Вярвате ли в задгробния живот?

  • 12 234
  • 166
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 468
Или има ли нещо след смъртта? Не ми се ще да вярвам, че човек умира и толкова - край. Разкажете нещо, което сте чули или преживяли вие самите и по този начин навява мисли за живот след смъртта!?
Случвало ли ви се е да сънувате ваш близък починал роднина и с нещо да ви е помогнал или нещо такова?

# 1
  • Мнения: 2 550
Скоро не съм умирала за да разкажа преживяванията си.
Не вярвам в задгробния живот.

# 2
  • Мнения: 5 468
Скоро не съм умирала за да разкажа преживяванията си.
Недей така. И през ум не ми е минало, че ще се появи някой умрял, за да разправя. Просто има сума ти случая, дето разказват това-онова и тъй като съм пряко засегната този месец, наистина би ми било интересно и се надявам да прочета нещо.

# 3
  • Мнения: 2 550
Ми току виж се появи някоя мумия да разкаже пък  Crossing Arms

сори за Спам-а  Simple Smile

# 4
  • Мнения: 6 417
Лекарите в реанимацията са пълни с такива истории, разказани от пациенти. Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 2 792
 Не вярвам в нищо, което не съм видяла, което означа, че и не отричам нищо, което не съм видяла, т.е. пас съм.

  офф, какво стана, явно се е оправил монитора  Laughing

# 6
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
И аз като Кифлата - не мога да вярвам на нещо, което не съм изпитала.
Като умра, ще се върна да ви кажа Mr. Green

# 7
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Аз вярвам.

# 8
  • Мнения: 5 468

  офф, какво стана, явно се е оправил монитора  Laughing
Не се е оправил. Ще се мъча така, кое виждам, кое - не...., упорита съм.

# 9
  • Мнения: 5 468
Защо? Кажи нещо, искам и аз да повярвам... и щях да ровя из нета за истории, ама са ми размазани буквите тази вечер и ще го оставя за друг ден, като оправя монитора.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 623
Вярвам и то много ! Обичам да чета и такава литература. Страшно ми е интересно и непрекъснато търся да прочета нещо ново Simple Smile
Наистина лекарите в реанимациите романи могат да напишат, а и дядо ми когато изпадна в кома е имал "близки срещи от третия вид" и понеже не вярва в такива неща ми каза да не казвам на никой за да не го помислят за луд. Аз обаче понеже доста съм прочела му казах, че нищо ненормално не му се е случило, а напротив Simple Smile

# 11
  • Мнения: 515
За задгробният живот - не знам, не съм много сигурна Mr. Green, но аз за монитора пак да кажа   Simple Smileако 100 ватовата ти крушка, свети като 40 ватова (ако има такава ватова изобщо) значи нещо с тока при вашето ел.табло не е в ред. Или е ред на бушона отдаващ т. нар. ел. енергия на контакта за компютъра. Не се стряскай, ами потърси фенерче. Или Джейми и вълшебното Фенерче. Grinning

# 12
  • Мнения: 5 468
Вярвам и то много ! Обичам да чета и такава литература. Страшно ми е интересно и непрекъснато търся да прочета нещо ново Simple Smile
Наистина лекарите в реанимациите романи могат да напишат, а и дядо ми когато изпадна в кома е имал "близки срещи от третия вид" и понеже не вярва в такива неща ми каза да не казвам на никой за да не го помислят за луд. Аз обаче понеже доста съм прочела му казах, че нищо ненормално не му се е случило, а напротив Simple Smile
Препоръчай ми някоя книга от тези, дето си чела, ама с истински разкази, а не фантастика. И какво е видял дедо ти?
Ами дано мине някой лекар и разкаже нещо истинско.

# 13
  • Мнения: 2 353
  Вярвам. Много често сънувам баба ми, говорим си и е много приятно. Веднъж ми даде съвет, но аз не я послушах. Нещата се получиха, но впоследствие съжалих, че не съм я послушала.
  Ако ти се чете такава литература купи си нещо на Майкъл Нютън.

# 14
  • София
  • Мнения: 193
Аз вярвам, когато починаха  баба ми, дядо ми и бабата на мъжът ми сънувах   разни неща вечерта. Това ме кара  да вярвам и ме е плашило Thinking

# 15
  • Мнения: 515
Малко след като почина дядо ми,сънувах, че стои на стол пред къщата  - а до него  стоеше права баба ми и се усмихваха. 
И на пейката срещу тях ние- останалите деца и внуци.  Или ми се е искало да е така, или наистина е така...

# 16
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Да, вярвам Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 193
nad  и баба ти ли е починала?

# 18
  • Мнения: 515
4 или 5 години преди него.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 623
Ню най-реалистичната, която съм чела е " Пътят на душите " от Майкъл Нютън - страхотна е !
А дядо ми когато изпада в кома след кратък полет из тунела който всички описват се озовава на някакво поле. Тръгнал през полето и след като го преминал на един хълм стоели всичките му роднини, които са починали, а най-отпред майка му и баща му. Когато го видели му обърнали гръб и тръгнали. Той ги молил да го вземат със себе си, но те му казали, че още не е време да остане при тях. Да ама той пуст македонски инат НЕ та НЕ - ще остава. Тогава те се ядосали, хванали го и го увили в някакво огромно бяло платно. След това го търкулнали надолу по хълма и въртейки се към полето излезнал от комата и видял докторите надвесени над него.
Това е  Hug

# 20
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Защо? Кажи нещо, искам и аз да повярвам... и щях да ровя из нета за истории, ама са ми размазани буквите тази вечер и ще го оставя за друг ден, като оправя монитора.

Имам много причини да вярвам. Но най- важното е чувството от вътре. Ако ти не вярваш, каквото да ти кажа аз, ти пак няма да вярваш, ако не го усещаш от вътре. Друг е въпроса, ако ти се случи нещо нетипично, което да приемеш като знак и тогава да повярваш.
На мен знаци не ми трябват, аз просто вярвам, че след като телата ни умрат, душите ни, със всички чувства продължават да живеят някъде. Къде не знам, все още.
И това все пак е моето мнение, не задължавам никого с него. Peace

# 21
  • София
  • Мнения: 193
4 или 5 години преди него.
    Тя е дошла да го вземе                               

Последна редакция: сб, 19 авг 2006, 00:32 от nelkin

# 22
  • Мнения: 5 468
Джул, ти си втората, която ми казва за тази книга и ще я намеря и прочета тия дни. Казват, че бил доктор, който се занимавал само с тазива работи.
Случи ми се голямо нещастие. На 8 август почина майка ми съвсем неочаквано и още не мога да дойда на себе си. Мъча се да се разведря с мисли, че е някъде и продължава да съществува, но не в предишното си тяло. Искам да я сънувам, но не се получава. Чудех се, дали така наречените контрактьори, които твърдят, че говорят с починали хора, наистина ще свършат някаква работа, но така съм възпитана - да не вярвам и така ми е двойно по-тежко. Мисълта, че я има някъде, все пак, ме утешава. Иначе болката е непоносима просто.

# 23
  • Мнения: 2 353
  Моите съболезнования Sad. Книгите на Силвия Браун също са много добри. По-добре прочети нещо преди да потърсиш контактьор, не се знае на какъв човек ще попаднеш, а и там е обяснено защо най-близките понякога искат, но не могат да сънуват починалия.

# 24
  • Мнения: 515
Ами не знам, аз за това казвам: Или на мен ми се е искало да е така, или нещата са си просто такива. Сигурната истина е, че много ми липсват.Голяма част от детството ми премина при тях. И бях истински щастлива тогава. Много хубави спомени, много детски приключения и много уют през цялото време.
Ами в крайна сметка вярвам, че част от душите им живеят в мен - спомням си често за онова време, за тях, за случки, спомням си...

Ню - написах това и прочетох, че има нови отговори по темата...и твоят пост. Не зная какво да кажа, съболезнования , спомняй си.

# 25
  • София
  • Мнения: 2 623
Ню........... ти си знаеш. Вече ти писах на ЛС  Praynig

Сега видях, че книгата има продължение " Следите на душите" и още утре ще я потърся.

# 26
  • Мнения: 2 792
Ню, прочетох и в друга тема за майка ти, много съжалявам, не мога дори и да си представя мъката ти  Cry Това е едно от онези неща, които дори и да осъзнаваме, че ще се случат, не можем да приемем, когато са действителност.
  Не искам да предизвиквам спорове или нещо друго, загубила съм близки хора, които знам че повече няма да видя, но знам че сърцето ми е с тях,  всяка една мисъл създава реалност, това сме хората определяме, света със собствените си мисли, а всички мой загуби са там, в мислите ми, все още живи и такива, каквито бяха в действителност и аз ги обичам заради това. Истината е, че майка ти е в теб, всичко друго е излишно залъгване, има време ще почнеш да я сънуваш, но тогава пак ще бъдеш ти, с прикритите неща, които не си признавала, че не са правилни, но тя те е убедила. 
Недей да търсиш майка си в задгробния живот, в реалния, тя е оставила голям отпечатък, потърси я там и никога не я забравяй.

# 27
  • Мнения: 877
Незнам дали задргробен живот или нещо друго, но ми се струва малко смешно да вярвам в това което виждам, т.е. само живота който възприемам вжедневно. В този ред на мисли гледах един филм, който горещо препоръчвам http://www.whatthebleep.com.au/film.asp
Който проявява интерес ще му го пратя, ако го няма някъде из мрежата. При мен дойде по доста мистериозен начин и ми се иска  да го споделя.

