Знам че има много теми за изневярата. Но повечето са кой изневерява, защо изневерява, какво ще направите ако ви изневерят, видели ли сте с очите си изневяра? А сега въпроса ми е към тези, които са го преживели - какво направиха когато го разбраха? Дали простиха или прекратиха връзката? Дали живеят с тази мисъл до края на живота си? Или сложиха чертата и започнаха наново?
- Публикувана: 9 септ. 2006, 20:04 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2006, 16:24 ч.
Какво направихте след като ви изневериха?
малко трудна тема е.
Чаках една година, да реши какво иска, да порасне или незнам какво. Ама бяхме гаджета все пак само - аз студентка, той в казармата. Е и двамата пораснахме и дори не останаха лоши чувства след цялата история, но все пак се познаваме от деца и това бяха хубави тийн години. Не знам, но сякаш не съм си помисляла да си връщам или нещо такова. Просто накрая търпението ми се изчерпа и мисля, че не сбърках.
Не говоря за настоящата си връзка.
Не говоря за настоящата си връзка.
Предишната ми връзка трая 7 г. Приключи поради многобройни изневери и други причини.
Бях се зарекла, ако пак ми се случи - късам, без коментари. Миналата година разбрах, че човека до мен не е по-различен от всички останали. Две седмици бях в голяма безизходица - да му кажа ли, че съм го разкрила или да чакам нещата да се разминат. Не чаках. Няма да описвам през какво минахме - сълзи, сополи, с пепел си посипа главата и т.н. Някой ще каже, че съм мазохистка да живея все още с него.
Нямам гаранция, че не продължава по неговия начин, но поне не ми дава поводи да се съмнявам. Прекрасен баща е, грижовен, скъсва се от работа, за да сме осигурени. Всячески се опитва да компенсира ГРЕШКАТА...но точно така не ми позволява да забравя какво е направил.
Не можеш да забравиш, само да простиш, ако си готов.
Или, както казват "винаги идва друг"!
Бях се зарекла, ако пак ми се случи - късам, без коментари. Миналата година разбрах, че човека до мен не е по-различен от всички останали. Две седмици бях в голяма безизходица - да му кажа ли, че съм го разкрила или да чакам нещата да се разминат. Не чаках. Няма да описвам през какво минахме - сълзи, сополи, с пепел си посипа главата и т.н. Някой ще каже, че съм мазохистка да живея все още с него.
Нямам гаранция, че не продължава по неговия начин, но поне не ми дава поводи да се съмнявам. Прекрасен баща е, грижовен, скъсва се от работа, за да сме осигурени. Всячески се опитва да компенсира ГРЕШКАТА...но точно така не ми позволява да забравя какво е направил.
Не можеш да забравиш, само да простиш, ако си готов.
Или, както казват "винаги идва друг"!
Каквото било, било. Друга съм, раzлична и в никакъв случай по - добра. Интересното е, че не ме zаболя, само ме обърка. Не му казах, че знам, докато не видях смс, че е възможно госпожицата да е бременна, тогава вдигнах такъв скандал, че най-вероятно още го помни(за бившия става дума), малко след това се разделихме, но изневярата не беше решаващия фактор, а само един от многото.
Интересното е, че не ме zаболя, само ме обърка.
Лелее, каква темичка! 
Ще я следя внимателно, защото и аз съм намнение, че всичко ПРЕДИ изневярата е какво БИХ направила, а истината е СЛЕД нея, т.е. какво СЪМ направила!
Аз съм със съпруга си от мноооого години преди сватбата - на 1-ви стават цели 12! Оженихме се преди две. Мисля и силно се надявам да не ми е изневерявал. Говорили сме си, че ако това се случи, означава че връзката ни е в дълбока криза, тъй като той не е човек на моментните и безпочвени увлечения. Мъжът ми изглежда прекрасно и това ме кара винаги да съм нащрек - слушам внимателно, наблюдавам внимателно и ПОМНЯ! Рядко ми е давал поводи за истински съмнения, но....човек не знае...
