...да не харесате даден човек или изобщо да не ви впечатли,а в последствие да си промените мнението и да си станете много близки?
- Публикувана: 25 авг. 2006, 12:21 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2006, 12:45 ч.
Случвало ли ви се е при първа среща...
Прекалено позитивно съм настроена и обикновено оставам разочарована. 
Да, защото много бързо се поддавам на впечатление, т.е. емоционално, но пък после давам шанс, това първоначално впечатление да се промени, защото знам, че съм адски прибързана. Не са ми верни първите впечатления на 100%, така че не се влияя от тях много, много. Пък и знам, че на всеки ден "му е ден" на човек, така че може да се е държал странно за самия себе си по основателна причина. Аз по принцип при запознаване се държа много дистанцирано и студено...но съвсем скоро се отпускам, така че ако някой си създава впечатление за мене от прима виста, майко мила... 
Та така.
Та така. 
За любовни срещи не ми се е случвало - или ми харесва или не.
Обаче за разни мои приятели - да(но много рядко).
Особено добре си спомням как мъжът ми ме запозна с един негов приятел и на мен ми се стори много грубоват и обще взето не го взех на сериозно. Сега мисля, че това ни е един от най-добрите приятели и много свестен човек.
Друг случай - събираме се семейно с една позната и тя води мъжът си за пръв път. Ей, много циничен този човек, бе - да, ама сега ми е приятел и е невероятно весело в неговата компания.
Като цяло гледам да не си създавам мнение за хората от първа среща.
Мисля си, че в много случаи първото впечатление от даден човек зависи и от моето настроение в момента. Ако съм в лошо настроение ...трудна работа да ми хареса някой.
Обаче за разни мои приятели - да(но много рядко).
Особено добре си спомням как мъжът ми ме запозна с един негов приятел и на мен ми се стори много грубоват и обще взето не го взех на сериозно. Сега мисля, че това ни е един от най-добрите приятели и много свестен човек.
Друг случай - събираме се семейно с една позната и тя води мъжът си за пръв път. Ей, много циничен този човек, бе - да, ама сега ми е приятел и е невероятно весело в неговата компания.
Като цяло гледам да не си създавам мнение за хората от първа среща.
Мисля си, че в много случаи първото впечатление от даден човек зависи и от моето настроение в момента. Ако съм в лошо настроение ...трудна работа да ми хареса някой.
Случвало ми се е обратното за първи път да видя човек в голяма компания и много да ми хареса външно!!Обаче след това като излезнахме на среща само двамата той почти не обели и една дума само аз говорих и заради това ми стана даже неприятен и дори и външното привличане изчезна...Но след това всичко се оправи и се оказа че той просто се е притеснявал в началото и след това бяхме заедно две години 
Да, случвало се е няколко пъти, най-странното е, че единият случай е мъжът ми. Първата ни среща (среща изобщо, не любовна) беше в училище и той реши да се прави на голям мъж, което на мен изобщо не ми хареса. И след две години като просто приятели той леко-полеко успя да обърне представите ми за него и се стигна и до първата ни любовна среща, а оттам - леко-полеко я докарахме дотук ...
... 
Обикновено първото ми впечатление по-късно се задълбочава като доопознавам човека. Но като се запознахме с най- добрата ми приятелка, първото ми впечатление от нея беше, че е високомерна, надута и хвърчаща в облаците превземка - 
не бях права за нито едно от нещата, така че човек не трябва винаги да се води от първите си впечатления.
не бях права за нито едно от нещата, така че човек не трябва винаги да се води от първите си впечатления. ...да не харесате даден човек или изобщо да не ви впечатли,а в последствие да си промените мнението и да си станете много близки?
да, после прекарах с него 3 години...
Запознах се с него в дискотека
и ми беше доста съмнителен, приличаше ми на мутричка, а то момчето се оказа икономист (като ме търсеше, молех приятелката ми да казва, че ме няма
) 
Да. И този човек беше мъжа ми!
Ама това беше 1998ма.
Сега, полека лека с възрастта започвам да придобивам по-реална преценка за хората. Особено като ги наблюдавам отстрани - как са облечени, какви жестове имат, как говорят и т.н.
Като по-млада пък много се лъжех за хората от първото впечатление.
Ама това беше 1998ма.
Сега, полека лека с възрастта започвам да придобивам по-реална преценка за хората. Особено като ги наблюдавам отстрани - как са облечени, какви жестове имат, как говорят и т.н.
Като по-млада пък много се лъжех за хората от първото впечатление.
На другия ден реших да го видя на светло и майкоууууу...беш краченца да бягаме 
Да, случвало ми се е няколко пъти. В същност повечето си приятелки, преди да опозная не са ми били симпатични. Явно преценката ми за хората е доста погрешна...
Иначе с гаджета не ми се е случвало, защото все пак трябва да харесвам даден човек, за да му обърна такова внимание..
Иначе с гаджета не ми се е случвало, защото все пак трябва да харесвам даден човек, за да му обърна такова внимание..
Изключително много разчитам на усещането, което ми създава човек при първата ми среща и то обикновено не ме подвежда.
Сега се сещам само за една моя колежка от университета, която не че не съм харесала, просто ми беше безразлична, а след като завършихме станахме близки.
Тук във форума обаче ми се случва да си сменям мнението за някого по три пъти
Сега се сещам само за една моя колежка от университета, която не че не съм харесала, просто ми беше безразлична, а след като завършихме станахме близки.
Тук във форума обаче ми се случва да си сменям мнението за някого по три пъти
По принцип първото ми мнение се оказва безпогрешно вярно. Е, имало е едно две изключения може би, но в момента не мога да се сетя за фрапиращ случай 
Като цяло, когато на пръв поглед не ми хареса някой не общувам с него (доколкото това е възможно), а и да се наложи да общувам си имам едно на ум. Случвало се е, макар и рядко човек, който ми се е сторил симпатичен да излезе подляр, но по принцип съм си позитивно настроена към хората, та на това го отдавам.
Що се отнася за любовна среща никога не съм оставала разочарована, до момента точно съм прценявла какво може да очаквам от отсрещната страна и съм се оказвала права.
Като цяло, когато на пръв поглед не ми хареса някой не общувам с него (доколкото това е възможно), а и да се наложи да общувам си имам едно на ум. Случвало се е, макар и рядко човек, който ми се е сторил симпатичен да излезе подляр, но по принцип съм си позитивно настроена към хората, та на това го отдавам.Що се отнася за любовна среща никога не съм оставала разочарована, до момента точно съм прценявла какво може да очаквам от отсрещната страна и съм се оказвала права.
