Коледни мисли оттук-оттам

Дразня се и аз на комерсиализма, на Коледа най-вече, но и на Великден. Дразня се на всички пластмасови украшения, дразня се на прекалената украса по къщи и дворове. Чудя се, някои хора знаят ли какво точно празнуват.

Украсете си, консумирайте. Няма нищо лошо.
Единственото хубаво на беднотията е когато е минала.
Ще дойде и времето да сте по така възвишени.

Нямам детски спомени за Коледа, не мисля, че се е празнувала по това време. От 90-те насам Коледите ни са еднакви - събираме се семейно, разменяме си подаръци и прекарваме една уютна вечер у дома.

Харесвам украсите по магазините, носят ми коледно настроение. Въпреки че съм минималист по душа, обичам семплата украса вкъщи и не купувам такава (ползваме си една и съща), знам, че хората са различни и всеки има право да си подготви празниците, както на него му харесва. Не ми допадаше някогашното еднообразие от гирлянди и играчки, сега човек може да намери лесно и на ниска цена украса, която пасва на вкуса му. Т.е. за мен това не е презадоволяване, а възможност избор.

Може би си права, Не се сърди човече, избор е. И това е вярно.
Аз питах по-скоро кой е най-силния ви спомен за Коледа. И дали понякога ви щукват странни мисли по тези празници.
Това дали е консуматорство или не, не е за спор - кой както го усеща. Просто при мен то стана повод за странна носталгия по едни вехти небляскави Коледи, които си спомням обаче с усмивка.

Отдавна съм спряла да пазарувам подаръци по повод. Давам много, когато има нужда, а нуждата не чака дата. От колeдната суета най-харесвам светещите украси по домове и улици, те ми създават Коледното настроение.

Не харесвам Коледа и Великден ..
Коледа от детството си я свързвам със студ, приготовления, семпла украса и нищо повече. И разнасяне на дете между разведени родители .. и на Великден ме разнасяха така.
Великден трайно не го харесвам след като обичания ми дядо преди 10 години почина седмица след Великден

Откакто климатът се промени, си отиде и Коледното ми настроение. Помня колко вълшебно се чувствах, гледайки блещукащия сняг вечерта на Коледа, топлите дрехи, уютната топлина вкъщи... От години насам Коледа ми прилича на обикновен есенен ден и дори украсите ми изглеждат не на място. А ми става празнично като/ако завали дебел пухкав сняг през януари или февруари. Така че свързвам Рождество със сняг и без него никакво настроение не мога да си докарам.

Анджак... Къде по дяволите е снегът? Слънцето си е чудесно, да, ама за лятото. Сега разваля всичко.
Инак съм наясно де, че след толкова меки зими в последните години сме се разлигавили така щото ако падне един дебел сняг и захване студ, ще се окажем май неподготвени. Климатиците ще замръзнат, обувките ни ще пропускат яко вода. И въобще ще се чудим дет' се вика ко станА та не вечерЯхме.

Някой има ли спомен, документ, от кога се празнува Коледа в България? След 1989, в София примерно.
Аз сериозно нямам спомени за периода 1989-1999.
След това помня две Коледи в Испания. Едната се събрахме приятели в една къща и си направихме всичко - постна вечеря, питка, тамян, подаръчета /още си пазя едно ангелче/.
Другата беше най-гадната - бях сама на работа и плаках.
След това помня, че в България имаме традиция да се събираме с приятели на 25.12.

Години на ред Коледа ми е било най-тъжно и самотно и затова никога не съм украсявала и празнувала.
Тази година обаче един човек ми даде красота, топлина, уют и грижа и за пръв път ми е красиво, коледно украсено и много радостно у дома. И мисля, че ще ми е най-хубавата и истинска Коледа до сега.

Изобилието убива всичко. Най- много се дразня, че заради това изобилие детето ми няма да почувства и запази в сърцето си Коледа такава, каквато я помя аз- пълна с надежди, аромат на мандарини, жива елха и тамян (да, знам, че времената са други и бла- бла) Нямаше лъскави опаковки, а децата си изработвахме герлянди
 и фенери от цветна хартия.  Няма го трепета, няма го онова чувство под лъжичката. А сега сме заринати от ненужни подаръци, детето приема това изобилие за даденост и не може да се зарадва истински. Отвсякъде летят подаръци, кой от кой по- пищен. Отвсъкъде кънти коледна музика. Всичко е поамериканчено. Настроена съм антиконсуматорско, ама като ти подарят, трябва да върнеш жеста, нали? Най- близките съм предупредила- без подаръци, ама не слушат. Не можело така. Има ли за какво да мечтаят децата? Моят Дядо Коледа не пълнеше пространството пред елхата. И беше по- хубаво. Подаръците бяха 1-2, скромни и семпли.

[липсва ми снегът и на мен, но всяка следваща коледа се чувствам все по-добре. Имах бедно детство и нищо от миналото не ми липсва. Мразя беднотията, не си купувам нищо специално за коледа, имаме си една и съща украса от поне 10 г. Насам. За коледа си купих само три нови свещи за свещника, нищо друго, струваха общо 3.60 от магазин за левче.  Нищо не ми трябва, но ми харесва усещането да мога да си купя всичко, което искам. Само се моля статуквото да не се промени и пак да обеднеем. Разбира се здравето е най-важно, но веднага след него поставям парите./b]

Тогава беше Дядо Мраз. Помня едни кънки и една китара.

Сега все още се кефя на децата ми и сутринта на Коледа да им дам подаръци.
Наскоро ми изникна тази основна мисъл:

Искам децата ми да имат хубави спомени за мен и детството си.

Откакто синът ми порасна, някак си ми се изгуби емоцията на този празник.
Надявам се някой ден внуците да ми я върнат. 

В детството ми имаше само Нова година и дядо Мраз...   
1.помня семейно събиране-моето семейство, роднини, наредена маса.Чука се на вратата, майка ми отваря и там стои висок мъж, наметнат с някакво черно палто, шапка, носи чувал...така се уплаших, че се скрих под масата и часове не исках да изляза.Била съм на около 5-6 годинки.    Оказа се дядо ми, който искал да бъде дядо Мраз и да ни раздаде подаръците.
2.друга зима, сняг поне метър висок, излизаме от портата и ...бяла стена.наложи се баща ми да прави тунели в снега...неземно.От тогава не съм виждала толкова много сняг....Сега ако падне толкова сняг, сигурно ще обявят военно положение и ще викнат половин Европа да ни откопава.
3.първата ми Коледа беше вече в Новото време, 1994.Сина ни беше на 5, решихме, че ще празнуваме и Коледа.Тогава имахме и дядо Коледа, и дядо Мраз....     после вече остана само дядо Коледа.