Иначе в предишни връзки съм виждала половинката си пред очите ми с друга. И аз си мислех, че ще го оставя, обаче имаше едни обяснения след това, пък и беше ясно, че нещата няма да вървят на 500км разстояние. Връзката се точеше от около година с виждания по три, четири пъти за по няколко дни. И така - изкарахме до края на престоя ми, знаейки че всичко е дотук. След това сме се виждали няколко пъти през годините и все нещо си стоеше някъде там в пространството като недовършена емоция....това беше първата ми сериозна любов.
Следващият и той не беше цвете - пак около година на едни платонични и тук, там физически изразени чувства, докато лятото се прибра от море с "багаж". Не ми се вярваше, защото бях сигурна в чувствата му - той я остави пред очите ми, но аз вече не бях същата. Оставих го. И благодаря на Бога, защото само дни след това срещнах мъжа на живота си - моят съпруг!
Ще я следя внимателно, защото и аз съм намнение, че всичко ПРЕДИ изневярата е какво БИХ направила, а истината е СЛЕД нея, т.е. какво СЪМ направила!Аз съм със съпруга си от мноооого години преди сватбата - на 1-ви стават цели 12! Оженихме се преди две. Мисля и силно се надявам да не ми е изневерявал. Говорили сме си, че ако това се случи, означава че връзката ни е в дълбока криза, тъй като той не е човек на моментните и безпочвени увлечения. Мъжът ми изглежда прекрасно и това ме кара винаги да съм нащрек - слушам внимателно, наблюдавам внимателно и ПОМНЯ! Рядко ми е давал поводи за истински съмнения, но....човек не знае...
Иначе в предишни връзки съм виждала половинката си пред очите ми с друга. И аз си мислех, че ще го оставя, обаче имаше едни обяснения след това, пък и беше ясно, че нещата няма да вървят на 500км разстояние. Връзката се точеше от около година с виждания по три, четири пъти за по няколко дни. И така - изкарахме до края на престоя ми, знаейки че всичко е дотук. След това сме се виждали няколко пъти през годините и все нещо си стоеше някъде там в пространството като недовършена емоция....това беше първата ми сериозна любов.
Следващият и той не беше цвете - пак около година на едни платонични и тук, там физически изразени чувства, докато лятото се прибра от море с "багаж". Не ми се вярваше, защото бях сигурна в чувствата му - той я остави пред очите ми, но аз вече не бях същата. Оставих го. И благодаря на Бога, защото само дни след това срещнах мъжа на живота си - моят съпруг!
Все още сме заедно, но не знам докога. Изминаха вече 7 месеца, а мен ме боли все едно, че се е случило вчера. Много пъти ми се е искало да започна живота си на чисто, защото имам чувството, че онази другата винаги ще стои между нас. Със сигурност нещата никога няма да са същите. И аз ще следя темата с голям интерес, дано ми помогне и аз да взема правилното решение
Случи ми се преди мноооого години с първото ми гадже с което бяхме заедно 6 години.
Направо ме ни се сеща колко ме заболя като ги видях на "калъп" и полудях. И познайте какво направих ? Пребих от бой девойката.... яко я набих и си тръгнах. Повече и не се върнах . Атрадах много време ... повече от година, но не се върнах и отрязах всякакви комуникации с него.
Сега се срамувам от това което направих , но на момента обезумях и ми падна пердето. Само ми е чудно защо на нея си го изкарах де. Но все пак него го обичах , а тя беше разрушителката в живота ми. Е .... отнесе един як бой... да й е като обица на ухото и да внимава с кого си ляга.
Направо ме ни се сеща колко ме заболя като ги видях на "калъп" и полудях. И познайте какво направих ? Пребих от бой девойката.... яко я набих и си тръгнах. Повече и не се върнах . Атрадах много време ... повече от година, но не се върнах и отрязах всякакви комуникации с него.
Сега се срамувам от това което направих , но на момента обезумях и ми падна пердето. Само ми е чудно защо на нея си го изкарах де. Но все пак него го обичах , а тя беше разрушителката в живота ми. Е .... отнесе един як бой... да й е като обица на ухото и да внимава с кого си ляга.
