Да,така е.Моето сладко и дружелюбно детенце стана много недружелюбно и егоистично.Не позволява някой друг да си играе с играчките му,дори да ги докосва.Аз не искам да бъде такъв егоист,да не говорим,че иска и играчките на другите деца.Просто дали е от възрастта или защото е едно дете и знае,че всичко е за него или просто не е свикнал с други деца не знам.А като го пусна на ясла как ли ще бъде?Да вметна само,че всеки ден ходим на вън и си играе с деца на пясъка,т.е не е отглеждан само вкъщи.Имали ли сте подобен проблем и как го решихте и дали проблем а е само в него и изобщо проблем ли е това?Ще ми бъде интересно да разбера различните мнения и гледни точки за което ви благодаря предварително.
- Публикувана: 1 авг. 2006, 20:23 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2006, 23:20 ч.
Детето ни се очертава егоист?!?
Никое дете не си дава играчките и винаги харесва повече чуждите. Анна е същата! Не егоист, спокойно! Важното е неуморно да му обясняваш какво да прави и как е правилно да постъпва - това е безкраен празник, но все пак това е нашата майчинска функция - да възпитаваме непрекъснато.
До сега с каквито и деца да сме се събирали - всичките са такива. Явно такава им е възрастта
До сега с каквито и деца да сме се събирали - всичките са такива. Явно такава им е възрастта
Успокой се ,това е нормално:)И моят син беше така,но от както ходи на градина е съвсем друг.Дори носи по няколко играчки,когато отива,за да ги даде ня свои приятелчета.Е,понякога не е съгласен с това да се дели някоя играчка с друго дете,но това си е негово желяние .Така е преценил:)С възрастта ще се промени поведението му,няма място за тревога 
mama Veni, няма правила, с времето ще можеш да му обясняваш, но за момента не мисля, че можеш да направиш нещо, освен да опиташ с размяна
Аз мисля, че си е до дете
София не различава нейно от чуждо, за нея всичко е общо, ако дете вземе нейна играчка, няма да направи нищо, най-много да му покаже как се играе с нея. Общо взето прави всичко, само и само да има игра. Миналата седмица установих, че се е научила да подкупва
на площадката имаме детска къщичка и едно момче не я пускаше да влезе, тя дойде до чантата, извади си една от колите, даде му я и то наистина я пусна 
Никое дете не си дава играчките и винаги харесва повече чуждите ...
Аз мисля, че си е до дете
София не различава нейно от чуждо, за нея всичко е общо, ако дете вземе нейна играчка, няма да направи нищо, най-много да му покаже как се играе с нея. Общо взето прави всичко, само и само да има игра. Миналата седмица установих, че се е научила да подкупва
на площадката имаме детска къщичка и едно момче не я пускаше да влезе, тя дойде до чантата, извади си една от колите, даде му я и то наистина я пусна
Детето ти просто се развива добре и в момента е на етап, в който прави разграничения между свое и чуждо. Това далеч не го прави егоист. А и да не дава играчките си на други, това е повече от нормално, та те наистина са негови. Едва ли той смята, че само защото така е прието и от приличие и добро възпитание трябва да се дели с другите. Мойта кукла е по-голяма и въпреки това не дава да й се докоснат до нещата, пък било и тя да не играе с тях в даден момент. Случвало се е да иска да си отидем от градинката, само и само да не й пипат количката с куклата. Никога не се противопоставям на това. Така както ти не би си делила обувките с някого, така и детето започва да развива чувство за собственост. Няма лошо ...
На сина ми радко му се случва да не си дава играчките. Но, когато го прави аз винаги му казвам да даде играчката на другото дете за малко. В повечето случаи и другото дете му дава нещо в замяна. На сина ми явно му харесва размяната и сега се е научил, ако иска да вземе някоя чужда играчка носи нещо в замяна
Ще ми бъде интересно да разбера различните мнения и гледни точки за което ви благодаря предварително.