Харесвам коледните песни, коледните филми, харесвам студа и огъня в камината, пламъка на свещите в коледната нощ....За нас Коледата не е да накупим милион боклуци и тонове храна, а да усетим духа на празника, да го споделим с близки...
В къщи е украсено почти от началото на месеца, всеки ден си паля ароматни свещи, пека курабийки, подготвям разни неща...
Абе, хубав празник е Коледа!Ако човек може да се дистанцира от консуматорската вакханалия.

Първата Коледа ми беше през 1990 година, тогава и официално започна да се празнува. Преди това се събирахме по студентски, но имахме лекции, ваканцията беше зимна, от 31 декември и си беше точно студентски купон в някоя квартира.

От предишното време помня една голяма кукла, казваше се Елена, дядо Мраз ми я донесе след един куклен театър (не ходех на детска градина и това май беше единствената ми среща с него).

В нашето семейство Коледа винаги се е празнувала. Събирахме се на село всички, беше най-хубавото време през годината.
Споменът, който съм запазила е една елха, огромна, донесена специално за мен от Балкана и Андерсенови приказки /още си ги пазя, макар и с липсващи страници/ от Дядо Мраз.
Имаше сняг, много сняг, това определено ми липсва, както и хората, които вече не са между нас.
Децата ми са големи и не купувам подаръци. На приятелите правя малки символични такива, изработени от мен. Обичам обаче да обикалям по Коледните базари, харесва ми "шаренията", крада идеи.

Празникът трябва да е в сърцето и душата, кой български писател го беше казал...Напоследък се замислям какво разхищение е Коледа, колко украси се произвеждат, продават, купуват, колко храна в коледни опаковки, какво купуване на подаръци, колко коледни филми се снимат и т.н.

Дали затрупани от всичко това физически и душевно помним, че се празнува раждането на Светлината?

Аз помя и времето, когато на 1 януари се събирахме големи групи деца и ходехме да сурвакаме. С едни платнени торбенца, с цветни сурвачки и песен на уста обикаляхме къщите от сутринта до следобяда. Помня аромата на ябълките, които бабите ни подаваха, пликчета с орехи, портокали и шоколад Кума Лиса. Всеки отваряше дома си за нас и след традиционното потупване по гърба подаваше каквото има. Я левче, я шепа пуканки, я ароматна ябълка или пък нещо "купешко". Много мил спомен.

Коледа преди - в детството помня  баба, която пееше по цял ден коледни песни, Нещо като "кравай скача от полица...." Дядо носеше отсечено дръвче, елха да го наречем, макар че май беше смърч. После задължително на Коледа колеха прасе, не че обичах много месо... Иначе много подаръци не помня, щото не е имало за мене, за брат ми обаче имаше, е той е 6 години по-малък.

За Коледа се вълнувах покрай дъщерята, когато беше малка, подарък да избера, да я шашна. Една нощ става да търси подаръка, аз моля ви се съм забравила батерии за куклата балерина... Голяма излагация. Намерих все пак и зарадвах детето.

Пък за една Коледа, празнувахме с брат ми и жена му, някой ни беше наслагал шоколади в обувките. Изненадващо. Голямо гадаене, кой е бил, като никой не е напускал стаята...

Нямам спомени за Коледа. По "мое" време (като малка имам предвид), не се празнуваше Коледа. След промените пък за нашето семейство настанаха едни странни и трудни времена, на ръба на оцеляването, и също не сме празнували. От последвалите опити за участие на Бъдни вечер и Коледа нямам носталгични усещания, точно защото е по-скоро нещо ново за мен, а не традиция.

Имам спомен, че елхите бяха живи и украсяването ставаше на 23 декември. И сега се дразня, защото все някой ме подсеща как не съм украсила, а е още началото или средата на месеца. Дразни ме коледна украса още от края на ноември.

Иначе Дед Мороз, Снежанка, стихче до елхата, култови преживявания. Но след 90-те вече въведохме традиция за подаръци под елхата.

Спомням си Коледа от моето детство, ние винаги празнувахме, баба, дядо, родителите ми и брат ми. Трапезата беше богата, настроението ни празнично. Хубаво беше. Помня и многото Коледи, когато съм била на работа. И тогава беше хубаво.

Вчера точно по тази тема си говорихме с приятеля ми, за" старата" Коледа. Липсва ми, но ми липсва моето усещане, не времето от тогава, липсват ми баба и дядо и детския наивитет, липсва ми онзи аромат, на истинска елха , на тиквеника ,за който всички участвахме за направата му, липсва ми трепета на детството. Сега не мога да се насладя на това усещане, дори да си сложа истинската елха, липсва много. Но пак си мисля ,че съм виждала само лъскавата страна, сега се сещам ,че майка или татко се връщаха премръзнали от опашката за банани, че имахме пържолки защото гледахме прасенце , сещам се че майка стоеше до 12 в дните до Коледа, за да направи всички онези вкусни сладки и торти. Тези празнични вечери имаше лимонада и шоколад, с две думи ако бях родител тогава, сигурно нямаше да ми липсва Коледата сега. Сега съм благодарна на Бога, че купувам на детето си това, което му се хапва , не че е най-важното това , но за родител е много,майка ми още се терзае за всички наши лишения, сега като се замисля не помня нито един подарък от Коледа. Хубавия ми спомен от Коледа ми е това да съм с баба и дядо в къщи на топло и да готвим нещо , да влезеш в къщи и да те посрещнат те

Най-силният ми спомен? Как раждам /27.12/, а терминът ми беше за 27.01 по принцип.

Дааа, елхите бяха истински.Слагаха се и едни свещички, на щипки.Една година явно по-рано сме украсили елхата, беше явно пъизсъхнала, та като пламна тая ми ти елха...  баща ми сварва да я изнася от хола, а ние със сестра ми се радваме на "фойерверките" и се хилим....   Ех, спомени!

