21-27 авг. Нова седмица пълна само с добри новини за всички деца и мамиииииииии

Благодаря ви,добре съм.Тя се събуди,отиваме да се храним

Минева е невролог май
БЕбоче, съжалявам. Не знам как бих могла да те утеша, да те обнадеждя... мога само да съм съпричастна на болката ти... надявам се, че все пак ще имате напредък.
Желая ти сила - въпреки болкат и разочарованието да продължиш напред... да се бориш и дай боже да победиш!
Уф бих искала да мога да ти кажа нещо, което наистина да те накара да се чувстваш по-добре - но уви нищо не ми идва на ум...
Прегръщам те и теб и малкото.
И въпреки, че и това не е на 100% вярно - все пак понякога децата могат да правят разни неща, но на тези все пак кратки прегледи - не могат или не желаят

а Минева май преглежда точно в клиниката за ДЦП - на Чавдаров /син/

Ох, Бебоче напълно ти съчувствувам. И ми се ще  да дам съвет - човек да може трезво да гледа на нещата и да може да се съхрани да може да роди и отгледа следващо дете да може то да е спокойно, живо и здраво за радост на мама и тати. Дори имам позната преди доста години, някакъв генетичен проблем със съпругът си и им се роди първото дете болно, второто дете здраво, но в последствие се оказа също болно и тя с донор роди трето съвсем здраво, но мъжът и не можа да преживе това и я напусна с двете живи деца и тя вече близо май беше към 40 се запозна с някакъв мъж по-млад от нея  и му роди живо и здраво дете. Та сега е щастлива с трите си деца щастливо омъжена.
Защо човек трябва да минава през такива неща през живота си не мога да си обясня.

Но всеки за съжаление трябва да си подреди живота си да реши как трябва да постъпи.

Минаха малко часове и сега все едно никаква буря не е минавала през главата ми.Сигурно сам имунизирана срещу лошата информация.Ежедневието ме погълна,детето ми се усмихна,слънцето залезе,време е да се приготвяме за сън.Пожелавам Ви  утрешния ден да бъде по-добър както за мен така и за вас.

Bebo4e, радвам се че вече се чувстваш по-добре. Ако си спокойна и детето поне ще е спокойно. Понякога трябва да приемем нещата такива каквито са и да не очакваме прекалено много от бъдещето - така то може да ни изненада приятно

Ели, какво да ти кажа. Да престанеш да бъдеш оптимист е равносилно да престанеш да дишаш - поне според мен. Често обстоятелствата разбиват нашите надежди, но това не е причина да спреш в началото на пътя....Страхувам се да престана да бъда позитивно настроена, защото радостта от часовете прекарани с Боби и Вени е тази, която ме крепи. Не искам да ме виждат разстроена и скапана.  Дори Боби - никой не може да ме убеди, че не разбира кога съм щастлива и кога не....когато му се усмихна от сърце виждам как очите му светват, усещам как ми отговаря със сърцето си. Това никой лекар на света не може да забележи - то е само между нас.
Прегръщам те силно.....не се давай. 

Само да вметна - д-р Минева е физиотерапевт, и според мен чудесен човек и специалист. Тя е в клиниката на Чавдаров - младши /ако мога така да се изразя/. Чавдаров - старши е специалист по епилепсии доколкото знам.

От днес съм на шофьорски курс. Отидох да се запозная с инструктора, обясних му, че времето ме притиска, и искам да започна въжможно най-рано. Това стана в 15,45. В 16,30 вече обикалях софийските улици, на шофьорското място и без никакъв стаж до момента. Може да ми се смеете, но не знаех дори за какво служат педалите. Е спирачката я знаех, но не бях сигурна къде е Може би точно по тази причина май се справих почти задоволително като за новобранец.......късмета на начинаещия

