Панически страх от жизненоважна операция

Рисковете от операцията явно са ти обяснени. А казаха ли ти ако не се оперираш, какво ще стане?
Това за ужасно болезнена - не знам, те без упойка ли ще го правят? Ако е ужасно болезнена, ми се струва, че ще бъдеш "добре обезболен" - това е докторски лаф. Нали се сещаш, че ако е толкова болезнено, ти само ще подскачаш и нищо няма да могат да свършат.
Да ти кажа, на  мен ми се наложиха някакви операции, не съм си мислела изобщо за усложнения, а че това е последното, което виждам - някакъв тъп таван и до там. Не ми е минало през ум да се вайкам, направо си бях тръгнала душевно за оня свят. Имай предвид, че всеки се страхува, и доста от страховете са точно панически. Една жена искаше да бяга от болницата, представяш ли си. Не си сам/сама, всички минават през тия притеснения и си виждат "живота като на лента".
Гледай добре да претеглиш плюсовете и минусите, защото, ако правилно разбирам от какво се боиш, то колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добри са ти шансовете за оцеляване и продължаване "напред".
Стискам палци.

Всъщност никой не ми обясни нищо, дори до последно не ми казваха , че ще ми правят торакотомия, разбрах го пред вратата на операционната.За рисковете се информирах сам в интернет.
Дори не ми казаха колко време ще съм в болница и колко време ще се възстановявам.Дори не ми казаха какво смятат да правят по време на операцията..
Казаха че ако не го махна ще се разрстне и ще започне да притиска околните структури, друго не ми казаха...

Първо чакал си доста време , имаш време да обиколиш за 1-2 други мнения . Ако имаш финанси може да се насочиш към Турция или Германия за коментари и операция там. Може би сега с малко трудности може за Турция , за Германия не знам.
Тук обикновено искат първо да режат и после да видят какво е ... Най важно е да се знае , че наистина трябва операция и от 1 път да мине , да не те режат няколко , че и това става.

Относно операциите - ми то какво страшно - ти си спиш . В най - лошият случай няма да се събудиш , което е проблем за близките ти не за теб  ... Това е моята философия ..  Няколко операции съм имала , минават и заминават . Всяка боли по 1-2 седмици и след време забравяш какво е било .
Сега остава риска да попаднеш на кадърен лекар - при мен и най=добрите понякога не са се справяли и съм стигала до втора операция ... така че и това си е до късмет.
Проучи лекарите още 1-2 мнения и по-добре да се прави , от чакане и повече страх нищо няма да се промени.

Това също ме притеснява, какво ще режат, защото при мен може и ребро/ребра да махат, а това е кошмар за мен!Може и друго да решат , не знам..
В болницата те взимат, режат, после идват и ти казват какво са ти правили.Това е ужас за мен.

Наистина, защо не питаш за второ мнение другаде?
Тази болница, в която беше, добра ли е, има ли добра репутация?

В Токуда бях, уж най-добрия хирург бил.
Бях на консултация във ВМА , казаха че ще трябва да се маха, но пак нищо не ми обясниха, но пък и аз от шок и страх губя образ и картина...
Просто не ми се мисли как ще отида на операция втори път...
Точно в деня когато трябваше да ме режат детенцето ми имаше празник по случай 1ви Юни, не издържах психически, станах и отказах , исках да се прибера вкъщи и да го гушна....

Добре де, като губиш говор и картина защо не ходиш по прегледи и консултации с някой близък или с някой приятел? Ти като се панираш и млъкнеш той/тя поне ще се сети да задава въпроси и да получи отговорите, които те вълнуват. Страничните хора всъщност доста по-адекватно реагират и виждат/питат за неща, за които ти не би се сетил в такъв момент.

Това е невъзможно, подписват се един куп документи,включително и информирано съгласие

Напиши си на един лист всички въпроси, които те интересуват.
Като идеш на лекар - питай. Има лекари, които не обясняват, ако ти не попиташ. Явно си попаднал на такъв.
Освен това при постъпване в болница са длъжни да те информират и да получат информираното ти съгласие за процедурите.
По това, което казваш - нещо в медиастинума - няма как да се влезе там без торакотомия. И те уверявам, че има къде-къде по-болезнени операции.
Сестра ми има две операции на бял дроб в Токуда с торакотомии. Върнаха я от оня свят. Ако това може да бъде някакво успокоение за теб.
Решавай бързо какво ще правиш, че в медиастинума няма много място, има важни органи и не може да се чака.
Успех ти желая! И спокойствие!