Пребих от бой девойката.... яко я набих и си тръгнах. Повече и не се върнах . Атрадах много време ... повече от година, но не се върнах и отрязах всякакви комуникации с него.
Сега се срамувам от това което направих , но на момента обезумях и ми падна пердето. Само ми е чудно защо на нея си го изкарах де. Е .... отнесе един як бой... да й е като обица на ухото и да внимава с кого си ляга.
Сега се срамувам от това което направих , но на момента обезумях и ми падна пердето. Само ми е чудно защо на нея си го изкарах де. Е .... отнесе един як бой... да й е като обица на ухото и да внимава с кого си ляга.
Все още сме заедно, но не знам докога. Изминаха вече 7 месеца, а мен ме боли все едно, че се е случило вчера. Много пъти ми се е искало да започна живота си на чисто, защото имам чувството, че онази другата винаги ще стои между нас. Със сигурност нещата никога няма да са същите. И аз ще следя темата с голям интерес, дано ми помогне и аз да взема правилното решение
От колко време сте заедно и как сте се чувствали през това време?
За кой път се случва това и колко време е продължило?
Има ли "емоционална" изневяра или е само физическа?
Как реагира той на случката и СЛЕД нея?
Имат ли двамата възможност за контакти /примерно служебни/?
Какво мисли той за другата сега?
Какви са неговите планове за вашето бъдеще /не разбар дали си омъжена/?
И като последно: една изневяра не може да разнообрази или закрепи една връзка! Това са измислици на мъжете, за да оправдават свинщините си. Тя може да бъде използвана градивно единствено от жената, която да се възползва от вината на мъжа. Обаче не виждам смисъла. Ако твоят човек наистина се разкайва и те обича, ако можеш да си сигурна в него и получаваш всичко извън тази глупост, затвори си очите, престани да го мислиш толкова и си живей живота! Ти си знаеш отговора на въпросите, те също се надявам да ти помогнат!
Случвало ми се е с едно бивше гадже.
Не беше и само една изневяра... бяха доста, и то с различни жени...
Преглъщах, търпях и накрая се разделихме, заради поредната жена...
Сега е женен има 2 деца и продължава да се държи инфантилно и да прави жена си на глупачка...
Заради него не мога да вярвам и на съпруга си, тоя мухльо ме накара да си мисля, че всички мъже са такива... а се оказа, че не са
Не беше и само една изневяра... бяха доста, и то с различни жени...
Преглъщах, търпях и накрая се разделихме, заради поредната жена...
Сега е женен има 2 деца и продължава да се държи инфантилно и да прави жена си на глупачка...
Заради него не мога да вярвам и на съпруга си, тоя мухльо ме накара да си мисля, че всички мъже са такива... а се оказа, че не са
И на мен ми се е случвало с първото ми гадже, с което бяхме 4 години. Усетих , че е гузен за нещо и той си призна човечеца 
. В началото започнах да търся причината в себе си ,да питам от какво е лишен с мен ,че го търси при друга,но после осъзнах ,че каквото и да е това съм си АЗ със всичките ми недостатъци и кусури и той или е с мен или не . След като го е направил , според него от любопитство, ще трябва да продължи без мен . Не казвам ,че съм била права ,но болката и обидата които изпитах бяха достатъчно силни ,за да продължи връзката ни.
. В началото започнах да търся причината в себе си ,да питам от какво е лишен с мен ,че го търси при друга,но после осъзнах ,че каквото и да е това съм си АЗ със всичките ми недостатъци и кусури и той или е с мен или не . След като го е направил , според него от любопитство, ще трябва да продължи без мен . Не казвам ,че съм била права ,но болката и обидата които изпитах бяха достатъчно силни ,за да продължи връзката ни.
Преди години имах "супер либерална" връзка.
Имаше множество изневери, но без никаква ревност. Знаех, че обича само мен и не ми пукаше ако си легне с друга. Важното беше да е само за секса, да взема предпазни мерки и да не се увлича по-сериозно. Така че нищо не съм правила след изневяра, освен да разпитвам как е било
А и аз кръшках, макар при мен не беше само заради секса.