# 28
  • Мнения: 822
Ню,аз лично сънувах баща си само в най-критичните моменти,които съм имала след смъртта му.Не е нужно,ти да я търсиш(майка си).Тя ще те намери,когато е необходимо.
Иначе на въпроса ти...Не си го представям точно като "живот" след смъртта.Просто друга форма на съществуване...Енергия,душа...Не зная.

# 29
# 30
  • Мнения: 644
Незнам дали задргробен живот или нещо друго, но ми се струва малко смешно да вярвам в това което виждам, т.е. само живота който възприемам вжедневно. В този ред на мисли гледах един филм, който горещо препоръчвам http://www.whatthebleep.com.au/film.asp
Който проявява интерес ще му го пратя, ако го няма някъде из мрежата. При мен дойде по доста мистериозен начин и ми се иска  да го споделя.

Сега видях,4е филма го има и в датата с доста добро ка4ество!

# 31
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Моите съболезнования за майка ти.
В задгробния живот не мога да кажа , че вярвам напълно, но не мога и да го отрека. Може би има нещо, какво точно- не знам. Или по-точно ми се иска да е така,заради починалите ми роднини.Но на видения и тем подобни глупости, на изпаднали в кома е абсурд да повярвам ! Това е чисто и просто химическа реакция, която предизвиква халюцинации или разните му там "видения". Това не са "истински" неща, преизвикани са от въздействието на дадени хим елементи. Твърдо съм убедена в това. Не вярвам и в разните му там врящи казани или тихи и спокойни , осветени с неземна красота градинки. Глупости на търкалета. Ама , че съм атеист. Само не ме разпъвайте на кръста, че току виж съм се опровергала като попадна в супата на дяволите.

# 32
  • Мнения: 648
   Ню, моите искрени съболезнования Praynig
Както вече са ти препоръчали момичетата вземи си книгата "Пътят на душите", много близък мой човек благодарение на нея прие по- поносимо загубата на близък човек, то не че е изобщо лесно..............
   Тази книга освен яснота върху някой вечни въпроси ще ти донесе и повече логика за света наоколо Hug

Загубата ти е голяма, но бъди сигурна, че духа на твоята майка е наблизо, когато трябва ще я сънуваш!

Вземи си по- скоро книгата Heart Eyes

# 33
  • София
  • Мнения: 193
А как се казва филма  newsm78 под кое име да го търсим?

# 34
  • Мнения: 877
What The Bleep се казва филма  Simple Smile
Мога да го пратя по Скайп.

# 35
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ню, съболезнования.
Но на видения и тем подобни глупости, на изпаднали в кома е абсурд да повярвам ! Това е чисто и просто химическа реакция, която предизвиква халюцинации или разните му там "видения". Това не са "истински" неща, преизвикани са от въздействието на дадени хим елементи. Твърдо съм убедена в това. Не вярвам и в разните му там врящи казани или тихи и спокойни , осветени с неземна красота градинки. Глупости на търкалета. Ама , че съм атеист.
И аз така знам. Под действието на опиати също се "вижда" тунел и др. подобни халюцинации, но това са само химични реакции, ставащи в мозъка.
Иначе съм сънувала починали близки, разговаряла съм с тях за това, къде са сега, как са... Но мисля, че това се дължи на огромната ми мъка (и аз исках да повярвам, че са някъде, а не просто са изчезнали). По-скоро не вярвам в задгробен живот, въпреки, че ми се иска.

# 36
  • Мнения: 435
Мила, Ню, приеми и моите съболезнования!
Преди 10,5 години аз неочаквано загубих баща си (тогава бях на 17г.) и го сънувам винаги в специални за мен моменти. Много често, когато ми е трудно, когато съм в безизходица сънувам татко, не винаги си спомням целия сън, но нещата се подреждат като с магическа пръчка... Всичко това ме кара да вярвам, че след смъртта си хората не изчезват в нищото, напротив.

# 37
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Ню, съжалявам много за майка ти, наистина. Това са и моите най- голями страхове, от загуба на близките... Няма ден в който да не си помислям за това. Книгите ги имам и двете, но все не стигам до тях. На мъж ми брат почина на 19 год. в казармата - беше ми най- добрия приятел / тогава още не бяхме гаджета с Веско , брат му ни запозна / и все имам чувството, че той ни събра. Някой път дори имам чувството, че е край нас... И това е, вярвам че след това съществуването ни продължава, но просто не знам под каква форма.

# 38
  • Мнения: 5 468
Това е чисто и просто химическа реакция, която предизвиква халюцинации или разните му там "видения". Това не са "истински" неща, преизвикани са от въздействието на дадени хим елементи.
За съжаление и аз така мисля. Че халюцинират. И все пак, аз като раждах със секцио и бях в упойка, абсолютно нищо не сънувах, не почувствах. Ако не ме бяха събудили, нямаше да разбера, че съм заспала:). Не знам, като си в кома, дали е същото...

# 39
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Ню, приеми и моите съболезнования.
Много ми се иска да вярвам в задгробния живот. Все още не съм видяла има ли го, няма ли го. Но ми се иска да го има. Преди време сънувах баба и дядо. Двамата починаха с разлика от три месеца. В съня ми баба попита дали съжалявам за нещо. Казах и, че съжалявам много, но така и не разбрах за какво.
Винаги когато стане дума за живот след смъртта се сещам за "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Това е една от любимите ми книги. И все си мисля, че и аз някой ден ще попадна в Нангияла.

# 40
  • Мнения: 6 417
Моят баща беше пълен атеист. През 1992-ра година по време на операция сърцето му спира за секунди. Не знам къде е бил и какво е преживял, но след този случай стана религиозен. Промени се много.

# 41
  • Мнения: 2 849
Страшно съжалявам . SadИма задгробен живот ,вярвам в това .
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=55212.0
Наистина книгите на М.Нютън много ще ти помогнат ,поне на мен ми помогнаха .Опитай се да бъдеш силна . Hug

# 42
  • Мнения: 959
Съжалявам за загубата ти,Ню.
Вече вярвам,преди не.Много дълго време имах проблеми със забременяването.След,като сънувах леля си,която почина твърде млада и се казваше Мария,бях убедена,че ще забременея и ще имам момиченце.Тя ми го каза,но не искаше да я кръстя Мария,като нея.Така и стана-още на следващия месец забременях и имам момиченце.
Моята кръщелница беше блъсната жестоко от кола и беше 10 дена в кома.Като дойде в съзнание говореше само за Бог и затова,как и казал,че земния й път не е приключил още и ще се възстанови напълно.И наистина се оправи момичето въпреки,че никой не вярваше след травмите,които имаше.

# 43
  • Мнения: 8 917
Или има ли нещо след смъртта? Не ми се ще да вярвам, че човек умира и толкова - край. Разкажете нещо, което сте чули или преживяли вие самите и по този начин навява мисли за живот след смъртта!?
Случвало ли ви се е да сънувате ваш близък починал роднина и с нещо да ви е помогнал или нещо такова?

Искам да вярвам, но по-скоро - не Sad

# 44
  • Мнения: 293
Ню, лично за себе си - силно се надявам да няма. Това ми е стимул да направя най-доброто, на което съм способна, в този живот. Но разбирам напълно защо задаваш такъв въпрос...  И на мен ми се иска баща ми да е ”там някъде” и да е щастлив. Не искам да си мисля, че завинаги загубваш близките си.. Айде, тука да не бъда черна станция.

И понеже говорите за сънища - сънувала съм го няколко пъти - и него, и дядо, неговия баща - как са ”дошли за малко” . Съзнавам в съня си, че вече ги няма тук, просто са на посещение, за да си поговорим, да видя, че са добре.. Щастлива съм след такъв сън. Но това по-скоро е отражение на вината ми, че не успях да им кажа колко ги обичам, преди да си ”заминат”.

Това е най-важното, което тр да свършим в този живот, а аз не успях - да разберат хората около теб за обичта ти, да раздаваш възможно най-много любов... Мисля, сега съм си взела поука.

# 45
# 46
  • Мнения: 1 277
Ню, моите съболезнования Sad!
Дали има живот след смъртта.... Надявам се да има. Не ми се иска да вярвам, че след като ни свършат дните ставаме единствено и само храна за червеите.
А на тази тема бях чела една книга на Лиана Антонова. Има я в  www.spiralata.net. Ако не се лъжа, книгата се казва "Срещи с отвъдното".
Колкото до сънищата, месец преди да забременея сънувах покойния си дядо, който води със себе си едно момченце. Синът ми има поразителна прилика с детенцето, което видях в съня си. А докато бях бременна отново сънувах дядо, който ме предупреди ме да не предприемам нещо, което бях замислила. Това предупреждение спаси мен и детето ми.
Дали ми се е случило нещо свръхестествено, дали всичко това е било просто съвпадение, дали тези сънища са били продиктувани от мъката ми по дядо и желанието за дете... не зная.

# 47
  • София
  • Мнения: 4 966
естествено е че има.Вселената не е толкова нищожна,че с едното си съществуване да свършва всичко.
Че какъв е смисълът ни да ни има?Ако няма продължение...

