Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 59

Здравейте момичета, след като вчера буквално нахлух заради Митето, моля да ме извините! С него сме говорили много, но аз никога не съм споменавала за моите проблеми, някак ми се струваше нечестно да говоря за това. Но много му се възхищавах за смелостта, за куража, за вярата, че ще победи.
 За първи път когато чух първи стадий, бях като онемяла, наревах се след това и реших, че ще се боря. Не съм търсила много информация, нетипичен случай съм, такива с моята диагноза се разболявали след 50те каза личната ми лекарка и беше учудена как съм си открила сама проблема. Преди 2 години започнах да кървя като ходя до тоалетна. Нещата много бързо ескалираха. В началото лекарите казаха, че според тях са вътрешни хемороиди. При колоскопия обаче се оказа, че имам два полипа на дебелото черво, като единия, заради който кървях е злокачествен, другия е аденом. За мой късмет се оказа, че са на краче, което няма заразени клетки, та след като го отстраниха, казаха, че не трябва да правя нищо. Викаха ме на контрола след 6 месеца, там извадиха втория полип, като казаха след хистологията, че няма нужда от контрола след 6 месеца, ако не кървя. Трябва да ида на преглед след три години. Аз обаче се страхувам ужасно и вероятно скоро ще направя контрола. Нищо, че само година и половина е минала. Мисля, че имам нужда вече да съм сред хора, които не биха се зачудили защо след всяко влизане в тоалетната се оглеждам, защо следя какво се случва, защо внимавам какво правя. Надявам се да ме приемете сред вас.

Благодаря за темата,Тинтири!

 Много ми е мъчно за Мидко ,толкова борбен и прекрасен!

Антония и аз съм на 37.Лекувах се в болница Надежда.Ако решиш да останеш там,кажи им за намерението ти да имаш деца и ще ти разяснят,какво трябва да направиш.Хубаво е ,да започнеш Золадекс още с първата химия.Може да замразиш яйцеклетки също.
 Не се притеснявай, терапиите минават бързо и се забравят,колкото по-малко ги мислиш,по-добре.Аз и на работа си ходех по време на химията(само за седмица оставах в нас) и на лъчето .Сега съм на хормони.

Е, Гея......няма да ти казвам добре дошла, щото не ти се радвам да те видя тук. Ама хич. Но, се надявам че следващите ти прегледи ще ти дадат допълнителното спокойствие и ще се успокоиш. Факта, че си била първи стадий, че не са се наложили последващи терапии са досатъчно условие да не се филмираш. НО, редовната профилактика и изследвания са нещото, дето ще те накара да си спокойна и уверена и да не се шашкаш излишно.
Знам, че си в чужбина и  че там принципно работят на принципа, да не те притесняват излишно....пък исе чака повече за профилактични прегледи, но ако си дойдеш тук, мисля че ще ти направят всички изследвания бързо.

Разбрах, че си ти, мислех да ти пиша още като започна терапията, но се отказах За късмет имам много отговорен доктор, а и баща ми е онколог. Правя си редовни прегледи на всеки 6 месеца, това обаче не очаквах Лекаря ми каза при първия преглед, че в ситуации като моята въпреки всичко ги вика след 6 месеца, защото веднъж не го е направил и е сгрешил. След втората операция ми казаха, че мога след 3 години да направя контрола, обаче аз мисля да не чакам толкова, нищо, че нямам симптоми. Иначе баща ми е в тези среди, имам кой да ми направи контроли, но и тук не съм чакала много, веднага ме приеха. Много съм доволна, всичко ми обясниха, всичко ми показаха и най-вече беше с упойка, не съм почувствала дискомфорт и за минута.

