Висше образование в САЩ

Таксите са много високи, ще са Ви необходими доста средства за начало.
Подготвяйте се и със Сат1.

Ти си наредила най-престижните университети в Бръшляновата Лига. Работя с изброените и имам преки наблюдения - скъпи са и трудно се влиза в тях. Не, че не може, постижимо е, има българи студенти, но не е лесно. Ориентировъчно, само финансовата част - Yale ти струва $78 000 на година (такси, учебници, общежитие), Harvard - $69 000 на година, Georgetown - $70 000 на година и т.н. Отделно, трябват ти не само отлични резултати на SAT, но се пишат и специфични есета, има и други изисквания. От друга страна, дават стипендии на международни студенти, но трябва да им скриеш шапката по всички точки. Също така, след първата година, по така наречените work-study програми можеш да работиш и учиш и да си покриваш част от разходите. Често работата е в самия университет - в библиотеката, в кафетата/столовата, в офиси на професори. Моят съвет е да седнеш и да почнеш да четеш сайтовете на университетите, които си си избрала - всичко е много добре обяснено за всяко индивидуално училище.

И то да учи там рисуване, забележете.
Да беше споменала Pratt поне, ако знаеш какво е.
А интервютата ще минеш ли?

Аз не съм чувала за страна, в която художниците ги замерят с пачки. Навсякъде е трудно, малцина успяват да станат известни и да продават скъпо картините си, докато са живи.
Вземи прочети няколко биографии на прочути художници и ще ти се проясни картината...
Ако искаш да рисуваш и да не умреш от глад, завърши у нас нещо по специалността, стани един учител по рисуване, за да имаш някакъв сигурен доход, а в свободното си време твори колкото си щеш. И продавай, ако можеш.
А може да се окаже, че си добра в дизайна – там също има възможности за кариера и добри доходи.

Аз имам...5 приятелки, които рисуват. За 4 от тях е хоби, но продават онлайн по 100-200 лв. Не е зле.

Джорджтаун изобщо няма добра програма точно по изобразителни изкуства, изненадвам се, че натам си се насочила. Освен че е йезуитски университет с много специфична атмосфера, е и в един от скъпите градове в САЩ и следването ще ти излезе златно, без да имаш почти никакви възможности за реализация след това. Хубаво е да се мечтае, но е добре да се проучват и практичните страни. Оставането в САЩ след завършване по принцип е трудна работа, но с диплома по рисуване е просто безнадеждна и името на университета по никакъв начин няма да ти помогне. Има достатъчно практични специалности, за които талант в изобразителното изкуство е важен, и които предлагат стабилни доходи и професионална реализация, например графичен дизайн.

Ето класацията на най-добрите програми по изобразително изкуство в САЩ. Както виждаш, само Йейл от твоите изброени е там, на другите не им е това силата.

Изкуствата като цяло не са на почит и не са добре финансирани в САЩ. Дори бих предположила, че в България имаш по-големи шансове да си изкарваш хляба с изобразително изкуство, отколкото тук. Не искам съвсем да те отказвам, разбира се - непременно пробвай, ако получиш стипендия за университет и можеш да учиш безплатно тук, това във всеки случай ще ти бъде полезен опит. Но силно препоръчвам да не се целиш само в най-най университетите. В САЩ има над 5000 акредитирани висши учебни заведения, топ-10 изобщо не изчерпват възможностите за учене, а шансовете за добра стипендия от малък и по-неизвестен колеж са значително по-големи, отколкото от Йейл или Харвард.

Когато кандидатстваш в дадена държава, трябва да си дадеш ясна представа, защо точно там.
Опитайте се, ако трябва да си напишете, какви са плюсовете и минусите. Набавете си информация за специалността и възможностите, които дава след завършване.
Представете си колко са завършващите всяка година гимназия и голям процент от тях биха желали пълна стипендия в най-добрите университети. Дайте си сметка защо университета би избрал вас.
Релаизацията на вашата специалност след бакалавър, магистър и натам.
Отивате със студентска виза. С нея имате право да работите на територията на университета или стажове по специалността. Но приемете, че ако имате стипендия , то това е ок.
Когато завършите, имате следните опции за оставане там:
-продължавате в следващо образователно ниво. Например магистър, но тук нещата със стипендиите седят по малко по различен начин. Не са невъзможни, но американците считат, че трябва да си натрупал и практически опит преди да продължиш с образованието, а ако си натрупал допълнителен опит, трябва да си си събрал и пари за ученето. Ако си много, много добър има ш шанс за стипендия за магистратура и/или да те поканят за асистент.
- намиране на работа. В страната на големите възможности това не би трябвало да е трудно, но тук идва въпроса със визовия сататут за българи. След завършване на всяка от образователните степени за висше имаш 1 година за хуманитарна специалност и 2 години за специалностите - науки, за да започнеш работа легално. Имаш легален статут и визата ти позволява да работиш. Но в този кратък период не само трябва да си си намерил фирма, която да те наеме , а и тази фирма да кандидатства за теб за работна виза. След което тази кандидатура за работна виза, отива на лотария, тъй като желаещите са повече от работните визи, отпускани за чужденци. Два пъти в годината се одобряват документи и около 25% от кандидатствалите със степен бакалавър , получават работна виза. Ако нямаш легален статут, не можеш да работиш
- ако не се получат нещата с работната виза. Опциите са две. Или си отиваш, или трябва да работиш в много голяма фирма и тя да те има за изключително ценен кадър. Защото трябва да задейства процедура за придобиване на зелена карта - за важен експерт. Скъпа , трудна процедура и изискваща да се докаже колко си ценен в областта си.

Има ли вариант да завършиш бакалавър, после 2 години да работиш по специалността /науки/ и да запишеш магистър? Така ще се удължи ли визата и за периода на магистратурата?

Не, няма. Ако Ви спонсорира работодател единствено.

