"На мама кученцето!"

И на мен ми е смешно , но хора всякакви . Аз не бих се обърнала така към кучето си . Замислям се защо именно към кучетата някои хора се обръщат по този начин ? Не съм чула някой да каже "на мама рибката "  или  "на мама папагала" ...

Определено се привързваш!
Когато взехме нашето куче, понеже е немски дог, имаше нужда от доста специални грижи. Може да ви е смешно, но го гледахме почти като бебе - специално се готвеше за него, хранителни добавки, допълнителен калции и пр. Ако преди време някой ми беше казал че толкова ще се грижа за куче, сигурно щях да му се изсмея в лицето. Е, аз не съм от онези маниаци, които спят с кучето си в едно легло, тъпчат го с разни кучешки деликатеси и го разнасят на ръце / а бе какви ги дрънкам - представете си ме с немски дог на ръце /, но започваш да го чувстваш буквално като член на семейството.

Кажете "Пази, Боже!"  
И аз едно време така се смях на една, дето си мамосваше кучето, ама ми се върна тъпкано!   Сега си мамосвам морското свинче!
Ами като е същинско бебе, как да не го мамосва човек?  

Ненавиждам такива хора- за мен те са малоумни и никой и нищо не може да ми промени мнението! Виждала съм и хора,които пренебрегват децата си заради учетата. а вече като поотраснат, ги  сравняват с кучетата си и резултаът винаги е в полза на последните!

Да, мамосвах си кучето с всички сили и аз. Беше си ми като дете 

А бе, някои жени са големи кучки.

Ама и аз да си призная кучето го гледах като бебе. Доктори, витамини, че и инжекции съм му била, дето се ужасявам от игли.

Е, недей да си толкова груба и крайна, де  Не става въпрос за пренебрегване, а за обръщение. Поне това разбрах, че се пита. Когато силно обичаш някого или нещо, са позволени много неща. А дори да е странно за някои, има хора, които много обичат животните. Аз съм такава и определено не се смятам за малоумна 

Аз не разбирам подобни обръщения, но имах една колежка, за която незнаех почти нищо..

Един ден беше захапала телефона и по всичко личеше, че говори с мъжа си.. По едно време започна да пита :"Как е той?", после "Какво му даде за закуска днес?", "Бяхте ли на площадката?", а накрая каза: "Дай му телефона да го чуя..", след което започна да обяснява, че "мама сега е на работа, но вечерта като се върне, ще донесе на послушното си момченце някакво подаръче.."
След краят на разговора аз я попитах "Колко е голям синът ти?", в отговор на което получих шокиращия отговор, че тя имала само дъщеря, както и уточнението, че преди малко е говорила с котарака си.
!!!!!!!!!

Знам, че кучетата се обичат много силно, аз ревах една седмица като ми откраднаха сетера. Инжекции, витамини, лекари, играчки - през всичко това съм минала. Но да му викам "мамо"!? Не мога да го произнеса, някак идиотско ми идва. (Без да обиждам мамосващите  )

Е, това е прекалено 

Ха, съседката на едно бивше гадже си беше сложила на вратата табелка "сем. Вера и Джони Георгиеви" - Джони беше кучето

Стига бе , вие пък намерихте за какво да се възмущавате , дайте по леко Да си ги мамосват.....като искат ......скици....галено....к'во се вързвате.....чак едно остро се изказвате ....омраза още малко .....Има по-сериозни неща за мразене

Ама това с табелката весело да става....да не е убила някой жената
Джони Георгиев- може да си мечтае за съпруг чужденец и да  заблуждава себе си и съседите ....

Е, там може да е имало семейни отношения 

Прекалено дребно беше кучето, болонка няква

Език тая болонкя няма ли  У, уу, разтурена Доня такава 

Оспамихте темата, мискинки

Доня, радвам се на свежите Ви включвания, напоследък имахте няколко обезпокоителни морални пристъпа....

Кой, аз???

И деца, и внуци, и кучета си ги чувствам като деца. От както имам внуче и на кучета викам : Ела при баба, вместо ела при мама.

Аз така подвиквах на кучето на шега: Ела при мама! Иди при татко ти!
Но откакто стана голям звяр нямам родителски настроения към него.

 Аз си казвам на моето МАМО. Ами детенце ми е - грижа си се за него, обичам си го, спи си при нас. Какво му е малоумното?! Различни хора.