Пробвахме с жива елха...2 пъти. Еми не е гот, до май чистихме иглички, а сме без килими.

Помня тези щипки 😀 мама не позволяваше да палим свещи по тях, разбираемо защо.
Имахме едни стари лампички, от които изгори ли една- никоя друга не светва. Много бях тъжна, когато се случи.
Помня трепета, който изпитвах, когато с татко отивахме да купим елха. Мъките по поставянето й 😀 ту не влизаше в кръстачката, ту килваше на една страна 😀 и онези култови стъклени играчки, които даваха "жертва" почти всяката година в несръчните ми ръце. Под елхата слагахме памук за сняг, както и онзи руски Дядо Мраз със Снежанка.

Обичам Коледа, обичам светлините, украсите. А най-много обичам снежните Коледи.
Едно време получавахме пликчета с лакомства на Коледа, а подаръците ги носеше дядо Мраз. Аз почти нямам спомени от преди 1989 г., но това си го спомням ясно. Майка ми подготвяше такива пликчета и за съседските деца.
Консуматорството и мен ме уморява последните години. Купувам по нещо на най-близките, но пак ми се струва на сила, защото трябва нещо да купя, а не защото съм открила точния подарък за точния човек...
Като се замисля по-сериозно, най-приятната част е украсяването на дома ни, което правим с дъщеря ми и правенето на коледни сладки, отново заедно.

Баба ми държеше винаги да се събираме и отбелязваме Коледа. Спомените ми са много по-ранни от 1989 година. Посрещането на новата година беше по-празнично, разбира се, но Коледа си я знаехме като празник. Знаехме и Великден. Не че баба ми беше вярваща, но за нея традицията беше важна.
Трудно ми е да определя кой е най-хубавия ми спомен от Коледа. И основното в спомена няма да е самата Коледа, а по-скоро детството и младостта.

Цоп и аз тук.
Родена съм в размирната 89 година, та нямам спомени отпреди това.
В последствие помня с яснота прасето на село, което празнично даваше жертва. После 2-3 дни само с това се разправяхме... То месото, червата, вътрешностите, кожата, ушите, главата.... Всяка част си я обработваше баба ми специфично... Съответно имаше мас и кръв навсякъде. Абе не, че беше лошо или че не ми липсва вкуса на домашните меса и карантии, но не е най-светлият детски спомен.
След прасето идваше ред на ВСИЧКИ ДРУГИ МАНДЖИ... Баба и мама готвеха като за една армия. 3 питки, 2 тенджери от най-големите, със сарми и чушки, 1 огромна тава с чушки с боб, ошав, тиквеник... Абе от всичко по мноооого. Естествено след 2-3 дни къртовски труд на Вечерята с главно В, всички сме уморени, изнервени, гладни и се нахвърляме върху храната.... И се наяждаме за малко, и полягваме да храносмелим. Нищо празнично, духовно или поне човешко....
Откакто съм станала на човек и аз определям къде да съм на Празниците се чувствам значително по-добре. В студенските години работех, съответно щом не съм в университета => съм наработа. Спестих си доста "мили семейни спомени".
Откак пък имам деца и собствено семейство се придържам към минимализма, гледам да се чувстваме добре, заедно да си поукрасим - правилото е: "Всяка година купуваме по 1 ново нещо за украса.", да си сготвим и хапнем вкусно, без да дояждаме 2 седмици Празничната вечеря и просто да сме заедно и да се обичаме.
Аз все захващам да работя неща, които не са със стандартно работно време, та все още често работя на празници, но пък таткото на децата обича да готви и да поддържа Коледния дух... Забавляват се чудесно, докато се прибера

Също така, и мен ме дразни тази суматоха и суетня навсякъде. Прекалено изкуствено се поддържа пустият му Коледен дух. И за децата ми е криво, че растат точно в това консуматорско общество. Засега удържам напъна, но все по-често чувам как ми искат някакви абсолютно ненужни неща, просто защото ги заливат отвсякъде.
Хора, тази година пуснаха Щолените по големите вериги още през септември. Като мина кампанията за ученика, директно минахме на Коледа
Адски гадно ми се струва...

Детски спомени имам основно за Нова година, тогава получавахме подаръците и беше основния празник.
Коледата я свързвам с рождения ден на една приятелка, която в тийн-годините ни правеше много готини купони на 22.12.
Като се появиха децата почнахме да ходим при баби и дядовци.
Последните години украсяваме минимално, като че ли поизгубихме "коледния дух" присъщ на малките деца и родителите им. Преди повече се вълнуваха, сега им е абсолютно все тая...

Не обичам символичните неща, "колкото да има там" и промените, тъй че видя ли стъклени играчки на достъпна цена, особено такива с дизайн от времето на зрелия социализъм, купувам ги. Тези, които имаме вкъщи, събирани и купувани някъде между 50-те и 80-те години на миналия век, взеха вече да се чупят, а не ми се иска да ги заменям с пластмасови боклуци в еднообразни цветове и с видими шевове. Пък и допреди 10-15 години да намериш стъклени играчки беше немислимо, та използвам случая. Дреме ми, че отстрани може да изглежда претенциозно, хипстърско и намсикак там. И лампичките... ами, нажежаемите "оризови" лампички просто са по-уютни и автентични от тия диодни недоразумения, които наводняват пазара сега, и които не внасят никаква празнична спокойна атмосфера, а карат дома ти да прилича на стрип клуб в Лас Вегас. Тъй че, видя ли "жични" лампички, купувам ги.

А яденето... на 25-ти изяждам 2-3 сармички с парче баница и това е. То като 40 дни не си ял почти нищо, става малко трудно да се натъпчеш като свиня.

Медийно-търговската суматоха с нейните слогани в стил "Коледа е магичен повод да споделим топли моменти и да си спомним манджите на баба, грабни тази страхотна оферта само сега и зарадвай каменното сърце на бездушния капиталист любимия човек" ме вкарва в бездънно отчаяние.

Точно пък с малки деца капитулирах от украсата. Ми то тя не оцелява...каквото закача, се сваля, бута, стъпква...

