Споделят ли децата ви ?

  • 3 970
  • 47
  •   1
Отговори
23 авг. 2006, 09:49 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
За мен този момент от общуването с особено важен.
Смятам, че така детето се учи да не се затваря в себе си, да търсим заедно решение на проблемите и да съм в течение с нещата, които му се случват, вълнуват и тревожат.
Винаги съм насърчавала потребността му да споделя с мен, стараейки се това да не става по натрапчив начин, за да не постигна обратния ефект.
Начина по който се опитвам да го предразположа е като не задавам директни въпроси, а го насочвам сам да започне и същевременно аз споделям с него показвайки му по този начин, че това е напълно нормално.
Това с големия. Малкия още не говори като хората Laughing
За съжаление обаче трябва да призная, че напоследък съм малко разтревожена. Не иска да ми казва нищо.
Питам го как е минал деня му, какво са правили в градината, на какво е играл. Той ми отговаря, че не му се говори и не иска да ми каже. Sad
Питам го дали има причина за това, той отсича, че просто не му се говори. Деликатно се мъча да разбера дали няма проблеми там, показвам му, че дори и нещо да се е случило, не бива да се страхува да го каже на мама, защото няма да му се карам, напротив - ще му помогна заедно да решим проблема.
Не ще и това е.
Кажете ми моля ви как предразполагате децата си ? Явно нещо не правя както трябва.... Sad

# 1 23 авг. 2006, 10:06 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
dodo_dodo , не е в нас вината...Щом сме намирали начин до сега да ги накараме да се "изприкажат"...
И Дени напоследък не споделя. Това е нетипично за нея - тя е изключително бъбрива Grinning. И ми отговаря, че си има приятелки и ще споделя с тях. Искала да си има свои тайни...
Аз им оставям лично пространство, но все пак ми се ще да знам какво се случва в малките им главици...

# 2 23 авг. 2006, 10:10 ч.
  • Мнения: 15 619
Винаги се опитвам да го предразположа за да свикне да споделя, да усеща разговорите с мен като необходимост и все още не съм сигурна, че съм успяла. Аз не го питам директно, а споделям какъв е бил денят ми, какво съм правила,кой съм видяла и т. н., едва тогава задавам някакъв въпрос от сорта на "Сашко беше ли днес на градината?" , ако ми отговори, продължавам с въпросите. Не винаги обаче се получава. Понякога решава, че няма да ми каже и ме хвърля в трета глуха. Оставям го и като мине малко време, подхващам темата отдалеч.
На майка ми на времето не й бяха нужни толкова усилия /по мои спомени/, но какво да се прави, различни са поколенията. Успех ти желая! Щом търсиш начина, ще го намериш.

# 3 23 авг. 2006, 10:12 ч.
  • Мнения: 3 271
Моите и двамата са много силни екстроверти, буквално не мога да им затворя устите, още се учим да не спират случайни хора по улиците да им разказват разни неща и на тех  Crazy Понякога сериозно се уморявам от постоянния шум и внимание, което изискват, защото не е само да го кажат, искат да съм съпричастна, да им отговарям и т.н
Ти си познаваш най-добре детето. Ако преди е споделяло, а сега изведнъж е спряло то явно има някакво събитие, което го е накарало "да се затвори". Синът ми го прави за кратки моменти, когато е сърдит/обиден за нещо. Най-много помага да го гушна или разсмея (тук таткото е с по-голям успех, все го подкача нещо или имитира намусеност), така че се отпуска и макар и ядосано започва да говори докато му мине.
Но може детето ти просто да е интроверт и да предпочита след градина да остане сам с мислите си, за да се разтовари.
Не мисля, че бъркаш нещо. Просто му давай колкото можеш повече внимание и любов, от това по-предразполагащо няма   bouquet
И мисля, че не бива да настояваш да говори, ако не иска. Може би докато си играее/рисувате може да пускаш по някое въпросче от типа "вкусен ли беше обяда/какво ви приготвиха" и т.н.
Надявам се, че не се е случило нещо там, което да го е притеснило

Стискам палци!