Някой беше споменал,че трябва да вярваш вътре в себе си.Аз не вярвам.Аз знам,че има.
Съществуват доста неща,които хората дори не предполагат,че съществуат.То затова ексрасенсите и тези с по изострени сетива,улавящи духовново-знаят ,че има живот след смъртта.

Случки съм имала...

Имам и доста по-различна философя и гледна точка по въпроса.Но не всеки би я разбрал,за да я споделя тук.

Пак ще препоръчам горещо"Разговори с Бога".
Прочети я .
Ще разбереш,всичко,което  те вълнува.

И моите съболезнования Cry!

# 48
  • Linz
  • Мнения: 11 619
То затова ексрасенсите и тези с по изострени сетива,улавящи духовново-знаят ,че има живот след смъртта.
Не вярвам и на екстрасенси. Те самите казват противоречащи си неща- един вижда едно, друг- съвсем друго... Tired

# 49
  • София
  • Мнения: 4 966
Е аз вярвам защото имам еднна близка позната,както и най-добрия ми приятел отскоро е развил доста инетересни способности.
За това вярвам.
Самата аз съм имала преживявания/усещания.

# 50
  • Мнения: 6 167
никакви способности нямам, нито съм видяла светлина в тунела, нито мои роднини и приятели са имали загадъчни преживявания. не ходя по врачки, не се свързвам с починалия ми баща и тн.

истината е, че нямам нужда от доказателства, за да вярвам в задгробния живот. и не ги търся.
просто знам, че има. иначе цялата концепция за живот и смърт би изглеждала различно.

# 51
  • на село
  • Мнения: 3 917
Аз пък вярвам, че със смъртта не свършва всичко.
Не мога да дам примери и никой близък не ми е споделял нещо такова, но след смъртта на  татко не мога да приема, че това е края, постоянно си мисля за него и често го сънувам и вярвам, че ми помага по някакъв начин.

# 52
  • Мнения: 902
Аz вярвам. Имам причини . Точка.

# 53
  • Мнения: 2 116
Страшно съжалявам . SadИма задгробен живот ,вярвам в това .
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=55212.0
Наистина книгите на М.Нютън много ще ти помогнат ,поне на мен ми помогнаха .Опитай се да бъдеш силна . Hug
По въпроса-Да вярвам и то твърдо!   newsm10  А относно книгите на М.Нютън горещо ти препоръчвам "Пътят на душите"! Hug Страхотна книга е това!  Peace

# 54
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Толкова го спрягате този М. Нютън, че се навих да прочета тази книга. Къде мога да я намеря?

# 55
  • Мнения: 2 336
Не вярвам в прераждането. Но вярвам, че това тук е само малка част от всичко, обаче определяща. Страх ме е от смъртта и вярвам, че има живот там.
баба ми е разказвала, че е викала нейната починала баба с някаква книга и ключ. Доста работи й познала. Викала я няколко пъти. Искала да я вика на духов ден и  предната вечер към 12 h. изяла 2 шамара.Оглеждала се-няма никой.
Разказвала ми е много неща, които напълно са ме убедили в съществуването на задгробния живот

# 56
  • Мнения: 2 116
Толкова го спрягате този М. Нютън, че се навих да прочета тази книга. Къде мога да я намеря?
Купих си я от книжарница "Хеликон" за 6лв. Peace

# 57
  • Linz
  • Мнения: 11 619
А къде е тази книжарница? Embarassed

# 58
  • Мнения: 151
Иска ми се да вярвам

# 59
  • Мнения: 2 116
Преди Орлов мост! Пряката точно след Полиграфическия надолу! Като свърши комбината е книжарницата! Много е голяма, неможеш да я подминеш!  Wink  Hug

# 60
  • Мнения: 490
Преди да почине свекърът ми, от болестта си той не можеше да поема течности .
В нощта когато почина  аз, мъжът  ми, свекърва ми, зълва ми и мъжът й бяхме седнали на масата и някой направи сок във стъклена кана- с нормално студена вода . Наляхме си ,почнахме да си говорим и да пием от сока. В един момент се чу страшен пукот , всички се стреснахме много  Shocked какво става. А това беше каната -беше се пукнала цялата така както си стоеше на масата и нямаше причина ,която да го причини.Може да ви звучи глупаво или нереално , но за мен това беше свекър ми на когото бяхме забравили да налеем сок! Sick
И да, вярвам в задгробния живот или там както му се вика.

# 61
  • Мнения: 2 849
Толкова го спрягате този М. Нютън, че се навих да прочета тази книга. Къде мога да я намеря?
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
http://www.izvorite.com/downloud/downloud4.htm

# 62
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Толкова го спрягате този М. Нютън, че се навих да прочета тази книга. Къде мога да я намеря?
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
http://www.izvorite.com/downloud/downloud4.htm

Ще пробвам с това. Мерси.

# 63
  • Мнения: 2 116
Това цялата книга ли е???  #Crazy

# 64
  • Мнения: 6 164
Не, докато майка ми не си глътна езика, изпадна в клинична смърт и когато я реанимираха разказа за онзи тунел... Видяла дядо ми (баща й, тогава вече починал)... Тогава се замислих, че може да има нещо... Все пак умира тялото, но явно духа не.

# 65
  • Мнения: 2 849
Това цялата книга ли е???  #Crazy
Да ,цялата книга е . bowuu

# 66
Не не вярвям,живея сега,щом е задгробен едва ли ще е живот.

# 67
  • Мнения: 2 116
Това цялата книга ли е???  #Crazy
Да ,цялата книга е . bowuu
" Алхимикът" го свалих и е нормално, но "Пътят на душите" не го чете...  Sad

# 68
  • Мнения: 8 917

баба ми е разказвала, че е викала нейната починала баба с някаква книга и ключ.

Като малки деца и ние "викахме" така духове Wink

# 69
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Изглежда М. Нютън добре знае как се пише бестселър и какво би продавало книгата му. Само в този форум видях да се препоръчва поне на 10-тина места. Започнах да я чета, но засега съм много скептично настроена.

# 70
Аз съм доста скептична в това отношение и не вярвам, че има живот след смъртта, и вероятно за това се старая да живея пълноценно.

# 71
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Изглежда М. Нютън добре знае как се пише бестселър и какво би продавало книгата му. Само в този форум видях да се препоръчва поне на 10-тина места. Започнах да я чета, но засега съм много скептично настроена.

Да взема и аз да я прочета, че щом се радва на такава популярност тук тази книга, може и тема да си пуснем и да я обсъдим.

# 72
  • Мнения: 1 517
Вярвам, вярвам  bowuu винаги съм вярвала, а след случките при последните две пълни упойки...Който иска, да се смее, аз знам, че има НЕЩО!

# 73
  • Мнения: 2 407
Ще ми се да вярвам.Починал близък сънувам от време на време.Понякога ми се случва нещо и аз си помислям , че вече ми се е случило, ако ме разбрахте.

# 74
  • Мнения: 8 769
Ню, моите съболезнования! Cry Hug
Абсолютно съм сигурна, че душата продължава да съществува, умира само тялото. За книгите на М.Нютън не знаех. Сега си ги изтеглих и ще ги прочета.

# 75
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ще ми се да вярвам.Починал близък сънувам от време на време.Понякога ми се случва нещо и аз си помислям , че вече ми се е случило, ако ме разбрахте.
Дежа-ву. Не виждам връзката му с темата newsm78

# 76
  • Мнения: 4 390
Започнах да я чета, но засега съм много скептично настроена.

И с право, според мен. Simple Smile

# 77
  • Мнения: 781
Ню, моите съболезнования!  Hug

# 78
  • Мнения: 7 111
Ню, моите съболезнования. Много съжалявам, че си загубила майчицата си. Мир на праха й. Дано да е на по-добро място.  Flowers Rose
Ще ми се да има задгробен живот. Разчитам на това.

# 79
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Изглежда М. Нютън добре знае как се пише бестселър и какво би продавало книгата му. Само в този форум видях да се препоръчва поне на 10-тина места. Започнах да я чета, но засега съм много скептично настроена.

Да взема и аз да я прочета, че щом се радва на такава популярност тук тази книга, може и тема да си пуснем и да я обсъдим.

Започнах да я чета, но засега съм много скептично настроена.

И с право, според мен. Simple Smile

Ще бъде интересно да обсъдим книгата. Особено от тези, които са скептично настроени като мен- засега ми се струва, че има доста слаби места.

# 80
  • Мнения: 208
Ню, моите съболезнования!

виж тази тема....http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=55212.0...там се говори за такива преживявания.

# 81
  • Мнения: 503
не вярвам че има живот след смьрта

# 82
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Сега чета книгата и ако има съответствие между това, което пише в нея и това, което ми е разказвал дядо ми за животът му "там" (в сънищата ми), ще имам тема за сериозен размисъл. Но за момента самата книга по никакъв начин не може да ме накара да повярвам... Някакъв си Нютън пише нещо си- достатъчно интригуващо за да му донесе добра печалба. Мисля, че пише точно това, което хората искат да прочетат.

# 83
  • Мнения: 2 672
вярвам ......
често сънувам умрели хора, даже и непознати.....

# 84
  • Linz
  • Мнения: 11 619
По повод книгата... Чета и не разбирам... Прераждайки се в различни тела, душата в различните си земни животи се среща и има взаимоотношения все с едни и същи души- близки, приятели... Тези души също се познават от поредица от животи. И така живот след живот ние контактуваме с едни и същи хора (но в различни тела)- т.е. има някакви групи от души, които се раждат на едно и също място и си контактуват по между си живот след живот. Това ми се струва поражда доста противоречия (включително и на онази теория за избора на родителите, която се коментира в Нашите деца).
Иска ли някой да обсъждаме книгата (и да направим нова тема за да не използваме темата на Ню)?

