Здравейте! На 19 години съм, скоро правя 20. Бременна съм във втория месец. Обожавам деца, но много ме е страх от раждането, бих могла да го нарека фобия. Лошото е, че при силен страх ми прилошава, а страдам и от паник атаки, които могат да се появят и от страх. Не съм решила на 100% дали да оставя бебето. Мисля, че няма да преживея раждането (буквално). Моля дайте ми съвети. Таткото го иска много. Ако го родя ще е секцио.
- Публикувана: 19 март 2020, 11:18 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2020, 01:35 ч.
Бременност и фобия от раждане
Не мисля, че има жена, която да не я страх от раждането. А ако мислиш, че секциото е песен, се лъжеш.
Ако тялото ни нямаше възможността да понесе износване на дете и раждането му, този процес нямаше изобщо да е възможен. Така че, спокойно! Нищо лошо няма да се случи, ще премине нормално, още повече че си много млада и мисля, че ще мине леко! Не се притеснявай!
Дъщеря ми роди и секцио, и не секцио. Секциото по-добре й понесе. Тя е с много нисък праг на болка и от там е много страхлива, така че може би за такива хора секциото да е по-доброто решение.
Разбираемо е да се безпокоиш. За успокоение излез на улицата и си помисли следното:
Всеки един човек, който видиш на улицата, е излязъл по този начин на белия свят - от жена.
Няма нито един от люпилня.
Не сме все пак в 16ти век, нещата са много безопасни, а и ти си млада и предполагам, че нямаш заболявания, които да ти утежнят положението.
Каквото и да решиш, да си жива и здрава и да се радваш на избора си!
Разбираемо е да се безпокоиш. За успокоение излез на улицата и си помисли следното:
Всеки един човек, който видиш на улицата, е излязъл по този начин на белия свят - от жена.
Няма нито един от люпилня.
Не сме все пак в 16ти век, нещата са много безопасни, а и ти си млада и предполагам, че нямаш заболявания, които да ти утежнят положението.
Каквото и да решиш, да си жива и здрава и да се радваш на избора си!
Дъщеря ми роди и секцио, и не секцио. Секциото по-добре й понесе. Тя е с много нисък праг на болка и от там е много страхлива, така че може би за такива хора секциото да е по-доброто решение.
Разбираемо е да се безпокоиш. За успокоение излез на улицата и си помисли следното:
Всеки един човек, който видиш на улицата, е излязъл по този начин на белия свят - от жена.
Няма нито един от люпилня.
Не сме все пак в 16ти век, нещата са много безопасни, а и ти си млада и предполагам, че нямаш заболявания, които да ти утежнят положението.
Каквото и да решиш, да си жива и здрава и да се радваш на избора си!
Разбираемо е да се безпокоиш. За успокоение излез на улицата и си помисли следното:
Всеки един човек, който видиш на улицата, е излязъл по този начин на белия свят - от жена.
Няма нито един от люпилня.
Не сме все пак в 16ти век, нещата са много безопасни, а и ти си млада и предполагам, че нямаш заболявания, които да ти утежнят положението.
Каквото и да решиш, да си жива и здрава и да се радваш на избора си!
Освен това може и да е утешение, че раждането не се проточва много дълго или неопределено дълго. Понякога, когато си болен или се нараниш болката е много силна и не знаеш, кога ще премине и ще се почувстваш по-добре. При раждането е ясно, че ще свърши скоро, колкото и да е болезнено и то резултата ще бъде повече от заслужаващ си.
Природата се е погрижила за това да преживеем раждането 
...и скоро след това да забравим каквото има за забравяне и да мислим за второ дете 😁
Наистина. Дори в последните моменти на този период хормоните бушуват и правят този момент поносим.
И още нещо: при раждането болят контракциите. Това са някакви секунди - 20-30-40, зависи от етапа. После имаш минута-две-5 почивка. Докато при бъбречна криза или друг вид болежка болката е постоянна и без почивка.
