Възстановяване след секцио

Май при всеки си е индивидуално.Сестра ми стана на втория ден и започна да си оправя бебо,а една приятелка чак на петия ден успя да го подържи малко и това беше.

  Наистина при всеки е различно,аз не мога да споделя личен опит,но на моята приятелка й трябваше 1 месец,за да се възстанови , а първите 2 седмици ицобщо не можеше да става сама от леглото

Два пъти съм рязана и двата пъти станах на следващия ден. Колкото по-бързо се изправиш на крака, толкова по-бързо ще се възстановиш и ще избегнеш вероятни сраствания. Не е болка за умиране, неприятно е, но движение му е майката след секцио . Бебчето можеш още на следващия ден да го гушкаш и да го вдигаш. Естествено без резки движения и много внимателно. Ако кърмиш в болницата, дори в къщи, слагай една възглавница на коленете и бебето отгоре, така няма да ти тежи и ще ти е по удобно.

След операцията станах на по-следващия ден / така е в някои болници - презастраховат се /. Почти веднага след първоначално неприятно виене на свят станах да се разхождам из коридорите на родилно. Не е болка за умиране  Малко е неприятно при сядане и ставане до към 1 месец след операцията. Бебето си вдигнах веднага след като ме свалиха от реанимация. Единственият проблем при мен беше неописуемо главоболие на моменти - ама ми казаха, че то се дължало на некадърен анестезиолог 

Станах на следващия ден след операцията, вдигах си я, гушках си я, колкото искам, след 8-мия ден не чувствах абсолютно нищо 
Леко раждане! 

И двата пъти раждах със секцио. Оперираха ме в 9 сутринта и в 9 вечерта вече станах. Естествено болеше много, бих казала адски много, но колкото повече се движиш толкова по-бързо се възстановяваш. С всеки изминал ден болката намаля и някъде след седмица-до 10дни вече почти е изчезнала - боли само сутрин докато станеш и се пораздвижиш. Поне при мен беше така.

На другата сутрин (12 часа след операцията) вече кърмех детето си, на 6 ден ни изписаха и сама съм се справяла вкъщи, защото не исках никакви баби около нас !!! Когато няма кой да ти помага и да те боли, и да не те боли всичко теб чака, имам една приятелка, която роди секцио и си беше взела цял арсенал от помощници, а тя само лежеше вкъщи без да се движи, а движенията са наложителни! Всичко си е строго индивидуално !!!

Станах на следващата сутрин, 1 час сед това ми донесоха бебето и ми го оставиха да си го гледам. На 5тие ден се прибрахме вкъщи, на 10 ден не усещах, че съм оперирана, на 38 ден отидох на аеробика! На 40 започнах коремните преси.
Леко раждане!

  В 11:30 ме оперираха, а  към 19:30  на същия ден хирурга ми  ме натири да ставам  Разбира се станах за съвсем малко и с помоща на хирурга си, но се надигнах.Благодарение на бързото раздвижване, на изписването вече бях "пушка", нямах никакви болки.

Секциото бе в 09.00, раздвижването ми го направиха след 24 часа. Бих казала, че бързо се възстанових.. Изписаха ни след 5 дни. В деня на изписването ми махнаха и конеца.. Много е важно да се настроиш за бързо възстановяване! Бебчо ми го донесаха за постоянно на 3-ия ден.. В къщи също не съм се тръшкала, че тук или там ме боли нещо.. Разбира се, внимавах, но в реда на нещата си е.. Пак ти казвам - важно е да се настроиш - психиката е голяма работа!! Почти не вярвам на жени, които казват, че изключително трудно са се възстановили - наясно съм, че има и по-тежки случаи, но по-скоро са изключение.. Не е нужно жената да се тръшка за нещо, което е в реда на нещата, а по-скоро да се вземе в ръце!! Успех и няма страшно!!!   

24 часа след операцията се опитаха да ме накарат поне да седна на леглото, но болката беше неописуема и имах чувството, че никога вече няма да мога да стана . Бебенце ми го носеха на всеки три часа, но тъй като бях на системи не можех да я гушкам веднага. На втория ден ме преместиха от реанимацията и с огромни усилия и чужда помощ успях да се измия и преместя в нова стая. На третия ден вече започнах да се раздвижвам по малко, да гушкам и храня бебето, а на седмия ни изписаха. Вече минаха две седмици от тогава и напълно съм забравила за болката и че въобще съм била оперирана.
Прави са момичетата, че колкото по-рано се преодолее болката и се започне раздвижването, толкова по-бързо ще се възстанови организмът и с всеки изминат ден болката ще отшумява. В крайна сметка всичко се забравя.

Аз родих в 12,30 в 17,00 часа с помощта на медицинската сестра ме накараха да стана и се разходих около леглото за една две минутки . На другия ден сама полека лека отидох до детското отделение да кърмя бебчо. До 7 -ми ден си ходех вече без проблеми , обслужвах си сама Валери . Много бързо се възстанових, за моя радост

Станах около 20 часа след операцията. Ставах 40 минути сама, без рехабилитатор, от чист инат. Не мога да кажа, че ме е боляло много, просто усещането за придърпване е по-неприятно, но се свиква, не е болка за умиране. На следващия ден след секционо вече обикалях болницата, ходех на двора, гушках бебе и т.н. Но както са ти казали момичетата - при всеки човек е индивидуално. С една мама, която беше родила по естествен път бяхме в една стая. 5 дни след нейното раждане не можеше да стане, аз й носех храната. Така че - всеки човек по различен начин понася операцията и естественото раждане.

