Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 59

Ами скенера щял да види какво е махнато има ли още за махане. Как са ми другите органи, а К-тата, понеже оставих всички плочки имало шанс да покажат колко е бил голям и показвали колко бързо се деляли клетките. Тъй като не ми бил правен скенер, как било сиг, че нямам нищо в белия дроб.. Общо взето сега може да се окаже, че има още от проклетията..дано не, вярвам че няма.. Нека го правят, нямам против..само да не ми е гадно..макар че тепърва ще ми е..не знам и аз съм объркана, чак ми е някакво нереално всичко това.
Каза ми докторката да забравя за деца.. Генеколожката също. Аз не съм искала до сега, ама сега като няма шанс..
Писна ми, а още нищо не е почнало. Ем искам да почва и да свършва и съм нахъсана, ем ми се реве и искам да се скрия под одеалото и да не мърдам докато не се окаже всичко просто сън.
Сега приятелите ми искат да ми правят парти за рд-то, пък аз не знам тогава как ще съм, може да съм на химия вече или пък не става толко бързо.. Не мога нищо да планирам, а ме натискат за планове, за рд за коледа за нова година. Искам да крещя, оставете ме бе не знам какво ще ми е тогава живейте си там живота и ме оставете, но не го правя защото знам че искат да ме разсеят и се чувствам тъпо, че го мисля.Знам че трябва да се наслаждавам на деня на мига и т.н ама не мога, това ми виси като сянка и ми затъмнява всеки слънчев момент. Не мога да го контролирам и се ядосвам на себе си. Не мога да правя планове за 10 дена напред дори, ако тръгна и се сещам .ама чакай то може да не можеш.. Ужасно е ! Даже и сънищата са ми свързани с това. Знам че не трябва да позволявам да ме обсеби, ама как? Как да го игнорирам дори за малко? Вие правите ли го? Как? Някакви съвети?
Сори за отклонението, ама се изля от мен. Сякаш вие само може да ме разберете и като го кажа пред вас не е толко нелепо колкото в главата ми..

Тони, напълно те разбирам!Аз минах през лечението и продължавам да лягам с тази мисъл , спя с нея, сънувам, ставам с нея...Постоянно се вкарвам в някакви филми, щом нещо лекинко ме заболи.Влезна тук, прочета нещо кофти и съвсем се отчайвам...Уф тежко е, няма какво да си кривим душичките. Знам, че трябва да сме оптимистки, ама....Може би с времето ще свикнем. Знам ли?!

И какво, значи сега всички минали през това цял живот дай боже дълъг, ще си имаме тази сянка? Няма ли как да се разсее..? Или пък..свиква се..? Става част от живота? А ако не, що за живот е това в непрестанен страх.. ? Съжелявам за черните мисли, знам че никой няма нужда от тях..

Даа, черни мисли има, и винаги ще има...Нооо, свиква се, дори и е по-добре човек да не прави много дългосрочни планове, дори и да не е болен.Както и да не се задълбава в глупости, дребнавщина и т.н. Живейте си живота, страх винаги ще има, идеята е да не става преоритет, а да е нещо странично, да си държим "скелетите в гардероба". За себе си, малко доза непукизъм и хапче "м....а му" и се оправя всичко....

🤣🤣🤣

Мерси отново за комплиментите, девойки!
Аз съм с много ниско кръвно пък сега, едва си дойдох от работа одеве. Снощи за пръв път бях на български купон. Направо все едно си бях в българска кръчма и то на 5 км от нас😊 Та пийнах малко повечко таблетки за кръвното😁 Беше супер обаче!




Тони, ти си на този етап просто. Етапите се менят. Ти си в най-лошия сега. Имай сила да го преминеш, защото идва по-добро. Аз също бях като теб. Свиква се с новото "амплоа", напасваш се и пак живееш. Ще видиш. Сянката на страха я има винаги, но избледнява и леко-полеко се прераждаш. Бъди търпелива и силна! Кажи на околните ти, че те натоварват. Не се насилвай.

В постоянен страх ли ? Не е вярно. А, че се свиква си права.
27 години живея с диагнозата, която периодично ме подсеща, че я има.. Скоро не го е правила и се надявам да не го прави.
Що се отнася до дългоспочните планове пак не сте прави.
Хей, момичета ! Живота е пред вас такъв, какъвто е. За някои лесен, за други труден.
Изтеглили сме по-късата клечка, ама пък имаме хъс да се борим.

Аз пък незнам луда ли съм, смахната ли съм, но се нямам за изтеглила по-късата клечка, а точно обратното. Тази диагноза много изненадващо за мен като, че ли ме възвиши. Изкара духовността ми на преден план и забута материализма и повърхностното на заден. Направи ме по-добър човек и даже бих съжалила, ако я забравя напълно и си заживея като преди. Бях нещастна преди, но си мислех, че съм ок. Сега се радвам наистина на живота си такъв, какъвто го имам😊 Честно! Е....телесните несгоди ме тровят, но аз се надявам пък да поотминат....или и с тях да свикна😊 Просто от много, много здрава ми се наложи да се чувства така, както се чувствам физически сега и още разликата е очебийна, но сигурно ще свикна и с това😊

Като ти е прясно още по-трудно се бори страха. С времето обаче нещата се наместват. Миналата година и аз не планирах дългосрочно, налазваше ме веднага мисълта – а  тогава дали ще съм здрава. Обачее сега много хубаво си планирам какво ли не, например почивка по женски през април 2020 г.
Всичко ще е наред, Тони. Нека проверят, каквото искат.
Марита, снимки ли си пуснала, не ми се отваря….

Аз хем съм свикнала, хем не съм.