Мили дами, не мога да ви позная. Темата за смърт вече не е табу тук - дори пишете за кремиране, прераждане....Аз вярвам в прераждане! Но както някога на това ми е отговорил Митко: "Е, да! Ама Леди е млада и иска тук да поживее...! Ставаше въпрос за Лейди нещо...., че й е било лошо..Когато по нощите не спя, често поглеждам в темата, да не би някой още будува и да пише нещо. Marritaa ме е изкефила, че не съм сама през нощта, тоест тя ми помогна за "духовно оцеляване", нали такава е темата? unabella, италиански не знам, но немски съм учила много и всячески, докато не съм стигнала до извода, че езикът се учи, намирайки се сред такива хора. Marritaa, дъщерята ми знае руски и български еднакво, няма акцент и, когато говори,  не можеш да разбереш дали тя е българка или рускиня. Бори се детето ти да говори вкъщи на български. Като гледам, колко часа става вече, май че пак ще съм нощна смяна във форума...Чела съм преди малко пак постовете на Ал, на Митко...Какво нещо човешкия живот!

Емма, совички сме повечето тук явно и все нещо ни държи будни посред нощите.... и в повечето случаи точно това правим - в темата с едно око надникваме, ама от срам да си признаем, че сън не ни хваща и не се обаждаме...

Този път ще преглътна срама и ще ви оспамя с две снимки направени от милото ми мъжле вчера. Направени са в рамките на няма и 10 минутки разлика, колкото и да ви е странно. Идеално илюстрарат защо на нашето море му викат Черно... наистина почернява и сменя образа си рязко за беда на всички неопитни рибарчета, лодкарчета и ентусиазтчета. Абе... коварно си ни е моренцето и бая жертви си е погълнало, нищо че представлява една нищо и никаква цвъчка от цялата акватория на планетата.




Ей така стоят нещата и с рака - не го знаеш гА спи, гА мърка, гА ще скочи или ще се наточи като за профилна снимка. Юздите дръжте здраво, мили дами, на няколко шамарчета живот е рачо, но не е за подценяване НИКОГА.

Прекрасни снимки! Благородно завиждам на всички, живеещи до морето!
Никога не съм подценявала стихията. Страхувам се много от дълбока вода и въпреки, че плувам прилично, не влизам на дълбоко за нищо на света.
И аз съм при совите, много често сън не ме хваща.
Митко е казал, че съм млада, ама това не е хептен така. Боже, не мога да повярвам, че вече го няма ...   Навършиш ли 50 и болежките изскачат от храстите и те нападат. Много мъчно ми става като чета другите теми, където се дърлят, че някой си дал пари на майка си, на баща си, да ходели да работят пенсионерите. Ще работиш ако можеш. Една тъпа гъска беше написала, че който е болен, да ходи в Швейцария на евтаназия и да не лежи на плещите на децата си   Абе нямам думи просто за човешката жестокост, иска ми се веднъж завинаги да напусна тази глупава държава и да не се обръщам назад никога вече. Ама не ми се отваря парашута, късно е вече. Хора, лишени от всякаква емпатия и милосърдие и все повече стават такива. Срам ме е, че съм българка.
А как съм го закъсала с гръбнака, не е за описване просто ...

Здравейте, да добавя какво се случва. Бях при онколожка в болница Сердика. С док които имам, тя каза, че не са достатачни, за да се реши каквото и да е. Реално ми каза, че при чисти лимфи комисията е решила на базата на първата хистология.. Иска да правя още хистологии маркери и т.н, за да има повече информация и тогава да видим друга комисия ако трябва.
Не знам вече, едни така едни инак и сега да се надявам ли да не се ли...

Лейди, съгласна съм с теб.
Антония, да, задължително се прави втора хистология, често стават грешки, а е важно да няма съмнение резултата, за да се определят правилно следващите стъпки.