Както казах - природата го е измислила
Наред с нея има и обезболяващи, но и без тях се преживява
...и скоро след това да забравим каквото има за забравяне и да мислим за второ дете 😁
Наистина. Дори в последните моменти на този период хормоните бушуват и правят този момент поносим.
И още нещо: при раждането болят контракциите. Това са някакви секунди - 20-30-40, зависи от етапа. После имаш минута-две-5 почивка. Докато при бъбречна криза или друг вид болежка болката е постоянна и без почивка.
Както казах - природата го е измислила
Наред с нея има и обезболяващи, но и без тях се преживява
Ноември месец родих моят прекрасен син❤️ 1во раждане. При мен се наложи да е секцио, защото позицията на бебебто беше с дупето надолу. Аз също се притеснявах, защото все пак ми беше за 1ви път и незнаех какво е усещането и какво да очаквам. Все се успокоявах, че имам цели 9 месеца до раждането. Когато обаче настъпи момента, изобщо не мислих за болката, а за това, че най-накрая ще прегърна и целуна рожбата си. По време на целия процес си представях как 3мата с бебко и татко му сме на море, как си играем, как се разхождам по плажа. Предстваях си всички прекрасни неща, които искам да направим заедно. Щом бебчето се появи се разплаках. Едва ли съм единствената. Това чувство не може да се опише с думи. Трябва да се изживее. Най-прекрасното нещо на света. Любов от пръв поглед. Най-чистата и безгранична любов. Щом видиш малкото човече, забравяш за всичко и всички. Не се притеснявай и не се отказвай от този дар, който ти е понесъл Господ. Бременноста е страхотна. Когато за 1ви път чуеш сърчицето му, първия ритник. Няма такова изживяване.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
И аз имах някакъв страх в началото.Но през последните месеци вече ми беше все едно как ще раждам.Просто нямах търпение бебето да се роди по-скоро.
Някои се страхуват от нормалното раждане,други от секциото.
Важното е да имаш доверие на доктора.
За секциото-няма нищо страшно.Болката от раната след операцията също се търпи,има и обезболяващи.
Аз лично се възстанових бързо и белега ми след година едва се забелязваше.
За нормалното раждане-в болницата видях жени,които родиха нормално сутринта и вечерта вече сновяха из коридора.
Някои се страхуват от нормалното раждане,други от секциото.
Важното е да имаш доверие на доктора.
За секциото-няма нищо страшно.Болката от раната след операцията също се търпи,има и обезболяващи.
Аз лично се възстанових бързо и белега ми след година едва се забелязваше.
За нормалното раждане-в болницата видях жени,които родиха нормално сутринта и вечерта вече сновяха из коридора.
Ноември месец родих моят прекрасен син❤️ 1во раждане. При мен се наложи да е секцио, защото позицията на бебебто беше с дупето надолу. Аз също се притеснявах, защото все пак ми беше за 1ви път и незнаех какво е усещането и какво да очаквам. Все се успокоявах, че имам цели 9 месеца до раждането. Когато обаче настъпи момента, изобщо не мислих за болката, а за това, че най-накрая ще прегърна и целуна рожбата си. По време на целия процес си представях как 3мата с бебко и татко му сме на море, как си играем, как се разхождам по плажа. Предстваях си всички прекрасни неща, които искам да направим заедно. Щом бебчето се появи се разплаках. Едва ли съм единствената. Това чувство не може да се опише с думи. Трябва да се изживее. Най-прекрасното нещо на света. Любов от пръв поглед. Най-чистата и безгранична любов. Щом видиш малкото човече, забравяш за всичко и всички. Не се притеснявай и не се отказвай от този дар, който ти е понесъл Господ. Бременноста е страхотна. Когато за 1ви път чуеш сърчицето му, първия ритник. Няма такова изживяване.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Здравейте! На 19 години съм, скоро правя 20. Бременна съм във втория месец. Обожавам деца, но много ме е страх от раждането, бих могла да го нарека фобия. Лошото е, че при силен страх ми прилошава, а страдам и от паник атаки, които могат да се появят и от страх. Не съм решила на 100% дали да оставя бебето. Мисля, че няма да преживея раждането (буквално). Моля дайте ми съвети. Таткото го иска много. Ако го родя ще е секцио.