След завършването на всяка образователна степен получаваш 12 месеца право на работа (OPI - Optional Practical Training). За да можеш да го използваш, трябва работиш по специалността си - не какво да е, за да покриваш сметките. Така че е възможно да останеш след бакалавър да работиш една година, през която да кандидатстваш за магистратура и след нея пак да останеш една година да работиш. Нямаш нужда от спонсор-работодател, за да ползваш OPI статус, стига да си намериш работа по специалността в определеното време (мисля имаш месец след завършването, но отдавна не съм проверявала). Но това е на теория. На практика има много неизвестни в това уравнение и ако се случи лоша икономическа година точно когато ти си търсиш работа, увисваш. Имах доста състуденти 2008ма година, които си бяха правили такива сметки и се наложи бързо да се върнат вкъщи - като няма работа за местните, за чужденците никой не размита. Завършилите в определени направления - основно науки и информатика - имат повече шансове. Но завършил изобразително изкуство без практическа насоченост - безнадеждна работа.

Росс всъщност го е обяснила съвсем подробно, точно така стоят нещата. Бих добавила само, че не е необходимо да работиш за голяма компания, за да получиш работна виза и даже спонсорство за зелена карта - компанията на мъжа ми, която е словом и цифром 15 души, вече няколко такива е спонсорирала. Но трябва да си ценен кадър, добър работник, и да си струва за тях инвестицията. И много късмет трябва. Все повече се убеждавам, че късметът тук е ужасно важен.

Само добавка, че OPT за STEM специалности е по 36 месеца след всяко образователно ниво, при хуманитарните е по 12 месеца.
След всяко ниво може да се задейства ново OPT.

( корегирах се. Мислех, че са 24 месеца за STEM, но са 36 месеца.)

Хубавото в САЩ е, че може след бакалавър да кандидатстваш за PHd, което обикновено е спонсорирано с ежемесечна стипендия, която да стига за нормален живот.
В Европа почти няма шанс без магистър да те вземат за PHd

О, това е нещо ново. По мое време STEM имаха 12 месеца OPT и още 12 месеца CPT, career practical training, общо 24, обаче за СПТ трябваше да имаш одобрено предложение за работа предварително или нещо такова. Променили са се нещата.

Във връзка с този коментар ми е интересно колко време след бакалавър обикновено американците записват магистратура? В края на 20-те си години или по-скоро в тридесетте/около четиридесетте? И като цяло на какво се дължи подобно мислене?

Идеята е, че образованието не е добре, когато е само документ.
Счита се, че си за ниво за по- високоплатен кадър, но ако нямаш опит, им се явяваш скъп.

А кой кога записва магистратура и дали въобще записва - не мога да отговоря.

Дъщеря ми ми твърди, че документ за магистратура не й трябва. По- важни са опита, който има в компания, която е име в този бранш, както и уменията, добити там.

На около 25 г записа магистратура, без да спира да работи. Взимайки само по един до два предмета на семестър. Казва, че с това темпо , ще завърши след около 10 години ( магистратура)
Взима предмети, които са й интересни и й помагат в работата.
Когато се измори , пропуска семестър.

За движение по йерархията във фирмата й , не гледат дипломи. Счита , че не й трябва, затова и ходи само на часове, които я интересуват.

Това зависи изцяло от специалността. В бизнес специалностите и в някои от обществения сектор се иска опит, обикновено 1-3 години, за да те приемат в магистратура изобщо. В хуманитарните, артистичните и инженерните области е често срещано магистратурата да е веднага след бакалавъра. В медицина/фармацевтика/ветеринарство/право магистратура не се прави изобщо, това са степени след бакалавърската (докторски) тук.

Мисленето се дължи на факта, че докато за бакалавърска степен има сравнително евтини държавни образователни заеми, то магистратурите се плащат солено и заемите за тях са предимно частни, с високи лихви. Така че магистратура се прави само, ако наистина ти трябва, или ако имаш достатъчно доходи, за да си я позволиш, или ако работодателят ти я иска и съответно ти плаща таксите. В някои области не можеш да работиш без такава (например социални работници или учители), така че я караш максимално скоро. В някои хуманитарни области можеш да завършиш магистратура и бакалавър едновременно за пет години, като цената на магистърските курсове ти излиза същата като на бакалавърските, тоест по-ниска. Но в много направления можеш спокойно да работиш без магистратура и не си струва да плащаш безбожни суми само заради тапията.

Има докторати, за които задължително минаваш през магистратура - практически всички хуманитарни са такива, но в много програми можеш да влезеш с бакалавър и да караш магистратурата като начален етап на докторската си програма.

Но като цяло тук не съществува нагласа, че образование на бакалавърско ниво не е достатъчно и трябва задължително да се надгражда.

Случайно се зачетох, искам да кажа, че, това, което споделяте, е много интересно. Човек има различни представи за образованието в САЩ. Мислех, че щом си завършил там, получаваш едва ли не гражданство.
А ако трябва да очертаем всички възможности за оставане в САЩ след бакалавър, има май още една - да се ожени за местен, човек с гражданство. Така ли е, че ми стана интересно, не, че съветвам авторката да разчита на нещо подобно?

Много е скъпа тази услуга, а и доколкото знам никак не е лесно- не става просто да хванеш някой американец от улицата, да се подпишете и  да получиш автоматично гражданство.

Темата за вишето образование за мен също е много интересна, дъщеря ми е убедена, че иска да учи там. Докато дойде момента за кандидатстване имаме идеята да ходи на различни специализирани курсове през лятото, които предлагат университетите, за да си направи някаква селекция.

Бракът, естествено, е път към зелена карта и съответно оставане, но не е нещо, което можете да планира човек и да замине с тази мисъл. А и за брак с американец изобщо не е необходимо човек да идва дотук - може и на плажа в Слънчев бряг да го срещне...

Освен чрез работна виза или брак, зелена карта може да се получи и чрез лотарията. За много богатите или много гениалните има и специални зелени карти за големи инвеститори и за хора със специални постижения. Има начини да се дойде тук, стига човек това да иска наистина.

