Дилема относно смяна на работа

Зависи. Не важи за всички. Мм вися на една работа 10 години. Накрая му писна и почна да ги сменя през две години. Сега е, общо взето, в топ фирмата в бранша, но пак не е доволен.

Всичко е въпрос на преценка и на калкулации. Ако двамата сте със съизмерим доход, смяната на работа в този момент е илюзорно решение на въпроса. Както вече писах, има реалните шансове жена ти да не издържи на натоварването и да изгуби работата си, ако продължи да излиза в нескончаеми болнични. Ако смятате, че имате нужда от стабилизация в служебен план, по-скоро обсъдете варианта за детегледачка изцяло или записване в частна ясла, където да са по-малко деца.
От момента на появата на детето то става водещият фактор, с който да се съобразявате. И ако единият родител не е склонен да зареже работата (или не може да си позволите финансово неработещ родител), то резките ходове не са за препоръчване. Отделен е въпросът дали говорим изцяло за преквалификация (нова професия, свързана с учене, разходи и пр.) или повишаване на квалификацията и очаквано увеличение на заплатата, свързано с това.
Защото едно е икономист да реши да става ИТ, примерно, а друг - счетоводител да доучва за професионален сертификат.

Моето мнение е, че ако сега усещате натиск от работодатели, с които вече сте свикнали, то то ще е много по изявлено при нови работодатели. Разбирам ситуацията ви, но при такова положение мен лично биха ме притеснявали нови 6м. изпитателен срок.

Жена ти е напълно права. Смениш ли си работата сега, това автоматично означава, че цялата тежест по болнични, водене и взимане на детето остава при нея.
Има моменти в живота за големи крачки, има моменти на забавяне. Сега за вас е второто. Избутайте детето до училище поне.
Двамата с мъжа ми също нямаме помощ и гледаме сами, затова идеално знам какво е и колко е трудно. И двамата стояхме на дългогодишните си работи до скоро. Той направи голяма професионална крачка в средата на първи клас на щерката, аз - в края на първи клас. Буквално сякаш сме се засилвали през всичките тези години и сега прескочихме един океан.
Ако ползваш английски, от сърце ти препоръчвам тази статия https://www.linkedin.com/pulse/career-advice-i-wish-had-25-shane-rodgers/ - особено точка 1, 2 и 4, в твоя случай.
Успех ти пожелавам и наистина, не оставяй жена ти сама в грижите. Много е тежко и няма да повлияе никак добре на семейството ви.

+100 за мнението на Бърди. Аз също направих голяма кариерна крачка в първи клас на детето, хем и тогава е доста натоварено.  А се наложи да дам назад в ранните години.

Аз, като дадох детето на ясла и яко се засилих към работата. Две години минаха горе-долу. Обаче влезе във втора група и просто отказа да ходи. Върнах се в първи клас.

То няма как да си даде някой мнението отстрани, но прочетох отговорите и, според мен, е редно да се вмъкне и друга гледна точка, за "цвят".
Аз бих подкрепила подобно решение. Самата аз съм в подобно положение - в майчинство съм с бебе на почти 7 месеца и не сме се сблъскали с болести от детски заведения все още, помощ нямаме никаква и мисля много активно как ще решаваме ситуацията си занапред. Успоредно се оглеждам и за друга работа за мъжа ми. Аз бях на интервю за друга работа, в различна сфера, 20 дни преди термин.
Семейството е важно, разбира се, но личната реализация не бива да се простира до намирането на най-добър прах за пране.
При жените е даже по-трудно, но доколкото разбрах, съпругата ти не мисли да сменя работата си в момента. До човек е, но е напълно възможно да се стисне зъби за няколко месеца в името на по-доброто бъдеще. И не визирам само финансовата част, човек се чувства добре когато е полезен.
Не се сдържах да се включа, толкова рядко срещам мислещи хора с подобен темперамент. Успех!

