Медицина - висше образование

  • 3 115
  • 19
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 12
Ще помоля хората, които могат да ми помогнат да го направят, такива за които не е важно или гледат с насмешка нека да подминат.
Имам правото да пусна тема и я пускам.


Здравейте на всички!



Знам, че може би има доста такива теми въпреки, че аз не намерих. Въпроса ми е следният. Като цяло е свързан с Медицината. Тази година съм 11 клас, момче съм и темата за висше образование, много ме вълнува, тъй като имам доста големи мечти. Като цяло много си променям решенията,но винаги присъства нещо в сферата на Медицината. Мислех да се фокусирам върху Рехабилитация и ерготерапия,но нещо все мисля, че това не е моето. Колебая се за Медицината. Първо, че това е една от най - елитните професии. Родом съм от гр. Плевен.
Въпросите се свеждат към вас сега.
Мисля, че медицината се учи 6 години или поне толкова трае обучението, след това ли трябва да се специализирам по-конкретно.
Трябват ли връзки? Тъй като съм чувал, че после си трябват връзки искам да знам това дали е вярно, а и да е така.Това значи ли, че някои преподавател, доцент, професор ще трябва да застане зад мен?
Тъй като съм по новата учебна програма и вече няма да уча Биология и Химия. В дипломата ми и по двата предмета имам отлични оценки. Като цяло бих казал, че вече миналата учебна година доста внимавах, да с сигурност ще ми трябва още,но предполагам, че ще успея.
Другото което е, че всеки казва много е трудно. Да, но когато човек повярва в себе си мисля, че няма невъзможни неща. Като цяло доколкото знам също, че балът за момчетата е по-нисък.
Готов съм мисля, да поема риска и да започна да уча усърдно, за да се подготвям. Моля, нека да ми пишат само, хора които искат да направим интересна темата. И такива които имат какво да кажат. Хора, които не са запознати нека да не пишат или такива които темата ги дразни.

# 1
  • Мнения: 246
Здравей
Радвама,че все още има хора, които се ориентират и мечтаят за медицинската професия като призвание, а не заради заплатата.
1.Да, специализира след като си вече завършил медицина. За да практикуваш поне като Общопрактиващ лекар трябва да имаш поне специалност Обща Медицина (освен ако пак не отложат това заради шепа лекари без специалност и никакво желание да научат нещо. Проблемът със специализациите е следният. За всяка специалност всяка година се оптускат определена квота. Тий като определени специалности са много специални и в тях има , да го наречем медец, половина курс се впуска в тях. Така например за 8 места за кардиолози са се записали 90 човека - няма как всички това да специализират, а има и нужда и от други лекари. От тук идва и приказката ,че ти трябва някой да те бута -я мама,тате лекари познават някой от болницата ,я си красива дама с големи "качества" .За други специалности на ръце ще те носят ,ако се запишеш да специализираш. Но ако си добър лекар това се забелязва и няма да имаш проблем
2 12 клас е преговорен (поне по моята програма) , а всеки МУ си има одобрени учебници  така че ще имаш възможност да се подготвиш . Тази година балът за влизане в МУ драстично е паднал, така че и влизането вече не е толкова трудно.  Да , МУ (особенно София) е трудно , но се замисли ако попаднеш на лекар ,който е завършил по "лесния" начин .Както казваше един хирург не можеш да оперираш за 3ка - или го правиш както трябва или не.

# 2
  • Мнения: 12
Здравей, Lionking благодаря ти за бързият и точен отговор!
Да, искам призванието лекар.
Мисля, че ще успея. Ако имаш още нещо да кажеш по темата, ако искаш го кажи тук, ако искаш на лично.

# 3
  • Мнения: 246
Ако искаш питай тук ,така отговорите ще са полезни и за други които имат въпроси. За да станеш лекар ти трябват знания (това ще дойда от унивеситета ) и желание да продължиш ,защото лекарската професия не е никак лека  (второто мисля ,че го имаш)

# 4
  • Мнения: 280
Трудно се влиза, да! Но ако си умен, трудолюбив и дисциплиниран- ще успееш. Освен това, сега започваш 11-ти клас, което значи, че имаш две пълни години за подготовка, което е предостатъчно/ нищо, че някои се подготвят по 3 години/. Дано имаш възможност да посещаваш уроци поне по химия.

# 5
  • Мнения: 381
Какво означава, че по новата програма не се учи химия и биология? Нали се ходи на кандидат-студентски изпити, оценките от дипломата само не вършат работа. Каква е тази нова програма, че аз също се интересувам.

