Дилема относно смяна на работа

Не е момента сега за смяна на работа .


Прочети и Гал много добре ,даже няколко пъти ако трябва.

Каквото и да напишем последствият аза решенията си остават на ваш гръб.
В случай, че офертата е добра и с възможностти за кариерно развитие аз бих приела. Добрите оферти за работа не избират да се появяват когато на теб ти е удобно. Повечето пари винаги вървят с нещо повече като усилия и време.
С деца подходящи моменти няма, всичко да ти е подредено и когато ти се иска да дойде хубавата оферта за работа.

Всъщност жените в повечето случаи не са прави, а страхливи... Съжалявам, жена съм, но това виждам. И съветите за предпазливост са всъщност зле прикрита страхливост. Прикрита под формата на практичност. Точно с добрите оферти за работа човек трябва да внимава да не ги изпусне...

Оферта за работа няма, има намерение да се тръгне по интервюта.
И никаква страхливост не е да се притесняваш, че ще останеш почти сам родител, работещ, на малко боледуващо дете-градинче. А здрав разум.
Аз в кариерно отношение мога да кажа, че съм супер смела, хвърлям се с главата напред и от нищо ново не ме е страх. Била съм и самотен работещ родител и ей това вече със сигурност знам, че е страшно и не бих го причинила на любимия си човек.
Да имаше страхотна оферта на масата, да говорим каква е сумата и потенциала, заради които да си заслужава, но темата не е такава.

Не видях оферта за работа, а човек, който иска да избяга от рутината. Нека го кажем директно - търсенето на работа може да се предприеме във всеки момент. Изборът на точно този момент, когато дори аз знам, че е натоварен период за една двойка, не говори за обективна нужда от промяна.
Всъщност, личната нужда от разнообразие е маскирана под благозвучни фрази за  общото светло, но твърде далечно бъдеще, за рязко дръпване напред и рязко капване на много пари.
Крета, създава семейство и дете и когато когато детето най-много реве, а половинката е най-изнервена - решава, че трябва да играе на амбиция.
Не разбирам, какво е пречело това да се случи 3 години по-рано, когато са били без дете, или да се изчака до първи клас, когато би трябвало да се стабилизират нещата.
Не става дума за мъж/жена, а че се правят сметки без кръчмаря. Парите не са сигурни, но натоварването на жената, напротив, е.

Така де, за да смениш работата ти трябва да получиш оферта... Дори и да търсиш, да ходиш по интервюта, в крайна сметка евентуалният ти работодател ти отправя оферта (не говорим за граждански правоотношения). Така че хайде да не се захващаме за конкретна дума, за да се заяждаме. Първо се обяснява на човека, че е никакъв случай не трябвало да сменя работата, защото видиш ли жена му... После се казва, ама нямало конкретна оферта, която да преценим.... Ами няма! Има принципно положение и принципно поставен въпрос. Извинявайте, но в днешно време намирането на добра работа не е концерт по желание. И не може да бъде набеждаван само мъжът, че имал лична нужда от разнообразие и го играеш амбициозен, защото пък аз мисля, че приказките и поведението на жената са висша форма на егоизъм, нежелание за поемане на отговорност. Грижата за едно дете е не само майка му и баща му да го тунтуркат! Грижа е и осигуряването на стандарт, на някакъв базов минимум. Дали е мъжът или жената - няма значение. Така че, ако се появи възможност, човекът трябва да действа смело. Защото утре същата тази жена ще се обърне и ще му каже, че нищо не прави за финансовия просперитет на семейството. В крайна сметка той не е тръгнал да напуска без да е намерил нова работа.
Позволявам си да говоря от личен опит с мъж, работещ 4 години в чужбина, като първите две се прибираше веднъж в месеца за един уикенд. Бях сама с дете "градинче"...

Ти се хващаш за думата. Ходили сме по интервюта, знаем как става. Като няма квалификация за по-високоплатена работа, ще остане на същото ниво с парите, но ще се натяга на шефовете, жената ще остане да гледа детето и да взима болнични.
Прочети пак заглавието и постовете на автора. Ама в цялост, не да се втренчваш в лустросаните фантазии.
И не разбрах какво общо има твоят мъж, който си е имал работа, а не е тръгнал да я сменя, щото вкъщи е изнервено положението.

Pulitash, ако наистина сама (без баби в града) и работеща (в офис с шефове) си гледала дете-градинче, наистина не разбирам как имаш сърце да го пожелаваш и на друг. Или си имала някаква помощ, или си работила по малко от вкъщи, или просто не искаш само на теб да е било трудно
Аз точно понеже съм го живяла това, не бих го препоръчала, освен ако не е въпрос на оцеляване - което в случая не е. Ясно е, че ще се справи всеки, щом се наложи, въпросът е заслужава ли си цената. В конретния случай, смятам, не.