Мила, ако събираш съвети дали да го оставиш или не, остави си го бебчето. Млада си доста, шанса да имаш неусетна бременност и раждане е много голям. Също гледането ще ти е лесно, с толкова енергия. Също, когато то вече е самостоятелен човек, ти все още ще си в разцвета на младостта си, готова за нови приключения. Но това не е най-важното. Най-важното е, че един аборт може да има непоправими или много трудно и скъпо поправими последствия. Казвам го от личен опит. Въпреки, че имах късмета да забременея и аз като теб, трябва да родя Ноември. Това е чудо, пази си го. Аборта е гадна работа(мое мнение). Успех!
Здравейте! На 19 години съм, скоро правя 20. Бременна съм във втория месец. Обожавам деца, но много ме е страх от раждането, бих могла да го нарека фобия. Лошото е, че при силен страх ми прилошава, а страдам и от паник атаки, които могат да се появят и от страх. Не съм решила на 100% дали да оставя бебето. Мисля, че няма да преживея раждането (буквално). Моля дайте ми съвети. Таткото го иска много. Ако го родя ще е секцио.
Мила, ако събираш съвети дали да го оставиш или не, остави си го бебчето. Млада си доста, шанса да имаш неусетна бременност и раждане е много голям. Също гледането ще ти е лесно, с толкова енергия. Също, когато то вече е самостоятелен човек, ти все още ще си в разцвета на младостта си, готова за нови приключения. Но това не е най-важното. Най-важното е, че един аборт може да има непоправими или много трудно и скъпо поправими последствия. Казвам го от личен опит. Въпреки, че имах късмета да забременея и аз като теб, трябва да родя Ноември. Това е чудо, пази си го. Аборта е гадна работа(мое мнение). Успех!
ако единственото ти колебание е свързано със страх от раждането, това не е основателна причина да махнеш бебето. Секциото е вид операция, а операция може да се наложи по много други причини. Аз имам две нормални раждания, коремна операция и лапароскопия. Всичко се изтърпява и си има период за възстановяване, но от ражданията, предвид че са най-вълнуващият момент в живота, ми е останал много по-позитивен спомен, отколкото от другите интервенции.
Успех във взимането на правилното за теб решение!
Успех във взимането на правилното за теб решение!
Няма нищо страшно Всяка жена я е страх от раждането докато не и дадът бебето в ръце. И мен ме беше много страх в чужда държава с слаб език , но като знаех че скоро ще го прегърна забравих за страха! Не се отказвай от най - ценното , и просто не мисли за раждането! Пусни се по течението.
Всяка жена я е страх от раждането докато не и дадът бебето в ръце. И мен ме беше много страх в чужда държава с слаб език , но като знаех че скоро ще го прегърна забравих за страха! Не се отказвай от най - ценното , и просто не мисли за раждането! Пусни се по течението. Да, така мислех. Тази моя психика, ще ме побърка 🤯🤯🤯
На теб трябва медал да ти дадат! 4 пъти!!!! Браво!!!! И не, не само за самото раждане, как се справяш с 4 деца?!?! Аз с едно не мога 
Да допълня, че първото го родих със секцио и после три пъти нормално.