Аз обичам Коледа и от много рано се приготвям за нея. Почти целия декември си го запълваме семейно с малки коледни радости и това ни носи много положителни емоции в студените зимни дни.
По-особения ми спомен е, когато за първи път коледари прекрачиха прага на дома ни. Бях чувала от татко, че в детството си така са празнували Коледа, но през соца не се празнуваше и той винаги с носталгия разказваше спомените си за коледуването. Затова специално му устроих това посещение, обадих се на една фолклорна група и ги поканих в нощта на Бъдни вечер. Никога няма да забравя реакцията на баща ми! Това е толкова мил спомен, че винаги се просълзявам като чуя коледарски песни!

Изобщо не обичам подобни празници. Украсявам, колкото да не е без хич. Имам изкуствена елха, която прибирам барабар с играчките и другата година пак я вадя. Е, купувам по нова играчка всяка година- така знам.

Едно време не помня да сме празнували Коледа. Само Нова Година. Татко отсичаше жива елхичка, дрян от гората- правеха ми сурвакница, баба правеше милина- аз надписвах късметите, а паричката си я нагласях в кой край да бъде- според това къде тавата е " уджубена", и все на мен се падаше.
На обяд ходехме в родителите на татко, после вземахме другите баба и дядо и отивахме във вуйчото на майка- някаква традиция си беше. Цял ден по маси.
Най- мразех сурвакарчетата.
То циганчета от околните села, съседчета, роднински деца- майка все ги вкарваше да ме сурвакат в леглото, да съм ставала, а аз вечерта съм излизала и две не виждах.

Нашите ги сурваках докато не се роди моето дете.
Традиция, братче, за здраве.

Детството ми е минало основно в 80- те, след 89 вече си бях тийн. Винаги сме отбелязвали Бъдни вечер- не е имало година, когадо да не се съберем у баба ми. Коледа сякаш пО- ми се губи и навлезе рязко от 90- десета година натам.
Любимият ми спомен е украсяването на елхата /жива/ на 23ти, ароматът на мандарини и портокали, бананите в купите за плодове; снегът и как баща ми или дядо ми ме разхождат с шейната, увита в одеало и изплезила език, за да ловя падащите снежинки.

Не очкавах, че и други хора имат такива спомени. Смятах, че всички харесват и помнят само съвременните празници с много Марая Кери и подаръци.
Ангелчето от Испания на Free agent, дядото на Франсоаз с чувала, клуклата "Елена" на Зла Вещица (и аз получих една. Наричах я кукла-бука и беше с жълти рокля и шапка), Андерсеновите приказки на Мама Нана... О, да, и бабата, пееща "каравай скача от полица", приятелката на Vesi1, устройваща винаги предколедно купон за рождения си ден, коледарите на jey за баща й. Очарованието на отминалите Коледи. Благодаря, че споделихте.

cvetemoe, щолените са хубави понякога. Ама пък траят година и кусур. Не ме кефи за празника немски консервант. И аз една година взех, повлияна от масовото купуване. Дъвчих, дъвчих, верчрта ме заболя жлъчката и... приключих с тоя чуждоземски сладкиш. Ще го поминувам някак тоя живот и без него.

"Кръстачка" за елха... какво забравено приспособление! Правeхме и гирлянди от памук. Едно плюнчене падаше . Сурвачките бяха два вида - с истински дрян (накичени с пуканки) и едни модерни с хартийки. Тия модерните май бяха далечни предшественици на евтините днешни китайски украси.

Аз пък помня детската ми еуфория да чакам анимация на 31-ви. Естествено българска или руска. Какво точно ще дават нашите ни казваха, следейки програмата във вестника. Цъкаха, че било пак скучно. . И до ден днешен си ми е останал кефът да си пускам анимацийки през декември.

Освен анимациите, в спомените ми изниква късният следобед на 24 декември, когато мама се суетеше около печката и трапезата, аз се вълнувах на кого ще се падне паричката, а от телевизора звучеше тази песен :
https://youtu.be/1S1xIZ3KBhc

За мен Бъдни вечер е най-хубавата и магична вечер в годината откакто се помня. Винаги сме я празнували по един и същи начин. Е, по времето на социализма на плътно спуснати пердета....

Коледа в детството ми не помня да сме празнували, тогава имаше Дядо Мраз, Снежанка и Нова година . Но помня елхата, която винаги избирахме една седмица преди Нова година ( сега свързвам това с Бъдни вечер), как я украсяваме цял следобед и как от кухнята се разнася аромат на сладки, питка и постни сърми. Някак потайно сме празнували, без де се споменава точно какво, сега вече ми е ясно. Помня ясно стъклените играчки за елхата и бялата Снежанка от картон, с красивата коса и поръсена с брокат . До нас имаше книжарница и обожавах да вися там всеки удобен момент и да разглеждам гирляндите и играчките за елхата. Най-хубавият подърк, който ясно си спомням беше комплект флумастри от 36 цвята!!!!! Това беше чудо невиждано - 2-3 нюанса розово и лилаво, и светло синьо и тъмно синьо......лягах и ставах с тези флумастри дни на ред. И помня също как всяка нощ се будех и надничах през прозореца, за да вида дали е навалял сняг......

В по-сегашно време първата истинска Коледа си я направихме двамата с ММ, сами в къщи. Следващата Коледа бяхме вече трима и от гогава цялата фамилия се събираме в къщи - баби, дядовци и семейството на брат ми. Аз като домакиня се опитвам всяка една Коледа да е различна, специална, да си създаваме хубави спомени и положителни емоции.  Правим с дъщерята късмети с пожелания, малки подаръчета за спомен на всички, печем заедно и украсяваме сладки. Искам дъщеря ми като порасне също да свързва аромата на меденки, прясно изпечена питка и канела с домашен уют, мама и татко, баба и дядо. За да може и тя един ден да създаде уют и спомени на своето семейство.

Малкодълго стана, но ми беше хубаво да си припомня някои неща

Като прочетох за 36-те цвята фулмастри и изведнъж се сетих: на мен Дядо Мраз никога не ми донесе мечтаните фулмастри, но 2-3 години подред ми слагаше под въглавницата мозайка. След като отворих подаръка, ми стана странно какъв е забраван, как не помни че предната година ми е подарил същото?

