За първи път пускам тема тук.осмелих се защото мисля че започвам да си внушавам.понякога си мисля,че както сега всичко е перфектно един ден може да се срине.това е най-хубавата ми връзка до сега и съм убедена че по-добър от него няма,но ме е страх.говорила съм си с него,но той не осъзнава че го мисля наистина.казва ми "малката ми лигличка пак се е разнежила" и всичко до тук.на вас случвало ли ви се е?нормално ли е стомахът ми да е на топка и само това да ми е в главата?
- Публикувана: 14 септ. 2006, 19:20 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2006, 16:48 ч.
Страх ли ви е ,че всичко може да рухне?
Привет 
Аз бях така в началото на моята връзка със сегашният ми съпруг ... броях месеците - ок, ходили сме вече 1 месец, 2 месеца, ...5 месеца .... 6 месеца и 3 седмици ...какви ли не глупости ми минаваха през главата ... когато сме се карали сам си мислела , че скъсваме... но той ме е успокоявал... е имало и моменти след 2 години и след сватбата , когато наистина сам си мислела ,че всичко сваpshва и почти сварshи, но сегa бавно и славно се опитвам(е) да изградим нещата на ново ... но е хубаво ,че можеш да споделяш с него... комуникацията е ключът на успеха!!! УСПЕХ!
Аз бях така в началото на моята връзка със сегашният ми съпруг ... броях месеците - ок, ходили сме вече 1 месец, 2 месеца, ...5 месеца .... 6 месеца и 3 седмици ...какви ли не глупости ми минаваха през главата ... когато сме се карали сам си мислела , че скъсваме... но той ме е успокоявал... е имало и моменти след 2 години и след сватбата , когато наистина сам си мислела ,че всичко сваpshва и почти сварshи, но сегa бавно и славно се опитвам(е) да изградим нещата на ново ... но е хубаво ,че можеш да споделяш с него... комуникацията е ключът на успеха!!! УСПЕХ! 
Да, когато се скараме жестоко 
всеки път си мисля че е свършено с всичко.Семейни сме от 6г.6м и тази година ни е много критична.Чувала съм че 6тата год.е най - критична.Остава още малко и ще я преодолеем 
,Но пък много се надявам че и двамата се ОБИЧАМЕ страшно много и един без друг неможем 
всеки път си мисля че е свършено с всичко.Семейни сме от 6г.6м и тази година ни е много критична.Чувала съм че 6тата год.е най - критична.Остава още малко и ще я преодолеем ,Но пък много се надявам че и двамата се ОБИЧАМЕ страшно много и един без друг неможем
ох аз това със смъртта го преживях донякъде.тази година катастрофирахме двамата.аз го отнесох защото бях без колан,той също но му се размина с малкия дявол.аз бях в болница за малко.и благодарение на него съм още жива.всеки път като е до мен не ги мисля тези работи.до сега беше вкъщи и му казах че тази вечер отново съм се замислила и той се опита да ме успокои.с ваша и негова помощ успях да размисля малко.той ме караше да отида у тях "за по-сигурно",но аз предпочетох да си седя тук
Може един ден дори да рухне, да не го искаш толкова и да не ти пука особено, защо да го мислиш от сега 
Ай, ся! Всичко може да рухне, по всяко време, разбира се. Не за друго, а защото сме хора, грешим, влюбваме се, разлюбваме, вършим глупости, понякога много големи глупости и пречее човешки изцепки. Утре ще задуха утрешният вятър и тежко на всеки, който не вярва.
Напълно съм съгласна!
Ами то 100% сигурност никой за нищо не може да ти гарантира 
!
Както съм се убедила просто не знаеш какво ще ти поднесе живота в следващия момент. Била съм свидетел на такива обрати на съдбата, че роман да напиша - малко ще е.
Не се тормози с глупости!!!! Радвай се на връзката си и й се наслаждавай пълноценно
!!!
!Както съм се убедила просто не знаеш какво ще ти поднесе живота в следващия момент. Била съм свидетел на такива обрати на съдбата, че роман да напиша - малко ще е.
Не се тормози с глупости!!!! Радвай се на връзката си и й се наслаждавай пълноценно
!!!не, не се страхувам
вярвам
ние живеем като по филмите.
и любовта ни е такава.
понякога ме е хващало 'страх', че нещата ще се срутят
но само да ми се усмихне .. веднага ми минава.
обичаме се и се радваме заедно на живота!
страх ме е само от болести и смърт.
от нищо друго.
вярвам
ние живеем като по филмите.
и любовта ни е такава.
понякога ме е хващало 'страх', че нещата ще се срутят
но само да ми се усмихне .. веднага ми минава.
обичаме се и се радваме заедно на живота!
страх ме е само от болести и смърт.
от нищо друго.
И аз мисля така !
alexas много ми хареса това,което си написала.от утре-нов ден,нови мисли.надявам се тази вечер след като си излях мислите тук от утре да започна на чисто и всичко това е просто история.ще се радвам на 1000% на всеки миг
Миличка, ако има нещо да става - ще стане. Просто не го мисли - никой няма застраховка за нищо. Така, че вместо да си тровиш живота с горчиви мисли, просто го живей с хубавата му страна, защото ти имаш това, което те прави щастлива. Не пилей време и нерви в безмислици
По темата - страх ме е от болести и смърт на любими хора
не, не се страхувам
вярвам
ние живеем като по филмите.