# 6
  • Мнения: 12
Здравей, Freya, ами тъй като съм 2003 набор. Тази година завършихме първи гимназиален етап, съответно вече щв учим предмети като следва-БЕЛ, Математика, (психологически) и някакъв чужд език. (Ако си в професионална гимназия, както съм аз ще учиш и специални предмети.)
Но така да ги наречем "разказвателните" както са известни няма да се учат. Именно това стана още когато бях около 7 клас да свалят материал от по - горните класове, за да може вече да не се учат след 10 клас.

 Благодаря ти отново, Lionking!
Мислех рехабилитация и ерготерапия, но искам нещо по-трудно искам да имам по-широка реализация, повече възможности.

Последна редакция: пт, 24 юли 2020, 17:25 от AnMary

# 7
  • Варна
  • Мнения: 3 247
Да, Nettick ще е от първия випуск по новата учебна програма. В 11-ти и 12-ти клас се учат само профилиращи и специални предмети, а при него това явно не включва биология и химия. Предстои да се разбере и дали няма да има промени в изискванията на медицинските университети и в конспектите на кандидатстудентските им изпити.

Nettick Добре, че оценките по двата предмета са отлични, защото това не може да се промени вече.
Следващата година се подготвяй по настоящите изисквания, а в 12-ти клас евентуално ако има промени, ще имаш време за реакция. Ориентирай се към конкретни университети и провери какви са форматите на изпитите, препоръчвани учебници и помагала за подготовка. Ако смяташ да кандидатстваш на повече места, ще трябва да се подготвиш за различни варианти на изпитите.
Ако ползваш ФБ - включи се в тематични групи за кандидатстване, например "КСК Корона (Медицина, Дентална медицина, Фармация)". Освен актуална информация, оттам може да си вземеш и помагала за подготовка. Сега точно има доста оферти от приетите. Може да се търси и по групите за продаване на учебници на половин цена.

Препоръчвам да се готвиш с учител, поне за химията. Има тънкости на разписване на задачите, които трябва да се знаят. Вариант е и да се посещават кандидатстудентски курсове към университетите. И разбира се, много здрава самоподготовка. Кандидатстването е трудно, но преодолимо с добра мотивация и достатъчно време за подготовка.

# 8
  • Мнения: 280
Препоръчвам да се явиш на предварителните изпити задължително. Така ще се ориентираш от твоя гледна точка как протича самият изпит, какви са емоциите, така по-лесно ще преодолееш каквото и да било притеснение на редовните изпити и ще имаш шанс да се представиш по-добре.

# 9
  • Мнения: 246
Това за предварителния изпит е добра идея,сваля напрежението. Направи една екскурзия да видиш университета , общежития , животът на един студент по медицина.. Много е стимулиращо

# 10
  • Мнения: 4 209
Пак си помисли. Нещата не са само цветя и рози. И не става дума само за ученето.  В масовият случай практиката е "паре нема-действайте". На около 30г възраст, със специалност, заплата в голяма болница чисто около 800 лв. Срещу това- дежурства, спешност, скандали, обиди, ругатни, понякога и физическа саморазправа. Почивни дни- от време на време, хората си почиват събота и неделя, Коледа, Великден и пр- ти - на работа.
Тази година КСК беше много необичайна и не е критерий за нищо.

# 11
  • Мнения: 246
@ra2 Предполагам ,че всеки знае за ежедневието (и за еженощието) на един лекар. в. Дежурства, спешност, скандали, обиди, ругатни, понякога и физическа саморазправа има почти на всяко работно място в България (като изключим държавната администрация) Затова и написах по-горе ,че за лекар ти трябват не само знания и много качества. Най-голямото нещо на тази професия е бладарността на хората - малко професии могат да предложат такава "екстра". Информацията за заплатите е много стара , но съм съгласен,че лекарите трябва по-добре заплатени тук в  България ,за да не стига до момента в който от 420 завършили 180 директно да заминават за чужбина.

# 12
  • Мнения: 12
С сигурност нещата не са цветя и рози, както се изрази (че ти забравих user name.) Но искам да се занимавам с професия достойна за уважение. Ако не за хората, то поне за мен. Мисля, че поне 1 нещо човек трябва да направи, да се по труди супер много, да успее и един ден децата да виждат в очите му един успял човек. Да ще е трудно, но аз не се предавам лесно. Ако си наумя нещо ще го постигна. Събирам само още малко информация. Като цяло за МУ-Плевен, познавам студенти от там, но те са в други специалности. А мен лично ме касае медицината.
Колкото до средствата, които ще ми трябват за учители и помагала това мисля, че няма да ми е проблем. За учител все още не съм сигурен, но с сигурност последните двама учители по химия които ми бяха. Ще се опитам да се свържа с тях. Те са много спокойни, и притежават качествата да се нарекат учители, ако пък не могат да ме подготвят те, ще си намеря учител. Надявам се по Химия да ми трябва учител по биология според мен е повече разбиране (не че по химия не е), но се надявам, че ще се справя!
Искам да благодаря истински на двама човека, които писаха по тази тема(няма смисъл да и давам имената). Те знаят, благодарил съм и, но ме радва факта, че просто напълно не познати хора, те мотивират толкова много, че просто ги приемаш като свой близки и не искаш да ги разочароваш.

