Предстои ми раждане чрез секцио.Изпитвам панически страх...

А защо ще радаш секцио? По какви показания?

Защото тазът ми е тесен.

По добре я карай по спокойно-нито си първа нито си последната която ще ражда секцио.Всичко минава и се забравя,пък и все някак трябва да излезе бебето-Тъй че СПОКО и ЛЕКО РАЖДАНЕ

А защо с пълна упойка?
Аз раждах със спинална-никакви тръби в устата,никакви проблеми с поставянето,ще чуеш изплакването на бебчо,ще го видиш веднага и няма да се притесняваш от излизането от упойката:)
Не се страхувай-това ще е най-хубавият миг в живота ти.Поне аз с такова чувство се сещам за моето раждане,а уверявам те-раждането беше най-големият ми страх в живота.

Препоръчвам ти епидурална упойка, още повече, че ще си за планово секцио, както бях аз. Тръба няма да ти слагат, защото няма да те приспиват, катетърът се поставя след като ти сложат епидуралната, така че нищо неприятно не се усеща, при поставянето на епидуралната също не боли. Ако искаш може да си купиш Kathjell - гел за катетър, който действа антисептично и се впръсква при поставянето на катетъра, струва 3-4 лв. и после също няма да имаш неприятно усещане от катетъра, аз си носих гела и докторът ми го използва, така после поисках да ми оставят катетъра и ноща след като вече ме бяха извели от реанимация, за да не ми се налага да ставам вечерта, за да си поспя.
Предимството на епидуралната упойка пред спиналната е, че до 36 часа след операцията могат да те обезболяват с морфин и кодеин, които се вливат през епидуралния катетър между прешлените и изобщо няма да те боли, ще можеш да си ставаш спокойно. Моята операция беше в 17.30ч. в 18 ч. бях в реанимация, а на другия ден станах към 14 ч. свалиха ме в стаята и после станах още 2 пъти същия ден и на 4-я ден си тръгнах. И аз като теб очаквах едва ли не някакви адски болки, но нищо подобно не се случи, може би тези, който са били с пълна или спинална упойка, наистина ги боли повече, защото при тези упойки, като свърши действието им и обезболяват с аналгин, а на мен аналгин започнаха да ми бият чак на 3-я ден, дотогава бях на морфин.
Разликата от спиналната упойка, е че при спиналната липсва т. нар. епидурален катетър, който представлява тънка като конец тръбичка, която ти поставят между прешлените над таза, не в гръбнака! От тази тръбичка излиза много фин и тънък маркуч, който ти залепмат по гърба и после със спринцовка през него ти вливат морфина. По време на операцията се чувства дърпане и опъване, но не и болка, изобщо операцията не е нищо особено, ако много те е страх и се панираш може да ти комбинират епидуралната с пълна упойка, но ако си само с пълна, няма начин да ти направят качественото обезболяване, което е възможно само с епидуралната.
За след операцията ти препоръчвам да си вземеш от аптеката спициални лепенки - водоустойчиви - едната струва към 10 лв. и поискай да ти сложат нея върху белега, а не обичайния лейкопласт, който лепят, така ще можеш да се къпеш още на 2-я ден след операцията.
Няма страшно, успех и леко раждане!

Amber успокой се скъпа, тръбата ти я слагат когато си дъбоооко заспала вече, а катетъра може да ти го сложат също когато  вече спиш, а дори това да се случи когато си в съзнание, мога да те успокоя че никак не боли, по-скоро е неприятно чувството.За катеръра помоли да ти го сложат когато вече си под упойка, едва ли ще откажат ако това ще те накара да се чувсваш по-спокойна 

Elimira пообърках се малко.Това беше за теб

Нямах си представа какво ме чака,когато постъпих в болницата с преносване от една седмица и с нагласа че може би ще започне родова дейност и скоро ще родя.На прегледа един професор ми каза - намалели води,едър плод(не беше кой знае колко, в последствие се оказа - 3,500) шийка на матката неподготвена за раждане,глава не бебето виско над входа на таза с една дума СЕКЦИО Бях шокирана,изплашена и само аз си знам как изкарах най-кошмарната нощ в живота си до следващата сутрин.
Аз наистина си нямах представа,ама грам представа за това което ще ми правят преди да извадят бебето.
Мога само да те успокоя,че катетъра не е нищо кой знае какво (на мен тръби не са ми слагали в устата) и просто всичко минава за много бързо - единственото негативно е страха от неизвестното,който ако не беше всичко щеше да бъде песен
Спокойно,не се панирай и знай че наистина няма от какво
Леко раждане и едно красиво бебче ти пожелавам

