Миличка доста сте изпуснали положението , вземи се в ръце - спокойно поговорете с него и съссъпруга ти на 6 очи, разяснете му че тези неща не са хубави и както прочетох в еднин от предните коментари ако не се споразумеете просто трябва да му покажеш и с действия кое му е позволено и кое не. Желая ти много усех защото проблема ти е найстина сериозен
- Публикувана: 27 юли 2006, 10:39 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2006, 18:45 ч.
детето ми прави сериозни бели
Благодаря на всички за отговорте.Много от съветите Ви ги използвам по принцип.Така беше итози път .Ами...да ви разясня малко положението-наказан беше три дни между двете бели,после наказанието продължи(никакви разходки ,никакви сладоледи идруги глезотии) .Заплаха имаше и с близък полицай, който го грабна да го води в полицията и нашия се разплака, и цял нощ стоя мирен.Казахме му ,че состевеника на колата е набил дядо му(съседи са),даже и рани му показахме.Надявам се всичко това да помогне.Иначе не е злобен и лош. Да щур е и постоянно нещо прави, не се спира за две минути. А, и забалязах ,че белите не ги прави със злобна страст, просто от любопитство, за да види какво ще стане???? Не знам, все си мисля , че гледа другите деца от детската градина какво правят, но той го прави когато е с нас. Това ,което виждам е , че децата с които дружи са такива,хвърлят ,трошат, истерични писъци и др. подобни.Мисля ,че се опитва да прилича на тях.Дълбоко в себе си знае ,че не е правилно и затова не се държи така в градината,а пробва да види какво ще кажем и направим ние.
Аз бих взела една от любимите играчки и пред очите му ще я счупя с въпрос дали му е харесало
Аз бих взела една от любимите играчки и пред очите му ще я счупя с въпрос дали му е харесало
И така падаш на неговото ниво и губиш като родител и авторитет.
Аз бих взела една от любимите играчки и пред очите му ще я счупя с въпрос дали му е харесало
Ееееее,чак пък толкова!
Що бе , ами убиите ги от бой тогава, пък да видим тогава на кое ниво отивате
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения
Що бе , ами убиите ги от бой тогава, пък да видим тогава на кое ниво отивате
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения
Ами ........за мен това е подло и не възпитателно.........и направо ме побиват тръпки от подобен род агресия.........Символизира за мен почупването на самото дете..........
Аз бих взела една от любимите играчки и пред очите му ще я счупя с въпрос дали му е харесало
Абсолютно грешна посока!И какво ще постигнеш?Най-многа след това и той да отиде и да ти счупи нещо твое,което ти е ценно и любимо.И така се получава един омагьосан кръг-та нали ние чрез нашето поведение даваме пример на децата си?Целта е да му покажеш как НЕ се прави,а не да му се караш и в същото време ти на направиш същото-объркваш ценностната му система!
За боя-абсурд е да помогне! Явно е, че има сериозен проблем и моето мнение е, че най-добър съвет ще ви даде детски психолог.Това с наказанията-ами какво да ти кажа,вие сами виждате,че няма никакъв ефект.Може и да има временен,но то ще е не защото е разбрал грешката си,а просто за да не го накажете,но и с това ще свикне и пак ще си прави неговото.
Заплахата с полицая-да,но пък е нож с 2 остриета.Аз така без да искам изплаших дъщеря ми с полицая/ не за да я заплашвам дори,просто и казах, че ако продължава да става от столчето в колата,чичо полицай ще ни спре и ще ни глоби- което не е лъжа дори,а тя милата го взела много насериозно и веднъж ни спряха наистина/не заради столчето,разбира се...не искам да ви казвам какви писъци и кво чудо беше,детето изпадна в истерия-нито документи ми искаха,шашнаха се хората,даже се опитаха да я успокоят-това им беше и грешката
...друг случай:седим си на морето в едно кафе,по някое време влизат 2-ма полицаи,да изпият едно кафе хората...сещате се,че не можаха ,много бързо си тръгнаха!Мисълта ми беше,че и заплахите много не действат,може и обратен ефект да имат.
Що бе , ами убиите ги от бой тогава, пък да видим тогава на кое ниво отивате
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения
Аз до колкото разбрах,на всички е ясно, че агресията е резултат на нещо, не е сама по себе си! Но мисля,че твоето предложение също е вид агресия,не бих го приравнила с игра, по-скоро с наказанието и боя./Също лично мнение
/
С подобен метод на възпитание, аз отгледах прекрасни деца, които отлично знаят кои са, позновот себе си, оценяват способностите си и се ценят, себе си и хората около тях. Не, не е унизително да постъпиш като него, напротив, показваш му по достъпен за него начин кое е правилно и дори му помагаш само да оцени това. Определено не познавате детската психика. Ако му счупиш играчка, то няма да иде да ти счупи нещо твое, а ще се разплаче и избяга, защото няма да му хареса. То отлично знае че това е негова вещ, и че мама е постъпила така, както то е постъпило.
