Момичета, с радост ли се прибирате след някакво пътуване, почивка.... Аз всеки път се прибирам с огрооомно удоволствие! Ходила съм на много места - красота, екзотика, палми, морета....Е, колкото и да ми е харесало, никога не съм си казвала "О, искам да остана тук!" - да се върна -може би, но да остана - не! С радост и някакво вътрешно задоволство си отключвам, зарязвам куфарите и излизам на терасата - "моята" гледка ми е по-мила и от най-хубавите плажове, и от най-интересните градове и най-екзотичните гледки! Дори на някои да им се стори банално, всеки път си казвам "Е, по-убаво от наше село няма!"
Пиша ги всички тия неща, понеже снощи се прибрах след 4-5 дневно пътуване в чужбина /да не се смята за фукня!/, но и по друга причина - имам приятелка, която от години ходи в Гърция на почивка - мястото не е нищо особено, квартира под наем. Всеки път плюе България и мечтата й е да живее в Гърция. Сто пъти съм й казвала, че нашето море е невероятно красиво и има на истина хубави места, но тя в момента е на Сл. бряг и отзивите й са .....
. А освен в Гърция почти никъде не е ходила.
Споделете как е при вас - обичате ли разнообразието, с кеф ли се прибирате у дома, ей такива неща....
Пиша ги всички тия неща, понеже снощи се прибрах след 4-5 дневно пътуване в чужбина /да не се смята за фукня!/, но и по друга причина - имам приятелка, която от години ходи в Гърция на почивка - мястото не е нищо особено, квартира под наем. Всеки път плюе България и мечтата й е да живее в Гърция. Сто пъти съм й казвала, че нашето море е невероятно красиво и има на истина хубави места, но тя в момента е на Сл. бряг и отзивите й са .....
. А освен в Гърция почти никъде не е ходила.Споделете как е при вас - обичате ли разнообразието, с кеф ли се прибирате у дома, ей такива неща....
), обикновено се връщам с радост, но само в дома си, а не в повечето неща и събития, които го заобикалят. И на другия ден си мечтая да съм в почивка отново 
Ремонтирахме го доста апартаментчето, купихме му нови мебели, хубави неща, грижим се за него, обичам да си го поддържам чистичко и спретнато и така с грижите си го обикнах. Чувствам се добре там, спокойно ми е и когато се прибирам от някъде се радвам, че влизам в мястото, което с радост наричам у дома. Преди да тръгна някъде, казвавм: "чао, къща", оправям я и я изчиствам така че като се приберем да ни посрещне усмихната 
. И все пак, май не съм много убедена - и двете места са ми мили по различен начин! 
.....И момента, в който си отключвам вратата... 
Когато се прибирам в България, се чувствам у дома - и в жилището на майка ми (малко време съм прекарала там като цяло, но сега ми е скъпо), и при бабите и дядовците ми... особено при едните. Но си давам сметка, че вече съм само на гости там. Даже се карам на майка ми, като ми каже "ми на гости си ми" (по повод това, че ме глези примерно). Не искам да съм на гости там! Ако съм на гости, то къде съм си вкъщи?!