Не знам какво да правя

  Много сложна ситуация. Мобилизирай се, не го насилвай за разговори известно време, бъди мила и любезна, но леко дистанцирана, за да не реши,че го притискаш. Но ако скоро нещата не се оправят  не знам   Дано състоянието му е моментно, а няма друга причина, която той не е споделил с теб    Желая ти успех и всичко да се оправи 

Дай му малко време, дано да е временно състояние. Стой настрани и ти за известно време

Наистина изчакай още малко, но не може дълго да отлагате сериозния разговор. Остави детето на някой и седнете някъде на вечеря и открито и спокойно без никакви драми и истерии му кажи, че си готова да чуеш истината. Каквато и да е тя трябва да знаеш, за да не живеете в агония и двамата.
Много неприятно каквото и да ти казваме, гърлото сигурно ти е сухо и челюстта те боли от стискане, но трябва да си наясно какво става. Освен да ти пожелая смелост и бързо разрешаване на проблема друго наистина не зная какво да кажа

Докато бях бременна, прочетох че мъжете, също като нас жените, страдат от следродилна депресия. Възможно и мъжът ти да преживява нещо такова. Аз бих го оставила на спокойствие известно време, нека излиза чат-пат с приятели, да се отърси от ежедневието, след време ще свикне и ще се нагоди към новата ситуация (т.е. детето). Може би сега просто се плаши от новите отговорности, които има, като глава на семейството, дай му време да свикне.

Това, което ми идва на ума е "хубост на сила не става"

Този въпрос го задай на съпруга си. Но преди това трябва да си готова за всякакъв отговор. Последният може и да не ти хареса. Лео е права, ситуацията ти никак не е розова. Дано нещата се оправят!

Аз това не го разбирам!Да го остави на спокойствие,да си излиза с приятелчета сам...Откъде-накъде ще се отърсва от ежедневието?Това дете да не го е заченала като Дева Мария?Колкото е нейно,толкова и негово.Колкото ежедневието притиска него,толкова и нея.И как ще се плаши от отговорности той?Да не е малоумен?Тя в крайна сметка за мъж ли е омъжена или за 6-7 годишно дете?Моето мнение е,че този мъж не струва.Или има връзка и иска да я разкара или просто иска да я разкара без да е обвързан с друга.Просто не я обича,това е!

Много, много неприятна ситуация. Възможно е и всичко да е свършило между вас, макар, че на него не му прави чест да ви държи в неведение и още повече да не се интересува от детето си!

Какво да правиш не знам, мога да ти кажа какво да НЕ правиш- не му се моли за нищо, нито за разговор, нито да вземе решение. Колкото повече вижда, че зависите от неговото решение/благоволение, толкова повече ще ви мотае (най-вероятно).


Жалко е, че стават такива неща и страдат децата, като остават без баща. И така да стане, обаче не значи, че няма да се справиш. Едва ли те успокоява това, но няма да си нито първата, нито последната жена, отгледала сама детето си 

Кураж и дано всичко се нареди най-добре и за трима ви   

 - Обади ми се на лични

Аз бих взела нещата в мои ръце,бих му казала,че с отношението си към мен е прекъснал всички чувства и искам раздяла.Знам че това е нож с 2 остриета,но той или иска раздяла или незна какво иска.Ако е така бих била категорична с него и ще му помогна да разбере.все пак ти си го познаваш най-добре.

Сигурна ли си, че няма друга, вероятно колежка?

- Това много често дава резултат, защото изправен пред раздяла, човек изведнъж оценява всички положителни качества на другия...

- Ако е почувствал колебание...

Албена,това,че ти няма да живееш с човек,който не помага връзката ви да се развива,не означава,че ще оставиш детето си без баща.За да е пълноценна една жена,тя не трябва да гледа на себе си само като на майка.За да не се случи един ден да погледне назад и да види,че време за промени вече няма.Ако твоят съпруг продължава да се прави на загадъчен и неразбран и продължава да напряга и така напрегната ситуация,аз не разбирам защо ти трябва да продължаваш да се измъчваш.Детето също ще бъде неспокойно.Защо?Колкото и клиширано да звучи-мъже много!Не пропилявай времето,в което си млада и красива в излишни драми и трагедии.По надолу прочетох,че разполагаш с жилище.Прекрасно!Какво значение има дали още те обича или не те обича?С номерата,които ти раздава показва,че не те уважава.А как се живее без уважението на партньора?А как се живее без ти самата да се уважаваш?
Извини ме,ако съм рязка в изказванията си.Аз рядко давам съвети по чужди проблеми и неудачи,но мисля,че сега най-малко имаш нужда от съчувствие от сорта на:"кураж,мила","ще ти стискам палци","боже,как може да има такива хора" и т.н.
Вземи живота си в ръце,скъпа Албена,защото ако не го направиш,няма кой да ти помогне.