Бела, снимки от снощи съм пуснала, но ти и във фейса можеш да ги видиш. Там даже и видеа има🤣
А аз пък хем ме налази оная черната мисъл като писах отпуските, хем я игнорирах със замах и планирам. Знаеш....планирам си морето през юли-август 2020😁😁😁 Даже снятам шефката като ми разпише и официално подтвърди отпуската да резервирам и къщата. Ми ако ще съм умряла тогава кво ми пука за парите? Ако съм жива ще ходя на море хахахааа
Аз категорично отказвам да се поддам на страха и да се заклеща в този капан! Ще си живея докато дишам и мога и това е. Така или иначе над останалото нямам власт. Оня ден като карах на майната си честно си помислих, че получавам микроинсулт в главата. Не се бъзикам. Ама продължих да се държа така все едно не. Даже и детето влачих с мен и си викам "дай да карам повече в дясна лента и по-бавно, за да има повече шанс детето да оцелее, ако тупна", но това не ми попречи сега да запиша този ден като много хубав. Ако се бях поддала на параноята и бях отишла в спешното щях да загубя много хубави преживявания. Пък ето, че не тупнах мъртва🤣

Бяхме при Василев с майка ми. На 25ти ще й прави биопсия, за да видим какво е. Много съм притеснена

Тинтири, стискам палци на майчето ти! Дано не е това дето си мислите.....а много по-безобидно.
Антония- и на теб стискам палци- дано като излязат резултатите от скенера, да вземеш да се успокоиш. И вече са ти казали за страха и за плановете- няма как да не се страхуваш, но то и " здравите" уж, се страхуват- то си е нормална човешка реакция.....а планове, колкото по- рано осъзнаеш, че няма голям смисъл от правенето им, толкова по- добре.....И още нещо- за децата- ако имаш мерак, винаги можеш да си осиновиш. Важно е как го отглеждаш и възпитаваш, не дали чисто физически ти си му създателя.Оздравей, успокой се......не си престаряла, времето ще е пред теб.
Аз, тия дни се бях позагубила, ама нали имаше мини ваканция- ама си признавам, че направо си мечтая как утре ще тръгнат диванетата на училище и  ще има малко ред и тишина вкъщи.
И да се " похваля"- днес подадох документи за ТЕЛК( най- накрая стигнах и до процентите, че досега нали все с болнични си излизах от комисиите) и проведох сериозен разговор с шефката- засега ще си пусна отпуск, докато ми излезе решението, но все още не съм готова да пътувам сама и надалече, а работата ми се състои основно в това. Заместника ми засега се справял, та тази кампания ще си я довърши той, пък после ще видим......

Лагерета и аз искам да ходя на йога, но съм в Дружба .

Тинтири ,Василев не изказа ли някакво предположение?Той е доста точен в диагнозите си.Мама ходи при него Май месец ,за щастие при нея бяха кисти. Дано и с твоята мама всичко е наред!

 Люба ,аз в Сряда ще ходя при личния да ми подготви документите за ТЕЛК.

Тони,аз пък си правя планове.В крайна сметка никой не е застрахован да му се провалят,така че не виждам,защо и ние да не си плануваме.Моят мъж ,като му говорех за море през лятото,той ми обясняваше,как с тази химия няма да стигнем до морето.Е стигнахме и още как -  ходихме до Несебър,после 10 дни в Турция,после в Гърция и все между химиите, а веднага след лъчето,пак бяхме в Гърция.Първата химия искаха да ми е на 7.03,но аз им казах,че ще е следващата седмица,защото си имам резервация за 8 .03 с моите приятелки и нямам намерение да изпускам купона.😁.
  За  децата - в клиника Надежда,където аз правих ХТ ,не са против забременяването с тази диагноза,но трябва да минат поне 2-3г май.Имаше и бременно момиче на ХТ с мен.За щастие всичко е наред с бебчо за сега,дано все така да е.Но ,ако ще забременяваш,май е добре да започнеш Золадекса още преди първата химия или да замразиш яйцеклетки.

Зори, аз бях взела документи от ЛЛ, но ме овикаха и върнаха, та тоя път си взех писмо от онкото- нали все още съм им пациент, ходя на херцептин редовно  , та с тяхното писмо минах от раз.
И аз тая година две моренца и  няколко концерта, отметнах без да съм ги планирала отдалече....та, да знаете- и в последния момент става. Само да сме здрави и пари да има!
Аз, забравих да се похваля, че доста съм се постегнала......обаче всеки ден по минимум час правя гимнастика, отделно ходенето и организираните активности. Не е точно йога- комплекс упражнения предимно с разтягане правя, но са ми направени от физиотерапевт. И си ги комбинирам с гимнастиката с точилката- но, определено и тя ми помага както ме  беше заопъвала ръката, от развалянето на времето. Само дето кантара е + 1 кг.....ама карай, важното е че си влизам в старите дънки 

Тинтири много е зает ли че след толкова време ще е биопсията? Много се надявам да няма нищо лошо.  И аз искам да накарам майка ми да мине на преглед в София, че от години следи някакви мастни топчета. Не смея да отворя дума, защото не им казах всичко за диагнозата само какво правя знаят ама май се усещат че е било злокачествено . Събота и неделя ще идват на гости та ще видим какво са се досетили и как ще ме атакуват по тоя въпрос.
Тони и аз така се будех посред нощ 2 или 3 месеца и се събуждах винаги с тая мисъл, но изведнъж това изчезна . Сега когато нещо ме заболи  пак съм във филма. Според мен като започнеш лечението и знаеш какво ти предстои ще започнеш да се успокояваш. Стискам палци за добър резултат за скенера.
Много дами липсват напоследък. Дано да нямат време за писане,но само заради хубави преживявания.