Според мен плати си , ако трябва отиди пак при съшите лекари с въпроси и с друг човек с теб , който да говори и да пита.
Аз бях в онкологията не знаеха какво ми е и казаха , ще режем и ще видим . Дори след скенер не ми казаха диагноза . Имах подут лимфен възел.
После в Токуда - един лекар ми каза , ще махнем това, ще махнем и половината щит. жлеза и ще видим какво е .
После стигнах до друг лекар - оказа се рак на щит. жлеза и я изрязаха + лимфни възли ...  След това се оказа , че не са махнали всичко , но при този рак нещата се развиват много бавно и не е страшно. Но , ако бях в онкологията щяха три пъти да ме режат сигурно.
И при мен искаше да реже всеки от днес за утре , а се оказа че въобще при този вид рак не е толкова спешно.
Така че трябва да си потърсиш мнения , да видиш кой какво предлага . Кой какво очаква да се случи или някакви гаранции . Трябва да питаш колко е спешно - едно е да е живото застрашаващо за 2-3 дни , друго е да имаш 2-4 седмици да потърсиш мнение .
Прочети в чужди сайтове какво пише за подобни симптоми и как се процедира. Има фирми , които предлагат консултации и операциите да са в чужбина , сега обаче ситуацията е много кофти . Там ще е по-скъпо , но ако нещата се направят както трябва си заслужава. (и в чужбина няма на 100% гаранция , че всичко ще е ок )
Лекарите не дават никакви обещания ... но все пак трябва да ти кажат какво да очакваш - най-добро и най - лошо .... настоявай за повече инфо . Не може ли биопсия да се вземе преди операцията ?

Много полезен съвет е да ходиш с друг човек на консултация.
Имах една позната, която като ходеше на консултация (рак на панкреаса), започваше да плаче. Но мъжът й си имаше списък от въпроси и ясен акъл, така че той изнасяше тежестта на разговора, задаваше въпросите по списък. Ако щеш вярвай, после той й разказваше какво са говорили! Тя до такава степен блокираше, че не можеше изобщо да вникне. Но тя ми казваше, и че не иска да вниква, не иска да знае, иска само мъжът й да проучи (а той наистина много четеше) и да й каже какво е добре за нея.
И той го правеше!

Добре де, аз не виждам реален избор в тази ситуация. Страх Ви е от операцията, но не Ви е страх, че нещо във Вас си расте, притиска кръвоносни съдове, скоро може би бял дроб или гръбначен стълб? Ако отлагате, според Вас операцията по-лесно ли ще мине като това нещо порасте още?

На 23г. ме оперираха първо, после на 25г. Нито веднъж не ме е боляло (а не сядам на зъболекарския стол без упойка/не търпя). Едната операция беше коремна, другата гръдна. След втората дори парацетамол не съм пил. Съвременната медицина има огромен набор от средства да потисне всякаква болка.

Ако наистина изпитвате такъв ужас - говерете с лекар да ви изпише успокоително за периода преди операцията.

И каква е целта на темата ти? Ти си решаваш искаш ли да живееш. Личи се, че те тресе яка паника и губиш връзка с реалността. Няма кой да ти помогне, ако ти не си помогнеш сам.

Като начало спри да ровиш в нета,а се обърни към доверен лекар/може и двама.

Образуванието / предполагам диагнозата е феохромоцитом /, още повече локализацията му са реално животозастрашаващи! Единственият правилен избор е операция и нищо друго! Не се колебай, а действай! Успех!

При мен както казах не е само до болката. Образуванието допира стената на аортата, което и според хирурга е притеснително...
Как да легна като знам че ако му трепне ръката или се получи друга увреда ??
После операция за оправяне на операцията...

Привет, няма диагноза, може да е параганглиом , както и още пет други неща...Знам че трябва да се действа, иначе нямаше да стигам до вратите на операционната.Принципно знам и как се прави резекция на тумора ( понякога и с ребрата или други органи) .Затова и изпадам в паника и ужас, освен това и аортата е близо.
Те каквото са изрязали ти го казват постфактум...

Тоест притеснява Ви, че в момента е близо до аортата, а не Ви притеснява, че след още паника и отлагане може вече да я е обхванало? Надявам се сам виждате абсурдността в този аргумент.

И не, не го казвам с лека ръка. Баща ми има гръбначна стабилизация (една от най-сложните операции, 6 часа, с огромен риск от засягане на моторни центрове). Дилемата беше дали туморът да го инвалидизира със сигурност след месец-два или да “рискуваме” с операция, която може и да го спаси. При положение, че шансът да си инвалид от едното е 1:1, а от другото 1:100 или 1:1000, е ясно какво направихме.

Вие сте на 39г. Сам можете да прецените рисковете за себе си.

Разбира се, че като отворят, тогава ще решат какво да правят. Изследванията дават само идея, но на място се решава - винаги е така. Не само, че винаги го казват, но на практика Е така, винаги, за всяка операция.
Някъде писах, че на мен за операция ми дадоха 10 страници с описани всякакви възможно ситуации, в това число да умра, да ми прецакат черния дроб, да ми срежат аорта, да перфорират бъбрек, сърце, абе каквото ти дойде на акъла, беше в списъка. Една позната професорка ми каза да се доверя на екипа и да не го мисля. Което и направих.
За смяна на става на крака в списъка на усложненията е - да ти отрежат крака. И да умреш също.
Ако четеш списъци с възможно усложнения, до никъде няма да го докараш.
Между нас казано, на ВМА имам много голямо доверие.