Бих ти дала три съвета: Първия - Купи си книга за възпитанието на деца. Никой не се е родил научен да възпитава.
Втория: Моля те не го навиквай на площадките: "Дай играчката на детето.", "Не пипай тази играчка тя не е твоя." и подобни... няма да имаш никакъв успех по този начин да го направиш по-малко егоистичен, само ще го изнервиш, както и някои майка.
Трето: В края на краищата защо е нужно да е алтруист? Искаш сина ти да живее живота си за другите? Да раздава всичко, което има? Да няма нужда от собствени, лични и неприкосновенни вещи? На неговата възраст играчките са това, което е за теб колата ти - ти би ли я дала на всеки срещнат?
Едва ли има различни гледни точки точно на този ти проблем. На 1г. и половина би било неестествено детето ти да не е егоист. Неговата представа за света е различна от твоята и е най-нормалното нещо да се държи по начина по който се държи.
Бих ти дала три съвета: Първия - Купи си книга за възпитанието на деца. Никой не се е родил научен да възпитава.
Втория: Моля те не го навиквай на площадките: "Дай играчката на детето.", "Не пипай тази играчка тя не е твоя." и подобни... няма да имаш никакъв успех по този начин да го направиш по-малко егоистичен, само ще го изнервиш, както и някои майка.
Точно така е.........макар, че на моето детенце съм му казвала, че някоя играчка не е наша, когато другото дете не си я дава.....и той така свикна с този аргумент, че като му кажа, че нещо не е наше веднага го пуска и търси друго..........Или сърдито вика "Наше е, нашееее"
но това по изключение 
И аз много го мразя това крещене по площадките - "не пипай тази играчка, не е твоя" или "ти попита ли дали може?", отправено към дете, което изобщо не може да говори от собствената му баба, която много добре знае, че няма как това да стане, само, за да се види, че възпитава детето в този дух, а самото детенце гледаше така За всички родители на площадката би трябвало да е ясно, че децата са привлечени силно от чуждите играчки и единствената намеса би трябвало да е, ако възникнат по-сериозни конфликти между децата по този повод. Винаги съм се чудила на родители, които реагират по-зле от децата си 
, когато някое друго вземе играчка на детето им.
А, иначе по темата - подкрепям останалите /повечето/ мнения, че това е нещо нормално.
За всички родители на площадката би трябвало да е ясно, че децата са привлечени силно от чуждите играчки и единствената намеса би трябвало да е, ако възникнат по-сериозни конфликти между децата по този повод. Винаги съм се чудила на родители, които реагират по-зле от децата си , когато някое друго вземе играчка на детето им.А, иначе по темата - подкрепям останалите /повечето/ мнения, че това е нещо нормално.
Период е, естествено! Просто осъзнава, че има неща, които са негови, и такива, които не са. Ще отмине. Аз лично все пак насърчавах даването, от типа "Виж колко е добро това дете, даде ти играчка, браво!" или "Ето, това за тебе, а това ще дадем на другото дете, и всеки ще може да си играе" и подобни.
Но ако вместо да си играе само стои и си пази играчките, да не му ги вземе някой - тогава просто не бих вземала никакви негови играчки навън за известно време.
Но ако вместо да си играе само стои и си пази играчките, да не му ги вземе някой - тогава просто не бих вземала никакви негови играчки навън за известно време.
Не знам дали е егоист, но е нормално да развива на тази възраст чувство за лична собственост, което не само че не е лошо, но дори ми се струва закономерно и полезно. Нищо чудно да се опасява, че който се докосне до играчките му, ще ги вземе, и те просто ще изчезнат. Не знам дали на тази възраст са развили достатъчно добре чувството за собственост на по-абстрактно ниво, т.е. че нещо е твое и съществува като твое, без непременно да го държиш в ръка. А, това, че иска играчките на другите деца, го прави, защото са по-различни и са му интересни (предполагам). Размяната на играчки с други деца, както вече са ти казали, е най-добрият лек и според мене.