Бебоче,от мен имаш много прегръдки .Аз искам да съм реалист,но понякога песимизма ме поваля,по-рядко оптимизма ме вдига от земята.Ще ти кажа това,което сигурно и друг път съм споделяла тук.Прогнозите за Буби когато се роди бяха-до два месеца ще умре,после-никога няма да и извадим сондата от устата,после-тя никога няма да може да седи,дза се усмихва,да движи която и да било част от тялото си.Говоря за прогнози от най-добрите специалисти неонатолози в МД-София.Буби сега е на5,седи,ходи,тича,усмихва се,играе си,яде-понякога сама,друг път с моя помощ,но не със сонда,нали,смело мога да кажа,че разбира всичко,което и се казва,започна да казва все повече думички.Не знам какво е-чудо ли,погрешни прогнози ли?!Знам,че Господ си знае работата,за което му благодаря.Много съм благодарна и на специалистите,които споменах,въпреки всичко.Не се предавай!
Ели,аз почнах шофьорските си перипетии по същия начин-не познавайки нито един педал.Сега вече карам ,преди малко си докарах домочадието от Градската градина,че мъжа ми пи две бири и забележете -"ме помоли" аз да ги докарам.Успех!

  Бебоче, много прегръдки и от нас 
  Понякога си мисля, че затова живеем - за усмивките на децата ни 

  На младите шофьорки - лека, доходна и най - вече безаварийна 

Ето ви малко нови снимчици от нас,дано ви заредят положително .
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=57233

Strahotni sa!!!

Петенце, малкия мъж на твоите снимки е невероятен - като татко си ;-0

Валенце, снимките са страшни - чак ми се иска да се преселя при вас - същото като ми праща снимки Сети!

написах много дълъг пост, но компа нещо се скапа и изчезна всичко
сега накратко:

Бебо4е, радвам се че бурята вече е отминала и ти отново се радваш на усмивките на Петето и си оптимист.Щом ти забелязваш напредък в малката значи има такъв, ние имаме най-точната преценка защото сме по цял ден с тях. Ваня, която е и наша и ваша рехабилитаторка сподели, че вижда напредък в Петя, че се опитва да се вдигне като я хванете за рачички- та това си е много добро постижение, че за задържа главичка и още др неща... радвайте се Ели и продължавайте упорито д аработите. А малко ли е това, че нямате вече гърчове, че сте стабилизирали състоянието и ... сега бавно, но славно тя ще върви напред. Дерзайте.
Само да добавя, че д-р минева е един невероятен специалист в областта си, много реално преценява нещата и никога не дава напразни надежди. Под нейно наблюдение много деца за постигнали много, а и вече са изписани от болницата. Аз й вярвам безрезервно. И за Мими каза че няма никакъв напредък за 9м.... за първи път я видя на 6м... тогава развитието й беше на 1,5м бебеб... значи и сег ае така... никак не ми е хубаво от новината, но това е истината... аз си я виждам колко е изостанала и как нищо не прави... но се радвам на новите движения на крачетата и се надявам да има още хубави неща.

Нашите малки дечица са специални, уникални и невероятни чаровници... всички са толкова красиви. БОг ги е дарил с едно, но им е взел друго. И ще се молим специалистите да се презастраховат излишно, а децата да постигнат много. Ето Буби е един прекрасен пример. да ви е жива и здрава Валенце, много е пораснала.... а и Мария вече догонва как си

Ели, успешно кормуване и лесно взимане на предстоящият изпит!!
Ще ни разхождаш после с колата цялата банда

Наистина д-р Минева е страхотен специалиат.Прегледа детето с невероятен подход,шашнах се.И тогава си въобразих че детето ще покаже много,няма да се стегне както до сега на прегледи.Почти не плака,даже я гледаше.Иначе като стисне очите,като ревне и нито иска да ме чуе ,нито да ме види докато не излезем от кабинета.Може би за това си въобразих че е възможно да покаже нещо че може ,а то падаше като" пирон в кисело мляка" .Но наистина децата усещат че си нервен и разстроен.Вчера цял ден и тя плака, отказа да яде,да пие вода.За цял следобяд беше на една чаша мляко.А днес вече сме по - добре.