Миличка, успокой се!
Аз също не бях подготвена ама каквото и да ти кажа пак няма да бъдеш
та както вече другите са казали - катетъра не е голяма работа
тръба нямам спомен да са слагали - сигурно е било след упойката
упойката не я слагат като по филмите а през системата минава - не чакай да ти кажат "Дишай" щото аз определено не помня момомента когато съм заспала
събуждането е мн спокойно
мисля че се уплаших най-много от прожекторите
но анестезиолога беше мн готин и ми базикаше докторката та чак се смях и аз
ми това е
после ти казват колко е голямо бебчето и тн
аз съм доволна от операцията
бях се навила за спинална ама не ме огря та бях с пълна но така май по-добре стана
направо се събудих и мъжът ми беше до мен и ми каза че е видял бебо и че приличал на него
абе изобщо не е страшно
ако раждам втори път ще искам да е пак с пълна упойка
Леко раждане и едно сладко здраво и усмихнато бебенце ти желая!!! 

Мила успокойсе първо!Аз преди 2 м. родих със секцио и пълна упойка.Аз  и аз се имах същите страхове ,а и дали ще ме хване упойката  Много бях чела и чесно бях се наплашила още повече,затова спрях и да чета неща по темата и си виках не съм първата нито последната.Катетъра не е нищо особенно,не боли.А тръбата ти я слагат когато заспиш и не я усещаш.Само като излезеш от опойка малко ще покашляш.Всичко ще мине ,само трябва да си позитивно мислеща !Успех!

Нормално е да те е страх. Потърси подкрепа от близките си (тях ги е страх повече от теб!)
Опитай се да мислиш за самото бебе, за срещата с него.

Аз също бях с епидурална. Това е най-добрия избор според мен. Но да ти кажа че не боли боли си...но се преживява. Гадното за мен беше през 24-те часа след раждането, докато бях в реанимацията. При епидуралната няма  проблем с това "излизане" от упойка. Болка се усеща само преди поредното вливане на обезболяващото и това е.... Възстановяването е много бързо. Аз също никога не бях оперирана преди това, и в болница не бях влизала  и много ме беше страх, още повече, че разбрах, че се налага секцио 10 дни преди термина. Спокойно!  Не е страшно! Мисли си за малкото сладко човече което ще прегърнеш

Споко, момиче. Нямам позната родила с планирано секцио. която да е била по-зле от мен ( аз с нормално). Даже бих казала, че бяха мнооого по във форма след раждането.
Аз лично не бих родила пак нормално...

Няколко съвета ,придобити от личен опит ще ти дам:)
  Не влизай да четеш отговорите на въпроса ти , защото някои от тях могат още повече да те притеснят.
   Не чети и нищо в което се споменава раждане, секцио  и т.н. Ще получиш куп съвети и нравоучения, които още повече ще те паникьосат. Ще започнат и да те убеждават да направиш еди какво си раждане или да ти сложат еди коя си упойка само защото някоя мама така е направила .
  Мисли положително и по възможност забрави ,че ще раждаш:) Радвай се на бременността си и си мечтай за времето когато ще държиш в прегръдките  бебчето си.
  Аз поне така се бях настроила ,че бях изтрила от съзнанието си датата на която беше планирано секциото:)
  Самата операция е много проста и дори няма да разбереш кога почва и кога е свършила. Слагането на катетъра не е болезнено, както и махането . Упойката се пуска в системата ,която предварително са ти закачили.  Няма да усетиш и кога слагат тръбата в гърлото ти, защото на този етап ще си някъде в облаците:) Впрочем аз си нямах на понятие ,че слагат някаква тръба ,разбрах ,когато ми я махаха, при излизането ми от упойката. Не боли обаче.
 В крайна сметка целта на раждането е да родим живо и здраво детенце на което да спестим родилните травми ,получаващи се понякога от " нормалното '' раждане.  Но това е тема ,която не искам да захващам ,защото ще се породи безсмислен спор:)
 След операцията ще се възстановиш много бързо и без онези неприятни усещания дето се появяват при "нормалното" раждане. Аз родих преди 2 месеца и половина именно така- планово секцио, с пълна упойка- по мой избор и не съжалявам нито за миг.
 И пак повтарям не чети нищо за раждания- независимо от какъв вид са

Късмет ти пожелавам.