На годинка и половина все още не могат да се правят генерални заключения за харатера на децата На тази вързраст е повече от нормално детето да почне да осъзнава що е то чевство за собственост и да си брани вещите, като същевремено иска да приватизира околните играчки. Почваш да обясняваш "ето сега, щом искаш влакчето на еди кой си, дай му ти твойта лопатка, за да не се сърди той" и така до безкрай. В началото номера може и да не мине и да има известни драми и тръшкания, но отминавав един момент
На тази вързраст е повече от нормално детето да почне да осъзнава що е то чевство за собственост и да си брани вещите, като същевремено иска да приватизира околните играчки. Почваш да обясняваш "ето сега, щом искаш влакчето на еди кой си, дай му ти твойта лопатка, за да не се сърди той" и така до безкрай. В началото номера може и да не мине и да има известни драми и тръшкания, но отминавав един момент 
И аз много го мразя това крещене по площадките - "не пипай тази играчка, не е твоя" или "ти попита ли дали може?", отправено към дете, което изобщо не може да говори от собствената му баба, която много добре знае, че няма как това да стане, само, за да се види, че възпитава детето в този дух, а самото детенце гледаше така За всички родители на площадката би трябвало да е ясно, че децата са привлечени силно от чуждите играчки и единствената намеса би трябвало да е, ако възникнат по-сериозни конфликти между децата по този повод. Винаги съм се чудила на родители, които реагират по-зле от децата си , когато някое друго вземе играчка на детето им.
А, иначе по темата - подкрепям останалите /повечето/ мнения, че това е нещо нормално.
За всички родители на площадката би трябвало да е ясно, че децата са привлечени силно от чуждите играчки и единствената намеса би трябвало да е, ако възникнат по-сериозни конфликти между децата по този повод. Винаги съм се чудила на родители, които реагират по-зле от децата си , когато някое друго вземе играчка на детето им.А, иначе по темата - подкрепям останалите /повечето/ мнения, че това е нещо нормално.
Подкрепям това. Освен това на тази възраст детето не е изградило характера си, за да се правят някакви генерални изводи.
И аз много го мразя това крещене по площадките - "не пипай тази играчка, не е твоя" или "ти попита ли дали може?", отправено към дете, което изобщо не може да говори от собствената му баба, която много добре знае, че няма как това да стане, само, за да се види, че възпитава детето в този дух, а самото детенце гледаше така За всички родители на площадката би трябвало да е ясно, че децата са привлечени силно от чуждите играчки и единствената намеса би трябвало да е, ако възникнат по-сериозни конфликти между децата по този повод. Винаги съм се чудила на родители, които реагират по-зле от децата си , когато някое друго вземе играчка на детето им.
А, иначе по темата - подкрепям останалите /повечето/ мнения, че това е нещо нормално.
За всички родители на площадката би трябвало да е ясно, че децата са привлечени силно от чуждите играчки и единствената намеса би трябвало да е, ако възникнат по-сериозни конфликти между децата по този повод. Винаги съм се чудила на родители, които реагират по-зле от децата си , когато някое друго вземе играчка на детето им.А, иначе по темата - подкрепям останалите /повечето/ мнения, че това е нещо нормално.
Аз пък мисля, че най-малкото трябва да се попита дали може! И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
А и нещо не ми е ясно/ в повечето постинги го прочетох/ : Детето не е длъжно всичко да дава-до тук съм съгласна,но...е в правото си да взима чужда играчка и дори не е нужно да пита дали може,само защото му е интересна,а то е още малко
Е нещо не ми се връзва? Дъщеря ми никога не е била "привлечена" от чуждите играчки до толкова,че без да пита да отиде и да я вземе/ а като беше малка просто не и разрешавах- не беше трудно да разбере,че чуждото не се взима./ говоря за случаи,когато става въпрос за непознати деца, с които не сме ежедневно заедно/.И като цяло не съм съгласна с повечето мнения-може да е нормално за възрастта, но това не значи,че не трябва нищо да правим по въпроса и да чакаме да отмине./ Никого не искам да обидя-това си е лично мнение
Успокой се ,това е нормално:)И моят син беше така,но от както ходи на градина е съвсем друг.Дори носи по няколко играчки,когато отива,за да ги даде ня свои приятелчета.Е,понякога не е съгласен с това да се дели някоя играчка с друго дете,но това си е негово желяние .Така е преценил:)С възрастта ще се промени поведението му,няма място за тревога
И синът ми е същият.
