Гушкане на бебето

Ами ние гледаме бебо да не е много на ръце.Когато мрънка не го взимам,но ако почне повече да плаче го взимам да се поуспокои и го оставям пак.Но той по принцип не плаче а само си мрънка.

Не го оставям да плаче,въпреки,че нон-стоп иска да е в ръцете ми,а вече тежи ужасно.Просто не мога.Не съм привърженик на крути мерки, като оставяне да реве за да не се учи!Щом плаче ,значи има нужда да бъде гушкан.

аз лично си го гушкам винаги когато плаче, когато протяга ръчички и прочие сигнали "Вземиииии мееее"  
не мога да го оставя да плаче, защото....., ами чувствам се така, все едно някой ми бие чукове по главата
значи излиза, че си го гушкам от чист егоизъм един вид

Не съм го оставяла да плаче повече от 5 минути. Това са глупости, че щяло да свикне на ръце.  Представяш ли си едно 7-8 месечно бебе примерно, което пълзи из целия апартамент, дали ще иска въобще да е в нечии ръце.

Относно гушкането - бебета не свикват, а ИМАТ нужда да бъдат гушкани, докато са малки!

Не ми е минавало през акъла, че го разглезвам. Доверявам се на интуицията си и въобще не слушам изкривените представи на разни баби.

Винаги съм гушкала, тия дето обвиняват в разглезване да не би да не са гушкали? Аз такава майка не познавам.

Виж това:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108355.0

Изпревари ме, точно това мислех да й препоръчам да прочете

Гушкам го винаги.. И не ме интересува ако трябва да го нося по цял ден, стига да е спокоен. Атой си е доста ревливо бебе и ми се спира тока понякога 
Ама да го гледам как реве на леглото - няма да стане  .. То понякога не се успокоява и като го гушкам, камо ли да го оставя сам 

дори не мога да си представя, че мога да слушам как бебето ми плаче... аз даже си го гушкам и без да плаче

и аз сам така

Бебетата имат нужда да бъдат гушкани.Прави нещата така,както чувстваш че трябва,а не се влияй толкова от разни забележки.Ти най-добре знаеш какво да правиш,просто се вслушай в себе си 

няма да го разглезиш!и не слушай другите,вслушвай се в себе си

Разбира се, че я гушкам! Бебетата имат имат нужда от обич, топлина, да се сгушат при мама. Тези приказки за разглезването са пълни глупости! А хора, които оставят децата си да плачат без да им обърнат никакво внимание, са, меко казано, садисти за мен.

Ето една интересна и полезна статия,която със сигурност доказва ,че бебето не плаче защото се глези или се опитва да ни манипулира както много хора твърдят.

Плачът - всичко друго но не и "полезен за дробовете"

“Плачът е много вреден за новороденото, защото той намалява капацитета на белите дробове, повишава интракарциналното налягане и поставя началото на стресова реакция в организма.”(Андерсон, 1999)



Плачът не е полезен за дробовете на бебето. Един от най-разпространените митове от медицинския фолклор е “Оставете бебето да плаче, това е полезно за дробовете.” Още в края на 1970-те години проучвания доказват, че бебета, които са оставяни да плачат, имат пулс, достигащ тревожно високи нива, и понижено съдържание на кислород в кръвта. Когато същите тези бебета биват успокоени, сърдечно-съдовата им система бързо се нормализира, показвайки ясно, колко бързо бебетата разпознават, че вече са на сигурно място. Ако бебето бъде оставено да плаче и не бъде успокоено, то остава в състояние на физиологичен и психологически дистрес.”

“Ранният стрес, който е резултат от отделянето от майката, води до промени в мозъка на бебето, които правят бъдещия възрастен по-податлив на на стрес през целия му живот,” казват Комънс и Милър, изследователи от Факултета по Медицина на Университета Харвард. Учените изследвали практиките за отглеждане на деца в САЩ и в други култури и казват, че широкоприетата американска практика, бебетата да спят в отделни креватчета – дори в отделна стая, - и да не се откликва бързо на плача им, може да доведе до случаи на пост-травматичен стрес и постоянна паника, когато децата пораснат, дори и в зряла възраст.

“Родителите трябва да знаят, че да оставят бебето си да плаче без нужда го уврежда за постоянно,” – казва Комънс. “Това променя нервната система на бебето, така че то става свръхчувствително към бъдещи травми.”