Подобна агресията у децата се появява тогава, когато те чувстват липса на внимание. И вместо мама да го нашамари здраво, по добре е да се запита достатъчно внимание ли му обръща, проявява ли разбиране за неговите потребности и изобщо как вижда развитието на детето си и себе си като родител: дали се изживява само като възпитател или детето и може да я приеме и като приятел. А последното е много важно, защото и вашите деца ще влязат в пубертета и ще искате те да споделят с вас. Защото тогава това ще е единствения възможен начин да ги контролирате. Аз съм майка на едно "пубертетче", възпитано по "оспорените" методи, което е отлична ученичка, много самостоятелна и независима, добра, отзивчива, интелегентна. Разполага с голяма свобода, но аз съм човека, с когото тя споделя тайните си.
Подобна агресията у децата се появява тогава, когато те чувстват липса на внимание. И вместо мама да го нашамари здраво, по добре е да се запита достатъчно внимание ли му обръща, проявява ли разбиране за неговите потребности и изобщо как вижда развитието на детето си и себе си като родител: дали се изживява само като възпитател или детето и може да я приеме и като приятел. А последното е много важно, защото и вашите деца ще влязат в пубертета и ще искате те да споделят с вас. Защото тогава това ще е единствения възможен начин да ги контролирате. Аз съм майка на едно "пубертетче", възпитано по "оспорените" методи, което е отлична ученичка, много самостоятелна и независима, добра, отзивчива, интелегентна. Разполага с голяма свобода, но аз съм човека, с когото тя споделя тайните си.
Ако пред очите ми щерката счупи на чужда кола огледалото първата ми реакция най-вероятно такъв ще и отсвиря, че свят да и се завие. Ми не го намирам за нормално да върви и да чупи чужди неща. После намираме собственика и следват обяснения +заплащане на счупеното. Щото той човека не е длъжен да си сменя огледалата когато на чавето му скимне да троши, а и парите едва ли ги копае.
Надявам се да не стигаме до такива моменти с бебка. Засега ми е една мили4ка и кроти4ка...
Надявам се да не стигаме до такива моменти с бебка. Засега ми е една мили4ка и кроти4ка...
Днес едно дете ми счупи бравата на чисто новата врата, която сложихме само преди седмица. Идеше ми да вия, защото за нея съм дала 500 лв.Аз парите си също не ги копая. И сега какво, да искам пари на майка му ли. Или да обявя сина и за гамен, само защото е направил беля. Или майка му трябва да му "отсвири един". Не, такива неща се случват. Децата в повечето случаи са виновни: въпросното дете е дърпало и сецало дръжката, докато се счупи. Но това все пак е поправимо, докато неговата психика, веднъж наранена от системното "отсвирване", никога няма да се възстанови.
А според вас какво поражда в децата ни подобни реакции? Много ми се ще, ако мога да избегна подобно поведение да работя от сега, а не да чакам да ми прекипи.
Бъди безкомпромисна, действай бързо. Много си чакала до 10-тото цвете. Когато кажеш нещо, трябва да се изпълни на мига, не позволявай да разтегля границите. Забрани действието, прекъсни го, ако продължава да настоява или да се сърди може и да я накажеш или плеснеш. По-нататък няма да ти се налага, решителният ти тон ще е достатъчен. Трябва да очертаеш границите.
Скоро бяхме на една детска площадка с приятелско семейство. Децата ни са на 6 години. Другото дете започна да вдига прах с краката си, и всички деца наоколо подеха инициативата с ентусиазъм. Майка му му каза 2-3 пъти да не прави така, без резултат. В този момент аз казах на моя син, че не искам да прави така. Погледна ме засрамено и спря. Другото дете продължи, трябваше майка му да отиде при него, да го хване за ръцете, а то продължаваше, да го заплаши че ще го лиши от нещо, за да го усмири. Слушах тона и, сякаш самата тя не беше сигурна че ще успее, ако стане, стане, после може би щеше да извика баща му.
И така, ако искаш детето ти да уважава думите ти, подкрепи ги с действия.
Не бива обаче боят да се превръща в универсално средство. Има едно такова дете в групата на сина ми - яко го бият вкъщи. Неуправляемо е. Не се подчинява на госпожите, бие се с децата, май нищо по-малко от як пердах не е способно да го усмири.
Препоръчани теми