П.С. Не знам дали авторката все още чете в тази тема, но ето един колеж в САЩ, където може да учи изобразително изкуство почти безплатно: Berea College в Кентъки е колеж, в който никой не плаща такси, защото всеки приет студен получава стипендия, равна на таксите за обучение за четири години. Отделно от това колежът има работни програми, в които студентите могат да получават допълнително средства, за да покрият общежитие, храна и прочие разходи. В такова място няма да срещнеш богати наследници, почти всички студенти са от бедни семейства, някои от тях от много бедни. Но това е място, където можеш да учиш в американската образователна система и да се възползваш от програмите, за да създадеш контакти и да си намериш работа след завършването. Дори да си учил рисуване.

Малко встрани от темата. Да се бракувате с цел да получите американско гражданство е много опасно. Това е престъпление според закона. Може да ви вкарат в затвора за дълго време.
На една моя позната в Гърция един иракчанин и предложил €50 000 за фиктивен брак с нея,за да получи гръцко гражданство. Но тя отказала най-вече защото се страхува да не я хванат полицията и емигрантските служби в лъжлив брак.

Престъпление е само, ако бракът е фиктивен. Не е задължително да е  такъв, в края на краищата навсякъде по света млади хора се срещат и влюбват.

В контекста на написаното, лично аз долових идеята точно за фиктивен брак.
Не знам дали има възможност срещу определена инвестиция да се получва някакъв вид разрешително за пребиваване.

Не, изобщо нямах предвид фиктивен брак, съжалявам, ако така съм прозвучала. Просто на тази възраст е съвсем нормално човек да се влюби, да има връзка. И предположих, че в такъв случай приема гражданство, ако партньорът е местен. Също е интересно какво става ако съпруг чужденец получи работна виза, а ти не. Това са някакви хипотетични ситуации и питам от любопитство.

Съпруг с работна виза може да получи за теб статут на придружител. В зависимост от типа на неговата виза, придружителят ще може или няма да може да работи.

Има зелена карта за инвеститори. Изискването е да инвестираш или милион долара където си искаш, или половин милион в район с висока безработица. Много популярно сред китайските новобогаташи.

Shantal,
Успех с кандидатстването.
Аз ли бъркам нещо, но все си мисля, че скоро беше 7 клас дъщеричката ви Не е ли рано?

От съществено значение при избора на уни е и какво иска да учи.

Ако имате нужда от съвет и мога да помогна, с удоволствие.

Много благодаря, rosss!
Да, осми клас е сега дъщеря ми, но гледахме, че някои университети имат интересни летни програми за подрастващи, включващи различни модули- бизнес, психология, журналистика, математика, фотография и т.н. Не проучих подробно, защото тази година, заради пандемията уж, не се предлагаха. Надявам се догодина да се нормализира животът и да може да пробва нещо, има голямо желание.

И аз следя за летни програми!
Здравейте! Синът ми е 10кл. И те са много добър вариант за избор на специалност.
По повод именно търсенето на подходяща спеьиалност и подготовка за изпитите имам въпрос към вас:(ще питам и в други държави): На някое от децата ви изисквали ли са АР изпит по опрелен предмет за прием? Например AP calculus, AP physics, AP Chemistry, ... Благодаря!

kassii,
Чаках да ви отговори някой с по-скорошен опит от нашия.

Advanced Placement изпитите не помагат при кандидатстване.
Могат да се ползват в унитата в САЩ , ако са взети с оценка 4 или 5 ( унито слага условията с какъв резултат), за да не взимате даден курс, а да получите директно кредитите за този изпит. Помагат, когато си вече студент и ако са взети с висок резултат.

rosss , не съм убедена, че това с кандидатстването ще е така и знапред. CB oтмениха наскоро SAT Subject Tests.

How can I show my skills in specific subject areas without the opportunity to take SAT Subject Tests?

We’ve continued to enrich and expand access to AP courses, which let students showcase their skills through challenging coursework. Many colleges already use AP course participation and exam score as indicators of a student’s ability and interest in a particular subject area. And colleges also have access to information about student performance in key subject areas through their SAT scores, high school transcript, course selection, and other measures. Check directly with the colleges you plan to apply to for alternative ways to strengthen your applications.

https://blog.collegeboard.org/January-2021-sat-subject-test-and-essay-faq

Prizma,
Благодаря за актуалното инфо!

Относно САТ 2, отдавна има университети, които казваха, че не е задължително представянето на САТ 2, но когато си взел такъв и имаш хубав резултат, аз бих го пратила. Пък те да си решат дали ще го взимат под внимание!

Призма, вие къде решихте да кандидатствате?

Rosss, ще кандидатства в САЩ, UK и NL, но тепърва се готвят документи, апликации, изпити, есета, така че не се включвам в темата с конкретен опит или изводи.

Здравейте! Искам да попитам смятате ли, че резултатът от САТ има голяма тежест за прием в САЩ, след като е optional? При условие, че ще искаме стипендия резултат от САТ 1430 точки да се обяви ли или не? Предварително благодаря.

Потърсете статистиките за средния САТ резултат на университетите, към които сте се насочили.
Преди време гледах едно видео, в което съветът към чуждестранните кандидати беше да рапортуват резултата си, защото това показва доколко оценките в дипломата отговарят на техните стандарти. През декември няма ли отново да се яви ученикът в опит да повиши резултата?

Не иска да се явява. Уморена е. Ще разчитаме на многото извънкласни дейности, награди,  няколко рисърча и публикация. Иначе гледаме статистиките, има приети с такъв САТ минали години. Ама тази не сме сигурни какво значение ще оттадат на САТ, нали е optional. И дали да го пише изобщо.