“... Причина за плача може да бъде, че бебето е изплашено, усеща болка, не се чувства комфортно или е изплашено. Чрез плача то се опитва да комуникира. Често, след като се събуди , бебето започва да дава “сигнали” на хората, които се грижат за него, чрез тихо промрънкване, което преминава в отчаян плач, ако не му бъде обърнато внимание.

Понякога плачът се тълкува погрешно като израз на гняв или като опит за манипулация. Но такъв отчаян плач може да бъде обяснен като страх. Страх, породен от неприятното усещане на бебето, че е изцапано, от къркорещата болка в стомаха, или от уязвимостта, която бебето усеща, когато е само в тъмното.

Страхът от нападение или смърт е дълбоко вкоренен у нас. Днес ние, като родители, знаем, че бебето е на сигурно място, само в люлката си. Но в мозъка на бебето е закодиран първичен страх, който често действа в ранна възраст. Бебето не може да осъзнае, че е в безопасност – то се чувства сигурно само до майка си или друг възрастен, който се грижи за него.

Когато бебето е в състояние на безпомощен страх, у него действа инстинктът за борба или бягство. Едно бебе обаче не може нито да се бори, нито да избяга. Ако паниката му не бъде успокоена от възрастен, внезапен приток на химикали и хормони може да започне да бушува в мозъка му, насочвайки се главно към амигдала и хипоталамуса, за нездравословно дълъг период от време.



Какво става в мозъка на бебето при продължителен плач?

Историкът-психолог Лойд деМаус обяснява: “Травмите, които са неизбежни поради състоянието на безпомощност, могат да бъдат сериозно увреждане на хипоталамуса, причинено от умирането на неврони (нанясайки по този начин значителни вреди). Това се случва поради огромното количество осводобени (по време на травматизиращото за бебето преживяване) кортизол, адреналин и други хормони на стреса, което не само уврежда мозъчните клетки и паметта, но и поставя началото на продължителен дисбаланс на биохимичния състав на мозъка. Смята се, че изобилието на тези химикали и хормони в мозъка причинява изчезването на чувствителността към страх (намираща се в амигдала) и намаляването на нормалните нива на серотонина.

Например, деца, които са травматизирани по подобен начин, често израстват без чувство на страх (и дори на съчувствие и съмосъхранение) и често стават побойници. В техния мозък има по-ниски нива на хормона вазопресин, който регулира агресията, и ниски нива на серотонин, който е познат като успокояващ нервотрансмитер. Ниските нива на серотонин са най-честата причина за насилие и се свързват с високи нива на самоубийства, убийства, палежи, антисоциално поведение, само-осакатяване и други проблеми, причинени от агресия

Скенерът на мозъка в множество проучвания показва, че амигдала е центърът, в който е съсредоточено усещането за страх. Затова се смята, че подобен начин на отглеждане на деца уграе основна роля (макар не винаги единствена) за появата на проблеми като фобии, пост-травматичен стрес, би-поларност и паник-проблеми.

Имайки предвид, че мозъкът се развива най-много през първите години на живота, правоподобно е да се смята, че непрекъснато повтарящото се наличие на голямо количество от тези променящи мозъка химикали през периодите на дълъг самотен плач, при наличието на травма от отделянето от майката/ родителите и при други ситуации, предизвикващи страх у бебето, може да предразположи бъдещия зрял човек към емоционални и социални пролеми.”

“В кръвта на всеки човек, дори на малките бебета, циркулира надбъбречният хормон кортизол. Произведен от надбъбречните жлези, този хормон помага за правилното функциониране на основни системи от организма. Организмът се нуждае от правилното количество кортизол в точно определено време. Ако има прекалено много или прекалено малко от хормона, организмът няма да функционира правилно. Хормоните на надбъбречната жлеза са познати също като хормони на стреса. Нивата им се покачват бързо, което помага на човек да реагира в случай на заплаха. Макар тези хормони да са полезни в някои случаи, ако нивата им останат прекалено високи за прекалено дълго, организмът е изложен на прекалено много стрес и някои негови системи, като имунната система, не могат да функционират правилно.