Любим детски спомен от Коледа(или пък Нова Година) -с мама украсяваме цялата къща,готвим руска салата,(ех,как я обичах),със сестра ми гледаме Милион и едно желания и вечерта можем да седим доколкото си искаме късно.Една година изобщо нямаше сняг,даже си спомням,че бе толкова топло,че навън през деня излизахме по къс ръкав и точно два часа преди Нова година заваля-бяхме на село и до полунощ натрупа повече от метър и половина-посрещнахме нова година правейки ангелчета в снега...Харесвам и Бъдни вечер с цялото семейство-и до днес го правим при свекърите,от моето семейство няколко човека вече не са сред живите,сестра ми е в Лондон,но се радвам че свекървата обича тези празници,колко и аз.

Помня, че получих за нова година ходеща кукла  "Олеся". Вероятно някой е пътувал до Съюза и я е донесъл .
Помня, че пускаха банани по Нова година, купуваха ни два банана. Дали е било скъпо, или са продавали само по два , за да има за повече хора, незнам.
Помня, че се пързаляхме с найлони и дървени шейни . На мойта дървена шейна татко сложи възглавничка, супер фенси и удобно беше.
Не помня да сме украсяваше кой знае колко в къщи , елхата беше украсена и под нея .
Не сме празнували Коледа, само Нова година.
На първи януари сутринта хуквахме да сурвакаме, как са отваряли горките хора в 8 сутринта ...незнам.После брояхме кой колко стотинки е събрал. Не бяха много . Комшиите ни даваха също орехи и пуканки.
Помня , че правихме опити да запазим пресни плодове за Нова година, увивахме диня с вестници ( от последните дини за сезона , септември сигурно )  и я слагахме на тъмно и студено в мазето.
Слагахме и ябълки , сега се чудя защо ...възможно ли е да е нямало пресни ябълки по Нова година?
Имаше сушени сливи и ябълки на масата , орехи , сърмички , питка с късмет. 
Изпращахме и получавахме поздравителни картички от роднини и приятели от други градове по пощата.
Ходехме на ски с дънки.
Пиехме чай само , ако сме болни.
Чай с малко масло помни ли някой? Филия с халва сутрин , преди да хукнем да правим снежни човеци?  Никога нямах морков за нос , все нещо друго слагахме.

Ех, знаех, че ще се стигне до ...бананите.😂
Да, преди 30 г. Коледа не беше официален празник, както и Великден. Но на бъдни вечер винаги се събирахме у баба и дядо, и пак се спазваха традициите с постните ястия и содената питка. На другият ден, самата Коледа ходехме на гости, и у нас идваха. Имам спомен, че имаше големи снегове. Даже една Коледа я помня с катастрофа. На нас нищо ни нямаше, но колата бе повредена и празнувахме край едно крайпътно ханче.Обаче беше весело, макар и с напълно непознати
и много добри хора, които ни помогнаха да оправим колата и продължихме.

Имам детска травма от детската градина. На твърде крехка възраст разбрах, че Дядо мраз не е никакъв дядо Мраз, а човек от поддръжката в детската градина. А на самата Нова година, когато се носеха подаръците разпознах под мантията един съсед.
Имам хубави спомени от тези празници като цяло. Да! Нямаше банани, но имаше толкова по- вкусни неща. Истински.
Топли и дълбоко скътани в сърцето ми са тези Коледи. Защото нищо вече не е както е било. Хората, с които се състоеше вече ги няма...

И наша елха горя веднъж. Татко я уви с едно одеало и я изнесе на стълбищната площадка. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако го нямаше със всичките тези свещички, памуци, за имитация на сняг и сухи клонки.
Това беше последната елха, която украсявахме в детството. Беше ми останала една опушена шишарка, но от местене се загуби.

Ехааа, момичета, върнахте ме в детството ...Помня големите преспи сняг, аромата на живата елха, красивите стъклени играчки...(когато някоя се счупеше, мама я натрошаваше с точилката и ставаше приказен блестящ прашец, с който украсявах картичките, които правехме в училище😊)
Имахме и едни специални прибори, чаши и сервизи, които се вадеха от най-високия шкаф специално за декемврийските угощения. И разбира се дреновите сурвачки, накичени с пуканки, чушки и сушени ябълки...☺️

помните ли кристалите по прозорците зимата със старите дограми ...
помните ли мириса на банани и мандарини в къщите преди Коледа ... сега така сме им свикнали ,че не ни е празнично при тези миризми ...
помните ли сребърните гирлянди и свещичките за елхата на едни щипки и бенгалския огън през прозореца ...

А, то мандарините и аз ги ям само по Коледа, извън сезона не ми се ядат...

И сега винаги си купувам бенгалски огън... много ми харесват искриците!

Бананите от онова време имаха по- различен аромат, сякаш...

Баба ми и дшдо ми докато приготвяха вечерята ние в парка с шейната и се пускахме от обсерваторията надолу като бесни . Имаше толкова сняг и толкова деца от целия квартал .
От Либия ги внасяха бананите и ... постояваха на шкафа.
помня още ако се спукаше тръба и водата излиза измежду паветата и замръзва на много красиви фигурки. Също и чешмите в парка замръзваха и водата на кристали ....

Моя спомен от Коледа - на село с баба ми, печка на дърва, с баща ми и сестра ми отиваме в гората до село, с шейната, да си отсечем елха (оказа се, че всъщност било бор, и било бракониерство, но това го осъзнах много по-късно), руски стъклени играчки за елхата, лапмички, от които бие ток, домашна храна и уют.

Преди 13 години на Коледа разбрах, че нося живот.
Това ми е най-скъпия спомен.
Най-тежката ми Коледа беше миналата, защото бях на хиляди километри от безкрайно скъп и обичан от мен човек.
Пожелавам си само споделени Коледи, от тази и до когато ме има.

Имаха, да.
Чакаше се на опашка, поне при нас, вземахме зелени банани, само такива имаше, след дълго чакане, и ги слагахме на най- високоя шкаф да узреят.

Аз си спомням, че бананите даваха само по 1 кг. на човек, за да стигнат за всички. Зареждане имаше само веднъж или най-много два пъти малко преди Нова година. Та ние се редехме цялата фамилия и се сдобивахме с цели 4кг.банани, които биваха надлежно укрити и всяка вечер ни се полагаше с брат ми по един банан, докато свършат. Последните 3-4 си ги деляхме на половинки, за да имаме по-дълго и сега като се замисля мама и тате май само са ни гледали как ги ядем...