Разбирам напълно съпругата на автора, поне видимата част - при евентуална смяна на работата тя ще отнесе болестите, недоволството за отсъствия и тн. Ако е като мен, смяната на работа със сигурност изглежда много страшно нещо. Не смятам обаче, че е правилно да се подхожда с "В никакъв случай". Сега, те си знаят квалификацията и ситуацията, дали изобщо има шанс да излезе нещо от тази работа, за това нищо не мога да кажа.
Мен обаче, дето съм работила на 2 места общо през живота си (до такава степен не съм склонна на промени, чак не е хубаво това), съдбата ме събра с точно обратното. ММ работи в сфера, в която 2-3 години на едно място са предостатъчно, не обича да "затъпява" с едно и също, сменил е 4 работни места за последните 8 години откакто сме заедно. Просто това е вариантът за израстване в този бизнес (и финансово, и като кариера). Ами никога по никакъв начин не съм си помисляла да му казвам Там ще стоиш, никакво мърдане. В същия ден, в който се върнах на работа след майчинство, той започна нова работа. Следователно поех боледуванията, драми не сме имали. Болнични, работа от вкъщи, когато каквото се налага - важното е семейството да върви напред по един или друг начин. Да, би могло да се каже, че аз тъпча на едно място, макар че реално сама съм го избрала и харесвам работата си. Ако реша друго, със сигурност ще срещна подкрепа и каквото е необходимо като условия за моето развитие (вкл. поемане на болнични) и не виждам защо да е драма и аз да предоставя същото на ММ. Сега, не говорим за нечовешки часове, чести командировки и тн, но при двама работещи, не виждам защо да е чак такъв проблем един изпитателен срок. Та това са максимум 6 месеца, ако е пролет-лято, може да няма почти никакви болести.

Изчакай малко. Като те чета не си напълно готов. Отговорностите ти не са малко, а и освен това ще се увеличават. Това обаче не бива да те спира да се ослушваш и проучваш за нещо по-добро. Със сигурност ще ти се случи, в момента в който си готов за него. Възможности има много и от теб зависи дали ще си "улегнал" на 30+ или ще летиш и на 45+.

уф и с нея да се занимажат!

Е, няма друг начин. Затова са детегледачките, за да могат хората да ходят на работа.

Аз съм на мнението, че е хубаво да смениш работата, щом обстоятелствата са такива, но да бъде много пресметнато и премислено. Ти вървиш в добра насока. Всеки родител на малко дете трябва да ги мисли тези неща. Ние примерно планираме второ дете в близките години и аз също разсъждавам, че трябва да имам сигурност в работата, да не съм в изпитателен срок в този момент, да не цепя секундата кога си тръгвам от работа, да мога да работя от вкъщи и т.н. Разбирам жена ти, че няма да и е лесно да понесе товара за поне  6 месеца, но пък може да е за добро. Ако си струва кариерното развитие, ако е за повече пари и възможности, направи го. Обаче моя съвет е първо помисли кога е точния момент. В момента детето ти в първа яслена група ли е ? Дъщеря ми боледуваше най-много първа яслена група. В момента е във втора и болестите драстично намаляха. Няма нищо общо с първата година. Тоест не се хвърляй веднага да сменяш, а изчакай примерно да е втора яслена или първа градинска, след като е походила вече няколко месеца. Ако примерно е в СДЯ, виж първо дали ще я приемат в държавна градина, за да не се налага допълнителен разход за частна градина. Детегледачките са скъпички в София, ако живеете тук, тъй че това не е опция според мен, ако парите са ви недостатъчни. Когато човек няма помощ от баби и дядовци, а ние също нямаме помощ, е доста тегаво и трябва да премислиш наистина всеки ход. В момента дъщеря ми следващата година ще завърши СДЯ и аз примерно не искам да рискувам, нито да забременея преди да видя дали я приемат в ДГ, или пък да сменям работата.
А и зависи в каква сфера работиш. Примерно в ИТ сектора е доста разпространено да си договориш да работиш от вкъщи често, да имаш плаващо работно време и т.н. Вярно е, че работодателите искат да се докажеш в началото и очакват да видят тези неща, ама все си мисля, че в последните години е малко по-свободен режима. А и пък ти дори да смениш работата няма да почнеш от младши/junior все пак. Пак ще задържиш нивото, на което си в момента, което все пак има някаква стойност за пред работодателя независимо, че си нов в конкретната фирма. Според мен работодателите се притесняват повече за трудовите навици на младите, отколкото на вече работили примерно 10 години хора.