За човек като мен, който не обича домашните животни, това е странно.   

Не,мога да се контролирам...съжалявам, изкарват ме от нерви такива жени! Не става въпрос дали обичаш животните или не, а да ги смяташ за свои деца. Ами ...не знам,перверзно ми е.
Да не се обиждат ако има такива, но аз не мога да си кривя душата и да съм безразлична,защото съм ПРОТИВ.Не,че  някой ме пита,де...

Отгледах доста животни - всякакви, но никога не ми е хрумвало да ги наричам така. Странно е и за мен. Обожавам животни, но това ми идва в повече. Иначе не бих се подразнила. Кой както си иска, така да си вика на "децата"

познавам много такива хора ,
жената на брат ти , примерно , като се прибере и почва на говори на заека на детето им :
 " как е моето момченце ? беше ли ти скучно самичък  ? на мама сладкото момченцето то " - всичко това се изрича със съответния фалцет , с който жените се радват на малки бебета

просто хората носят много любов в себе си и търсят на кого да я дадат и понякога обекта е случаен ,
а животното поне ще ти отвърне с взаимност ( е , заека - не , ама кучето )

И аз съм отглеждала куче преди време,даже две.Обичала съм ги,гледала съм ги както пише в книгите-на лекар през определено време,училище,едното пострада при инцидент-то не бяха операции,то не беше чудо.Но и през ум не ми е минавало да ги мамосвам или да ги таткосвам.Противно ми е като чуя такива обръщения към животни.

11 години съм си гледала кученцето. Да, беше ми като детенце, обичах го като детенце, грижих се за него като детенце и съответно се обръщах към него като към детенце. Бях на 13 години , когато започнах да се грижа за него, отраснах с него, дало ми е толкова много, още го обичам и никога няма да го забравя. Щом нещо ти идва от вътре да го кажеш , значи то е най- искреното и истинското и не виждам нищо лошо. 

Животинки не мамосвам,ама откакто станах мама,взех да мамосвам чуждите деца

Глезотия, нищо друго.
Разхождаме се с моя (тогава тригодишен) син и слушаме как една лелка "мамосва" кучето си. Самуил, много учуден, викна:
-Мамо, мамо, виж колко смешно! Тази леличка си мисли, че кучето й е дете!
Той се смее, аз се смея, а наоколо се разхожда доста народ и всички се хилят. Лелята доста се сконфузи. 

Аз станах първо леля, та сигурно три-четири месеца се обръщах към собственото си бебе с "лельо" , "ох, на леля" и пр.

Защо, аз на моята кокерка понякога и казвам-ах, на мама маймуната.
Но общо взето не я мамосвам много. А имам такова майчинско отношение към нея, защото я имам за много беззащитно същество и я закрилям като майка, грижа се за нея, храня я , разхождам я, осиновила съм си я. Това достатъчно ли е? 

За мен не е достатъчно .., но важно е да е достатъчно за теб . Все пак при хората думата майка има много по-дълбок смисъл от това да отглеждаш някой физически и именно това ни различава от животните . Въпрос на виждане . Аз продължавам да смятам , че е превзето , а и всяко куче си има  мама-куче 

   Не става въпрос, че животните се поставят наравно с децата - това е просто обръщение към едо беззащитно същество, което зависи изцяло от теб и поражда това отношение - като майка към детенце. Има един чичо в градинката, където се разхождаме и той казва на неговото мамо. На мен ми звучи смешно, ама човека така го чувства. Не виждам защо трябва да ни дамгосвате като луди. 

Не е чак толкова странно. След като някой си обича животното и си го гледа с любов и желание като собствено дете, защо не. Сега нямам домашен любимец, но навремето бях на кучето ми кака, но не аз го какосвах, а майка ми. Нещо от сорта: "отивай при кака си", т.е. беше ми като сестричка, съответно майка ми се сещате как го е възприемала.

      Ами разбира се, че е абсурдно и не е нормално - колкото и да си обичаш кучето!
      Ама странна работа, значи! Доста от вас в темата за "маминките" се изказаха много грубо и остро срещу обръщението "маминка" или "маме" от страна на бабите към внучетата си. То не беше ревност, то не бяха обиди, имало една майка и детето трябвало да си я знае... Е как тогава си позволявате да си мамосвате кучетата?!!! Да не говорим, че тогава обявихте използващите подобни обръщения за малоумни, идиотки, префърцунени, изкукали... Че по-нормално ли е да викаш "мамо" на кучето си, отколкото "маме" на внучето си?

