ОСМИ клас 2020/2021 - От чина или от вкъщи - осмокласникът на речника (не) се мръщи

Честит ни ден на будителите и....дано се събудят заспалите ни управници и най-сетне вземат поне едно адекватно решение!

Честит празник!
И дано се събудим ние, за да не позволяваме повече да ни управляват по този начин .

Честит празник!
Хайде, стихоплетци, давайте предложения за следващо заглавие!

Аз не знам дали вече не ставам ужасно досадна с моите предложения. 😁
За последно се обаждам, то е ако някой не измисли нещо по-добро. Моето е плагиатство:

Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Със надежда ДО да свърши проблещукай!

Честит Празник!
Нека умът ни никога не заспива, а ако се случи- винаги да има кой/ какво да го събуди!

" Нищо няма да ни спре, знание да трупаме!"

Ред, харесва ми. Голяма работа, че е плагиатство. Няма книга да пишем, я, баш на място си е.
Честит празник! Днес се занимавам с вироглави тийнове или по-скоро опитвам се да накарам вироглавите тийнове да учат. Бележа успех само с малкия донякъде.

Честит празник! Писах на учителката по математика относно поредните двойки, след което едната премина в тройка и бе уточнено, че не било поправка, а повторно изпитване . В случая, просто искам да споделя.

Аз определено съм за бълбукащия котел! Ако раздадете и по една метла ще успеем да се преборим с това проклето ДО!

Честит празник и от мен!
Споделям ви първата статия за училищния вестник на наборката по повод Деня на Будителя.

