Реално погледнато, докато има кой да се съгласява на " каквото дойде" и "колкото му предложат", то е нормално заплатите да се задържат ниски. С робска психика не става. И, да, заплатата не е за неща първа необходимост.
- Публикувана: 16 ноем. 2019, 11:02 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2021, 09:00 ч.
Какво възнаграждение би било приемливо?
не съм чела останалите отговори.
за начинаещ 1000 лева не е лоша заплата. стягаш се, бачкаш здраво, добиваш опит и постепенно и до 5000 лева може да стигнеш. това обаче отнема време, може и 20 години да са.
Никой не дава 2-3 хиляди на начинаещ без грам опит.
А ако не ти харесва, винаги може да си стоиш вкъщи срещу 0 лева.
за начинаещ 1000 лева не е лоша заплата. стягаш се, бачкаш здраво, добиваш опит и постепенно и до 5000 лева може да стигнеш. това обаче отнема време, може и 20 години да са.
Никой не дава 2-3 хиляди на начинаещ без грам опит.
А ако не ти харесва, винаги може да си стоиш вкъщи срещу 0 лева.
Съжалявам, но няма как да не отговоря на горното твърдение. Коментарът ми ще прозвучи също толкова повърхностно, но все пак :Д.
Аз вече споменах някъде, колко е смислено да почнеш на 1000 лв. и да се надяваш на 10-15 % годишно.
Ако вземем 10-те процента, то ако днес се подпишем под 1000 лв., след 20 години "усърден" труд ще получаваме над 6700 лв., което освен, че е доста над онези 5000 вече споменати горе, но и едва ли ще пребори инфлацията и покачването на стандарта, което би отредило на тази сума почти сигурно по-ниска стойност от тази на днешните 1000 лв.
Аз вече споменах някъде, колко е смислено да почнеш на 1000 лв. и да се надяваш на 10-15 % годишно.
Ако вземем 10-те процента, то ако днес се подпишем под 1000 лв., след 20 години "усърден" труд ще получаваме над 6700 лв., което освен, че е доста над онези 5000 вече споменати горе, но и едва ли ще пребори инфлацията и покачването на стандарта, което би отредило на тази сума почти сигурно по-ниска стойност от тази на днешните 1000 лв.
Презумпцията ти, че твоята заплата ще расте с 10-15% годишно, е грешна. Ако започнеш сега с 1000 лв. , но работа, от която наистина можеш да научиш практически неща, след 2 години ще можеш да стигнеш 1800-2000 лв., ако не в същата, в друга фирма. А като седиш една година вкъщи, още по-трудно ще намериш начална работа и ще завъртиш колелото. Моят съвет е да се ориентираш или към чужбина, или към София.
TafTaf, така е, това са сякаш единствените две опции.
Змия, въпреки слабия ми български, навсякъде, където съм се явил на интервю, са ми предложили робство (опа, работа!) след това. Знам, че иронията ми често е грозна черта, но нямам как иначе да опиша пазара на труда, явно и поради лошия ми български. 😇
Змия, въпреки слабия ми български, навсякъде, където съм се явил на интервю, са ми предложили робство (опа, работа!) след това. Знам, че иронията ми често е грозна черта, но нямам как иначе да опиша пазара на труда, явно и поради лошия ми български. 😇
Аз лично преди достатъчен брой години започнах работа като доброволец без абсолютно никакво заплащане. Живеех с родителите си.
След няколко месеца безплатно полагане на труд получих предложение за работа, което в някаква степен предопредели живота ми.
Познанствата, които създадох, продължават да работят за мен.
Нито за секунда не съм съжалявала за работата срещу 0 лева.
Към настоящия момент съм доволна от приходите си.
След няколко месеца безплатно полагане на труд получих предложение за работа, което в някаква степен предопредели живота ми.
Познанствата, които създадох, продължават да работят за мен.
Нито за секунда не съм съжалявала за работата срещу 0 лева.
Към настоящия момент съм доволна от приходите си.