Според мен ако дейностите й са в STEM област и на SAT математиката й е над 750, е по-добре да се впише. Така ще стане ясно, че общият резултат не е толкова висок заради езиковата част, която пък с един езиков тест като TOEFL или IELTS ще се компенсира. Според мен test optional политиката е основно за техни кандидати, но чужда /в случая българска/ диплома е добре да бъде придружена от резултати от SAT, което е нещо като тяхната матура. Още повече, че конкретно у нас нямаше затворени тест центрове и затова си мисля, че няма да се погледне с добро око липса на САТ, особено когато други кандидати от страната ще си рапортуват резултатите.

Много благодаря за изчерпателния отговор!

Отново искам да попитам нещо. Как стои въпросът с интервютата, които провеждат университетите? На повечето кандидати ли предлагат интервю или е по-скоро за тези, за които се колебаят? Добър знак ли е интервюто или по-скоро стандартна процедура?

Според мен е стандартна процедура.

Ако университетът има в изискванията си “Провеждане на интервю”, то трябва да има такова или по специална причина да бъде освободен някой .

Например: Някога на дъщеря ми не й проведоха интервю. Интервюиращият за България - нямаше връзка с него и адмишън й писа, че я освобождават от този ангажимент.

Стандартна процедура е, която за кандидати извън страната не важи. Обикновено интеврюто се прави от доброволци, завършили университета - те не са наети от университета и не са част от admissions personnel. Ако даденият университет няма възпитаници в България, които да са на разположение и да имат желание да интервюират кандидата, значи няма да го интеврюират. Ако са ви предложили интервю, това означава просто, че имат кой да го проведе.

При кандидатстване в магистърски и докторски или професионални програми интеврюто вече има някаква тежест и в много случаи е част от кандидатстването. Но пак за кандидати извън страната е по-скоро пожелателно, отколкото задължително.

Здравейте! Бихте ли споделили какви са възможностите на студент да финансира бакалавърското си образование в САЩ? Ако университетът не отпусне финансова помощ, има ли възможност за кредит? А ако работи ще може ли да се издържа? Чудим се има ли смисъл да кандидатства изобщо в подобни университети (примерно с обща такса от около 35000 долара на година). Предварително благодаря на отговорилите!

Трябва да проверите какво е позволено на база студентската виза. Доколкото знам - само в кампуса.  

On an F1 visa, you are allowed to work on campus: Up to 20 hours per week during regular full-time quarters or semesters. More than 20 hours per week between quarters or semester. More than 20 hours per week during school breaks (like winter or summer break)

Единственият начин да финансира обучението си, не просто разходи за храна и учебници, е да получи частен кредит, което може да стане само и единствено с местен гарант с отличен кредитен рейтинг (който да ви е толкова близък, че да подпише кредит за стотици хиляди). Банка на чужденец няма да отпусне кредит без гаранции, ако няма минимум зелена карта.

Ако не получи стипендия, просто не си струва. Работните места на кампуса обикновено са много ограничени и за по-голямата част се дава предимство на местни work-study студенти (това са студенти с федерални заеми по програми, които обикновено включват работа). Не е невъзможно да си намери такава работа, но няма да е възможно да се издържа с нея и да плаща такси за обучение.

По-добре е да се потърсят варианти в Европа и евентуално обмени по време на следването с университети в САЩ.

Но това решение го вземете чак след като са ви казали, че няма да дадат стипендия. Не решавайте къде да кандидатства според цената на уебсайта на университета - тя на практика нищо не значи точно за вашия случай.

Stella1977,

В допълнение на това което са отговорили преди мен:

- Колкото по- скъп е университета, толкова по- голяма е вероятността да отпуска по- големи стипендии. При това вас ви интересува дали отпуска стипендии за интернешънали. Инфо дали въобще отпускат финансова помощ за чужденци я има на сайтовете на унитата.
( Не съм гледала скоро таксите, но 35 К ми се вижда малко).

Някой университети имат опцията да отпуснат стипендия и ако тя не стига за финансирането на студента, то университета да го кредитира за малка част. Тогава студентът подписва договор за заем с унито директно и не му искат гарант. Този кредит не го изплаща , докато не завърши. Започва да дължи вноски по това кредитиране три месеца след дипломирането.

Както са ви писали, не може да работи, за да си плаща обучението. Направено е така, че работи на територията на кампуса, колкото за джобните си. Летните им ваканции са доста дълги ( от началото на май до началото на септември). Би могло детето да си намери стаж по специалноста - има добре платени такива. Доколкото си спомням през ваканциите може да се работи извън кампуса, но само по специалността. Има документи, които се уреждат от унито за тези стажове.

Само да допълня нещо важно - стажовете през лятото, както и всяка работа извън университета през лятото, се приспада от 12те месеца ОРТ след завършването. Така че ако студентът реши всяко лято да стажува по три месеца, след четвъртата година ще са му останали само три месеца евентуално да започне работа някъде, с надеждата да го спонсорират за работна виза. Тези стажове трябва да се ползват много стратегически, най-добре чак след трети курс, когато реално имат и най-много смисъл.

Аз не бях чувала за университети, които дават собствени заеми на студентите. Росс, можеш ли да дадеш имена? Моят опит със заеми е само и единствено федерални или чрез частни заемодатели/банки.

Какво е ОРТ?

ianajar,

Mount Holyoke College например.

Стела,
ОРТ писахме преди няколко страници мисля. Това е времето, в което можеш да работиш легално след завършване на всяка академична степен със студентската си виза условно казано. В това време трябва да си успял да се сдобиеш с работна виза, което не е никак тривиално.
Затова STEM специалностоте за чужденци са добре . Защото дават 36 месеца , вместо 12.

С ОРТ дъщеря ми кара два стажа.
После една година работа по резиденси програма, после я наеха и започнаха да кандидатстват за F1. И после стана сложно, защото и трите години не стигнаха. ( но мисля, че съм го разказвала)

Да, за математически, технически и точни науки са възможни и стажове, и много други неща, защото им се дава много повече време да останат в страната след завършване. Но за останалите не е така, а да получиш работна виза след колеж, без да си работил някъде достатъчно дълго или поне да си стажувал продължително, е практически невъзможно. То и със стажуване и работа пак няма никакви гаранции.