Съгласна съм Chanel, че трябва да вземеш живота си в свои ръце, защото ако сама не си помогнеш няма кой да го направи вместо теб.
Говорете сериозно като възрастни хора, които имат отговорности и вземете някакво решение, защото тази ситуация е нетърпима.
Дано нещата се развият в положителна посока

А ти обичаш ли го

Много точен въпрос!! Реши какво искаш!. Ако "Да" - помогни на човека когото обичаш тои е в беда, ако 'Не' или оставаш сама с дете на ръце и детето без баща или чакаш по-добри времена.
 Мисля 4е съм изпадала в подобна ситуация и оправянето отнема година поне - ако и двамата искате да промените полужението...
Сигурно и аз звуча объркано, но ситуацията е сложна трябва да я обмислиш ти ще решиш наи-добре УСПЕХ

Ако си сигурна, че го обичаш въпреки това, а не държиш на него само защото те е страх да останеш сама, му дай някакъв шанс. Ако пък нямаш вече чувства, колкото и крайно да е се разделете. В момента ти /за него не говорим/ тормозиш себе си и детето и имайки предвид, че все още си нестабилна хормонално, манджата е пълна. Не е хубаво детето да расте без баща, но ако бащата не знае какво иска, как си мислиш, че ще възпита детето.
И знам, че не ти е до това в момента, но мъже има много, а Мъж има един и вярвай, че ще го срещнеш.
 Не питай старило, а патило. Успех  

Много тъпо от негова страна
Аз на твое място, бих поискала раздяла. Временна. За няколко седмици нещата могат много да се изяснят на човек. Така, като се гледате всеки ден и се дразните взаимно, няма да намерите решението, мисля аз. Ако след това си липсвате и осъзнаете, че всъщност не можете един без друг - чудесно, това ще е катализатор на чувствата ви, които явно в момента нещо зациклят. Пък ако ти е по-добре без него или на него без вас - всеки по пътя си...
Знам, че много хора са против временните раздели, но все пак всякак двойка е различна. На нас специално една принудителна/просто така се случи - късмет / раздяла в кризисен момент ни подейства много отрезвяващо. Ако, не дай Боже, по-натам пак ми се случи да изпаднем в тежък период, бих инициирала отново такова "време за размисъл".
Много е неприятно случващото се Но преди да режеш....как да кажа....помисли, че и ти някой ден може да си объркана. Животът е шарен и никой не знае какво ще му поднесе утре. Точно, когато си кажеш - ууу, това на мене не може да ми се случи, и то вземе, че ти се тресне в главата Не оправдавам действията на мъжа ти. Ако моят се държеше така, сигурно щях да го удуша, както си спи Но се опитвам да ти кажа, че понякога между двама души може да има много любов и приятелство, които по най-различни досадни причини не намират своя начин да се изяват и в крайна сметка си отиват Дано при вас нещата се уредят за добро, каквото и да означава това  
Извинявай за интимния въпрос, но как е сексът? При двойки, които си пасват, обикновено и в най-мрачни моменти, страстта си е налице

        Според мене човека има някакъв проблем извън семейството-може би в работата и се чувства неудовлетворен от живота си и е на кръстопът.Вероятно търси решение,а от друга страна си дава сметка,че има семейство за издържане.Апартаментът е твой,но разходите изглежда той ги плаща?
        Хубаво мисли и не късай и хвърляй,понякога думите много болят...По-трудното е да се намери изход,но сам човек не може да взема решение за трима,нали?
        Всяко семейство е различно и решенията са различни....

Хм, проблемът ви явно има и финасови измерения, което допълнително усложнява нещата.Не може ли да отиде у някой приятел за месец поне?Така като се виждате постоянно, е трудно да усетите нещата в чист вид. Гледала ли си "Раздялата" с Дженифър Анистън? Ако не - гледай го. Много хубаво показва до какво води съжителството с някого, когото всъщност искаш и обичаш, но в момента имате непреодолими различия във възгледите
А раздяла означава точно да не живеете заедно.Можете да се чувате, разбира се, все пак сте родители.Нормално е да си говорите за общото си дете
А това, че в леглото сте си като преди, на мен специално ми говори, че няма нищо непоправимо между вас.Аз поне не бих могла да бъдя с мъж към когото нямам нищичко останало. Мисля, че и липсата на чувства у съпругът ми би се проявила първо там. Ти като си познаваш мъжа, как мислиш?Ако не те обичаше вече, нямаше ли да се отрази на поведението му в секса? Все си мисля, че може да се различи правенето на любов от едното чукане за спорта

