A
Ау, много дървета имате.
Уха, наистина са бая. Нашите са 15тина ми ми се виждат доста...
По темата: днеска и вчера пак Вилосвахме.. Довършихме си една заготовка за разширение, напролет искме да вкараме банята вътре, че така навън е кофти зимата 🙄
Подрязахме малко дръвчетата, но още има да се режат бая клончета (във височина основно) , че са станали огромни... Но ще си водя приятелка агрономка да помага с точни напътствия.
.. та кафенцето на верандата вместо в МОЛя 😎
По темата: днеска и вчера пак Вилосвахме.. Довършихме си една заготовка за разширение, напролет искме да вкараме банята вътре, че така навън е кофти зимата 🙄
Подрязахме малко дръвчетата, но още има да се режат бая клончета (във височина основно) , че са станали огромни... Но ще си водя приятелка агрономка да помага с точни напътствия.
.. та кафенцето на верандата вместо в МОЛя 😎
В МОЛ-а ходя само при нужда. Основно в DM и аптека. Не че в нашия град е голям де, има 15 магазина на кръст, но пак ми е досадно.
Липсват ми състезанията на детето. 2-3-4 дни, прекарани в компанията на деца, без ангажименти, без да мисля за домашни, готвене, работа и т.н. Това бяха незабравими моменти. Всички деца много страдат от това. Съжалявам ги. Постоянно питат кога ще тръгнат пак.
Липсват ми състезанията на детето. 2-3-4 дни, прекарани в компанията на деца, без ангажименти, без да мисля за домашни, готвене, работа и т.н. Това бяха незабравими моменти. Всички деца много страдат от това. Съжалявам ги. Постоянно питат кога ще тръгнат пак.
Вчера бяхме на разходка по маратонки и суичъри, а днес сме по палта и ботуши!
Чакам какво ще стане до събота и ако натрупа можем да се попързаляме наблизо.
Вчера на едни скали, близо до нас, видях трима катерачи с въжета. Ама днес сигурно няма да са пак там... бррррр....
Чакам какво ще стане до събота и ако натрупа можем да се попързаляме наблизо.
Вчера на едни скали, близо до нас, видях трима катерачи с въжета. Ама днес сигурно няма да са пак там... бррррр....
Скрит текст: 
А на обяд? ...
Тези дни покрай мъглата и мръсния въздух хич не махам шала. От мръсотията ми се обостри фарингита и ако не бях с 3 отрицателни теста, щях да реша, че е Ковид.
Едвам говоря.
И с това дистанционно обучение точно по обяд ми е лудница. Липсват ми свободните обедни почивки.
Така е. Кошмар е, но аз избягвам лекарства, защото те не могат да помогнат. Единствено много течности, чай, исландски лишей, допълнителен прием на витамини и антиоксиданти и пазене на топло в областта на гърлото и дихателните пътища. И много чист въздух. Има ли мъгла или замърсяване, става кошмар.
Затова се надявам на снежно време, че снегът "измива" въздуха.
Затова се надявам на снежно време, че снегът "измива" въздуха.
Не обичам зимата, това ми е най-големият зор. Лятото никога не скучая. Има ли слънце ми е добре, но мрачното време не е по моя вкус 🙂 Чета много, прислужвам на всички вкъщи и все пак ми е тъпо с проблясъци. Не обичам тъканици и молове.
Липсват ми
стоенето навън с децата, зелените дървета и дългите разходки.
Липсват ми
стоенето навън с децата, зелените дървета и дългите разходки.
Не обичам зимата, това ми е най-големият зор. Лятото никога не скучая. Има ли слънце ми е добре, но мрачното време не е по моя вкус 🙂 Чета много, прислужвам на всички вкъщи и все пак ми е тъпо с проблясъци. Не обичам тъканици и молове.
Липсват ми
стоенето навън с децата, зелените дървета и дългите разходки.
Липсват ми
стоенето навън с децата, зелените дървета и дългите разходки.
Слънце има и през зимата, ако се качиш над мъглата. Снимката е от вчера.
Змия, красиво е.
Аз съм с бебе. Зима с малко дете е тягостно, особено пък и в тази обстановка. Някак , когато бях на работа и покрай празниците настроението ми беше по-различно. Тогава можех да си позволя да пътувам, да се "махна"от града и да сменя обстановката. Трета година съм паркирана в хола 😳
Аз съм с бебе. Зима с малко дете е тягостно, особено пък и в тази обстановка. Някак , когато бях на работа и покрай празниците настроението ми беше по-различно. Тогава можех да си позволя да пътувам, да се "махна"от града и да сменя обстановката. Трета година съм паркирана в хола 😳
Е, когато си гледаш децата сама е малко по- различно от семейно 😀
Различно е, но зависи само от теб дали ще се разходите из близките околности, или ще си тъгувате по разходката, която не е станала.