В България съм работила и за 450, и за 4500 лева. Но никога, за нито момент не съм прекъсвала работа.
Очевидно е, че заплатата е фактор, но със сигурност не е единствения фактор. Във всеки един момент бих приела оферта с по-ниско заплащане, стига да видя повече възможности за развитие на даденото място, отколкото друга, за която дават "повече".
Днес, вече от позиция на човек, който провежда интервюта и има дума в наемането, мога спокойно да кажа, че да, прекъсванията на работа ми правят неприятно впечатление и при равни други обстоятелства, бих гласувала доверие на кандидат, който не е спирал да работи (изключвам прекъсването на работа по обективни причини - болест, майчинство и прочее).
Обективна причина в моите очи би била и продължаване на образованието, т.е. ако използваш времето, в което си без работа за повишаване на квалфикацията си - било посредством курсове, сертификации или каквото е адекватно за съответната сфера.
1000 лв. е добра стартова заплата за човек без опит, но аз на този етап по-скоро бих гледала къде ще попадна и какво друго ще ми "даде" позицията и конкретната фирма за бъдещето ми развитие.
Абсурдни са ми малко сметки от типа на "годишно увеличение от 10-15 %", това в "живия живот" го няма.
Обикновено стоейки на една и съща позиция в една и съща фирма, рядко се случва да получиш увеличение, което да е чувствително повече от инфлацията, разбирай 3-5%.
Но пътят на един начинаещ никога не включва да се заседи на първоначалната позиция. Растеш в йерарихията (почваш от младши нещо си, вървиш към "старши"), сменяш позициите, натрупваш опит, когато (и ако) настоящата фирма се изчерпа, кандидатстваш в следващата, но вече от по-изгодната позиция на човек с опит и можещ спокойно да претендира за по-висока заплата.
И не, не казвам, че всеки трябва да приема "каквото и да е". Просто за да можеш да се пазариш, трябва да имаш какво да предложиш, а нещото за "предлагане" в почти всяка една професия е опит. Така че от позицията на човек, тепърва навлизаш в работната среда, много по-ценно е да търсиш кой ще ти даде възможност за натрупване на повече ценен опит, отколкото чисто финансовата равностойност, защото след това именно опитът ще е разменната монета, която ще ти позволи да се пазариш за висока заплата.
Очевидно е, че заплатата е фактор, но със сигурност не е единствения фактор. Във всеки един момент бих приела оферта с по-ниско заплащане, стига да видя повече възможности за развитие на даденото място, отколкото друга, за която дават "повече".
Днес, вече от позиция на човек, който провежда интервюта и има дума в наемането, мога спокойно да кажа, че да, прекъсванията на работа ми правят неприятно впечатление и при равни други обстоятелства, бих гласувала доверие на кандидат, който не е спирал да работи (изключвам прекъсването на работа по обективни причини - болест, майчинство и прочее).
Обективна причина в моите очи би била и продължаване на образованието, т.е. ако използваш времето, в което си без работа за повишаване на квалфикацията си - било посредством курсове, сертификации или каквото е адекватно за съответната сфера.
1000 лв. е добра стартова заплата за човек без опит, но аз на този етап по-скоро бих гледала къде ще попадна и какво друго ще ми "даде" позицията и конкретната фирма за бъдещето ми развитие.
Абсурдни са ми малко сметки от типа на "годишно увеличение от 10-15 %", това в "живия живот" го няма.
Обикновено стоейки на една и съща позиция в една и съща фирма, рядко се случва да получиш увеличение, което да е чувствително повече от инфлацията, разбирай 3-5%.
Но пътят на един начинаещ никога не включва да се заседи на първоначалната позиция. Растеш в йерарихията (почваш от младши нещо си, вървиш към "старши"), сменяш позициите, натрупваш опит, когато (и ако) настоящата фирма се изчерпа, кандидатстваш в следващата, но вече от по-изгодната позиция на човек с опит и можещ спокойно да претендира за по-висока заплата.