И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
Безспорно всяко дете се научава на това, че има вещи, които не му принадлежат. Въпросът е времеви. Ако на 2 год. си го научила с викове и забрани, да не пипа чуждите играчки - това е дресировка, която няма общо с възпитанието.
Същото е като с памперса - има деца, който не използват памперс още от 10 месечни, но кому е нужно това? Така или иначе на 4 никой не използва. Ако твоето дете не пипва чужди играчки без "Може ли?" на 2 год. или пък изобщо не взема чужди вещи не си мисли, че е така, защото то е осъзнало какво е чуждо-собствено по отношение на тях. Да - изглежда възпитано, но на 5 или някъде там - всички деца ще го знаят това и ще го осъзнават.
Пример ще дам: Майка ми научи Дариа да казва "моля" "Вода, моля!", "Ам-ам, моля" и прочие. Аууууу колко е възпитано детето се радват всички. Как я научи ли - Ако не каже "моля" не получава това, което иска. Ако каже - получава и даже я хвалят, целуват и прочие. Дали обаче осъзнава какво казва и защо - Абсолютно - Не. Като й подам нещо и й кажа "Заповядай" тя ми отвръща с "Мерси, моля" та така... Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
Безспорно всяко дете се научава на това, че има вещи, които не му принадлежат. Въпросът е времеви. Ако на 2 год. си го научила с викове и забрани, да не пипа чуждите играчки - това е дресировка, която няма общо с възпитанието.
Същото е като с памперса - има деца, който не използват памперс още от 10 месечни, но кому е нужно това? Така или иначе на 4 никой не използва. Ако твоето дете не пипва чужди играчки без "Може ли?" на 2 год. или пък изобщо не взема чужди вещи не си мисли, че е така, защото то е осъзнало какво е чуждо-собствено по отношение на тях. Да - изглежда възпитано, но на 5 или някъде там - всички деца ще го знаят това и ще го осъзнават.
Пример ще дам: Майка ми научи Дариа да казва "моля" "Вода, моля!", "Ам-ам, моля" и прочие. Аууууу колко е възпитано детето се радват всички. Как я научи ли - Ако не каже "моля" не получава това, което иска. Ако каже - получава и даже я хвалят, целуват и прочие. Дали обаче осъзнава какво казва и защо - Абсолютно - Не. Като й подам нещо и й кажа "Заповядай" тя ми отвръща с "Мерси, моля" та така... Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
От всичките спорни въпроси, на които си позволих да взема отношение и бях съркастично обявена за "светица", само в твое лице виждам съмишленик. Тук е мястото да те подкрепя за покзването на литература. Оставам с впечатление, че не е на почит, а аз определено мисля, че е добре да си признаем, че не сме се родили родители и знаещи. И пред децата ни също е по-достойно да признаем слабости, отколкото да се налагаме.
И за памперса съм съгласна - майта кокона (на 2 год и 4 месеца) е и с памперс и с биберон, но ... направихме й IQ - тест с психолог и се оказа, че надминава средностатистическото ниво.
Само да добавя нещо леко в страни от темата, но за това пък много съществено за мен:
Важното според мен не са вещите и тяхното притежание, даване, вземане и прочие. В края на краищата става дума за кофички и лопатки, топки и количка на нищожна цена... Много по-важно е отношението на децата едно към друго, желанието им за комуникация и отношението им помежду. Много повече ме притеснява и се вглеждам в това как реагира Дариа, ако/когато някой я блъсне или дали тя блъска дете, дали си играе с другите или предпочита сама. Дали лесно се сближава или не. Кофички и лопатки - кой ги взел, кой ги оставил... изобщо не забелязвам.