Ноември месец родих моят прекрасен син❤️ 1во раждане. При мен се наложи да е секцио, защото позицията на бебебто беше с дупето надолу. Аз също се притеснявах, защото все пак ми беше за 1ви път и незнаех какво е усещането и какво да очаквам. Все се успокоявах, че имам цели 9 месеца до раждането. Когато обаче настъпи момента, изобщо не мислих за болката, а за това, че най-накрая ще прегърна и целуна рожбата си. По време на целия процес си представях как 3мата с бебко и татко му сме на море, как си играем, как се разхождам по плажа. Предстваях си всички прекрасни неща, които искам да направим заедно. Щом бебчето се появи се разплаках. Едва ли съм единствената. Това чувство не може да се опише с думи. Трябва да се изживее. Най-прекрасното нещо на света. Любов от пръв поглед. Най-чистата и безгранична любов. Щом видиш малкото човече, забравяш за всичко и всички. Не се притеснявай и не се отказвай от този дар, който ти е понесъл Господ. Бременноста е страхотна. Когато за 1ви път чуеш сърчицето му, първия ритник. Няма такова изживяване.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Този плач е заради хормоните.
По принцип много хора, които ме познават ме мислят за непоклатима към подобно разчувстване, но след като се роди дъщеря ми станах около двойно по-ревлива.
То едно на раждането и примерно седмица след това.
За срам и позор се разревах, когато я записвах на детска ясла.
После също ревах на първото им представление на 8 март, когато моето пате беше най-малкото и още ходеше сравнително неуверено най-отзад възпитателката я водеше за ръка.
Окситоцина яко си играе с мозъците ни.
А по време на самото раждане е такава вихрушка от хормони, че и без анестезия си почти, като дрогиран /усеща се болка, но мозъка ти е "над нещата"/.
По принцип много хора, които ме познават ме мислят за непоклатима към подобно разчувстване, но след като се роди дъщеря ми станах около двойно по-ревлива.
То едно на раждането и примерно седмица след това.
За срам и позор се разревах, когато я записвах на детска ясла.
После също ревах на първото им представление на 8 март, когато моето пате беше най-малкото и още ходеше сравнително неуверено най-отзад възпитателката я водеше за ръка.
Окситоцина яко си играе с мозъците ни.
А по време на самото раждане е такава вихрушка от хормони, че и без анестезия си почти, като дрогиран /усеща се болка, но мозъка ти е "над нещата"/.
Подкрепям това с хормоните. Аз съм голям темерут и мога да се разрева от яд, безсилие и нерви, но не и по сантиментален повод. Родих със секцио, като я извадиха моята хубвица и ми я показаха такъв адреналин усетих, направо получих някакъв шок. Главата ми забуча, ушите запищяха, някаква буца ми се качи в гърлото и се разревах със все сълзи и сополи от щастие и вълнение Беше доста емоционално и още се чудя как се случи така, всичко ми е като на филм, все едно не бях аз.
А по повод страха, мен първо ме беше яко шубе от секциото, защото не бяха оперирали преди това. Обаче към 6-7 месец какво ми стана, явно хормоните, от 100% убедена за естествено раждане станах на 100% убедена за секцио.
В крайна сметка всичко минава, забравя се, общо взето остава хубавия спомен от срещата с малкото човече.
Беше доста емоционално и още се чудя как се случи така, всичко ми е като на филм, все едно не бях аз.А по повод страха, мен първо ме беше яко шубе от секциото, защото не бяха оперирали преди това. Обаче към 6-7 месец какво ми стана, явно хормоните, от 100% убедена за естествено раждане станах на 100% убедена за секцио.
В крайна сметка всичко минава, забравя се, общо взето остава хубавия спомен от срещата с малкото човече.
Темата не съм я пуснала аз ,но прочетох всички отговори и много ми помогнаха за това как минава раждането и кой как го усеща и преживява .
При мен лично е притеснението дали ще е наред всичко до края ,доста дълго време чакаме и се борим за нашето бебче ,че и аз така си мисля ,когато настъпи момента на раждане ще мисля повече за това че ще се срещна с нашето детенце и сме успяли.!
При мен лично е притеснението дали ще е наред всичко до края ,доста дълго време чакаме и се борим за нашето бебче ,че и аз така си мисля ,когато настъпи момента на раждане ще мисля повече за това че ще се срещна с нашето детенце и сме успяли.!
