Случи ми се нещо странно XXIII

По повод "изчезнали" хора на тротоара, се сетих за една моя подобна случка от ученическите ми години. Бях 10-11 клас и харесвах момче от нашето училище. Един ден както си вървях по протоара го видях да идва срещу мен. Облечен с карирана червено/черна риза. Замислих се, че ще ми е неловко, защото само се поздравявахме, пък аз си мислех, че много ми личи, че го харесвам... Та, вървя си аз, мисля си тези неща и в следващият момент той изчезна. Сякаш се разтвори във въздуха. Беше там, мигнах и вече го нямаше. А тротоарът е дълъг, от едната страна плътна (без вратички) ограда на парк, а от другата е шосе, а отвъд шосето паркинг и след това блокове. Оглеждах се дали някъде се червенее ризката - не и не. В парка няма как да е влязъл, защото има непрекъсната ограда, а пък ако е предякъл, трябваше да го видя някъде наоколо... За секунди да е пресякъл, минал през паркинга и влязъл в блока... Една приятелка се шегуваше: Може да е пропаднал в някоя шахта.

Може да е вид халюцинация - подсъзнателно толкова много да искаш да го видиш. Има друго - когато се замислим и развълнуваме, времето много минава бързо и не забелзваме какво става. По-вероятен ми изглежда вторият вариант.

В тона на няколко поста от началото на темата, как някои чувстват смъртта си.
Не зная доколко сте запознати с историята и творчеството на Виктор Цой.
Утре се навършват 30 години от неговата смърт (загива в автомобилна катастрофа). Ето на какво попаднах в нета днес: "... През 1990 г. Цой активно започва да работи с акрил върху платно: за 6 месеца рисува 7 картини. Централната тема на картините му днес изглежда плашещо пророческа: автомобилите и пътищата. Така той в своите картини изглежда, че предсказва собствената си смърт. На 15 август 1990 г. тези произведения за един ден се превръщат във фатални илюстрации на реалността."

Ако те е харесвал, а се е срамувал, може да се е скрил зад някоя кола.

Здравейте,

Споделям странното при мен от вече почти година. Баба ми (майка на майка ми) почина преди 5 години. Тя до последно живееше в къщата си в краен квартал на София и аз бях с нея в последния й ден. След като почина, тъй като там вече бяха починали и други роднини, с мама преценихме, че не ни е комфортно и няма кой да живее вече там и решихме да я продадем, за да не западне. Сделката по продажбата отне няколко години, все имаше някакви спънки, но все пак едно младо семейство я купи и започна да я ремонтира. Откакто тези хора влязоха във фактическо владение на къщата (преди година) и двете с майка ми нон-стоп я сънуваме тази къща, дори сме имали почти идентични сънища. Почти всичките ми сънища са с някакъв сюжет или интериор от тази къща, дори и да сънувам неща и хора, които нямат нищо общо с нея. И двете вече не искаме да минаваме от там, а ако се случи, ме побиват тръпки и буквално косата ми се изправя, не смея да я погледна, макар вече да изглежда съвсем различно и нормално.

ПП: Относно мненията в миналата тема за игли, пръстени и махала… Моя много близка приятелка има махало. Сама си го е направила от метален конус някакъв и верижка. Твърди, че то познава всичко, т.е. върти се на една страна за „да“ и на друга за „не“. Аз не вярвам много, но истината е, че няколко пъти и на мен ми е познавало. Предполагам – просто късмет.

ПП2: И по отношение на ангелите пазители… Била съм на по-малко от три години, когато единственият ми жив дядо почина. Аз не го помня много добре, но всички казват, че е бил много деликатен човек. Помня, обаче, нещо… Бях малка и бях при баба и дядо, заедно с първия ми братовчед. Аз си бях палаво дете и един ден изрязах няколко дупки в пердето на хола. Баба ми, която беше сприхава жена, веднага ме подгони да ме бие и помня как братовчед ми каза: „Бягай бързо при дядо, той е нашият спасител и ангел!“. Той само ме гушна и не позволи на баба да ме ошамари. Почина малко след това. В трудни ситуации винаги нещо ми напомня за него (просто мисълта за него или снимката му ми изниква в ума) или го сънувам, а и често ми се случва някаква необяснима случайност да ме измъкне от трудност, която на пръв поглед е непреодолима. Усещам някаква много топла връзка с този човек, който дори и не помня съвсем ясно. Вярвам, че той бди над мен.

ПП3: Ох, стана дълго, но да си кажа и другото. Преди няколко години се запознах с една баба, много симпатична и като се засичахме, си говорехме. Много често, докато си говорим за времето, за кучетата ни и разни други ежедневни неща, тя „изключваше“ и започваше да ми говори за бъдещето ми с един особен втренчен поглед. След това, все едно, че нищо не е било… Аз познавам нейната внучка, приятелки сме и веднъж си позволих да попитам за това. Момичето каза, че баба й действително познавала и имало опашки от хора пред дома й навремето, за да им гледа. Не мога да кажа дали всичко се е сбъднало, но за момента да…

Това с махалото е като с иглата и конеца , или пръстен , познава наистина. Но не е много хубаво да се задават въпроси, защото не знаеш кой ти отговаря...