  

Aз родих преди 12 дни със секцио. Още щом ме изкараха от реанимация около 24 часа след операцията станах да се разхождам из коридорите. Нямах абсолютно никакво главоболие. Имах само  контракции от време на време. Бебето ми го дадоха около 48часа след операцията, защото по-рано не можело. От тогава до сега си се грижим с таткото двамата за нея. Аз си я вдигам без проблеми.
Правя си гимнастика от 3-тия ден, от два дни ходим на разходки по 3-4часа  и нямам болки и проблеми.

Така че при мен беше супер леко, безпроблемно и безболезнено,  дано и при теб да е така!! Успех!

Оперираха ме сутринта,вечерта станах,а на следващия ден пих кафе с таткото  в кафенето и се постарах много-много да не се залежавам-наистина боли много,но се преживява.

Операцията беше по обяд на единия ден. На другата сутрин (около 8 ч.) ме раздвижиха и сама си отидох до стаята, дори торбичката с багажа сама си пренесох. Веднага след визитацията (към 10 ч.) отидох да си видя децата, че бяха в кувьози и после отидох с мъжа ми на кафе и на разходка в парка на болницата.
Не съм спряла да се движа, болки почти нямах, "придърпването" се търпи. Всеки ден се качвах и слизах по няколко пъти по стълбите, за да си видя децата, да се разходя из двора или до кафето за вестници и списания.
Беше ми много мъчно, че не ми даваха да гушкам шушулките, но веднага след изваждането им от кувьозите (едната на 6-тия, а другата на 7-мия ден) си ги взех 24 при мен. Нямах проблем - гушках ги дори едновременно, бях сама в стая и се оправях самичка с тях, а и редовно влачех тежките колички едновременно по коридора, понеже ги слагаха на лампата, а аз междувременно се опитвах да поспя (нямах търпение да ги заведа, а после и да си ги взема, та не чаках акушерките).
Когато след около месец се прибрахме вкъщи, бях забравила изобщо за операцията - дори свалях сама количката (тежи 18 кг. празна) и децата за разходка и си вършех всичко сама. Мама ме отменяше единствено, за да поспя.
Въпросът е да се стегнеш и мобилизираш. С мен имаше една мама, която я беше страх да помръдне първите дни и не ставаше от леглото - извика майка си да гледа и нея, и бебето. Твърдеше, че я боли и е схваната и не ставаше дори да се измие - докторите се опитваха да я убедят, че с движение ще се оправи, но тя отказваше под предтекст, че ще я заболи ако се раздвижи (по-скоро я беше страх от болката, отколкото да я болеше - така си мисля аз).

12 часа след операцията ме раздвижи рехабилитатор, почти се строполих на пода - причерня ми. След това с много усилия, постоянно виждах  "черни петна" и ми се премрежваше погледа, излезнах сама от реанимация. Бебо ми го дадоха след 24h и веднага си го вдигах за кърмене. На 10-тия ден ми свалиха конците, на 20-тия ме отвориха отново - бяха ме инфектирали. Поставиха ми дренаж и след 2 дена пак ме затвориха. Раздвижих се за 1 ден. Пожелавам ти късмет и се движи колкото можеш повече.

Родих в 9:00 часа и вечерта в 21:00 часа станах. Очаквах да е много болезнено и трудно, но не беше така. На следващия ден обикалях коридорите и си гледах детенцето без проблем. Възстанових се много бързо(много е важно да се движиш след това, колкото се може повече) и досега нямам никакви проблеми  Вече дори не си личи къде ми е операцията 

При мен всичко мина много леко. Още на следващия ден си гушках и си носих бебчето, а от момента на изписването съм се грижила сама за принцесата

аз раждах преди 3 месеца в мд софия. 4 часа слд операцията с помощта на акушерката станах и направих 2,3 крачки, после към 8 пак и на сутринта първото изправяне беше неприятно и ми се виеше свят но събираш сили и отиваш за бебето. 24 часа след секциото секциото вече се разхождах из етажите, познатите и вземах детето през 3 часа за кърмене.от 3 ден вече бях съвсем добре,главоболие нямах на 6 ти ден ни изписаха.няма нищо страшно.

 На 3-тия ден станах, а след седмица се чувствах така, все едно не съм раждала
      УСПЕХ И БЕЗПРОБЛЕМНО РАЖДАНЕ

    Точно така бях и аз с моето синче.

и аз бях точно така

Станах на следващият ден и не седнах доста време.

лично аз станах 8 часа след операцията и отидох до тоалетната с помощта на една акушерка, на петия ден бях пушка 

На следващия ден станах и оттам вече дръпнах много бързо. На изписването бях пушка.
Ранното раздвижване е от голямо значение.