Опити, проведени, както с бебета, така и с малки животни, показват следните удивителни резултати:

Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да попречат на растежа;
Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да подтиснат имунната система.
“Удивителни биологични промени настъпват в организма на майката при плача на нейното бебе. Когато тя чуе бебето си да плаче, притокът на кръв към гърдите й се увеличава, придружен от биологичното желание “да вземе и да накърми бебето”. Кърменето, от своя страна, предизвиква повишаване на хормона пролактин, хормон, за който се смята, че е биологичната основа на “майчината интуиция”. Окситоцинът, който подпомага потичането на кърмата, носи усещане за релаксация и удоволствие, приятно отпускане от напрежението, предизвикано от плача на бебето. Тези усещания ви помагат да обичате бебето си.

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провели няколко проучвания през 1970-те, които е трябвало да сложат край на теорията за разглезването. (Интересно е да се отбележи, че винаги, и дори до наши дни, тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват оставянето на бебето да плаче, са основно мъже, с малки изключения. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени.) Тези учени изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата група били майки, които отговаряли незабавно и грижовно на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата в първата група, чиито майки са откликвали по-бързо и грижовно, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат неправилността на теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече, по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета получавала веднага грижовно успокоение при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат “по-силно”.

http://karmene.greatnow.com/ - това е сайтът от който копирах статията има и много други полезни неща свързани с кърменето и захранването:)

Оставям я само да мрънка,Ако се разплаче-гушкам я-и досега така.

зависи, моят е много ревлив - понякога трудно ходя и до ОО, но повечето пъти си го разнасям харесва ми да му давам успокоение
е, ако е "наказан" / като стои в количката  / или пък се затръшка и не успявам да го успокоя - оставям го да се намрънка, то не трае дълго - вниманието му бързо се отклонява.

Много си се гушаме, особенно сега като си има и гледачка все е в на някой ръцете. Ако това е разглезване, ами значи ще я глезим.

Гушкаме се с повод и без повод. Приспиваме се на ръце и се наслаждаваме взаимно на близоста. Особено пък ако нещо го боли или има някакъв дискомфорт винаги го гушкам. Когато е ядосан или се инати намирам начин да го разсея и да обърнем всичко на игра.

И като бебе го гушках постоянно и сега когато е вече по-голям и много не иска.

Пробвам първо с песни и игри и чак тогава я гушкан. Но съм я оставяла и да поплаче. Трябва да знае, че не винаги ще е на нейното. Съвет: нека плаче само в леглото си, за да не се изтърколи и да падне. При нас веднъж така стана

вече се научих да разпознавам дали просто си мрънка или нещо не е наред.Ето преди час така жално плачеше в креватчето докато аз му приготвях храната че го взех веднага
Не съм го оставяла да се дере- просто не ми понася на нервите- колкото и да съм му ядосана и да не искам да го гушна след минута -две ми минава - взимам го и го успокоявам...
В началото и аз си мислех че ще свикне да го нося и после няма отърване от него-но вече си се заиграва около мен докато си върша работата и не ми създава проблеми-само да съм в полезрението му-иначе бързо ме намира

Благодаря на всички за отговорите и подкрепата!  
На един дъх изчетох и двете статии, които ми препоръчаха Rumyana и omnipresent и ми бяха страшно интересни и полезни!  Благодаря им
Наистина се успокоих и се убедих, че постъпвам напълно правилно като винаги откликвам на нуждата на бебето от близост, топлина и внимание. Та нали точно това се очаква от майката. Действително смятам повече да не обръщам внимание на подобни забележки и да действам, както аз си го чувствам и искам.  

ей ,това е най-важното и най-вярното

Винаги съм гушкала, колкото сърце и душа са ни пожелавали. Резултатът е едно много спокойно и усмихнато бебе. Моят съвет, за да не ти окапват ръцете и за да можеш и да посвършиш едно-друго: СЛИНГ.
Сега по цял ден пълзи и хич не иска да го гушкам и да му ограничавам движенията

АБСОЛЮТНО СЪМ СЪГЛАСНА!

Аз съм против взимането на ръце от БАБИ .Това ми е много болна тема в последно време, защото бабите са едно почти постоянно присъствие от как се е родила малката и отгоре на това пада едно дундуркане(така ли се пише? ) с повод и без повод и в тия жеги детето няма мира.С майка ми успях да се оправя, но свекитоооо не ще да чуе.

гушкаме се и се кърмим постоянно, дори в момента 

Гушкала съм си ги винаги когато искам аз и те . Толкова бързо растат и после не дамат да ги гушкаме. Така че ще си ги гушкам докато са малки . Не мисля че това води до разглезване.