Хи-хи!Има и по-тежък случай!Мъжът ми идва да гушне новороденото си синче и му казва:"Ела при батко!"

Вчера видях една жена с 4 еднакви огромни черни кучета и аз не знам каква порода. А преди години имах съседка, която редовно организираше домашни партита в чест на кучето-черпеше за рожденните му дни и кво ли не

    Е хайде сега всеки може да се обръща към домашният любимец както си реши.Нека не издребняваме толкова.Не забравяйте,че много хора не могат да имат деца и вместо това вземат кученце и си го чувстват като свое детенце и са адски самотни и единствено кучето им е другар.Много е лесно на тези,които имат деца да махнат с ръка и да кажат,че тези хора са "малоумни"Аз лично имам такава съседка.По жестоко е,когато хората бият кучетата си без особена причина,а не тези,които ги обичат

Е, то се предполага, че домашните любимци не са сирачета и си имат майка. Всеки да си ги нарича както иска, но моята бивша свекърва мамосваше кучето си и се разтапяше от лиготии, а когато се роди единственото й внуче отряза:"Аз ангажимент към това дете не съм поемала и не ме интересува!".

Еееее, наистина много грубо  " НЕНАВИЖДАМ " е много силна дума. Всеки може да си гледа животното както иска. Няма и лошо да се смята за член на семейството. Има много самотни хора и те са им другарчета в живота.

за краткото време в което съм имала куче съм се изкушавала да го мамосвам.
според мен когато човек/жена се грижи за нещо, дори и домашен любимец в нея все пак има някакви майчински чуства към съществото за което се грижи.
как иначе ще обясним разни животни, които например кърмят др. видове.
инстинкта да обгрижваш има значени.
контролирала съм се да не казвам на кучето си " ох на мама" .
става.

свако ми (станал баща доста млад) се радвал на братовчед ми с думите "Ох, на бати!" 

Баща ми викаше на котарака "наборе" Сега така нарича внука си

Имахме едно време в квартала една будка за дъвки и бонбони на ъгъл. Вървя към нея, а гледам една баба са привела на две и вика:
"Мимееее, ела баба ти е купила дъвка"
За секунди реших, че вика към внучето си- нищо подобно иззад ъгъла се появява една бяла булонка. Лапна дъвката и я задъвка. Дъвчеше ви казвам, както се дъвче дъвка. Тия няколко шокиращи събития поднесени ми едно след друго ми блокираха мозъка за няколко минути. 
Иначе съм имала кучета и котки и всички съм ги мамосвала. Но тогава още нямах деца и знам ли защо- може би някаква безумна проекция на тиктакащия ми биологичен часовник. Но никога не бих си сравнила децата с куче или котка, макар много да ги обичам. И понеже съм гледала животни като дете знам каква отговорност е да се грижиш за животно- то наистина е член от семейството, за който носи отговорност само стопанина и трябва да го мъкнеш навсякъде, ако няма кой да го гледа. Това ме спира за сега да взема животно у дома. Иначе съм навита на едно сладурско лабрадорче, но живот и здраве...

Мога само да кажа едно - кучето е животно, което е толкова предано, че е готово да жертва живота си за вас. Да ви чака години наред търпеливо пред вратата да се въренете от работа. Да е винаги на разположение и в хармония с вас. Да обърне дори представите ви за света и за доброта. Не на всеки се удава да го види и разбере, но го има. Особено за самотни, бездетни или изоставени хора това е просто спасение. Бягство от действителността, утеха. Голяма утеха.От тази гледна точка - всякакви превземки, глезотии и изхвърляния с кучето за мен са приемливи. Някои прекалени, безспорно, но то дава толкова много... Просто не бива да сме съдници, когато не сме изцяло наясно с нещата. Лесно е да отричаме и да хулим, но аз познавам жена ,която загуби мъж и две деца в сравнително кратък период от време и само едно куче я спаси от пълно откъсване от света и реалността...

Блонди, не отричам това - за старите и/или самотни хора. При мен обаче повод да пусна темата беше момиче на 19....