Операцията ще мине по мед и масло.
След операцията те съветвам да започнеш с раздвижването възможно най-рано, колкото и да боли и да ти се струва невъзможно.Колкото по-рано се раздвжиш, толкова по-бързо ще се възтановиш.Аз раздвижването си го направих  около 12 часа след операцията, на изписването бях пушка, нямаше болка.
Леко посрещане на малкото  съкровище ти желая   

Тръбата не се усеща, слагат ти я, когато вече си упоена, като се събудиш я няма. Някои казват, че ги дразнело гърлото след това, но аз не усетих нищо, дори не знаех, че са ми слагали, после разбрах.

Катетъра- не усетих нищо и при слагането, и при махането, но вече повечето жени говорят с акушерката да го постави след като вече са под упойка, та и от него няма да усетиш нищо 
Упойката можеш да избираш, аз избрах пълна и съм доволна 


Това първа бремнност ли ти е  Решение за секцио заради тесен таз се взима чак преди термина, защото той се разширява до тогава, от сега никой не може да каже какъв ще ти е таза преди раждането, много странно, ако ти го е казал лекар 

О, страхове и неволи. Глупости. Ако не се настроиш положително, ще пропуснеш да се зарадваш на рождественият момент. Катетър, абокати, клизми, бла-бла - нищо странно, нищо ужасяващо, злодейско и престъпно няма, нито пък такава болка, че да паникьосваш бедната си бременна душа. Съветвам, от личен опит, да седнеш да мислиш хубави работи и най-вече, че начинът ти на раждане ще е най-благотворен върху бебето ти, а и върху теб. Ще видиш! Само мисли хубави неща и бъди спокоен!
Успеф и здраве!

Никол, има драстично тесни тазове. Самия таз се разширява с 1,5 см най-много /не ханша, той може и с 30 да се разшири  /, така че ако тазът и е 16-17 см...все тая, не може да мине бебето. Имам такава позната, с адски тесен таз, още в началото и бяха казали, че мисията невъзможна за нея.

ОООохооооо-я вземи ми се обади на СКАЙП или на Кю или на ЛС да те успокоя.
Ей ме на-35 годишна льоспарница, секцио по спешност на 34.
НЯма и помен оттогава, никакви усложнения, никакви проблеми, след 10 дена вече ходех абсолютно безпроблемно, само дето настрани по-трудно се обръщах в леглото.
Миличка, тук някои са ме обвинявали даже, че съм пропагандатор на секциото.
Ами съм-да-защото като чух, че доки идва да ми донесе документи за информирано съгласие-е такива очи от кеф ококорих.
Мога да ти опиша всичко от игла до конец, ако желаеш-но да не спамя тук.
Пиши ми!

Хе - няма нищо по-хубаво от плановото секцио /мое мнение/

И няма да ти слагат никаква тръба в устата - аз бях със спинална упойка, съветвам те и ти да си искаш такава - обезболява всичко от кръста надолу, пуска бързо и веднага си виждаш бебечо и ти дават да си го гушнеш. Повярвай ми нищо страшно няма - и катетъра не е хич страшен, само усещаш че много ти се пишка, казвам го, като човек, на който пет минути се чудиха правилно ли са го сложили или не

Абе никой ли не видя, че момичето е от Ямбол, доколкото знам не слагат спинална там.

О аз няма да раждам в Ямбол, а в Сливен. Там дали слагат 

Е, виж това не знам.

Ако има възможност, и аз бих ти препоръ4ала да родиш с епидурална упойка, защото при нея е най-добро обезболяването след операцията. Ако раждаш с пълна упойка или със спинална, бих ти препоръ4ала само да питаш, какво обезболяване ще ти правят след раждането.


Ли4но аз раждах секцио по същата при4ина, тесен таз и голямо бебе. Оказа се, 4е не е вярна диагнозата, тазът ми (последният от 4-те размера) е 20 см, а бебето беше 2750. Затова се отнасям доста скепти4но към подобни "диагнози". Свекърва ми е с таз 17 см, има 2 естествени раждания, второто й дете е родено 3750, без разкъсвания. Така 4е вси4ко е много индивидуално. Ли4но аз, след моя опит с лекарите и диагнозата "тесен таз", бих потърсила поне още едно лекарско мнение, преди да се реша на планово секцио.

Каквото и да решиш, желая ти успех и леко раждане!!!   