Момичета, още докато сте бременни мислете позитивно, представяйте си бъдещото дете и семейството ви с него, как ще го прегърнете, как ще се грижите за него, мечтайте.. Не мислете постоянно за раждането, то по един или друг начин ще се случи, няма смисъл да се самонастройвате негативно.
За мен много важно е да имате доверие на лекаря. Аз имах пълно доверие на лекаря, който ме следи и при когото раждах.. и не си мислете, че и мен не ме е било страх, аз също си имах притеснения, но лекаря много ми помогна да приема, че няма страшно и да придобия положителна нагласа за процеса.
За мен много важно е да имате доверие на лекаря. Аз имах пълно доверие на лекаря, който ме следи и при когото раждах.. и не си мислете, че и мен не ме е било страх, аз също си имах притеснения, но лекаря много ми помогна да приема, че няма страшно и да придобия положителна нагласа за процеса.
Тялото е толкова здраво. че не можеш и да си представиш на какво е способно. Не се страхувай! В днешно време има всякакви упойки и глезотиики. А едно време на полето са раждали жените! Мисли за бъдещето и как ще гушкаш малкото бебенце. Надявам се да преодолееш страха си и да запазиш бебенцето.
Подкрепям мнението, че бременността може да е по-кошмарна от раждането. Аз бях с тежка бременост, но раждането за сметка на това беше песен, но бях много спокойна. Съветвам те да гледаш лекции на тема раждане, аз гледах с ак. Елена Василева, тя ми създате страхотна позитивна нагласа за раждането. Също така не желаех да ми разказват, коя как е раждала, освен ако имаха нещо позитивно да казват.
Желая ти лека бременност и безпроблемно раждане ☘☘☘
Желая ти лека бременност и безпроблемно раждане ☘☘☘
Препоръчвам ти ако намериш информация на български за хипнораждането. Знам, заглавието звучи брутално тъпо, но самата практика е смесица между медитация и подмяна на нагласата ти за раждането. Има техники как да се справяш със страха и да гледаш на раждането като на естествен процес, за който тялото ти е перфектно направено. Има и практически съвети за поза на раждане, обстановката и техники за дишане.
На английски има много инфо hypnobirthing като напишеш в гуугъл.
Аз ползвах книгата Mindful Hypnobirthing и тя си върви с 30мин медитация, и 2х 5 мин ...вдъхновения (affirmations).
В Шотландия където раждах е препоръчвано от акушерките и много от тях са наясно и тренирани в техниките.
Каквото и да е минава бързо. Както казва Кими Шмидт, може да издържиж всичко в продължение на 10 секунди, и после пак започваш от 1 😉
На английски има много инфо hypnobirthing като напишеш в гуугъл.
Аз ползвах книгата Mindful Hypnobirthing и тя си върви с 30мин медитация, и 2х 5 мин ...вдъхновения (affirmations).
В Шотландия където раждах е препоръчвано от акушерките и много от тях са наясно и тренирани в техниките.
Каквото и да е минава бързо. Както казва Кими Шмидт, може да издържиж всичко в продължение на 10 секунди, и после пак започваш от 1 😉
Страхът е нещо нормално, човешко и естествено, но не трябва на база това, че ни е страх от нещо, в случая раждане, да вземаме ирационални решения, за които вероятно ще съжаляваме след това.
Ако наистина изпитваш толкова голям. Ужас от естественото раждане, то тогава премини към варианта секцио, въпреки че аз не бих направила подобен съзнателен избор. Няма по голямо щастие от децата, без значение от това как се появят на този свят.
Бъди смела и отговорна майка, всичко ще бъде наред
Ако наистина изпитваш толкова голям. Ужас от естественото раждане, то тогава премини към варианта секцио, въпреки че аз не бих направила подобен съзнателен избор. Няма по голямо щастие от децата, без значение от това как се появят на този свят.
Бъди смела и отговорна майка, всичко ще бъде наред