Здравейте, моето момченце е на 2г и 4м и ситуацията е точно като при вас - сутрин плаче много, стои буквално като препариран през целия ден в яслата, не се храни сам, не пие вода /но това се дължи основно на това, че не иска да пие от чаша/, не общува с други деца и сякаш се страхува от тях, вечер е залепен за мен и докато винаги си е лягал сам сега не заспива без приспиване поне от час. Избухлив и ревлив е почти през цялото време, не поглежда баща си почти, а преди за него беше "Бог". Разбирам напълно как се чувствате, защото полудявам и аз. Не съм сигурна, че спирането е решение, а в същото време не мога да намеря изход и не знам до кога ще издържа. Нервното напрежение се отразява и на нас с баща му, а за съжалиние не сме от най-търпеливите хора. Наистина е ад! Бихте ли ме насочили към психолога, с който сте се консултирала - мисля и аз да направя една консултация, за да съм сигурна поне какво всъщност се случва.
- Публикувана: 7 окт. 2019, 10:21 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2021, 21:28 ч.
Трудна адаптация в яслата
Здравейте, отново!
Минавам да се похваля, съвсем шепнешком, пу-пу...
Всъщност, след като опитахме всичко, разговарях и с педиатърката ни, по повод тази нервност, тревожност и този истеричен рев с повръщане.
Алелуя, има лек!
Предписа ми сироп Алора + таблетки Дормикинд. След 6 дни някой ми смени детето.... Спокойна, с усмивка на градина. Не посмях да пиша по-рано, защото реших, че е случайност, но ето, вече почти два месеца няма проблем. Относно психоложка та, ще я проверя по-късно и ще пиша. Работи в МЦ Здравето, на Ами буе.
Сега излизаме в отпуск и се надявам завръщането да не е отново кошмар. Но ще давам сироп превантивно, предварително, каквато е и препоръката на лекарската. Успех, дано съм полезна на някого.
Минавам да се похваля, съвсем шепнешком, пу-пу...
Всъщност, след като опитахме всичко, разговарях и с педиатърката ни, по повод тази нервност, тревожност и този истеричен рев с повръщане.
Алелуя, има лек!
Предписа ми сироп Алора + таблетки Дормикинд. След 6 дни някой ми смени детето.... Спокойна, с усмивка на градина. Не посмях да пиша по-рано, защото реших, че е случайност, но ето, вече почти два месеца няма проблем. Относно психоложка та, ще я проверя по-късно и ще пиша. Работи в МЦ Здравето, на Ами буе.
Сега излизаме в отпуск и се надявам завръщането да не е отново кошмар. Но ще давам сироп превантивно, предварително, каквато е и препоръката на лекарската. Успех, дано съм полезна на някого.
А имало ли е случай като моето, което не плаче като го оставям, заминава си вътре сам, а като мине половин час и започва рев и не могат да го успокоят ?
Ехааа и питате то какви случаи има ако поработите в ДГ ще се нагледате на чудеса🤣.Но всичко с времето ще отмине въпроса е вие да сте спокойна.Успех с адаптацията😊