- Публикувана: 11 септ. 2006, 16:51 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2006, 22:07 ч.
Кога ви хвана шубето?
Имам предвид шубето от раждането.
Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.
Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.
Интересно ми е при вас как е/ е било!
Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.
Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.
Интересно ми е при вас как е/ е било!
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.
Да, доста чета и това ме спасява от атавистичния страх, че раждането непременно е някакъв ужас неземен. Избягвам страховитите истории и не мога да кажа, че съм паникьосана, ама все пак, неизвестността ме плаши леко.
А самата аз съм твърдо позитивно настроена
и това наистина помага! 
Здравей !Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали ! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл ) си мисля, че всичко бихме оплескали !
!Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали ! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл ) си мисля, че всичко бихме оплескали !
Винаги ме е било страх от раждането- страха като че ли беше насаден от разказите на майка ми, че много боли...
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!
При мен страхът и емоциите от бременността и радостта, че ще имам бебче, не бяха едно и също. Страх си ме беше от самото начало от самото раждане, но бях много щастлива в същото време. След раждането отмина болката, отмина страха, забравих го и бях готова веднага да родя второ. 
В последния момент, когато легнах на операционната 
Не ме е било страх от раждането. Беше ме страх дали всичко ще е наред с детето, дали ще е здраво и т.н., но от раждането не ме беше страх. Бях спокойна до последно. Имах много лесно и бързо раждане. 
(но много болеше де)
(но много болеше де)
В последния момент,като ми по4наха контракциите.
! В 9. месец.
. 
През първата ми бременност въобще не ме беше страх,просто не знаех какво е!През втората знаех,но блажено си живеех с мисълта за епидуралка и се опитвах да не мисля!Е да но накрая се оказа,че нямам време за такава екстра и докато ми я поставят и подейства ще съм родила!Е тогава вече ме хвана шубето или по-скоро в главата ми нахлуха спомените за болката от първия път!Обаче докато се усетя и родих!
Страх? Направо паника...едва се овладявах - бях ужасена...девет месеца си живеех сладко с мисълта за малкото същество - и когато наближи момента се паникьосах...не от самото раждане а дали всичко ще е ОК с бебчето...
Паниката ме държа само седмица, и след като се успокоих - родих сравнително леко и слава богу жива и здрава мома!
Важното е да си даваш кураж и да се успокоиш!
Леко и безпроблемно раждане!
Паниката ме държа само седмица, и след като се успокоих - родих сравнително леко и слава богу жива и здрава мома!
Важното е да си даваш кураж и да се успокоиш!
Леко и безпроблемно раждане!
Благодаря Още не ме е обзела паника и се надявам да не ме обземе, ама знае ли човек... По принцип гледам положително на всичко, а и чета доооста селективно. Т.е. чета наред, ама не давам много ухо на ужасиите.
Препоръчвам и на другите бъдещи мами, да влизат в отчетните теми на текущия месец - мнооого положително действа! Много добри новини, поздравления, снимки на бебоци! Тук поздравявам всички септемврийки
Още не ме е обзела паника и се надявам да не ме обземе, ама знае ли човек... По принцип гледам положително на всичко, а и чета доооста селективно. Т.е. чета наред, ама не давам много ухо на ужасиите. Препоръчвам и на другите бъдещи мами, да влизат в отчетните теми на текущия месец - мнооого положително действа! Много добри новини, поздравления, снимки на бебоци! Тук поздравявам всички септемврийки
Първият път изобщо не ми пукаше! Живеех в блаженно невежество, въпреки че от леля ми /акушерка/ бях чувала какви ли не истории! Вярвах, че на мен няма да ми се случи нищо лошо! И така докато доки не ми каза в предродилно, че се налага да родя секцио! Тъкмо се успокоих и на операционната маса доки каза, че ще раждам нормално, но без упойка, защото бебето излиза и няма времеме за екстри 
! Но тогава вече май бях повече ядосана отколкото уплашена 
!
Сега с второто откакто видях двете чертички съм в лек стрес и единственото което ме успокоява е мисълта, че както 2 бременности не си приличат, така не е задължително и второто ми раждане да е тежко като първото!