От мен зависят много неща, да. Недей така, не знаеш какво е моето положение. Не се дразня, просто споделям. Не мислете, че винаги е едно и също при хората. До околни местности с такси или пеша с количка не мога да отида. Нищо, въпрос на време.
Бъдете здрави и весели празници!
Най- тъмно е преди зазоряване! Все пак всичко ще си дойде на мястото 🙂
Бъдете здрави и весели празници!
Най- тъмно е преди зазоряване! Все пак всичко ще си дойде на мястото 🙂
С голямо дете е съвсем различно и наистина може да си починеш вкъщи. С бебе или малко дете аз лично не мога. Или поне моето малко е толкова щуро, че постоянно тича, вика, играе, нарежда, нещо иска - за почивка и дума не може да става. Но пък е забавно Почивка - след 5 години може и да се получи.
Почивка - след 5 години може и да се получи.
От мен зависят много неща, да. Недей така, не знаеш какво е моето положение. Не се дразня, просто споделям. Не мислете, че винаги е едно и също при хората. До околни местности с такси или пеша с количка не мога да отида. Нищо, въпрос на време.
Бъдете здрави и весели празници!
Най- тъмно е преди зазоряване! Все пак всичко ще си дойде на мястото 🙂
Бъдете здрави и весели празници!
Най- тъмно е преди зазоряване! Все пак всичко ще си дойде на мястото 🙂
Естествено, че е различно при всеки.
Затова всеки човек си взема сам решенията, според собствената си ситуация и това как се чувства в нея.
С бебета и малки деца, които гледаш само ти, е трудно да си помислиш за почивка, така е. Както и за разходки в студеното време със сняг - представям си ако сама трябва да обличам и вардя две бебета и/или малки деца. Естествено е топлото и сухо време да ти харесва повече. И на мен мъглите не са ми любими, нито кишата и ниските температури. След декември мразя снега например и да ми обясняват други хора колко е хубав - това е просто безсмислено. Изобщо да обясняваш на друг човек как може и трябва да се чувства в дадена ситуация - няма смисъл. Защото сме различни.
Но пък има и през зимата слънчеви дни - винаги гледам да ги използвам и да съм навън, на слънце, защото тогава това е рядкост и е добре да се използва - и за физическото, и за психичното здраве на човека, вкл. на децата. Днес е гаден ден, като условия навън, но си направих една разходка от 10 км по обяд, като по-топло, и току-що се прибрах. Когато децата бяха малки не можех да си позволя за щъкам където и както ми харесва. Но ги извеждах също всеки ден, стига да не валеше - най-вече заради самите тях. Имах едни 10 години, в които се чувствах постоянно изморена. Защото с мъжа ми ходехме на работа и сами си гледахме децата, без външна помощ и без възможност някой от нас да си остане у дома.
След като мина тази офанзива обаче вече всичко ми е О.К. Гледам само да сме здрави и да върви образованието на децата, както и ние да ходим с мъжа ми където искаме.
Бъдете щастливи! Весели празници!
Никак не е лошо, когато децата са си поели по пътя и ние, техните родители си правим каквото ни е на сърце. Планирам ежедневни разходки в предстоящите почивни( празнични и принудителни) дни. Измислила съм си и маршрутите.
Имам чувството, че сме си отработили това право и много му се радвам и го ценя!
Всеки ден, който ни е свободен, го ползваме за разходка навън. Обожаваме природата и на практика ако навън бе топло и сухо, бихме живели направо там.
Само сънят ни бихме предпочели, за сигурност, да е на закрито. Както и банята. 
Никак не е лошо, когато децата са си поели по пътя и ние, техните родители си правим каквото ни е на сърце. Планирам ежедневни разходки в предстоящите почивни( празнични и принудителни) дни. Измислила съм си и маршрутите.
Имам чувството, че сме си отработили това право и много му се радвам и го ценя!
Всеки ден, който ни е свободен, го ползваме за разходка навън. Обожаваме природата и на практика ако навън бе топло и сухо, бихме живели направо там.
Само сънят ни бихме предпочели, за сигурност, да е на закрито. Както и банята. Купувайте кемпер. Прекрасно е!
Как се изразват мръсните резервоари на кемпер?
Ако си на диво, през няколко дни си намираш канал за мръсната вода. Касетката на химическата тоалетна може да се изпразни във всяка тоалетна.
Всичко зависи от обемите и броя хора. Вие сте 5 човека и може да се наложи всеки ден да изпразвате.