Росс, мерси за информацията.

Стела, ОРТ е Optional Practical Training. Това е разрешение на всеки студент, завършил или завършващ етап на обучение в САЩ, да работи за местен работодател извън университета, докато е още на студентска виза Разрешението е за 12 месеца за хуманитарни и икономически специалности и 24 месеца за технически и точни науки, с още 12 допълнителни месеца за последните при определени условия. Това разрешително за работа може да се ползва или през ваканциите, или накуп след завършването, но работата задължително трябва да е свързана със специалността, която завършва студентът.

Сетих се още нещо, в допълнение на казаното от ianajar.
Не знам дали важи за всички специалности, но за STEM специалностите важи.
Ако след бакалавър сте отворили ОРТ , то е изтекло, но не сте се сдобили с работна виза: Вариант да останете в САЩ е да започнете магистратура. След нея се отваря ново ОРТ със същия срок ( а може и Phd. За разлика от Европа в САЩ не е нужно да имате магистратура, за да започнете Phd. )

Много ви благодаря за отговорите! Моята дъщера е направо обсебена от идеята, че трябва да учи в САЩ, в краен случай Канада. За съжаление моите финансови възможности са силно ограничени. За това се опитвам да проуча всички възможни варианти, ако не се преборим за финансова помощ. Дори вариантът да кандидатства за зелена карта и ако спечели, да се опита да кандидатства пак и да учи и работи. Да, СТЕМ  е - компютърни науки.

И моята дъщеря иска да се образова в САЩ. И тя  иска да учи STEM.  Тепърва ще се готви за SAT. Но като я попитам къде точно иска да кандидатства - няма никаква представа. Дайте идея за добри университети, който да дават и стипендия в областта на електрониката и компютърните науки. Изключвам МИТ, там едва ли ще я приемат.

еlitsa, вероятно знаеш, но все пак да кажа: за разлика от Европа където се кандидатства за специалност в даден университет, в САЩ основно се кандидатства за университет, а впоследствие се избира специалността. Разбира се, на много места, когато се кандидатства, се посочва intended major, също за някои от тях има въпрос да напишеш защо искаш да учиш дадена специалност, освен това в някои университети кандидатстваш конкретно за даден  "факултет" -  например за school of engineering, или за business school, и т.н. (но после пак можеш да избереш дали да бъде приложна математика или computer science, или финанси или икономика например - в рамките  а този "факулет"), но има и немалко университети, където това не е така.
Колкото до "стипендиите" - има два вида: за успехи, но единици са топ университетите, които дават такива. Например никое уни от Ivy Leage не дава merit scholarships, защото се счита, че всички приети имат високи постижения в една или повече области или изобщо по някакъв начин са заслужили приема си. Най-често въпросът е да те приемат, а вече на база на финансовото състояние на конкретното семейство се отпуска помощ. Предполагам, че различните университети по различен начин гледат на това колко състоятелно е семейството и биха отпуснали различен размер помощ. Колкото по-голям им е фондът за помощи, толкова по-добре. Need blind  са Харвард, Принстън, Йейл, MIT, Amherst, а от тази година - и Дартмут. Това значи, че приемът там не зависи от това дали и от каква финансова помощ се нуждаеш. Всички други вземат предвид този фактор и това можа да е една от причините да не те приемат. Кандидатстването в САЩ е дълъг, труден и непредвидим процес, тъй като се състои от много компоненти - есета, препоръки, евентуално интервю, извънкласни дейности, постижения, повечето университети гледат и финансовото състояние, тъй като са с ограничен бюджет за помощ за международни студенти и това може да е пречка пред приема, по-трудно е с изпитите (отпаднаха Subject SAT-овете, които бяха един начин да покажеш ниво в дадена област, има АР-та, но те са много трудни изпити и не е ясно дали и каква тежест имат за приема - пак опира до това дали конкретният университет ще им отдаде значение). Затова не вярвам  някой да се ангажира с насока. Общо взето се кандидатства на много места /над 10-15/ и се включват dream schools /такива, за които шанс почти нямаш, но все пак искаш да пуснеш фиш/, target school /те също са висока топка, но все пак имаш малка надежда/ и reach schools /преценяваш, че имаш нелоши шансове/. На финала, ако си направил списъка удачно, от всички тези уни-та може само в 1-2 да те приемат, може и никъде. Колкото повече разшириш списъка, толкова повече шансове, но и толкова по-скъпо и трудоемко е кандидатстването. Засега имам поглед само над частта кандидатстване, резултатите се чакат в края на март и чак тогава ще знам ние как сме преценили нещата.

Вярно ли е,че в САЩ работодателите избират работниците/служителите си по качествата,които притежават,а не по дипломите им?

Prizma, благодаря за споделената информация! Исках да те попитам как преценяваш в кой университет има шанс да те приемат и в кой - не. Освен общия успех и резултата от SAT или IELTS какви други фактори вземаш предвид. Дъщеря ми ще кандидатства догодина като се е ориентирала към архитектура, инженерни и компютърни специалности, но още не е на етап разглеждане на университети.

Призма, благодаря ти за споделената информация. Моята също ще кандидатства догодина , сега стартираме с процеса. Знам,  че е дълъг и труден, но като има желание и ако имаме информация мисля, че се увеличават шансовете.

Преценката е индивидуална - какво искаш /местоположение - градско срещу отделен кампус, core curriculum vs open curriculum, повече undergraduate фокус или университетски условия/, какви са ти алтернативите /ако искаш САЩ на всяка цена разширяваш броя и обхвата на университетите според тяхната селективност,  ranking - тук се гледат не само световни класации, но и US ranking-и, класации по специалности, acceptance rate, SAT median score и др./, опитваш да прецениш дали профилът ти (дейности, постижения, резултати от изпити) е подходящ за даден университет. Накрая общо взето всички български кандидати имат немалко общи университети в списъка си (обяснимо с оглед на ограничения брой университети, които отпускат достатъчна финансова помощ за международни студенти), няколко, в които по-малко хора кандидатстват, но ти си вписал, както и такива, които традиционно са желани, но ти си отписал по своя преценка.

