Различни са! И като визия , и като характери. Може би, затова се допълват идеално ! :hug
- Публикувана: 26 юли 2006, 11:41 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2006, 14:31 ч.
Колко си приличат децата ви
И моите са супер различни от всякъде погледнато.
2-ния аршин го обяснявам на щерката някакси, защото е вече почти на 9г. и смятам, че мога да говоря с нея като с голям човек и тя да ме разбере. Понякога обаче се замозабравям.
, и тя си е още дете... И тук идва момента да покажеш изкуството да си добър, мил, коректен и всеотдаен родител. Страм, не срам 
- признавам си, че дишам прахта на майка ми в това отношение 
Трудно е Лени, но мисля си, че има начин да им се покаже, че са еднакво обичани и, че държим много на тях. Според мен, това е важното.
2-ния аршин го обяснявам на щерката някакси, защото е вече почти на 9г. и смятам, че мога да говоря с нея като с голям човек и тя да ме разбере. Понякога обаче се замозабравям.
, и тя си е още дете... И тук идва момента да покажеш изкуството да си добър, мил, коректен и всеотдаен родител. Страм, не срам - признавам си, че дишам прахта на майка ми в това отношение Трудно е Лени, но мисля си, че има начин да им се покаже, че са еднакво обичани и, че държим много на тях. Според мен, това е важното.
Различни са! И като визия , и като характери. Може би, затова се допълват идеално ! :hug
но много се обичат 
Още е много мъничка моята втора щекра, но за сега е по-различна, от голямата, когато беше на нейната възраст. Едната беше много хленчеща, неспокойна и в общи линии трудна ( а сега е направо свръх трудна), а малката, която е на почти 10м. е много кротка, спокойна и тихичка. Е, от време на време и тя проявява инат, ама дано не се засили;)
Честно казано никога не ми е хрумвало да проектирам черти на Димана в Момчил или обратното, истинската им индивидуалност ми харесва, колкото и усилия да ми костват определени неща за някой от двамата, това което научих с тях, че всичко е търпение.
За търпението и аз щом вече го научих - значи е истина!
Само до преди 10-12 години нямаше по-припрян и неотстъпчив човек от мен или поне аз не съм срещала често такива
. Сега вече особено с децата съм просто съвсем друг човек, само от време на време се проявява старото ми характерче 
, но за кратко.Някъде четох, че възпитанието на децата е двустранен процес и съм напълно съгласна, тежко на онези родители, които мислят че могат да наложат волята си на децата си и да ги променят и напасват към собствените си калъпи.
Иначе за проектирането на черти от единия в другия, изкушението понякога е много голямо, но както си давам сметка напоследък е неосъществимо.
Всъщност аз наистина обичам всеки един от тях, точно такъв какъвто е
, просто като всяка майка бих искала да ги направя една идея по-съвършени, но пък тогава биха загубили личния си чар като се унифицират.Значи просто ще трябва да изтъквам най-доброто във всеки от тях и да потушавам, по-слабите им черти доколкото това е възможно
моите си приличат външно много,но само до там.Баткото е мързелив,кротък,никаква инициативност/не е от възрастта,защото от бебе е все така/дъщеря ми е другата крайност.Все и във всичко трябва да е първа,много енергична.Малкия имам чувството ,че е подобрено издание на батко си,но да видим -времето ще покаже.