Да, съгласна съм. И аз не съм фен на превземките. Обаче има хора, които боравят с думите...не знам как да го кажа - по-лесно или по-неангажиращо от нас. Това, не означава, че са кукувици или че нещо им хлопа. Аз самата никога, ама никога не съм се обръщала към майка ми с "мамо", но съм казвала на кучето ми: "Ела при мама". Не знам, трудно е да се обясни. Леля ми е човек, когото дълбоко уважавам и харесвам, напълно трезв и разумен, но говори на котката си такива глезотии, че чак ми призлява  о това е я прави нито самотн,а нито откачена, нито нищо. Просто така се изразява и за нея това е начин да покаже радостта и обичта си. Абе не може така да се обобщава, сложно е 
Разбирам те иначе, напълно съм съгласна с превземките и лиготиите. Това го ненавиждам.

 

И аз болонката докато беше жива.
Сегашното куче не мога да го мамосвам, защото не Искам.
Но му говоря, особено когато Ния я няма в къщи, а колко караници отнася, имам чувство, че си го изкарвам на него понякога, дано не е злопаметен.

Много грубо.  Аз пък ненавиждам тюркоази, но не ненавиждам хората, които ги носят.


Аз съм от мамосващите.  Взех си кучето в много труден момент от живота и съм много привързана към нея.  Също така ми спи в леглото.Като ми се роди беба, и нея ще мамосвам.  И ще си растат заедно.  За ужас на ненавиждащите.

  Ми моята болонка си е бебе, тъй че си я мамосвам най-редовно и без никакви угризения. Отвърте ми идва, няма какво да си кривя душата. Скапвам я от гушкане и галене, почти колкото дъщеря ми. Просто съм такъв човек, обичам ласките и не ги пестя, независимо дали става дума за дете, мъж или куче. И близките ми ги обичат, така че сме се събрали едни гушкави хора

Не съм му казвала мамин, но много си го обичах.не виждам обаче нищо лошо, те са като деца!

Аз си имам котарак, който преди да родя мамосвах постоянно. В нас бяхме прегърнати нон стоп, а когато вършех нещо лежеше на врата ми зад гърба. Когато родих нещо в мен се промени и вече не изпитвам тази любов към него, съответно и по-малко го мамосвам. Но още го обичам и ще си остане "моето бебче", независимо от всичко.

Не съм от крайните, но от време на време си мамосвам котака. Не съм се сетила да си говоря с него по телефона
Ама кат ме ядоса...

Мога да разкажа поне 11 случая.. и то в нашата къща. /  на родителите ми/
 Хем татко е ловджия,  хем обичаме и котки / особено аз/
Случвало се е  мома -териерка да кърми котенца..  / /поне да ги залъгва/Териерката е нераждала..Най-любимият ми и непрежалим , вече 10 години ейрдел- териер , отгледа две бризначета - котаци - коледен подарък.  намерихме ги полуизмръзнали до нашият трафопост. на 25- ти декември... Коледните ни подаръци.
 Много пъти съм казвала " на МАМА , мамето ,   мама,"
       Сега обаче се притеснявам от друго... начи.  Имам щерчица... на 1.5   и се хвашам, че на всички дечица  , близко или далечч "мамосвам" -   Но се съобразявам и въздържам.

 Смея се с глас , че Мойто мъж  говори  момченцата по площадката с титлата " Хайде Мамин - златен!! или респективно " мамина - златна/

   Оставете на хората,  това, което им е останало.  Може би децага им са в чужбина,  ама хората милеят. И трябва да го злазят...?м?

  

Това, че някой мамосва домашния си любимец, не означава автоматично, че го поставя на едно ниво или даже на по-високо от собственото си дете.  (Изключвам патологичните случаи!)
Просто, когато поемаш грижата за едно животно, то изпитваш към него майчински чувства и същата отговорност, както към собствено дете. Обикновено, когато животното попадне сред стопаните си в ранна възраст, то се привързва към тях както към родители (впечатване е терминът, ако някой се интересува). Това е същотото явление, което обяснява осиновяването на коте от куче и т.н.
Кой как се лигави с животното си си е лично негов проблем, стига да не замества напълно общуването му с човешките същества.
В този дух - ако знаете майка ми как бабосва животните си!  Но това не й пречи да заколи бабосвано пиле за любимия си внук.
И пак по темата - аз например наричам мъжа си гадина, с всичките разновидности на думата, според настроението ми - от "гадинка" и "гъденце", до "гадино" и "гадюха такава". Това да не би автоматично да означава, че го мразя? Или наистина го възприемам като някаква гадина?
Не са важни думите, а чувствата, които стоят зад тях! 