Призма, Вие в колко университета кандидатствахте? Коя е желаната специалност? Имате ли вече покана за интервю от някои?

Не бих влязла в конкретика, но както по-горе писах, децата, които познаваме /от този и от предишния випуск/ кандидатстват в средно по 8-10-15 , някои и в повече университети според това дали имат предвид само обучение в САЩ или обмислят и варианти в Европа. Има и изключения - конкретни деца да кандидатстват само в 1-2 избрани от тях университети в САЩ, защото имат много сериозна алтернатива в Европа. Тази година част от кандидатите, които познавам, имат получени покани за интервюта от някои университети, от други - не.

Здравейте! Смятате ли, че създалата се геополитическа обстановка може да се отрази неблагоприятно на приема на българите, както и на отпускането на стипендии?

В САЩ? Само защото са българи - не. Дали рецесията ще се отрази - засега е неизвестно. Обикновено по време на икономически кризи висшето образование тук набира много скорост, защото всички се юрват да се преквалифицират и се вливат съответно много пари в университетите. Но пък и конкуренцията се увеличава за по-селективните университети и специалности.

Не го мислете предварително.

Дано е така. Но чета, че силно са орязали местата за студентските бригади специално за българите, без обяснение. От 2000 до сега, това лято ще са само 800. Което е интересно и повдига въпроси.

Това беше обсъждано в темата за зелените карти - не са орязали местата за бригади, просто консулството е сложило лимит на това колко визи ще обработи за бригади, най-вероятно защото са затрупани с работа в момента след пандемията и трябва първо да направят място за приоритетните интервюта и визи - имигрантски, работни, учебни и така нататък. Студентските бригади по никакъв начин не са свързани със студентските визи, а решенията на консулството на САЩ изобщо нямат връзка със системата на висшето образование тук. Университетите, включително държавните, са напълно автономни от федералното правителство и не планират заедно колко визи и на кого да се отпускат. Просто никаква връзка.

Много благодаря за изчерпателния отговор!

Stella, дъщеря ви в САЩ само в университети ли кандидатства или също и в колежи /LAC/?

Prizma, каква според теб  е разликата? Моята си е избрала колежи и аз много се притеснявам, че не пише university ,a college. Звучи ми като някакво полувисше, но тя казва, че пак си излизаш бакалавър

Призма, кандидатства и в университети, и в колежи. Въпреки че според нея колежите са по-бедни и е по-малко вероятно да отпуснат стипендия. Какво значение има според Вас?

Елица,
Има разлика между наименованието Колеж в Европа и САЩ.
Не се притеснявай, дъщеря ти е права, а твоето мнение е на база познатото ни от Европа.
Колежите не са по- бедни от университетите, а в общия случай по- малки. В тях почти няма магистърски програми и със сигурност няма PhD.
Дъщеря ми завърши колеж в САЩ и към момента е все още само с тази си бакълавърска диплом. ДжорджаТех я одобриха за магистратурата, която иска, но малко й е трудно да работи и учи, дори и само с по един предмет на семестър. Та каза, че тази година ще си почине.

В САЩ има и двугодишни университети, от там да не идва разликата. Пак ли бакалавър завършват и там?

В общия случай колежите са по-малки институции - средно по около 2500 студенти общо. Част от тях са групирани в консорциуми. Не предлагат магистратури и PhD програми. Не са технически учебни заведения, тяхната сила са социалните, хуманитарни, природните науки, математика, икономика, изкуство, има такива с отлични computer science или инженерни програми. Напълно са равностойни на бакалавърските програми на университетите, някои от тях са много селективни - със 7-8% acceptance rate, някои от тях отпускат отлични помощи или стипендии за чужди студенти. Впрочем, част от тях имат думата  University в името си, но са си колежи. Ето класацията на US News за 2022:
https://www.usnews.com/best-colleges/rankings/national-liberal-arts-colleges

Мисля, че двугодишните колежи са нещо като профилираните гимназии при нас - те надграждат над средното образование, ако то не е било много на ниво. И след като студентите си вземат необходимите кредити, ако искат, се прехвърлят към тригодишен колеж/четиригодишен университет за придобиване на бакалавърска степен. Това са т.нар. community colleges, които са и по-евтини и предлагат ниски такси, ако си местен. Качеството на обучение при тях, обаче, невинаги е добро.

Качеството на обучение в community college си е съвсем добро, не се заблуждавайте. Курсовете, завършени там, обикновено се признават безусловно от университетската система в съответния щат (понякога има разлики в учебните планове, но рядко и не за общообразователните предмети). Митът, че курсовете в къмюнити не били на ниво идва от факта, че тези колежи приемат всеки, завършил средно образование, без значение с какъв успех, и съответно там винаги има един голям процент учещи, на които не им е мястото в курсове на университетско ниво. Това по никакъв начин не пречи на тези, които са на необходимото ниво.

В САЩ няма тригодишни колежи. Има двегодишни - къмюнити, които са създадени първоначално да обучават работещи вече възрастни, които искат да получат допълнителна квалификация, без да завършват четиригодишен колеж. Към момента, обаче, къмюнити колежите обслужват всички и е много често срещано явление сред небогатите студенти да завършат всичките си общообразователни (general education) курсове в къмюнити колежа, който е значително по-евтин, и след това просто да се прехвърлят в бакалавърска степен по желание (където започват директно от трети  курс, защото вече са завършили първите два). При завършване на къмюнити колеж се получава Associate Degree, нещо като нашето полувисше. За някои работни длъжности то е достатъчно, няма нужда от бакалавър.