Сега чета за йерархията в духовния свят ooooh! Звучи супер идиотски Crazy
На никой не му се коментира Crossing Arms

Последна редакция: нд, 20 авг 2006, 20:55 от РЕНИ

# 85
абе ,момичета вие как живеете?и по скоро защо живеете ?щом не вярвате в задгробният живот.разбира се ,че съществува.всички наши близки ,които са ни напуснали,живеят в нас и продължават да ни помагат от отвъдното.преди 6 месеца почина моята баба-5 месеца преди нея почина и дядо ми,бях смазана ,защото те ме отгледаха и възпитаха и всичко това което съм в момента дължа на тях.както искате го разбирайте ,но те продължават да ми помагат да вървя напред и непрестават да ми изпращат знаци за това какво да предприема.Господ ми помага във всички трудни моменти-той съхранява душите на починалите,така,че те да са близо до нас.и зада пресека из корен възраженията ви---ви казвам,че не съм никаква фанатична евангелистка,а православна християнка.сърдете ми се ако искате ,но ако не знаете в какво вярвате,то незнаете и защо живеете.

# 86
Аз съм доста скептична в това отношение и не вярвам, че има живот след смъртта, и вероятно за това се старая да живея пълноценно.
стараеш се -да ,но за съжаление не живееш пълноценно.кажи ми какво ценно има в това един народ да забрави мъртвите си ,защото се е погубило тялото им

# 87
  • Мнения: 8 769
Иска ли някой да обсъждаме книгата (и да направим нова тема за да не използваме темата на Ню)?
По-добре си направете нова тема.

# 88
То затова ексрасенсите и тези с по изострени сетива,улавящи духовново-знаят ,че има живот след смъртта.
Не вярвам и на екстрасенси. Те самите казват противоречащи си неща- един вижда едно, друг- съвсем друго... Tired
права си да не вярваш всички екстрасенси са шарлатани --до един.

# 89
  • Мнения: 5 468
Иска ли някой да обсъждаме книгата (и да направим нова тема за да не използваме темата на Ню)?
По-добре си направете нова тема.
Нямам нищо против и в тази да се обсъжда книгата. Аз не можах да я сваля от нета и да я видя... Tired.
Ако трябва, ще променя и заглавието на темата?!

# 90
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ню, защо не можеш да я свалиш? newsm78 При мен нямаше никакъв проблем (харесах си и други книги и си дръпнах 5-6).
Аз я чета с интерес (и си коментирам сама), но нещо не мога да визприема тия Духовни водачи, Старейшини и други фантастични същества в отвъдното  Crazy Прилича ми на евтина фантастика Sick

# 91
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз също започнах да чета и ако кажете можем да си отворим нова тема и да я обсъдим. За съжаление съм още в началото, защото нямам много време за четене. Направи ми до сега впечатление следното: ""Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам под­ходящи спомени, върху които да размишляват след това." - Дали не им е внушавал и всичко останало, ако е истина това, което разказва. Внушението е много силно оръжие!
За душите наистина е загадъчно, как така през всичките си прераждания душата се среща все с едни и същи хора newsm78

# 92
  • Мнения: 5 468
Ню, защо не можеш да я свалиш? newsm78 При мен нямаше никакъв проблем (харесах си и други книги и си дръпнах 5-6).
Не знам, какво не се получава... Дай ми линка, от който направо си дръпнала книгата, за да пробвам от същото място, от което и ти...
Направи ми до сега впечатление следното: ""Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам под­ходящи спомени, върху които да размишляват след това." - Дали не им е внушавал и всичко останало, ако е истина това, което разказва.
И на мен това не ми харесва. Когато човек е под хипноза, може да му се внуши всичко. Например, както си следя аз сериалчето "Дързост и красота", в него, един хипнотизира Тейлър и й внуши, че когато мъжа й й каже "докторе", както той я наричаше галено, тя ще подивява от това обръщение. И наистина така стана. Пак под хипноза, друг й внуши, какво ли не и после, нищо не подозирайки, тя правеше точно това, което й беше казано. И въпреки че това е сапунка, вярвам, че е така и наяве.
Казаха, че в книгата имало реални факти... Хайде, пуснете отделна тема и да я обсъдим.
Надявам се и аз да я погледна най-накрая.

# 93
  • София
  • Мнения: 4 966
То затова ексрасенсите и тези с по изострени сетива,улавящи духовново-знаят ,че има живот след смъртта.
Не вярвам и на екстрасенси. Те самите казват противоречащи си неща- един вижда едно, друг- съвсем друго... Tired
права си да не вярваш всички екстрасенси са шарлатани --до един.

И ВАнга ли е била шарлатанка?

# 94
  • Мнения: 4 390
И ВАнга ли е била шарлатанка?

Ванга не е била екстрасенс.

# 95
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Много скептично съм настоена към книгите на Нютън. Както писах по- горе имам и двете му книги, но нещо хем нямам време, хем свеки ми ги преразказа накратко и още с разказа й се отказах да ги чета.
Има доста книги, които са писани за задгробния живот и предполагам, че ще са по- истински. Но всичко си зависи до човека- в какво вярва и в какво иска да повярва.

# 96
  • Мнения: 3 550
Да, вярвам в задгробния живот. Лични преживявания не съм имала.
Моите съболезнования за майка ти. Представям си колко ти е тежко. Мисля, че най-доброто за нея, което можеш да направиш сега е да се молиш за душата `и. Четиридесетте дена след смъртта са много важни, сега се решава съдбата `и. Тя християнка ли беше? Попитай в някой храм какво да направиш. Вероятно ще ти препоръчат да запишеш името `и за споменаване на 40 литургии. И наблегни на молитвата към Господа и Божията майка. Независимо дали вярваш или не, това няма да навреди. А представи си, че един ден, когато и ние си отидем от този свят, се окаже, че задгробен живот има и сме пропуснали дадения ни шанс?
С контактьори по-добре да нямаш нищо общо.
Препоръчвам "Душата след смъртта" йеромонах Серафим (Роуз) и "Живот след живота" в 2 части е, на архимандрит Серафим (Алексиев). Също и една малка книжчица "Какво можем да направим за нашите покойници". И трите могат да се намерят в православните книжарници. Най-заредената от тях май е тази в храм "Св. Седмочисленици".

# 97
  • Мнения: 5 468
Тя християнка ли беше? Попитай в някой храм какво да направиш.
Ами да, християнка.
Ходих в една църква и попитах, казаха ми, че всеки четвъртък сутрин се четат някакви молитви за покойници. Платих 1 лв. и записаха името й.
Така съм възпитана, че хич не съм вярвала на такива работи. Само че сега искам да вярвам и чета, какво ли не, и правя каквото ми кажат...
Благодаря н авсички за съчувствието. Наистина, много боли и място не мога да си намеря. И не вярваш, изобщо не вярваш.

Намерих този сайт - http://www.pravoslavieto.com/books/zhivot_sled_smurtta_ep_Mileant.htm, който изчетох от начало до край и в който се говори доста за темата ми.

# 98
  • Мнения: 3 550
На чудесна електронна книга си попаднала. Не съм я чела, но ще я имам предвид. Погледни и другите книжки, не са скъпи и ще са ти от полза. Виж оше какво намерих, може да се чете в електронен вид. Така може би ще ти е по-лесно.
http://www.tavor.hit.bg/chitalnia/knigi/prehod.htm

# 99
  • Мнения: 3 334
Случи ми се голямо нещастие. На 8 август почина майка ми съвсем неочаквано и още не мога да дойда на себе си. Мъча се да се разведря с мисли, че е някъде и продължава да съществува, но не в предишното си тяло. Искам да я сънувам, но не се получава. Чудех се, дали така наречените контрактьори, които твърдят, че говорят с починали хора, наистина ще свършат някаква работа, но така съм възпитана - да не вярвам и така ми е двойно по-тежко. Мисълта, че я има някъде, все пак, ме утешава. Иначе болката е непоносима просто.

 Sad Cry Cry Cry Ню моите съболазнования,аз също съм чула за говорещи с мъртвите хара,и ако намериш такиви отиди.Поне ще намериш утеха.Стискам палци да се възтановиш психически. CryМного ми е мъчно като се замисля,че всички натам ще вървим. Cry Cry Confused

# 100
  • София
  • Мнения: 121
Случи ми се голямо нещастие. На 8 август почина майка ми съвсем неочаквано и още не мога да дойда на себе си. Мъча се да се разведря с мисли, че е някъде и продължава да съществува, но не в предишното си тяло. Искам да я сънувам, но не се получава. Чудех се, дали така наречените контрактьори, които твърдят, че говорят с починали хора, наистина ще свършат някаква работа, но така съм възпитана - да не вярвам и така ми е двойно по-тежко. Мисълта, че я има някъде, все пак, ме утешава. Иначе болката е непоносима просто.