За нищо на света на се унижавай. Дръж се достойно и му покажи, че и без него ще се справиш. Ако се оставяш да те унижава съвсем гарантирано е че ще го загубиш. Настоявай за категоричен отговор от негова страна какво иска и какво възнамерява да прави. Честно казано въобще не ми е ясно какъв му е проблема - ако си е мислил че цял живот ще сте лудо влюбени един в друг и живота ви ще е само рози, явно не е от този свят. Хората се събират за да преодоляват заедно препятствията по пътя си, а не да бягат когато има сътресения. Може да прозвучи много грубо, но на твоя мъж нещо не му е читава работата - нещата не се случват ей така просто, от днес за утре.
И още нещо, за да се оправят нещата трябва да има ЖЕЛАНИЕ и от двете страни. Ако той не желае - просто няма как да стане. Попитай го само това - има ли желание. Ако отговори положително - има шанс за вас, но ако не...
Стискам палци, желая ти от сърце всичко да е наред. 

За един месец все някак ще се справите. За мен си заслужава, защото помня как ми се проясни главата като не ми се налагаше да си вдигам кръвното всеки божи ден. Но решението си е ваше

Здравей! 
Много тъжно ми стаа, тези мъже ...
Детенцето Ви е на 10 месеца и заслужава да живее в семейство и да бъде отгледано с обич от двамата си родители 
Но и ти заслужаваш радост и любов ...
Не знам какво да те посъветвам, изобщо не знам защо така се е получило изобщо? Без видима причина?
Виждам напоследък много мъже с бебенца и те изобщо не страдат от следродилна депресия, а дори са горди, че са станали татковци!
Това се случва веднъж в живота на човек - да стане татко/ майка за първи път, вярно - има отговорности, но според мен хубавите страни са много повече ....   
Помогни му да се замисли твоят мъж ..

Много неприятна ситуация.
Албена няма ли начин да отидете някъде двамата сами дори и за уикенда.
Според мен проблема е дълбоко психолгически,мъжът ти преживява нещо,което не иска да сподели с теб и тази негова несигурност го кара да се държи така.
Ако двамата си поговорите откровено за чувствата,отговорностите и всичко,което ви дразни може би,ще осъзнаете къде е причината за кризата в отношенията ви.От това което чета ми става ясно,че си говорите на въпреки:Ако ти му кажеш"Искам малко повече помощ и внимание" Той ти отговаря"Нали се прибирам вечер".Което означава ,че говорите на различни езици.Затова ако има кой да гледа бебенцето за ден два дайте си почивка,различна от домашната среда и поговорете искрено.Надявам се всичко да бъде наред и пак да намерите пътя един към друг.

Предложи му да си смените ролите за един week-end, дано да проумее какво ще загуби .....

    Опитай се да разбереш защо 4 -я ден нещата не вървят.Какво го е подразнило?Малко разбор ден по ден има ли промяна на настроението му през дните,твоето какво е било.Аз лично съм убедена ,че с приказки и разговори на свещи проблеми като твоя трудно се решават,също и с"ножа с две остриета"т.с. да го изгониш.Ами ако си тръгне?Губиш и последната надежда да сте заедно.Трудно е ,но се опитай да го ангажираш с грижи около детето,аз не прочетох дали ти помага.Поогледай се и ти в огледалото.Без да ми се обиждаш от опит знам,че тичайки подир децата забравяме за себе си,за фризьор,грим и т.н.Мисля си,че много често мъжете изпадат в такова настроение защото ги "забравяме".Нямам предвид като грижи за тях ,а да им поставяме задачки и то ежедневни.Опитай да го пратиш на пазар,да разходи детето и няма да изреждам всички неща ти сама ще измислиш още поне 1000.С една дума създай му работа у дома ,не го оставяй като се върне да се тръшне на дивана пред телевизора.