Четиригодишните колежи - сред които има и изключително престижни - са си институции за висше образование. Разликата между колеж и университет е, че в университета водещият приоритет са научните изследвания. Там преподавателите обикновено активно се занимават с изследвания и са известни специалисти в областта си, но често не обръщат толкова внимание на обучението на студентите. Голяма част от курсовете, всъщност, се водят от докторанти, а не от завършили преподаватели. В колежите на фокус е обучението на индивидуалния студент и преподавателите се подбират не само по качествата им на изследователи, но основно и предимно по качествата им на учители и ментори.

И двете си имат предимства, и в двете се получава бакалавърска степен (в много колежи вече и магистърска), и двете могат да бъдат много престижни.

Изчетох темата и имам въпрос -как се справяте с това кандидатстване? Сами търсите информация и т.н. ... или ползвате посредническа фирма за кандидатстване в чужбина?
Дайте някакви линкове по отношения на изисквания, цени на обучения и т.н.
Благодаря!

Здравейте!
Искам да попитам дали някой в групата има опит с бординг училища в САЩ преди кандидатстването за университет? Нашият син учи в АК в София, но обмисляме вариант последните две години да кандидатства в такива училища, защото смятаме, че ще му е по-лесно подготовката и влизането в по-добри университети. Сега го приеха в лятната програма на Phillips Exeter Academy, което е в топ 5 бординг училища в САЩ, но ще предстои кандидатстване през есента за прием за следващата година. Ще съм благодарна да споделите опит и мнения дали правилно сме се насочили, защото тепърва се запознаваме с американската образователна система.

Ще ми бъде много интересно да прочета коментар по темата от хора с реален опит, но личното ми (субективно) мнение е, че средното образование в САЩ  не е по- добро от средното образование в Европа. Тъй като сме коментирали подобен сценарии, ако и когато дойде времето, бихме изпратили детето си в бординг в Швейцария или Англия.

Интервю относно програмата Assist http://u4avplovdiv.com/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0% … 0%B2-%D0%BE%D1%82

Phillips Exeter Academy няма абсолютно нищо общо със средното образование в Щатите като цяло. Това е американският Eton. Пращайте детето без изобщо да се колебаете, щом можете да си го позволите. Ще бъде чудесно лято.

Дали ще помогне след това с влизане в самата академия - ако детето има изключителни академични постижения не е невъзможно, но няма гаранция. В този тип училища децата са два вида - много умни, или от много високопоставени семейства. За втората категория не е достатъчно семейството да е богато, трябва да има определено положение. Чужденците често са от първата категория. Дали ще помогне след това с влизане в университета - много е възможно. Най-малкото детето ще получи много полезна информация от първа ръка за обучението и културата тук и ще може да се ориентира по-добре при кандидатстването.

Alice_blue,

Добрите американски училища имат статистика в кои университети продължават възпитаниците им.
В разговор преди време ми обърнаха внимание към Стай, най-доброто общинско училище в Манхатан.

Ето статистиката им от 2016 до 2019 в кои колежи/универистети са приети децата им:


Ако детето успее да влезе в училище с толкова впечатляващо постижение на прием в унита , не бих се колебала.
За Стай цедката на входа е през иглени уши.
Тоест бих казала, че Стай е по-добро от АК, но не бих казала, че това важи за всяко бординг у-ще в САЩ.

Когато кандидатствате в университет, независимо от кое училище идвате,пак ще сте от квотата "чужденци", а тя е винаги много малка. Тоест съревновавате се на много високо ниво. Линкът, който е пратила Prizma е показателен, че за прием детето трябва да впечатли в различни области. Наблюденията ми показват, че училищни постижения и дори международни олимпиади са в графа знания, но си трябва и още.

Някога ianajar ми даде много ценни съвети. Вслушвайте се в нея

Попаднах на статия за последващия път на развитие на това момче и тя ме кара да мисля, че все пак обучение в САЩ през последните година-две от гимназията помага. Сякаш приемът става все по-труден, а за чужденците е на границата на невъзможното, защото за тях acceptance rate е под 2%. Тук влизат и атлетите, също трябва да се отчете посоката за даване на възможности на различни обществени групи, като например за развитие на жените в науката. Вторият линия е в тази посока:

 https://www.plovdiv-press.bg/2021/07/11/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD … %80%D0%B8/190428/


https://www.sps.edu/news-story?pk=1353699&fromId=259810

Благодаря много за бързите отговори!

Именно по класации избрахме училищата за кандидатстване като спазвахме схемата на Prizma за трите вида ( тук по-назад в чата). Говоря само за частни бординг на Източното крайбрежие. За летните програми също се изискваше няколко есета, препоръки от учители, награди и т.н., така че вече имаме представа от самото кандидатстване. В много от тях курсовете за лятото е подготовка за PSAT , но специално в Exeter се кандидатстваше допълнително за 5 седмична leadership програма. Надяваме се участието в нея също да помогне по-късно при самия прием.
Много се чудим дали да наемем фирма агент, която да ни съдейства за кандидатстването през есента. В самите документи има такава графа дали използваме , но не знам това дали е бонус или по-скоро минус. Бихте ли ни посъветвали и евентуално насочили към такива.

Нямам мнение за тези агенции.

Бих ви препоръчала да се разровите в чуждите форуми. Например Quora. Повечето полезна информация за кандидатствания, acceptance rate, всичко свързано с образованието в САЩ, съм намирала там. Там, ако питате , повече хора с опит ще ви отговорят.
Успех!

Мога да споделя нашия опит, но той е за кандидатстване в университет. Не сме ползвали агенция. Нещата, които ни помогнаха в процеса, са
много четене, анализ и изводи на база на прочетеното, внимание към всеки детайл при попълване на документите и помощта на академичните съветници от АК. Въпреки това, след като излязоха решенията, имаше  неща, които едва тогава открих или им намерих обяснение за себе си.

Сега виждам написаното от rosss - именно. Четете quora, reddit, college confidential. Изисква се много работа - най-вече на кандидата, но и на родителите при подготовката на документите.