забележките са от страна на баби, лели и съседки, нали? 
до 1-годишна възраст детето не трябва да се оставя да плаче!!!!!
то плаче, защото нещо му има, а не от лиготия!!!!!
правя така - гушвам 1 минута, после оставям в легло, количка или каквото там ми е под ръка и гушкам там - той седнал срещу мене, сещаш ли се.
за да е хем гушнат хем да не е на ръце.
иначе гушкам на ръце предимно когато не е кисел, именно с тази цел - да не свързва на мама ръцете с неговия плач

и аз препоръчвам слинг - Господ да поживи този, който го е измислил

Гушкаме се ! Все още! Не го оставям да плаче, защото  е малък и не разбира всички мои действия....просто се чувства на сигурно и му е добре  !

Гушкам го винаги, когато заплаче. Не се случва често, така че не бих оставила детето си да плаче самичко. Свидетел съм на бебета, които освен на ръце, на друго място не искат. Това се израства, когато започне да се занимава с други неща, иска да ходи, да разглежда и т. н. Има и крайни случаи, когато бебето не може да се отдели от майка си дори за игра, но не знам как се стига до там, предполагам, че е до характер 

До като беше с колики нон-стоп го гушках. После започнах да не го взимам на ръце всеки път, като се размрънка, но му говоря. Когато обаче плаче сериозно си го гушкам и сега, за да го успокоя. То всяка майка(си мисля) може да прецени, кога го боли детенцето й нещо или пък се е стреснало и кога е глезункане.   

Гушкам и кърмя, винаги, когато бебата даде знак, че иска да бъде гушкана!
Не оставям да плаче, а след тази статия категорично няма да ми се случи подобно нещо!

гушкам разбира се не я оставям и 5 минути да плаче - не мога. Щом плаче значи нещо не й е наред, но нали не може да си каже детето 

отначало го приспивахме на ръце но вече си заспива сам става въпрос до 1месец, това не е гаранция че ще свикнат така

 Ти най- добре знаеш как да си гледаш бебето , а не разни "доброжелатели " с безценни съвети . Аз не оставям дъщеря ми да плаче , не смятам че я разглезвам , напротив , знам че така расте много по-уверена . Аз съм и майка , плача 'и е насочен към мен ,на мен разчита да я гушна , да я успокоя , да я полюлея и искам тя отсега да знае че съм винаги до нея . Та тя е бебе , какво разглезване , какво чудо? Разглезването няма нищо общо с оставянето на бебето да плаче - то е свързано с възпитанието , когато детето вече може да те разбере . Това е моето мнение  

слинг му е майката

Бебето трябва да се гушне, когато плаче и е неспокойно. То трябва да усеща, че когато има нужда мама е винаги до него и го обича. Има нужда да се чувства сигурно и да знае, че ще отговориш на нуждите му. Когато обаче бебето е спокойно остави го на легълцето му и само му говори, не го люлей без причина. Винаги, когато е време за сън го оставяй в леглото му да заспи само. Не го люлей на ръце преди сън, защото така то ще свързва гушкането и люлеенето на ръце със заспиването. Това трябва да са две различни неща. Аз така постъпвам с бебка и хем е гушкана и обичана, хем не е разглезена и когато заспива го прави сама в леглото си. Желая ти успех.

"Бебето трябва да се гушне, когато плаче и е неспокойно. То трябва да усеща, че когато има нужда мама е винаги до него и го обича. Има нужда да се чувства сигурно и да знае, че ще отговориш на нуждите му. Когато обаче бебето е спокойно остави го на легълцето му и само му говори, не го люлей без причина. Винаги, когато е време за сън го оставяй в леглото му да заспи само. Не го люлей на ръце преди сън, защото така то ще свързва гушкането и люлеенето на ръце със заспиването. Това трябва да са две различни неща"

Аз точно така постъпвах с моите маймунчета. Когато преценявах, че не удачно да се гушкат съм седяла с часова до креватчето, галила съм ги, говорила съм, пяля съм/заспиваха от ужас, само за да спра /, а когато са билис колики винаги съм ги гушкала, то не стига ,че го боли, ами да страда и само.
Така и никога не разбарх, как бебе на 2-3 месеца може да те "работи" и да се глези. Толкова е трудно да пораснеш, всички тези нови неща които им си случват за първи път всеки ден ги натоварват емоционално, а нервната им система е незряла. Ако ние не ги накараме да се чувстват сигурни, защитени и обичани, кой и кога ще ги накара да се чувстват така?
Мойта мама казва: след осем и половина вечер, деца не се възпитават. Аз съм много "за" и го спазвам - когато са вече изморени и превъзбудени, нищо не влиза нито в главата, само се изнервя атмосферата .
По мое, а и по странични наблюдения имам две добре възпитени и не-разглезени деца  , пък си се гушкаме...