И нещо по-весело, спомням си готовите сурвачки имаха едни златисти панделки и цветя, какво мазане падаше по скулите и устните и клепачите, за да ни блести лицето, все едно сме с празничен грим

Момичета, а помните ли куклите с руски имена, букли и паковани в картонена кутия с целофан? На мен ми подаряваха по една само за  Коледа и Нова Година. С голямо нетърпение ги чаках, въпреки, че всичките изглеждаха еднакво.

Имам си една такава- Маша. Висока около метър. Помня, че мама не ми даваше да си играя с нея, за да не я счупя и стоеше в кутията години наред.

О, Вики, и на мен не ми даваха да играя с нея...при все, че аз си пазех всички играчки...🤪

Аз имах Нина . Тя беше с червена коса и ако я хванех за ръката правеше крачки .

Моята Машенка на по- късен етап бе оперирана от апендицит от моя милост. Мечтаех да стана хирург, удивлявам се от точният разрез, който съм сторила на клетата кукла. 😂

Това все едно аз го написах. Като бяха малки децата украсявахме, печахме сладки, елха с подаръци под нея, имахме си традиции всяка година. Пораснаха и се изнесоха и останахме с мъжа ми и някак се изгуби тръпката. Сега и се разпръснахме в различни държави, та още по-трудно стана. Но тази Коледа поне ще празнуваме Бъдни вечер с единия син, снахата и внучето, та съм подготвила малко повече украса, подаръци и традиции

прочетох цялата тема и освен носталгия по детството,усетих и пълната липса на усещане за празник
сякаш няма единно усещане в днешно време що е то празник,как се празнува и какъв е смисълът му

в по-далечни времена празниците са били повод за отмора и събиране със семейството-днес вече не е точно така
аз лично нямам много спомени от Коледа,у нас не се празнуваше
не съм научена да я усещам,имам и вътрешна съпротива към изначалната й идея

Вкъщи по принцип всичко се делеше поравно, особено дефицитните стоки. Например 4 банана – по 1 на човек. Редовно обаче се случваше така, че на някого от възрастните не му се яде, друг го болял коремът... С брат ми се радвахме на двойната доза и не се усещахме за какво става въпрос...

Имам подобни спомени за портокали и мандарини И баба  ми редеше корите отгоре на печката...

Най-много ми липсва и до днес покоят, който душата ми имаше. Колкото и бедни времена да бяха, имах късмета да бъда обградена от много обич и спокойствие. Мама готви, аз помагам, докато татко чака на опашката за банани. Но как помагах....трябваше да наредя масата в хола, аз обаче нося по един прибор, по една салфетка и тичам обратно в кухнята. Защото исках да удължа момента на подготовката, харесваше ми мирисът на свежа елха в хола, вълнението, ароматът на кухнята. (Забравих да кажа и за прекрасните, чупливи играчки. И вълшебните Гирлянди, не знам дали така се пише, които пазех от котката. Тя освен, че изяде картонената ми прекрасна Снежанка, редовно атакуваше елхата и чупеше играчки в опит да се обеси на украсата) Днес все нещо имам да мисля, да се грижа, а и като се сетя, че тези хора ги няма вече... душата ми никога не е в покой на Коледа, дори напротив тайничко тъжи, колкото и да се усмихвам или веселя. Ужасно е да си възрастен, искам да съм пак дете, дори за една Коледа, ей така, душата ми да си почине.

Да. Липсата на грижа е голяма тежест . Но сега ние даряваме такива спокойни мигове и весели Коледи на децата си. Защото и те ще пораснат и те ще се сблъскат с човешката амбиция на околните и ще си товят живота. Защото проблема на възрастните са другите възрастни. Всички проблеми са съставени от хора, които се оплакват от проблеми. Но хората винаги са били така. Разправят се помежду си и после се чудят защо им е трудно.

Аз си спомням, че едно време елхите в Софич се продаваха на Сточна Гара.
Спомням си също, че на баба ми питката винаги беше разкошна , вкусна и винаги успешна. НЕ си спомнчм някога баба ми да се е чудила ще и стане ли питката. Нямаше изобщо опция да не стане.

И на мен много ми липсват баба и дядо и много си пожелавам майка ми да се пооправи със здравето. Защото не и е толкова до възрастта, че да не може да ходи заради проблеми с коленете. Т.е пожелавам си здраве.

Velvet, подсети ми за нашия картонен Дядо Мраз с памукова брада...😊

Ако щете ми се смейте, Снежанката замина, но картоненият Дядо Мраз и досега го слагам под елхата, издръжлив излезе. Леко взе да се посмачква картонът, напълних го отвътре  и сега изглежда чудесно. Иначе и моите спомени са точно като на Velvet, същата картинка и усещане за онези времена. И си спомних за портокалите, може и да ги нямаше, но пък не помня нашите да са купували сухи, кисели или някакви лоши такива. Бяха едни големи оранжеви топки, сочни и ароматни, майка пък не ни даваше по един цял портокал, а го разделяше на резенчета и раздаваше по малко на всички, бяхме три деца. Най-добрата ми приятелка беше дете на разведени родители и у тях на масата имаше купа с портокали, като тя можеше по всяко време да си вземе и хапва, без да чака разрешение. Колко съм и завиждала, когато ходех у тях, тя ми даваше портокал като че ли не е нищо, а вкъщи, когато идваше, направо подскачаше от радост, че майка дава и на нея две-три резенчета, както на всички нас. Може и защото сме били деца, но спомените от тогава са невероятни и незабравими. Сега нямам това усещане за празник, спокойствието също, както ги има целогодишно портокалите, не е същото. И няма как да бъде......

Имаше го спокойствието, да, но в никакъв случай не искам отново да бъда дете. Портокали си имаше цяла зима, банани и мандарини също, но това за бананите и опашките ми го е разказвала баба ми, било е докато нашите са били деца. Помня как в един момент се усъмних за наличието на дядо Коледа, защото баба ми надписваше пликчетата за всеки, пък почеркът й е много типичен.