И не, не казвам, че всеки трябва да приема "каквото и да е". Просто за да можеш да се пазариш, трябва да имаш какво да предложиш, а нещото за "предлагане" в почти всяка една професия е опит. Така че от позицията на човек, тепърва навлизаш в работната среда, много по-ценно е да търсиш кой ще ти даде възможност за натрупване на повече ценен опит, отколкото чисто финансовата равностойност, защото след това именно опитът ще е разменната монета, която ще ти позволи да се пазариш за висока заплата.
"Мама" не ме издържа. Трябва да отбележа, разбира се, че плаща битовите разходи (ток и вода). Но иначе пари не съм и искал от последната година в университета. Ценя парите, имам си спестявания, които след няколко месеца ще свършат и трябва да си намеря читава работа, но някакси е много оскъден избора, затова исках да чуя и вашето мнение. Именно защото съм много "радикален" на тема самостоятелност, не ми е приятно да живея с майка ми, но така се налага. Да и искам пари, би било абсурдно. Та и за да си осигуря самостоятелността, със 1000 лв. е не мислимо да се случи.
Не мисля, че ме мързи (няма да давам примери, това са просто думи), но имам критерии и мога да си позволя да почакам още малко, много хора нямат тази възможност. Ако имах дете и кредити на главата, едва ли щях да имам избор. Затова сега му е времето да се предприемат маневри. Въпросът е, дали изобщо има поле и за маневри. :Д
Не мисля, че ме мързи (няма да давам примери, това са просто думи), но имам критерии и мога да си позволя да почакам още малко, много хора нямат тази възможност. Ако имах дете и кредити на главата, едва ли щях да имам избор. Затова сега му е времето да се предприемат маневри. Въпросът е, дали изобщо има поле и за маневри. :Д
Е, не се сдържах... Живея на квартира, с детето - на 8 (разбирай - училище, занималня, + още допълнителни занимания). Когато се изнесох, започнах не кой знае колко привлекателна за мен и приятна за вършене работа, на 450 лв./4 часа. С допълнителни неща, оправях се. После минах на 6 часа, след това на 8 - на вече коренно различна длъжност, на немислимите за теб да се оправяш самостоятелно 1000 лв. Оправяхме се чудесно, даже и спестявах. Но не приключвах с работата в офиса - винаги намирах и други неща за вършене, пак в същата сфера, на хонорар. Напуснах, намерих си друга работа, пак в сферата, по-висока заплата. Там не ми допадна - сега съм на ново място, на по-висока заплата, по-високо по стълбичката. Мисълта ми е, че парите не са най-важното, а опитът. Като са малко - намираш начини за изкарване на допълнителни в свободното време. А за човек без дете - еха...
Последните два коментара се допълват перфектно и описват много точно самата действителност. Разбира се, всеки си има особености и различен метод на действие. При мен примерно, 1000 лв. не представляват база, върху която да се "пазаря", та и без опит. Споменах по-назад, от какви парчета (образно казано) се състои заплатата в моите очи. На българския пазар тези пари, всъщност, са мираж за огромен брой хора, и когато и докогато това е основен фактор в уравнението, ситуацията с право няма да се промени. Отново повтарям, знам, че моето виждане се счита за нахално и неотговарящо на тази действителност. Вярно е, на този пазар е така.
Иначе, българката винаги е била герой. С дете, квартира и описаните по-горе доходи... Моите искренни поздравления и възхищение, в тази позиция аз не бих се справил.
Иначе, българката винаги е била герой. С дете, квартира и описаните по-горе доходи... Моите искренни поздравления и възхищение, в тази позиция аз не бих се справил.
Ако на майка ти й писне да те издържа и те изгони, какво ще правиш?
Скачам от моста, естествено.
sramzamaistora, тук хубаво си разъждаваме. Уважам мнението на всеки, защото то е негово, лично.