Човекът явно изживява някаква криза. Ако се зарязвахме толкова лесно при изпитания, за какво се събираме въобще...
Трудно е, но трябва търпение. Нашите кризи така сме ги преодолявали, къде по-успешно, къде не. Не е унизително да си до близкия си човек, когато му е трудно. Какво като е мъж и какво като си очаквала от него да е на 100% мъжествен постоянно. Сега, когато му е трудно, вече не го обичаш... И апартаментът вече си става "твой", и детето и то...
Може това да засилва кризата му, вместо да му помага. Може пък да му признаеш, че и на теб ти е трудно, както си го мислиш - всичко да му кажеш. И че имаш нужда от него дори, и че искаш да сте заедно и да се борите за щастието си, и това не намирам за унизително. Та ние вече сме станали едно цяло, знам, че всеки би се оправил и сам, но защо да не разчитаме един на друг в трудните си моменти?!

А ако му кажеш,че от това зависи бъдещето ви?Имам предвид да намерите общ език и да си изясните ситуацията.

Помоли го да се изнесе временно за месец, два колкото му трябва да помисли хубавичко какво иска. Това е супер изнервяща ситуация и не трябва да обвинева теб за всичко. А да не е "Гузен негонен бяга" да си има някоя друга и в случая да иска да е с теб и с другата едновременно и да не може да реши как да постъпи. Опитай да го притиснеш

албена, от всичко написано от теб много еднопосочни изводи си правя.   

Защо не потърсите помощта на брачен консултант? Д-р Бостанджиев например. Хората все пак за това са учили. Веднага ще познае дали мъжът ти е в някаква депресия или просто му е мъчно за ергенския живот;)

Е не знам какво повече да измисля А какво казва консултанта?

Напълно съм съгласна и стискам палци причината да не се окаже друга

Знаеш ли, любовта е рещение! Тя не е пърхащо чувство в стомаха. Тя е решението да простиш когато си наранена, тя е да проявиш дълготърпение, когато всичко върви на зле.

Не казваш какво те е посъветвал семейният консултант.

Основата на повечето семейни конфликти е,че двамата имат различни очаквания от брака, а и жените сме наистина кошмарни с тизи следродови ностроения...Моят съпруг прояви стоическо търпение, но съм сигурна, че друг не би издържал. Ако и ти си се държала като мен....горкото момче. Помисли какво трябва да промениш в себе си. Много е лесно да кажеш край! Но истински силните хора прощават и се борят, това означава да променяш себе си!
Можете да се опитате да си спомните, защо решихте да сте заедно, какво обичахте един в друг.
Раздялата не е решение!!!!!!!!!!!!!
Преживяла съм ги тези конфликти, бях решила да си ходя с две деца...това което ти написах ми помогна. Не ми казвай "Ама той не иска да говорим", моят мъж като си затвори устата отваряне няма. Първата седмица стигнахме само до там, че искаме да сме заедно...може би месец, два ни трябваха да си осмислим живота и да вземем мерки.

Ако искаме нещата около нас да се променят, промяната трябва да започва първо вътре в нас!!

Успех!

Незнам с този въпрос се замислих и за себе си, хем сте прави че напоследък много бързо махаме с ръка и разваляме нещо ,което е градено с години и връзка минала през всякакви изпитания и устояли на "климатичните бури" се разпада заради един много грубо казано каприз. Хем пък ми се струва, че не таткото е този който трябва да се прави на слаб, нали в крайна сметка те са силният пол и те са тези които трябва да са наша и семейна опора. А в следващия момент, трябва да ги чакаме да им се изправи насторението, да не ги засегнем с нещо, да не ги обидим, да им дадем време да се настроят за бащинството. Че нали и те като нас са имали 9 месеца да свикнат с новата отговорност.Ние кога ще имаме време за самотни срещи с приятелки, в които се чувстваме спокойни и не си мислим непрекъснато малкия какво ще яде, дали ще му е сменен памперса, дали ще е приспан. Аз лично не мога да се оплача от семейна помощ и подкрепа.
 Но много се нервя на мъжът ми, който след напрегната работна седмица в събота и неделя иска повече спокойствие и почивка.Когато му задам въпроса-Добре, а аз кога да си почина?-се замисля доста и му действа отрезвяващо на капризите. Не се оплаквам,наистина съм попаднала на принца за мене, във всяко едно отношение.При нас ключа е разговори и контакт между двамата-непрекъснато, на всяка тема.Колкото и тривиално да е от 3 години както живеем заедно, всяка вечер си задаваме въпроса как мина денят ти? А , твоя?
Незнам-надявам се нещата да се оправят при вас и да успеете да преодолеете кризата.
Момичетата много точно са те посъветвали да зададеш въпроси директни и искащи точен и ясен отговор.Само че трябва да си подготвена да чуеш и неща, които не ти харесват.
Успех

Ако искаш ми пиши на лични или на ICQто Предполагам, че не съм първата, дано не съм и последната, но ако мога да ти помогна по някакъв начин, ще се радвам 

1.  Проблемът е в него и той отказва да говори за това.
2.  Той вече не е самостоятелен човек, а част от семейство.  Това дали го осъзнава?
3.  Абдикирането от поста "глава на семейството" не означава, че отговорностите отпадат, а правата остават.  Означава посещение в съдебна зала и писмен договор за свиждане с детето.
4.  Той е емоционално безотговорен.  Кажи му спокойно, че вината за идентифициране и нерешаване на проблема е негов.
5.  Малко повече самочувствие!  Светът не свършва с един темерут.