# 4 23 авг. 2006, 10:42 ч.
  • Мнения: 533
Дъщеря ми е изключително приказлива, буквално сутрин докато си отвори очите и започва да говори. Понякога не можем да си кажем две думи с баща и, но  и тя си има моменти, в които не и се говори (много рядко се случва), тогава я оставям, не я разпитвам, не настоявам, изчаквам да мине известно време, час-два примерно и деликатно я насочвам към темата. Ако нещо действително и тормози съзнанието, вечер като си легнем, докато се гушкаме за лека нощ, обикновено ми казва.
Не мисля, че бъркаш нещо, просто може за сина ти денят да е минал по обичайния начин и да не намира точно в този момент нищо интересно за споделяне (знам, че много рядко им се случва денят да мине спокойно, но все пак...)

# 5 23 авг. 2006, 13:52 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Споделя, дори повече от колкото трябва... Това щерката, де Wink
Синчето все още е с малък говорен стаж и нищо не казва.

Ето баланса в природата!!!  Twisted Evil

П.П: Додо - не се измъчвай!  Stop Това със споделянето си е до човек, до натура, до характер. Истината е, че трудния и тежък х-р проличава още в детството и ако детето сега не "поддава", явно няма никогИШ да го прави. Примери за това - бол в моята рода.

# 6 23 авг. 2006, 13:58 ч.
  • София
  • Мнения: 245
Цитат на: Veniti в ср, 23 авг 2006, 10:42
Дъщеря ми е изключително приказлива, буквално сутрин докато си отвори очите и започва да говори. Понякога не можем да си кажем две думи с баща и, но  и тя си има моменти, в които не и се говори (много рядко се случва), тогава я оставям, не я разпитвам, не настоявам, изчаквам да мине известно време, час-два примерно и деликатно я насочвам към темата. Ако нещо действително и тормози съзнанието, вечер като си легнем, докато се гушкаме за лека нощ, обикновено ми казва.
Не мисля, че бъркаш нещо, просто може за сина ти денят да е минал по обичайния начин и да не намира точно в този момент нищо интересно за споделяне (знам, че много рядко им се случва денят да мине спокойно, но все пак...)


 Peace

# 7 23 авг. 2006, 14:06 ч.
  • Мнения: 3 371
За мен също споделянето е от огромно значение при общуването със синът ми .Винаги съм казвала , че най-много се страхувам , когато  спре да говори - млъква и се затваря в себе си , сякаш не е моето дете. В такива моменти се чувствам безсилна !Слава Бог , тези моменти са все по-редки , но и той вече е достатъчно голям- скоро ще навърши 17г. - и явно има нужда да споделя с нас , защото все по-често разговорите са инспирирани от него самия.
Ако това  , което се случва е различно от досегашното му поведение , може би наистина има причина за затварянето му. Попитай и госпожите му в градината дали не са забелязали нещо обезпокоително в поведението му , в отношението към другите деца , а и тяхното отношение към момчето ти дали е същото .Поискай да видиш рисунките му от ДГ или рисувайте у дома - понякога детското експресивно творчество е много показателно за наличието на проблем.Наблюдавай какви цветове използва , какви образи рисува , как ги разполага в пространството , помоли го да ти разкаже , ако желае за това , което е нарисувал.Ако искаш , пиши ми на лични и ще ти кажа по -подробно какво точно да наблюдаваш - с удоволствие ще помогна , ако мога .  ::

# 8 23 авг. 2006, 14:11 ч.
  • някъде там
  • Мнения: 1 466
Моя син е много потаен.Нищо не му се разказва, просто няма търпение.Затова начина който измислих е като на игра, т.е. аз и той вземаме по една играчка и започваме разговорм/ у играчките.Аз питам разни неща неговата играчка, а не него и той милия всичко си разказва Simple Smile

# 9 23 авг. 2006, 14:22 ч.
  • Мнения: 5 622
Мисля, че това е поредният детси период. Чела съм за това и по-рано във форума, а и не само  Peace

# 10 23 авг. 2006, 14:29 ч.
  • Мнения: 465
Не знам при малката как ще е, но баткото обича всичко да ми казва, понякога се ядосвам на себе си, че не винаги го изслушвам а може би това е най-важното затова смятам за на пред да се старая повече.Просто така си го мислех наскоро.

# 11 23 авг. 2006, 14:37 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Мислех си...дали това, че искаме да знаем всичко за тях не ги травмира по някакъв начин? Аз не желая да ми измъкват думите с ченгел и не го позволявам. Когато искам да се освободя - споделям. Но това е вътрешна потребност, осъзната. Дали не е така и с децата ни? Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?