Та пак да кажа: ти се задълбочи в това, което може да се обърка при операция. Помисли ли за това, какво ще се обърка, ако не я направиш?

Ами в чужбина правят изследвания първо. Поставят диагноза и оперират спрямо нея ... Тук е масово ще срежем и ще видим кое е. За моята диагноза имам 3 операции и с 2 огромни разреза. Момиче в Германия със същите проблеми - махната щит. жлеза и много лимфни възли - 1 операция и 1 разрез от 3-4 см ...
Относно документите дору не ти оставят време да ги прочетеш ... Не че не се подписваш, че си съгласен на всичко. На мен една лекарка ми бутна химикалката и ми каза- нали всички ще умрем един ден , какво четеш ... бях под 30 г тогава.
До авторката - отлагането е само стрес, който също не е добър . Дай си няколко дни срок и действай Ако трябва наистина някакви хапчета е добре да ти изпишат за преди и след ...

Казваш, че искаш да се прибереш и да си гушнеш детето. А не искаш ли да го гледаш как расте?

Всъщност диагнозата е образувание в медиастинума , не е ясно точно какво. Има размери , на скенер ли го видяха ? С тези размери , може би и доплер/ ехография може да го види, не знам, ясно  е че има някаква образна диагностика. А кортизола и метанефрините само от 24 ч. урина ли го уточниха ? Добре , всъщност какво казват докторите , коя е основната причина за тази операция : АРтериалната хипертония или образуванието, което ще расте и притиска ?  То едното е следствие на другото, но дават ли някаква яснота дали ще се излекува АХ ?

Офф,детенцето..То "детенцето" си е живо и здраво,не минавайте с това.Но Вие ако си отидете,докато се услушвате,няма да има нито детенце,нито нищо

Не, всичко е в сферата на предположенията.Операцията в чедиастинума е заради образуванието, което не се знае какво е и заради това , че ще притиска....

Реално погледнато преди хистология малко лекари биха се наели да казват точно какво е.
Ако нямаш доверие на доктора си търси още мнения, намери точния човек.
Разбираем е страха ти, но колкото повече чакаш толкова по зле би станало, и по-сложна операцията.
Не искам да те панирам, но има и по-лоши неща от това да умреш на операционната маса. Като да се събудиш с някакво увреждане.
В самата операция нищо страшно няма. Лягаш, заспиваш и се събуждаш в реанимация надрусан с обезболяващи.
Намери лекар, на който да се довериш. И знай, че лекарите не са господ, и в медицината две плюс две не винаги е 4.
Също ако имаш пристъпи на паника, силна тревожност си поискай успокойтелни. Нищо срамно няма.
Късмет!

Като знаете как понасяте тежи неща, вземете нещо успокоително пред разговора с лекаря, за да може поне адекватно да го изслушате. Преди операцията, като знаят за вашите панически атаки, също може да Ви дадат нещо за успокоени. Няма как точно да Ви кажат какво ще правят, защото въпреки образната диагностика не може да се даде гаранция, че като се отвори няма да си види още нещо. А пък и в Германия и в Турция да отидете, там също ще Ви кажат след операцията какво е това точно, защото задължително се взема материал, който да се изследва.  Дори и да е нещо доброкачествено, щом притиска аортата е логично да го махнат. И по-добре да стане на един път, не един път да Ви "отворят" за да погледнат , изследват, пък да се събудите да Ви кажат какво са открили...после Вие пак да изпаднете примерно в паника и пак да откажете втора операция за премахване. Взимате близък с Вас за морална подкрепа, не да се подписва и взима решенията вместо Вас. А и ако нямате никаква медицинска грамотност не знам как очаквате да разберете лекаря ако почне да Ви обяснява....как ще отворят стената послойно, какво ще отпрепарирват, ще лигират, ще коагулират съдове, ще стигнат кухината, ще екартират, ще оглеждат, ще прошиват...какво точно очквате да Ви се кажат.....?! Вярно че има такива, които нищо не казват, но на един паникьосан човек малко трудно е да се обясни, дори да си Ви дали информацията, която искате едва ли в паниката сте разбрали дори, че някой си е направил труда да Ви информира. Разбираемо е да се тревожите, но преценката на рисковете е изцяло ваше решение: да рискувате без операция или да рискувате с операция. Варианти колкото искате и за едната и другата ситуация. Ми то може да се окаже, че не само притиска аортата, но че е и срастнало с нея...тогава ще се процедира по един начин. Може да се окаже, че е по-малко( отколкото го дават на образната), може да се свие, докато отлагате или да е капсуловано и да няма почти никаква "сложнотия" в отстраняването ...."Око да види , ръка да пипне." Вие имате вече поне две мнения ( Токуда и ВМА), ако трябва отивате и за трето, но ако пак ще сте "паника" няма смисъл.
Успех и дано скоро всичко се нареди!