ЗАБРАВЕНИЯТ ЕЗИК

   Събраха се веднъж  всички езици на света и започнаха  да се хвалят. Кой колко хора успял да завладее, колко сърца запленил и колко живота спасил. За великото събрание закъсня българският език. Той не беше  много впечатляващ – изглеждаше нисък, слабичък и като че ли самотен. Когато влезе в залата, тъкмо забеляза гиганти като Английския, Немския, Френския и Испанския да превземат властта на вече забравени езици. За да остане незабелязан, той реши да седне в дъното на залата. Възрастта му си казваше думата – болеше го всичко. Дойде време за годишната равносметка. Първи беше  Френският. С излизането си на сцената той заяви:  
      - Аз завладях  милиони сърца, в моята държава се ожениха милиони хора, създадох хиляди артисти. Наричат ме романтик, писател, художник, музикант и кулинар.  Граматиката ми е толкова сложна, че трудно допускам чужденци до себе си.
     При тези реплики всички езици се засмяха, без Българския. Той само тихо се подсмихна, кръстоса крака и скръсти ръце. Всички останали в залата изброиха недостатъците на Френския, а Английският направо го срази с упрека:
- Франсе, не е ли малко притеснително, че и хората ти не могат да пишат грамотно?  - каза той.
 При тези думи Френският избяга от залата. Достойнството му беше попарено.  Следващ беше Немският. Излезе бавно и спокойно. Заради голямото натрупване на съгласните другите езици не успяха да разберат нито дума. Испанският реши да подхване:
- Немецо, защо ти викат така? Да не би да е, защото никой не разбира за какво говориш?
Немският погледна  яростно Испанския, скочи от подиума точно върху него и започна да го удря със свити юмруци.
- Аюда! Аюда! – започна да вика Испанският.
Българският седеше в дъното, смееше се на глупостта на езиците и се стараеше да не задреме. След като охраната изгони Немския от събранието, беше ред  на Испанския. Увереното му излизане наплаши малките езици до смърт – не знаеха какво да очакват.
- Аз съм прочут. Целият свят ме знае. Граматиката ми е сложна, но интересна. Най – хубавата музика е моята. Аз съм  бърз, мелодичен и много използван.  Много по- разпространен съм от моите братя - Италианския, Френския, Португалския. Всички замлъкнаха, чу се само бавно, саркастично ръкопляскане, придружено със злобен смях, който идваше отново от Английския.
- От толкова много времена, форми, спрежения и глаголи хората ти се объркват. Не ги запомнят. От бързината  ти никой нов не може да се слее с обществото, остава си непознат, чужд и различен – каза Английският
- Добре, нека видим какво  ще ни предложиш ти! – скастри го Испанският.
Английският се пробва да ядоса Испанския, но той беше умен. Трудно беше да вбесиш език на 1 000 години, за да си гарантираш служебна победа…  Но Английският не се притесняваше – все пак владееше целия свят. Българският се поразбуди – беше заспал, докато Испанският говореше. Английският продължи:
- Аз владея света.  Спасявам човешки животи всеки ден, пилотирам самолети и водя хората  навсякъде. Достъпен съм за всички. Аз съм родният език на кралица Елизабет II. Всеки един от вас има английски думи. Превземам  ви бавно, хората ви също.
Залата заглъхна. Всички бяха изгубили надежда. Английският наистина превземаше света – музиката, изкуството, поезията, културата… Той беше всемогъщ. Испанският се отказа – беше безнадеждно. Тишина. Никой не искаше да каже нищо.
- Това ли бяха всички? Всички ли минаха? Някой иска ли да се пробва срещу мен? – продума самодоволно Английският.
- Аз искам.
- Кой си ти?!
Из дъното на залата излезе старец, прегърбен, слабичък, на пръв поглед беззащитен, но спокоен.
-  Извинявай, кой си ти? – с насмешка продума Испанският
- Аз съм Българският език. Българите май ги забравихте… - продума Българският.
- Че кой си ти да се мериш с нас?!…
- Господине, с цялото си уважение към мощта Ви, Ви моля да ме оставите да се изкажа. Всички тук имаме еднакви права. Може и да не ме познаваш, но преди да се устремиш да превземеш  хората ми, ще  ти се наложи да разбереш каква сила  имаш насреща. Аз не спасявам животи ежедневно,  не съм най – известният,  нямам намерение да превземам други езици… Но това не означава нищо. Аз съм най – старият език в  Европа. От мен произлизат много други славянски езици, Руският също.  Аз  запазих народа си 500 години от робство. Някои от вас дори не са съществували толкова дълго. В историята на моя народ има владетели, които са завладели половин Европа. Аз съм красив, богат, мелодичен и сложен. На мене поети са създавали вълнуващи стихове. Писатели са разказвали за трагичните изпитания и великите мигове от нашата история.
- Но аз пак те превземам бавно – каза с треперещ глас  Английският.
- Ти не ме превземаш, ти ме променяш, но това няма да е за дълго. Моят народ никога няма да бъде превзет .  Красотата на българската природа, силата на българския дух и  величието на нашата история не могат да бъдат описани на друг език.

Залата се изправи. Всички езици стояха  на крака и ръкопляскаха. Никой вече не обръщаше внимание на Английския. Българският език не беше превзел света, но спечели уважението на другите езици.

Гледах Вълчев по Нова. С две думи локален подход, но в червените зони гимназистите ще продължат в ОЕСР. При малките има повече болни деца и учители отколкото при големите, но при тях не е препоръчително ДО. Кой знае кога ще ги върнат нашите, които са в червените зони.

Това не ми харесва изобщо.

Щом вече и Вълчев го говори не е добре. Подозирам, че в София ще пуснат и 5-7 клас.

Аз чакам вашата петиция да се завърти по темите, да я подписвам.
То не бяха писма от учители, петиции за подкрепа на вечно ДО...

Ами ще сядам да пиша нещо утре, то се видя.
Вие ще редактирате обаче.
Струва ми се, че основният акцент трябва да бъде върху това, че ще е пагубно, ако ОЕСР се проточи с месеци.
Всъщност имаме ли тук все още достатъчно голяма група, която би подкрепила подобна инициатива?
Аз лично не съм си променила позицията въпреки нажежаването на обстановката с очевидно неработещо здравеопазване. Няма как да си го отнесат учениците. Държавата да си намира начин за смислени компенсации на бизнеса, а не кара по пътя на най-малката съпротива.

И че тази мярка е безсмислена при работещи заведения, молове и офиси.