# 12 23 авг. 2006, 14:56 ч.
  • sofia
  • Мнения: 8 938
Цитат на: ДЕ ВАня в ср, 23 авг 2006, 14:37
Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?
Всеки има нужда да споделя. С майка ми споделям най-трудно. Сестра ми също.....та явно грешката не е само в нашия телевизор. Аз лично много трудно формулирам за себе си дадения проблем и определено имам нужда някой да ми тегли думите с ченгел (добре, че мъжо е търпелив и упорит  Crazy)
Та си е до човека.

# 13 23 авг. 2006, 14:58 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: ДЕ ВАня в ср, 23 авг 2006, 14:37
Мислех си...дали това, че искаме да знаем всичко за тях не ги травмира по някакъв начин? Аз не желая да ми измъкват думите с ченгел и не го позволявам. Когато искам да се освободя - споделям. Но това е вътрешна потребност, осъзната. Дали не е така и с децата ни? Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?
Определено смятам , че трябва да се възпитава или по -скоро да направим така , че да изпитват необходимост да споделят с нас , да осъзнаят колко е важно споделянето , за общуването между хората изобщо .Старала съм се още от най- ранна възраст да възпитавам и внушавам тази необходимост - до ден днешен на вечеря сядаме всички заедно , а ако татко ни го няма  , само ние двамата и всеки разказва как е минал денят му , какво интересно или не чак толкова интересно се е случило , обсъждаме важни ангажименти или предстоящи събития винаги заедно , като сме се стремяли още от малък синът ни да се чувства значим , да усети и разбере , че ценим и уважаваме мнението му и се съобразяваме с него . Смятам , че по този начин , с личния си пример , успяхме да покажем на детето ни  , че споделянето е нещо важно между хората , успяхме да възпитаме необходимост от това да сподели  , а и да е готов да изслушва  , да бъде съпричастен.Надявам се , че наистина сме успели !Дано да е така !

# 14 23 авг. 2006, 15:07 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Моята няма нужда от предразполагане. Сама бърза всичко да си каже... Абе женско... Но и аз съм такава. Опитвам се да и разказвам как е минал денят ми, какво съм чула, помислила, направила...  Дори и да не разбира и да не й е особено интересно. Когато беше по-малка и я поощрявах да играе на детска градина /с мен или сама/. Строяваше един куп плюшковци, тя беше г-жата, а аз си правех изводи как я кара в ДГ.

# 15 23 авг. 2006, 15:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 5 532
Моята не иска да споделя. Много е тежка на приказки. Категорично отказва да ми разказва каквото и да било от деня в градината. Много рядко, обикновено няколко дни след случая смотулевя нещо за някого, но трябва да задам една камара насочващи въпроси за да разбера поне отчасти какво е станало.
От първия ден в градината правя опити да я науча да ми разказва как е минал денят и, но за сега не успявам. Sad

# 16 23 авг. 2006, 15:19 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
И моят син е от децата,на които не можеш да им затвориш устата.От малък го уча, че трябва да ни казва всичко и ефекта е на лице. Понякога нямам нерви да го изслушам за всичко, което иска да ми каже/ а трябва/. Но определено си е до дете, въпреки че има значение и навика.

# 17 23 авг. 2006, 15:25 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: ДЕ ВАня в ср, 23 авг 2006, 14:37
Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?
Да, определено смятам, че това е наше задължение като родители. Да ги приучим /дали е подходящата дума/ да споделят или по-скоро да им покажем, че какъвто и да е проблемът им /евентуално/, те могат да ни се доверят, могат спокойно да ни кажат и заедно ще търсим решение.  Всяко дете има различен характер и съответно подходът е различен. Дано да успеем!

# 18 23 авг. 2006, 16:00 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Цитат на: luna в ср, 23 авг 2006, 15:25
... по-скоро да им покажем, че какъвто и да е проблемът им /евентуално/, те могат да ни се доверят, могат спокойно да ни кажат и заедно ще търсим решение.  

Това ми се иска да постигна, но те са все още много малки, проблемите им се заключават в подръпването на косите в градинката - нещо, което госпожите разрешават и се забравя.
От друга страна, когато дойдат сериозните проблеми, дали пък няма да съм закъсняла? Опитваме се с баща им да създадем навици - вечеря, разговори, гушкане и шушукане в леглото преди лягане...За мен това бяха най-емоционалните моменти в детството - мама ме води да спя и остава 2 минутки с мен, за да си кажем нещо Heart Eyes.
Искам и децата ми да имат тези минутки, ако зависи от мен - ще се постарая.