Трудно, много трудно!!!! Аз така изгоних моя бившия/ той само и това чакаше -да бъде изгонен/, че и досега /гсдини наред/ не се е върнал! Реши, че му е по-хубаво да ергенува пак!!! Така , че никакъв "гювеч"!!!

нека и аз да си кажа мнението.само че няма да говоря за мъжът ти- ти сама си направи изводи.много години бях сама с детето.борих се сама.сага когато срещнах Човека и се оженихме,сина ми е много щастлив.Но аз съм в криза и депресиите ми са много често.след 1,5год.заедно снощи чак му казах причината.досега разчитах на себе си, а сега има на кого да се опра и на кого  да разчитам,но не съм на 100% се отърсила от това да разчитам на себе си.Започнах да се съобразявам и съгласявам с много неща и това ме плаши,стряска ме и ме хвърля в депресия.Нервнича,ядосвам се че съм безсилна за някои неща или защото трябва да оставя съпруга вече да се оправя.Работатат ми е много напрегната.Много изморена се прибирам и когато съм в дупка мълча като пукъл или го обиждам.Но той проявява търпение и разбиране и снощи се наплаках и му казах че не е в него вината, а просто прехода ми идва труден.Но за цялото това време нито веднъж не ме е насилвал да говори с мен,да му кажа причината за това поведение,само отбелязваше че преди да заживеем заедно не съм била такава.Просто изчака да си го кажа сама.Щом твоя работи и в почивните дни - дали не е преумората виновна до някъде.причината ми изглежда повече подобна на мойта-преумора,смяна на статута си,и отговорността за издръжката на семейството,може би иска да може да даде повече,а да няма сили и това тормози вярвай- аз бях така.Успех.Остави сам да ти каже какво му е и просто като човек работещ допълнително няма да е честно да го караш и в къщи да работи.За това пък ти си гледаш детето в къщи и си вършиш дом.работа.Лека полека ще си подредите живота.

Аз не съм толкова склонна на компромиси. Според мен твоят човек няма чувства към теб, а за разсъждения от сорта къде щял да живее ако напусне твоята къща, направо ме изумяват.
Трябва да си промениш начина на мислене и цялостната представа за себе си- ти си жена, един мъж трябва да се грижи за теб и да ти осигури най-малко спокойствие, а не перманентно страдание няколко месеца след раждането на детето ви. Ако сега е така- какво ли ще стане след няколко години??!
Аз не съм съгласна, ядосвам се само докато чета- мен ако питаш никаква аванта- да си събира багажа и да си носи проблемите някъде другаде, а ти не забравяй, че имаш детето си, което ще е щастливо, ако си щастлива и спокойна и ти, а повярвай ми някъде някой ви търси и двамата и ще бъде щастлив, когато ви намери, стига да имаш смелостта да вземеш решение. И не забравяй, че късметът обича смелите, успех, мила!! 

здравей, надявам се нещата да се подредят по желания от теб начин, аз ако съм на твое място няма да го издържа, това положение би ме изнервило много.Не можеш ли да го накараш да си вземе почивни дни и да го оставиш сама с детето примерно, да прекара малко време само с него, а ти се изнеси някъде при близки, или  той да се изнесе да си поживее сам, ако мисли че те обича -да се върне , ако не-всеки по пътя си, мисля че достатъчно време си търпяла, не трябва хората да се разделят при първата трудност, а ако има по-голяма трудност, тогава какво ще мисли той,пак ли ще умува 1 месец,  ако 1 мъж не знае дали иска да е с  мен-то тогава какво правя аз с него?

Ако няма диалог между вас нищо няма да стане.Ти ще се чудиш,той ще си прави каквото знае и доникъде няма да я докарате.Помисли за психическото си състояние.Не може така на ръба да се живее дълго време.Вземи се в ръце,сгащи го някъде и си поговорете сериозно.

С времето нещата ще се наредят за теб А ако междувременно имаш нужда от подкрепа или съвет- не забравяй, че тук ще ги получиш