И бяхме щастливи дълго време... докато един ден той се влюби и се разделихме, заради другата (не го очаквахте нали).
Беше дълго и тежко, но в крайна сметка свърши и всеки си потърси щастието другаде
Разбира се това ми се отрази, вече не бих приела изневярата така лесно. А и на мен ми мина желанието да хойкам... Сегашната ми връзка не е така либерална, но ми е добре
И се радвам че съм се находила, като по-малка. Хем си поживях хем се сдобих с опит макар и горчив навреме. В крайна сметка последствията бяха само една разбита връзка... много по-добре отколкото разбито семейство и самотна майка с деца.
Само дето не знам как бих постъпила сега
Имаше множество изневери, но без никаква ревност. Знаех, че обича само мен и не ми пукаше ако си легне с друга. Важното беше да е само за секса, да взема предпазни мерки и да не се увлича по-сериозно. Така че нищо не съм правила след изневяра, освен да разпитвам как е било
А и аз кръшках, макар при мен не беше само заради секса. И бяхме щастливи дълго време... докато един ден той се влюби и се разделихме, заради другата (не го очаквахте нали
). Беше дълго и тежко, но в крайна сметка свърши и всеки си потърси щастието другаде
Разбира се това ми се отрази, вече не бих приела изневярата така лесно. А и на мен ми мина желанието да хойкам... Сегашната ми връзка не е така либерална, но ми е добре
И се радвам че съм се находила, като по-малка. Хем си поживях хем се сдобих с опит макар и горчив навреме. В крайна сметка последствията бяха само една разбита връзка... много по-добре отколкото разбито семейство и самотна майка с деца.
Само дето не знам как бих постъпила сега
Какво означава да простиш? Да простиш на кого? Аз не гледам на партньора си , който ми е и мъж от 16 години , като на моя собственост. Както не желая и никой мен да ме третира по този начин. Мисля че трябва да се приемаме такива , каквито сме , а не да изискваме партньора си да е различен само заради нас. Има всякакви хора- моногамни , полигамни... Ако е наистина моногамен по свое вътрешно убеждение и го прави , защото така му харесва ок , но ако се преструва пред мен , предпочитам да знам истината и да я приема , както и да приема човека до мен такъв , какъвто е. А и в живота се случват много непредвидими ситуации при които е възможно да изневериш , но това не означава , че трябва да зачертнеш всичко . Просто си задай някой въпроси и гледай по-широко на света околко теб.
Какво направих ли...ами правя се , че съм простила - но НЕ СЪМ.Никога няма да простя ,няма и да забравя , няма и да съм същата...Толкова ме заболя и продължава да боли .И не - времето не лекува...болката е все така жива и изгаряща .Само се моля това да не се повтори , всички знаем поговорката"Един път стомничка за вода , втори път стомничка за вода ...."(или както беше там),при мен не важи- просто в моя свят втора стомничка т.е. втори шанс няма...
Моето не е за съпруга ми -а за голямата ми любов- преди него...
Разбрах от "въпросната"и не му простих- просто не можех да го забравя и това сложи край на всичко- не мога да понеса това не че е бил с друга,а че й позволи да ми натрапи присъствието си-тя въпросната- беше решила че е единствена и той си е неин-и аз й го оставих...
Накрая стана така ,че от победена и изоставена, аз бях тази която се смя последна
А той-все още въздиша по мен,въпреки че не би си го признал-но си беше наумил да седи на два стола....
Разбрах от "въпросната"и не му простих- просто не можех да го забравя и това сложи край на всичко- не мога да понеса това не че е бил с друга,а че й позволи да ми натрапи присъствието си-тя въпросната- беше решила че е единствена и той си е неин-и аз й го оставих...
Накрая стана така ,че от победена и изоставена, аз бях тази която се смя последна
А той-все още въздиша по мен,въпреки че не би си го признал-но си беше наумил да седи на два стола....