Не мисля, че бебетата се разглезват от гушкане. Не съм ограничавала сина ми от брой или времетраене на гушкания

Явно само аз съм радикалист!Оставям я да плаче понякога.  От прекалено гушкане на баби и прочие е станала глезла! Постоянно иска внимание. На 11м без малко е и рядко се заиграва сама. Или, ако го направи е за не повече от 5-маааксимум 10 мин. Но грешката си е моя, че не можах да се преборя навреме с бабите.... Или просто си е до характер!

И аз правя същото. Представяш ли си, така процедирах и с баткото. Той 11 год и е едно прекрасно момче, помага ми във всичко.

Гушкаме се ,разнасяме се,когато не иска да стой в количката,какво да правим-няма да реве детето я.Не мога да стоя безучастно и той да реве

 Гушкането е наш специалитет  . Много се гушкаме и бебе се чувства Ок от това.А щом той е добре, няма място за коментар!

Понякога го оставям да помрънка,но не и да плаче- това за разглезването е пълна глупост- според мен!
Ако сега не го гушкам и не му се радвам -кога?!? Като стане на 2-3 години и не мога да го спра,ли?
В крайна сметка аз затова съм му майка- да го успокоявам.
Разглезено ще стане,ако майката позволи,но не и в такава ситуация!!!

До втория месец Изи заспиваше на рамото ми. Но после започна да не реве много и сама заспиваше и за не я гушках. Сега на 1 год. и като зареве я гушкам, тя млъква за секунди, но иска да я пускам, и общо взето не обича за я мачкат.

Така е и при мен. 

ВИНАГи съм я гушкала и целувала ПО МНОГО и нито е свикнала да я носят на ръце, нито пък се нуждае от приспиване

Нямаме проблеми с гушкането. Не оставям да плачат. И двете ми деца не са разглезени. Аз лично не мога да си представя, как едно бебе би се разглезило. Глезят се възрастните и тези, които много съвети дават.

Ако го хвана че се лигави и само ме разиграва си го оставям да поплаче.

хич не ме спират такива неща, щом плаче значи изпитва нужда за близост, гушкам го и го целувам, и си го нося и изобщо мн е на ръце. Да трудно заспива, винаги на ръце или докато суче, сам не е заспивал. Знам, че ще порасне и това ще се случи и не се притеснявам, малко по-малко ще стане по-самостоятелен в  заспиването, ще свикне да стои сам в стая, да си играе сам, после сигурно ще искам да го гушна пък той нама да ми дава....та сега като плаче и протяга към мен ръчички си го гушкам и още как. Не го взимам единствено ако сме на разходка или ако мия например чинии или простирм или нещо такова, обяснявам му че имам малко работа, 5 мин и като свърша ще го гушна и така му говоря докато свърша и после го гушкаам....
Иначе може да го учиш да заспива сам като го оставяш в кревата и излизаш от стаята, като плаче след 2-3 мин влизаш погалваш го говариш му, като се поуспокой пак излизаш и така няколко пъти докато заспи, увеличавайки интервала в който е сам, ако мн се разплаче го гушваш докато се усхпокои и пак го слагаш и така уж за седмица две се научавали. но аз не съм пробвала и ине смятам.....

Винаги когато плаче я гушкам. Така по-бързо се успокоява. Въпреки това не обича да я нося на ръце.

гушкам.

бебето не е манипулатор. бебето е най-близо до божественото... невинна душа, бяла страница, незацапана с его. щом плаче, мрънка или издава някакъв звук, значи иска да ти каже нещо. сама ще почувстваш какво иска детето ти.
 

Гушкам си бебето без ограничение щом се разплаче просто си я вземам на ръце.Малко ми остава може би годинка а може и по-малко ще се върна на работа и по цял ден ще си мечтая само за това да гушкам малкото топло телце до себе си

Точно преди малко четох в 1 американски сайт че до 6месечна възраст може да се гушка бебе без да се разглези.Разбира се,че не трябва да е постоянно на ръце денонощно,но когато много плаче и така се успокоява,няма проблеми.Бебетата имат нужда от любов и гушкане.