# 13
  • Мнения: 4 209
Най-голямото нещо на тази професия е бладарността на хората - малко професии могат да предложат такава "екстра". Информацията за заплатите е много стара , но съм съгласен,че лекарите трябва по-добре заплатени тук в  България ,за да не стига до момента в който от 420 завършили 180 директно да заминават за чужбина.
Информацията за заплатата е абсолютно актуална. Благодарността най-често се изразява в грубости и ругатни. Говоря от първо лице единствено число. Ти?

# 14
  • Мнения: 381
Здравей, Freya, ами тъй като съм 2003 набор. Тази година завършихме първи гимназиален етап, съответно вече щв учим предмети като следва-БЕЛ, Математика, (психологически) и някакъв чужд език. (Ако си в професионална гимназия, както съм аз ще учиш и специални предмети.)
Но така да ги наречем "разказвателните" както са известни няма да се учат. Именно това стана още когато бях около 7 клас да свалят материал от по - горните класове, за да може вече да не се учат след 10 клас.

Аз завърших отдавна, 1998 съм, но мислех, че говориш за някаква нова програма в МУ. Грешно съм разбрала. По химия си трябва учител,който специално подготвя кандидат-студентите за Медицински университет, защото те знаят как се изисква да бъдат описани задачите, а също така имало някакви неща,които в училище не се учат,но за КСК трябва да се знаят.
Относно по биология - там искат (за МУ София говоря, в другите не съм сигурна), всичко да е точно по учебник написано, със запетайките едва ли не,иначе отнемат точки. Там трябва да знаеш материала,но трябва и много зубрене. Провери изискванията в които университети искаш да кандидатстваш. И успех!

# 15
  • Мнения: 3 643
Страхотно харесвам деца с амбиции, с цел, с мечти!!! Поздравления!

Мисля, че е време да запишете курс по химия и биология за кандидатстудентските изпити по медицина. Те са крайно необходими за Вас.
От Вас зависи единствено дали ще гоните специалност по-натам, но медицината е учене през целия живот.
Успех желая и дерзайте!

# 16
  • Мнения: 12
Добър вечер, вече!
Благодаря за думите. Може ли да ми кажеш къде има такива курсове, някъде в университета ли ги провеждат от там ли трябва да се свържа?

# 17
  • Мнения: 3 643
Добра да е!
Писахте, че сте от Плевен, там има медицински университет, който провежда кандидатстудентски курсове по химия и биология: www.credoweb.bg/publication/95688/

Свържете се с тях, или идете на място да попитате. Информацията е стара, но вярвам, че нищо не се е променило.

# 18
  • Мнения: 2 352
Медицински специалист съм и имам пряко наблюдение върху обучението и работата в тази сфера.
Според мен трябват многооо здрави нерви и стабилна психика. Да работиш с хора е трудно, но да работиш с болни хора е още по- трудно.
В практиката си съм срещала хора, които като ме видят, че съм млада изобщо не ме смятат за нищо.  И е много трудно да им помогнеш, като те самите не искат да съдействат и да изпълняват препоръките ти.
Но има и други, в които виждаш резултат от твоите усилия, в погледа им се вижда благодарността. Заради тях си струва да работиш и се чувстваш удовлетворен от избора си.
Но да виждаш всеки ден болни хора и на една част знаеш, че няма как да помогнеш е много тежко. Особено като са деца е ужасно. Вечер е имало случаи, в които не мога да заспя от мисълта, че няма какво да направя.
Съветвам всеки тръгнал да следва някаква медицинска специалност много добре да помисли дали ще се справи психически със задълженията си. За изпитите няма какво да говоря, трудно е. Сесиите са тежки и с много изпити, но се взимат. Трудно идва после, когато вече нямаш ментор зад себе си, а решенията ги взимаш ти и цялата отговорност е твоя.
Не целя да те разобедя, а да помислиш над това дали ще можеш да разграничиш работата от личния живот, за да не се окажеш смачкан психически. В един момент да не се окаже, че няма да издържиш на напрежението и да не можеш да работиш, а да си загубил време в учение.