! Но тогава вече май бях повече ядосана отколкото уплашена !Сега с второто откакто видях двете чертички съм в лек стрес и единственото което ме успокоява е мисълта, че както 2 бременности не си приличат, така не е задължително и второто ми раждане да е тежко като първото
!
Започна да ме обзема страх в средата на 7 месец,но не от самото раждане,а дали ще успея да се подготвя навреме с покупките за бебето и дали ще се справя с отглеждането му...колкото повече чета за кърмене,къпане.масажи и т.н.,толкова повече ми обзема паника,че няма да се справя с грижите....
По цели нощи се въртя в леглото и мисля и премислям какво съм купила,какво още ми е нужно за мен и бебето.....
По цели нощи се въртя в леглото и мисля и премислям какво съм купила,какво още ми е нужно за мен и бебето.....
Не ме е било страх, просто защото все си казвах, че е рано да мисля за момента на раждането и умишлено се абстрахирах от всякакви разкази на други мами. Наслаждавах се на бременността си през цялото време и оставих нещата да се случват. А самото раждане настъпи толкова внезапно и преждевременно (секцио по спешност след една от редовните ми консултации), че нямах време за притеснения и всичко мина толкова бързо, че няколко дни дори не осъзнавах какво се е случило... 
Ами до деветия ме беше страх дали ще износя бебето, защото имах контракции и дали всичко ще си му е наред, в деветия ме хвана шубе от раждането, защото трима независими лекари ме съветваха за секцио, заради тесния ми таз и ниския ръст и се ошашках, ако тръгне нормално да не му счупя нещо, докато излезе, да не го вадят с форцепс и такива работи, но винаги страхът е бил за бебето, не за мен, дали ще ме боли или дали ще издържа.
Не ме е хващало. Не съм се страхувала и двата пъти.
Вторият път като раждах и тъкмо да се качвам на магарето и ми се схвана крака. Казвам му аз на лекаря, а той "А ти се уплаши" - Много ме ядоса, защото не ми повярва и ме сложи в общия кюп с паникьосани родилки.
Та така си раждах и си бодох крака с нокти(за да ме отпусне, поне той да не ме боли), че нямаше време да се занимавм с него отделно.
Вторият път като раждах и тъкмо да се качвам на магарето и ми се схвана крака. Казвам му аз на лекаря, а той "А ти се уплаши" - Много ме ядоса, защото не ми повярва и ме сложи в общия кюп с паникьосани родилки.
Та така си раждах и си бодох крака с нокти(за да ме отпусне, поне той да не ме боли), че нямаше време да се занимавм с него отделно
. 
В интерес на истината не ме било страх,Казвах си че щом сестра ми роди четери деца едва ли е нещо страшно (като я знам как я страх от зъболекаря 
) иначе нямаше да ражда толкова ,нали?единственото нещоот което се страхувах или по скоро притеснявах беше дали всичко с бебка ще е наред.И наистина моето раждане беше повече удовоствие отколкото болка, а на бял свят се появи едно прекрасно и здраво момиченце.
) иначе нямаше да ражда толкова ,нали?единственото нещоот което се страхувах или по скоро притеснявах беше дали всичко с бебка ще е наред.И наистина моето раждане беше повече удовоствие отколкото болка, а на бял свят се появи едно прекрасно и здраво момиченце. В такива сюблимни ситуации винаги съм се мобилизирала да направя всичко така, както трябва и никога не съм се поддавала на страха, което го отчитам като голям мой плюс.
И аз така /изпъчвам се!/
Не се страхувах, просто изчаках да свърши, каквото има да свършва. Отидох да раждам като по работа - свърших си я за има-няма час и половина.
Някъде 4-5 месец - страшно шубе 
Само сънувах разни кошмари на тема раждане, бебе...
После до самото раждане бях спокойна, защото вече си мислех, че каквото ще става ще стане и няма причина за такава паника
И първите около 2 седмици след раждането бях малко в паника, но вече почти всичко си дойде на мястото
Само сънувах разни кошмари на тема раждане, бебе...