# 19 23 авг. 2006, 16:00 ч.
  • Мнения: 1 134
Учим се взаимно. Аз никога не съм споделяла охотно с когото и да е. Но, сега сядаме вечер на масата тримата и всеки разказва по нещо за деня си.
Правя, обаче разлика между "споделяне" и "докладване". Наясно съм, че колкото и да искам, няма как да знам за абсолютно всичко, случило се през деня с дъщеря ми. Ще съм щастлива, ако й вдъхна вярата, че и най - страшно - изглеждащите й неща може винаги спокойно да ми ги каже.

# 20 23 авг. 2006, 16:23 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: MamaZ в ср, 23 авг 2006, 16:00
Ще съм щастлива, ако й вдъхна вярата, че и най - страшно - изглеждащите й неща може винаги спокойно да ми ги каже.
Ей това искам да постигна аз със моя син.

# 21 23 авг. 2006, 17:26 ч.
  • Мнения: 1 278
Споделянето и говоренето е начин за изразяване и за зареждане на батерии. Ако детето е краен интроверт по природа, да се скъсаме не можем да го научим да се изразява и зарежда екстравертно, какъвто начин например е  говоренето. Просто няма да му е свойско и ще е против природата му. По-добре е да се концентрираме в това да насочваме детето да към подходящи за природата му начини.

Додо, за детето, което ходи в Елхица ли става въпрос?

# 22 23 авг. 2006, 17:37 ч.
  • Мнения: 3 271
Цитат на: Demetra в ср, 23 авг 2006, 17:26
Споделянето и говоренето е начин за изразяване и за зареждане на батерии. Ако детето е краен интроверт по природа, да се скъсаме не можем да го научим да се изразява и зарежда екстравертно, какъвто начин например е  говоренето.

За пореден път се убеждавам, че четем едни и същи книги (за справка - виж моят отговор)  Heart Eyes

# 23 23 авг. 2006, 17:51 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 418
За колко годишни деца става въпрос в темата, зашото моето е на 2.5г и не мога да му затворя устата, сигурно това се случва при по-големите дечица?

# 24 23 авг. 2006, 18:17 ч.
  • Мнения: 1 278
Миленче   bouquet

Цитат на: valja в ср, 23 авг 2006, 17:51
За колко годишни деца става въпрос в темата, зашото моето е на 2.5г и не мога да му затворя устата, сигурно това се случва при по-големите дечица?


Ами зависи за какво точно ти говори твоето двегодишно детенце. Става въпрос за това да говори за себе си  Simple Smile

# 25 23 авг. 2006, 20:21 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Demetra в ср, 23 авг 2006, 17:26
Споделянето и говоренето е начин за изразяване и за зареждане на батерии. Ако детето е краен интроверт по природа, да се скъсаме не можем да го научим да се изразява и зарежда екстравертно, какъвто начин например е  говоренето. Просто няма да му е свойско и ще е против природата му. По-добре е да се концентрираме в това да насочваме детето да към подходящи за природата му начини.

Додо, за детето, което ходи в Елхица ли става въпрос?

За него Sad
От септември тръгва в друга градина. Прави ми впечатление, че това категорично "Не ми се говори" започна от как съобщих там, че го местя в друга градина. Дано си внушавам и греша.
Иначе Дени е всичко друго, но не и интроверт. Той е едно шумно, емоционално и любвеобвилно дете...

# 26 23 авг. 2006, 21:22 ч.
  • Мнения: 1 278
Додо, тогава знаеш мнението ми по въпроса - преместването отдавна трябваше да се случи Confused Знаеш също и защо е "млъкнал". Не си внушаваш.
Съжалявам наистина  Sad  Пожелавам ви следващият избор да е по-добър   bouquet

# 27 23 авг. 2006, 23:00 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Demetra в ср, 23 авг 2006, 21:22
Додо, тогава знаеш мнението ми по въпроса - преместването отдавна трябваше да се случи Confused Знаеш също и защо е "млъкнал". Не си внушаваш.
Съжалявам наистина  Sad  Пожелавам ви следващият избор да е по-добър   bouquet

Да, зная мнението ти. Работата е там, че той от доста време ходеше с огромно желание, след разговорите ни. Мислех, че всичко вече е наред и временно отложих решението.
Добре, да приемем, че причина има някаква. Дали е това или нещо друго...какво да сторя, за да отпусна детето? Да го предразположа ? Не искам да настоявам прекалено с въпроси, за да не го травмирам и аз. Но и така не мога да го оставя и да безучаствам. Какво да направя ?