За твоята ситуация бих казала:
* Спестяванията се харчат лесно, но трудно се натрупват отново
* Сега докато не работиш, хубаво си помисли какво искаш да работиш. Дори може да опиташ една длъжност. Да видиш, че тя не е това, което си очаквал и да се окаже, че не ти харесва на практика ... Казвам ти това, защото след 10 години трудов стаж може да се окаже, че работиш нещо, което много мразиш ... Но докато не опиташ, няма как да разбреш дали ще ти допада.
* Според мен 1000лв са нормална заплата за човек, който тепърва започва трудовия си стаж.
За твоята ситуация бих казала:
* Спестяванията се харчат лесно, но трудно се натрупват отново
* Сега докато не работиш, хубаво си помисли какво искаш да работиш. Дори може да опиташ една длъжност. Да видиш, че тя не е това, което си очаквал и да се окаже, че не ти харесва на практика ... Казвам ти това, защото след 10 години трудов стаж може да се окаже, че работиш нещо, което много мразиш ... Но докато не опиташ, няма как да разбреш дали ще ти допада.
* Според мен 1000лв са нормална заплата за човек, който тепърва започва трудовия си стаж.
Не знам за каква сфера на работа говориш и за какъв размер на фирмите. Според мен, ако фирмата е голяма или средно голяма, заплата от 1500 лв. за начинаещ човек не е драматична.
За да получаваш 1500 лв., струваш на работодателя си 2500 лв. Ако фирмата е малка и сплотена, каквато е тази, в която аз работя, в нея всеки човек е изключително важен - да е адекватен, да си върши работата, да е добър колега. Ти идваш при нас без никакъв опит, но с някакви познания /които в общия случай не вършат много работа - пак, зависи, но в общия случай/. Някой трябва да те обучава, всичко което правиш да минава през проверка и накрая да вършиш достатъчно работа, за да оправдаеш заплатата си и времето на човека, който ще се занимава с теб. Това отгоре на вероятността, че може да не се задържиш много при нас, след 6 месеца да ти щукне нещо и да те няма. Което за голяма фирма, не е драматично. За малка, обаче, е. Та така, въпрос на гледна точка, сфера, размери и каквото още се сетиш. Много ми хареса една мисъл по-горе - плаща се за свършена работа. Без да е лично - хубаво е да знаеш какво можеш да вършиш и с какво можеш да си ценен за работодателя. Не е само еднопосочно, да искаш заплата, условия, да добиеш опит и т.н. Знам, че ще ми скочат хора, които са имали опит с ужасни работодатели - за което искрено съжалявам. Има отвратителни шефове, които ще ви изстискат. Моят опит обаче е чудесен и затова говоря за двупосочност в отношенията, в получаването и даването. Та така, извинявам се за философстването толкова късно, такъв ми е ден явно)
За да получаваш 1500 лв., струваш на работодателя си 2500 лв. Ако фирмата е малка и сплотена, каквато е тази, в която аз работя, в нея всеки човек е изключително важен - да е адекватен, да си върши работата, да е добър колега. Ти идваш при нас без никакъв опит, но с някакви познания /които в общия случай не вършат много работа - пак, зависи, но в общия случай/. Някой трябва да те обучава, всичко което правиш да минава през проверка и накрая да вършиш достатъчно работа, за да оправдаеш заплатата си и времето на човека, който ще се занимава с теб. Това отгоре на вероятността, че може да не се задържиш много при нас, след 6 месеца да ти щукне нещо и да те няма. Което за голяма фирма, не е драматично. За малка, обаче, е. Та така, въпрос на гледна точка, сфера, размери и каквото още се сетиш. Много ми хареса една мисъл по-горе - плаща се за свършена работа. Без да е лично - хубаво е да знаеш какво можеш да вършиш и с какво можеш да си ценен за работодателя. Не е само еднопосочно, да искаш заплата, условия, да добиеш опит и т.н. Знам, че ще ми скочат хора, които са имали опит с ужасни работодатели - за което искрено съжалявам. Има отвратителни шефове, които ще ви изстискат. Моят опит обаче е чудесен и затова говоря за двупосочност в отношенията, в получаването и даването. Та така, извинявам се за философстването толкова късно, такъв ми е ден явно
)