После до самото раждане бях спокойна, защото вече си мислех, че каквото ще става ще стане и няма причина за такава паника
И първите около 2 седмици след раждането бях малко в паника, но вече почти всичко си дойде на мястото
Няма я моята опция 
, а именно, още преди да забременея.
, а именно, още преди да забременея. Сега се опитвам да не мисля за раждането, че каквато съм паника.... 
. Повече сякаш ме тревожи, дали бебка ще е добре.
Докато бях бременна изпитвах страх от време на време - дали е добре бебето, дали ще дочакам термина, дали няма да се роди по-рано, дали няма да го изгубя, дали е нормално и здраво.Когато влязох в 9-ти месец всичките ми страхове изчезнаха.Не се страхувах, че е рано бебето да се роди.Чаках раждането с нетърпение.Не съм се страхувала от самото раждане, а от това как бебето ще го преодолее.И сега съжалявам, че толкова се притеснявах.За мен раждането мина добре, но бебка го преживя трудно.Спря да диша при излизането.Интубираха я, обдишваха я и в началото беше на кислород.Сега слава Богу всичко е зад гърба ни и тя е едно прекрасно, жизнерадостно и здраво бебе.Искам да кажа на всички бъдещи майки, на които им предстои раждане да не се страхуват и да не се притесняват.Да мислят позитивно и да очакват спокойно и с любов раждането, защото това е най-прекрасното изживяване на света.
Много се радвам на бременността си, но адски ме е страх от раждането. Винаги е било така дори преди да забременея съм си давала сметка, че ужасно ме е страх и никога не давам на приятелките да ми разказват за самото раждане, не слушам каквито и да било случки за да не се тормозя излишно.
Дано всичко да е наред!
Дано всичко да е наред!
Не ме е било страх , но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!
, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)! Шубето ме хвана когато ми изтекоха водите. Аз се паникьосах, таткото два пъти повече
Здравей !вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам.
В 34 г.с. съм, досега не се замислях, но от няколко дни дори ме избива на плач. Надявам се да е временно, че ако продължава така ще колабирам преди да стигна до болницата .
!вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. В 34 г.с. съм, досега не се замислях, но от няколко дни дори ме избива на плач. Надявам се да е временно, че ако продължава така ще колабирам преди да стигна до болницата .
Диора, този твоят рев са си хормони, и аз големи сълзи проливах в 34-35 седмица. Иначе по темата- не ме беше страх. Повтарях си че раждането е естествен процес, тялото ми знае какво трябва да прави и всичко ще е о'к, нооо таткото здраво го тресеше страх и все се чудеше и ме питаше как щяло да излезе това голямо бебе през това малко място.
и ме питаше как щяло да излезе това голямо бебе през това малко място. 
Към 9 месец започнах да се позамослям - кое, как? То при първо раждане не знаеш от какво да се страхуваш, но...факт е притеснението.
- кое, как? То при първо раждане не знаеш от какво да се страхуваш, но...факт е притеснението.Притеснявах се от неизвестното,но чак да ме е било страх-не.
Мен не ме беше страх от раждането през цялата бременност
Бях много смела и нямах търпение да се срещна с това малко създание!
Когато започнаха да ми изтичат водите обаче.........не знаех какво да правя и започнах
да плача !Плачех точно от страх,но страх дали е добре бебето дали всичко е наред и така!
Бъди смела няма нищо кой знае колко страшно!Милиони жени раждат та ти ли няма да родиш !
Бях много смела и нямах търпение да се срещна с това малко създание!
Когато започнаха да ми изтичат водите обаче.........не знаех какво да правя и започнах
да плача !Плачех точно от страх,но страх дали е добре бебето дали всичко е наред и така!
Бъди смела няма нищо кой знае колко страшно!Милиони жени раждат та ти ли няма да родиш !
Не ме е било страх,ама какво раждане имах...малееее.... Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея 
Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея 
Не ме е било страх-нито по време на бременността,нито преди и по време на самото раждане.