Първо да кажа, че съм от вярващите и съм виждала неща с очите си в дома си (като например това с детския стол и сянката, което обсъждахме назад в темите), но гледах предаването Brain Games и попаднах на епизод с Уика борд (или както се казваше дъската за духове). Та духовете "отговаряха", когато участниците бяха с отворени очи и цареше тотален хаос, както и липсваше дори една правилно написана дума или дори уцелена буква, когато бяха със затворени очи. Това ме накара да си мисля, че също съзнанието ни играе игрички понякога.
Обратното - чела съм за много пъти, в т.ч. гледала предавания по действителен случай, когато нещо лошо е влизало в дома посредством тези предмети. Аз лично не знам в кое да вярвам, споделям просто.

Това за махалото и дъската Уиджа ми напомни на филма "Вероника" https://www.imdb.com/title/tt5862312/, който беше преди време споменат имненно в тази тема и реших да го гледам. Много добре беше направен, още ми държи страх, но и ми затвърждава усещането, че никога не трябва да се занимавам с такива неща.
А и още по-интересното е че е направен по действителен случай филма и единствения, който полицаите не могат да разрешат и го приключват в досието, като 'паранормален'.

На мен не винаги ми е познавало това махало, защото вярвам повече на интуицията си и тя определено е била по-права, но аз също не го харесвам и слава Богу, никога не съм присъствала лично на ритуала. Но истината е, че тази моя приятелка, която има махалото, има някакви способности, усещания, предчувствия, зодия риба е... Много пъти е искала да ми казва някакви неща, но аз не желая. Не искам някой или нещо да се намесва в живота/съдбата ми. Аз вярвам в свръхестественото и имам определен страх от това, затова предпочитам да не се занимавам.

Аз знам така, всеки човек има дарба, едни имат силна интуиция, други имат пророчески сънища, трети могат да рисуват и т .н . Никой не е пратен на тази земя просто така.
Като един случей се сетих , една приятелка ми разказа за някакъв нейн познат възрастен човек. Човека се изкъпал и си облякъл костюм за повод , легнал на леглото и починал официално облечен. Намерили го така, пътник...
Ванга е била казала че Кюстендил е много мрачен град само убийства се случвали там, даже имало година в която за месец по няколко нещастни случея имало, самоубийства,.... и други лошотии

Дядо ми, Бог да го прости, така си отиде. Стана през нощта, избръсна се, сложи си най- хубавите домашни дрехи (вкъщи винаги беше с риза и жилетка, имаше няколко) и сутринта така го намерихме.

Здравейте! Не знам дали съм за тази тема, видях, че има тема за сънища, може и там да пиша, но реших да споделя тук. От време на време попадам в едни етапи на интензивно сънуване 3-4-5 дни подред. Случват се някакви неща, но аз не участвам - гледам като страничен наблюдател. Това, което е най-странно за мен е, че сънувам войни, самолетни катастрофи, убийства. И очевидно много съм погълната от това нещо, защото мъжът ми е казвал, че викам или плача на сън и ме е будел дори няколко пъти. Когато това стане първите няколко секунди не знам къде съм, сякаш още съм там после се осъзнавам и се връщам. До около 5-10 минути си спомням ясно какво се случило в съня, но на сутринта вече не. По принцип не гледам ТВ, филми и т.н., само от време на време бтв комеди и това е. Не чета и книги с такава насоченост. Сякаш пътувам във времето в съня си, но конкретно на мен нищо не ми се случва, аз просто виждам тези сцени как се развиват. Никога няма други хора, с които да влизам в контакт - да говорим нещо, да знам, че те ме виждат и че аз участвам активно в ситуацията - просто сякаш гледам през стъкло. Странно ми е. Това е.

Не, че подценявам увещанията ти, но аз откакто се помня крещя насън, за да се събудя. Вече го контролирам, за да не вляза отново в същия сън. Но не е нещо странно. Виж, повтаряемостта на едни и същи понякога е леко плашеща.

ТиЛи, натъжих се, като прочетох за дядо ти. Предусещал се човекът. Да почива в мир! 🥀

Преди няколко месеца намерих интересен канал в you tube на един англичанин, който прави виртуални разходки в изоставени имения, къщи, сгради и т.н. Видеата му са много интересни, предимно от Англия, Франция и май - Белгия. Сещам се за две видеа, в които осезаемо си личи присъствието на духове, и още няколко, в които е едва доловимо.

Green lizard. Може ли да споделиш за този канал ????