Въобще да не ти дреме Отиваш си, лягаш на масата, заспиваш/ако си с пълна упойка - като мен/ или те поомайват /ако си със спинална да не чувстваш болка/ и когато се събудиш/готова те откарват да "релаксираш" - 2-3 дне те понаболява раната, което е нормално и най-късно в края на седмицата си "забравила", че си била оперирана

Изобщо не се коси, няма нищо страшно. Що се отнася до катетъра, сложиха ми го преди упойката - не усетих абсолютно нищо, нито при слагането, нито при махането. Аз раждах с епидурална упойка и уцелих анестезиолог майтапчия, така че мина доста спокойно. Ако може да се каже, че секциото има някакъв недостатък, то за мен това са часовете в интензивното, които с нетърпение чаках  да минат, та да се кача при бебо:)) Леко раждане, ще стискаме палци ! 

Здравей,като начало се успокой .И аз родих със секцио преди 6 месеца,и то по мое желание.Последния месец бях изпаднала в паника и ужас,но сега мога да ти кажа ,че със секцио мога да родя още 100 деца (е не чак толкова,ама поне още едно)! Бъди спокойна,всичко ще бъде наред и си мисли само за малкото човече.Желая ти късмет и леко раждане!

Здрасти, спокойно и аз преди 4 месеца родих със секцио, по мое желание.
Страх и ужас изпитах вечерта преди операцията, ревах, ревах.Страхът е нормален, не му обръщай внимание.
Успех. 

А аз се боря с него да не ме надвие. Ще раждам с планово секцио утре сутринта.Само знам ,че трябва да съм много силна,нали ще се  срещна с моето бебе!Мисля за това предимно и помага,иначе ще се побъркам от паника и страх.ПОЖЕЛАВАМ ТИ СКОРОШНО ЗДРАВО И ХУБАВО БЕБЧЕ!!!

Не се панирай така, Elimira.
Всяка жена изпитва страх от неизвестното, още повече, че имаме и достатъчно раждали наши 'приятелки', които ни разказват колко е болезнено едно раждане . Не се настройвай предварително.
Аз също ще раждам с планово сецио, но се старая да не мисля негативно за него . Сама си давай кураж  . Със сигурност нормалното раждане е много по-болезнено. Бъди силна и мисли единствено за първата среща с рожбата си. Всичко останало ще отлети като миг  !!!

Ами замисли се - какво постигаш като се страхуваш - нищо! Прави така, че да си помагаш - на теб и на бебенцето, а не обратно. Така или иначе нищо не зависи от теб по отношение на операцията - там си се оставила в ръцете на тези, на които вярваш. От теб зависи да си спокойна  и кагото "всеки си върши работата" - всичко е ОК  Така, че спокойствие - не го мисли въобще, ако това те кара да се страхуваш, но честно казано - няма от какво да се страхуваш

Не се притеснявай!Всичко ще бъде наред!Не може без притеснения, но колкото по-малко мислиш за операцията толкова по-добре. Мисли си, че много скоро ще гушнеш бебчето и това ще ти помага да преодолееш страховете си!Успех!

Ами, мила, ще ти се наложи да го преживееш. Нито ще си първата, нито последната!Карай я по-спокойно, че ще вземеш да си докараш контракции така!

Изобщо не предлагат спинална. Поне аз като раждах направо ми казаха, че ще раждам с пълна упойка.
А за паническия страх и аз бях така. Последните седмици преди операцията не можех да спя и само черни мисли ми минаваха през главата. Но така или иначе всичко минава и се забравя. Успех 

Пълната упойка вече "не е на мода". Поставя се спинална, така че няма страшно. Като дойде момента ще бъдеш толкова ангажирана с предстоящата среща с бебчо, че едва ли ще усетиш боцването  Само слушай анестезеолога какво да правиш, т.е. как да застанеш, и остави всичко останало в неговите ръце - той си знае работата.
Желая много късмет и възможно най-бързо възстановяване след раждането 

Аз лично нищо не знаех за секциото, може би затова не ме беше страх. Преди самата операция обаче се поизплаших и въобще не ми пукаше нито за катетъра, нито затова, че се разхождаш гола пред толкова хора. После 3 дни (след операцията) боли, но с нетърпение очакваш 4-тия за да гушнеш мъника. Можеш да си вземеш "Аулин" за болките (явно заради кръвотечението не дават да се пие "Аналгин"). И непременно преди самата операция отиди по "голяма нужда" да си спестиш поне клизмата.