аз съм възпитана така и го смятам за изключително важно - Вещите са без значение - важни са хората.
Важното според мен не са вещите и тяхното притежание, даване, вземане и прочие. В края на краищата става дума за кофички и лопатки, топки и количка на нищожна цена... Много по-важно е отношението на децата едно към друго, желанието им за комуникация и отношението им помежду. Много повече ме притеснява и се вглеждам в това как реагира Дариа, ако/когато някой я блъсне или дали тя блъска дете, дали си играе с другите или предпочита сама. Дали лесно се сближава или не. Кофички и лопатки - кой ги взел, кой ги оставил... изобщо не забелязвам.
аз съм възпитана така и го смятам за изключително важно - Вещите са без значение - важни са хората.
И за памперса съм съгласна - майта кокона (на 2 год и 4 месеца) е и с памперс и с биберон, но ... направихме й IQ - тест с психолог и се оказа, че надминава средностатистическото ниво.
Благодаря ти за подкрепата.
Дариа също е с биберон и памперс и според моята психоложка най-доброто наистина е да я оставя тя да реши кога да се откаже и от двете.
Безкрайно ми е чуждо това типично за БГ съревнование кой е "по-по-най"
Баща ми има една поучителна история за младежа, който като отишъл войник седнал на пясъка да си играе, защото като бил малък не го е правил и думите: "Всяко нещо с времето си."
И няма значение, че др.дете е малко и не може да даде отговор-въпросът е по-скоро реторичен,за да ги научим винаги да питат дали може. Децата трябва да различават чуждо от свое.
Безспорно всяко дете се научава на това, че има вещи, които не му принадлежат. Въпросът е времеви. Ако на 2 год. си го научила с викове и забрани, да не пипа чуждите играчки - това е дресировка, която няма общо с възпитанието.
Същото е като с памперса - има деца, който не използват памперс още от 10 месечни, но кому е нужно това? Така или иначе на 4 никой не използва. Ако твоето дете не пипва чужди играчки без "Може ли?" на 2 год. или пък изобщо не взема чужди вещи не си мисли, че е така, защото то е осъзнало какво е чуждо-собствено по отношение на тях. Да - изглежда възпитано, но на 5 или някъде там - всички деца ще го знаят това и ще го осъзнават.
Пример ще дам: Майка ми научи Дариа да казва "моля" "Вода, моля!", "Ам-ам, моля" и прочие. Аууууу колко е възпитано детето се радват всички. Как я научи ли - Ако не каже "моля" не получава това, което иска. Ако каже - получава и даже я хвалят, целуват и прочие. Дали обаче осъзнава какво казва и защо - Абсолютно - Не. Като й подам нещо и й кажа "Заповядай" тя ми отвръща с "Мерси, моля" та така... Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
Тук вече не мога да не уточня:
1-во, не съм си учила детето на нищо с викове и забрани/не зная наистина защо си направи този извод
2-ро / само за сведение/: дъщеря ми махна памперса чак на 2г.2м., така че и тук грешиш.Разбирам, че може би говориш по принцип, но уточнявам, защото е във връзка с моя постинг.
3-то, не виждам връзка с примера с майка ти и си мисля, че детето ми много добре осъзнава , когато пита може ли, а ако бях чакала да стане на 4-5 години и тогава да започна да обяснявам значението на тези думички-е, вече щеше да е късно и иди обяснявай защо не може просто да отиде и да си вземе каквото му хареса,щом до сега го е правило.
Въпросът за стойността на играчките също е принципен. Няма значение кое колко струва,защото днес ще вземе една нищо не струваща лопатка, утре ще вземе някоя кукла или количка/ която може и нищо да не струва, но може и да е много скъпа/ А и не е важно колко струва, защото детето ми може много да държи на точно определена лопатка/примерно/ и да се разстрои,защото друго дете му я взима, а за майка му не е важно да му направи забележка, защото лопатката е евтина!