Изобщо не смятам да се занимавам повече... Каквото имах да казвам го казах. Споделих моето виждане и то не се променя.
Но както виждам, ти не разбираш какво съм искала да кажа, затова ще ти обясня.
Местенето на мъжа ми в чужбина беше по същество нова работа. В това време строихме къща и детето беше градинче - на другия край на София му беше градината. Аз ходя на работа, търча за градина, занимавам се с майстори, пренасям сама строителни материали и да не забравя най-важното имам една свекървещица на главата, която категорично отказва да помогне /даже трябва и нейните сметки да плащам/.
Само че този проект беше важен за мъжа ми и за неговото професионално развитие. Не бих могла да кажа, че във финансово отношение задобряха нещата. Но професионално... И сега се отплащат мъките. Ти да не си помислиш, че не ревях, че не се тръшках, че не виках.... Но като седнах и попремислих, хванах се в ръце и минахме през този период. Трудно е - безспорно! Но в този живот не можеш винаги да чакаш удобния момент. Ако го чакаш - той не идва.

П.С. Бърди, сега ти прочетох поста. Не го пожелавам на никого. Но може да се случи на всеки и това е част от всичко това, през което трябва да преминем, за да се развиваме. Бях абсолютно сама + едни дразнител в добавка /което мен лично ме натоварва в пъти повече - то не бяха обиди; говореше, че съм дебела и затова мъжът ми изчезнал.../ Случаят на автора на темата не е такъв. Затова казвам, че те могат да преминат зедно през това, ако се налага и ако имат ясна цел за развитие на детето.

Точно две неща не разбрах от твоите постове.
Първо, мъжът ти кога смени работата, преди или след като се роди детето и стана градинарче?
Второ - какво значи 'по същество'? Мъжът ти ходи ли на интервюта, сменя ли работодатели, беше ли в изпитателен срок.
Има и едно трето, което ти пропускаш в тукашната ситуация. Няма ясен план. Не е измислено какво, къде, как. Има едни лъскави намерения за след 5-10 години. Може би ти не разбираш, но пак ще кажа - амбицията не е нещо, което приспиваш, после по желание форсираш за една петилетка, и ти дава веднъж плодове, когато петилетката приключи. Авторът също въобще не дава вид да го разбира. Резултатите започват да се случват в рамките на месеци и след това продължават, а не след 10 години.
На мене много силно ми се струва, че човекът просто иска да се отърве от част от нервите, и една нова работа би била извинение. Най-вероятно и вярва в извинението. Което не значи, че е прав.

Извинение или не, ако ще сменя сферата по-добре да не чака още 5 години. В момента има глад за кадри в доста сфери, така че и "натягането" през изпитателния срок не е като преди.
Където работя аз има доста хора сменящи изцяло професията си, и наблюденията ми са, че колкото по-късно започне човек, толкова по-трудно се получава. Просто нагласата е една на 30-35 и съвсем друга на 40-45. Някои не успяват изобщо, но за трайно безработни не съм чула, намират си хората работа дори и да не успеят да се преквалифицират.

Могат, разбира се, стига обстоятелствата да го налагат, човек може да се пребори с какво ли не, ей ни и ние с теб сме се справили. Въпросът е, че според мен при тях в момента просто не се налага.

Бременност, малко дете, сами на друг континент, не ни е попречило нито да емигрираме, нито да сменим работата си. 2години си гледах детето сама, като мъжът ми беше на 3-4000 км на далеч от нас. Детето ми доста боледуваше. Но никога не е било извинение да не направим нещо.
Авторе, аз бих тръгнала по интервюта. Изхождам и от това, че добрите позиции се заемат, никой не чака условията да станат благоприятни.
Използването на детето като инструмент за натиск не е хич добро.

И на мен. Едно е намерението базирано на реални факти и цели, съвсем друго - щото работодателят му го гледал накриво...

Не мисля, че някой тук е бил категорично против автора да тръгне по интервюта и да се оглежда. Даже напротив. Трябва да го направи. Но не да прибързва.

Аз лично останах сама с дете първи клас, без работа и без дом горе-долу по едно и също време. Оставането без работа беше по подобни на автора причини - към ден днешен казвам на това "келешлък". През 2008 по време на онази криза. Съжалявах известно време. Но после се взех в ръце и изплувах, човек знае 2 и 200, особено ако е наясно накъде се е запътил.

А има ли квалификация за интервюта? Ако няма и остава в същата сфера - другите фирми в сферата дават ли повече пари?
Нали, то хубаво да му се даде съвет за промяна, ама то не е като да прочетеш алабалистична книжка за самоусъвършенстване. В служебния аспект трябва да е малко по-близко до земята човек и повече да премисля, защото хлябът не се измагьосва, а се купува.
Да беше сам да рискува - с две ръце съм ЗА. Ама с жена и дете...