# 28 23 авг. 2006, 23:03 ч.
  • Мнения: 2 116
Цитат на: luna в ср, 23 авг 2006, 16:23
Цитат на: MamaZ в ср, 23 авг 2006, 16:00
Ще съм щастлива, ако й вдъхна вярата, че и най - страшно - изглеждащите й неща може винаги спокойно да ми ги каже.
Ей това искам да постигна аз със моя син.
  newsm10

# 29 24 авг. 2006, 00:04 ч.
  • Мнения: 934
Моят не ще. Ама хич! Отвреме-навреме по нещо казва, примерно за някоя игра, оттам нататък следват разни измислици и въпроси за това как работи, онова как се движи, и пр. Не знам дали е екстроверт или интроверт. На нещата реагира винаги бурно, но не с думи. Много е общителен, но просто не може да разказва подробно и последователно какво му се е случило. И не иска, това го отегчава. Понякога споделя нещо дни след като се е случило.
Как ли не съм се мъчила да го предразположа, не става.
Направо не знам! Rolling Eyes

# 30 24 авг. 2006, 00:30 ч.
  • Мнения: 1 278
Цитат на: dodo_dodo в ср, 23 авг 2006, 23:00
Дали е това или нещо друго...какво да сторя, за да отпусна детето? Да го предразположа ? Не искам да настоявам прекалено с въпроси, за да не го травмирам и аз. Но и така не мога да го оставя и да безучаствам. Какво да направя ?

Не знам какво да ти кажа, честно. На мен ми е много болна темата за детските градини у нас и определено съм афектирана. Поради тази причина, каквото и да ти кажа, няма да е кой знае колко адекватно. Съжалявам, че не мога да ти помогна  Sad

Може би да опитвате да прекарвате повече време заедно като правите съвсем различни неща и не говорите за градини. Мисля, че като се чувства добре и сигурно с теб, това ще бъде на-важното нещо за него, каквото и да му се случва там.  И все пак...

Всъщност ти нали казваш, че от септември ще ходи другаде? Имаш ли възможност да го спреш от Елхицата и да сте заедно в оставащите дни до септември? Ей го е къде е.

# 31 24 авг. 2006, 08:22 ч.
  • Мнения: 494
Цитат на: илона в ср, 23 авг 2006, 14:11
Моя син е много потаен.Нищо не му се разказва, просто няма търпение.Затова начина който измислих е като на игра, т.е. аз и той вземаме по една играчка и започваме разговорм/ у играчките.Аз питам разни неща неговата играчка, а не него и той милия всичко си разказва Simple Smile

При нас е така с голямата ми дъщеря. Няма навика да споделя, опитвала съм какви ли не начини за да я предлазположа, но не се получава .Има моменти в които се опитва  да говори  за    нещо,             но те стават едни обянснения ,чак започва да заеква.Има ли някакъв подход с който да я накарам да се отпусне и да ми споделя?

# 32 24 авг. 2006, 09:39 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Додо, прощавай, ама отдавна трябваше да го спреш. Както знаеш, моята я махнах седмици след като разбрах, че там стават някои нередни неща. Ру направи същото. И от какъв зор е трябвало да предупреждаваш, че ще напуска? До колкото познавам собственичката, няма начин това да не е рефлектирало върху детето. Аз й казах последния ден сутринта, че Цвети повече няма да идва, като изтъкнах причина, несвързана със самата ДГ. Дори не беше прегърнала детето, нито му беше казала довиждане. Вярвам, че на новото място няма да имаш проблем. Ако новата ДГ е добра, ще се изненадаш колко бързо ще свикне Денис и сигурно ще започне да споделя.
Между другото докато беше в Елхица и Цвети много, много не ми е разказвала. Може би просто не е имало и какво. В новата градина й се случват всеки ден все нови и интересни неща и не спира да говори за тях.