И последно да добавя: дете, възпитано на елементарни неща НЕ означава "добре дресирано кученце" / поне в моите представи/
[ Лично аз предпочитам детето ми да научи 'благодаря, мерси, моля и заповядай' осъзнавайки, че са част от доброто възпитани и учтивоста, а също и защото аз ги използвам, а не като дресирано кученце.
[/quote]
В този дух на мисли да ви кажа как учат децата в тукашните детски градини и когато Косара ми го каза за пръв път бях направо изумена. Преди да седнат да обядват казват това "Let's try to be polite and always say and do, remember our special words, excuse me, please and thank you" И с годините толкова много се използват, че понякога на клише ми прилича, но предпочитам туй да слушам, отколкото други изказвания.
[/quote]
В този дух на мисли да ви кажа как учат децата в тукашните детски градини и когато Косара ми го каза за пръв път бях направо изумена. Преди да седнат да обядват казват това "Let's try to be polite and always say and do, remember our special words, excuse me, please and thank you" И с годините толкова много се използват, че понякога на клише ми прилича, но предпочитам туй да слушам, отколкото други изказвания.
Ането го разви това малко по-късно, към 2 годинки. Можех горе-долу да обясня, че не е много удобно да си носим целия набор играчки и затова като отидем някъде на гости, другото дете ни дава да играем с неговите, а като дойде то у нас, то играе с нейните. Споменах на няколко пъти, че майките внимават на тръгване всички играчки да си останат в стаята. 
Това живо я интересуваше.
Според мен е важно да му се обясни, че неговите играчки си остават негови, а чуждите - чужди (като ако толкова е харесало нещо, мама ще го запомни за рождения ден). На тази възраст просто не им е още ясно дали взетата играчка не е взета завинаги; вие как ще реагирате, ако някой дойде и методично ви дърпа вещите от ръцете, отнасяйки ги нанякъде с незнайно каква цел?
Навън рядко е проявявала голям интерес към чужди играчки, сигурно защото става въпрос за някакви лопатки и кофички, а не за важни неща като кукли и кубчета, да речем.
Това живо я интересуваше. Според мен е важно да му се обясни, че неговите играчки си остават негови, а чуждите - чужди (като ако толкова е харесало нещо, мама ще го запомни за рождения ден). На тази възраст просто не им е още ясно дали взетата играчка не е взета завинаги; вие как ще реагирате, ако някой дойде и методично ви дърпа вещите от ръцете, отнасяйки ги нанякъде с незнайно каква цел?
Навън рядко е проявявала голям интерес към чужди играчки, сигурно защото става въпрос за някакви лопатки и кофички, а не за важни неща като кукли и кубчета, да речем.
Виждам,че има доста противоречиви мнения,някои ми харесаха,други-не,но и аз съм от тези дето предпочитат да научат детето си да споделя радостта от играта с другите деца,да позволява да играят с неговите играчки както той би искал да играе с техните и всичко това не за да кажат някои:"това дете е лошо или добро",а просто защото АЗ така смятам.
Пък хората сме различни,всяка майка си знае на какво иска да научи детето си
Пък хората сме различни,всяка майка си знае на какво иска да научи детето си
мисля , че на година и половина никое дете не е егоист. на тази възраст моето дете не се впечатляваше ако му взимат играчките, но пък винаги налиташе на чуждите и ревеше, когато не му ги даваха. сега (вече на 3) не е така. не дава на всеки играчката си, но не е и необходимо. за да вземе нещо от някое дете най-вероятно ще попита, защото и на него не му харесва да му дърпат от ръцете. днес взе от къщи едно камионче специално за приятелката си, но пък не даде на друг освен нея да го пипне. не е егоист .съгласна съм с това, че някои играчки, които може да са евтини са безценни за детето. при нас това е плюшенко, но той не се изнася навън, точно заради това