Аз чак домашен любимец не съм имала, но в родния ми дом е имало и куче и  котки, за които съм се грижила и  хранела. Истината е, че те никога не са прекрачвали прага на къщата, винаги са яли подходяща храна, кучето е било ваксинирано, както и всички са обезпаразитявани. Мъчно ми е било когато с някое от тях се случи нещо, а да не говоря, че съм плакала за тях.

Сестра ми редовно приказва на кучето си "Леля ти ще те води..., леля ти ще те нахрани...". Ама аз като го извикам "Джаки, ела , лелин" и тя се сърди - знае, че се бъзикам.
Не мога да го възприема - звучи ми нелепо тя да казва "На леля хбавиците" за дъщерите ми, а аз да казвам същото за кучето и...

На пръв поглед са смешни и дори нелепи обръщенията от сорта на : зайче, патенце, мишленце, пиле, гълъбче, мушице и така цялата флора и фауна.... Но почти всеки се обръща с такива думички към любимия човек. Дори и обръщението "бебе" и неговите производни: бебче, бебенце, с което се обръщат един към друг възрастни мъже и жени, изглежда направо налудничево. Но тези хора се обичат! И вече нищо не е така както изглежда. Ще кажете : "Да, ама си говорим за хора, но като става въпрос за някакво си куче, не бива да се говори на миличко, маменце и т.н. " А защо не? Защо тогава, не кой да е, а самата Ванга е говорила на цветята си. Да, с цветята си! Звучи смешно, нали? Но е факт. Най- лесното е да се присмееш на нещо , което не разбираш, да го осъдиш. Интересно е, че човек , когато не разбира нещо е готов веднага да го отхвърли или да му се присмее. Когато става въпрос за любов падат всякакви граници и общоприети рамки. И конкретно по темата, може би хората реагират с насмешка на фразата "На мама кученцето" , защото незнаят колко любов се крие зад тази фраза, а може би не могат да си представят, че някой може да обича животно, както се обича човек, че дори понякога и повече. 

Всеки може да си нарича домашният си любимец както му харесва на него самият. Аз лично проблем с това нямам. Странни са ми хората, които гледат непрекъснато в чуждата паница.

у клюто мое сичко зара73..

Къде казах , че не може? 

може да има хора,които да "ти се струват странни"..и хора "които гледат непрекъснато в чуждата паница"..макар че аз тук "паница" не видях..
освен тва е адски инфантилно,да наричаш кучето си "маме".."ела при мама"..смешно е..

Ми няма лошо, смей се . Хората се смеят на какво ли не. На мен  примерно, ми е смешно като видя някой да бяга и да пищи при вида на пинчер или някой друг дребосък, но не бих казала, че това е "адски инфантилно" или да ги нарека "малоумни". Въпрос на възпитание.

 

Напълно съм съгласна.Чувала съм майка да нарича детето си "гадина мръсна". Всеки сиима своя живот и да си го живее както иска !

Ами аз си ги мамосвах, много ги обичах. Не мисля, че е смешно  .

ок де..сори..понеже на мен "маме" ми звучи като да идва от майка..а бе няма лошо..по-важно е да не му викате "вуйче"..

По-гадно звучи да казваш на свекърва си "маме", отколкото на кучето си!

на свекърва си може и "чиба"..

Не само се чувствам, но и СЪМ майка на животинките, които живеят у нас. Не е майка тази, която е родила, а тази която е отгледала. Не смятам, че са по-долно качество от детето ми само защото са от друг биологичен вид. Аз се отнасям с еднакво уважение към всички живи същества. Мога да обичам всички, които преценя. Любовта ми към едно същество не е за сметка на друго. Сърце широко 

Откъде тази агресия в теб бе жена?  Направо те виждам с плакат и подписка в парка: "Против обръщението "Мамо" към домашните любимци"
Малко си като във вица със сладоледа и учителката (цитирам по памет):

Иванчо обяснявало какво е мръсно подсъзнание и питал учителката:
 - Вървят три жени и ядат сладолед, една го ближе леко, другата го хапе и третата го засмуква, коя е женената?
 Учителката се изчервява и казва:
- Ами сигурна тази, която го засмуква
Иванчо:
 - Женена е тази, която носи халка  "

Абсолютно важи за мен! Аз имам много любов и я раздавам безрезервно. Смейте си се, но ние се обичаме и ни е хубаво. Щом ви се ще - губете ценните моменти в злоба. Надявам се да осъзнаете някога силата на добрата дума и силата на любовта.

