Отказахте ли цигарите в чужбина?

АЗ спрях да пуша след като забременях. Стори ми се много глупаво да пропушвам отново. Около мен никой не пуши и нямам дразнители. Сега въобще не се сещам за цигарка дори като си пийна.

Откказах ги 6 месеца след като дойдох тук.... и то без проблем
 Но тук е много по лесно да се откажат понеже много хора около мен не пушат

Здравейте момичета,аз да питам,защо ги почвате след като веднъж сте ги спрели?
Аз пропуших на 15 и до тази година(сега съм на 30)пушех според-зависи по кутия на ден.Понякога и двойно повече,особенно в добра компания.Само че от как забременях ги спрях,благодарение на гаденето,което продължи дотолкова, доколкото време отне спирането на тютюна.След 15 години тровене и здраво тъпчене на пари от моя портфейл в портфейла на охранените,гнусни Филип Морис,които дебелеят за сметка на нашето здраве,най-накрая успях да се измъкна от наркоманията в която се намирах.Много от нас гледат негативно на потребителите на кока,хероин,на алкохолиците,но според мен пушачите не са нищо по-добро от тях.Пак говорим за зависимост и за увредено здраве(един наркоман със сигурност умира много по-безболезнено от пушач болен от рак).Аз си бях съвсем зависима.Ставах сутрин(понякога именно тази идея ме будеше)и просто нямах търпение да запаля фаса.Няма миене на зъби,няма закуска,кафе!Счупвах си краката да бързам да си получа дозата никотин.Не дай си Боже да нямах цигари направо пощурявах.Сега си мисля ,че ако пропуша отново след раждането наистина ще бъда голямо разочарование за самата себе си,както и ще си променя мнението за онова което съм.
Какво ли не съм правила да ги отказвам,включително почнах да лепя лепенки.От които на третия ден едва не пукнах.Толкова бях зле че съпруга ми беше решил да вика бърза помощ.Слава Богу,съвзех се и не се наложи да се прибягва до медицинска помощ.
Не знам,може и да бъркам дозата,но ми се струва че преподавателката ми по Биология твърдеше че ако кон приеме никотина който приема един сериозен пушач на ден , коня би трябвало да падне и да умре.Ние носим много.
В момента се чудя на мъжа ми,който пуши малко ,но все пак пуши.Миналата година пушеше по 2 цигари дневно.И все се питах,ако човек може да ги ограничи до две,защо изобщо е нужно да се трови?!

ооо,забравих да кажа,майка ми също ги отказа,браво мамче   !!!И тя пушеше със същия маниер като мен(т.е.аз пушех като нея е правилно да се каже),само че с разликата че тя доста често си купуваше и по две кутии дневно.Пропушила на 18 години ,а сега е на 50.Тази година и тя след хиляди мъчения най-накрая ги спря.Казват че тютюнопушенето освен всичко останало, подпомага много и развитието на костни заболявания.Тя е с коксартроза и с невероятна парадонтоза(ужасно е да губиш здрави зъби!).Със спирането на цигарите се чувства далеч по-добре от преди,а и състоянието на венците и е много по-добро.

Аз също пушех социално само,като съм с компания,никога сама и при ставане от сън,все вечерно време но ми се е случвало да изпуша повече от половин кутия за една вечер и особенно когато има алкохол.Не съм палила от 3 години изобщо.

Причините:

*минаха ми лудите младежки години едно време беше гъзарско и секси да запалиш,сега вече по друг начин се гледа на пушачите!
*почнах да мисля много за детето си и искам да направя каквото зависи от мен да се поддържам в добро здраве за да мога да бъда в Живота на Елла възможно по дълго.
*Не искам да навредя на Елла по никакъв начин.
*Мъжа ми не е пушач и не харесва дъха ми и миризмата на дрехите ми когато пуша - аз  самата също.
*Не искам да си скапя кожата, и да ускоря процеса и на стареене.
*Ходя на фитнес и определено имам повече  дъх и енергия!
* Когато излизам на партита ,на другия ден не се събуждам сякаш съм дишала цяла нощ от аспуха на някоя кола!

С две думи живота ми се промени на по добре без тях,така че това ми  е стимула!

И съм много горда със баща си - той ги отказа на 50 години ,след близо 35 години сериозно пушене на 3-4 кутии на ден - вече 5 години не е запалвал

И аз ги отказах, като дойдох тука, но за втори път - да се надяваме, този път окончателно.

Първият път беше за почти 1 година - дни не ми стигнаха, за да я закръгля, после запалвах тук-там, но бързо стигнах до кутия. При мене малко няма - или пуша здраво, или - хич.  Като заминах за тук, ги отказах отново. То тука няма и къде да пуша толкова. Мъжът ми е непушач, забраниха навсякъде да се пуши на обществени места, така че няма съблазни и съм благодарна. Само прибирането в БГ ми е рисково, единият път припалих, но имаше сериозен повод, другият път - не и се надявам това да е завинаги.

Не искам да пуша. Нито ми се дават пари за отрова, нито искам да мириша на цигари, нито има някакви други предимства. За съжаление, докато не се хванеш здраво да ги откажеш, се заблуждаваш, че ти е приятно или че си почиваш или разни други работи...

 Аз също ги отказах. Сутринта преди самолета изпуших (да се надявам) последната цигара. Скоро ще станат две години. Чувствам се чудесно. И аз съм от тези пушачи, които без една могат, само с една не могат. Това си е наистина като наркоманията. А и тук средата е такава, че нямаш никакви дразнители. Казала съм си, че това ще е най-глупавото нещо, ако ги започна отново.
 Milla и  Amymommy все едно за мен са писали.