 Sad Cry Cry Cry Ню моите съболазнования,аз също съм чула за говорещи с мъртвите хара,и ако намериш такиви отиди.Поне ще намериш утеха.Стискам палци да се възтановиш психически. CryМного ми е мъчно като се замисля,че всички натам ще вървим. Cry Cry Confused
Искам също да изкажа съболезнованията си на Ню.  В такива моменти е нормално да търсиш подобни отговори.  action032

Но, не съм съгласна, че трябва да потърси "говорещи с мъртви хора" ... точно сега  в такъв труден момент едва ли има нужда от шарлатани...и каква утеха ще намери... поговори по-добре със себе си и с вътрешното ти аз или с най-близките си , там ще намериш отговорите и утехата....  успех  Praynig


# 101
  • Мнения: 255
Ми току виж се появи някоя мумия да разкаже пък  Crossing Arms

сори за Спам-а  Simple Smile

Марче,
не ти пожелавам да преживееш загуба на скъп и обичан човек ,тогава няма да говориш с такава ирония .

Последна редакция: пн, 21 авг 2006, 12:59 от gloria78

# 102
  • Мнения: 14 654
вярвам, че човек притежава душа и след смъртата му тя продължава да съществува. вярвам, че душата се преражда и че има значение какъв човек си бил приживе (ако не съществува живот и след смъртта, това няма никакво значение) .
сънувала съм неведнъж починалия си дядо, струва ми , че духът му ни посещава понякога и ми е толкова мило всеки път, когато го сънувам. дори не го виждам и не си говорим, просто знам, че присъства

# 103
  • Мнения: 255
Моите съболезнования Ню.

Напълно съм сигурна че има живот след смърта.След смърта на дъщеря ми изчетох много книги,които ми помогнаха .
А по повод на шърлатаните -да има ги ,но аз ходя при една жена ,която се свързва с дъщеря ми и си говоря с нея.И аз знам че е тя защото ми казва неща и думи които само аз и дъщеря ми сме ги казвали и правили.И знаеш ли Ню като си поговоря с нея ми става по леко защото разбирам че макар и тялом да не е до мен ,тя винаги е с мен.

Ако искаш ми пиши на лични.

# 104
  • Мнения: 5 468
И знаеш ли Ню като си поговоря с нея ми става по леко защото разбирам че макар и тялом да не е до мен ,тя винаги е с мен.
Точно това искам и аз. Да се убедя, че е някъде, че съществува, въпреки, нашата реалност. Няма да се разстроя от думите на контрактьора, а напротив- ще ми стане по-леко. Само да знам, че е някъде и вижда, чува... и да ми кажат нещо, с което да се убедя, че наистина я виждат някъде си...

# 105
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 353
Вярвам, че има живот след физическата смърт....или по-скоро не вярвам, че всичко свършва със смъртта на тялото. Още като бях малка не можех да си обясня как пък така изведнъж всичко свършва. Тогава въобще не се говореше за такива неща/ то тогава и църквата беше табу/. Предполагам на всеки му се е случвало да има "де жа ву". Това също ми е много интересно какво е. Често ми се случва и чак настръхвам

# 106
  • София
  • Мнения: 4 966
Моите съболезнования Ню.

Напълно съм сигурна че има живот след смърта.След смърта на дъщеря ми изчетох много книги,които ми помогнаха .
А по повод на шърлатаните -да има ги ,но аз ходя при една жена ,която се свързва с дъщеря ми и си говоря с нея.И аз знам че е тя защото ми казва неща и думи които само аз и дъщеря ми сме ги казвали и правили.И знаеш ли Ню като си поговоря с нея ми става по леко защото разбирам че макар и тялом да не е до мен ,тя винаги е с мен.

Ако искаш ми пиши на лични.

да може да се свързвате с близки,които не са сред нас.Но все пак имайте предвид,че задоволявайки вашите потребносто/именно нуждата да се свържете с тях/,нарушавате тяхното спокойствие.

Те са много,много,много по-добре там,където са.Именно защото душата не е  ограничена в тялото.Тя е свободна.Чувството е мн приятно,безтегловно...Не се притеснявайте за тях,по-добре са,макар и да ни е мъчно...

Още едно нещо ще кажа...
Ние чрез мислите си за тях,винаги извикваме душата им.Мисълта е толкова бърза,че не познава разстояние.

Не ме питайте от къде знам.Знам и толкоз.

# 107
  • Мнения: 5 468
Единствената ми случка, която ме хвърля в размисли е когато бях във втори клас. И до ден днешен не мога да си обясня, стана ли наистина или сънувах?!
Вървя по улицата и отивам на училище, блъсна ме кола. Леко. Развикаха се хора. Изплаших се до смърт. Това е. Оттам нататък, все едно някой ми изтри мозъка с гума. Още тогава не си спомнях отидох ли след това на училище или се събудих!? Спях ли или наистина вървях. Всичко ми се изтри. Дали пък Господ не си е оправял нещо сметките в компютъра и да е объркал някоя жичка, та за миг да ми е показал миналото?!
Но това не ме накара да повярвам в нещо, просто не можах да го забравя вече 24 години.
Понякога, когато сме си говорили на такива теми с приятели, съм казвала, че явно съм била в някакъв предишен живот дете, което е било прегазено от кола... /Може би и за това съм доста инфантилна.../

# 108
  • Мнения: 5 468
Но все пак имайте предвид,че задоволявайки вашите потребносто/именно нуждата да се свържете с тях/,нарушавате тяхното спокойствие.

Те са много,много,много по-добре там,където са.
Не им е приятно ли? Чувствата им към нас не остават ли?

# 109
  • Linz
  • Мнения: 11 619
да може да се свързвате с близки,които не са сред нас.Но все пак имайте предвид,че задоволявайки вашите потребносто/именно нуждата да се свържете с тях/,нарушавате тяхното спокойствие.

Те са много,много,много по-добре там,където са.Именно защото душата не е  ограничена в тялото.Тя е свободна.Чувството е мн приятно,безтегловно...Не се притеснявайте за тях,по-добре са,макар и да ни е мъчно...

Още едно нещо ще кажа...
Ние чрез мислите си за тях,винаги извикваме душата им.Мисълта е толкова бърза,че не познава разстояние.

Не ме питайте от къде знам.Знам и толкоз.

Аз всеки ден се сещам за дядо ми и баба ми (въпреки, че минаха години от смъртта им), сигурна съм, че и майка ми . По твоите думи излиза, че изобщо не ги оставяме на спокойствие...

# 110
  • София
  • Мнения: 4 966
да но едно е ти с цялата си любов да ги викаш,друго е някаква непозната със съвсем различен насилствен начин да ги безпокои.
Рени,не мислиш ли че има разлика.
Още повече ,че след като сте близки с човека,вие сте свързани.И винаги може да се свързвате помежду си.Именно чрез любовта!

# 111
  • Мнения: 374
аз вярвам  Shocked....преди време ходих при един човек кото вижда бъдещето и тои наистина каза много неща които се случиха през годините-та тои каза че му говорели духовете на починали роднини....само да не решите че съм луда-като ти кажат толкова неща за бъдещето и вземат че станат това едва ли е случаино Thinking....малко объркано писах дано ме разбрахте Mr. Green

# 112
  • Мнения: 2 907
Аз съм убедена в безсмъртието на душата! Вярвам, 4е един земен живот е само един миг във ве4ността. От години се занимавам с кармата и прераждането. Из4етох тонове литература по въпроса, бих казала, 4е това е най-силната "теория", в която вярвам! Някой спомена М. Нютон. Про4ети го, ще ти помогне да превъзмогнеш болката. Смъртта не е толкова ужасна, когато 4овек знае, 4е всъщност раздялата с близките е когато се прераждаме тук на земята. След смъртта ние се завръщаме при приятелите. Бих с удоволствие писала пове4е по въпроса, но  незнам как би се възприело, така 4е ако имаш интерес Ню бих ти писала ли4на бележка.

# 113
  • Мнения: 2 907
Не е вярно, 4е мъртвите трябва да се оставят "на спокойствие" . Те живеят 4рез мислите ни за тях, това ги прави ве4ни. Напротив, хубаво е да насо4ваме мисли към хората, които сме загубили, но позитивни мисли, само така душите влизат в синхрони4ен контакт. Когато 4овек е обзет от тъга блокира достъпа на умрелия. Много души се мъ4ат да успокоят близките си след смъртта си, но не успяват да ги достигнат защото скръбта блокира вси4ки умствени рецептори.

# 114
  • София
  • Мнения: 4 966
Съгласна съм с всичко,но не и с това,че именно мислите ни ги правят вечни.
Те са си вечнивинаги ще бъдат вечни.както и всички ,които съществуват!

# 115
  • Мнения: 419
Твърдо вярвам.
Ню съжалявам за майка ти,аз също изгубих близък 4овек-дядо си преди 4етири дни и ми е страшно мъ4но тъй като дори на погребението не отидох,защото живеем извън Бг,а и с малко дете трудно се организирва пътуване за кратко време Cry
Запо4вам да 4ета и аз книгата на Нютон.

# 116
  • София
  • Мнения: 1 210
миличка ню, много съжалявам за загубата ти - това никога не се приема лесно.
аз вярвам, че има нещо след смъртта.
много харесвам книгите на Силвия Браун - те са няколко, става въпрос и за други неща, но си струва да се прочетат.

# 117
  • Мнения: 843
ИСКА МИ СЕ!!!
  забременях на 40-ет дни от смъртта  на Татко. Въпреки, че имах проблем и не ставаше.  Не си видя  внучката, НО ми се иска да вярвам че я вижда и че е с мен.  Додето тази мисъл е в МЕН,  , ТОЙ ще е в мен , всъщност,ИСКАМ.
   Ню, не мога да го преживея още,  няма как.  

Най- срашното е , че няма как да намалиш болката.. Две години се оптивам.
Ужасно ще ти липсва тепърва, подготви се..,  и ПРОДЪЛЖИ./ каквото и да означава това/
   Слушам Неговата музика,/ лошото е че е и МОЯ/ понякога гледам светът, както той би го гледал...сега. Възпитавам мъничето си, както той би го направил . Мъдреците наричат това ОПИТ.   Ама си е болка.
   Трудно ми е да  продължа.   Ще отмине ужасът.  Но, не гарантирам, че няма да остане дупка в съцето ти. Ще остане. Така е писано. Ще си погребваме скъпите хора...  не е редно да си ходим преди тях, нали...   Все се налага да си ги изпратим. Внезапно или не..
   Мнооогооо те гушкам.., от сърце!! Мноооогооооо, идея си нямаш как ми се плаче сега.
   

Последна редакция: пн, 21 авг 2006, 23:40 от Найка

# 118
  • Мнения: 5 468
Бих с удоволствие писала пове4е по въпроса, но  незнам как би се възприело
Ще се възприеме положително и с интерес. Не вярвам да има някой, който това да не го интересува. Пиши, моля ти се. А ако не искаш в темата, ми пиши на ЛС, ще се радвам.

# 119
  • Мнения: 5 468
забременях на 40-ет дни от смъртта  на Татко. Въпреки, че имах проблем и не ставаше.  Не си видя  внучката, НО ми се иска да вярвам че я вижда и че е с мен.
Аз не можех да забременея 4 години. Тогава почина баба ми, която все ме гледаше. Обичах я страшно много. След 3 месеца забременях. И все се чудех, как така след 4 години ходене по мъките нищо не ставаше, а изведнъж...
Слушам Неговата музика,.......
Оф... и аз взех нейното елече, което още мирише на нея Cry. Но докога ще запазя аромата му... едва ли ще е дълго.

# 120
  • София
  • Мнения: 4 966
След всяко лошо идва хубаво/във връзка със забременяването/
Когато почина дядо ми ,тогава нахлу желанието ми за нов живот.Казах си че малко или много ще намаля болката им,ако има бебче в къщата.
Така от първия път заченахме малкия с най-голямата и силна любов.Просто го исках от цялото си сърце и душа...


Много ми е мъчно като чета за загубите ви...
Но трябва да гледаме малко по-иначе...
Смисъл по-философски ли,незнам как да го кажа.

Незнам,но ако не бях чела дългообсъжданата книга "Разговори...",нямаше да преживея и аз болката.
Но тогава в онзи момент,нещо нахлу в мен.Енергия такава,каквато не вярвах,че може да съществува.Събрах сили,каквито не смятах,че има.
Бях друга,бях различна .

Ню,знай ,че майка ти е добре.Тя си е извървяла пътя,който е поела и се е върнала там откъдето е дошла.Върнала,не отишла!За каквото е дошла на този свят ,го е получила.Не е било необходимо да губи времето повече тук...Странно е за разбиране.за това предпочитам да не говоря повече...

# 121
  • Мнения: 843
Ню, пази елечето Дори да и няма вече мирис.., ти ще го усещаш.Бла бла бла...  какви ги говоря.?!?! Не е така...
Ти  СИ   и тя Е теб... и ще бъде.  Затова са ни родители... оставят невероятна следа след себе си. 
 Ще поговорим след 6 месеца, става ли? нека да отмине Ужасът... и Болката /: за болката се разбрахме.. не отминава./ Каквито и да ми сервират философии и Истини за живота.
  Какво да ти кажа... погледни си заспалите дечица  и разбери, че всичко е наред... за тях.. и че без теб, мама, тате,    - нищо не би го имало.    И това че ги е имало ,  нашите е прекрасно.
  Друг е въпросът , че не искаме де си тръгнат от нас.

# 122
  • Мнения: 5 468
погледни си заспалите дечица  и разбери, че всичко е наред...
Любовта ми към детето ми е една, към майка ми - друга. Детето ми не убива болката, нито запълва празното място. Надявала съм се, че един ден, когато това се случи, ще имам дете или деца, за да приема по-леко нещата, но се оказва, че детето не ми е досатътчно...
Сигурно знаеш това. Не става, не се получава някакси.
Ще поговорим след 6 месеца, защо не... Сигурно вече ще съм свикнала с мисълта и ще съм много затъжена за нея. Няма да съм я виждала от 6 месеца. И няма да я видя никога повече. Тази мисъл ме трови. И за това искам да прочета нещо, което да ме накара да повярвам, че наистина е по-добре сега, както казва isaikova. Дано.
Но пък едно е да хванеш човека, да го разтърсиш едно хубаво и да го разцелуваш, друго е да си мислиш за него, да палиш свещи и да носиш негови дрехи... не е  същото, съвсем не е.
За съжаление, не  мога да изтегля и прочета нито една от книгите в нета. Всъщност, тегля ги, но после ми се отварят йероглифи. Дали е, защото нямам читав Уърд? Изобщо не се стартира там, а в някакъв Пад, който не чете шрифта. Какво да направя, че да видя тези книги!?

# 123
  • София
  • Мнения: 4 966
Аз бих ти дала моята книга...от вкъщи

# 124
  • Мнения: 843
ох,  разбира се, че е различна любовта.
    как да го формулирам...  като поотмине време, няма да имаш  нужда от книги , за да ти доказват, че ТЕ са около нас. Или  ще го усетиш  или не.
   Родителите ми са биолози, в частност починалият ми татко - генетик.  На него да говориш за задгробен живот Е доста скептично начинание. Но, пък самият той  с годините, зная и го правихме... Пеехме любимите песни на починалите му приятели, родители. И не като помен, а по- скоро -  с присъствиеSimple Smile Не е коментирано.....  той си беше и е мъдрец не коментираше  в какво точно вярва. 
            Затова подозирам, че, често ми гостува   Хич не ме е еня, че може само на мен така да ми се струва. вярвам, че   Минава, вижда ни и толкоз/ Че даже и помага!!/. Simple Smile))  много ми е хубаво да си го мисля. Hug
   Дали е правилното  или доказаното..., беееееееее я стига.!!!  Хубаво ми е. Щом мога да забравя  физическата липса..!!! п......оне за малко.
    Не желая да съм реалист на тая тема. А  и не смятам да ставам. Мама е жива и ми предстои и нея да изпратя,  освен ако Някой няма други планове., дето се вика.. Laughing newsm78  bouquet

     

# 125
  • Мнения: 1 327
много интересна тема.....
много боли, когато си имал силна връзка с някого и изведнъж тя се прекъсне. Започваш да си задаваш въпроси от рода на "ако има живот след смъртта да не би да ми е сърдит/а за нещо, та не ми се явява в съня" и все от този род.. Чуваш, че еди кой си често сънувал еди кого си, с когото имали еди каква си връзка и още по-гадно ти става..
Затова хората са казали "Надеждата крепи човека".. Ако спрем да се надяваме - какво ни остава?!
Ню, не знам за теб, но аз съм предупредила всички приятели на майка ако я сънуват да ми кажат...
1 месец преди да почине с една от нейните приятелки седнали да си говорят и от дума на дума заровичкали в същата тема. И си обещали която си отиде първа да се върне и да разкаже на другата как е там.. Надявам се да си спази обещанието  Laughing
Спомням си, че бях на 10тина години, когато почина дядо ми, много го обичах. След време го сънувах, че ми показва къде е сега и ме разхожда по улиците там. Беше много интересен сън. Още помня детайли и усещания от него.

Разпитвала съм някои приятелки на майка ми те кога са започнали да сънуват своите майки и всички казваха - ми близо година след смъртта... Тогава се запитах - дали не е на някаква подсъзнателна основа, от толкова мисли по даден човек  newsm78
Ако душите живеят живот след живот заедно как така населението се е умножило толкова много?!
И всъщност при всичките тези болести и неволи в нашия живот след него има ли ад, или ада е тук?  Confused


# 126
  • София
  • Мнения: 4 966
Няма ад, а това дали тук е ада зависи от мисленето на човек/начина му на възприятие.
Някой беше казал"Няма добро и лошо.Мисленето ни го прави такова"...

# 127
  • София
  • Мнения: 9 859
Аз не вярвам в задгробния живот...не вярвам вече в нищо.Днес почина бебето на моя приятелка.В какво да вярвам,че там ще е по-добре ли?!Не мисля.Зная обаче със сигурност,че родителите му биха искали то да е при тях. Cry Cry Cry

# 128
# 129
  • Мнения: 5 468
Ню, не знам за теб, но аз съм предупредила всички приятели на майка ако я сънуват да ми кажат...
Аз същоSimple Smile. Много ме е яд, че не я сънувам самата аз. Не става и не става.
1 месец преди да почине с една от нейните приятелки седнали да си говорят и от дума на дума заровичкали в същата тема. И си обещали която си отиде първа да се върне и да разкаже на другата как е там..
Бабата на баща ми много го е обичала и му е казала, че един ден като умре, непременно ще намери начин да се свърже с него, писмо ли ще му праща, ще му се обади ли, има ли я някъде, ще го уведоми. Та... 40 години по-късно, баща ми още чака вест от нея, ама няма. Той е абсолютен, върл атеист.

# 130
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Ню - отдавна чета Темата ти, но все не се решавам да пиша в нея...
Вярвам, разбира се, че вярвам в задгробния живот. Не може нещо да е създадено и после ей тъй - да се изпари и изчезне. Още съвсем малка проумях за себе си, че тялото е плащ, а душата е една малка топка (даже елипса) и се намира някъде около пъпа. Та тази елипса, след финала просто се измъква от плащта и се вмъква в друг, подходящ за нейния темперамент. Детски размисли и страсти, но ето, че и сега - доста години след това, вярвам в същото.

Хората не са взаимозаменяеми. Не може поради това, че сега виждаш единия, да не тъгуваш по другите.... няма такова нещо. Децата са си деца, мили и обичливи, но близките ни, които вече ги няма, си ги няма и нищо не е в състояние да ги върне или да заличи спомена за тях.

Писах за моите драми. От април, та до юни Господ ни раздели с 2 същества. Неописуема е мъката и тъгата ми по тях... Не си намирам място понякога... Не знам защо, но все имам чувството, че поне единия от тях просто е заминал някъде и след ден, 2, месеци ще се върне. тази мисъл ме влудява и не ми дава покой на душата. Но тя е факт и няма отърсване от нея. Не знам какво да правя или пия, не знам дали съм в депресия или просто съм меланхолична и тъжна от време на време, но ето - минаха вече 4м., а утеха няма нито за моята, нито за техните души.

Вярвай, че майка ти те гледа, вярвай, че ще ти даде знак в трудни за теб мигове, вярвай, както и аз се опитвам да го правя, че където и да са, са на едно хубаво, светли и чисто място, без болка, мъка и глад. Аз само това си повтарям, но защо все още не мога да си повярвам...?!?!?!

Ню - цун и гуш   bouquet

# 131
  • Мнения: 3 886
Да наистина вярвам кофти е обаче само едно защо никой не се е върнал да каче дали има  такъв живот неискам да знам какъв е а просто да бъда с хората които съм загубила и най много обичам :: Confused

Последна редакция: чт, 24 авг 2006, 16:15 от DIVA_ORHIDEQ

# 132
  • Мнения: 260
И аз вярвам. newsm12

# 133
  • Мнения: 2 672
Значи доста мислех преди да напиша това, но все пак, ако някой го  вълнуват Въпроси и Отговори, които си е задавал и не е успял да намери решението им, бих си позволила да препоръчам Джеймс Редфилд - Селестинското пророчество и другите му 3 книги.
Това е нещо като основа, нещо "леко" от което се започва. То ти трябва за да разбереш после ,например - Нютон ли беше  newsm78
Като това ,че не може да учиш висша математика ,без преди това да си учил събиране/изваждане....
А "след това" - Селестинското пророчество - може да прочетете и Линда Гудман - Звездни знаци Simple Smile моя любима авторка Simple Smile Peace

# 134
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236

Бабата на баща ми много го е обичала и му е казала, че един ден като умре, непременно ще намери начин да се свърже с него, писмо ли ще му праща, ще му се обади ли, има ли я някъде, ще го уведоми. Та... 40 години по-късно, баща ми още чака вест от нея, ама няма. Той е абсолютен, върл атеист.
Moята баба(на майка ми майка й) и майка ми също си говераха, че когато баба ми почине, ще намери начин да каже на майка ми, ако има нещо след смъртта. И двете са атеистки. Е, не 40 години, но шест няма ни вест ни кост.

# 135
  • Мнения: 3 537
Да ,вярвам, имам си ред причини за това Simple Smile

# 136
  • Мнения: 2 013
Сестра ми наскоро ми разказа, че често сънува баба ми и дядо ми - и двамата починали. През 2000 г. дядо ми насън й казал, че баба ми ще "дойде при него" след 2 години... Така и стана.

# 137
  • Мнения: 534
Като че ли има някои неща от които вечер да ти настръхне косата  newsm09 така че -да,вярвам.

# 138
  • Мнения: 473
И аз вярвам,около мен има много такива слу4аи.Една моя много добра приятелка беше простреляна с 8 куршума и оживя  bouquetВ момента привършва книгата си която наистина е страхотна ще има и филм ,някаква немска ТВ компания и е предложила да пресъздадът слу4ая.Знам 4е за нея ще е много болезнено но тя е силна и ще го направи.Казват че това е невъзможно след такъв разтрел и засегнати жизнено важни органи да е жива #CrazyИскам също да ви кажа 4е тя невярваше в задгробен живот но сега и дума да не става за това. newsm78

# 139
  • Мнения: 1 014
Не вярвам  Naughty

# 140
  • София
  • Мнения: 1 105
Като че ли има някои неща от които вечер да ти настръхне косата  newsm09 така че -да,вярвам.

офф:
Кажи ми какви, че темата ми е доста интересна. Може и на лични ако искаш. Мерси Simple Smile

# 141
  • Мнения: 1 492
Аз вярвам!
Моят мъж сънува починалия си баща след като се оженихме. Дошъл в съня му и започнал да пита коя съм, каква съм,от къде съм и накрая му казал - защо не дойде да ми кажеш, и аз щях да дойда на сватбата ви. Cry
Сега когато ходим на гроба го оставям сам да си "поговорят", не знам дали някой го чува, но той се чувства по-добре.

# 142
  • Мнения: 435
камелия, напълно разбирам съпруга ти.
Кой, каквото иска да си мисли, но тази тема много ми допада и тук ще споделя - преди седмица се нанесохме в ново жилище, онзи ден докато спях следобяд (бях съвсем сама) усетих стъпки, разбрах, че не се е прибрал съпругът ми, не сънувах, продължих да усещам стъпките, бях спокойна... просто зная, че баща ми, който от 10г. е покойник, дойде да види, къде живея Cry

# 143
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
........- преди седмица се нанесохме в ново жилище, онзи ден докато спях следобяд (бях съвсем сама) усетих стъпки, разбрах, че не се е прибрал съпругът ми, не сънувах, продължих да усещам стъпките, бях спокойна... просто зная, че баща ми, който от 10г. е покойник, дойде да види, къде живея Cry
Е, нали духовете нямат материя, съответно нямат тегло, съответно няма как да се чуят ако стъпват.
Дали не е възможно да си чула съседите от горния етаж и понеже сте в нов дом, все още да не си свикнала с шумовете.

# 144
  • Мнения: 435
Lilqna , усещах, а не чувах стъпките, за да си мисля, че идва шум от съседите.

# 145
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Незнам дали вярвам.........разума ми не вярва, но като че ли със сърцето си искам да има добри духове пазители над мен...........Аз си мисля, че хората не могат да си представят, че тотално и завинаги изчезват след смъртта и затова са измислили това със задгробния живот, преражданията и т.н.........Иначе понякога, когато съм сред природата и слушам звуците, разбирам диваците , които са измислили толкова много духове и божества........

# 146
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Lilqna , усещах, а не чувах стъпките, за да си мисля, че идва шум от съседите.
PeaceИзвини ме, моля, грешно съм разбрала.

# 147
  • Мнения: 3 886
........- преди седмица се нанесохме в ново жилище, онзи ден докато спях следобяд (бях съвсем сама) усетих стъпки, разбрах, че не се е прибрал съпругът ми, не сънувах, продължих да усещам стъпките, бях спокойна... просто зная, че баща ми, който от 10г. е покойник, дойде да види, къде живея Cry





И при мен е било така когато баща ми почина и до ден днешен ми се случва да се затвори врата и да му чуя гласа ( милинко прибрах се)




 Money Rolling Eyes

# 148
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Незнам дали вярвам.........разума ми не вярва, но като че ли със сърцето си искам да има добри духове пазители над мен...........Аз си мисля, че хората не могат да си представят, че тотално и завинаги изчезват след смъртта и затова са измислили това със задгробния живот, преражданията и т.н.........Иначе понякога, когато съм сред природата и слушам звуците, разбирам диваците , които са измислили толкова много духове и божества........
Именно.

# 149
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
аз вярвам определено в задгробния живот, има за какво да се замисли 4овек, не може да сме миг и за какво се раждаме тогава, хабене на енергия ли ?

# 150
  • Linz
  • Мнения: 11 619
То що енергия е похабена още от Големия взрив, ти за мижавия ни животец го правиш на въпрос ooooh!

# 151
# 152
  • Чехия
  • Мнения: 1 071
Преди не, но от Нова Година насам доста ми се измени мирогледа ........... вярвам в доброто и злото и че душата е безсмъртна...
като чета и ми настръхва косата....от разказа на..M&D........Сега наскоро почина дядо ми и отначало ме беше много яд че не му казах че ще си има правнуче така би се зарадвал...... а после като от нищото се успокойх и знаех, че вече знае.... Hug

# 153
  • Мнения: 5 468
онзи ден докато спях следобяд ..........
Когато пуснах темата, се надявах да прочета такива случки. Просто, ако някой е имал случка, която да му навее мисли за някакъв живот след смъртта, съществуване на духове и др. подобни, да напише, защо така мисли и какво му се е случило.
На мен, за съжаление, нищо подобно не ми се е случвало, въпреки че желанието ми да вярвам в задгробен живот е огромно. Надявам се, че някой ден някой ще ми даде знак, че има такова чудо.

# 154
  • Linz
  • Мнения: 11 619
онзи ден докато спях следобяд ..........
Когато пуснах темата, се надявах да прочета такива случки. Просто, ако някой е имал случка, която да му навее мисли за някакъв живот след смъртта, съществуване на духове и др. подобни, да напише, защо така мисли и какво му се е случило.
На мен, за съжаление, нищо подобно не ми се е случвало, въпреки че желанието ми да вярвам в задгробен живот е огромно. Надявам се, че някой ден някой ще ми даде знак, че има такова чудо.
Аз хич не вярвам на такива случки, но и аз имам една. Не ми се разказва с подробности... беше преди 100 години... аз, брат ми и майка ми "чувахме" как някой до нас диша, а в стаята бяхме само 3-мата (датата, на която се случи не е случайна).

Преди година и нещо имаше тема с такива случки и си спомням, че прочетох няколко истории, в които са се чували стъпки. Но не помня коя беше темата, ако някой може да се сети...

# 155
  • Мнения: 374
То що енергия е похабена още от Големия взрив, ти за мижавия ни животец го правиш на въпрос ooooh!

има нещо вярно в тва ти изказване Mr. Green

# 156
Да определено вярвам, но много ме е страх от смъртта или по скоро непрекъснато се страхувам че ще се случи нещо лошо на близките ми.

# 157
  • Мнения: 3 929
Аз вярвам в кармата, в прераждането. Според мен не е правилно наименованието "задгробен живот", но аз не съм тази, която да казва кое еправилно и кое не. За мен задгробният живот е когато човек умре, т.е. физическата му обвивка умре, остава душата му. Душата не умира, а се прераждав ново тяло. И докато реши в чие тяло да се прероди, това  за мен е т.нар. задгробен живот. А не умрелите ни близки, които си мислим, че след като умрат, отиват да живеят на друго място, напр. на небето в същите тела.
Всъщност, много литература съм изчела на тази тематика и не мога да бъда лаконична. Просто вярвам, че хората се прераждат, за да се изчистват и усъвършенстват душите им.

# 158
  • Мнения: 151
Не ви ли се е случвало някога да сте на място, където със сигурност отивате за първи път, а изглежда че ви е познато. Т.е. били сте там някога. Съвсем близко го чувствате, а всъщност реално сте за първи път там.

# 159
  • Мнения: 1 860
 Нали съм си заспи по принцип, чак сега я виждам тази тема.  ooooh!

 Ню, моите съболезнования за майка ти. Не знам може ли да се каже повече в такъв момент?!

 Ще напиша няколко постинга, че да се възприемат по-лесно и предупреждавам: Хора с чувствителна натура и склонни да си въобразяват и страхуват излишно, да пропуснат писаното от мен.  Hug

 Първият ми спомен за сблъсък с отвъдното, за много хора сигурно ще се стори измислица, но за мен е все още нещо, за което като говоря ме побиват тръпки.
 Баща ми се самоуби преди 17 години. преди около 10 години майка ми беше на гледачка - непозната жена, която вижда за първи път. Та докато се е взирала в чашата с кафе тази гледачка, обръща поглед към една икона на стената и само казва: "Някой опитва да се свърже с нас." От там без да сваля поглед от иконата през цялото време започва да говори на майка ми от името на татко. Как да не плачем за него, защото се дави в сълзите ни, Как на мястото на което е, се отнасят лошо с него, защото не обичат самоубийците. До тук нищо особено. След това започва да обяснява на майка ми с какъв костюм е погребан, точният (червен) цвят на одеялото с което е завит в ковчега, необичайният цвят на очите му (никой от нас няма неговият цвят). След това е помолил майка да му сготви нещо (вече не си спомням какво) и да раздаде, че му се дояло. След като връзката е приключила, гледачката е започнала да си гледа пак в чашата и да говори за бъдещето. И друг път съм писала много от нещата казани тогава и до днес продължават да се сбъдват.

# 160
  • Мнения: 1 860
 И понеже живея в страната на духовете, няма как да не знам някои случки и от тук. Това което на мен лично се случи и до днес нямам обяснение.
 Във фабриката в която като дойдохме започнах работа, се носеше слух, че духа на една жена самоубила се там преди години, се появява и стряска такива шматки като мен.  Blush Едното момиче, което беше там повече от година ми е разказвала, как е чувала в съседната тоалетна да се пуска водата и да скърца резето, докато всъщност тя е сама там и никой нито е влизал - нито излизал за това време. На мен ми беше смешно отначало, докато една събота не се наложи да ходя извънредно на работа в събота с единият супервайзър. Всяка седмица ходеше различен работник, за да се уеднаквят работните часове. Режа си рибка на едната машина, а Ники ( така се казваше) пренася касите с готова нарязана в хладилника. По едно време чувам свирукане с уста. Ясно, отчетливо с леко ехо. Обръщам се и му викам: "Ники, какво си се разсвирил?", а той ми отговаря "Аз си мислех, че ти го правиш". Последва - не съм, си и започнахме да се смеем на фобиите си. Е да ама след 10 мин. стоим един към друг с лице и си говорим, което е по-важното и същото свирукане се повтаря. е, тогава вече казвам ви за малко да пусна в гащите. Фабриката беше заключена, нямаше отворени врати и прозорци. Като казвам фабрика имам предвид малък цех, не някой промишлен завод. Wink Претупахме на бързо работата, защото явно и двамата ни хвана шубето и тръгнахме да си ходим. Точно на излизане от тавана се чу страхотен трясък. Разбира се никой не се върна да провери, какво е станало.

# 161
  • Мнения: 1 860
 В тази фабрика, работеше и една местна шотландка с името Маргарет. Същата имаше и втора работа в един хотел, в който също и живееше ( беше разведена ). Та тази Маргарет, винаги ни е разказвала за духа на бабата, която е живяла там преди не знам колко си години и често, често се появява в хотела. Стъпките в коридора, странните шумове и т.н. Маргарет не изпитваше страх, по-скоро разказваше за това като за нещо най-нормално и обясняваше, че всъщност всички били свикнали със старицата и никой не и обръщал внимание.  #Crazy
 Идва си един ден на работа, както обикновено и започва да ни разказва нещо, което дори самата нея е озадачило. Както е чистила една от стаите, подредено и с перфектно изпънати чаршафи на леглото, влиза в банята да я почисти. Излиза и забелязва отпечатък по завивките, като че ли някой е седял там. Разбира се никой не е влизал във стаята, докато тя е била вътре или поне не е видяла никой. А и кой ще влезе просто да поседне без да и се обади и ще си замине? newsm78

# 162
  • Мнения: 1 860
Сега се сещам и за сънищата. По принцип много рядко сънувам баща си. Преди няколко години имаше един период в който го сънувах по-често обикновено като мъртвец с истинско тяло, но знаех в съня си, че от вътре е изгнил. Беше ми много странно, аз дори и сега не мога да го опиша. След това с години не бях го сънувала, до момента в който не се оказах в много объркана ситуация. Беше докато бях бременна. Вальо точно ми беше предложил да си гледаме двамата детето и, че ще го обича като свое. Аз толкова бях объркана и така ми се разминаваше сърцето с разума, че не спирах да плача и да се питам кое да послушам. Една нощ плаках както винаги много. И започнах да се моля: "Татко, където и да си. Дай ми знак! Кажи ми кое е правилното..." и т.н. Същата нощ го сънувах, след толкова години. И той ми каза, че на детето мястото е при баща му. Повечето знаят, че аз все пак реших да му дам шанс да познава детето си, дали го реших окончателно след този сън не съм сигурна. Знам само, че ме е чул и макар това в последствие да не се оказа най-доброто решение, сънят си остава факт - поне за мен.  newsm78 Знам ли, може и подсъзнателно да съм го предизвикала. Някой казват, че сънуваме благодарение на емоциите които ни спохождат. За мен обаче не беше случайно.

# 163
  • Мнения: 2 672
Аз вярвам в кармата, в прераждането. Според мен не е правилно наименованието "задгробен живот", но аз не съм тази, която да казва кое еправилно и кое не. За мен задгробният живот е когато човек умре, т.е. физическата му обвивка умре, остава душата му. Душата не умира, а се прераждав ново тяло. И докато реши в чие тяло да се прероди, това  за мен е т.нар. задгробен живот. А не умрелите ни близки, които си мислим, че след като умрат, отиват да живеят на друго място, напр. на небето в същите тела.
Всъщност, много литература съм изчела на тази тематика и не мога да бъда лаконична. Просто вярвам, че хората се прераждат, за да се изчистват и усъвършенстват душите им.

 Peace подкрепям те

Не ви ли се е случвало някога да сте на място, където със сигурност отивате за първи път, а изглежда че ви е познато. Т.е. били сте там някога. Съвсем близко го чувствате, а всъщност реално сте за първи път там.

дежа вю.
имала съм. Wink

# 164
# 165
Охх ами вече неэнам!Никак не ми се иска да энам ,че следсмъртта просто идва вечният КРАЙ...!Понякога вярвам,нооо често се эамислям детайлно и остановявам ,че не е въэможно...!Оххх не энам ....ще раэберем,но дано да не е скоро Simple Smile

# 166
  • Мнения: 1 840
Да, вярвам, че има задгробен живот. Препоръчвам книгата "Беседи за живота след живота" на Архим. Серафим - православна е, много е добра.

Общи условия

Активация на акаунт