и любовта ни е такава.
понякога ме е хващало 'страх', че нещата ще се срутят
но само да ми се усмихне .. веднага ми минава.
обичаме се и се радваме заедно на живота!
страх ме е само от болести и смърт.
от нищо друго.
вярвам
ние живеем като по филмите.
и любовта ни е такава.
понякога ме е хващало 'страх', че нещата ще се срутят
но само да ми се усмихне .. веднага ми минава.
обичаме се и се радваме заедно на живота!
страх ме е само от болести и смърт.
от нищо друго.
Да, страх ме е..Вече сме на етапа отделяне в ново жилище и съвместен живот, но преди няколко дни ми заяви, че не ме бил обичал така, както трябвало-нямало я онази тръпка...все пак имал чувства и прескачаме етапа на чувствата и създаваме семейство..Страх ме е, че всичко хубаво, което ми се случва, мога да го загубя...
Да, страх ме е..Вече сме на етапа отделяне в ново жилище и съвместен живот, но преди няколко дни ми заяви, че не ме бил обичал така, както трябвало-нямало я онази тръпка...все пак имал чувства и прескачаме етапа на чувствата и създаваме семейство..Страх ме е, че всичко хубаво, което ми се случва, мога да го загубя...
Ама ако той отсега ти казва, че няма тръпка, съветът ми е въобще да не създавате семейство! Тая работа е обречена!Говоря ти съвсем сериозно! По-добре сега се разделете, отколкото като родите деца. Егати! След година и седем месеца нямал тръпка. Ами след 17 години?!
По темата - да, понякога изпитвам страх, защото съм толкова щастлива, че не знам с какво съм го заслужила! Но гледам да гоня тия мисли, за да не предизвиквам съдбата.
Това беше и първата ми мисъл-да се разделим..Но много хубави моменти имахме и имаме, не мога да го направя..Всичко ме навежда обаче на мисълта,че е уплашен от тази крачка и тръгва в размисъл в една посока дето.. 
!!
И нещо друго - уморих се все да търся принца- явно доста пропуснах досега от живота- на 39 съм
!! И нещо друго - уморих се все да търся принца- явно доста пропуснах досега от живота- на 39 съм
Това беше и първата ми мисъл-да се разделим..Но много хубави моменти имахме и имаме, не мога да го направя..Всичко ме навежда обаче на мисълта,че е уплашен от тази крачка и тръгва в размисъл в една посока дето.. !!
И нещо друго - уморих се все да търся принца- явно доста пропуснах досега от живота- на 39 съм
!! И нещо друго - уморих се все да търся принца- явно доста пропуснах досега от живота- на 39 съм
Тогава си роди едно детенце. То ще ти даде и спокойствие, и самочувствие.
Освен това още си млада. Гледай да не станеш на 49, когато той реши, че не може без тръпка, че тогава наистина положението ти няма да е розово.
Честно казано, докато бяхме гаджета, чат-пат са ми минавали такива мисли през главата. Не постоянно, но бая честичко. Сега вече не мисля за това. И по-добре. Каквото има да става, ще стане. Засега няма такива изгледи, но знае ли човек. Защо трябва да се затормозявам с неща, които може би (дано!) никога няма да се случат. Просто не си заслужава.
Страх ме е да. Мисля си че много хубаво не е на хубаво а на мен ми е много хубаво. Страх ме е от болести и смърт. Страх ме е че може да ни изневери късмета и нещата да тръгнат зле. Страх ме е че съм прекалено щастлива със семейството си а това не може да е вечно. Много ме е страх.
не, не се страхувам
вярвам
ние живеем като по филмите.
и любовта ни е такава.
понякога ме е хващало 'страх', че нещата ще се срутят
но само да ми се усмихне .. веднага ми минава.
обичаме се и се радваме заедно на живота!
страх ме е само от болести и смърт.
от нищо друго.
вярвам
ние живеем като по филмите.
и любовта ни е такава.
понякога ме е хващало 'страх', че нещата ще се срутят
но само да ми се усмихне .. веднага ми минава.
обичаме се и се радваме заедно на живота!
страх ме е само от болести и смърт.
от нищо друго.
така че дерзай.обичай те се 
Страх ме е и още как...Три години сме заедно и малко или много съм свикнала с него и го обичам.Живота ми коренно ще се промени, ако него го няма 
Ние сме заедно от 2 г. и 6м. но за всичко се допитваме един друг.Аз ценя неговото мнение и за всичко се допитвам до него и той също.Всичко правим заедно и всяка свободна минутка сме заедно
Без него животът ми би бил немислим
Що пък ние жените все да сме във страх--то да му омръне на човек все да се притеснява за нещо.Направете така че него да го е страх---всяка сутрин да те пита--мила колко ме обичаш?
Пък ако ти минават такива мисли през главата че връзката ви може да рухне---май наистина има нещо дето те тревожи.
А от земетресение наистина ме е страх--че ша вземе всичко не само да рухне-ми направо се е сровило и се е изравнило.
Пък ако ти минават такива мисли през главата че връзката ви може да рухне---май наистина има нещо дето те тревожи.
А от земетресение наистина ме е страх--че ша вземе всичко не само да рухне-ми направо се е сровило и се е изравнило.