Да ви споделя един наболял в момента за мен проблем. Синът ми ходи от септември на градина. В началото трудно го понесе, милият! Все плачеше, дърпаше се, не искаше да ходи... После обаче нещата се оправиха, започна да ходи ако не с желание, поне без протести. Даже на няколко пъти се е случвало аз да отида да го взема, а той да се е заиграл и да не иска да си тръгва. Сега от няколко дни имам пак голям проблем - плаче сутрин, не иска да влиза в детската градина, събужда се през нощта да говори, че не му харесва там и няма да ходи... В чудо съм се видяла! И каква била май работата. Отивам да го взимам преди няколко дни и госпожата ме посреща с думите - "Теди каза ли ви какво направи?" 
На мен, естествено, ми се обръща сърцето. Решавам, че е разбил на някое детенце главата или нещо друго почти апокалиптично. Облещвам се, а тя ми казва -"Ами счупи едно от новите камиончета!" Направо онемях! В началото на годината събраха от всички родители по 30 лв. за да купят играчки, а сега тя ми говори за счупено камионче! 
Оказва се, че играли с някакво друго детенце и се блъскали и едното камионче се счупило. Естествено питах - "И какво от това?". А тя - "ами аз го наказах да седи сам до саксията в ъгъла и му казах, че майка ме ще даде 10 лв. да го плати и няма да му купи нещо друго." Така било възпитателно. Както и да е... Реших да не го обсъждам повече, защото детето беше очевидно разстроено. На другата сутрин обаче като отиваме едва се сдържаше да не се разплаче преди да влезе в градината. За зла участ, тая пак ни посреща на вратата и с мазна усмивка вика - "Теди, нали се разбрахме за камиончето, че няма да правиш повече така!" И то горкото като ревна, не мога да го успокоя. Че като я подхванах тая идиотка, като й се разкрещях - "Не искам повече дума да се отваря за това скапано камионче. Ще ви дам 10 лв. да спрете да тормозите детето ми." Не било въпроса до 10-те лв., а до възпитанието. Според мен аз съм тази, която трябва да си възпитавам детето, а нейната работа е да го гледа и обучава, докато е в градината! Не е ли така?
Сега не знам какво да правя. Детето не иска да ходи там, а аз не знам тая какво да я правя. Призлява ми като си представя, че го наказва за такава глупост. Да не говорим, че аз затова съм давала пари в началото на годината, за да ги купят тези играчки, да играят с тях и евентуално - да ги счупят, нали затова са играчките?!
Досега съм преглъщала очевидната й простотия (употребява думи от рода на "пикаят", "мърсоли" и др., чувала съм да се кара на децата яростно за глупости, а като ни види родителите да им вика - "душко" и "слънчице" и да е такава изкуствено ентусиазирана, нали се сещате...), но детето ми наистина е много чувствително и не мога да си позволя тая да го тормози. Не знам дали и от това, че й се разкрещях сега няма да си го изкара на него?! Или е по-добре да й взема страха?! 
Абе сигурно ви е смешно, че правя такъв проблем от това, но наистина детето ми се промени за няколко дни от тази случка! 
На мен, естествено, ми се обръща сърцето. Решавам, че е разбил на някое детенце главата или нещо друго почти апокалиптично. Облещвам се, а тя ми казва -"Ами счупи едно от новите камиончета!" Направо онемях! В началото на годината събраха от всички родители по 30 лв. за да купят играчки, а сега тя ми говори за счупено камионче! Оказва се, че играли с някакво друго детенце и се блъскали и едното камионче се счупило. Естествено питах - "И какво от това?". А тя - "ами аз го наказах да седи сам до саксията в ъгъла и му казах, че майка ме ще даде 10 лв. да го плати и няма да му купи нещо друго." Така било възпитателно. Както и да е... Реших да не го обсъждам повече, защото детето беше очевидно разстроено. На другата сутрин обаче като отиваме едва се сдържаше да не се разплаче преди да влезе в градината. За зла участ, тая пак ни посреща на вратата и с мазна усмивка вика - "Теди, нали се разбрахме за камиончето, че няма да правиш повече така!" И то горкото като ревна, не мога да го успокоя. Че като я подхванах тая идиотка, като й се разкрещях - "Не искам повече дума да се отваря за това скапано камионче. Ще ви дам 10 лв. да спрете да тормозите детето ми." Не било въпроса до 10-те лв., а до възпитанието. Според мен аз съм тази, която трябва да си възпитавам детето, а нейната работа е да го гледа и обучава, докато е в градината! Не е ли така?Сега не знам какво да правя. Детето не иска да ходи там, а аз не знам тая какво да я правя. Призлява ми като си представя, че го наказва за такава глупост. Да не говорим, че аз затова съм давала пари в началото на годината, за да ги купят тези играчки, да играят с тях и евентуално - да ги счупят, нали затова са играчките?!
Досега съм преглъщала очевидната й простотия (употребява думи от рода на "пикаят", "мърсоли" и др., чувала съм да се кара на децата яростно за глупости, а като ни види родителите да им вика - "душко" и "слънчице" и да е такава изкуствено ентусиазирана, нали се сещате...), но детето ми наистина е много чувствително и не мога да си позволя тая да го тормози. Не знам дали и от това, че й се разкрещях сега няма да си го изкара на него?!
Или е по-добре да й взема страха?! Абе сигурно ви е смешно, че правя такъв проблем от това, но наистина детето ми се промени за няколко дни от тази случка! 
Аз щях да й направя луд скандал и да отида при директорката и там да се развикам.Явно у нас този подход действа-с простака -просташки! 
/, че с чичко полицай няма да стане, тъй като аз и други членове на фамилията сме такива. Показах и колко съм възмутена да говори такива неща на децата и така да ги плаши. От тогава всяка сутрин ми пожелава "Весел ден". 
Различията идват от разликите в характерите на всяка. Иначе всички ние сме най-добрите родители за своите деца! 