Как се изразват мръсните резервоари на кемпер?
Ако си на диво, през няколко дни си намираш канал за мръсната вода. Касетката на химическата тоалетна може да се изпразни във всяка тоалетна.
Всичко зависи от обемите и броя хора. Вие сте 5 човека и може да се наложи всеки ден да изпразвате.
Иначе имам къде да го държа. И идеята да си подредя всички боклуци вътре и да си имам прах, щипки, запаси от храна и напитки, плюс оняспциалнияСОКкойтосамоединиясинпиаманеможебезнего много ме блазни. Ще си излъскам банята, да си цапат вътре само моите хора, собствени чаршафи и хавлии....
Нима не носиш всякакви неща на почивка? БОооооже, аз си влача. Сешоар, ютия и т.н.
За сега сме по хотели. Там си има каквото трябва. Аз не обичам да влача много багаж. Ако има начин - никакъв не бих взела просто.
Сешоар и ютия - Боже, не бих се и сетила баш за това. Скрит текст:
Виж, четките за зъби и пастата ни, бельо и дрехи за смяна - това да. Телефони, зарядни, четец - това е по-новото като багаж. Ама други джаджи - не, не... Натоварват ме. Все ще си мисля дали не съм забравила нещо. /МоетО коса само се мие и се оставя да си съхне, нищо друго не му правя, даже не го реша с гребен, ама нося такова нещо, все пак - гребен, не сешоар.../
Ютия нямам в кемпера, но сешоар имам.
В тази шантава година вече имаме 20 хиляди километра.
Но отдавна пътуваме сами, деца в кемпера ще приема, ако са ми внуци. За щастие до внуците има много време.
В тази шантава година вече имаме 20 хиляди километра.
Но отдавна пътуваме сами, деца в кемпера ще приема, ако са ми внуци. За щастие до внуците има много време.
Именно, и аз така го виждам и затова споделих, че за тогава планираме такава придобивка.
Пък ние се търкаляме с палатки С децата от 13 години... всяко лято, по цяло лято по язовирите (уикендите +1-2 пъти за 10тина дни) - опъваме си катуна, шатрите, хамаците.. никакъв кемпер не ми липсва - ютия още по-малко (не употребявам и вкъщи таквоз нещо). Газов котлон, барбекю и плоча за палачинки Правим си полева кухня и се впускаме в гурме-горско-дупеугаждане след здрав преход за манатарки 
Тоалетната - с лопатка в гората
Банята - на камъните в язовира... и както казва МС - аз да не съм дошъл тук всеки ден да се къпя
тааааа ми е пълен айляк и релакс.. И всяка година мъкнем все по-малко багаж, усъвършенстваме
С децата от 13 години... всяко лято, по цяло лято по язовирите (уикендите +1-2 пъти за 10тина дни) - опъваме си катуна, шатрите, хамаците.. никакъв кемпер не ми липсва - ютия още по-малко (не употребявам и вкъщи таквоз нещо). Газов котлон, барбекю и плоча за палачинки Правим си полева кухня и се впускаме в гурме-горско-дупеугаждане след здрав преход за манатарки Тоалетната - с лопатка в гората
Банята - на камъните в язовира... и както казва МС - аз да не съм дошъл тук всеки ден да се къпя
тааааа ми е пълен айляк и релакс.. И всяка година мъкнем все по-малко багаж, усъвършенстваме
Не виждам какво ви пречи да пътувате и да се разхождате с бебета и малки деца. То тогава имаш най-много време реално и е най- хубавото време за семейни пътувания, обиколки, филми, срещи с приятели с деца и прочие.
Ние сме си вкъщи.
Размазваме се от приятни неща.
Ние сме си вкъщи.
Размазваме се от приятни неща.
Ех, така най-обичам, да се дава акъл от хора с деца ангелчета. Значи омайната разходка приключва щом бебето се разреве, наака се, криво му е и тн.
С двегодишно, тръшкащо се на 3 мин също е приятно.
А ако имаш и дете с увреждане е също прекрасно, хората те гледат съжалително.
Докато не се очовечат на 6 не ми говорете глупости.
помбер, все едно само ти имаш по-буйно дете. Някак сме ги разхождали. Като изобщо не мога да си нарека ходенето на море "почивка". Но са били водени навсякъде, ски, море, разходка в градската градина. Даваме съвети от собствен опит. Да не кажеш, че нямам деца - имам три момчета, в момента на 9, 12, 14 години, доста буйни деца. Някак сме ги докарали до тази възраст и като са излизали от нас. Само да забравим очаквания за омайна, спокойна и мирна разходка де. Просто разходка.