Изобщо не харесвах старите, чупливи играчки -  колкото и да внимавахме, дори само от прибирането по кашони, някои ръбчета вече се чупеха. Баба ми имаше една стара Снежанка, която се чудех защо я слага за украса, понеже имаше къде-къде по-хубави играчки, но сега разбирам историята покрай нея.

Изобщо, освен това, че се събирахме много хора, нямам друг сантимент към старите Коледи / НГ.

Сега се радвам, че има всички продукти по магазините, има деликатеси, които преди бяха непозволими, ако изобщо ги е имало, мога да си позволя да подарявам и по-големи подаръци, ако реша мога да празнувам и нетрадиционно - в чужбина, на топло и т.н., украсила съм си къщата както на мен ми харесва, имаме огромна жива елха, подаръците не са в торбички, така че да се вижда вътре какво е, а в опаковки с големи панделки... Правим си коледни сладки (в България сред роднини и познати нямаше тази традиция) и изобщо, сега си правя Коледа такава, каквато ми харесва на мен, както я чувствам и ми харесва, без да се съобразявам с някого.

Не, не искам да съм дете, предпочитам аз да решавам как да празнувам празниците си и ми харесват "новите" ми Коледи.

Най-вече помня живата елха, толкова огромна (ама нищо чудно да не е била огромна, а аз - малка ). Сега е пластмасова, обаче... част от играчките са онези, някогашните (запазени). Добавила съм и нови, разбира се, да има. Някой спомена свещичките с щипки. Имам! Закрепила съм я на една декорация като клонче, но не смея да я запаля, че също е пластмасово клончето... Липсват ми събиранията с близки хора, някои от тях вече ги няма. Помня и тортата на баба, но тя за Нова година де... (баба си е тук, но вече е стара да приготвя своята „Добуш” торта и предпочита да вземем от „Неделя”). Имаше и много домашни сладки (фунийки с крем, полумесеци, курабийки).   Всичко ухаеше толкова хубаво...

А! Явно тази "Добуш" торта е била повсевместно разпространена. И едната от моите баби я правеше. Дали се разбира едно и също под "Добуш"? Баба ми я правеше с домашно направени кори (блатове), а кремът беше някакъв лимонен. В смисъл слагаха вътре лимонено нишесте, а най-отгоре настърган лимон за украса. Аз пък цял живот съм си мислела, че тортата се е казвала "Добрудж" като от Добруджа 

Кремът по средата се правеше от мляко, жълтъци и масло. Отгоре и отстрани беше маслен - разбито масло с пудра захар. Декорацията беше настърган шоколад или с шприц правеха розички.

Честито Рождество! С най-добри пожелания!

Добуш не идва ли от тук?                                    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dobos_torte

Честито Рождество!
Въпреки, че малко се сливаха традициите за Коледа и Нова година, пазя красиви и скъпи спомени от детството си.
Отдавна пиша във форума, имало е подобни теми, затова се извинявам, ако се повтарям.
У дома откакто се помня, се празнуваше Бъдни вечер, макар и работен/учебен ден. Приготвяха се постните ястия. За украса в глинена купа се слагаше свещичка, ябълка, чесън, сух ошав, орехи. И до ден днешен това ми е най-скъпата коледна украса, коятоэредовно правя. Трапезата се прикадяваше, пукахме дрянови пъпки на печката, а по-късно, като нямахме вече нито печка с дърва, нито нафтова-на котлона, за сбъдване на желания.
Ястията въобеще не бяха "нечетен брой", каквато скудоумна журналистическа приумица е набрала популярност, а 7, 9 или 12
7-за колкото дни е сътворен светът
9-за колкото месеца се създава човешки живот
12-за всеки месец от годината или за 12 апостоли. Това може и да е регионално народно поверие, но поверие"за нечетното число" - няма в ни един етнографски източник
На Коледа имахме роднини, именици и им гостувахме. Баба имаше примитивен иконостас и палеше кандилото по празници. Никой не се е притеснявал от това, може би защото в семействот ни нямаше"партийци".
Независимо от "соц-детството ми", Коледа присъстваше в училище и в ДГ. В ДГ готвехме, вярно, новогодешни тържества, но с много елементи от фолклора-коледни песни, коледари с геги и кравайчета и тн. Вярно, имаше и "танци на народите", но и те бяха дългоочаквани и желани. Учителките ни правеха картонени коронки, които украсяваха с налепен прах от блестящи счупени играчки. Или телени венчета с парченца гъба, за да сме "снежинки-балеринки"
В училище имахме драматизации на тема народни обичаи. Майките носеха за почерпка домашни сладкиши и всеки път бяха различни. Нямахме парти, пица и сок. Имахме пиеса, песни, карновал и домашни баници и сладки
Нямахме "предприемачество", а трудово обучение. В час по трудово, набрижи ли празникът, започнаше конкурс за сурвачки. Още-изработвахме свещници от метал и чукчета от дърво, които участваха в училищната томбола
Нямахме музика, а пеене. Учехме коледни песни
Нямахме изобразително изкуство, а рисуване. Рисувахме елхи, камбанки, пак сурвачи, както и сюжети от приказки, а най-добрите отиваха на училищния конкурс, вярно, казваха му новогодишен. Още-правехме звезди от станиолови капачки от кисело мляко, фенери от хартия и снежинки от картон. От 20 декември нататък оставахме след часовете дори, за да довършим сътвореното и да украсим стаята. Класната-строга математичка, оставаше с нас и в тези моменти изглеждаше различна. Веднъж, докато рисувахме и лепяхме, тя отвори капака на пианото-класната ни стая беше кабинет по музика, - и засвири "На Елизе" - това беше във "важния 7 клас", но никой не бързаше за уроци, а с радост "си губехме времето" в такива съвместни дреболии
В града, в центъра, където днес има само кебапчета и карофки, имаше хайде, не Дядо Коледа, а Дядо Мраз с шейна и си правехме като деца снимки. Имаше бараки, в които от чужди земи се носеха ананаси, лимони и фурми, това-в най-ранното ми детство. На същите места се продаваха и елхи и смесицата на аромат беше вълшебна  Днес работата ми е ситуирана там, но аромат само на дюнери и кебапчета се носи, въпреки "реабилитираната" Коледа.
Имаше само 1 почивен ден-неделя. И ако майка ми си имаше къщна работа или просто си почиваше, баща ми ме водеше на сутрешните детски театрални представления, които ги имаше през целия декември.
За Нова година се събирахме с приятелски семейства, пак по къщите. Децата задължително организирахме "програма" - стихове, песни, танци. Получавахме подаръци и "торбички" в оня дефицит пълни с импровизирани лакомства и всяка аранжирана от майките с вкус. Сурвакахме не само майки, бащи, баби и дядовци, но и близки съседи



Което мога, съм пренесла в детството на сина ми. Но оная училищна задружност в трепетното очакване на празника, няма как. И нищо не може да ме убеди, че сок, пица и разменен китайски боклук за подарък в класната стая или "на барче", щом е неговото си детство е също така хубаво. Но поне у дома съм успяла, надявам се да му създам усет и вкус към празник.