Unknown_lady, мразя работещите пенсионери, понеже пред очите ми много безработни млади хора, а алчните пенсионери-връзкари заемат местата им уж са много опитни! Ако знаеш, как летят да работят и на по две места. Едната пътува на 64 г. на 40 км да изкарва пари, но не е без връзки. А във фейса публикуват, че правителството все увеличава годините за пенсия...То заради те  такива алчните пенсионери и здрави като кремък. Младите хора са измряли..., а те са се разкривили, ама  напред на работа....Трябва да издадат закон на работещите пенсионери да не им дават поне пенсиите. Защо като дойде време някой да се пенсионира в България, почва да се лови за работа като въшката за кожух и вдига кръвното, че го махат, че това не заслужава в рода: "Така ли заслужавам? Живота съм дала на работата?" Ти като си давала живота на работа, са ти плащали заплата... Unknown_lady, в другите държави е същото! Камък си тъжи на мястото. Е,  marritaa ще напише, как е там в Швейцария..

Не за първи път, няма да се съглася с теб, Еmma!
Казват, че днешните 60 са като „вчерашните” 40, пък 40 са като 20- тте преди
И това не е далече от истината- „вчера” раждахме децата си на 20- 25, а сега- на около 40...
Майка ми се пенсионира на 55 преди 29 години, аз ще се пенсионирам на 61 и 4 месеца (навършвам възрастта на 15 октомври, но нямам изискуемия осигурителен стаж). Работя в частна фирма и ще продължа да работя. Шефът ми така е преценил, не иска нови хора(пък и бизнесът му е със затихващи функции). Пускат се обяви за хора в бранша, но никой не идва.
И не мисля, че пенсионерите работят защото са алчни... или са им мижави пенсиите, или не им стига стаж (защото в даден момент са работили без осигуровки), или помагат на безработни деца...
И за камъка не съм съгласна- живеем в един по- глобален свят, мобилни сме, имаме право на избор- можем да живеем и работим, където поискаме и това е страхотно.

Недей да мразиш, Emma... обичай... любовта ще спаси света

Това е мотив на всичките пенсионери, че не кандидатстват младите, че затихват функциите! Но ако няма необходим осигурителен стаж за пенсията, то човекът не взима пенсия...Но те взимат пенсия и заплата...Младите нямат с какво да нахранят децата....

Млад човек всеки ще го вземе на работа, но ако си на 40+ нямаш шансове, да не говорим за 50+ и нагоре. Защо да не работят, от глад ли да умират, как се живее с 200-300лв пенсия в София, а и не само там?

При това на тия години почти всеки пенсионер трябва да плаща куп пари за лекарства. Ами на никой не му се мре от алтруизъм. Щом има сили, ще работи човека. Всеки да се оправя както успее. А откъде накъде да им се взима пенсията на работещите пък? Цял живот работил, удържали му пари, и накрая да не си ги ползва ли? Малко ли са тия, дето месец-два след пенсиониране си отиват? На всичкото отгоре, аз не познавам пенсионер, който се е юрнал да харчи за модни дрехи или скъпи бижута. Всеки от тия, които познавам, под езика къта, от залъка си отделя, та да помогне на деца и внуци. Крайно несправедливо се изказваш, Емма.

Ся, относно Омирането и погребенията. Не че съм се засилила да мра, даже напротив, ръфам живота с настървение, както гладно циганче ръфа хамбургер, и ще мра само и единствено когато хич няма как повече да й изклинча на оная с косата. Но, когато дойде тоя момент, много би ми се искало да е в една от тия капсули, в които поставят мъртвия и същевременно има мъничка фиданка на дърво, която да израсне, хранейки се от капсулата. Вместо червеи или пепеляци, да замърсяваме природата, нека стана на дърво. Красиво ми е.

Аз пък още преди години, като се осаферих след диагнозата, се разпоредих - ще ме кремирате и ще ме издухате от връх Рожен, любимата ми Родопа планина.
Да, ама още съм тук.
Сестра ми и мама си отидоха и аз ги кремирах. Сложих ги при татко, който почина мноооого отдавна, преди 56 години от рак на дебелото черво. Но това е друга тема, разказвала съм ви за това.
А Емма, оооо Емма, уникална си ти !