# 33 24 авг. 2006, 09:43 ч.
  • Мнения: 3 271
Цитат на: Demetra в чт, 24 авг 2006, 00:30
Не знам какво да ти кажа, честно. На мен ми е много болна темата за детските градини у нас и определено съм афектирана. Поради тази причина, каквото и да ти кажа, няма да е кой знае колко адекватно. Съжалявам, че не мога да ти помогна  Sad

Уф, болна тема и за мен, знаеш  Sad

Додо, щом нещата са съвпаднали по време и според мен не си внушаваш. Особено за една частна градина, мога само да си представя реакциите и отношението.
Ако нямаш възможност да го спреш, пак ще препоръчам времето, в което сте заедно максимално много да го гушкаш, да играеш с него и да говориш. Надявам се, че това ще му даде сигурност и ще го отпусне   bouquet

# 34 24 авг. 2006, 09:51 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Лекси в чт, 24 авг 2006, 09:39
Додо, прощавай, ама отдавна трябваше да го спреш. Както знаеш, моята я махнах седмици след като разбрах, че там стават някои нередни неща. Ру направи същото. И от какъв зор е трябвало да предупреждаваш, че ще напуска? До колкото познавам собственичката, няма начин това да не е рефлектирало върху детето. Аз й казах последния ден сутринта, че Цвети повече няма да идва, като изтъкнах причина, несвързана със самата ДГ. Дори не беше прегърнала детето, нито му беше казала довиждане. Вярвам, че на новото място няма да имаш проблем. Ако новата ДГ е добра, ще се изненадаш колко бързо ще свикне Денис и сигурно ще започне да споделя.
Между другото докато беше в Елхица и Цвети много, много не ми е разказвала. Може би просто не е имало и какво. В новата градина й се случват всеки ден все нови и интересни неща и не спира да говори за тях.

Казах този месец, че от септември няма да е там. Реших да постъпя почтено и да бъда коректна, като им кажа, за да могат да си правят и те сметката и да знаят, че от началото на идния месец ще разполагат със свободно място. Не ми се искаше да вярвам, че това може да рефлектира върху него. Все още не ми се иска да си мисля, че е така. Вероятно съм твърде глупава и наивна.
Надявам се искрено на новото място Дени да е по-спокоен и да започне да ми разказва.

# 35 24 авг. 2006, 09:55 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Millena в чт, 24 авг 2006, 09:43
Цитат на: Demetra в чт, 24 авг 2006, 00:30
Не знам какво да ти кажа, честно. На мен ми е много болна темата за детските градини у нас и определено съм афектирана. Поради тази причина, каквото и да ти кажа, няма да е кой знае колко адекватно. Съжалявам, че не мога да ти помогна  Sad

Уф, болна тема и за мен, знаеш  Sad

Додо, щом нещата са съвпаднали по време и според мен не си внушаваш. Особено за една частна градина, мога само да си представя реакциите и отношението.
Ако нямаш възможност да го спреш, пак ще препоръчам времето, в което сте заедно максимално много да го гушкаш, да играеш с него и да говориш. Надявам се, че това ще му даде сигурност и ще го отпусне   bouquet


Ами не зная Миленче...
Ето тази сутрин например исках да ми разкаже кого е срещнал в страната на сънищата.- Пак ми отговори със същата реплика - не ми се говори сега...
Не зная дали е от градината само или просто си е някакъв негов период...мога само да гадая.
Иначе не спирам да го гушкам. Понякога си мисля, дали пък и това не е прекалено и дали не го лигавя по този начин. Прекалено привързан е към мен. За секунда не иска да остане сам и тича след мен. Някакви детски страхове са го налегнали напоследък. От всичко го е страх - от тъмно, от чудовища, от лоши хора....

# 36 24 авг. 2006, 10:04 ч.
  • Мнения: 1 278
Цитат на: Лекси в чт, 24 авг 2006, 09:39
Додо, прощавай, ама отдавна трябваше да го спреш. Както знаеш, моята я махнах седмици след като разбрах, че там стават някои нередни неща. Ру направи същото. И от какъв зор е трябвало да предупреждаваш, че ще напуска? До колкото познавам собственичката, няма начин това да не е рефлектирало върху детето. Аз й казах последния ден сутринта, че Цвети повече няма да идва, като изтъкнах причина, несвързана със самата ДГ. Дори не беше прегърнала детето, нито му беше казала довиждане. Вярвам, че на новото място няма да имаш проблем. Ако новата ДГ е добра, ще се изненадаш колко бързо ще свикне Денис и сигурно ще започне да споделя.
Между другото докато беше в Елхица и Цвети много, много не ми е разказвала. Може би просто не е имало и какво. В новата градина й се случват всеки ден все нови и интересни неща и не спира да говори за тях.