алелуя!

Хе хе, сложете ме и мене в списъка на "мамосващите, глупавите, глезените, малоумните и мразените"  . Знам, че отстрани звучи много смешно за хората, които не могат да го приемат. Моето кученце беше абсолютно пълноправен член на семейството, отгледала съм го от невръстно бебе, когато му давах млякото, преминала съм през всичко с него. Даже и в леглото ми спеше. Имала съм и котка преди това, но не съм я мамосвала, защото не съм изпитвала такива чувства към нея. Но кучетата дават нещо много особено - вярност, доброта, те се държат като деца, мислят ни за техни родители, обичат ни безусловно, независимо дали сме хубави, грозни богати, бедни и независимо в какво настроение сме, щастливи са само като са с нас, без значение дали у дома, на края на света и без значение дали им е уютно или живеят на улицата в студа със стопанина си. Няма как някой, който не е имал куче или не се е грижил основно за него, да разбере чувствата към него. Преди години, когато мъчително се борехме за живота му и успяхме да го спасим, за пореден път разбрахме, какво означаваше той за нас. И не мислете, че някой, който си мамосва кучето, предварително си е обмислил как да се глези, за да дразни другите  Мамосването идва от само себе си, като израз на силните чувства, които изпитваш, а не като обмислено действие. Аз моето куче съм го мамосвала само като си го гушках и галех, идваше ми отвътре просто. Навън не съм го мамосвала, мисля, защото не обичах да си го глезя навън, пред хората не обичам да си показвам чувствата. Но вкъщи какво гушкане му отнасяшееее  А у нас и аз и майка ми го мамосвахме, а баба ми го бабосваше  Най- весело ми е било, когато баща ми се е изтарвавал му е викал татко  А баща ми е един адски сериозен и строг тип и затова така съм се смяла. Значи, смятайте как се привързва човек към куче, щом като баща ми и той се е изтървавал да го татосва 
Но определено е смешно отстрани, само че на мен ми е по- скоро весело и забавно, и мило като чуя такова нещо, защото мога да си представя колко привързаност се крие зад това обръщение. Явно ние човеците с "мамо" свързваме най- съкровеното си обръщение и подсъзнателно го използваме спрямо тези, които отглеждаме и обожаваме. Особено като гледам колко възрастни хора, чиито деца не живеят с тях, се радват на кученцата си, защото чрез тях са по- малко самотни и се чувстват нужни някому, а това ги поддържа живи.

Веднъж една приятелка ми каза съвсем добронамерено: "Абе, знаеш ли, че звучи адски глупаво като си измисляте какви ли не умалителни имена с мъжа ти... Знам, че така ви е приятно, но е тъпо и ви злепоставя." Е, ние с мъжа ми все още не спираме да си измисляме ежедневно все нови и нови имена, мисля, че повечето хора, които се обичат, все търсят да си измислят какви ли не малки, глупавки и весели именца, за да изразят по този начин любовта си пак и пак. Мисля, че докато имаме желанието да си измисляме имена, няма да спрем да се обичаме, пък кой зне  Същото е и с кучетата: милите, галени или дори святи обръщения са нищо друго освен търсене на изразни средства, за да се сподели обичта. Това дори не означава автоматично, че човекът си дава сметка за това, в каква доза точно обича животното и колко обича други деца, близки и т.н. Мамосването е просто израз на любов и незнам защо така дразни някои хора. Може би просто тези хора, ако не се дразнят на това, то друго ще им избоде очите или трето и т.н. Все по тоя повод се сещам за онзи смърф, дето винаги мърмореше: "Мразя, мразя" 

Блонди, страшно ми допадат изказванията ти, толкова си умерена, толерантна и позитивна. Харесвам хора като теб Дай боже да стават все повече слънцата в този форум 

"Мамосвам" кучето си, откакто станах истинска мама. То е като професионално изкривяване. Даже веднъж й пях песни, докато я разхождах в парка.

Не си мамосвам кучето, но иначе си го гледам като дете. Иначе понякога ми звучи смешно като някой говори по този начин на кучето си, но в общи линии не ме интересува особено кой как се обръща точно.