Публикувана: 14 септ. 2006, 10:33 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2006, 20:06 ч.

Оставих го да си тръгне...

6 612
73
1

Гост

# 30 14 септ. 2006, 20:31 ч.

Мнения: 779

Цитат на: титана в чт, 14 сеп 2006, 18:59

Мисля,че така няма да си решиш проблема,а ще го задълбочиш.Явно идеализираш мъжа,но идеален мъж няма.Прави ми впечатление,че искаш на теб да ти дават,изискваш,но нали смисъла на Любовта е-първо дай ти,тогава ще ти се върне двукратно....Някакси се предаваш,събарят те проблемите и най-лесното е-не го обичам вече....А е толкова хубаво да отдаваш любов,грижа,внимание на любимия човек,а не да изискваш.Тогава сякаш се отваря вратата на щастието и човека до теб се променя и започва да те дарява с внимание и грижа.И още нещо-такива генерални решения за раздяла не се взимат в състояние на депресия.Внимателно обмисли решението ти окончателно ли е,защото с него променяш живота и на детето си,на което цял живот ще му тежи,особено ако е момиче...

Титана, айде сега пак си прочети написаното и помисли с какво помагаш на авторката?
Как така "най-лесното е-не го обичам вече" ? Това ли е най- лесното? А ти можеш ли да диктуваш на чувствата си? Давш любов , когато има любов. А момичето е писало, че не го обича.
А за живота на детето, ти не мисли. Има си майка и както става ясно , тя достатъчно се тормози за взетото решение. Но това, че се е разделила с бащата на детето си не я прави безодговорна, нали? Много повече ще тежи на детето да живее в семейство без любов.

# 31 14 септ. 2006, 20:34 ч.

Мнения: 779

Аз_Тук, бъди силна момиче! Ще се справиш, нямаш избор, бори се- имаш за какво.!Детенцето ти ще е щастливо с щастлива майка. Така че- просто бъди щастлива.!
Ако ти се говори, пиши ми на лични bouquet

# 32 14 септ. 2006, 20:40 ч.

Мнения: 161

Имаш най-прекрасното нещо на Земята-детето си.Гледай напред,гледай бъдещето и ще намериш един добър и усмихнат живот,който ще направи теб спокойна и уверена,а детето ти щастливоЗащото децата са щастливи ,когато усещат нас щастливи и спокойни.Вярвай в силите си и бъди уверена ,че ще се справиш.Аз съм с теб в сърцето си!

# 33 14 септ. 2006, 20:54 ч.

Мнения: 50

Малчо,а ти прочети предишната тема на момичето преди няколко страници,в която си личи,че не е съвсем сигурна в чувствата си/или липсата на такива/,не е категорична....

# 34 14 септ. 2006, 20:57 ч.

Мнения: 779

Цитат на: титана в чт, 14 сеп 2006, 20:54

Абе, тя си знае най-добре. Няма ся да кръстосваме шпаги заради чуждите чувства. Мир. Peace

П.П. Просто , ако бях на нейно място, постинг като твоя би ме разтроил още повече.

# 35 14 септ. 2006, 21:00 ч.

Мнения: 1 629

Абе, момичета, как си позволявате с леко сърце да съветвате така? Чудно ми е, вие ли ще обясните на детето и що го няма татко? Вие ли ще му купите колело? И по-лошо, вие ли ще го научите да кара колело?
Сложно сме устроени жените, съгласете се, леко не сме наясно какво искаме и как точно го искаме, а пък кога го искаме, да не говорим. Тази жена си има проблеми и проблемите са предимно в главата и. Вие поемате ли отговорността за решенията и? За бъдещето и? За бъдещето на детето и?
Спрете се, бе!

# 36 14 септ. 2006, 21:08 ч.

Мнения: 2 116

# 37 14 септ. 2006, 21:09 ч.

На едно ветровито място...
Мнения: 153

Мисля че си много объркана от чувствата си и ще ти трябва време.А също и че само времето ще ти покаже дали решението което си взела е правилното.Но наистина те разбирам донякъде -аз също съм се разколебавала от моя брак-в смисъл че кой мъж не се държи като второто дете?
Желая ти да разбереш какво всъщност търсиш и от какво имаш нужда.

# 38 14 септ. 2006, 21:16 ч.

София, Западен парк
Мнения: 295

Цитат на: мюриель в чт, 14 сеп 2006, 17:36

Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща. Thinking

И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.