Ако детето след лятното училище успее да влезе в академията (пак да кажа, няма никакви гаранции), това със сигурност ще увеличи шансовете му за влизане в добър университет. Две причини - първо, смисълът на тези училища е влизането в добро училище, те с това се занимават. Имат консултанти, стратегии, часове по писане на печеливши есета, имат дори квоти в престижните частни университети (в Харвард преди 15тина години формулата беше 30% прием от частни училища, 60% прием от държавни училища и 10% от други. В САЩ има много, много повече държавни училища, отколкото частни). Второ, значително по-лесно е да се налучка правилният тон в апликациите, когато учиш тук и си се запознал вече с културата отблизо. Единственият минус, за който се сещам, е че много амбиция на едно място може да причини много стрес, така че бих наблегнала на добри навици за сън и спорт. Тук е много, много лесно да се преработиш, никой не ти поставя никакви тавани и възможностите са неограничени, винаги има нещо повече, което да може да се прави.

Агенция при кандидатстване няма да ви помогне особено.

Абе друго си е да завършиш Стопанската в Свищов! 🥸

Здравейте, момичета. Ние започваме да се борим с кандидатстване в Канада. Регистрирах се в един от форумите, препоръчани от Призма и Росс, където има доста сериозно количество информация и за Канада. Исках само да попитам дали ви е попадала българска група, която дискутира университетите в Монреал и Торонто, т.к аз не намерих, благодаря ви предварително! Или каквото и да е, което би било полезно в процеса. Исках да споделя мнение, че специално за Канада изглежда, че местните български консултантски фирми не са запознати с детайли по кандидатстването. Чаках съдействие от една от тях около 3 месеца (на нас не ни е спешно все още) и накрая започнах сама кореспонденция с един от университеттите и намерих отговорите, които търсех. Успех на всички дечица!

tarantulka,

Единственото, което според мен би ти било полезно от форумите, е в този форум, подфорум “ Родители в чужбина”. По държави и търси Канадската тема.
( за съжаление не знам как да ти закача линк към темата).
Там са разисквали и университети по спомен.
Успех!

Консултантският център EducationUSA при Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ подготвя безплатно ученици от гимназиалния курс на обучение за кандидатстване за прием с институционално финансиране от акредитирани американски колежи и университети.
Миналата година бяха обявени 11 стипендии по тази програма, но в крайна сметка се отпуснаха 22.
Освен това се дава възможност за присъствие на онлайн срещите и на деца, които не са 11 клас или не им е била отпусната стипендия.

Страхотна инициатива но 5000 стипендия е смешно, ще стигнат за билет до сащ и квартира 2-3 месеца. Късмет все пак !

Тази стипепдия я разчитам, че е за подготовка за кандидатстване за университети -  покриване на такси за апликации, за явяване на тестове, за самолетен билет и първоначално настаняване, преди началото на учебната година. Доколкото знам самото кандидатстване и подготовка за него не е евтин процес, като се сложат и по 100 $ такса за всеки университет, плюс явяването и подготовката за SAT, IELTS..., сумата си нараства.

Това не е стипендия, която да ви плати образованието и издръжката в САЩ.
Това е стипендия за покриване на разходите по подготовка за кандидатстване за прием със стипендии в акредитирани американски колежи и университети (5 бр.). Покриват се и разходи за явяване на SAT, TOEFL/IELTS и самолетен билет, при успешен прием.
Идеята е кандидатът да бъде приет да учи в акредитиран американски колеж или университет с пълна стипендия или минимална такава.

Писали сме едновременно с gadamer

Ще допълня, че от випуск' 2022 в САЩ са приети 4 или 5 деца, участвали по програмата.

Да, вярно е. Но за да се издигнеш по стълбицата трябва да имаш образование в съответния бранш.
Много често се налага да се учи в по напреднал етап от живота, ако човек има желание за кариера и по високо професионално развитие.
Освен това, качествата на хартия означават нищо, докато една диплома говори много.

Здравейте, има ли наистина добра агенция за посредничество при кандидатстване в университет в САЩ?

Здравейте, виждам, че няма голяма активност в тази тема, а много ми се иска да получа съвет от родители, чиито деца са кандидатствали в американски университети. Успяхте ли, ако не -какво отчитате като слабост в кандидатстването. Моята дъщеря желае да кандидатства на"regular decision" в няколко американски университета - Duke, Brown, Northwestern, и няколко по-достижими като - TUFTS, Case western reserve university,  University of Miami. Мечтаната специалност е Computer Science.  Ще бъда изключително благодарна за всяко мнение и споделен опит. Ето и нашите резултати: toefl -111т, SAT -1490т, профил математика и физика в гимназията, диплома пълно 6 досега. Дейности- председател на учил. парламент, участие в нац. отбор по право Mock court , дебати,  класическо пеене,  др. Награди - Mock court - 2ро място в Европа, финалист на проект към БАН, класическо пеене- доста първи и втори места в международни конкурси, нац. финалист на creative writing, др..Участия в подкасти и програми за leadership, т.н., участия в различни charity дейности, др. Със сигурност пропускам много неща, но в общи линии е това. Ще имаме нужда от financial aid,  защото и двамата родители сме  на нормални трудови договори.
Предварително благодаря за всеки съвет и мнение!

Бих ви препоръчала да разширите доста понятието "по-достижими". Тъфтс приема само 16% от кандидатите си. Преди 30 години това беше приемната статистика на Харвард. Кейс Уестърн и Майами са също много, много селективни университети. Всичките изброени от вас са частни университети - разгледайте и щатските, сред тях има и много добри варианти. Разгледайте също така и по-малки и неизвестни университети с по-ниски критерии. За да получи пълна стипендия детето, то трябва да се откроява рязко от масата кандидатстващи. В Дюк, Браун и Нортуестърн всички кандидатстващи ще имат подобни резултати и профил, а доста ще имат и по-добър.

Кога ще кандидатства - тази или следващата година?