Очевидно информацията, която имам от двама съвсем независими източници (но не клиенти!) съвсем се потвърждава. Тази жена очевидно не е в много добро емоционално здраве. Сега окончателно ми се връзват нещата с това, което почувствах, макар и неясно, първият път, в който я видях (още преди две години, когато търсихме градина за Сашко).
Много неприятно наистина!

# 37 24 авг. 2006, 10:07 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Очевидно има връзка с преживяванията в градината. Мисля си, че много скоро, след като се премести, всичко ще се оправи.
Може би трябва да го оставиш да преживее и осмисли сам това, което се случва.  Hug

# 38 24 авг. 2006, 10:17 ч.
  • Мнения: 1 278
Цитат на: Василиса Умница в чт, 24 авг 2006, 10:07
Може би трябва да го оставиш да преживее и осмисли сам това, което се случва.  Hug


Да. Това е много добър съвет. Дай му време да преработи преживяванията си като се стараеш просто да бъдеш до него без да го разпитваш и да очакваш да ти проговори. Да бъдеш до него физически обаче! Да присъстваш тялом, не просто духом  Simple Smile Дано да имаш тази възможност

# 39 24 авг. 2006, 10:17 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Додо, сред познатите си минавам за балама, т.к. съм коректна, готова почти винаги да услужа и т.н. /брей, че скромност/. Но детето ми е над всичко и ако има дори и минимален риск, коректноста ми да рефлектира върху него, си я спестявам. Нека си нося "греха" за това, но то да не страда. Ако аз бях тази, която оставаше в градитната, а не детето ми, щях абсолютно всичко да си кажа, че и отгоре. Но да си позволявам лукса да съм коректна, спрямо човек, който не е бил към мен и да рискувам той да натоварва психически детето ми - не. Явно въпрос на приоритети.
Demetra, абсолютно си права. Потвърждавам и от името на Roo /в случай, че тя не е един от източниците ти/.

# 40 24 авг. 2006, 10:33 ч.
  • Мнения: 491
И според мен не бива да насилваш нещата. Остави го да си изживее момента, като през цялото време си до него - готова да помогнеш. Като малка много усещах мама как се притеснява - винаги ме надушваше , че имам проблем, че нещо става, но никога не ми е вадила думите с ченгел - оставяше ме сама да я потърся.

# 41 24 авг. 2006, 10:56 ч.
  • Мнения: 3 271
Додо, със сигурност не го лигавиш с това, че го гушкаш много. Не знам защо все още има хора, които ни натякват такива неща. Мъници са си още, искат сигурност, искат внимание, искат любов. А телесният контакт все още ги успокоява повече от всичко друго. Когато успея да преодолея гнева си и да гушна истерясалото и не чуващо нищо Кате то просто замира в мен и само след минута се смее пак. Даже вече явно порастна достатъчно, за да може и сама да го формулира (лаская се, че опитите ми да я науча да изразяват с думи чувствата си може би дават някакъв резултат), понякога когато се чуди какво да поиска, за какво да се разреве, е максимално да ми опъне нервите, а аз съм достатъчно тъпа/заета/ядосана, за да не я разбера, ни в клин, ни в ръкав ми казва просто "гушни ме".
Вики е динамичен, не спира на едно място, но периодично просто в движение минава за една прегръдка или едно бързо "обичам те" и колкото и да е ядосан на ситуацията като го гушна се отпуска.

Много изписах, но то е за да не ги мислиш тези тъпотии, които ни налагат   bouquet
За мен е почти 100% сигурно, че е следствие от градината. Не го насилвай, но бъди с него. Дано скоро се почувства добре на новото място и започне да си споделя отново. Но ти му говори за теб, твоите сънища, твоят ден...  Hug

# 42 24 авг. 2006, 11:10 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Лекси в чт, 24 авг 2006, 10:17
Додо, сред познатите си минавам за балама, т.к. съм коректна, готова почти винаги да услужа и т.н. /брей, че скромност/. Но детето ми е над всичко и ако има дори и минимален риск, коректноста ми да рефлектира върху него, си я спестявам. Нека си нося "греха" за това, но то да не страда. Ако аз бях тази, която оставаше в градитната, а не детето ми, щях абсолютно всичко да си кажа, че и отгоре. Но да си позволявам лукса да съм коректна, спрямо човек, който не е бил към мен и да рискувам той да натоварва психически детето ми - не. Явно въпрос на приоритети.
Demetra, абсолютно си права. Потвърждавам и от името на Roo /в случай, че тя не е един от източниците ти/.