Никога не съм го оставяла като малко бебе, както и сега. гушкам си го когато той иска и когато аз искам. Сега по-малко, защото той се заиграва и няма нужда непрекъснато от мен, но когато беше мъничко непрекъснато си го гушках. Това ми доставяше огромно удоволствие. Сега малко беше болен и само иска да е при мен, никой друг не признава. Тези легенди за носенето на ръце и гушкането, никога не са ме притеснявали. Винаги съм се водела по интуиция.

Гушкала съм, носила съм и все още много гушкам. Като човек с опит от първа ръка мога да ти кажа, да бебето се разглези. СЕга мрънка винаги когато е сама, винаги когато е в хоризонтално положение, абе научи се как да ни върти на пръста си. Само дето гушкането вече не стига, трябва носене, а в тежките случаи когато е много нервна хвърчене като самолет и какви ли не още гимнастики от наша страна. Много е трудно да имаш бебе което е по цял ден в ръцете ти.

И със спането стана точно така както са ти казали. започна да заспива само на ръце. Като беше по-малка веднага се будеше щом я слагахме в леглото и надаваше страшен рев. Ако искаш вярвай, но не веднъж ми се е случвало да я люшкам по 40 мин за да запи, а щом я оставя в леглото спи по 10 мин.  Луда бях станала от тоя режим. Сега вече поне малко по-лесно се справя със заспиването. Пак я носим на ръце, но за 2-3 мин е заспала. Дори мъжа ми вече отказва да я приучваме да заспива сама защото тия 2-3 мин гушкане му били много приятни. Истина е тя при заспиване е особено сладка. Но така или иначе отговорът на твоя въпрос е: да, гушкането разглезва бебетата и може да се окаже в един момент че не могат да заспиват сами. Независимо какво казват американските учени по въпроса, това е моя опит.

Никога не бих  отказала на Никола гушканица! Приспивахме го на ръце, доста ме наболяваха от това, но  да го оставиш да плаче, когато има нужда просто да почувства близостта на мама...
Ще си го гушкам и нося докато мога.И аз съм щастлива в тази прегръдка и той!

Момченцето ми вече поотрасна, но като беше бебче никога не съм го оставяла да плаче, гушках го, успокоявах го. Определено смятам, че бебето има нужда от това - майчина ласка.

Гушках и продължавам да гушкам. Ама сега спим тримата на спалнята заради това гушкане и не виждам изгледи за отучване 

Гушкам го винаги, когато плаче, неспокоен и тъжен е. Но  не го приспивам на ръце или не го нося, когато капризничи. Но това се разбира при по-големи дечица. Съвсем малките бебчета не разбират и според мен трябва да се гушкат нон стоп 

Ако детето има нужда от това- защо не? Децата си показват сами, аз пък исках да гушкам, но дъщеря ми не понасяше и гушкането, и носенето на ръце

Няма лошо ,че когато плаче трябва да го гушнеш, аз съм я изпуснала като я приспивам на ръце но така зная , че нещата зависят изцяло от мен и става по-бързо заспиването де...

  Като бях на 22 г. ми се роди син  е не е като да го гушкаш безспир, но наистина то си е нещо мноооооого специално
а сега с тази кукла ......не искам да я пусна  само я гнява....ама е момиче съвсем различно е  Всеки има нужда - и мама и бебо   

Естествено, че се гушкаме. Проблемът е как да се гушкаме всички заедно. Защото като гушкам единият, се обвинявам, че не гушкам другия. Ние също се научихме да заспиваме на ръце. Сега са на 1 г. 4 м. и сами си показаха, че вече люлеенето не им харесва. Сега заспиваме като лягаме до тях и ги прегръщаме през кръста. Още са малки и не го разбират много гушкането като осъзната потребност. Затова от време на време ги уча да идват да ги гушкам и целувам. Сега като им кажа да дойдат да ги гушкам и целувам на всяко 3-4 казване идват и с удоволствие се притискат и оставят да бъдат гушкани и целувани. Те имат нужда да се чувстват сигурни, защитени и щастливи, а и ние изпитваме необходимост да ги гушкаме и целуваме.