Невъзможно за него..

Ясно е, че темата не е за здравословните проблеми на авторката. Но тя пак си продължава същата линия на поведението.
А ти нищо не си писала по нейния проблем с приятеля й и живеенето.
Така че ако обичаш, пиши по същество, а не да правиш дълбокомислени анализи на съфорумките.

Дренкова, ти пак ли регулировчик го играеш?

Писах, писах. Кой разбрал - разбрал.

Двама голЯми хора, живеещи с техните, де у град, де у село, един от тях търси съвет как другия да се пренесе при родителите на първия- тоя, дет търси съвета.
 Съветвам те, ‘начи. Вземи се в ръце и помисли трезво, ела после да споделиш какво измисли.
 Лека вечер.

Дренка, къде съм била груба с авторката? Ако я бутам да се занимае и с другите си проблеми е, защото мисля, че огромна част от черногледото и мислене се дължи на ИР. Виждам го в писанията на други със същия проблем. Чета какво пишат като са тежко ИР и какво като свалят 40-50кг и се почувстват добре, вдигне им се самочувствието, пред очите им е вече светло, не забравят, не се паникьосват. Една съфорумка тръгна и да се развежда. Мъжът и не се е променил, но тя се е променила физически, отслабнала е и самочувствието и се е качило.

Бях ИР и бях станала нетърпима за близките ми. Като пристигнах лятото в София майка ми не можа да ме познае, а беше идвала за Коледа. И аз исках едно, правех друго, исках го възнак. Приятелите ми и мъжът ми ме убеждаваха, че няма проблем там, където мисля, че имам, но и аз, като авторката, мислех, че всички ми се подиграват и не ме разбират.

От началото на това лято имам известни житейски несгоди, но сега пипето ми бачка по друг начин. Спрях да се оплаквам на приятели и даже не им се обаждам, не им пиша за да не ги товаря.

Някои хора не осъзнават, че депресиите и страховете им се дължат на липса на минерали или витамини, не са информирани, информирани са, но нямат воля, кураж да започнат промяна. Малко мелене и няколко виртуални ритника понякога дават ефект.

На страхливата линията на поведение е все една и съща и много пораженческа за млада жена.

Ако сега не я побутнем след 5 години ще четем, че има диабет, но иска да го излекува с билки, че не може да забременее и мъжът и не я ще. че не вижда от пердета на очите, но иска се разтворят с топла вода.

Чела съм няколко от темите и мненията на авторката. Едната беше, че иска да заминават за чужбина, ама той не иска, обаче авторката искаше и някой "да ги уреди", пък и език не знаеше, ама щяла да го научи ако се наложило. Моето мнение е, че авторката само иска, ей така иска и тропа с краче, ама някой друг да свърши черната работа. Останах с впечатлението, че има комплекси заради липсата на висше образование, и в тази тема в началото го споменава, но не прави нищо, за да си повиши образованието и квалификацията. Беше писала, че няма вариант да си повиши и доходите. Обаче в този живот не може само да искаш, без да дадеш нищо в замяна, без да си стегнеш задника и да работиш за постигане на целите. А момчето го разбирам, работи здраво, това има, това предлага, пред перспективата да иде заврян зет в тесен апартамент, по-добре да си стои на село в етажа. Обречена ми се вижда тази връзка. Ако бях на мястото на авторката, бих отишла на село, но с уговорката, че няма да е завинаги и че ще се работи по въпроса за придобиване на обща къща в града. Щом е малък град, предполагам, че повечето жилища са къщи и няма да са безумно скъпи. А дори и да е нещо старо и за ремонт, имат цял живот пред себе си. Той обаче едва ли ще се съгласи, защото смята, че си има къща.

Ако никой не е готов на компромис, нямат общо бъдеще.
Връзката между партньори би могла нагледно да се представи като въже, а двамата - хванали краищата. Ако всеки дърпа само към себе си, рано или късно това въже ще се скъса. Необходимо е всеки да отстъпва по малко, за да има бaланс.

Мъжа винаги ще намери жена, съгласна да го играе "стопанката на имението" и доволна да се шири на цял етаж. Да му мисли авторката.

Чак пък винаги... Трябва да е някоя съгласна да живее на село + да се завре при свекърите.

Авторке, сякаш искаш не да решиш проблема, а да изкараш момъка виновен. Даже го пишеш и в прав текст. Че ако те бил обичал, щял той да направи компромис.
Виж сега: ти предлагаш съжителство с вашите. Той - съжителство с техните. До тук сте 1:1.
Ти предлагаш кафенета и паркове. Той - кафене "на центъра" и отделен етаж.
Аз бих избрала отделния етаж. Знам, че се дразниш как техните го занимават, но това няма да се промени. Ти си на ход: готова ли си на компромис?
Не е въпросът той да е виновен, а да се намери компромис. Той не приема твоята оферта. Ако ти не приемаш неговата, и двамата сте еднакво виновни, или и двамата сте еднакво невинни, вината просто няма значение.

Нямаш си напредстава колко си права.
Да компромис ще направя пък да видиммм.

Родителите му ще го занимават, където и да живее той... особено ако е единственият син. Не е като да не сме чели тук теми как свекърви командват парада по скайп /вайбър от хиляди км...   Та, дали момъка ще живее на втория етаж или на 10 минути, в града, няма значение. И в двата случая ще прекарва уикенди, празници и почивни дни на село, при мама.

Това за при мама е малко под въпрос. Мъжът има на разположение отделен готов етаж, напълно е нормално да не иска да преседява дълго, нито да прави секс в апартамента на тъстовете. Това не значи, че е вързан за полата на майка си. Не и при тези обстоятелства.

Такъв пост навява безумна тъга- момчетата имат майки до края на живота си и майките- синове, също.
А, момичетата стават безпризорни и сираци, щом навършат пълнолетие.
Наритват ги майките им с облекчение- никакъв втори етаж, разбира се, никакъв скайп и вайбър от хиляди километра..
Дали на 10 минути, в града, няма значение.
И в двата случая, няма да прекарват уикенди, празници и почивни дни на село, при мама.

Абсурт, не винаги е приятно да те занимават с неща, които те смятат за важни и ти щеш не щеш, трябва да помагаш. На мен поне не ми е било приятно. Градини, животни и ти излизат с довода, че го правят за вас. Ама не питат ти искаш ли го и в повечето случаи дори не се съобразяват с твоите планове, длъжен си и това е. Няма да забравя как веднъж свекърите решиха да колят прасе точно на нова година, на 31.12. ММ тогава застана на моя страна, чак не повярвах. Ами колиха си го и си го оправяха сами, след като не се съобразиха, че имаме планове. Точно това дразни, а не че ще помогнеш.