Честита Коледа!
 Не знам каква е вашата торта, но у нас на Коледа се правеше торта, която бяха кръстили ,,Добуш", но беше трипластова-бял, какаов и пак бял блат и яйчен крем, отгоре цялата с орехи и я правеха всяка Коледа. Днес в моя хладилник също има точно тази торта. Не е най-вкусната, но я правя заради традицията.
Благодаря ти, че ме накара да разкажа този спомен!

Отстрани бяха смлени орехи, отгоре - настърган шоколад (пръчици). Блатовете домашни и доколкото помня, ги режеше с конец (прокарва конеца през средата на готовия блат). Сигурно има вариации в рецептите, разбира се, и всички са вкусни. Естествено и срещу купешките торти нямам нищо против...

На тортата Добуш не ѝ се режат блатовете, а се пекат един по един.
Поне аз имам такава рецепта и помня как ги печахме един след друг. С баба.

Сигурно е искала да се улесни баба ми, малки внуци имаше за гледане. Пак ставаше много хубава. Не знам дали със същия крем, който ползваше за тортата, не пълнеше и фунийките... На мен всичко ми харесваше.

Това не е ли една торта, в рецептата на която има някъде към 22 яйца? Мисля, че веднъж съм я яла и няма повече!

Няма 22 яйца. Най- хубавата торта от детството ми.

Коледата я свързвам с годините от моята зрялост.
Като дете имах дядо Мраз, НГ , прословутите банани, портокали в подаръчно пликче, собственоръчно направени гирлянди ( със сестра ми събирахме станиол от шоколади, от който късахме малки парченца и ги правехме на топченца. Топченцата нанизвахме с игла на конец и ставаше гирлянд с разноцветни блестящи станиолени топченца). От счупените играчки бяхме направили декорация за окачване - блестящи големи букви "ЧНГ" , обсипани като с брокат.
Помня празничната програма по БНТ за НГ с песни на естрадни звезди, поздравителните новогодишни картички на Уницеф, а елхата беше новогодишна, а не Коледна.

Нашата елха и трапеза бяха коледни и  после новогодишни. Баба и дядо спазваха традициите.

Нямам никакви коледни спомени от детството си! На 41 години съм, нямам представа кога започнахме да празнуваме Коледа.
Но от новогодишната нощ имам чудесни, топли спомени. От рано сутринта баба започваше да шета. Менюто общо- взето не се променяше твърде през годините- свинско със зеле, пиле с ориз, кюфтета, руска салата, Добуш торта и баклава. Мама и леля носеха тяхната част от вечерята. Цялата къща ухаеше на готвено, на уют, на семейство. Събирахме се всички, задължително децата подготвяхме забавно- развлекателна програма, после Дунавското хоро, баницата с късмети...
Не остана почти никой от голямата маса. Дядо, баба, татко и чичо вече ги няма. Няма го онова чувство за принадлежност, за традиция.

Не се е променило нищо в Бъднивечерското ни меню. Нито в Коледното.

Не помня кога за първи път сме празнували Коледа, като Коледа, с подаръци.
Но винаги сме празнували Бъдни вечер, според традициите.

Коледната елха до скоро ми беше истинска, откак порасна детето я смених с фалшива. Правехме с него гирлянди, от цветна хартия, голямо мазане с лепило падаше.
Харесвам светлините, хубвата коледна музика и украсата. И храната харесвам, чревоугодник съм си.

Нова Година винаги ми е по-тъп празник, някак ми се губи символизма. А и все на тъпи купони ходя, през годините.
 Великден не е моя празник, някак не го чуствам. Нито религиозно, нито откъм традиции. Но го празнувам, заради родителите и сина ми. Но не украсявам изобщо.

Това и при нас беше така и имахме истинска елха , дядо ми се погрижваше .
Великден при нас беше също с традицията , агнешко, козунак , козуначени кифлички с мармалад и бадеми отгоре, зелена салата с яйцата , които са се пукнали при варенето и винаги много шарени яйца, ние ги боядисвахме .
В същност основния празник за християнството мисля е възкресението.
Според което знам де. Мовже учените хора да имат друга идея.

Никога не сме имали торта Добуш на Нова Година.
Баклава и какво ли не на масата да, но Добуш за пръв път чувам.

О, тази торта! Три блата- кафяв, бял и орехов правеше баба. С яйчен крем, забъркан в голяма тенджера. Правеше я два дни преди НГ и едва я опазваше от нападенията на дядо и внуци. Посипана със смлени орехи, пухкав крем, ароматни блатове! Ех, всяка година я правя и аз, нооооо вкуса на баба не мога да докарам!

Вкусът на баба, това е вкусът на детството, как да го докараме?
Ние с братовчедка ми цял живот мъчим едни кюфтенца, е, не стават и това е...

мойта чуденка за коледа е отдавна ли се празнува в бг.

Официално е приета като официален празник 1990. Преди това си се работеше и учеше на 24, 25, 26 като нормални работни дни. Въобще нямаше Коледна ваканция. Имаше Зимна - януари някъде и майка ми ни хвърляше в Сливен и се връщаше да бачка пак.

В моето семейство винаги сме празнували Коледа - откакто се помня, и преди "демокрацията".
Бъдни вечер винаги е била най-специалната ни вечер. И не сме религиозни. По-скоро е традиция, която бабите ми са ни предали и сме спазвали с удоволствие.

Кой успял да направи питка и сарми за вечеря, като се върне от работа, кой - не.