Не е въпрос на приоритети, повярвай. Просто вярата ми у добротата на хората е повече от реално съществуващата очевидно.

А преместването го забавих поради две причини. Едната беше, че се спрях на конкретна градина, но тя е държавна/ финансово непосилно ни е да запишем и двамата в частна/.
Ако изключим момента, че записването там е изключително трудно, единственият вариант беше да го вземат него и брат му от тази есен. И ако детето не беше показало спокойствие и желание да ходи на градина, независимо от горното обстоятелство - щях да го спра. Но тъй като той стана спокоен и засмян, реших, че нещата в градината са претърпели корекции и прецених, че може да изкара там до есента.
Проблемите за които говоря в темата ги регистрирах едва сега, този месец и то след средата му. До 10ти бяхме на море.

# 43 24 авг. 2006, 11:12 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Demetra в чт, 24 авг 2006, 10:17
Цитат на: Василиса Умница в чт, 24 авг 2006, 10:07
Може би трябва да го оставиш да преживее и осмисли сам това, което се случва.  Hug


Да. Това е много добър съвет. Дай му време да преработи преживяванията си като се стараеш просто да бъдеш до него без да го разпитваш и да очакваш да ти проговори. Да бъдеш до него физически обаче! Да присъстваш тялом, не просто духом  Simple Smile Дано да имаш тази възможност

Да, имам я. Така ще постъпя. Благодаря за съветите !  bouquet

# 44 24 авг. 2006, 17:37 ч.
  • Мнения: 3 371
Додо , дали сте ходили двамата със сина ти до новата ДГ? Ако имаш възможност- заведи го .Нека да разгледа сградата , дворът , дори , ако има възможност и новата занималня.Да се запознае и с госпожите , ако са там. Може би част от проблема се крие в сраха му от новото и непознато за него място , новата среда и децата , които още не познава- дали ще го приемат , ще си намери ли и там добри приятели , "добри" ли ще са новите му учителки?Децата , също като възрастните , се притесняват от промените и от непознатите за тях преживявания , но със сигурност по -бързо ги преодоляват и се адаптират . И още нещо се сещам - ако в старата ДГ си има много добро приятелче , сигурно много ще тъгува за него - уверете го , че няма опастност да го загуби , че ще продължат да се виждат и да си играят заедно.Сигурна съм , че всичко ще се оправи съвсем скоро!  bouquet

# 45 24 авг. 2006, 20:36 ч.
  • Мнения: 2 161
И двете споделят с мен.Аз много ги насърчавам и също споделям.Изобщо, в нашата къща скрито-покрито няма.Обясняваме им всичките си планове и така те ни отвръщат със същото.Понякога изобщо не ми се слуша за проблемите им,ама изобщо!
Но кимам утвърдително,задавам адекватно въпроси,струва ми се,че ако веднъж само прекъсна с оправдание,че съм уморена или че ме боли главата,вече няма да споделят.

# 46 24 авг. 2006, 23:41 ч.
  • Мнения: 2 353
  А има ли вариант просто да му е харесала тази реплика и да я пробва? Да я е чул някъде и да иска да я произнася? Не е задължително това да се е случило вкъщи, може да е на детската площадка, във филм и пр.?

# 47 25 авг. 2006, 09:56 ч.
  • Мнения: 1 909
Додо, не сьм 4ела предните теми, но горе-долу ми стана ясно, 4е проблемьт е вероятно от детската градина.
Дени по принцип е силно свьр3ан с теб, 3атова а3 мисля, 4е на твое място бих постьпила по следния на4ин:

Спирам го о6те сега от градината и по цял ден бих се 3анимавала с него.
Рисувай с него, децата като рисуват стават много креативни, отклиу4ват си ду6ата и по4ват да бьрборят. 3апо4ни ти да ра3ка3ва6 как си сьнувала, 4е си била принцеса, инволвирай го и него в сьня ти...
Не го ра3питвай, просто мйу покажи и фи3и4ески (някой го бе споменал ве4е), 4е си с него.
 Heart Eyes Hug

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата