Интервю на Анна Цолова с д-р Рада Маркова - специалист по педиатрия и детска пулмология

Анна Цолова:
Какво е най-важното, което трябва да знаем за предпазването на децата, що се касае до коронавируса? Изобщо, какво да правим за тяхното ежедневие?

Д-р Маркова:
По отношение на коронавирусната инфекция – за всички е ясно, че това е един нов вирус, който е непознат, с който ние тепърва се сблъскваме. Това, което ни е известно от цялата научна информация е, че вирусът определено има протективно действие по отношение на децата, тоест те са много по-малко засегнати. По-леко боледуват, преобладават т.нар. атипични форми на заболяването, поради което за нас, педиатрите, тежестта на това заболяване е много по-малка, отколкото при хората, които се занимават с възрастна патология. Проблемът, както знаем, е, че тази инфекция се пренася лесно точно чрез децата, поради което те са като „резервоар на инфекцията“ поради асимптомното носителство. Поради това изобилстват тези кадри, които виждаме от чужбина на отделянето на децата от техните баби и дядовци, поради причина, че действително могат да бъдат заразоносители за тях.

Анна Цолова:
Има въпрос от потребител на BG-Mamma – новородените и бебетата до първата си година в по-голям риск ли са, защото очевидно хората се притесняват много?

Д-р Маркова:
Това притеснение би трябвало лека-полека да се успокои, защото с тази инфекция според мен ние ще живеем, ще бъдем принудени да живеем години наред. Не вярвам толкова бързо тя да изчезне, не вярвам и да се намери лечение. За момента то не съществува, нито пък ваксина в обозримите една-две години. Така че хората би трябвало малко по-спокойно да възприемат тази пандемия. Имало е такива епидемични взривове в различни места от света, така че и тази пандемия ще мине и ще замине със съответните поуки от нея. Данните, които съществуват, не показват разлика в заболеваемостта по отношение на новородените и на останалите възрастови групи. Разбира се, децата, които се кърмят, имат протекцията и от своите майки. Новородените също така много по-малко биват извеждани, тоест те почти пък нямат никакви социални контакти, което прави риска за тяхното разболяване, бих казала, минимален.

Анна Цолова:
Един допълнителен въпрос. От Щаба една сутрин разбрахме, че има и пациент – 4-годишно дете. Имате ли информация в България, в страната, какви са данните, как протича заболяването? Имало ли е усложнения при деца, или не?

Д-р Маркова:
При пациентите в детска възраст заболяването протича като една стандартна вирусна инфекция, дори не тежко протичаща – с обща отпадналост, главоболие, гърлобол, мускулни болки. Някои от тях имат суха и непродуктивна кашлица. Абсолютно неспецифични са симптомите. Децата за момента, при които е установена коронавирусна инфекция, не са в тежко състояние.

Анна Цолова:
Какво става обаче с имунитета на децата, които вече повече от месец стоят затворени вкъщи в по-голямата част от времето си? Това е въпрос, който задават изключително много хора.

Д-р Маркова:
Този въпрос е абсолютно резонен, тъй като децата, за разлика от възрастните, които са в карантина, няма как да бъдат спрени. Тоест те имат нужда от физическа активност, те имат нужда от разходки, имат нужда от въздух. При тях терапията и въобще общуването с външната среда е част от тяхното нормално развитие. Така че имунитетът при всички случаи се компрометира с това задържане на децата толкова време в домашна среда.

Анна Цолова:
Какво препоръчвате на родителите тогава, така че децата им, въпреки че прекарват голяма част от времето си затворени, въпреки пролетта, да запазят имунитета си? Има и много такива въпроси. Достатъчно ли е да се ядат само пресни плодове и зеленчуци, да се взима витамин С, трябва ли да се взима допълнително витамин Д. Всъщност Вие Вашите децата как ги осигурявате и стабилизирате имунитета им?

Д-р Маркова:
Витамин С си се явява слаба киселина, тоест непрекъснатото даване на витамин С по никакъв начин не го подкрепяме, тъй като може да доведе до образуване на бъбречни конкременти, променя PH на урината... Тоест витамин С има смисъл да бъде вземано тогава, когато човек наистина е с данни за вирусна инфекция, тоест е болен. През останалото време доказано е, че някои от витамините, като витамин Д и С, имат протективен ефект по отношение на вируса, но кога точно ще се случи да се разболеете, ако се разболеете от коронавирусна инфекция, това човек няма как да го знае. Поради което всъщност за децата най-важно е да се хранят пълноценно, тоест да им се готви, да се хранят с домашна храна. Това, което ние педиатрите апелираме е по някакъв начин да се създаде регламентирано извеждане на децата в паркови пространства и в планината, с която София може да се гордее. Поради това, че от наша гледна точка няма никакъв риск за разболяването на децата, ако те посещават при спазването на всички ограничения и на социалната дистанция тези места. Разбира се, говорим в присъствието на родител, при изолиране съответно от други деца, доколкото това е възможно. Но разходките на открито и физическата активност са основни моменти, за да може да имаме нормално развитие на нашите деца и имунитетът да съществува като наистина защита, да не стане автоимунитет, т.е. да не се обърне срещу нас.

Анна Цолова:
Вие всъщност отговорихте и на следващия ми въпрос – какво мислите за забраните и за това, че децата не могат да играят нито в градинката, нито пред блока?

Д-р Маркова:
На този етап, в който ние нямаме други ясни методи освен наистина дистанцирането и социалната изолация, спазването на карантината в този вид е начинът, по който ние можем да избегнем разпространението на вируса, но децата си имат нужда от своето и особено ние, родителите, в това число и аз се включвам, трябва да можем да осигурим максимално добри условия за нашите деца. Поради което разходката според мен е част от едно нормално детско ежедневие.

Анна Цолова:
Какво Ви е мнението за носенето на маски от деца? Вече има и такава издадена заповед – всички навън да сме с маски, което се отнася и за децата.

Д-р Маркова:  
Ами вижте, спазваме я. При всички случаи маските имат своето значение, особено при децата, при които пък броят на асимптомните носители на коронавирусна инфекция е голям, тоест действително децата често нямат клиника, а са вирусоносители. Поради което всъщност ние с маските протектираме останалите хора. При децата няма как да кажете „Не, не пипай, не отивай при еди-кой си“, тоест те действително търсят социален контакт и това е някакъв начин да предпазим другите хора. Друг е въпросът, че част от децата отказват. Това е като с шапките и децата. Колкото можете да ги накарате да бъдат с шапки, толкова и с маски. Трудно е, но при всички случаи трябва и да се направи опит да се контролира това заболяване.

Анна Цолова:
Включително има въпрос от потребител на BG-Mamma: има ли опасност от задушаване на детето, ако носи маска?

Д-р Маркова:
Детето носи маска по време на активно състояние, а не в сън, така че няма как да се задуши, когато е будно и активно. Мисля, че този въпрос е ясен.

Анна Цолова:
Колективният имунитет? Всъщност специалисти Ваши колеги и тук в България, и не само, спорят по темата дали по-младите, здравите, работоспособните да си изградят имунитет, след като се заразят, работейки и продължавайки живота си, или да останем затворени вкъщи всички, каквато е и философията на Щаба в България.

Д-р Маркова:
Колективният имунитет е нещо много интересно. Не знам дали хората съзнават какво се влага в тази дума. Когато коментираме имунизациите, под колективен имунитет се разбира такъв брой имунизирани (примерно сто човека), при които, дори и при неимунизирани хора сред тях, рискът от възникване на инфекция да е нулев. Колкото е по-заразно едно заболяване, толкова по-висок процент от хората трябва да бъдат имунизирани, за да може действително този колективен имунитет да пази неимунизираните. При коронавирусната инфекция имаме два много сериозни проблема. Единият проблем е, че ние не сме наясно всъщност какъв е точно контагиозният индекс при това заболяване. И вторият въпрос и проблем – това е, че всъщност този имунитет, дори и при преболедувалите, никой не може да отговори колко траен е. Така че съществуването на колективен имунитет сред населението е един неясен феномен по отношение на коронавирусната инфекция.

Анна Цолова:
Продължавам с въпросите. Деца с какви заболявания трябва да спазват строга карантина? Обобщавам с този въпрос много въпроси на потребители на BG-Mamma.

Д-р Маркова:
Така, както няма абсолютни контраиндикации за имунизации, по същия начин няма абсолютни контраиндикации за това деца в своето ежедневие да излизат и съответно да имат един нормален начин на живот. Абсолютна или строга карантина би следвало да спазват деца, които са с тежки онкологични заболявания, при които се провежда в момента химиотерапия. Автоимунни заболявания, при които също е потиснат имунитетът, взимайки определени препарати, стероиди и съответно цитостатици. Ако са прясно оперирани, ако скоро е имало някаква травма, ако е имало остро инфекциозно заболяване, да речем една прекарана пневмония или друг тип инфекция, би следвало да спазват една по-сериозна карантина. Но всички деца, които са с хронични заболявания с добър контрол, по-никакъв начин не са по-рискови от средностатистическите деца. Аз понеже се занимавам с деца с бронхиална астма, честно имаме питане дали астмата и съответно инхалаторните медикаменти създават подлежащ терен по отношение на коронавирусната инфекция. Отговорът е не. При една добре контролирана астма ние сме много по-спокойни за нашите пациенти и те не бива да спират тяхното лечение.

Анна Цолова:
Има и много въпроси, свързани с алергиите. До момента се коментира, че хората с автоимунни заболявания са по-застрашени от тежка развръзка на заболяването при заразяване с COVID-19. Както знаем, пише потребител на BG-Mamma, алергиите са също имунна реакция, а децата ни все повече имат хранителни и други алергии – към мляко, глутен, полени, ядки. Прави ли ги това по-застрашени от тежко преболедуване при сблъсък с вируса?

Д-р Маркова:
До известна степен аз съм леко притеснена по отношение на алергичните деца, особено тези, които са със сезонни алергии. Задържането им вкъщи, когато те имат един нормален начин на живот, те постепенно грубо казано се сенсибилизират спрямо тревен, житен полен, тоест полените, които очакваме в този пролетен период. Сега, седейки вкъщи, те са в една изкуствена изолация и рано или късно тези деца, когато излязат в естествена природна среда, те могат да имат много бурна реакция, така че при всички случаи тези хора би трябвало да потърсят компетентно мнение по отношение на превантивни медикаменти за подобна по-сериозна алергична реакция. Иначе хората с тежки алергии не бих казала, че са по-уязвими към коронавирусната инфекция, както и към която и да е вирусна инфекция, когато тази алергия е добре контролирана. Тоест, ако е хранителна алергия, съответно спазват съответен хранителен режим, ако е дихателна алергия, си спазват, съответно взимат съответните медикаменти – локални и системни. Така че не считам, че рискът е съществено по-висок.

Анна Цолова:
Един конкретен въпрос – трябва ли да задържим децата с такива диагнози вкъщи за по-дълго време, когато училищата и детските градини отново отворят врати?

Д-р Маркова:
Аз смятам, че нашите деца, колкото почиваха тази зима и родителите съответно бяха натоварени, такова нещо, поне аз откакто съм педиатър и откакто съм родител, не се е случвало. Нямаме аналог тази година, тоест две грипни ваканции и в момента това извънредно положение. Аз смятам, че би следвало и децата, дори с по-сериозни алергии, да тръгнат на училище или на градина в нормалния ритъм.

Анна Цолова:
Вие повдигнахте въпроса за астмата. Родител пише, че често с детето си стига до спешна помощ поради тежък задух. В ситуация на коронавирус каква трябва да е реакцията на родителите вкъщи, ако лекарите се бавят? Защото знаете, че в момента много хора нямат достъп до лекарска помощ.

Д-р Маркова:
Първо това дете би следвало да се помисли въобще върху контрола на астмата като такъв. Тоест който човек го следи, който колега го следи, би трябвало да предложи смяна на терапията, така че детето да има добър контрол. При всички случаи детето, пак казвам, детето не е по-рисково отколкото един сезонен грип или друга вирусна инфекция. Не бива хората по отношение на децата им да бъдат толкова притеснени от коронавирусната инфекция. Наистина е така. Данните са в подкрепа на това, което казвам и не бива да се притесняват.

Анна Цолова:
Предполагам, че ще е подобен отговорът на следващия въпрос. Деца, които са имали тежки двустранни бронхопневмонии заради доказан риновирус, могат ли да очакват, че срещата с COVID също ще е толкова тежка?

Д-р Маркова:
Първо, риновирусът рядко, изключително рядко би могъл да причини пневмония, тоест той не е причинител на инфекция на долните дихателни пътища. По-скоро вероятно е установен като допълнителна флора в горните дихателни пътища. Ако детето е наистина в оздравителен период на такъв тип заболяване, би следвало да спазва по-сериозна карантина поне 2 – 3 седмици след прекарана пневмония. И в този смисъл – то е по-рисково, тъй като както и след грип, знаете много добре, след варицела, след друг тип вирусни заболявания, нашият организъм е изтощен. Но по никакъв начин не мисля, че би трябвало да се слага една обща рамка за всички деца. Тоест действително то може да си преболедува и да е в много добро състояние или да има някакви остатъчни промени. Всеки случай е индивидуален.

Анна Цолова:
Потребителите питат възможно ли е заразени деца с COVID да имат други симптоми – вместо кашлица и температура – болки в ушите или обща отпадналост? И една добавка от мен – може би в момента всички родители, чиито деца хващат други вируси, вече ги тълкуват като COVID и страхът, който следва от COVID?

Д-р Маркова:
Да, в момента действително страхът е много голям, но пак казвам, в голям процент от случаите при децата може да няма температура, може да няма задух, може да има дори гастроинтестинални симптоми. Възпаление на ушите поне аз не съм срещала, но в рамките на една вирусна инфекция то също може да се появи, така че в никакъв случаи не бива да се притесняват от първите симптоми. Между другото, използвам така на аудиторията да кажа, че последните седмици, откакто е това извънредно положение, ние работим с изключително много психосоматични състояние, тоест деца, които се оплакват, и техните майки считат, че се задъхват, че имат тежест в гърдите, кашлят през деня, пък нощно време не кашлят. Тоест, явяват се едни такива наистина психосоматични заболявания и разстройства при децата, което е във връзка наистина с тази масова психоза около коронавирусната инфекция.

Анна Цолова:
Как да се погрижим за психическото състояние на децата? Аз истински съм учудена, че вече има деца, които страдат психически от това, което се случва.

Д-р Маркова:
Знаете много добре, че децата са отражение най-често на родителите и особено на майката. Когато майката е спокойна, много често децата се гледат спокойно и са много по-позитивни. Когато майката е тревожна, обичайно това се прехвърля върху децата. Молбата ми е по-малко гледане на телевизия и по-малко негативни емоции през деня. Всъщност децата си искат своето, те си искат игри, те си искат положителни занимания, те си искат една положителна енергия, което ние, родителите, би следвало да го дадем. Поради тази причина децата психически наистина страдат, откакто е това извънредно положение и ние го виждаме всеки ден.

Анна Цолова:
Всъщност, за психическото здраве на хората, които са вкъщи и са затворени, като че ли никой не говори. Какво бихте препоръчали на хората, които ни гледат в момента? В някои държави вече излязоха препоръки на психиатри, на психолози, които препоръчват темата COVID да е до час-два на ден. Телевизиите и средствата за масова информация да намалят обема от предавания и новини, посветени на COVID, защото психическото здраве на хората, особено когато са затворени вкъщи, също е толкова важно, колкото и физическото им. Но струва ми се, в България като че ли никой не говори за това.

Д-р Маркова:
По принцип ние, българите, сме хора, които не сме свикнали да говорим за психическото ни състояние, тоест считаме, че всички сме добре, здраво стъпили на земята, никой от нас няма психически проблеми. Та в този смисъл – това е отражение на цялата наша народопсихология, но психическите ефекти от тази криза тепърва ще ги наблюдаваме във времето. Тоест аз смятам, че ще има отдалечени такива и те ще бъдат много сериозни. Какви са моите съвети по отношение на хората? Аз трябва да ви кажа, че виждам доста положителни ефекти от това извънредно положение. Започна да ми стига времето вкъщи. Винаги съм била в дефицит на време. Започнах да имам повече време, прекарвам определено повече време с моите деца. Липсват ми родителите, дистанцирала съм ги и това силно ме боли. Аз съм от хората, които действително обичат и имат тесен контакт с тях. Повече експериментирам в кухнята. Това е също един плюс, тоест българските деца смятам, че повече ще ядат домашна храна и много по-малко ще си купуват съответно от училищните лавки и други заведения за т.нар junk food и храна, която е от типа на чипс, кроасани и пр. Мисля, че остава повече време за т.нар. настолни игри, които бяха тотално забравени за нас българите. Тоест не само на компютри седят децата, търсят разнообразие, търсят книги, гледат се стари снимки, гледат се стари филми. Така че смятам, че като всяко едно нещо то си има своите страни положителни и отрицателни. Ако особено се разнообрази наистина ежедневието на децата с една физическа активност, мисля, че нещата ще завършат добре.

Анна Цолова:
Много въпроси има за ваксините и по-скоро за отлагането им, защото в момента и детските консултации не работят, достъпът до личен лекар понякога е по-труден. Конкретният въпрос е отлагането на приема на ваксините няма ли да намали или да повлияе на способността на децата да се предпазят от болести, включително и COVID?

Д-р Маркова:
Отлагането на имунизациите е един много сериозен въпрос. Пак казвам, тази година за някои деца то ще бъде повече от 4 – 6 месеца благодарение на предходните грипни епидемии, когато отново спря профилактичната дейност. Мисля, че и Щабът, и управляващите съзнават, че постепенно самите детски консултации трябва да бъдат възобновени пак със спазване на всички мерси – дезинфекция, ползване на маски и всичко останало. Децата, които съответно са здрави, би следвало да бъдат имунизирани. Така, както днес е проблем с коронавирусната инфекция, утре отново може да бъде проблемът с морбилната епидемия в България, както и в редица други европейски страни, които минаха през този проблем. Така че ваксините би трябвало да започнем съвсем скоро да ги прилагаме.

Анна Цолова:
Ваксината срещу туберкулоза, или т.нар. БЦЖ ваксина. Появиха се, знаете, предположения, че тя е щит срещу коронавируса и че в държавите, където ваксинирането с БЦЖ е било държавна политика, сред които е и България, всъщност има по-малко заболели и по-малко смъртни случаи. Вие какво бихте добавили по темата?

Д-р Маркова:
Темата с БЦЖ ваксината е много актуална, но за момента се спекулира, тоест няма категорични данни за нейното предимство. Факт е, че действително в бившия соцлагер, тоест страните, в които тя редовно се прилагаше, имаха стриктна противотуберкулозна имунизация, показателите и фактите около заболели и около починали са доста по-добри, отколкото са в страните, които отказаха тази редовна ваксинация. Българският БЦЖ щам, който между другото е открит от д-р Сребра Родопска, той действително е патентован, той се и изнася, е един много добрите БЦЖ щамове. В този смисъл България като никога е за пример по отношение на противотуберкулозната профилактика. Аз съм искрено изненадана във връзка с промените в нашия имунизационен календар от 2020 година от януари. Мога да кажа, че възрастното население е добре покрито от БЦЖ ваксина, докато по новия имунизационен календар тя се полага единствено при новородени и евентуално при отрицателна туберкулинова проба първи клас. Бецежирането на 11 и на 17 години е отменено по новия имунизационен календар. Нашето професионално съсловие така и не разбра какви са причините за тези промени в имунизационния календар, но това е факт.

Анна Цолова:
В контекста на коронавируса дали според Вас е възможно да бъде променено това намерение и да бъде отново променен имунизационният календар?

Д-р Маркова:
Ако действително тези плюсове на БЦЖ ваксината се докажат, пък дори и без тях, според мен действително институциите би трябвало да се самосезират и да преразгледат причините, поради които БЦЖ ваксината отпадна от имунизационния календар на Република България след седемгодишна възраст.

Анна Цолова:
Всъщност Вие казвате, че сте се интересували и така и не сте разбрали защо се е случило това, а то се е случило месеци преди пандемията?

Д-р Маркова:
То още от миналата година се обсъждаше като промяна. От миналата година отпадна БЦЖ ваксината на 17 години и постепенно тази година вече и на 11 години, така че явно това е една тенденция, която ще продължи.

Анна Цолова:
Какво е Вашето предвиждане за нагласата към ваксините в светлината на сегашната криза, пита потребител на BG-Mamma? А аз добавям от себе си – Вие като лекар, а и аз като журналист през годините, сме давали думата на хора, които категорично отказват да поставят ваксини на децата си. Дали това ще се промени, защото т.нар антиваксъри всъщност не сме ги чували последния месец и половина, когато целият свят стои и чака ваксина срещу коронавируса?

Д-р Маркова:
Ваксина за коронавирус няма скоро да се появи. Знаете, че създаването на една ваксина е един дълг процес. Отнема между 15 и 20 години сериозна научна работа, така че толкова бързо, дори и при най-бързи темпове на създаване на ваксина, тя би могла да се появи от порядъка на 18 – 24 месеца след началото на самата епидемия. Тоест евентуално догодина най-рано. Считам, че тази пандемия изигра положителна роля по отношение на проваксинално настроените хора, тоест, смятам, че повече хора се убедиха, че ако действително разполагаме с повече възможности за ваксинопредотвратими заболявания, това е като вид оръжие на хората срещу микробите в този тип война. Наскоро, в края на миналата година, ние направихме едно проучване в клиниката, заедно с института по обща медицина, сред наши пациенти, тоест родители, за нагласата спрямо ваксините. Резултатите бяха доста интересни, защото повече от 2/3 (около 80 – 85%) от нашите пациенти казаха, че редовно поставят ваксини, убедени са в смисъла на приложението на ваксините. 5-6% имат забавяне в имунизациите по причина на инфекция, която е преминало детето, или съответно някакви други проблеми по време на самото отглеждане, които са довели до отлагане на имунизациите. Но интересни са едни 11%, които категорично казват, че не са съгласни с поставянето на ваксините и не считат, че те имат действително позитивен ефект по отношение на предотвратяване на заразни заболявания. И затова СЗО всъщност в програмата за 2020 година каза, че един от десетте най-сериозни бича за човечеството е отказът от ваксини. Поради което СЗО 2020 г., още преди изявата на коронавирусната пандемия, каза, че ще се бори активно с антиваксиналните настроения.

Анна Цолова:
Вие предвиждате, че всъщност те ще намалеят?

Д-р Маркова:
Допускам. Така се надявам. Разбира се, няма как да изчезнат, но дори и наполовина да намалеят, за нас, педиатрите, това ще бъде един успех.

Анна Цолова:
Казвате, че една ваксина, за да започне масовата ѝ употреба и ваксиниране, отнема между 15 и 20 години. Тогава на какво се надява светът по отношение на коронавируса?

Д-р Маркова:
Надява се на по-бърза процедура по отношение на коронавирусната ваксина, но и най-бързата процедура по-малко от 18 месеца няма как технически да се случи. Вижте сега, ние така или иначе сме в царството на микроорганизмите – бактерии на вируси. 21-ви век определено е векът на вирусните инфекции. Ние трябва да свикнем да живеем с тези инфекции. Хубавото е, че в България повече хора се научиха да си мият ръцете, по отношение на хигиенни навици, което е добре, по отношение на една изолация и дистанция, което също е добре. Знаете ли колко пъти по време на грипни епидемии деца и възрастни, които имат респираторни оплаквания, сме им казвали: „Добре, защо не сложите маска? Просто да предпазвате хората около вас“. Ние не сме склонни да предпазим ближния, така че мисля, че тази пандемия ще ни научи на такива навици и ще свикнем да живеем с коронавирусната инфекция.

Анна Цолова:
Сещам се, като Ви слушам, да Ви питам за още едно нещо. То, разбира се, е извън Вашата конкретна специалност. Има ли нещо, което искате да кажете на хората, които в изминалите дни се причестяват с една обща лъжичка в черквите, на отчетата от Светия Синод, които не затварят храмовете, и на Щаба, който взема решенията и който сякаш прилага своеобразен двоен стандарт. На хората, които излизат да се разхождат им се кара, а за Светия Синод и за хората в църквите, които се причестяват с една лъжичка, не чуваме подобен тон.

Д-р Маркова:
Аз конкретно тази тема не искам въобще да я започвам, защото ще се извади от контекста на това, което кажа, ще се направят друг тип изводи. Моят апел е въобще за двойния стандарт в България. Ние трябва да се научим, че за всяко нещо стандартът трябва да бъде един. Ние сме склонни по същия начин, когато караме с превишена скорост, да има двоен стандарт, както добре знаем. За прием в болниците има двоен стандарт. За Светия Синод и съответно за обикновените хора да има двоен стандарт. Двойният стандарт какво означава? Означава липса на правила, липса на контрол и липса на воля да бъдат постигнати нещата така, както всъщност трябва да бъдат. Но липсата на двоен стандарт означава сила на хората, които би трябвало да вземат решения и да упражняват контрола.

Анна Цолова:
Сега да се върнем към въпросите на потребителите на BG-Mamma. Има въпроси за шофьори, които пътуват извън България. Ако човек, който е шофьор на камион и е преминал през страни като Италия, Гърция и вече в България си прекарва карантината вкъщи, достатъчно безопасно ли е за децата, ако той е на отделен етаж, ползва отделни санитарни помещения, взети са всички мерки по дезинфекция, но използват един общ коридор, в който гледат да не се засичат?

Д-р Маркова:
Смятам, че ако действително има възможност да се спазват отделни санитарни помещения и се дезинфекцират съответно общи повърхности и площи, и той няма и симптоми, доколкото разбирам, тоест той просто е в рамките на карантинен период, смятам, че рискът за близките действително е минимален и хората не би трябвало да се притесняват.

Анна Цолова:
Ясно е, че няма статистика на професиите на болните от COVID-19. Имаше опит на държавата чрез тестване на полицаи, които, както казват, са на първа линия, често се срещат с други хора. Бяха тествани 1000 полицаи. 0,7% от тях са се срещали с коронавируса. Защо само 0,7% според Вас са се срещали с вируса под една или друга форма?

Д-р Маркова:
Ами аз не смятам, че полицаите точно са една репрезентативна група, но при всички случаи все пак тези данни показват едно – че ние в България все още нямаме активна вирусна циркулация. Тоест, дори и броят на заразените да е в пъти повече от това, което статистически, разбира се, се изнася, ние сме далеч от показателите за епидемия като такива. Хората на първа линия не бих казала, че са само полицаите. Абсолютно всички лекари, които се срещат с пациенти, и със, и без оплаквания, също са на първа линия. Хората, които са в хранителната промишленост в супермаркетите също са на първа линия, както и фармацевтите, както всички други, които са в обслужващия сектор. Но поетапното тестване по този начин ще покаже. Нашите резултати в клиниката показват същото. Тоест действително в огромен процент от хората не се наблюдава нито остра инфекция, нито данни за прекарана такава, тоест те са наивни по отношение на срещата с този вирус, тоест те не са имунокомпетентни, не са се срещали все още с COVID-19.

Анна Цолова:
Ниският процент 0,7 какво означава? Че мерките са сработили или че мерките в момента са излишно тежки, защото няма в България епидемия от COVID?

Д-р Маркова:
Значи аз ще започна отзад напред. Епидемия няма, но мерките дали са излишни, или не, това времето ще покаже. Никой, който е категоричен в едната или другата посока, не би могъл да бъде прав, просто защото става въпрос за инфекция, която ние не познаваме. Страните, които минаха през тази инфекция през предходните месеци, част от тях, както знаете, наистина имаха сравнително висок процент смъртност и много тежки решения, които трябваше да взимат лекарите по болници. Така че на този етап мерките бих казала, че са ефективни не само заради тях, а просто заради липсата на циркулация в България с подобни показатели. При всички случаи ние при подобен тип изолация няма как дълго да живеем. Моето мнение е, че много внимателно и полека тази фуния би трябвало да се разшири и то за сметка наистина на по-младите, по-здравите хора, на децата. Децата са тези, които ще изнесат този момент с колективния имунитет, т.е. с така по-голяма циркулация на вируса и с по-леки и безсимптомни форми, към което ние се стремим.

Анна Цолова:
Какво мислите за това предложение, което дойде от бизнеса за „България на две скорости“? Възрастните, хронично болните хора да останат в тази изолация за тяхно съжаление, а всички останали да се опитат да продължат живота си, да се върнат на работа, да продължават да се срещат с приятели. Мислите ли, че това би имало ефект?

Д-р Маркова:
Категорично смятам, че бизнесът би трябвало под една или друга форма да продължи. Работата на хората трябва да продължи. Голяма част от хората, вие виждате и статистическите данни – в бюрото по труда ежедневно се регистрират хиляди безработни в България. Тази тенденция при всички случаи ще продължи, така че нито НОИ, нито каквито и да е системи ще издържат на подобен тип тенденция. Хората също би следвало да имат своята ангажираност и работа. Така че много внимателно смятам, че би трябвало да се стартират определени бизнеси и хората просто да се научат да спазват тези правила, които коментираме ежедневно.

Анна Цолова:
А какво мислите за това, че не чуваме за план за това какво следва след 12 май?

Д-р Маркова:
Мисля, че нямаме все още готовност да чуем това, което искаме да чуем. Тоест такъв план все още не съществува. Иначе съм притеснена, че не съществува, защото това активно би трябвало да се говори. Сега ще минат великденските празници, после идват майските празници и то 12 май дошъл, то не е далече.

Анна Цолова:
Конкретен въпрос – ако един човек е влязъл в болница след тежка черепно-мозъчна травма или след тежък инсулт, но се е оказал и положителен за коронавирус и за съжаление губи живота си, от какво е починал? От тежката черепно-мозъчна травма, от инсулта или от усложнения след коронавируса? Всъщност това, което Ви цитирам, са случаи, които са записани и оповестени като българи, загубили живота си от коронавирус.

Д-р Маркова:
Това е един интересен въпрос, който и в Италия много вирусолози обсъждаха, тоест дали причината за смъртта е коронавирус, т.е. дали е починал човека от коронавирус или с коронавирусна инфекция. Ясно е, че при такива тежки състояния, както са черепно-мозъчните травми, както беше човекът тридесет и шест годишният, който цитирате – с трахеостома, тежки инсулти и други подобни, пряката причина за смъртта е дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова недостатъчност, тоест коронавирусната инфекция е „бонус“ към цялата тази картина. Но те влизат при настоящия период в статистиката, разбира се за починалите от коронавирус, но реално, да, те са „със“, не са „от“.

Анна Цолова:
Потребител на BG-Mamma моли да обясните какви са видовете тестове. Обяснявано е, но ако може накратко да повторите и тук и каква е разликата между тях?

Д-р Маркова:
Тази тема беше обект на много големи полемики в публичното пространство. Истината е, че има наистина много видове тестове. Едни от тях засичат самия вирусен антиген, а други се базират на вирусните антитела. Бързите тестове при всички случаи са свързани с отчитане на вирусни антитела най-често в практиката, които са от два типа – IgM и IgG тип. IgM вирусните антитела показват наличието на остра инфекция при съответния човек. IgG антителата са белег на това, че тази инфекция вече е прекарана, тоест, че той е преболедувал. Т.нар. real time PCR, тоест действително установяването на самия вирус и вирусен антиген, е свързан най-често с взимането на т.нар. тампони, които ги виждате масово, особено в САЩ много се прилагат, но и навсякъде по света, които също са част от възможността да се докаже вирус. По отношение на това доколко е достоверността на съответните тестове, с което много също се спекулира, всички тестове имат висока достоверност. И бързите тестове – и те имат „чувствителност“ и „сензитивност“ от порядъка над 85 – 90% съответно за двете групи антитела. Има случаи, в които и PCR тестовете не са достатъчно надеждни, тоест имате първи негативен PCR тест, след това позитивен и така нататък. Така че никой тест не бива да се абсолютизира. Поради тази причина се опитаха да се въведат и клинични лабораторни критерии за коронавирусна инфекция. Тоест, освен самото тестване при пациентите, на база на клиничната картина, на рентгенова характеристика, на някои от лабораторните показатели както са C-реактивният протеин, левкоцити с лимфоцити, LDH, феритин, трансеминази, съответно да бъдат изследвани съобразно и клиниката, да кажем, че действително диагнозата е много вероятна при този човек.

Анна Цолова:
Всъщност казвате, че тестовете, които са на пазара в момента в България са надеждни, така както са надеждни и останалите тестове? Защото за тестването и масовото такова имаше сериозна полемика, като аргументът на Щаба беше, че всъщност те са с ниска достоверност и няма никакъв смисъл да се дават пари за тестове, които не биха могли да покажат каква е реалната картина.

Д-р Маркова:
Всички тестове си имат своите сертификати. Няма такива тестове, които да не са сертифицирани. Някои примерно са сертифицирани само в определени държави или съответно в рамките на Европа, Европейския съюз, други са със световни сертификати. Но какво значи ниска „чувствителност“? Чувствителност, която е над 70%, при всички случаи е достатъчно добра, за да си отговорите на някои въпроси, тоест има или няма инфекция, прекарана ли е или не е прекарана. Ако искате, вие може да проследите този човек във времето след месец, след два и да видите съответно дали ще има промяна в неговата имунност, тоест в отговора, който има спрямо коронавирусната инфекция.

Анна Цолова:
Какво е Вашето мнение за т.нар. „масово тестване“? Може ли то да даде пълна картина?

Д-р Маркова:
Тя тази картина може да бъде пълна, но тя ще е към даден момент, тоест ние няма как всички едноетапно да се тестваме и да кажем: „Ето, сега всички тези хора се пускат, те не са вирусоносители“. Според мен масовото тестване ще ни даде възможност ние до голяма степен да проучим каква е епидемиологичната картина на тази инфекция, т.е. ще ни даде по-пълна информация за това колко от хората, които нямат никакви симптоми, всъщност са я прекарали самата инфекция. Иначе за пускането на хората на работа, ако те нямат клинична симптоматика, това вече е въпрос на самия работодател да реши дали да ги тества, или не. Но хората лека-полека би трябвало да тръгнат на работа, аз пак казвам. Със или без вируса, със или без прекаран такъв, ние трябва да живеем по-нормален живот.

Анна Цолова:
Имате ли представа каква част от българите с надежда отиват в частната лаборатория, за да се окажат с антитела и в крайна сметка да си получат “онзи зелен билет”, така че да се върнат на работа, да продължат живота си и да се виждат с когото искат? Ясно е, че на този етап за това няма регламент.

Д-р Маркова:
Пак да се виждат с когото искат е трудно постижимо, защото човека, с когото се виждат, всъщност може да не е минал през този процес на тестване и да няма доказателство, че е здрав. Освен това, нека да не забравяме, че вие пак можете да бъдете инфектиран, но да не позитивирате никое от антителата, тъй като дори създаването на IgM антитела отнема от порядъка на 7-10 дни, след като сте се срещнали с вируса. В този смисъл масовото тестване ще ни даде една много сериозна картина около епидемиологията на тази инфекция, която няма да изчезне. По всичко е ясно, че тя няма да бъде до 13 май или до 13 юни. Тя ще продължи да съществува и, както показва опитът на много други държави, в които в момента е доста топло, тя не е изчезнала по причина, че е топло там. Аз лично считам, че тя няма и да изчезне в следващите месеци. Така че тестването ще ни даде представа за напрежението на имунитета, което съществува в българската популация – каква е картинката, къде сме ние, защото явно че всяка държава има своята особеност. Това е, което виждаме и по статистическите данни. Тоест къде е България в общата картина.

Анна Цолова:
И още един въпрос. Има ли според Вас лекарство, което би било ефективно при установен COVID? От наличните такива?

Д-р Маркова:
Смятам, че вече всички хора, слушайки информацията от телевизията, са наясно за някои комбинации в световната медицина, които се прилагат като хлорохина, комбинацията му с азитромицин. Няма такова лекарство, при което да е доказан категоричен ефект при една коронавирусна инфекция. Това си е вирусно заболяване. При всички вирусни заболявания или трябва да имате прицелен медикамент, така както знаете, че има примерно за грипа, или трябва да имате ваксина. Във всички останали случаи вие прилагате една симптоматична терапия. Ако имате усложнения, лекувате самите усложнения. Но такова лекарство поне все още няма.

Анна Цолова:
И на финала един личен въпрос от мен. Вие като лекар, който се среща често с пациенти – малките пациенти и техните родители, изпитвате ли страх за себе си? За това, което ще донесете вечерта вкъщи при семейството Ви, при децата Ви? Защото днес навсякъде по света героите сте вие, лекарите.

Д-р Маркова:
Аз смятам, че всъщност всеки човек на тази земя е герой с това, което прави. Ние нашата работа сме си я вършили и преди пандемията с коронавирус, надявам се да я вършим и след отзвучаването на тази пандемия. Не мисля, че сме герои. Ние сме най-обикновени хора, които се стараем да си вършим професионалните задължения действително компетентно. Обичаме децата, ще продължим да ги обичаме. Бих искала да успокоя абсолютно всички потенциални пациенти, слушатели, зрители и да им кажа, че животът продължава. Трябва да бъдат психически спокойни, а спокойствието е форма на здраве. Когато психически сме спокойни, физически също се чувстваме доста по-добре. В този смисъл аз нямам притеснения дали ще занеса нещо вкъщи, или не. Аз се занимавам толкова години с педиатрия, общувала съм с деца болни от морбили, от грип, от варицела, това за мен е ежедневие. Не се притеснявам и по отношение на настоящата инфекция. Мисля, че ако сме по-позитивни, нещата ще бъдат много по-спокойни.

Анна Цолова:
А има ли сред родителите страх да заведат детето си на лекар за нещо, което не е свързано с коронавирус? И възможно ли е да бъдат неглижирани случаи заради това?

Д-р Маркова:
Да, случва се, то е ежедневие. Определено толкова са се вторачили хората в този проблем и в тази инфекция, която, Слава Богу, в пределите на България е в много контролиран процент, че забравиха, че децата могат да страдат от много други заболявания и състояния. Имахме детенце, което не беше уринирало 4 дни и родителите се страхуваха да го заведат на лекар по причина да не бъде инфектирано. То беше с бъбречна недостатъчност. Пълно е с новородени деца, които са си в къщите и които нямат досег до личен лекар и нямат кого да попитат по отношение на текущи проблеми. Тоест те въобще не се преглеждат тези деца нито в дома, нито от лични лекари, поради това че профилактиката в момента не съществува. Много хора стискат до последно, независимо че детето е с температура и им се казва примерно: „Стойте си вкъщи, стойте си вкъщи..“. Има момент, в който трябва да преценят до каква степен могат да разчитат на собствените си умения и преценки и до каква степен трябва да се обърнат вече към лекар.

Анна Цолова:
И наистина на финала – призив за успокоение? Може би по-малко зомбиране пред средствата за информация и опит да погледнем и навън?

Д-р Маркова:
Моят призив е много прост. Пролет е, прекрасно е. Пролетта винаги я свързвам с възраждането на живота. Животът продължава. Животът са нашите деца, те са нашето бъдеще. Факт е, че въпросният коронавирус предпазва децата. В кавички го казвам, но действително те страдат по-малко, по-леко, което е повод за оптимизъм. Бъдете с децата си, прекарвайте времето с тях. Мисля, че нещата ще отзвучат и всичко ще се канализира и ще си дойде на мястото.