Като човек минал по този път и то в ролята на жената, както и наблюдавайки тези около мен, мога да кажа следното: Имаш ли възможност за по-добро кариерно развитие, с по-добро заплащане - не изпускай момента. Защото това може да ти кацне на рамото и след месец. Нищо, че е посред зима. По-добро заплащане ще компенсира редица неудобства, които ще претърпите.
Имаме приятели, на които им се родиха деца, докато бяха студенти. Мъжът не можа да завърши - остана му едни семестър и дипломна работа, защото жена му го натисна да ходи на две работи, че трябвали пари... Сега си бият главата в стената.
Семейството е най-важното изаради него трябва да се мисли в перспектива - временни неудобства се зитърпяват /аз съм търпяла такива в продължение на 4 години/, но после било по-добре. Разбирам, че жена Ви не иска да излиза от зоната си на комфорт, но трябва да се мисли...

П.С. На нас също няма кой да ни помага. Плаща ли сме на жена да гледа детето от 1 до 3 години...

Щом имаш възможност да смениш работа, направи го. Не се знае след 1-2 години какви ще са възможностите. 6 месеца минават доста бързо. А и ако детето е под 3 г., май съпругата ти е защитена от закона.
Разходите се увеличават постоянно и животът поскъпва. За съжаление заплатите растат бавно и символично и най-добрият начин за увеличение на дохода е смяна на работното място.

Помисли внимателно доколко искаш развитие и доколко си напрегнат всъщност от рутината и си склонен на риск само и само за разнообразие, маскирано като добри планове. Плановете ти безспорно са добри, но има два огромни минуса. Единият е споменатият риск. Искаш голяма промяна, но не ми звучи да си достатъчно подкован да рискуваш. Реално само с едно желание за растеж не се расте. Вторият минус е, че не си уцелил въобще момента. Казваш, че работодателите ви гледат накриво заради отсъствия. Вече ти обясниха, че ако смениш работата, наред с риска в изпитателния поставяш жена си в съвсем реална опасност да й се стъжни животът от отсъствия, докато ти играеш примерен служител. А в същото време плюсовете е неясно какви ще са - като време и най-вече очакваните от теб повече пари.
Вярно е, че шансът идва рядко и при смелите, но в твоя случай поставяш на педал всички, за да изкараш уж повече пари и защото уж си загрижен за бъдещето. То хубаво, ама рискът точно сега да скапеш настоящето ми изглежда по-голям от шанса да спечелиш след 5-10 години.
Още довод против - този срок от 5-10 години е доста разтеглив и някак неинформирано звучи. Нещата не се случват рязко като награда на всяка петилетка в усилия. Или ще станат в рамките на месеци, или кютането ще продължи пак с години.
Още един довод против - ако не сте достатъчно незаменими кадри откъм образование и стаж на конкретни позиции в конкретни фирми, по-добре не се форсирай допълнително и не бързай да сменяш работата. Не искам да звуча грубо, но да можете да отсъствате често ми звучи... айде да не е като държане за удобство, но е много вероятно работодателите и на двама ви да успеят да преразпределят работата за 1-2 месеца и без вас, докато ви намерят заместник.
Като цяло, хубаво звучи на приказки светлото бъдеще, ама в настоящето не си уцелил момента.
Бих те посъветвала като Хай да пробваш сега една спокойна до/преквалификация и да си стоиш на настоящата работа. Хем държиш сигурното, хем почваш бавно да си строиш стълбичката за изкачване.