# 19
  • Мнения: 1
Тази година кандидатствах в повечето университети в България, които предлагат такъв вид обучение. Ще ти кажа като човек, който обича да е страничен наблюдател и да си прави заключение. Попринцип съм се научил да не изразявам директни мнения, за да не нараня нечие достойнство (особено в теми, които има 1000 гледни точки). Наслушал съм се на приказки като “този университет е най-добър” от мама и тати, но за късмет имам брат, който е мина първи през това и ми направи пътека. Него наистина го послушах и се радвам за това, защото той не е като повечето студенти- сяда, учи, действа и рядко говори. Тааа брат ми каза така “Влез където можеш, навсякъде е такъв боламач, че дори в Харвард да влезеш- все същото”. Все пак не изключвам фактите, че този университет е по-добър в обучението в тази сфера, а другия- в друга сфера. Тази година видяхме лошата страна на повечето университети, особено МУ-София. Говори се навсякъде, че проверяващите дори не са проверили няколко кубчини с работи, тоест масово 2ки. За жалост и аз бях един от попадналите “явно”, макар да смятам, че всичко съм написал и моята работа не е за 2. Интересна случка стана, когато се пуснах в МУ-Пловдив, колкото да се разпиша, нямах една прочетена страница от учебниците за Пловдив(всеки университет има различни конспекти и/или използва различни учебници), а случайно изкарах най-високи оценки там... Както и да е. С една дума навсякъде се прилага тезата “наши и ваши”. Брат ми като завърши каза, че едно 90% от студентите не знаят дори къде се намират, дават там едни пари и давай напред. Тъжно, защото после такива хора ни лекуват и т.н. Подобни неща има и в другите университети.


Самата подготовка не е трудна. Трябва ти само добър учител по химия, защото там се изисква много логика. За разлика от биологията, където нещата просто ги учиш. Най-лесно е през трудната пътека. Да... Много мои приятели, които кандидатсваха просто четяха учебниците, без да полагат усилия да го научат наизуст. То не е точно наизуст- трябва да научиш последователност и термини. Аз положих усилия да уча нещата наизуст и може би това играеше голяма роля по време на изпита. Особено когато не се изисква толкова голяма точност в изразяването и когато е тест. Повечето бяха скъсани(2) на изпита по биология в Пловдив, дори да са се готвили само за там. Докато аз бях изкарал 4 и малко от драсканици(така го наричам). Не използвах точни изрази от учебниците за МУ-София, защото имаше слухове, че проверяващите хванат ли те, че се подготвяш за София- директно задраскват. А и плюс това излезнах на първия час от изпита. Като цяло беше лесен, а и не влагах много усилия в работата си, защото не ме вълнуваше Пловдив.


Сега ще изразя мнение за специализацията и работата. Както Bugi_ каза- не е приятно да работиш с хора, но още по-лошо е като се занимаваш с болни хора. Често виждам брат ми тъжен или по-скоро безпокоен, защото е направил всичко възможно за някого, но въпреки това природата си е казала думата. От друга страна също толкова често се случва да се прибира с подаръци, тъй като е върнал някого от отвъдното. В тази практика, когато си учил и си вложил максимум усилие, накрая няма как да не си успял. Тук няма преписване като в училище. Ще има безизходици, падежи и много планини за изкачване. И обратното- много успехи, здрави и благодарни пациенти и т.н. Преди много исках да се занимавам с медицина, но като видях през какво минава брат ми си казах, че аз няма да мога да го понеса- ще мога да го направя, но психически няма да мога да издържа(всеки пациент е битка). За това реших дентална медицина- не се занимавам с болни хора. Всяка професия си има плюсове и минуси. Не се влияй от изразите “цял ден над устата на някого” или пък “ще продаваш хапчета по аптеките”. Този свят е пълен с различни хора. На някого може да му харесва да реди тухли, на друг- да бъде шефа. И в двата случая е нужно да минеш през етапа на обучение и да станеш перфектен в тази работа. Ако ти е за парите- хвани се да работиш IT специалист и вади по 3-4к. На мен ми харесва да се занимавам с това и ще се занимавам с това. Същото трябва да си кажеш и ти. Едно е сигурно тук- яко учене, ако това те плаши в началото не се отказвай. По-добре заобиколен от интелигентни хора, отколкото някакви закърнели, които коментират кой какво имал и къде е отишъл лятото... Късмет! (Макар и да не ти е нужен, когато си си научил).

Общи условия

Активация на акаунт