мюриель, как така "като изключим инфантилността"? Ако ти можеш да живееш с такъв, други не могат. Дори и заради детето!
az_tuk, взела си правилното решение! Щом няма надежда нещата да се оправят, по-добре сама! А и не е задължително да останеш сама. Детенцето ще страда, че го няма тати, но повече би страдало с една нещастна, изморена, тъжна и т.н. мама. А ти трябва да си силна, за да си го гледаш! А не да страда то, да страдаш ти, и всичкото това заради таткото, който вечно ще се налага и ще си гледа неговото спокойствие и конфорт. Бъди силна, гледай смело напред, бъди оптимист и не позволявай на никого да те подценява и критикува /дори и тук/!

# 39 14 септ. 2006, 21:26 ч.

Мнения: 1 629

Боби, ти си психолог/психиатър/роднина? Успокой се, моля, и се наслаждавай на мъжествената си половинка. Другите хора по презумпция нямат идеален брак.

# 40 14 септ. 2006, 21:32 ч.

Мнения: 1 629

И понеже няма да пиша повече в тази тема, да се доизкажа: Няма идеални бракове и вместо да успокоите момичето, че кризи има, и при вас дори, се тръшкате да и желаете щастие. Няма щастие! Ще има самотна майка, дете без баща и наранен мъж. Погледнете го така.

# 41 14 септ. 2006, 21:36 ч.

Мнения: 2 716

Как точно става "Бъди силна"? Как се изпълнява такъв съвет? Много е тъжно, че си направила тая крачка. Моят съвет е - остани в добри отношения с таткото, защото не се знае какво ще се случи в бъдеще. И вярвай, че нещата могат да се оправят. "Не вярвай в чудеса, разчитай на тях"

# 42 14 септ. 2006, 21:37 ч.

София, Западен парк
Мнения: 295

Мюриель, аз въобще нямам брак, с което не се гордея, напротив. Ставаше въпрос когато положението стане нетърпимо, а заради детето /защото иначе не виждам заради какво/ трябва да се самоунижава жената.
И може би не се изразих правилно, че предположих, че ти можеш да живееш с такъв. Имах пред вид, че някои може би могат, или пък че ти мислиш, че би могла. Не съм искала да те засегна, може би и не съм, но предварително ти се извинявам и затова е горното уточнение. А естествено, че във форума има и ще има различни и противоположни мнения.

# 43 15 септ. 2006, 12:30 ч.

Мнения: 166

Историята е тъжна, наистина, съчувствам ти, че е трябвало да вземеш толкова крайно решение, което все още ти носи повече мъка, отколкото радост!
На тези, които се опитаха да укоряват жената за постъпката й, ще кажа следното. Да, тя е объркана и не е правилно да взема категорични решения в този момент. Какво се иска от нас? Да й кажем колко е депресирана и как решението й не е правилно, при условие, че тя със сигурност не го е взела спонтанно? Да й кажем, че трябва да се примирява с това, че бракът не е идеален? Да й наложим нашите оценки за това докъде трябва да търпи и заради кого? Не. Аз мисля, че тя не търси нашето мнение, а нашето отношение. Съпричастност, съчувствие, кураж. Това трябва да й дадем. Не забравяйте, че зад тези редове, които четете, стои човек. Ако видите един човек, паднал на земята, какво, ще почнете да му викате защо е паднал или ще му подадете ръка, за да се изправи? Това, че стоим зад букви, не ни прави по-малко живи. И ви моля да се опитвате да не реагирате първосигнално, като почнете директно да изказвате мнения - първо вижте какво иска този човек от вас!
Още нещо ще добавя. Всеки човек има единствено правото на избор. Тя е направила своя. Дали е пресилено или не? Някои жени смятат за нормално да ги бият. Значи ли, че и аз трябва да го смятам за нормално?

# 44 15 септ. 2006, 13:17 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: мюриель в чт, 14 сеп 2006, 17:36

Точно това си мислех и аз след като прочетох темата. Не ми стана ясно има ли конкретна причина за раздяла или просто си го разлюбила вече... Но щом така си по-щастлива... желая ти късмет Peace

Препоръчани теми

Когато си посредата..........

искам съвет относно бунгало.

Отново за зълвите......

Криво ми е

Причина:

Причина: